Тъй като си сред хората от Моето семейство и тъй като имаш вяра в Моето царство, трябва да се придържаш към стандартите на Моите изисквания във всичко, което правиш. Не искам да не бъдеш нищо повече от блуждаещ облак, а да бъдеш блестящ сняг и да притежаваш неговата същина, и дори повече — неговата стойност. Понеже идвам от святата земя, Аз не съм като лотоса, който има само име и няма същина, защото той идва от тинята, а не от святата земя. Времето, в което едно ново небе слиза на земята и една нова земя се разпростира върху небесата, е и точно това време, в което официално работя сред хората. Кой от човечеството Ме познава? Кой съзря момента на пристигането Ми? Кой е видял, че Аз не само имам име, но освен това притежавам и същина? Аз помитам белите облаци с ръката Си и внимателно наблюдавам небесата; няма нещо в пространството, което да не е подредено от Моята ръка, а под нея няма никой, който да не допринася със собственото си мъничко усилие за осъществяването на Моето могъщо начинание. Аз не отправям обременителни искания към хората на земята, защото винаги съм бил практичният Бог и защото съм Всемогъщият, Който е създал хората и ги познава добре. Всички хора са пред очите на Всемогъщия. Как биха могли дори тези в най-отдалечените кътчета на земята да избегнат внимателното наблюдение на Моя Дух? Въпреки че хората „познават“ Духа Ми, те все още оскърбяват Духа Ми. Словата Ми разкриват грозните лица на всички хора, както и най-съкровените им мисли, и карат всички на земята да стават прозрачно ясни от Моята светлина и да рухват насред Моя изпитателен поглед. Но въпреки падането им техните сърца не смеят да се отдалечат от Мен. Кой от сътворените същества не Ме обича в резултат на делата Ми? Кой не копнее за Мен в резултат на словата Ми? В кого не се раждат чувства на привързаност в резултат на Моята любов? Само поради покварата на Сатана хората не са успели да достигнат състоянието, което Аз изисквам. Дори най-ниските стандарти, които изисквам, пораждат опасения у хората, да не говорим за днешния ден — тази ера, в която Сатана беснее и е безумно деспотичен — или за времето, когато хората са били толкова стъпкани от Сатана, че телата им са изцяло покрити с мръсотия. Кога неспособността на хората да се грижат за сърцето Ми в резултат на тяхната поквара не Ми е причинявала скръб? Възможно ли е да съжалявам Сатана? Възможно ли е да греша в любовта Си? Когато хората се бунтуват срещу Мен, сърцето Ми тайно плаче; когато Ми се съпротивляват, Аз ги наказвам; когато биват спасени от Мен и възкресени от мъртвите, Аз ги поддържам с най-голяма грижа; когато Ми се покоряват, сърцето Ми се успокоява и веднага усещам големи промени на небето и земята и във всички неща. Когато хората Ме възхваляват, как да не Се радвам? Когато са Мои свидетели и са спечелени от Мен, как бих могъл да не спечеля слава? Възможно ли е постъпките и поведението на хората да не се управляват и влияят от Мен? Когато не давам насоки, хората бездействат и мълчат; освен това зад гърба Ми те участват в онези „похвални“ мръсни сделки. Смяташ ли, че плътта, с която Се обличам, не знае нищо за твоите действия, твоето поведение и твоите думи? Много години съм търпял вятъра и дъжда и също съм изпитвал горчивината на човешкия свят; но при по-внимателен размисъл никакво страдание не може да накара плътското човечество да изгуби надежда в Мен, а още по-малко пък някаква сладост може да накара хората от плът да станат студени, обезверени или пренебрежителни към Мен. Наистина ли любовта им към Мен е ограничена или до липса на страдание, или до липса на сладост?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Думите на Бог към цялата вселена, Глава 9)