Имам надежда за много неща. Надявам се, че можете да се държите подобаващо и възпитано, предано да изпълнявате дълга си, да притежавате истина и човечност, да бъдете хора, които могат да се откажат от всичко, което имат, дори от живота си, заради Бог, и така нататък. Всички тези надежди произтичат от вашите недостатъци, вашата поквара и непокорство. Ако нито един от разговорите, които съм водил с вас, не е достатъчен, за да привлече вниманието ви, тогава вероятно всичко, което мога да направя сега, е да не казвам нищо повече. Вие обаче разбирате какви ще бъдат резултатите от това. Не се случва често да си почивам, така че ако не говоря, ще направя нещо, което хората да видят. Мога да накарам нечий език да изгние или да направя така, че човек да умре разчленен, или да причиня нервни разстройства на хората и да направя така, че да изглеждат отвратителни по толкова много начини. А бих могъл и да подложа хората на мъчения, които съм приготвил специално за тях. По този начин бих се чувствал радостен, много щастлив и изключително доволен. Винаги се казва, че „доброто се възнаграждава с добро, а злото със зло“, така че защо да не стане така сега? Ако искаш да Ми се противопоставиш и да отсъдиш нещо за Мен, тогава ще накарам устата ти да изгние и това ще Ми достави безкрайно удоволствие. Така е, защото в крайна сметка това, което си направил, не е истината, а още по-малко има нещо общо с живота, докато всичко, което Аз правя, е истината. Всички Мои действия съответстват на принципите на Моето дело и управленските закони, които съм постановил. Затова настоявам всеки от вас да натрупа някаква добродетел, да спре да върши толкова много зло и да се вслуша в Моите изисквания в свободното си време. Тогава ще се чувствам радостен. Ако допринесете за истината (или й дарите) дори една хилядна от усилията, които влагате в плътта, тогава ти казвам, че няма често да извършваш прегрешения и да имаш гнила уста. Не е ли очевидно това?

Колкото повече прегрешения извършваш, толкова по-малко възможности ще имаш да получиш добра крайна цел. И обратното — колкото по-малко прегрешения извършваш, толкова по-добри са шансовете ти да бъдеш похвален от Бог. Ако прегрешенията ти се увеличат до такава степен, че е невъзможно да ти простя, тогава напълно ще си пропилял шансовете си да получиш прошка. Така твоята крайна цел няма да бъде горе, а долу. Ако не Ми вярваш, тогава бъди дързък и върши зло, и виж какво ще ти донесе това. Ако си човек, който практикува истината много сериозно, тогава със сигурност ще имаш възможност да получиш прошка за прегрешенията си и все по-малко ще се бунтуваш. Ако си човек, който не желае да практикува истината, тогава твоите прегрешения пред Бог със сигурност ще се увеличат и ще се бунтуваш все по-често и по-често, докато не достигнеш предела. Това ще бъде времето на пълното ти унищожение. Това ще стане, когато приятната ти мечта за получаване на благословения бъде разрушена. Не считай прегрешенията си просто за грешки на незрял или глупав човек. Не използвай извинението, че не си могъл да практикуваш истината поради недостатъчните си заложби. Нещо повече — не считай прегрешенията, които си извършил, просто за действията на човек, който не е можел да постъпи по-добре. Ако си добър в това да си прощаваш и да се отнасяш към себе си с щедрост, тогава ти казвам, че си страхливец, който никога няма да придобие истината, нито пък прегрешенията ти ще престанат някога да те преследват. Те винаги ще ти пречат да изпълниш изискванията на истината и ще направят така, че завинаги да останеш верен другар на Сатана. Моят съвет към теб все още е този: не обръщай внимание само на твоята крайна цел, като същевременно не забелязваш скритите си прегрешения. Приеми ги сериозно и не пренебрегвай нито едно от тях от загриженост за своята крайна цел.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Прегрешенията ще отведат човека в ада)