Докато преминават през изпитания, за хората е нормално да са слаби, да изпитват негативизъм в себе си или да нямат яснота за Божията воля или за своя път за практикуване. Но във всеки случай ти трябва да имаш вяра в Божието дело и да не се отричаш от Бог, също като Йов. Въпреки че Йов беше слаб и прокълна деня, в който се беше родил, той не отрече, че всички неща в човешкия живот са дарени от Йехова и че Йехова е Този, който може да ги отнеме. Независимо от изпитанията, през които премина, той запази тази вяра. В твоя опит, независимо на какво облагородяване си подложен от Божиите думи, накратко, това, което Бог изисква от хората, е тяхната вяра и любов към Него. Това, което Той усъвършенства, като работи по този начин, е вярата, любовта и стремежите на хората. Бог извършва делото на усъвършенстването върху хората, а те не могат да го видят, не могат да го усетят; при такива обстоятелства това, което се изисква от теб, е твоята вяра. Вярата на хората се изисква, когато нещо не може да се види с просто око, а твоята вяра се изисква, когато не можеш да се откажеш от собствените си представи. Когато нямаш яснота за Божието дело, това, което се изисква от теб, е да имаш вяра, да заемеш твърда позиция и да свидетелстваш. Когато Йов стигна до този момент, Бог му се яви и му говори. Това означава, че само чрез вярата, която имаш вътре в себе си, ще можеш да видиш Бог, и когато имаш вяра, Бог ще те усъвършенства. Без вяра Той не може да направи това. Бог ще те дари с всичко, което се надяваш да спечелиш. Ако нямаш вяра, ти не можеш да бъдеш усъвършенстван и няма да можеш да видиш действията на Бог, а още по-малко Неговото всемогъщество. Когато имаш вяра, че ще видиш Неговите действия в своя практически опит, тогава Бог ще ти се яви и ще те просвети и напътства отвътре. Без тази вяра Бог няма да може да направи това. Ако си загубил надежда в Бог, как ще можеш да преживееш Неговото дело? Ето защо само когато имаш вяра и не таиш съмнения към Бог, само когато имаш истинска вяра в Него, независимо какво прави, Той ще те просвети и озари чрез твоя опит и само тогава ще можеш да видиш Неговите действия. Всички тези неща се постигат чрез вяра. Вярата идва само чрез облагородяване, а когато липсва облагородяване, вярата не може да се развие. За какво се отнася тази дума — „вяра“? Вярата е истинското убеждение и искреното сърце, които хората трябва да притежават, когато не могат да видят или да докоснат нещо, когато Божието дело не съответства на човешките представи, когато е недосегаемо за човека. Това е вярата, за която говоря. Хората се нуждаят от вяра по време на трудности и облагородяване, а вярата е нещо, след което идва облагородяването; облагородяването и вярата не могат да бъдат разделени. Независимо от начина, по който Бог работи, и независимо от средата, в която се намираш, ти можеш да се стремиш към живота и да търсиш истината, да търсиш знания за Божието дело, да разбираш действията на Бог и да постъпваш според истината. Да действаш по този начин означава да имаш истинска вяра и това показва, че не си загубил своята вяра в Бог. Можеш да имаш истинска вяра в Бог само ако си способен да упорстваш в търсенето на истината чрез облагородяване, ако си способен истински да обичаш Бог и да не се съмняваш в Него, ако независимо от всичко, което Той прави, ти продължаваш да практикуваш истината, за да Го удовлетворяваш, и ако можеш да търсиш задълбочено Неговата воля и да се съобразяваш с Неговата воля. В миналото, когато Бог каза, че ти ще властваш като цар, ти Го обичаше, а когато Той открито застана пред теб, ти Го следваше. Но сега Бог е скрит, ти не можеш да Го видиш и те сполетяха беди — губиш ли тогава надежда в Бог? Така че ти трябва винаги да се стремиш към живота и да се опитваш да удовлетвориш Божията воля. Това се нарича истинска вяра, а тя е най-вярната и най-красивата любов.

В миналото всички хора заставаха пред Бог, за да вземат своите решения, и казваха: „Дори ако никой друг не обича Бог, аз трябва да Го обичам“. Но сега те спохожда облагородяване и тъй като то не съответства на твоите представи, ти губиш вяра в Бог. Това истинска любов ли е? Чел си много пъти за делата на Йов — нима си забравил за тях? Истинската любов може да се оформи само от дълбините на вярата. Чрез облагородяванията, на които си подложен, ти развиваш истинска любов към Бог и именно благодарение на своята вяра можеш да се съобразяваш с Божията воля в практическия си опит; именно благодарение на вярата се отричаш от собствената си плът и се стремиш към живота; това е, което хората трябва да правят. Ако правиш това, ще можеш да разбереш Божиите действия, но ако ти липсва вяра, няма да можеш да разбереш Божиите действия или да преживееш Неговото дело. Ако искаш да бъдеш използван и усъвършенстван от Бог, трябва да притежаваш всичко: готовност да страдаш, вяра, издръжливост, покорство и способност да преживяваш Божието дело, да разбираш Неговата воля, да се съобразяваш с Неговата скръб и т.н. Усъвършенстването на човека не е лесно и всяко едно облагородяване, което преживяваш, изисква твоята вяра и любов. Ако искаш да бъдеш усъвършенстван от Бог, не е достатъчно само да бързаш напред по пътя, нито пък само да даваш всичко от себе си за Бог. Трябва да притежаваш много неща, за да можеш да се превърнеш в човек, който е усъвършенстван от Бог. Когато се сблъскваш със страдание, трябва да можеш да оставиш настрана грижата за плътта и да не се оплакваш от Бог. Когато Бог се скрие от теб, ти трябва да намериш вярата да Го следваш, да запазиш любовта, която си имал преди, без да позволяваш тя да се поколебае или да изчезне. Независимо какво прави Бог, ти трябва да се подчиняваш на Неговия замисъл и да си готов да прокълнеш собствената си плът, вместо да се оплакваш от Него. Когато си изправен пред изпитания, трябва да удовлетвориш Бог, въпреки че може да плачеш горчиво или да не желаеш да се разделиш с нещо, което обичаш. Само това е истинска любов и вяра. Независимо какъв е реалният ти ръст, първо трябва да притежаваш воля да понасяш трудностите и истинска вяра, а също така трябва да имаш волята да се отречеш от плътта. Трябва да си готов да понасяш трудности, с които се сблъскваш лично, да понасяш загуби, свързани с личните ти интереси, за да удовлетвориш Божията воля. Също така трябва да можеш да изпитваш съжаление за себе си в сърцето си: в миналото не си успял да удовлетвориш Бог и сега можеш да съжаляваш за себе си. Не трябва да ти липсва нито едно от тези неща — именно чрез тях Бог ще те усъвършенства. Ако не успееш да изпълниш тези критерии, тогава ти не можеш да бъдеш усъвършенстван.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тези, които трябва да бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване“)