Ако хората искат да бъдат спасени, когато вярват в Бог, най-същественото е дали имат богобоязливи сърца, дали Бог има място в сърцата им, дали са способни да живеят пред Него и да поддържат нормална връзка с Него. От решаващо значение е дали хората могат да практикуват истината и да постигнат покорство пред Бог. Такъв е пътят и това са условията за спасение. Ако сърцето ти не е способно да живее пред Бог, ако не Му се молиш често и не споделяш с Него, и губиш нормалната си връзка с Бог, никога няма да бъдеш спасен, защото си преградил пътя си към спасението. Ако изобщо нямаш връзка с Бог, значи си стигнал до края на пътя. Ако Бог не е в сърцето ти, тогава е безполезно да твърдиш, че имаш вяра, и само привидно да вярваш в Него. Няма значение колко думи и учения си способен да изречеш, колко си страдал заради вярата си в Бог или колко си надарен. Ако Бог отсъства в сърцето ти и не се боиш от Него, тогава няма значение как вярваш в Него. Бог ще каже: „Махни се от Мен, злосторнико“. Ще бъдеш категоризиран като злодей. Няма да си свързан с Бог и Той няма да е твоят Господ или твоят Бог. Макар да признаваш, че Бог господства над всичко и че Той е Създателят, ти не Го почиташ и не се подчиняваш на Неговото върховенство. Следваш Сатана и дяволите и само Сатана и дяволите са твои господари. Ако за всичко вярваш в себе си и следваш собствената си воля, ако вярваш, че съдбата ти е в собствените ти ръце, значи вярваш в самия себе си. Макар да твърдиш, че вярваш в Бог и че Го признаваш, Той не те признава. Нямаш никаква връзка с Бог и затова си обречен накрая Той да те отритне, да те накаже и да те отстрани. Бог не спасява хора като теб. Хората, които наистина вярват в Бог, са онези, които Го приемат като Спасителя, които приемат, че Той е истината, пътят и животът. Те са способни искрено да отдадат всичко на Бог и да изпълняват дълга си на сътворени същества. Изживяват Божието дело, практикуват Неговите слова и истината и вървят по пътя на стремеж към истината. Те са хора, които се покоряват на върховенството и подредбите на Бог и следват Неговата воля. Хората могат да бъдат спасени само когато имат такава вяра в Бог, в противен случай ще бъдат осъдени. Приемливо ли е хората да се отдават на пожелателно мислене, когато вярват в Бог? Могат ли да придобият истината при вярата си в Бог, когато постоянно се вкопчват в собствените си представи и в неясни и абстрактни фантазии? Категорично не. Когато хората вярват в Бог, те трябва да приемат истината, да вярват в Него, както Той иска, и да се покоряват на ръководството и подредбите Му; едва тогава могат да постигнат спасение. Няма друг начин освен този — каквото и да правите, не бива да се отдавате на пожелателно мислене. Общението на тази тема е много важно за хората, нали? Това е предупреждение към вас.

Сега, след като чухте тези послания, трябва да разберете истината и да сте наясно какво включва спасението. Не е важно нито какво харесват хората, нито към какво се стремят, нито какво ги вълнува. Най-важното е да приемете истината. В крайна сметка най-важното е да си способен да придобиеш истината и правилният път е този, който може да ти позволи да постигнеш богобоязливост и отбягване на злото. Ако си вярвал в Бог в продължение на няколко години и винаги си се съсредоточавал върху стремежа към неща, които нямат нищо общо с истината, значи вярата ти няма нищо общо нито с истината, нито с Бог. Може да твърдиш, че вярваш в Бог и Го признаваш, но Бог не е твоят Господ. Той не е твоят Бог, ти не приемаш, че Бог господства над съдбата ти, не се подчиняваш на всичко, което Той подрежда за теб, не признаваш факта, че Бог е истината, а в този случай надеждите ти за спасение са разбити. Ако не можеш да вървиш по пътя на стремеж към истината, значи вървиш по пътя на унищожението. Ако всичко, към което се стремиш, върху което се съсредоточаваш, за което се молиш и за което призоваваш, се основава на Божиите слова и на това, което Бог иска, и ако все повече чувстваш, че се покоряваш на Създателя и Го почиташ, и чувстваш, че Той е твоят Господ, твоят Бог, ако все по-радостно се покоряваш на всичко, което Той организира и подрежда за теб, и връзката ти с Бог става все по-близка и все по-нормална, и ако любовта ти към Бог става все по-чиста и истинска, тогава оплакванията ти и погрешното ти разбиране за Бог, както и прекомерните ти искания към Него, все повече ще намаляват и ти напълно ще постигнеш богобоязливост и отбягване на злото, което означава, че вече си стъпил на пътя на спасението. Макар стъпките по пътя на спасението да са съпроводени от Божието дисциплиниране, кастрене, правосъдие и наказание и макар те да ти причиняват много болка, това е Божията любов, която те спохожда. Ако в своята вяра в Бог се стремиш само към благословии и статус, слава и изгода, и никога не си дисциплиниран или кастрен или никога не си съден и наказван, тогава, макар и да имаш лесен живот, сърцето ти все повече ще се отдалечава от Бог, ще изгубиш нормалната връзка с Него и освен това няма да искаш да приемеш Божията проверка, ще искаш сам да си свой господар, а всичко това доказва, че пътят, по който вървиш, не е правилният път. Ако известно време си изживявал Божието дело и все по-силно чувстваш колко дълбоко покварено е човечеството и колко е склонно да се противопоставя на Бог, и ако се тревожиш, че някой ден може да направиш нещо, с което да Му се противопоставиш, и се страхуваш, че има вероятност да Го оскърбиш и Той да те изостави, и така чувстваш, че няма нищо по-страшно от съпротивата срещу Бог, значи имаш богобоязливо сърце. Ще почувстваш, че когато хората вярват в Бог, не бива да се отдалечават от Него. Ако се отдалечат от Бог, ако се отклонят от дисциплинирането, правосъдието и наказанието Му, това означава да загубят Божията закрила и грижа, да загубят Неговите благословии, и тогава за хората всичко приключва. Могат единствено да стават все по-покварени, ще бъдат като религиозните хора и все още ще има опасност да се противопоставят на Бог, докато вярват в Него, а това ще рече, че са станали антихристи. Ако можеш да осъзнаеш това, тогава ще се помолиш на Бог: „О, Боже! Моля Те, съди ме и ме наказвай. Умолявам Те да проучваш внимателно всичко, което правя. Ако направя нещо, което нарушава истината и е против Твоите намерения, моля Те, съди ме строго и ме наказвай. Не мога да съществувам без твоето правосъдие и наказание“. Това е правилният път, по който хората трябва да вървят, вярвайки в Бог. Така че мерете според този критерий. Осмелявате ли се да твърдите, че сте стъпили на пътя към спасението? Не смеете, защото още не сте станали част от хората, които се стремят към истината, и в много отношения не търсите истината и не сте способни да приемете и да се подчините, когато ви кастрят, което доказва, че сте далеч от това да вървите по пътя на спасението. Лесно ли е да поемеш по пътя на спасението, ако не си човек, който се стреми към истината? Всъщност не е лесно. Ако хората не са изживели Божието правосъдие и наказание, ако не са изживели Неговото дисциплиниране, порицание и кастрене, тогава не е лесно да станат хора, които се стремят към истината, и в резултат на това им е много трудно да поемат по пътя към спасението. Що за възглед имаш, ако си чул това послание, знаеш, че то е истината, но още не си стъпил на пътя на стремежа към истината и постигането на спасение и не го възприемаш като нещо сериозно, а смяташ, че рано или късно ще дойде ден да се заемеш с това и че няма за къде да бързаш? Ако поддържаш такъв възглед, имаш проблем и ще ти е трудно да поемеш по пътя към спасението. И така, на какво трябва да се решиш, за да поемеш по този път? Трябва да кажеш: „Ах! В момента все още не съм поел по пътя към спасението, а това е доста опасно! Бог казва, че хората трябва да живеят пред Него през цялото време, трябва да се молят повече и сърцата им трябва да са спокойни, а не импулсивни, затова още сега трябва да започна да практикувам всичко това“. Да практикуваш така означава да стъпиш на правилния път на вярата в Бог. Толкова е просто. Що за хора са онези, които чуват Божиите слова и след това ги практикуват? Добри хора ли са? Да, те са хора, които обичат истината. Що за човек е този, който е чул Божиите слова и пак остава безчувствен, безразличен и неподатлив, отнася се към Божиите слова лекомислено и е сляп и глух за тях? Не се ли заблуждава? Когато вярват в Бог, хората все питат дали има някакви преки пътища към спасението. Казвам ви, че няма такива, и после ви казвам за този прост път, но след като го чуете, вие не го практикувате, а в такъв случай не разпознавате доброто, когато го чуете. Такива хора могат ли да бъдат спасени? Дори и да има някаква надежда за тях, тя не е голяма и спасението ще е много трудно. Може да дойде ден, в който да се събудят от сън и да си помислят: „Вече не съм млад и не изпълнявах истинския си дълг, докато вярвах в Бог през всички тези години. Бог изисква хората да живеят пред Него през цялото време, а аз не живях пред Бог. Трябва да побързам и да се помоля“. Ако в сърцата си се вразумят и започнат да изпълняват истинския си дълг, тогава не е твърде късно! Не чакайте твърде дълго обаче. Няма ли да е твърде късно да се стремите към истината, ако чакате, докато станете на седемдесет или осемдесет години и тялото ви отслабне, и вече нямате никаква енергия? Не е ли изключително глупаво да прекарате най-хубавите години от живота си в безсмислени неща и в крайна сметка да отложите или пропуснете стремежа към истината, който е по-важен от всичко? Има ли нещо по-глупаво? Много хора добре знаят кой е истинският път и въпреки това чакат бъдещето, за да го приемат и да го следват. Всички те са глупаци. Не знаят, че стремежът към истината отнема десетилетни усилия, преди да могат да придобият живот. Ще бъде твърде късно да съжаляват, ако пропилеят най-доброто време да бъдат спасени!

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. По пътя на спасението може да се върви само с богобоязливост)