I

Човекът, отклонил се от притока на живот на Всемогъщия,

е в незнание за целта на съществуването, но въпреки това се страхува от смъртта.

Той е без помощ и подкрепа,

но въпреки това не желае да затвори очи

и влачейки низко съществуване на този свят,

се калява, за да крепи този чувал от плът,

който не носи каквото и да е чувство в душата си.

Така живееш и ти, без надежда, както другите, които нямат цел.

Само Светият от преданието ще спаси хората, които,

стенейки сред страданията си,

отчаяно копнеят за Неговото идване.

Досега такава вяра не е била осъществена в онези, които нямат съзнание.

Въпреки това хората все още копнеят така за нея.

II

Всемогъщият е милостив към тези, които са страдали дълбоко;

в същото време изпитва неприязън към хората, на които им липсва съзнание,

тъй като е трябвало да чака твърде дълго за отговор от човечеството.

Той желае да търси, да потърси твоето сърце и дух,

да ти донесе вода и храна

и да те събуди, за да не бъдеш вече жаден и гладен.

Когато си изтощен

и започнеш да усещаш частица от мрачната пустота на този свят,

не се обърквай, не плачи.

Всемогъщият Бог, Стражът, ще прегърне пристигането ти по всяко време.

III

Той бди край теб и чака да завиеш обратно.

Той чака деня, в който внезапно ще си припомниш:

когато осъзнаеш, че си дошъл от Бог,

че в неизвестен момент си загубил посоката,

в неизвестен момент си загубил съзнание по пътя

и в неизвестен момент си се сдобил с „баща“;

когато освен това осъзнаеш,

че Всемогъщият винаги е бдял,

чакайки много, много дълго време твоето завръщане.

IV

Той е бдял с отчаян копнеж,

чакайки отговор, без да го получава.

Неговото бдение и очакване са безценни

и са в името на човешкото сърце и човешкия дух.

Може би това бдение и очакване са неопределени,

а може би са достигнали края си.

Но ти си длъжен да знаеш къде точно се намират сърцето и духът ти в този момент.

от „Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Въздиханието на Всемогъщия“