Божиите изисквания към хората не са чак толкова високи. Ако хората практикуват усърдно и искрено, те ще получат „положителна оценка“. Истината е, че постигането на разбиране, познание и осмисляне на истината е по-сложно, отколкото практикуването на истината. Първо практикувай толкова, колкото си разбрал, и практикувай това, което си разбрал. По този начин ще можеш постепенно да постигнеш истинското познание и разбиране на истината. Това са стъпките и средствата, чрез които действа Светият Дух. Ако не практикуваш покорство по този начин, няма да постигнеш нищо. Ако винаги действаш по своя собствена воля, а не практикуваш покорство, дали Светият Дух ще работи в теб? Дали Светият Дух действа така, както ти искаш? Или Той работи според това, което на теб ти липсва, и въз основа на Божиите слова? Ако това не ти е ясно, няма да можеш да навлезеш в истината реалност. Защо повечето хора са положили много усилия, за да прочетат Божиите слова, но просто имат знания и не могат да кажат нищо за истинския път след това? Смяташ ли, че притежаването на знания е равносилно на притежаването на истината? Не е ли това объркана гледна точка? Ти си в състояние да изречеш толкова много знания, колкото са песъчинките на плажа, но нито едно от тях не съдържа истински път. Не се ли опитваш да заблудиш хората по този начин? Не си ли изпразнен от съдържание? Всяко подобно поведение е вредно за хората! Колкото по-висша е теорията и колкото повече е лишена от реалност, толкова повече тя е неспособна да пренесе хората в действителността. Колкото по-висша е теорията, толкова повече тя те кара да се бунтуваш срещу Бог и да Му се противопоставяш. Не се покланяй на духовната теория — от нея няма никаква полза! Някои хора говорят за духовна теория от десетилетия и са се превърнали във великани на спиритизма, но в крайна сметка все още не успяват да навлязат в истината реалност. Тъй като не са практикували или преживявали Божиите слова, те нямат принципи или път за практикуване. Самите такива хора са без истината реалност, така че как могат да въведат другите хора в правия път на вярата в Бог? Те могат само да заблуждават хората. Това не вреди ли на другите и на самите тях? Най-малкото, трябва да можеш да решаваш реалните проблеми, които са точно пред теб. Тоест трябва да можеш да практикуваш и да преживяваш Божиите слова, и да прилагаш истината на практика. Само това е покорство към Бог. Само когато си навлязъл в живота, ти си достоен да работиш за Бог и само когато искрено се стараеш за Бог, можеш да бъдеш одобрен от Бог. Не прави винаги грандиозни изявления и не говори за бомбастична теория; това не е истинско. Да проповядваш за духовна теория, за да накараш хората да ти се възхищават, не е свидетелство за Бог, а по-скоро себеизтъкване. Това не носи абсолютно никаква полза на хората и не ги наставлява, а може лесно да ги накара да се покланят на духовната теория и да не се съсредоточат върху практикуването на истината — а това не води ли хората до заблуда? Ако се продължи по този начин, ще се появят многобройни празни теории и правила, които ще ограничават и впримчват хората; това е наистина унизително. Така че казвай повече неща, които са истински, говори повече за проблеми, които действително съществуват, прекарвай повече време в търсене на истината, за да разрешиш истинските проблеми; това е най-важното. Не отлагай това да се научиш да практикуваш истината: това е пътят за навлизане в реалността. Не приемай чуждия опит и знания като своя частна собственост и не ги излагай на показ, за да им се възхищават другите. Трябва да имаш свое собствено навлизане в живота. Само като практикуваш истината и си покорен към Бог, ще имаш навлизане в живота. Това трябва да е нещото, което всеки човек практикува и върху което се съсредоточава.

Ако това, за което говориш, може да даде на хората път, по който да поемат, това означава, че притежаваш реалност. Без значение какво казваш, трябва да въведеш хората в практиката и да дадеш на всички тях път, който да следват. Не им позволявай само да имат знания; по-важно е да имат път, по който да поемат. За да могат хората да повярват в Бог, те трябва да вървят по пътя, воден от Бог в Неговото дело. Това означава, че процесът на вяра в Бог е процес на вървене по пътя, воден от Светия Дух. Съответно трябва да имаш път, по който можеш да вървиш, независимо от всичко, и трябва да стъпиш на пътя на усъвършенстването от Бог. Не изоставай твърде много и не се занимавай с твърде много неща. Само ако вървиш по пътя, воден от Бог, без да предизвикваш прекъсвания, можеш да получиш делото на Светия Дух и да притежаваш пътя на навлизането. Само това се смята за съответствие с Божиите намерения и за изпълнение на човешкия дълг. Като индивид в този поток всеки човек трябва да изпълнява дълга си правилно, да прави повече от това, което хората трябва да правят, и да не действа своеволно. Тружениците трябва да казват ясно думите си, хората, които следват, трябва да се съсредоточат повече върху понасянето на трудностите и покорството, а всички трябва да се придържат към мястото си и да не излизат от строя. В сърцето на всеки човек трябва да е ясно как трябва да практикува и каква функция трябва да изпълнява. Върви по пътя, воден от Светия Дух; не се отклонявай от пътя и не греши. Трябва да виждате ясно днешното дело. Навлизането в днешния начин на работа е това, което трябва да практикувате. Това е първото нещо, в което трябва да навлезете. Не губете повече думи за други неща. Да вършите делото на Божия дом днес е ваша отговорност, да навлезете в днешния метод на работа е ваше задължение, а да практикувате днешната истина е ваше бреме.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Съсредоточавай се повече върху реалността)