I

Всички онези, които на думи признават въплътения Бог, но са неспособни да практикуват истината за подчинението на въплътения Бог, в крайна сметка ще бъдат отстранени и унищожени. Освен това всички онези, които на думи признават видимия Бог и ядат и пият от изразената от Него истина, но въпреки това се стремят към неясния и невидим Бог, ще бъдат дори още повече обекти на унищожение. Никой от тези хора няма да остане до времето за покой, следващо завършването на Божието дело. Докато времето за покой настъпи, няма да е останал нито един, който наподобява такива хора. Хората, които принадлежат на демоните, не практикуват истината; същността им е на съпротива и бунтарство срещу Бог; те нямат ни най-малко намерение да Му се покорят. Всички такива хора ще бъдат унищожени.

II

Това дали притежаваш истината, или се съпротивляваш на Бог зависи от същността ти, а не от вида ти или от случайното ти говорене или действия. Дали един индивид ще бъде унищожен, се определя от неговата същност. Това се определя според същността, разкрита чрез неговото поведение и стремежа му към истината. От всички хора, които работят и вършат еднакво количество работа, на онези с добра същност на човешката природа, които притежават истината, ще им бъде позволено да останат, а онези със зла същност на човешката природа, които се бунтуват срещу видимия Бог, ще бъдат обект на унищожение. Цялото Божие дело и слово, отнасящи се до крайната цел на човеците, ще се отнесе подходящо с всеки един съгласно индивидуалната му същност. Не ще бъде допусната ни най-малка грешка, дори повече, няма да бъде допусната никаква грешка. Човешките чувства или намерения се примесват само когато хората вършат работа. Божието дело е най-подходящо, Той категорично не набеждава което и да е сътворено същество.

от „Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Бог и човекът ще навлязат в покой заедно“