Петър се опитваше да опознае себе си и да изследва онова, което беше разкрито в него чрез облагородяването на Божиите слова и в различните изпитания, които Бог му беше дал. Когато наистина започна да разбира себе си, Петър осъзна колко дълбоко покварени са хората, колко безполезни и недостойни са да служат на Бог и че не заслужават да живеят пред Бог. Тогава Петър падна по очи пред Бог. След като беше преживял толкова много, Петър в крайна сметка осъзна, че: „Познаването на Бог е най-ценното нещо. Ако бях умрял, преди да го опозная, щеше да е много жалко. Познаването на Бог е най-важното, най-значимото нещо, което съществува. Ако човек не познава Бог, тогава той не заслужава да живее, той е същият като животните и не притежава живот“. Когато опитът на Петър стигна до този етап, той вече беше опознал собствената си природа и беше придобил сравнително добро разбиране за нея. Макар че може би нямаше да може да го обясни толкова ясно, колкото биха могли да го направят хората днес, Петър наистина беше достигнал това състояние. Следователно вървенето по пътя на търсенето на истината и постигането на усъвършенстване от Бог изисква познаване на собствената природа от вътрешността на Божиите слова, както и разбиране на различните аспекти на собствената природа и точното описание с ясни и прости думи. Само това е истинско познаване на самия себе си и само по този начин ще сте постигнали резултата, който Бог изисква. Ако твоето знание все още не е достигнало този етап, но твърдиш, че познаваш себе си, и казваш, че си придобил живот, тогава не се ли просто хвалиш? Ти не познаваш себе си, нито знаеш какво си пред Бог, дали наистина си изпълнил стандартите на човешко същество, или колко сатанински елементи все още имаш вътре в себе си. Ти не си наясно на кого принадлежиш и нямаш дори себепознание, така че как можеш да притежаваш разум пред Бог? Когато Петър се стремеше към живота, той се съсредоточи върху разбирането на самия себе си и върху преобразяването на нрава си в хода на своите изпитания и полагаше усилия да познае Бог. В края на краищата, той си мислеше: „Хората трябва да търсят разбиране за Бог в живота. Познаването Му е най-важното нещо. Ако не познавам Бог, няма да мога да почивам в мир, когато умра. Едва когато го опозная, ако Бог направи така, че да умра, тогава бих се почувствал най-доволен. Няма да се оплаквам ни най-малко и целият ми живот ще бъде осъществен“. Петър не можа да постигне това ниво на разбиране или да достигне този етап веднага след като започна да вярва в Бог. Вместо това той премина през много изпитания. Неговият опит трябваше да достигне определен етап и той трябваше напълно да разбере себе си, преди да усети стойността на познаването на Бог. Следователно пътят, по който Петър пое, беше пътят на стремежа към истината и на придобиването на живот и усъвършенстване. Това беше основният аспект, върху който се фокусираше неговата конкретна практика.

Във вашата вяра в Бог по какъв път вървите сега? Ако, за разлика от Петър, ти не търсиш живот, разбиране за себе си и познаване на Бог, то ти не вървиш по пътя на Петър. В днешно време повечето хора са в такова състояние: за да придобия благословии, трябва да отдам всичко на Бог и да платя цена за Него. За да придобия благословии, трябва да изоставя всичко заради Бог, трябва да извърша това, което Той ми е възложил, и трябва да изпълня добре дълга си. Това състояние е доминирано от намерението за получаване на благословии, което е пример за отдаване на всичко за Бог изцяло с цел получаване на награди от Него и получаване на корона. Такива хора нямат истината в сърцата си и е сигурно, че тяхното разбиране се състои от няколко думи и доктрини, които те демонстрират навсякъде, където отидат. Това е пътят на Павел. Вярата на такива хора е акт на постоянно усилие и дълбоко в себе си те чувстват, че колкото повече правят, толкова повече то ще доказва предаността им към Бог, че колкото повече правят, толкова повече Той със сигурност ще бъде удовлетворен, и че колкото повече правят, толкова повече ще заслужават да им бъде дадена корона пред Бог и толкова по-големи ще бъдат благословиите, които ще получат. Те мислят, че ако могат да понесат страдание, да проповядват и да умрат за Христос, ако могат да жертват собствения си живот и ако могат да изпълнят всеки дълг, който Бог им е възложил, тогава те ще бъдат онези, които ще получат най-големите благословии и със сигурност ще им бъдат дадени корони. Точно това е, което Павел си представяше и търсеше. Това е точният път, по който той вървеше, и под ръководството на такива мисли работеше, за да служи на Бог. Тези мисли и намерения не произхождат ли от сатанинска природа? Това е съвсем като светските хора, които вярват, че, докато са на земята, трябва да се стремят към знанието и че след като го получат, те могат да се откроят от тълпата, да станат длъжностни лица и да имат статус. Те смятат, че след като имат статус, могат да реализират амбициите си и да доведат бизнеса и семейните си практики до определено ниво на просперитет. Нима всички невярващи не вървят по този път? Тези, които са доминирани от тази сатанинска природа, могат да бъдат само като Павел във вярата си. Те мислят: „Трябва да отхвърля всичко, за да отдам всичко на бог. Трябва да бъда предан на бог и в крайна сметка ще получа големи награди и големи корони“. Това е същото отношение като това на светските хора, които се стремят към светски неща. Те изобщо не са различни и са подчинени на една и съща природа. Когато хората имат този вид сатанинска природа, в светския живот те ще се стремят да получат познание, знания, статус и да се откроят от тълпата. Ако вярват в Бог, те ще се стремят да получат големи корони и големи благословии. Ако хората не следват истината, когато вярват в Бог, те със сигурност ще поемат по този път. Това е непроменим факт, това е естествен закон. Пътят, по който поемат хората, които не следват истината, е диаметрално противоположен на този на Петър. На кой път се намирате всички вие в момента? Въпреки че може да не си планирал да поемеш по пътя на Павел, твоята природа е разпоредила да вървиш по този път и ти вървиш в тази посока въпреки себе си. Въпреки че искаш да поемеш по пътя на Петър, ако не си наясно как да направиш това, тогава ще поемеш по пътя на Павел неволно: това е реалността на ситуацията. Как точно трябва човек да върви по пътя на Петър в наши дни? Ако не си в състояние да различиш пътищата на Петър и Павел, или ако изобщо не си запознат с тях, тогава, колкото и да твърдиш, че вървиш по пътя на Петър, тези твои думи са просто празни. Първо, трябва да имаш ясна представа за това какъв е пътят на Петър и какъв е пътят на Павел. Едва когато наистина разбереш, че пътят на Петър е пътят на стремежа към живота и е единственият път към съвършенството, ще можеш да вървиш по пътя на Петър, да се стремиш, както той се стремеше, и да практикуваш принципите, които той практикуваше. Ако не разбираш пътя на Петър, тогава пътят, по който поемаш, със сигурност ще бъде този на Павел, защото за теб няма да има друг път — няма да имаш избор по този въпрос. На хората, които не разбират истината и които не са в състояние да се стремят към нея, ще им бъде трудно да вървят по пътя на Петър, дори и да имат решителност. Може да се каже, че това е Божията благодат и издигане, че сега Той ви е разкрил пътя към спасението и усъвършенстването. Той е, който ви води по пътя на Петър. Без Божието ръководство и просветление никой не би могъл да поеме по пътя на Петър и единственият избор би бил да тръгне по пътя на Павел, следвайки стъпките на Павел към унищожение. Тогава Павел не мислеше, че е погрешно да върви по този път — той напълно вярваше, че това е правилно. Той не спечели истината и по-конкретно не претърпя промяна в нрава. Той вярваше твърде много в себе си и мислеше, че няма ни най-малък проблем да вярва по този начин. Той продължаваше напред, изпълнен със самочувствие и с най-голяма самоувереност. В крайна сметка той никога не се осъзна. Той все още мислеше, че за него животът е христос. Така Павел продължи по този път до самия край и, докато в крайна сметка си получи наказанието, всичко беше свършило за него. Пътят на Павел не включваше опознаването на себе си, още по-малко стремеж към промяна в нрава. Той никога не анализира собствената си природа, нито придоби познание за това, което представляваше. Той просто знаеше, че е бил главният виновник за преследването на Исус. Но той нямаше ни най-малко разбиране за собствената си природа и, след като завърши делото си, Павел почувства, че живее като Христос и че трябва да бъде възнаграден. Делото, което Павел извърши, беше просто труд, положен за Бог. Лично Павел, макар че получи някои откровения от Светия Дух, не беше придобил никаква истина или живот. Затова, вместо да бъде спасен от Бог, той беше наказан от Него. Защо се казва, че пътят на Петър е пътят към усъвършенстването? Това е така, защото в практиката на Петър той постави специален акцент върху живота, върху търсенето на Бог и върху опознаването на самия себе си. Чрез преживяването на Божието дело той опозна себе си, придоби разбиране за покварените състояния на човека, научи за собствените си недостатъци и откри най-ценното нещо, към което хората трябва да се стремят. Той беше способен искрено да обича Бог, научи как да се отплаща на Бог, придоби истина и притежаваше реалността, която Бог изисква. От всички неща, които Петър каза по време на своите изпитания, може да се види, че той наистина беше човекът с най-голямото разбиране на Бог. Тъй като стигна до разбирането на толкова много истини от Божиите слова, неговият път ставаше все по-ярък и все повече съответстваше на Божиите намерения. Ако Петър не притежаваше тази истина, тогава пътят, по който пое, нямаше да може да бъде толкова правилен.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да вървим по пътя на Петър)