На земята Аз съм Самият практически Бог, който живее в сърцата на хората; на небето Аз съм Върховният владетел на цялото творение. Изкачвал съм планини, прекосявал съм реки, влизал съм сред човечеството и съм излизал от там. Кой се осмелява открито да се противопостави на Самия практически Бог? Кой дръзва да се освободи от върховенството на Всемогъщия? Кой се осмелява да твърди, че без никакво съмнение Аз съм на небето? Нещо повече, кой дръзва да твърди, че безспорно Аз съм на земята? Сред цялото човечество няма никой, способен да опише местата, където живея, до най-малки подробности. Възможно ли е винаги, когато съм на небето, Аз да съм Самият свръхестествен Бог, а когато съм на земята, да съм Самият практически Бог? Със сигурност това дали Аз съм Самият практически Бог, или не, не може да се определи от това, че Аз съм Върховният владетел на цялото творение, или от факта, че изпитвам страданията на човешкия свят, нали? Ако това беше така, тогава хората нямаше ли да са безнадеждно невежи? Аз съм на небето, но съм и на земята; Аз съм сред безбройните обекти на творението, а също и сред масите. Хората могат да Ме докоснат всеки ден; нещо повече, те могат да Ме виждат всеки ден. На хората им се струва, че Аз понякога съм скрит, а понякога — видим; сякаш наистина съществувам, но също така сякаш не съществувам. В Мен се крият неразгадаеми за човечеството тайни. Сякаш всички хора се взират в Мен през микроскоп, за да открият още повече тайни в Мен с надеждата по този начин да разсеят това неприятно чувство в сърцата си. Въпреки това, дори и да използват рентгенови лъчи, как биха могли хората да разкрият някоя от тайните, които пазя?

В момента, в който Моят народ, в резултат на Моето дело, спечели слава заедно с Мен, леговището на големия червен змей ще бъде разкопано, цялата кал и мръсотия ще бъдат пометени и цялата замърсена вода, събирала се в продължение на безброй години, ще пресъхне в Моите горящи огньове, за да престане да съществува. Тогава големият червен змей ще загине в езерото от огън и жупел. Наистина ли искате да останете под Моята любяща грижа, за да не бъдете отвлечени от змея? Наистина ли мразите неговите измамни хитрости? Кой е способен да свидетелства непоколебимо за Мен? Кой може да посвети всички свои сили на името Ми, на Духа Ми и на целия Ми план за управление? Днес, когато царството е в човешкия свят, е времето, в което Аз лично дойдох сред човечеството. Ако това не беше така, можеше ли някой да излезе на бойното поле от Мое име, без да трепне? За да се сформира царството, за да бъде доволно сърцето Ми, и освен това, за да настъпи Моят ден, за да дойде времето, когато безбройните обекти на творението ще се преродят и ще станат изобилни, за да се спасят хората от морето на страданието, за да дойде утрешният ден, за да бъде той чудесен, да цъфти и да разцъфтява, и освен това, за да може да се осъществи насладата от бъдещето, всички хора се стремят с всички сили, без да се щадят, да се жертват за Мен. Нима това не е знак, че победата вече е Моя? Нима това не е знак за осъществяването на Моя план?

Колкото повече хората съществуват в последните дни, толкова повече ще чувстват празнотата на света и толкова по-малко смелост да живеят ще имат. Поради тази причина безброй хора умряха разочаровани, безброй други бяха разочаровани от своите търсения и несметен брой други са се оставили да бъдат манипулирани от ръката на Сатана. Спасил съм толкова много хора и съм подкрепял толкова много от тях, и често, когато човешките същества са губели светлината, Аз съм ги връщал обратно на светло място, за да могат да Ме познаят на светлината и да Ми се радват насред щастието. Заради настъпването на Моята светлина, обожанието расте в сърцата на хората, които живеят в Моето царство, защото Аз съм Бог, обичан от хората, Бог, към когото човечеството се придържа с любяща привързаност и хората са изпълнени с траен отпечатък от фигурата Ми. Въпреки това, когато всичко приключи, никой не разбира дали това е дело на Духа или функция на плътта. На хората би им отнело цял живот, само да изживеят това единствено нещо подробно. Хората никога не са Ме презирали в най-съкровените кътчета на сърцата си; по-скоро те са привързани към Мен в дълбините на духа си. Мъдростта Ми предизвиква възхищението им, чудесата, които върша, са наслада за очите им, а словата Ми стряскат умовете им, но те много ги ценят. Моята практичност кара хората да се чувстват объркани, да онемяват и да недоумяват, но въпреки това те са готови да я приемат. Нима това не е действителният ръст на хората?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Думите на Бог към цялата вселена, Глава 15)