Петър бе усъвършенстван чрез поправяне и облагородяване. Той рече: „Трябва винаги да съм угоден на Бог. Едничката цел на всички мои действия е да удовлетворя Бог и дори и да бъда порицан или осъден, с радост ще продължа да го правя“. Петър отдаде всичко от себе си на Бог и делото му, думите му, целият му живот бяха посветени на любовта към Бог. Той се стремеше към святост и колкото повече преживяваше, толкова повече нарастваше любовта му към Бог дълбоко в сърцето му. Докато делото на Павел имаше само външно проявление и макар той също да се трудеше усърдно, се стремеше да свърши работата си добре, за да бъде възнаграден. Ако знаеше, че няма да получи награда, той щеше да се откаже от делото си. За Петър бяха от значение искрената любов в сърцето му и практичните, постижими неща. За него не беше важно дали ще получи награда, а дали характерът му може да бъде променен. Павел държеше да работи още по-усърдно, делото му да има външно проявление и да е предан; вълнуваха го също доктрините, непознаваеми за обикновените хора. Той не се интересуваше от дълбоки промени в същността си, нито от искрената любов към Бог. С преживяванията си Петър целеше да постигне истинска любов към Бог и истинско познание за Него. Опитът му бе подчинен на стремежа да добие по-близка връзка с Бог и да я практикува. Павел вършеше делото си заради възложеното му от Исус и за да се сдобие с нещата, за които копнееше, но те не бяха свързани с познание за самия него и за Бог. Вършеше делото си, само за да избегне порицание и осъждане. Петър се стремеше към чиста любов, докато Павел искаше да се увенчае с ореола на праведник. В течение на много години Петър изпита делото на Светия Дух и придоби практическо знание за Христос, както и дълбоко познание за себе си. Затова любовта му към Бог беше чиста. Дългите години облагородяване бяха извисили знанието му за Исус и за живота, и любовта му беше безусловна любов, спонтанна любов; той не искаше нищо в замяна и не се надяваше на никакви блага. Павел работи много години, но не успя да придобие задълбочено знание за Христос, а и познанието за самия него беше нищожно малко. Той просто не изпитваше любов към Христос — цел на делото му и на пътя, който извървя, бе да се увенчае с лавровия венец. Той търсеше най-хубавата корона, а не най-чистата любов. Неговото търсене беше пасивно, а не активно; той не изпълняваше дълга си, а беше принуден да поеме по пътя, след като бе обхванат от делото на Светия Дух. И тъй, неговият стремеж не доказва, че е бил достойно Божие създание; Петър бе достойно Божие създание, което изпълни дълга си. Човекът си мисли, че трябва да бъде възнаграден всеки, дал своя принос към Бог, и че колкото по-съществен е този принос, толкова по-гарантирано е Божието благоволение. В същината си хората са склонни да се пазарят и не се стремят активно да изпълнят дълга си на Божии създания. За Бог, колкото повече хората се стремят към искрена любов към Него и пълно покорство пред Него, което означава и да се стремят към изпълнение на дълга си като Божии създания, толкова по-достойни са за Неговото одобрение. Позицията на Бог е да изисква човекът да възвърне изначалния си дълг и положение. Човекът е Божие творение, следователно не бива да престъпва границата, отправяйки каквито и да е изисквания към Бог и не трябва да прави нищо повече от това да изпълнява дълга си на Божие създание. Предназначенията на Павел и Петър бяха преценени според способността им да изпълнят дълга си на Божии създания, а не според приноса им; предназначените им места бяха определени в съответствие с изначалните им стремежи, а не според свършената от тях работа или според дадените им от другите хора оценки. Тоест, активният стремеж на човек да изпълни дълга си на Божие творение е пътят към успеха; най-верният път е този на искрената любов към Бог; стремежът към промяна на досегашния характер на човека и стремежът към чиста любов към Бог са пътят към успеха. Този път към успеха е път към възстановяване на изначалния дълг на човека и на изначалния вид на Божие създание. Това е пътят на възстановяване и е цел на цялото Божие дело от началото до края. Ако стремежът на човека е осквернен с прекомерни лични изисквания и неразумни копнежи, характерът на човека няма да бъде променен. Това противоречи на делото за възстановяване. Това несъмнено не е дело на Светия Дух и е доказателство, че Бог не одобрява такъв стремеж. А какъв е смисълът на стремеж, неодобрен от Бог?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Успехът или неуспехът зависят от пътя, по който върви човек“)