Когато ангелите Ме възхваляват с музика, това не може да не събуди съчувствието Ми към човека. Сърцето Ми моментално се изпълва с тъга и е невъзможно да се отърва от тази болезнена емоция. В радостите и скърбите, които изпитвам, когато се отделям от човека и после отново се събирам с него, ние не можем да си разменяме чувства. Разделени на небето горе и на земята долу, Аз и човекът рядко можем да се срещнем. Кой може да се избави от носталгията по преживените чувства? Кой може да спре да си спомня за миналото? Кой не би се надявал на продължаване на чувствата от миналото? Кой не би тъгувал за Моето завръщане? Кой не би копнял за срещата Ми с човека? Сърцето Ми е дълбоко смутено, а духът на човека е дълбоко разтревожен. Макар да сме еднакви по дух, не можем често да бъдем заедно и не можем често да се виждаме. Така животът на цялото човечество е изпълнен със скръб и му липсва жизненост, защото човекът винаги копнее за Мен. Сякаш човешките същества са предмети, съборени от небето. Те викат името Ми на земята, вдигат поглед към Мен от земята, но как могат да се спасят от челюстите на хищния вълк? Как могат да се освободят от неговите заплахи и изкушения? Как може човешките същества да не се пожертват заради покорството към подредбата на Моя план? Когато те гръмко молят, Аз отвръщам лицето Си от тях, не мога да понасям повече да ги гледам; но как бих могъл да не чуя сълзливия им плач? Аз ще поправя несправедливостите в човешкия свят. Ще извърша делото Си със собствените Си ръце по целия свят, ще забраня на Сатана да вреди отново на Моя народ, ще забраня на враговете да правят отново каквото си поискат. Ще стана Цар на земята и ще преместя трона Си там, като накарам всички Мои врагове да паднат на земята и да признаят престъпленията си пред Мен. В скръбта Ми, съчетана с гняв, ще срина цялата вселена до основи, няма да пощадя никого, ще всявам ужас в сърцата на враговете Си. Ще превърна цялата земя в развалини и ще направя така, че всички Мои врагове да паднат в тези развалини, за да не могат повече да покваряват човечеството. Планът Ми вече е определен и никой, независимо кой, не трябва да го променя. Когато се разхождам във величествена пищност над вселената, цялото човечество ще стане ново и всичко ще се възроди. Човекът вече няма да плаче, няма да вика към Мен за помощ. Тогава сърцето Ми ще се зарадва и хората ще се върнат с тържество при Мен. Цялата вселена, от горе до долу, ще се развълнува от радост…

Днес сред народите по света върша делото, което съм си поставил за цел. Аз се движа сред човечеството, вършейки цялото дело в рамките на Моя план, и цялото човечество се разпада на различни народи според намеренията Ми. Хората на земята са насочили вниманието си към собственото си назначение, защото денят наистина наближава и ангелите надуват тръбите си. Няма да има повече забавяне и цялото творение ще започне да танцува в ликуване. Кой може да удължи Моя ден по свое желание? Земно създание? Или звездите в небето? Или ангелите? Когато изрека словото, за да започна спасението на народа на Израил, Моят ден се стоварва върху цялото човечество. Всеки човек се страхува от завръщането на Израил. Когато Израил се завърне, това ще бъде Моят ден на слава, а също така и денят, в който всичко ще се промени и обнови. Тъй като справедливият съд неминуемо се приближава към цялата вселена, всички хора стават плахи и боязливи, защото в човешкия свят праведността е нещо нечувано. Когато се появи Слънцето на правдата, Изтокът ще бъде осветен, а след това той на свой ред ще освети цялата вселена, достигайки до всички. Ако човек наистина може да изпълни Моята праведност, защо трябва да се страхува? Целият Мой народ очаква настъпването на Моя ден, всички копнеят за идването на Моя ден. Те Ме очакват, за да донеса възмездие на цялото човечество и да установя крайната му цел в ролята Ми на Слънце на правдата. Моето царство се формира над цялата вселена и Моят трон установява властта си в сърцата на стотици милиони хора. С помощта на ангелите Моето велико постижение скоро ще бъде доведено докрай. Всички Мои синове и Моят народ с нетърпение очакват Моето завръщане и копнеят за повторното Ми събиране с тях, за да не бъдем никога повече разделени. Как може множествата в Моето царство да не тичат едни към други в радостно веселие, след като Аз съм с тях? Възможно ли е да не бъде платена цена за такова събиране? Аз съм почтен в очите на всички хора, Аз съм провъзгласен в думите на всички. Освен това, когато се завърна, ще разгромя всички вражески сили. Времето настъпи! Ще приведа делото Си в действие, ще царувам като Цар сред хората! Аз съм на път да се завърна! И съм на път да Си тръгна! Това е, на което всички се надяват, това е, което желаят. Ще позволя на цялото човечество да съзре идването на Моя ден и всички ще посрещнат идването на Моя ден с радост!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Думите на Бог към цялата вселена, Глава 27)