Напоследък разговаряме главно за някои твърдения, свързани с моралното поведение. Едно по едно анализирахме, разнищихме и разобличихме твърденията за всеки аспект на моралното поведение, изложен от традиционната култура. Това помогна на хората да разграничат различните твърдения за морално поведение, които се считат за положителни неща в традиционната култура, и да прозрат същността им. Когато човек има ясно разбиране за тези твърдения, той ще започне да изпитва неприязън към тях и ще е способен да ги отхвърли. След това в реалния си живот постепенно ще може да се откаже от тях. Като загърби одобрението си за традиционната култура, сляпата си вяра в нея и привързаността си към нея, той ще е способен да приеме Божиите слова и да приеме в сърцето си Неговите изисквания и истините принципи, които човек трябва да притежава, така че те да заемат мястото на традиционната култура в него. Така този човек ще е способен да изживее човешко подобие и да придобие Божието одобрение. Въобще целта на анализа на различните твърдения за морално поведение, поддържани от традиционната човешка култура, е да се даде на хората ясна проницателност и познание за същността, която се крие зад тези твърдения за морално поведение, и за това как Сатана ги използва, за да покварява, подвежда и контролира човечеството. Така хората ще са способни вярно да разграничат кое е истината и кои са положителните неща. По-точно казано, след като ясно прозрат същността на тези твърдения за морално поведение, истинската им природа и измамата на Сатана, хората би трябвало да са способни да знаят кое точно е истината. Не приравнявайте традиционната култура и твърденията за морално поведение, които тя втълпява на хората, с истината. Тези неща не са истината, не могат да я заменят и със сигурност нямат нищо общо с нея. Независимо от каква гледна точка разглеждате традиционната култура и независимо какви са конкретните ѝ твърдения или изисквания, тя представлява единствено сатанинските инструкции, индокринация подвеждане и промиване на мозъците на хората. Традиционната култура представлява измамата на Сатана и неговата природа същност. Тя няма нищо общо с истината и с Божиите изисквания. Затова, независимо колко добре практикуваш, прилагаш или схващаш моралното поведение, това не означава, че практикуваш истината, или че си човек с човешка природа и разум, и със сигурност не означава, че си способен да удовлетвориш Божието намерение. Независимо към какви хора или към какво държане е насочено, нито едно твърдение или изискване за морално поведение няма нищо общо с Божиите изисквания към човека. Няма нищо общо с истината, която Бог изисква хората да практикуват, или с принципите, към които човекът трябва да се придържа. Размишлявахте ли по този въпрос? Сега разбирате ли го ясно? (Да.)

Без изчерпателно общение за тези различни твърдения на традиционната култура и без подробния им анализ, хората не могат да видят, че изложените от нея твърдения са неверни, измамни и несъстоятелни. Вследствие на това в дълбините на сърцата си хората все още разглеждат различните твърдения на традиционната култура като част от веруюто или правилата, към които трябва да се придържат в начина, по който действат и се държат. Те продължават да се отнасят и да се придържат към считаното за добро в традиционната култура държане и морално поведение като към истината, и дори го приравняват с нея. Още по-лошото е, че хората ги проповядват и насърчават, сякаш са правилни, сякаш са нещо положително и дори сякаш са истината, а това ги подвежда, смущава ги и им пречи да дойдат пред Бог, за да приемат истината. Това е съвсем реален проблем и всеки може да го види. Хората често приемат за истината твърдения за морално поведение, които се възприемат като добри и положителни от човека. Сигурно дори цитират твърдения и думи от традиционната култура в общенията и проповедите, когато са на събирания и беседват за Божиите слова. Това е много сериозен проблем. Такива проблеми или случки не бива да възникват в Божия дом, но се случват често — това е много разпространен проблем. Това показва и друг проблем: когато хората не разбират истинската същност на традиционната култура и на твърденията за морално поведение, те често се отнасят към твърденията на традиционната култура за морално поведение като към положителни неща, с които могат да заменят или да изместят истината. Това често срещано явление ли е? (Да.) Например твърдения в традиционната култура, като „бъди добър към другите“, „разбирателството е безценно, търпението е интелигентност“, „ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“, „екзекуцията не носи нищо, освен отрязани глави; при възможност бъди снизходителен“, „за капката вода трябва да се отплатиш с цял извор“ и още по-популярни твърдения като: „за приятел бих поел и куршум“ и „верният поданик не служи на двама царе, добрата жена не си взема двама съпрузи“ вече са се превърнали в кредо, което хората следват в поведението си, и в критерий и еталон, по който се съди за благородството на даден човек. Така че, дори след като са чули голяма част от Божието слово и от истината, хората все пак използват твърденията и теориите на традиционната култура като критерии, по които оценяват другите и възприемат нещата. Какъв е проблемът тук? Това показва един много сериозен проблем, а именно, че традиционната култура заема много важно място дълбоко в сърцето на човека. Не показва ли това? (Показва го.) Всички различни идеи, които Сатана е втълпил на хората, са се вкоренили дълбоко в сърцата им. Те са взели връх и са се превърнали в основна насока в живота, в средата и в обществата на цялото човечество. Следователно традиционната култура не само заема важна позиция в дълбините на човешките сърца, но и оказва дълбоко влияние и контрол върху принципите и нагласите, както и върху възгледите и методите, с които те възприемат хората и нещата, и се държат и действат. Дори след като хората приемат завоеванието, разобличаването, правосъдието и наказанието на Божиите слова, тези идеи на традиционната култура все така заемат важно място в техния духовен свят и в дълбините на сърцата им. Това означава, че те контролират посоката, целите, принципите, нагласите и гледните точки, които са в основата на начина, по който възприемат хората и нещата, и по който се държат и действат. Това не означава ли, че хората са напълно пленени от Сатана? Не е ли факт? (Така е.) Факт е. Начинът, по който хората живеят, техните цели в живота и възгледите и нагласите, с които подхождат към всички неща, напълно се основават на традиционната култура, която Сатана насърчава и насажда у тях. Традиционната култура заема господстващо положение в живота на хората. Може да се каже, че след като са дошли пред Бог и са чули Неговите слова, и дори след като са приели някои правилни твърдения и възгледи от Него, различни мисли от традиционната култура все пак заемат господстващо, важно място в техния духовен свят и в дълбините на сърцата им. Заради тези мисли хората неизбежно гледат на Бог и на словата и делото Му посредством методите, възгледите и нагласите на традиционната култура. И дори на тази основа ще съдят, ще анализират и ще изучават словата, делото, идентичността и същността на Бог. Не е ли така? (Така е.) Това е неоспорим факт. Дори когато хората са завоювани от словата и делото Му, от действията, същността, могъществото и мъдростта Му, традиционната култура все пак заема толкова важна позиция в дълбините на сърцата им, че нищо не може да я измести. Естествено, същото важи и за Божиите слова и истината. Дори когато хората са завоювани от Бог, Неговите слова и истината не могат да изместят традиционната култура в сърцата им. Това е много тъжно и плашещо. Хората се придържат към традиционната култура, докато следват Бог, докато слушат Неговите слова, докато приемат истината и различни идеи от Него. На пръв поглед тези хора сякаш следват Бог, но различните идеи, възгледи и гледни точки, които традиционната култура и Сатана са им втълпили, заемат непоклатима и незаменима позиция в сърцата им. Макар че хората може всеки ден да ядат и пият Божиите слова, може често да ги четат с молитва и да размишляват над тях, основните възгледи, принципи и методи, които са залегнали в начина, по който възприемат хората и нещата и по който се държат и действат, все още се основават на традиционната култура. Следователно тя влияе на хората, като манипулира, ръководи и контролира ежедневния им живот. Тя е толкова непоклатима и неизбежна, колкото и собствените им сенки. Защо това е така? Защото дълбоко в сърцата си хората не могат да разкрият, да разнищят или да разобличат различните идеи и възгледи, които традиционната култура и Сатана са им втълпили. Не могат да разпознаят и да прозрат тези неща, да им се опълчат или да се откажат от тях. Не могат да възприемат хората и нещата, да се държат или да действат както Бог им казва, или както Той ги учи и наставлява. В какво затруднено положение продължават да живеят хората заради това? Такова, в което дълбоко в сърцата си те имат желание да възприемат хората и нещата, да се държат и да действат в съответствие с Божиите слова, да не вървят против Божието намерение или истината, но все пак безпомощно и неволно продължават да общуват с хората, да се държат и да се справят с нещата според методите, научени от Сатана. В сърцата си хората копнеят за истината и искат да притежават огромно желание за Бог, да възприемат хората и нещата, да се държат и да действат в съответствие с Божиите слова и да не нарушават истините принципи, но нещата винаги завършват противно на желанията им. Дори след като удвоят усилията си, пак не получават желания резултат. Колкото и да се борят хората, колкото и усилия да полагат, колкото и да са решителни и да желаят да придобият любов към положителните неща, в крайна сметка истината, която са способни да практикуват, и критериите на истината, които са в състояние да спазват в реалния живот, са рядко срещани. Това причинява най-много страдания дълбоко в сърцата им. Каква е причината за това? Една от причините е именно това, че различните идеи и възгледи, на които традиционната култура учи хората, все още господстват в сърцата им и контролират техните думи, дела и идеи, както и методите и начините, по които се държат и действат. Следователно хората трябва да преминат през процес, за да разпознаят традиционната култура, да я разнищят и да я разобличат, да я разграничат и да я прозрат и накрая завинаги да я изоставят. Не просто е желателно, а е много важно да се направи това. Това е така, защото традиционната култура вече е взела връх в дълбините на човешките сърца — тя дори контролира цялата им същност. Това означава, че в живота си хората не могат да престанат да нарушават истината с начина, по който се държат и по който се справят с нещата, и не могат да избегнат контрола и влиянието на традиционната култура, както е било и до днес.

Ако някой иска напълно да приеме истината в своята вяра в Бог, старателно да я практикува и да я придобие, той трябва да започне с дълбоко и конкретно разравяне, разнищване и опознаване на различните идеи и възгледи на традиционната култура. Очевидно тези нейни идеи заемат важно място в сърцето на всеки човек, но отделните хора се придържат към различни аспекти на индоктринацията ѝ. Всеки човек се съсредоточава върху различна част от нея. Някои хора особено се застъпват за твърдението „за приятел бих поел и куршум“. Те са много предани към приятелите си и предаността е по-важна за тях от всичко останало. Предаността е техният живот. От деня на раждането си живеят за нея. Други наистина ценят добротата. Ако някой им стори добро, независимо дали е голямо или малко, те го приемат присърце и отплащането за него се превръща в най-важното нещо в живота им. Превръща се в тяхна мисия в живота. За някои хора е ценно да правят добро впечатление на останалите. Те се съсредоточават върху това да станат почтени, благородни, достойни хора и да накарат другите да ги уважават и ценят високо. Искат да имат добра репутация, другите да говорят добре за тях и да ги хвалят и искат да получават голямо одобрение от всички. В следването на различните твърдения на традиционна култура и моралното поведение, човек се съсредоточава върху различни неща. Някои хора ценят славата и богатството, други — почтеността, някои — чистотата, други — отплащането за добрините. Някои ценят предаността, други — благосклонността, а някои — благоприличието — държат се учтиво и възпитано с всички, винаги дават път и предимство на другите — и т.н. Всеки обръща внимание на различни неща. Затова, ако искаш да разбереш как традиционната култура ти влияе и как те контролира, ако искаш да разбереш каква тежест има тя в дълбините на сърцето ти, трябва да анализираш какъв човек си и какво цениш. Интересува ли те „благоприличието“ или „благосклонността“? Цениш ли „надеждността“ или „търпението“? Трябва да анализираш от различни гледни точки и въз основа на действителното си поведение кой аспект на традиционната култура е оказал най-силно влияние върху теб и защо се стремиш към традиционната култура. Ти си такъв човек, към каквато същност на традиционната култура се стремиш. Това какъв тип човек си контролира живота ти — и трябва да разпознаеш, да разнищиш и да прозреш това, което е взело връх в твоя живот, да му се опълчиш и да го изоставиш. След като го разкриеш и разбереш, можеш постепенно да се откъснеш от традиционната култура, наистина да я изоставиш и накрая напълно да се освободиш от нея и да я изтръгнеш от дълбините на сърцето си. Тогава ще си способен напълно да ѝ се опълчиш и да я изкорениш. Щом го направиш, традиционната култура вече няма да играе най-важната роля в живота ти, а Божиите слова и истината бавно ще заемат водеща роля в дълбините на сърцето ти и ще се превърнат в твой живот. Божиите слова и истината постепенно ще заемат важно място там и Божиите слова и Бог ще седнат на трона в сърцето ти и ще властват като твой Цар. Те ще заемат всяка част от теб. Няма ли тогава да почувстваш, че страданието от живота е по-малко? Няма ли животът ти да става все по-малко мъчителен? (Ще става.) Няма ли да ти е по-лесно да възприемаш хората и нещата и да се държиш и да действаш в пълно съответствие с Божиите слова, като използваш истината за свой критерий? (Да.) Ще бъде много по-лесно. Виждам, че всички вие ежедневно сте много заети с дълга си. Освен да четете Божиите слова, трябва също всеки ден да разговаряте за истината, да четете, да слушате, да запомняте и да пишете. Изразходвате много време и енергия, плащате голяма цена, страдате много и вероятно разбирате много от доктрините. За съжаление обаче, що се отнася до изпълнението на вашия дълг, не можете да практикувате истината, нито можете да схванете принципите. Толкова много пъти сте слушали и сте разговаряли за различни аспекти на истината, но когато нещо ви сполети, не знаете как да преживеете, да практикувате или да приложите Божиите слова. Не знаете как да практикувате истината. Все още трябва да я търсите и да я обсъждате с други хора. Защо вкореняването на Божиите слова в сърцето на човек отнема толкова много време? Защо е толкова трудно да разберете истината и да действате според принципите с помощта на Неговите слова? Огромното влияние, което традиционната култура оказва върху хората, не може да се изключи като основна причина за това. От много дълго време тя заема важно място в сърцата на хората и контролира мислите и умовете им. Традиционната култура дава воля на покварения нрав на хората. Той се разкрива с такава лекота, с каквато касапинът използва ножа и рибата плува във водата. Не е ли така? (Така е.) Традиционната култура е тясно свързана с покварения нрав на човека. Те работят заедно и взаимно се подсилват. Когато поквареният нрав се срещне с традиционната култура, като рибата с водата, той може да прояви всичките си способности. Поквареният нрав обича традиционната култура и се нуждае от нея. И така, под хилядолетното влияние на традиционната култура хората са били покварявани все по-дълбоко от Сатана, и поквареният им нрав е ставал все по-сериозен и все по-раздут. Под прикритието и опаковката на традиционната култура този нрав не само става все по-сериозен, но и все по-прикрит. Видовете нрав като надменност, измамност, нечестивост, непримиримост и неприязън към истината стават все по-дълбоко прикрити и маскирани. Те се разкриват по все по-хитри начини и така стават още по-трудно забележими за хората. В какво тогава се е превърнал постепенно светът на човечеството под влиянието, наставлението, подвеждането и контрола на традиционната култура? Той се е превърнал в свят на демони. Хората не живеят като човешки същества и нямат човешко подобие, нито имат човешка природа. И все пак хората, които се придържат към традиционната култура, които отдавна са индокринирани, пропити и обладани от нея, все повече се убеждават в собственото си величие, благородство и превъзходство. Те са изключително егоистични. Никой от тях не смята, че е незначителен, че е безполезен, че е просто едно мъничко сътворено същество. Никой от тях не иска да е нормален човек. Всички те искат да са известни, да са велики, да са мъдреци. Под влиянието на традиционната култура хората не само искат да надминат себе си, но искат да надминат целия свят и цялото човечество. Чувал си онази песен, която пеят невярващите: „Искам да летя все по-високо и по-високо“, и онази, в която се пее: „Аз съм само малка птичка, искам да летя, но не мога да летя високо“. Тези думи не са ли лишени от разум, от каквато и да е човешка природа и от всякакъв смисъл? Не са ли дивашкият вой на Сатана? (Така е.) Те са звукът на безумния вой на Сатана. Затова откъдето и да го погледнем, отровата на традиционната култура отдавна е проникнала в сърцето на човека и не може да се премахне за една нощ. Не се преодолява толкова лесно, колкото някой личен недостатък или лош навик. Трябва да разкриеш мислите си, възгледите си и покварения си нрав и да премахнеш отровния корен на традиционната култура от живота си в съответствие с истината. След това трябва да възприемеш хората и нещата, да се държиш и да действаш в съответствие с Божиите слова и изисквания и да превърнеш истината на Неговите слова в свой живот. Само така наистина ще вървиш по правилния път на следване на Бог и вяра в Него.

Вече направихме доста, за да разнищим и изложим темата за традиционната култура, и дълго разговаряхме за нея. Независимо от това колко сме разговаряли за нея и колко дълго сме го правили, целта продължава да бъде да се разрешат различните трудности, които възникват, докато хората се стремят към истината, или различните трудности и проблеми, които съществуват при навлизането им в живота. Целта е да се премахнат всички прегради, пречки и трудности, които пречат на хората да се стремят към истината, а сред тях преобладават различните твърдения, идеи и възгледи на традиционната култура. Към днешна дата по същество приключихме с общението си по темата за традиционната култура. Приключихме ли тогава с общението по темите, които са свързани със стремежа към истината? (Не сме.) Нашето общение и разнищването на традиционната култура имаше ли връзка със стремежа към истината? (Имаше.) Беше свързано със стремежа към истината. Традиционната култура е най-голямата трудност, с която хората се сблъскват по пътя на стремеж към истината. Сега, след като приключихме с общението за традиционната култура — най-голямата пречка пред стремежа на човека към истината — днес ще разговаряме по въпроса: „Защо човек трябва да се стреми към истината?“. Защо човек трябва да се стреми към истината? Разговаряли ли сме по този въпрос преди? Защо трябва да разговаряме за него? Важен ли е той? (Да.) Защо е важен? Споделете какво мислите. (Моето разбиране е, че стремежът към истината е пряко свързан със спасението на човека. Тъй като всички ние имаме силно покварен нрав и от ранна възраст ни е втълпена традиционната култура и сме дълбоко отровени от нея, трябва да се стремим към истината, иначе няма да можем да разпознаем негативните неща, които идват от Сатана. Освен това няма да сме способни да практикуваме истината и няма да знаем как да действаме положително и в съответствие с Божието намерение. Няма да имаме друг избор, освен да действаме и да се държим според покварения си нрав. Ако човек вярва в Бог по този начин, накрая той пак ще е жив Сатана, а не някой, когото Бог би спасил. Затова стремежът към истината е много важен. Освен това поквареният ни нрав може да се пречисти само чрез стремеж към истината. Това е и единственият начин да поправим погрешните си идеи за това как трябва да възприемаме хората и нещата и как трябва да се държим и да действаме. Едва след като е разбрал и придобил истината, човек може компетентно да изпълнява дълга си и да стане покорен към Бог. В противен случай при изпълнението на дълга си неволно ще следва покварения си нрав да върши в дълга си неща, които прекъсват и смущават делото на църквата.) Ти засегна две теми. Какъв беше въпросът Ми? (Защо човек трябва да се стреми към истината?) Това лесен въпрос ли е? Звучи като лесен причинно-следствен въпрос. Всички ли споделяте мнението, че стремежът към истината е свързан от една страна със спасението на човека, а от друга — с това да не се причиняват прекъсвания и смущения? (Да.) Когато се постави по този начин, въпросът наистина изглежда доста лесен. Наистина ли е толкова лесен? Споделете какво мислите. (Мисля, че е по-лесно да се отговори на въпроса „Защо човек трябва да се стреми към истината?“ от теоретична гледна точка, но що се отнася до действителното практикуване и навлизане в реалността, въпросът не е лесен.) Колко въпроса обхваща това „защо човек трябва да се стреми към истината“? Обхваща въпроси като какво е значението на стремежа към истината, какви са причините за него. Какво още? (Важността на стремежа към истината.) Точно така. Той включва и важността на стремежа към истината. Обхваща тези въпроси. Като се вземат предвид тези неща, лесен ли е въпросът: „Защо човек трябва да се стреми към истината“? (Не е.) Предвид тези неща помислете отново върху въпроса: „Защо човек трябва да се стреми към истината?“. Първо се върнете към това какво означава да се стремиш към истината? Как трябва да се определи това? (Да възприемаш хората и нещата и да се държиш и да действаш в съответствие с Божиите слова, като използваш истината за свой критерий.) Това правилно ли е? Пропускаш думата „пълно“. Прочети го отново. („Да възприемаш хората и нещата и да се държиш и да действаш в пълно съответствие с Божиите слова, като използваш истината за свой критерий.“) Въпросът „Защо човек трябва да се стреми към истината?“ се отнася до възгледите на човека за хората и нещата, както и до неговото поведение и действия. Става въпрос за това как човек трябва да възприема нещата и хората, как трябва да се държи и да действа и защо трябва да възприема нещата и хората, както и да се държи и да действа в пълно съответствие с Божиите слова, като използва истината за свой критерий. Защо хората трябва да се стремят към този начин на действие? Този въпрос не се ли корени в това? Не е ли това основният въпрос? (Така е.) Вече разбрахте основната насока на въпроса. Нека се върнем към самия въпрос: „Защо човек трябва да се стреми към истината?“. Това не е елементарен въпрос. Той обхваща значимостта и ценността на стремежа към истината и съдържа още нещо, което е от най-голямо значение. Предвид същността и инстинктите на хората, те се нуждаят от истината като свой живот и затова трябва да се стремят към нея. Естествено, това е свързано и с бъдещето и с оцеляването на човечеството. Казано по-просто, стремежът към истината е свързан със спасението на хората и с промяната на покварения им нрав. Естествено, това е свързано и с различните неща, които хората изживяват и проявяват, както и с поведението им в ежедневието. Ако хората не се стремят към истината, може с точност да се каже, че нямат никакъв шанс за спасение. Ако хората не се стремят към истината, има стопроцентов шанс да се противопоставят на Бог и да Го предадат и отхвърлят. Те могат да се противопоставят на Бог и да Го предадат по всяко време и на всяко място и естествено могат да смущават делото на църквата и на Божия дом, както и да вършат нещо, което създава смущение или прекъсване във всеки един момент и навсякъде. Това са някои от най-простите, най-основните причини човек да се стреми към истината, които могат да се видят и разберат в ежедневния им живот. Днес обаче ще разговаряме само за някои части от въпроса „Защо човек трябва да се стреми към истината?“, които са от решаващо значение. Вече сме разговаряли за най-основните аспекти на този въпрос, които хората са разбрали и признали като въпрос от областта на доктрината, така че днес няма да разговаряме по тези основни, прости въпроси. Достатъчно е да разговаряме за няколко основни елемента. Защо разговаряме по темата за стремежа към истината? Очевидно е, че в нея се съдържат някои по-важни въпроси — въпроси, които хората не могат да прозрат, за които не знаят и които не проумяват, но които изискват да се разберат и осмислят.

Защо човек трябва да се стреми към истината? Няма да започваме от основните аспекти на тази тема, които хората вече схващат и разбират, нито с доктрината, която вече познават. И така, откъде ще започнем? Трябва да започнем от корена на този въпрос, от Божия план за управление и Божието намерение. Какво означава да започнем от корена на въпроса? Означава, че ще започнем с Божия план за управление и с Божието сътворяване на човечеството. Откакто има хора, откакто едно живо същество — сътвореното човечество — е приело Божието дихание, Бог е планирал да придобие една група измежду човешките редици. Тази група ще е способна да разбере, да проумее и да спазва Неговите слова. Тези хора ще са способни да действат като управители на всички неща, на безбройните Божии творения, на растенията, животните, горите, океаните, реките, езерата, планините, потоците, равнините и т.н., в съответствие с Неговите слова. След като Бог създаде този план, Той съответно започна да възлага надеждите Си на човечеството. Той се надява, че един ден хората ще са способни да действат като управители на това човечество, на всички неща, които съществуват по света, и на различните същества, които живеят сред тях, и че ще могат да го правят по един организиран начин, в съответствие с методите, правилата и законите, които Той е определил. Макар че Бог вече е формирал този план и тези очаквания, ще отнеме много време, докато постигне тази крайна цел. Това не е нещо, което може да се осъществи за десет или двайсет години, или за сто или двеста години, и със сигурност няма да стане за хиляда или две хиляди години. Ще отнеме шест хиляди години. По време на този процес човечеството трябва да преживее различни периоди, епохи и ери, както и различни етапи от Божието дело. То трябва да преживее движението на звездите на небето, пресъхването на морета и рушенето на скали. Трябва да преживее драматични промени. От първите и най-малобройни хора човечеството е преживяло големи възходи и падения, както и превратностите и промените на този свят, след което броят на хората постепенно се е увеличил, те постепенно са натрупали опит и земеделието, икономиката и начините на живот и оцеляване на човечеството постепенно са се променили и са породили нови методи. Едва когато се достигне определен период и определена епоха, хората могат да постигнат нивото, на което Бог ще ги съди, наказва и завоюва, и на което Той ще изрази пред тях истината, словата и намерението Си. За да достигнат това ниво, хората, както и всички неща на този свят, са преживели големи катаклизми. Естествено, драматични промени са настъпили и в небето и космоса. Тази поредица от промени е настъпила и се е появила постепенно заедно с Божието управление. Отне много време на хората, за да достигнат етапа, в който да дойдат пред Бог и да приемат Неговото завоевание, правосъдие и наказание, както и ресурса на Неговите слова. Няма проблем обаче. Бог може да чака, защото това е Божият план и Неговото желание. Той трябва да чака дълго заради плана и желанието Си. Досега е чакал, а това наистина е било много, много дълго време.

След като човечеството премина през първоначалния си етап на невежество, заблуда и объркване, Бог го въведе в Епохата на закона. Макар че човечеството беше навлязло в нова епоха, епоха от Божия план за управление, макар че хората вече не водеха необуздан и недисциплиниран живот като стада овце и макар че бяха навлезли в жизнена среда, която имаше напътствието, наставленията и предписанията на закона, хората знаеха само няколко прости неща, на които бяха научени, за които им беше казано, за които бяха информирани от закона или които вече бяха известни в рамките на човешкия живот, като например: какво е кражба или какво е прелюбодейство, какво е убийство, как ще им се търси отговорност за убийство, как да общуват със съседите си, как ще понесат отговорност за това или онова. Човечеството е изминало пътя от първоначалното си състояние, в което не е знаело и не е разбирало нищо, до научаването на някои прости, основни закони за човешкото поведение, за които Бог го е осведомил. След като Бог беше провъзгласил тези закони, живеещите под властта на закона хора знаеха, че трябва да следват правилата и да спазват закона, и в техните умове и вътрешни светове законът действаше като ограничение и напътствие за поведението им, а хората имаха първоначално подобие на човешки същества. Тези хора разбраха, че трябва да следват някои правила и да спазват някои закони. Независимо колко добре ги следваха и колко стриктно ги спазваха, във всеки случай тези хора имаха повече човешко подобие, отколкото онези преди закона. По отношение на поведението и живота си те действаха и живееха според определени норми и с определени ограничения. Вече не бяха толкова изгубени и невежи, както някога, и вече не бяха толкова лишени от цели в живота. Божиите закони и всички провъзгласени от Бог твърдения се вкорениха в сърцата им и заеха определено място там. Човечеството вече не се чудеше какво да прави. То вече не живееше без цели, посока или ограничения. Въпреки това то все още беше далеч от нивото на хората в Божиите планове и желания. То все още беше далеч от способността да действа като господар на всички неща. Бог все още трябваше да чака и да бъде търпелив. Макар че хората, живеещи под властта на закона, знаеха как да почитат Бог, те го правеха само формално. Както положението, така и образът на Бог в дълбините на сърцата им се различаваха напълно от истинската Божия идентичност и същност. Затова те все още не бяха сътворените човешки същества, които Бог искаше, и все още не бяха способните да управляват всички неща хора, които Той си представяше. В дълбините на сърцата им същността, идентичността и статусът на Бог бяха просто тези на Владетеля на човечеството, а хората бяха само поданици на този Владетел или такива, които се облагодетелстваха от Него, нищо повече. Затова, за да продължат напред, Бог все още трябваше да води тези хора, които живееха под властта на закона и познаваха само закона. Те не разбираха нищо друго освен закона. Не знаеха как да действат като управители на всички неща, не знаеха кой е Бог и не знаеха как да живеят правилно. Не знаеха как да се държат и да живеят според Божиите изисквания, нито знаеха как да живеят по-значим живот или към какво трябва да се стремят хората в живота си и т.н. Хората, живеещи под властта на закона, бяха напълно невежи за тези неща. Освен че познаваха закона, те не знаеха нищо за Божиите изисквания, за истината или за Божиите слова. При това положение Бог трябваше да продължи да търпи човечеството, понеже то съществуваше под властта на закона. Тези хора значително превъзхождаха онези преди тях — те поне разбираха какво е грях и че трябва да спазват и да следват закона, както и да живеят в рамките на закона, но все още далеч не отговаряха на Божиите изисквания. Въпреки това Бог все пак нетърпеливо се надяваше и чакаше.