Същността на вярата на повечето хора в Бог е религиозното убеждение: те не са способни да обичат Бог, могат само да Го следват автоматично, но не и да копнеят за Него истински или да Го обожават. Те само Го следват мълчаливо. Много хора вярват в Бог, но малцина са тези, които Го обичат; те само „почитат“ Бог, защото се страхуват от катастрофа, или пък се „възхищават“ на Бог заради Неговото величие и могъщество, но в тяхната почит и възхищение няма любов или истински копнеж. В своите преживявания те търсят дребните подробности от истината или пък някакви незначителни тайни. Повечето хора просто следват, като „ловят“ благословения в мътни води; те не търсят истината и не се подчиняват искрено на Бог, за да получат Божиите благословения. Животът на вярата на всички хора в Бог е безсмислен, той няма стойност и в него са личните им съображения и стремежи; те не вярват в Бог, за да го обичат, а за да бъдат благословени. Много хора постъпват както желаят, правят каквото си искат и никога не се замислят за интересите на Бог или дали това, което правят, е в съответствие с Божията воля. Такива хора дори не могат да достигнат до истинска вяра, да не говорим за любов към Бог. Хората трябва не само да вярват в Божията същност, но и да разберат, че тя е достойна да бъде обичана. Но много от тези, които вярват в Бог, не са способни да открият тази „тайна“. Хората нито се осмеляват да обичат Бог, нито се опитват да Го обичат. Те така и не са открили, че Бог притежава толкова много неща, които заслужават да бъдат обичани; още не са открили, че Бог е Бог, Който обича човека, и че Той е Бог, който трябва да бъде обичан от човека. Обичливостта на Бог се изразява в Неговите дела: само чрез преживяване на делата Му хората могат да открият Неговата обичливост; само в реалните си преживявания те могат да оценят обичливостта на Бог; и без да я наблюдава в реалния живот, никой не може да открие Божията обичливост. Има толкова много неща, които заслужават да бъдат обичани в Бог, но без да имат досег с Него, хората са неспособни да ги открият. Може да се каже, че ако Бог не беше станал плът, хората нямаше да имат досег с Него, а ако не можеха да имат досег с Него, нямаше да могат да преживеят и делото Му — и така любовта им към Бог щеше да бъде опетнена с много лъжа и въображение. Любовта към Бог на небето не е толкова реална, колкото любовта към Бог на земята, тъй като познанието на хората за Бог на небето се основава на техните фантазии, а не на това, което са видели със собствените си очи и което са преживели лично. Когато Бог идва на земята, хората могат да видят Неговите действителни дела и Неговата обичливост, могат да видят всичко от Неговия практичен и нормален нрав — всичко това е хиляди пъти по-реално от познанието за Бог на небето. Независимо колко много хората обичат Бог на небето, в тази любов няма нищо истинско и тя е изпълнена с човешки идеи. Колкото и слаба да е любовта им към Бог на земята, тя е истинска; дори и да е съвсем малко, тя все пак е истинска. Бог кара хората да Го опознаят чрез истинска работа и чрез това познание Той спечелва любовта им. Това е като с Петър: ако не беше живял с Исус, за него щеше да е невъзможно да Го обожава. Така и неговата вярност към Исус беше изградена върху досега му с Исус. За да накара хората да Го обикнат, Бог е дошъл сред хората и живее заедно с тях и всичко, което Той кара хората да видят и преживеят, е реалността на Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тези, които обичат Бог, завинаги ще живеят в Неговата светлина“)