I

Човекът, отклонил се от притока на живот на Всемогъщия, е в незнание за целта на съществуването, но въпреки това се страхува от смъртта. Той е без помощ и упование, но въпреки това не желае да затвори очи и стиска зъби, за да крепи своя чувал от плът, който е лишен от всякакво духовно чувство, и протака позорното си съществуване на този свят. Така живееш и ти, без надежда, като другите, които нямат цел. Само Светият от преданието ще спаси хората, които, стенейки сред страданията си, отчаяно копнеят за Неговото идване. Такава вяра отдавна е останала неосъществена в онези, които нямат съзнание. Въпреки това те все още копнеят така за нея.

II

Всемогъщият е милостив към тези, които са страдали дълбоко; в същото време изпитва неприязън към хората, които изобщо нямат съзнание, тъй като трябва да чака твърде дълго, преди да получи отговор от хората. Той иска да търси, да потърси твоето сърце и дух, и да ти донесе вода и храна, за да се събудиш и да не бъдеш вече жаден и гладен. Когато си изтощен и когато почувстваш част от неприветливостта на този свят, не се чувствай изгубен, не плачи. Всемогъщият Бог, Стражът, ще прегърне пристигането ти по всяко време. Той бди край теб. Той чака да направиш обрат, чака деня, в който внезапно ще си припомниш: когато осъзнаеш, че си дошъл от Бог и че в неизвестен момент си загубил посоката, в неизвестен момент си загубил съзнание по пътя и в неизвестен момент си имал „баща“; когато освен това осъзнаеш, че Всемогъщият винаги е бдял, чакайки много, много дълго време твоето завръщане. Той е копнял отчаяно, чакайки отговор, без да го получава. Неговото бдение е безценно и е заради човешкото сърце и човешкия дух. Може би Неговото бдение е за неопределено време или може би е достигнало края си. Но ти си длъжен да знаеш къде точно се намират сърцето и духът ти в този момент.

от „Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Въздиханието на Всемогъщия“