В началото сред човечеството нямаше семейства; съществуваха само мъж и жена — два различни вида човеци. Нямаше държави, да не говорим за родове, но в резултат от покварата на човечеството различни видове хора се организираха в отделни кланове, по-късно прераснали в страни и етноси. Тези страни и етноси се състояха от отделни малки родове и по този начин всякакви хора се разпределиха по раси в зависимост от различията в езиците си и според географските граници. Всъщност, колкото и раси да има по света, човечеството произхожда от един-единствен прародител. В началото съществуваха само два вида човеци — мъже и жени. Но с напредъка на Божието дело и с историческите и географските промени, тези два вида хора се развиха, до различна степен, в още подвидове. В същината си всички хора са Божии творения, от колкото и раси да е съставено човечеството. Към която и раса да принадлежи човек, той е Божие творение; всички хора произлизат от Адам и Ева. Макар и не пряко сътворени от Божиите ръце, човеците са потомци на Адам и Ева, които Бог лично създаде. Независимо къде и как живеят хората, всички те са Негови създания; тъй като принадлежат към човешкия род, а той бе създаден от Бог, тяхното предназначение е такова, каквото е отредено на човечеството, а човеците се делят според правилата, постановени от самите хора, за да сложат живота в ред. Оттук следва, че в последна сметка, всички злосторници и всички праведници са Негови творения. Онези от тях, които вършат зло, ще бъдат погубени, а богоугодните в делата си ще оцелеят. Това е най-подходящият начин да се въздаде на двата вида Божии създания. Поради непокорството си злосторниците не могат да отрекат, че макар и създадени от Бог, са се предали на Сатана и не са годни за спасение. Праведниците, чието поведение е богоугодно не могат да се позоват на предстоящото си оцеляване, за да отрекат, че са сътворени от Бог и че са били спасени, макар и вече да са били изложени на сатанинската поквара. Грешниците са същества, опълчили се на Бог; тези Божии творения не подлежат на спасение, защото са безвъзвратно затънали в сатанинските козни. Злосторниците също са хора; те са изключително покварени и не подлежат на спасение. Праведниците също са се поддавали на развала, но желаят да се освободят от покварения си нрав и затова са в състояние да се отдадат на Бог. Хората с праведно поведение не са по-свети от папата; те просто са добили спасение и са се отърсили от покварата си; те могат да се отдадат на Бог. Те ще устоят в последните дни, което не означава, че никога не са били засегнати от сатанинската поквара. Когато Божието дело бъде завършено, сред всичките Му творения ще има и унищожени, и оцелели. Това е неотменима особеност на Неговото управление и никой не може да я отрече. Грешниците не ще бъдат допуснати до спасение; спасението е обещано на онези, които са отдадени Нему и Го следват докрай. Тъй като това е дело по управлението на човечеството, някои ще останат, а други ще бъдат изпъдени. За различните видове хора са предвидени различни изходи и те са най-подходящите за Божиите създания. Крайното Божие разпореждане с човечеството е да раздели хората по категории, като за целта разпадне семействата, унищожи етносите и разчупи границите между държавите, за да въведе нов ред без семейства и национални граници, защото в крайна сметка всички хора водят началото си от един-единствен праотец и всички те са Божии творения. Вкратце, всички грешници ще бъдат погубени, а угодните Богу ще оцелеят. Така при предстоящото встъпване в покоя ще бъдат заличени родовите връзки, националната, и най-вече етническата принадлежност; този вид човечество ще бъде най-святото. Първоначалната идея зад създаването на Адам и Ева беше хората да милеят за всичко на земята; в началото човеците бяха господари на цялото мироздание. Намерението на Йехова при сътворяването на хората бе да им позволи да просъществуват на земята, грижейки се за всичко на нея, защото в началото човеците бяха непокварени и неспособни да вършат зло. Веднъж поддали се на греха обаче им бе отнета грижата за мирозданието. Целта на Божието спасение е да възстанови тази функция на човечеството, да възвърне на хората първоначалния им разум и послушание; встъпилото в покой човечество ще представлява точно резултатът, който Бог се надява да получи чрез спасителното Си дело. При все че животът вече няма да е същият като в Райската градина, човешката същина ще е досущ като онази, но човеците няма да са копие на непокварените си предци, а ще бъдат веднъж покварени, но след това спасени хора. Накрая, когато Божието дело бъде завършено, дарените със спасение ще встъпят в покой. Също така изходът на подлежащите на наказание ще бъде напълно разкрит и те ще бъдат унищожени едва когато Бог приключи с работата си. С други думи, щом Той завърши делото Си, ще бъдат разкрити всички — и грешниците, и спасените — защото работата по разкриването на различните видове хора (били те злосторници, или заслужили спасение) ще бъде въздадена върху всички едновременно. Злосторниците ще бъдат пропъдени, а всички, на които е позволено да останат, ще бъдат разкрити едновременно. Следователно изходът за всеки човек ще бъде оповестен в един и същи миг. Бог не ще позволи група хора, постигнали спасение, да встъпят в покой, преди да е отделил настрана вършилите зло и да ги е осъдил или наказал един по един; това не би отговаряло на фактите. Когато грешниците вече са унищожени и достойните за спасение встъпят в покой, Божието дело в цялата вселена ще бъде завършено. Нито благословените, нито обречените на страдания ще се ползват с предимство; благословените ще живеят вечно, докато обречените ще са погубени во век и веков. Тези два етапа от делото Му ще бъдат извършени едновременно. Именно наличието на непокорни човеци ще изложи на показ праведността на Божиите следовници и тъкмо присъствието на благословени хора ще подчертае нещастията, въздадени на грешниците за тяхното непослушание. Ако Бог не изобличи злосторниците, искрено отдадените Нему никога вече не биха видели слънцето; ако Бог не отведе на предназначеното им подходящо място угодните Му, опълчилите се срещу него човеци не биха могли да получат заслуженото свое наказание. Така работи Бог. Ако не изпълни тази част от Своето дело — да въздаде наказания за злото и награди за доброто, творенията Му никога не биха могли да достигнат съответните си места. Щом човечеството встъпи в покой, злосторниците вече ще са унищожени и цялото човечество ще е поело по правилния път; всички хора ще са присъединени към подобните си в зависимост от възложената им работа. Едва тогава хората ще навлязат в покой, който е неизбежната посока на развитие за човечеството, и едва когато то встъпи в покой, ще бъде отбелязан свършекът на най-великото, върховно Божие постижение; това ще бъде заключителният етап на Неговото дело. То ще постави край на упадъчния плътски живот на хората и на съществуването на покварено човечество. Оттам насетне хората ще навлязат в нова сфера. Макар че всички хора ще продължат да обитават плътта си, голяма ще е разликата между същината на този живот спрямо живота на поквареното човечество. Тези два вида съществуване се различават и по значимост. При все че хората няма да са от коренно различен вид, може да се каже, че този нов живот ще бъде даден на добилите спасение и също, че ще е живот, в който са възстановени човечността и разумът. В него ще битуват хора, някога проявили непокорство спрямо Бог, но впоследствие покорени и спасени от Него; хора, позорили Бог, но след това свидетелствали за Него. Щом преминат през изпитанията Му и оцелеят, съществуването им ще е изпълнено със смисъл; те са избрали Бог наместо Сатана и са хора, достойни да живеят. Предназначените за унищожение не са съумели да свидетелстват за Бог и са негодни да продължат да живеят. Гибелта им ще дойде в отговор на небогоугодното им поведение. Унищожението е най-подходящото предназначение за тях. Един ден, когато човечеството навлезе в хубавата сфера, няма да съществуват връзките между съпруг и съпруга, баща и дъщеря, майка и син, които хората си представят, че ще намерят там. Тогава всеки човек ще следва сходните с него, а семействата вече ще са в миналото. След съкрушителния си провал Сатана никога вече не ще обезпокои човечеството и хората ще се освободят от покварения си нрав завинаги. Небогоугодните вече ще са унищожени и ще останат само отдадените на Бог. Затова ще са единици семействата, оцелели непокътнати; как биха могли да просъществуват физическите връзки? Предишният плътски живот на човечеството ще бъде строго забранен; тогава как биха могли да съществуват физически взаимоотношения между хората? Освободени от покварения от Сатана предишен свой нрав, хората ще имат съвсем нов живот, различен от миналото им съществуване. Родителите ще изгубят деца, децата ще изгубят родители. Съпрузите ще изгубят своите съпруги, съпругите ще изгубят своите съпрузи. Съществуващите днес физически връзки между хората ще изчезнат, щом човечеството встъпи в покой. Само този вид човеци ще притежават праведност и святост. Само този вид хора са достойни да почитат Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Бог и човекът ще встъпят в покой заедно“)