Църковните водачи и работници трябва да обръщат внимание на два принципа в работата си. Първият е да изпълняват задълженията си точно според принципите, определени в работните подредби, никога да не нарушават тези принципи и никога да не основават работата си на каквито и да било лични представи или идеи. Трябва да проявяват загриженост за работата на църквата във всичко, което правят, и винаги да поставят интересите на Божия дом на първо място. Другото и най-важно нещо е във всичко да се съсредоточават върху следването на напътствията на Светия Дух и стриктно да се съобразяват с Божиите слова във всички свои действия. Ако все още са способни да се противопоставят на напътствията на Светия Дух или ако упорито следват свои собствени идеи и правят неща според собственото си въображение, то техните действия ще представляват изключително сериозно опълчване срещу Бог. Честото обръщане на гръб на просветлението и напътствието на Светия Дух ще ги отведе до задънена улица. Ако изгубят делото на Светия Дух, то те няма да могат да работят; и дори ако някак успеят да работят, те нищо няма да постигнат. Това са двата основни принципа, които водачите и работниците трябва да следват в работата си: първият е да изпълняват задълженията си като точно се придържат към работните подредби от Горното и действат според принципите, изложени от Горното; а вторият е да следват напътствията на Светия Дух, който е вътре в тях. След като усвоят тези два принципа, те няма да са толкова склонни да допускат грешки в работата си. Вашият опит в църковна работа все още е малък и докато работите, той силно ще се опорочава от личните ви идеи. Понякога можете да не разбирате просветлението или напътствията, идващи от Светия Дух вътре във вас; понякога ще изглежда, че ги разбирате, но вероятно ще ги пренебрегнете. Вие винаги мислите и си представяте нещата по човешки начин, действате така, както сметнете за добре, без изобщо да се съобразявате с намеренията на Светия Дух. Извършвате работата си единствено и само според личните си идеи и напълно загърбвате просветлението, идващо от Светия Дух. Това се случва често. Вътрешните напътствия, идващи от Светия Дух, не са трансцедентални; те всъщност са нормално явление. Тоест в дълбините на сърцата си вие знаете, че едно действие е правилно и че то е най-добрият подход. Тази мисъл всъщност е доста ясна; тя не се е появила след размишления и понякога самите вие не разбирате защо трябва да постъпите така. Често това е именно просветлението, идващо от Светия Дух. Това най-често се случва на хора с опит. Светият Дух те напътства към най-подходящото действие. То не е нещо, за което мислиш, а по-скоро усещане в сърцето, което те кара да осъзнаеш, че това е най-добрият начин да го направиш, и без да знаеш защо, на теб ти е приятно да го направиш така. Може би идва от Светия Дух. Идеите на човека често идват от мисленето и премислянето и всички са опорочени от своеволието. Хората винаги мислят каква полза и какви предимства ще получат. Всяко действие, което решат да предприемат, съдържа в себе си тези неща. В напътствието от Светия Дух обаче никога няма такива опорочавания. Необходимо е да се обръща повишено внимание на напътствията или просветленията от Светия Дух. Човек трябва много да внимава, за да ги схване — особено по ключови теми. Хората, които обичат да използват мозъка си и да действат, водени от собствените си идеи, са най-склонни да пропуснат такова напътствие или просветление. Водачи и работници, които са съгласно критериите, притежават делото на Светия Дух, внимателни са спрямо него, покоряват се на Светия Дух, имат богобоязливи сърца, проявяват внимание към Божиите намерения и неуморно се стремят към истината. За да удовлетворяваш Бог и да свидетелстваш подобаващо за Него, трябва често да размишляваш над своите мотиви и опорочено изпълнение на своя дълг и после да се опиташ да наблюдаваш каква част от работата ти е продиктувана от човешки идеи, каква част е породена от просветление от Светия Дух и каква част е в съответствие с Божието слово. Трябва непрекъснато и при всички обстоятелства да размишляваш дали думите и делата ти отговарят на истината. Ако прилагаш често този подход, ще намериш верния начин, по който да служиш на Бог. За да успееш да служиш на Бог по начин, който отговаря на Неговите намерения, е необходимо да познаеш същността на истината. Едва когато разберат истината, хората са способни да различават и осъзнават кое произтича от техните собствени идеи и кое от човешките мотиви. Способни са да разпознаят човешката поквара, а също и какво означава да действаш в съгласие с истината. Само след като могат да правят тази разлика, може да се гарантира, че са способни да прилагат истината на практика и да действат изцяло съгласно Божиите намерения. Не е възможно хората да проявяват проницателност, без да разбират истината. Възможно е цял живот човек с объркано мислене да вярва в Бог, без да узнае какво означава да бъде разкрита собствената му поквареност или какво означава да се противопостави на Бог, защото той не разбира истината. В ума му тази мисъл дори не съществува. Истината е непостижима за хората с прекомерно лоши заложби. Независимо как разговаряш с тях за нея, те продължават да не разбират. Такива хора имат объркано мислене. Хората с объркано мислене не могат да свидетелстват за Бог във вярата си, те могат само да положат малко труд. За да изпълняват добре своите задължения, водачите и работниците не бива да са с твърде лоши заложби. Те трябва поне да имат духовно разбиране и да възприемат нещата по чист начин, така че да могат лесно да разбират истината и да я практикуват. Житейският опит на някои хора е твърде ограничен, така че те понякога разбират истината по изопачен начин и са склонни да правят грешки. Когато разбирането им е изопачено, те не са готови за задачата да практикуват истината. Когато разбирането им е изопачено, те са склонни да следват правила, а когато следват правила, е лесно да правят грешки и те не са годни да практикуват истината. Когато разбирането е изопачено, е и лесно да бъдеш подведен и използван от антихристите. Ето защо изопаченото разбиране може да доведе до множество грешки. В резултат хората не само не ще успяват да изпълняват добре задълженията си, но и лесно могат да се отклонят, което вреди на навлизането в живота на Божиите избраници. Каква стойност имат хората, които изпълняват така своя дълг? Те просто прекъсват и смущават работата на църквата. Впрочем от тези провали трябва да се извлекат някои уроци. За да изпълняват работата, която Бог им е поверил, е необходимо водачите и работниците да схванат следните два принципа: при изпълняване на дълга си стриктно да се придържат към работните подредби от Горното и да внимават и да се покоряват на всяко напътствие от Светия Дух в съответствие със словото Божие. Само когато тези два принципа бъдат схванати, работата им може да бъде резултатна и Божиите намерения ще бъдат удовлетворени.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)