Ключов критерий, за да се прецени дали хората могат да се покорят на Бог, е дали имат някакви екстравагантни желания или скрити мотиви към Него. Ако хората винаги поставят изисквания на Бог, това доказва, че не са Му покорни. Каквото и да ти се случи, ако не го приемеш от Бог и не търсиш истината, ако все спориш в своя защита и винаги смяташ, че само ти си прав, и ако дори си способен да се съмняваш, че Бог е истината и праведността, тогава ще имаш проблеми. Такива хора са най-надменни и непокорни на Бог. Хората, които все изискват от Бог, не могат да Му се покорят истински. Ако поставяш изисквания на Бог, това доказва, че се опитваш да сключиш сделка с Него, че избираш собствената си воля и действаш според нея. Така предаваш Бог и ти липсва покорство. Да поставяш изисквания на Бог е само по себе си лишено от разум; ако наистина вярваш, че Той е Бог, тогава няма да дръзваш да Му поставяш изисквания, нито ще се чувстваш пригоден да Му отправяш такива, независимо дали ги смяташ за разумни или не. Ако имаш истинска вяра в Бог и вярваш, че Той е Бог, тогава ще се покланяш и покоряваш само на Него, няма друга възможност. Днес хората не само правят своя избор, но дори молят Бог да действа според собствената им воля. Те не само не избират да се покорят на Бог, но дори искат от Него да им се покори. Нима това не е лишено от всякакъв разум? Следователно, ако в човека няма истинска вяра и реално упование, той никога не може да получи Божието одобрение. Когато хората са способни да предявяват по-малко изисквания към Бог, те имат повече истинска вяра и покорство, а техният разум е сравнително нормален. Често се случва така, че колкото по-склонни да спорят са хората и колкото повече оправдания имат, толкова е по-трудно да се справят с тях. Не само че имат много изисквания, но ако им подадеш пръст, ще ти отхапят ръката. Когато са удовлетворени в едно отношение, те ще предявят изисквания в друго. Трябва да бъдат удовлетворени във всяко отношение, а ако не са, започват да се оплакват, да отписват нещата като безнадеждни и да действат безразсъдно. След това се чувстват задължени и разкаяни, плачат с горчиви сълзи и искат да умрат. Каква е ползата от това? Нима не са неразумни и безмилостно досадни? Тази поредица от проблеми трябва да се разреши из основи. Ако имате покварен нрав, но не го промените, ако чакате, докато изпаднете в беда или причините бедствие, за да го направите, как можете да компенсирате тази загуба? Нима това не е след дъжд качулка? Ето защо, за да разрешите напълно проблема с покварения си нрав, трябва да търсите истината, за да го промените още щом се прояви. Трябва да решите проблема с покварения си нрав още в зародиш, за да сте сигурни, че няма да направите нищо лошо, и да предотвратите бъдещи неприятности. Ако поквареният нрав се вкорени и се превърне в мисли или възгледи на човека, той ще може да го кара да върши зло. Следователно самоанализирането и себепознанието са свързани най-вече с откриването на покварения нрав на човека и бързото търсене на истината, за да бъде променен. Трябва да знаете какви неща са ви присъщи, какво харесвате, към какво се стремите и какво искате да получите. Трябва да анализирате тези неща според Божиите слова, за да разберете дали те са в съответствие с Божиите намерения и в какво отношение са погрешни. След като разберете тези неща, трябва да разрешите проблема с вашия анормален разум, т.е. проблема с вашето неразумно и безмилостно досаждане. Проблемът не е само в покварения ви нрав, а засяга и липсата ви на разум. Хората, които се увличат от личния си интерес, не притежават нормален разум, особено когато са засегнати техните интереси. Това е психологически проблем, който е и ахилесовата пета на хората. Някои хора смятат, че притежават определени заложби и някакви дарби, и все искат да са водачи и да се открояват, затова молят Бог да ги използва. Ако Бог не ги използва, те казват: „Как може Бог да не е благосклонен към мен? Боже, ако ме използваш, за да свърша нещо важно, обещавам, че ще Ти отдам всичко!“. Правилно ли е такова намерение? Хубаво е да се отдава всичко на Бог, но зад готовността им да отдадат всичко на Бог се крият подбуди. Това, което обичат, е статусът и именно върху него се съсредоточават. Само когато хората са способни на истинско покорство, да следват Бог с цялото си сърце, независимо дали Той ги използва, или не, и да отдадат всичко на Бог, независимо дали имат статус, или не, само тогава може да се смята, че притежават разум и са покорни на Бог. Хубаво е, когато хората са готови да отдадат всичко на Бог, и Той е готов да използва такива хора, но ако не са въоръжени с истината, Бог няма как да ги използва. Ако хората са готови да се стремят към истината и да съдействат, трябва да има подготвителен етап. Едва след като хората разберат истината и могат истински да се покорят на Бог, Той ще може официално да ги използва. Този етап на обучение е от съществено значение. Всички водачи и работници днес са на този етап на обучение. След като натрупат житейски опит и могат да се справят с нещата според принципите, те ще са годни да бъдат използвани от Бог.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Хората изискват твърде много от Бог)