За да живее нормален духовен живот, човек трябва да може да получава нова светлина всеки ден и да се стреми към истинско разбиране на Божиите слова. Човек трябва да вижда истината ясно, да намира пътя на практикуване във всички неща, да открива нови въпроси, като чете Божиите слова всеки ден, и да осъзнава собствените си недостатъци, за да има копнеещо и търсещо сърце, което да движи цялото му същество, за да може да бъде смирен пред Бог през цялото време от страх да не изостане. Човек с такова копнеещо, търсещо сърце, който е готов непрекъснато да постига проникновение, е на правилния път към духовния живот. Тези, които са вдъхновени от Светия Дух, които желаят да се справят по-добре, които се стремят да бъдат усъвършенствани от Бог, които копнеят за по-дълбоко разбиране на Божиите слова, които не преследват свръхестественото, а плащат реална цена, които наистина са загрижени за Божията воля, които действително постигат проникновение, така че техните преживявания да са по-истински и реални, които не преследват празни думи и доктрини или не се стремят да усетят свръхестественото, които не се кланят на велики личности — това са тези, които са навлезли в нормалния духовен живот. Всичко, което правят, е с цел да постигнат по-нататъшно развитие в живота и да станат бодри и жизнени по дух; те винаги са в състояние активно да постигат навлизане. Без да го осъзнават, те прозират истината и навлизат в реалността. Хората, които имат нормален духовен живот, намират освобождаването и свободата на духа всеки ден и могат да практикуват Божиите слова свободно, така че да Го удовлетворят. Молитвата не е формалност или процедура за тези хора; всеки ден те могат да вървят в крак с новата светлина. Например, никой не може да обезпокои хората, които се учат да смиряват сърцата си пред Бог и чиито сърца могат да бъдат наистина смирени пред Бог. Никой човек, никое събитие и нищо не може да ограничи нормалния им духовен живот. Такова обучение цели да доведе до резултати, а не да кара хората да следват правила. Този вид практика не предполага следване на правила, а има за цел да насърчи развитието в човешкия живот. Ако гледаш на тази практика само като на правила, които да следваш, животът ти никога няма да се промени. Може да участваш в същата практика като другите, но докато те в крайна сметка успяват да вървят в крак с работата на Светия Дух, ти си пропъден от потока на Светия Дух. Не се ли самозалъгваш? Целта на тези думи е да дадат възможност на хората да смирят сърцата си пред Бог, да обърнат сърцата си към Бог, така че Божието дело в тях да бъде безпрепятствено и да постигне резултат. Едва тогава хората могат да постигнат съгласие с Божията воля.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. За нормалния духовен живот)