Ако хората вярват в Бог и преживяват Божиите думи със сърце, което благоговее пред Бог, тогава в тях може да се види Божието спасение и Божията любов. Тези хора са способни да свидетелстват за Бог; те живеят според истината и това, за което свидетелстват, също е истина — какъв е Бог и какъв е Божият нрав. Те живеят сред Божията любов и са видели Божията любов. Ако хората искат да обичат Бог, те трябва да вкусят Божията обичливост и да видят Божията обичливост; само тогава в тях може да се събуди сърце, което обича Бог, сърце, което вдъхновява хората да се отдават във вярност на Бог. Бог не кара хората да Го обичат чрез думи и изрази или чрез тяхното въображение и не ги принуждава да Го обичат. Вместо това Той ги оставя да Го обичат по своя собствена воля и им позволява да видят Неговата обичливост в делата и словата Му — тогава в тях се заражда любовта към Бог. Само по този начин хората могат наистина да свидетелстват за Бог. Хората не обичат Бог, защото други са ги подтикнали да го правят, и това не е моментен емоционален импулс. Те обичат Бог, защото са видели Неговата обичливост, защото са видели, че в Него има толкова много неща, които са достойни за любовта на хората, защото са видели Божието спасение, мъдрост и чудни дела — и в резултат на това истински хвалят Бог, истински копнеят за Него и в тях се пробужда такава страст, че те не биха могли да оцелеят, ако не спечелят Бог. Причината, поради която тези, които наистина свидетелстват за Бог, са в състояние да дадат категорично свидетелство за Него, е, че тяхното свидетелство почива на основата на истинското познание и истинския копнеж за Бог. Такива свидетелства не се дават поради емоционален импулс, а това става според знанието на тези хора за Бог и Неговия нрав. Тъй като са опознали Бог, те чувстват, че непременно трябва да свидетелстват за Него и да накарат всички, които копнеят за Бог, да Го опознаят и да осъзнаят Божията обичливост и Неговата реалност. Подобно на любовта на хората към Бог, тяхното свидетелство е спонтанно; то е истинско и има реално значение и стойност. То не е пасивно, празно и безсмислено. Причината, поради която само тези, които наистина обичат Бог, имат най-голяма стойност и смисъл в живота си, причината, поради която само те наистина вярват в Бог, е, че тези хора могат да живеят в Божията светлина и могат да живеят за Божието дело и управление. Защото те не живеят в тъмнина, а в светлина; не живеят безсмислен живот, а живот, който е благословен от Бог. Само тези, които обичат Бог, могат да свидетелстват за Него, само те са Божии свидетели, само те са благословени от Бог и само те могат да получат Божиите обещания. Тези, които обичат Бог, са близките на Бог; те са възлюбени от Бог хора и могат да се радват на благословения заедно с Бог. Само такива хора ще живеят вечно и само те ще живеят завинаги под Божията грижа и закрила. Бог заслужава да бъде обичан от хората и Той е достоен за любовта на всички хора, но не всички хора са способни да обичат Бог и не всички хора могат да свидетелстват за Бог и да притежават власт от Бог. Тъй като могат да свидетелстват за Бог и да посвещават всичките си усилия на Божието дело, тези, които наистина обичат Бог, могат да ходят навсякъде под небесата, без никой да се осмели да им се противопостави, и могат да притежават власт на земята и да управляват целия Божи народ. Тези хора са се събрали от цял свят. Те говорят различни езици и имат различен цвят на кожата, но тяхното съществуване има един и същ смисъл; всички те имат сърца, които обичат Бог, всички те свидетелстват за едно и също, имат една и съща решимост и едно и също желание. Тези, които обичат Бог, могат да се разхождат свободно по целия свят, а тези, които свидетелстват за Него, могат да пътуват из цялата вселена. Тези хора са възлюбени от Бог, те са благословени от Бог и завинаги ще живеят в Неговата светлина.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тези, които обичат Бог, завинаги ще живеят в Неговата светлина“)