В днешно време стремежът на човека да стане победител и да бъде направен съвършен е това, което той преследва, преди да има нормален човешки живот на земята, и това са целите, към които се стреми, преди Сатана да бъде окован. По същество стремежът на човека да стане победител и да бъде направен съвършен или да бъде използван за велика цел е стремеж да се избави от влиянието на Сатана: човек се стреми да стане победител, но крайният резултат ще бъде избавлението му от влиянието на Сатана. Само чрез избавление от влиянието на Сатана човек ще може да води нормален човешки живот на земята — живот на поклонение пред Бог. Днес стремежът на човека да стане победител и да бъде направен съвършен е това, което той преследва, преди да води нормален човешки живот на земята. Той се стреми към това най-вече заради пречистването и прилагането на истината на практика, както и заради поклонението пред Създателя. Ако човек има нормален човешки живот на земята, живот без трудности и изпитания, той няма да се стреми да стане победител. „Да стане победител“ и „да бъде направен съвършен“ са целите, които Бог поставя на човека, и чрез преследването на тези цели Той го насърчава да прилага истината на практика и да води смислен живот. Целта е човекът да стане пълноценен и да бъде спечелен, а стремежът на човека да стане победител и да бъде направен съвършен е само средство за постигане на тази цел. Ако в бъдеще човекът навлезе в прекрасното си назначение, няма да се споменава дали е станал победител или е направен съвършен; там всяко сътворено същество само ще изпълнява дълга си. Днес човекът бива принуден да се стреми към тези неща, просто за да се определят целите му, за да може стремежът му да бъде по-целенасочен и практичен. В противен случай човек би живял в неясна абстрактност и би се стремил да навлезе във вечния живот, а ако е така, няма ли човекът да бъде още по-жалък? Не е ли такъв стремеж без цели и принципи самозаблуда? В крайна сметка такова търсене, разбира се, би се оказало безплодно и накрая човекът би останал под властта на Сатана, неспособен да се освободи от него. Защо тогава трябва да се подлага на такова безцелно търсене? След като навлезе във вечното си назначение, човекът ще се поклони на Създателя и понеже е намерил спасение и е навлязъл във вечността, той няма да преследва никакви цели и освен това няма да има нужда да се притеснява, че Сатана го е обсадил. По това време човекът ще знае мястото си и ще изпълнява дълга си; всеки, дори и да не е бил порицан или осъден, ще изпълнява дълга си. Тогава човекът ще бъде създание както по идентичност, така и по статус. Вече няма да има разделение на висши и нисши; всеки човек просто ще изпълнява различна функция. При все това човекът все още ще живее в подредено и пригодено за човечеството назначение; той ще изпълнява дълга си заради почитането на Създателя и именно това човечество ще стане човечеството на вечността. Тогава човекът ще е спечелил живот, озарен от Бог, живот под Божия покров и закрила, живот заедно с Бог. Човечеството ще води нормален живот на земята и всички хора ще поемат по правилния път. Шестхилядолетният план за управление ще доведе до пълното поражение на Сатана, което означава, че Бог ще е възстановил първоначалния образ на човека от сътворението му и така ще се изпълни първоначалното намерение на Бог. В началото, още преди човечеството да бъде покварено от Сатана, то е водило нормален живот на земята. По-късно, когато Сатана покварява човечеството, то губи нормалния си живот и от този момент започва делото на Божието управление и борбата със Сатана за възстановяване на нормалния живот на човечеството. Едва когато шестхилядолетното дело на Божието управление приключи, ще започне официално животът на цялото човечество на земята. Едва тогава човекът ще има прекрасен живот и Бог ще възстанови целта Си, с която първоначално е създал човека, както и първоначалното му подобие. Така, след като придобие нормален живот на земята, човекът няма да се стреми да бъде победител или да бъде направен съвършен, защото ще бъде свят. „Победителите“ и „усъвършенстването“, за които говорят хората, са цели, дадени на човека за периода на борбата между Бог и Сатана, и съществуват единствено защото човекът е бил покварен. Сатана ще бъде победен именно като ти се предостави цел и бъдеш подтикнат да се стремиш към нея. От теб се иска да станеш победител или да бъдеш направен съвършен, или да бъдеш използван, а това изисква да свидетелстваш и по този начин да засрамиш Сатана. В крайна сметка човекът ще води нормален човешки живот на земята и ще бъде свят. Когато това се случи, хората ще се стремят ли още да станат победители? Нима всички те не са създания на сътворението? Когато се говори за това да си победител и да си усъвършенстван, тези думи са насочени срещу Сатана и срещу човешката нечистота. Думата „победител“ не предполага ли победа над Сатана и вражеските сили? Когато казваш, че си бил направен съвършен, какво в теб е било направено съвършено? Не означава ли това, че си се отървал от покварения си сатанински нрав, за да постигнеш върховна любов към Бог? Такива неща се казват във връзка с мръсотията в човека и във връзка със Сатана. Те не се казват във връзка с Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасно назначение“)