Бог мълчи и така и не се яви пред нас, но делото Му не спира. Той наблюдава цялата земя, господства над всичко съществуващо и забелязва всички думи и дела на човека. Управлението Му се извършва на обмислени етапи и според Неговия план, тихо, без театрални ефекти, но при все това Той се придвижва, стъпка по стъпка, още по-близо до човечеството, а престолът на Неговия съд се появява във вселената със скоростта на мълния и веднага след това се спуска сред нас. Каква величествена сцена представлява това, каква тържествена и внушителна картина! Подобно на гълъб и като ревящ лъв, Духът се появява сред нас. Той е мъдрост, Той е праведност и величие и Той идва незабележимо, облечен във власт и изпълнен с любов и милост. Никой не знае за неговото пристигане, никой не приветства идването Му и нещо повече, никой не знае всичко онова, което Той ще направи. Животът на човека продължава както преди, сърцето му е все същото и дните минават както обикновено. Бог живее сред нас като обикновен човек, като един от най-незабележимите последователи, като най-обикновен вярващ. Той има Свои собствени стремежи, Свои собствени цели и освен това притежава божествена същност, каквато обикновеният човек не притежава. Никой не е забелязал наличието на Неговата божествена същност и никой не е осъзнал разликата между Неговата същина и тази на човека. Ние живеем заедно с Него непринудено и без страх, тъй като в нашите очи Той е само един незначителен вярващ. Той наблюдава всяко наше движение, а всичките ни мисли и възгледи са разголени пред Него. Никой не проявява интерес към Неговото съществуване, никой няма представа за Неговата функция и освен това никой дори не подозира за Неговата самоличност. Ние просто продължаваме търсенето си, сякаш Той няма нищо общо с нас…

Светият Дух изразява някак случайно думите си „чрез“ Него и макар това да изглежда много неочаквано, ние все пак ги разпознаваме като слово, идващо от Бог, и с готовност го приемаме от Бог. Причината е, че който и да произнесе тези думи, стига да идват от Светия Дух, ние трябва да ги приемем и не можем да ги отречем. Следващите слова може да дойдат чрез мен или чрез теб, или чрез някой друг. От когото и да идва, всичко е Божия благодат. Въпреки това който и да е този човек, ние не бива да му се покланяме, тъй като той в никакъв случай не може да е Бог и в никакъв случай не бива да избираме такъв обикновен човек за свой Бог. Нашият Бог е толкова велик и благороден, как е възможно такъв незначителен човек да заеме мястото Му? Освен това ние очакваме Бог да дойде и да ни отведе обратно в царството небесно, а как може някой толкова незначителен да изпълни толкова важна и трудна задача? Ако Господ дойде отново, тогава Той трябва да пристигне на бял облак, за да може цялото множество да го види. Колко великолепно ще бъде това! Как е възможно Той да се крие потайно сред група обикновени хора?

И все пак точно този обикновен, скрит сред хората човек извършва новото дело по нашето спасение. Той не ни обяснява нищо, нито ни казва защо е дошъл, а просто върши работата, която възнамерява да извърши, с отмерени крачки и според плана Си. Неговите слова се чуват все по-често. Преминават от утеха, увещание, напомняне и предупреждение към укоряване и дисциплиниране, от благ и кротък тон към яростни и величествени думи — всичко това удостоява човек с милосърдие и му вдъхва страхопочитание. Всичко, което Той казва, достига до онова дълбоко място, където крием тайните си. Думите му жегват сърцата ни, жегват духа ни и ни изпълват с чувство на непоносим срам, и ние не знаем къде да се скрием. Започваме да се чудим дали Бог, присъстващ в сърцето на този човек, наистина ни обича и какви точно са Неговите намерения. Може би можем да бъдем възнесени едва след като изтърпим тези страдания? В умовете си опитваме да изчислим… какво е бъдещото ни предназначение и каква е бъдещата ни съдба. И все пак, както и преди, никой от нас не вярва, че Бог вече се е въплътил, за да работи сред нас. И макар че Той е бил с нас толкова дълго време, и макар че вече лично ни е казал толкова много неща, ние все още не желаем да приемем този незначителен човек като Бог на нашето бъдеще, а още по-малко сме склонни да поверим на толкова незначителен човек управлението на нашето бъдеще и съдба. С радост приемаме неизчерпаем източник на жива вода от Него и благодарение на Него живеем лице в лице с Бог. Но сме благодарни единствено за благодатта от Господ Исус на небето и никога не обръщаме ни най-малко внимание на чувствата на този обикновен човек, който притежава божествена същност. Но Той все така върши делото си, смирено скрит в плътта, даващ израз на най-съкровените кътчета на сърцето Си, сякаш Му е безразлично, че човечеството Го отхвърля и сякаш безкрайно прощава човешката незрялост и невежество и винаги е толерантен към човешката непочтителност към Него.

Без да се усетим, този незначителен човек ни е водил, крачка по крачка, от един етап в Божието дело към друг. Подложени сме на безброй изпитания, понасяме безброй укори и преминаваме през изпитанието на смъртта. Научаваме за праведния и величествен нрав на Бог и също така се наслаждаваме на Неговата любов и милост, стигаме до осъзнаването на великата мощ и мъдрост на Бог, ставаме свидетели на Божията обичливост и виждаме страстното желание на Бог да спаси човека. Чрез думите на този обикновен човек стигаме до познаването на нрава и същината на Бог, разбирането на Божията воля, познаването на природата и същината на човека и виждаме пътя към спасението и усъвършенстването. Думите Му ни карат да „умираме“ и да се „прераждаме“, те ни носят утеха и в същото време ни оставят съкрушени от вина и от чувството, че сме задължени. Думите Му ни носят радост и мир, но и безкрайна болка. Понякога в ръцете Му сме като агнета, изпратени на заколение; понякога сме като зеницата на окото Му и се наслаждаваме на нежната Му любов. Понякога сме Негов враг и под зоркия Му поглед се превръщаме в прах от Неговия гняв. Ние сме спасеният от Него човешки род, в Неговите очи сме червеи и сме изгубените агнета, които Той денонощно се опитва да намери. Той е милостив към нас, презира ни, възхвалява ни, утешава ни и ни увещава, води ни, просветлява ни, укорява ни и ни дисциплинира, дори ни проклина. Ден и нощ Той неуморно се тревожи за нас, денонощно ни пази и се грижи за нас, винаги е до нас, пролива кръвта на сърцето Си заради нас и плаща всякаква цена заради нас. Благодарение на словата, излезли от това дребно обикновено плътско тяло, ние сме се наслаждавали на целостта на Бог и сме видели назначението, което Той ни е отредил. И въпреки това суетата продължава да вълнува сърцата ни и ние все още не желаем активно да приемем такъв човек като наш Бог. Въпреки че ни е дал толкова много манна, толкова много радости, нищо от това не може да заеме мястото на Господ в сърцата ни. Ние почитаме специалната личност и статуса на този човек, но с огромна неохота. Докато Той не отвори уста, за да поиска да признаем, че е Бог, ние никога няма да се осмелим да Го признаем за Бог, който скоро ще дойде, но същевременно отдавна работи сред нас.

Бог продължава да изрича словото Си, като използва различни методи и гледни точки, за да ни съветва какво трябва да правим, докато същевременно изразява онова, което Му е на сърце. Думите Му носят силата на живота, те ни показват пътя, по който трябва да вървим, и ни дават възможност да разберем каква е истината. Думите Му започват да ни пленяват, започваме да се концентрираме върху тона и начина Му на говорене и подсъзнателно започваме да проявяваме интерес към най-съкровените чувства на този с нищо незабележителен човек. Той пролива кръвта на сърцето си, докато работи от наше име, губи сън и апетит заради нас, плаче заради нас, въздиша заради нас, стене от болка заради нас, унижава се заради нашето назначение и спасение, а сърцето Му кърви и се облива в сълзи заради нашите безчувственост и бунтарство. Нищо от това не може да се притежава и представлява от обикновен човек и никой от покварените хора не може да го притежава или да го постигне. Той проявява толерантност и търпение, каквито не притежава нито един обикновен човек, и нито едно сътворено същество не е надарено с любов като Неговата. Единствено Той може да знае всичките ни мисли, да разбере толкова ясно и пълно нашата природа и същина, да съди бунтарството и покварата на човечеството, да говори с нас и така да работи върху нас от името на небесния Бог. Никой друг освен Него не е надарен с Божията власт, мъдрост и достойнство. Нравът на Бог, онова, което Той притежава и представлява, са разкрити цялостно у Него. Никой друг освен Него не може да ни покаже пътя и да ни донесе светлина. Никой друг освен Него не може да разкрие тайните, които Бог не е разкрил от времето на сътворението до наши дни. Никой друг освен Него не може да ни спаси от робските окови на Сатана и от нашия покварен нрав. Той представлява Бог. Той изразява най-съкровеното, което се крие в сърцето на Бог, Божиите увещания и словата на Божия съд към цялото човечество. Той е започнал нова епоха, нова ера, възвестил е ново небе и земя и ново дело и ни е донесъл надежда, като е сложил край на живота ни в несигурност и ни е дал възможност да видим с цялото си същество, с пълна яснота, пътя към спасението. Завоювал е цялото ни същество и е спечелил сърцата ни. От този момент нататък разумът ни е съзнателен и духът ни изглежда възроден. Този обикновен, незначителен човек, който живее сред нас и дълго време е бил отхвърлян от нас — не е ли той Господ Исус, който винаги е в нашите мисли, насън и наяве, и за когото копнеем ден и нощ? Това е Той! Това наистина е Той! Той е нашият Бог! Той е пътят, истината и животът! Той ни даде възможност да живеем отново и да видим светлината, Той спря блуждаенето на сърцата ни. Върнахме се в Божия дом, върнахме се пред Неговия престол, ние сме лице в лице с Него, станахме свидетели на лика Му и видяхме лежащия пред нас път. Сега Той е завоювал напълно сърцата ни; вече не се съмняваме кой е Той и вече не се противопоставяме на работата Му и словото Му и се покланяме ничком пред Него. Не желаем нищо друго, освен да следваме стъпките на Бог до края на живота си, да бъдем усъвършенствани от Него и да се отплатим за Неговата благодат, да се отплатим за любовта Му към нас, да се подчиним на Неговите подредби и организация, да се включим в делото Му и да направим всичко по силите си, за да завършим онова, което Той ни е поверил.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Приложение 4: Вижте явлението Божие в Неговите съд и наказание“)