Сега ще разговарям за поговорката: „Жертвай собствените си интереси заради другите“. Тази поговорка се отнася до добродетел в китайската традиционна култура, която се възприема от хората като благородна и велика. Разбира се, тези мнения са малко преувеличени и нереалистични, но независимо от това тя е всеобщо призната като добродетел. Всеки път, когато някой чуе за тази добродетел, в съзнанието му изникват определени картини, като например хора, които взаимно си сервират храна в чиниите, когато се хранят заедно, и оставят най-хубавата храна за другите; хора, които отстъпват ред на другите, когато са на опашка в магазина за хранителни стоки; хора, които позволяват на другите да си купят билети на гарата или на летището преди тях; хора, които правят път на другите, когато вървят или шофират и ги оставят да минат първи… Това са толкова „красиви“ примери на мотото „Един за всички и всички за един“. Всяка една от тези картини показва колко топли, хармонични, щастливи и мирни са обществото и светът. Нивото на щастие е толкова високо, че е извън класациите. Ако някой го попита: „Защо си толкова щастлив?“, ще отговори: „Китайската традиционна култура препоръчва да се жертват собствените интереси заради другите. Всички прилагаме тази идея на практика и не ни е никак трудно да го правим. Просто се чувстваме толкова благословени“. Минавали ли са такива картини през умовете ви? (Да.) Къде могат да се открият тези картини? Могат да се открият в рисунките на пролетния фестивал, които до 90-те години на миналия век се окачваха по стените по време на китайската Нова година. Могат да се открият в умовете на хората и дори в така наречените миражи или въздушни кули. Казано накратко, такива картини не съществуват в реалния живот. Разбира се, „Жертвай собствените си интереси заради другите“ е и изискване, което моралистите поставят по отношение на моралните критерии. Това е поговорка относно моралното поведение на човека, която изисква от хората преди да действат, първо да се съобразяват с другите, а не със себе си. Първо трябва да гледат интересите на другите, а не своите. Трябва да мислят за другите и да се научат да жертват себе си — тоест трябва да се откажат от собствените си интереси, искания, желания и амбиции и дори да стигнат дотам, че да изоставят всичко свое и най-напред да мислят за другите. Независимо дали това изискване е постижимо за човека, първо трябва да се запитаме: що за хора са тези, които предлагат този възглед? Разбират ли човека? Разбират ли инстинктите и човешката природа същност на това същество човека? Изобщо не ги разбират. Хората, които предложиха тази поговорка, трябва да са били изключително глупави да поставят нереалистичното изискване към човека — това егоистично същество, което не само има мисли и свободна воля, а и е изпълнено с амбиции и желания — да жертва собствените си интереси заради другите. Независимо дали хората са способни да постигнат това изискване, предвид същността и инстинктите на човешките същества, моралистите, които поставиха това изискване, бяха наистина нехуманни. Защо казвам, че бяха нехуманни? Когато например някой е гладен, той инстинктивно ще почувства собствения си глад и няма да се замисли дали някой друг е гладен. Ще каже: „Аз съм гладен, искам да хапна нещо“. Първо мисли за „аз“. Това е нормално, естествено и уместно. Никой, който сам е гладен, няма да се противопостави на истинските си чувства и да попита: „Ти какво искаш да ядеш?“. Нормално ли е човек да пита другия какво иска да яде, когато самият той е гладен? (Не.) Вечер, когато някой е уморен и изтощен, той ще каже: „Уморен съм, искам да си лягам“. Никой няма да каже: „Уморен съм, така че можеш ли да си легнеш да спиш вместо мен? Когато спиш, се чувствам по-малко уморен“. Няма ли да е ненормално, ако се изрази така? (Така е.) Всичко, което хората инстинктивно са способни да мислят и да правят, е изцяло за тях самите. Ако могат да се грижат за себе си, значи вече се справят доста добре. Това е човешки инстинкт. Ако можеш да живееш самостоятелно, да достигнеш етапа, в който можеш да живееш и да се справяш сам, можеш да се грижиш за себе си, знаеш как да отидеш на лекар, когато се разболееш, разбираш как да се възстановиш от болестта и знаеш как да разрешиш всички проблеми и трудности, които възникват в живота, значи се справяш доста добре. Да жертваш обаче собствените си интереси заради другите изисква да изоставиш собствените си потребности в полза на интересите на другите, да не правиш нищо за себе си, а да си длъжен първо да се съобразяваш с чуждите интереси и да правиш всичко заради тях. Това не е ли нехуманно? Според Мен това направо лишава хората от правото им на живот. Основните жизнени потребности са нещо, с което трябва да се справяш сам. Защо тогава другите трябва да жертват собствените си интереси, за вършат тези неща и да се справят с тях вместо теб? Що за човек си в такъв случай? Да не би да си някак умствено недоразвит, инвалид или домашен любимец? Това са все неща, които хората би трябвало да правят инстинктивно. Защо другите трябва да изоставят нещата, които е редно да правят, и да жертват енергията си, за да вършат тези неща вместо теб? Уместно ли е това? Това изискване да се жертва собствения интерес заради другите не е ли просто някакво самохвалство? (Така е.) Как звучи то и откъде произлиза? Не се ли дължи на това, че тези така наречени моралисти изобщо не разбират инстинктите, нуждите и същността на човека, както и на желанието им да се похвалят с моралното си превъзходство? (Така е.) Не е ли нехуманно? (Така е.) Ако всеки жертва собствените си интереси заради другите, как тогава ще се справи със собствените си дела? Наистина ли смяташ, че всички останали са инвалиди, неспособни да управляват собствения си живот, идиоти, умствено изостанали или имбецили? Ако не е така, тогава защо трябва да жертваш собствените си интереси заради другите и да изискваш от другите да изоставят собствените си интереси заради теб? Дори някои хора с увреждания не искат другите да им подават ръка за помощ, а искат сами да изкарват прехраната си и да управляват живота си. Не се нуждаят от това други да плащат допълнителна цена заради тях или да им оказват някаква допълнителна помощ. Те искат другите да се отнасят с тях подобаващо. Това е начин да запазят достойнството си. Това, от което се нуждаят от другите, е уважение, а не съчувствие и съжаление. Това важи в още по-голяма степен за хората, които могат да се грижат за себе си, нали? Затова според Мен изискването да жертваш собствените си интереси заради другите не е издържано. То нарушава инстинктите и чувството за съвест на човека и е най-малкото нехуманно. Дори целта да е да се поддържат социалните норми, общественият ред и нормалните междуличностни отношения, не е необходимо да се изисква по такъв неразумен и нехуманен начин всеки да върви срещу волята си и да живее заради другите. Няма ли да е малко извратено и ненормално, ако хората живеят за другите, а не за себе си?

При какви обстоятелства е приложимо изискването да се жертват собствените интереси заради другите? Едно от тези обстоятелства е, когато родителите действат в името на своите деца. Вероятно това се прави само за ограничен период от време. Докато децата станат пълнолетни, родителите трябва да правят всичко възможно да се грижат за тях. За да отгледат децата си до зряла възраст и да им осигурят здравословен, щастлив и радостен живот, родителите жертват младостта си, изразходват енергията си, загърбват плътските удоволствия и дори жертват кариерата си и любимите си занимания. Правят всичко това заради децата си. Това е отговорност. Защо родителите трябва да изпълняват тази отговорност? Защото всеки родител има отговорността да отгледа децата си. Това е негова неотменима отговорност. Хората обаче нямат такова задължение към обществото и човечеството. Ако се грижиш за себе си, не причиняваш проблеми и не създаваш неприятности на други хора, значи вече се справяш доста добре. Има и друго обстоятелство, при което хората с физически увреждания не са способни да се грижат за себе си и се нуждаят от своите родители, братя и сестри и дори от организации за социално подпомагане, които да им помагат да живеят и да оцелеят. Друго специално обстоятелство е, когато хора или региони са засегнати от природно бедствие и не могат да оцелеят без спешна помощ. В този случай те се нуждаят от помощта на другите. Освен тези има ли други обстоятелства, при които хората трябва да жертват собствените си интереси заради другите? Вероятно няма. В реалния живот конкуренцията в обществото е твърде ожесточена и е трудно човек да се препитава и да оцелее, ако не вложи цялата си умствена енергия, за да върши добре работата си. Човешките същества са неспособни да жертват собствените си интереси заради другите. Могат ли да осигурят собственото си оцеляване и да не накърняват интересите на другите, това вече е доста добре. Всъщност истинското лице на хората се отразява още по-точно в конфликтите и вендетите, в които се въвличат в социалния контекст и условията на реалния живот. В спортните състезания виждаш, че когато атлетите изразходват енергията си до последната капка, за да покажат кои са и в крайна сметка да излязат победители, нито един от тях няма да каже: „Не искам титлата шампион. Мисля, че ти трябва да я вземеш“. Никой никога не би го направил. Инстинктът на хората е да се състезават, за да бъдат първи, да бъдат най-добри и да бъдат на върха. В действителност хората просто не са способни да жертват собствените си интереси заради другите. Не е в инстинктите на човека да изпитва нуждата или желанието да жертва собствените си интереси заради другите. Предвид същността и природата на човека той може и ще действа само за себе си. Ако човек действа за собствените си интереси и по този начин е способен да поеме по правилния път, това е нещо добро и този човек може да се счита за добро сътворено същество сред хората. Ако докато действаш в свой собствен интерес, си способен да поемеш по правилния път, да се стремиш към истината и положителните неща и да оказваш положително влияние върху хората около теб, то ти вече се справяш доста добре. Насърчаването и прокарването на идеята за жертване на собствените интереси заради другите не е нищо повече от самохвалство. Това не се съобразява с нуждите на човека, а още по-малко със сегашното състояние на човечеството. Макар изискването да се жертват собствените интереси заради другите да не се съобразява с реалността и да е нехуманно, то все още заема определено място дълбоко в сърцата на хората и в различна степен мислите им все още са повлияни и оковани от него. Когато хората действат само за себе си, не действат за другите, не помагат на другите, не мислят за тях или не проявяват внимание към тях, в сърцето си често се чувстват заклеймени. Чувстват невидим натиск, а понякога и впитите в тях критични погледи на другите. Всички подобни чувства се дължат на влиянието на традиционната морална идеология, вкоренена дълбоко в сърцата им. И на вас ли е влияла в различна степен традиционната култура, която ви задължава да жертвате собствените си интереси заради другите? (Да.) Много хора все още одобряват изискванията, които традиционната култура поставя, и ако някой е способен да ги спазва, хората ще имат добро мнение за него и никой няма да го упреква или да му се противопоставя, независимо колко от тези изисквания изпълнява. Ако някой види човек да пада на улицата и не отиде да му помогне да се изправи, всеки ще е недоволен от този човек и ще каже, че е много нехуманен. Това показва, че изискваните от традиционната култура норми, които се прилагат към хората, заемат определено място в сърцата им. Дали тогава е правилно даден човек да се оценява въз основа на тези неща от традиционната култура? Хората, които не разбират истината, никога няма да са способни напълно да разберат този въпрос. Може да се каже, че традиционната култура е била част от човешкия живот в продължение на хилядолетия. Какъв резултат обаче е постигнала всъщност? Променила ли е духовния мироглед на човечеството? Донесла ли е цивилизованост и прогрес на обществото? Решила ли е проблемите на обществената безопасност? Успешно ли е образовала човечеството? Не е решила нито едно от тях. Традиционната култура изобщо не е била ефективна, затова спокойно можем да кажем, че изискваните от нея норми, които се прилагат към човека, не могат да се считат за критерии. Те просто възпират хората с цел да вържат ръцете и краката им, да ограничат мислите им и да направляват поведението им. Те правят така, че където и да отиде човек, той да е възпитан, да спазва правилата, да има подобие на човешка природа, да уважава възрастните, да се грижи за младите и да умее да зачита старшинството. Те правят така, че човек да не разстройва другите, като изглежда наивен и неучтив. В най-добрия случай тези норми карат хората да изглеждат малко по-прилични и изискани. В действителност това няма нищо общо със същността на хората и става само за придобиване на временно одобрение от другите и за задоволяване на суетата. Чувстваш се толкова доволен, когато хората ти казват колко добър човек си, защото им изпълняваш поръчките. Когато показваш, че можеш да се грижиш за младите и възрастните хора, като им отстъпваш мястото си в автобуса, а другите казват колко добро дете си и че си бъдещето на нацията, пак се чувстваш доволен. Доволен си и когато се редиш на опашка за билети и отстъпиш реда си на някой зад теб, за да си купи билета пръв, а другите те хвалят за грижовността. След като си спазил няколко правила и си показал няколко добри постъпки, чувстваш, че имаш благороден характер. Не е ли глупаво да смяташ, че си с по-висок статус от другите след няколко еднократни добри дела? Тази глупост може да те накара да изгубиш пътя и разума си. Не си струва да отделяме твърде много време в общение относно поговорката за морално поведение да жертваме собствените си интереси заради другите. Проблемите, свързани с нея, доста лесно се разпознават, защото тя значително изкривява и изопачава човешката природа, характера и достойнството на хората. Прави ги все по-неискрени, непрактични, самодоволни и по-малко способни да знаят как трябва да живеят, как да разпознават хората, събитията и нещата в реалния живот и как да се справят с различните проблеми, които ги сполетяват в истинския живот. Хората са способни единствено да окажат някаква помощ и да облекчат грижите и проблемите на другите, но губят ориентация за пътя в живота, по който трябва да поемат, Сатана ги манипулира и те стават обект на неговите подигравки. Това не е ли признак на унижение? Във всеки случай този така наречен морален критерий да жертваш собствените си интереси заради другите е неискрена и извратена поговорка. Разбира се, в това отношение Бог просто изисква от хората да изпълняват задълженията, отговорностите и дълга, с които са натоварени, да не нараняват хората, да не им вредят и да не ги ощетяват, и да постъпват така, че другите да могат да извлекат облага и полза. Това е достатъчно. Бог не изисква от тях да поемат някакви допълнителни отговорности или задължения. Ако можеш да изпълняваш цялата си работа, целия си дълг и всички свои задължения и отговорности, вече се справяш добре. Не е ли просто? (Така е.) Лесно се постига. След като е толкова просто и всеки го разбира, няма нужда да навлизаме в подробности за това.

Сега ще обсъдя твърдението за морално поведение: „Жената трябва да е добродетелна, мила, нежна и нравствена“. Разликата между това твърдение и останалите изисквани норми за морално поведение е, че тази норма е насочена конкретно към жените. „Жената трябва да е добродетелна, мила, нежна и нравствена“ е нехуманно и непрактично изискване към жените, предложено от така наречените моралисти. Защо го казвам? Тази норма изисква от всички жени, независимо дали са дъщери или съпруги, да бъдат добродетелни, мили, нежни и нравствени. За да ги смятат за добри и уважавани жени, те трябва да практикуват този вид морално поведение и да притежават този морален характер. За мъжете това означава, че жените трябва да са добродетелни, мили, нежни и нравствени, докато това не се отнася за мъжете — не се налага те самите да са добродетелни или мили, камо ли да са нежни или нравствени. Какво трябва да правят мъжете? Ако съпругите им не са добродетелни, мили, нежни и нравствени, те могат да се разведат с тях или да ги изоставят. Ако мъжът не може да понесе да изостави жена си, какво трябва да направи? Той трябва да я превърне в добродетелна, мила, нежна и нравствена жена — това е отговорността и задължението му. Социалната отговорност на мъжете е стриктно да надзирават, ръководят и контролират жените. Те трябва да въплъщават напълно ролята си на висшестоящи, да потискат добродетелните, мили, нежни и нравствени жени, да изпълняват ролята си на господар и глава на семейството и да се уверят, че жените правят каквото е редно и изпълняват полагащите им се задължения. Мъжете, напротив, не е необходимо да практикуват този вид морално поведение — те са изключение от това правило. Като се има предвид, че мъжете са изключение от това правило, тази претенция за морално поведение е просто критерий, по който мъжете могат да съдят жените. Тоест, когато един мъж иска да се ожени за жена с добро морално поведение, как трябва да съди за жената? Той може просто да определи дали тя е добродетелна, мила, нежна и нравствена. Ако е добродетелна, мила, нежна и нравствена, той може да се ожени за нея, а ако не е, тогава не бива да се жени за нея. Ако се ожени за такава жена, другите ще я гледат отвисоко и дори ще кажат, че тя не е добър човек. В такъв случай на какви конкретни изисквания според моралистите трябва да отговарят жените, за да ги считат за добродетелни, мили, нежни и нравствени? Тези прилагателни имена имат ли конкретни значения? Зад всяка от четирите думи „добродетелна“, „мила“, „нежна“ и „нравствена“ се крие много голям смисъл и за никого не е лесно да постигне което и да е от тези качества. Никой мъж или интелектуалец не може да ги постигне и въпреки това изисква от обикновените жени да го правят. Това е изключително несправедливо спрямо жените. Кое тогава е основното държание и кои са конкретните форми на морално поведение, които жените трябва да проявяват, за да ги считат за добродетелни, мили, нежни и нравствени? На първо място, не бива да излизат извън вътрешните помещения на жилището си и трябва да пристягат стъпалата си до дължина около десет сантиметра, което е по-малко от дължината на дланта на малко дете. Това ограничава жените и гарантира, че не могат да ходят, където пожелаят. Преди да се омъжат, жените не могат да излизат от вътрешните помещения на жилището си, трябва да се ограничават до изолираните си будоари и не бива да показват лицата си на обществени места. Ако могат да спазват тези правила, значи притежават моралните качества на добродетелна, мила, нежна и нравствена неомъжена жена. След като се омъжи, жената трябва да проявява синовно послушание към свекъра и свекървата си и да се отнася любезно към другите роднини на съпруга си. Както и да се отнася към нея семейството на съпруга ѝ, както и да я малтретира, тя трябва да понася трудностите и критиките като вярно товарно магаре. Не само че трябва да служи на всички членове на семейството, както на младите, така и на старите, но и да ражда деца, за да продължи рода, и трябва да прави всичко това без изобщо да се оплаква. Независимо колко е бита или колко обиди понася от свекъра и свекървата, колко е уморена и колко усърдно трябва да работи, никога и за нищо не може да се оплаче на съпруга си. Колкото и да я тормозят свекърът и свекървата ѝ, тя не може да допусне никой външен да разбере и да разпространява клюки за семейството ѝ. Както и да е тормозена, тя не може да говори открито и трябва да преглъща обидите и униженията мълчаливо. Не само че трябва да търпи трудности и критики, но и трябва да се научи кротко да се покорява на потисничеството, да потиска възмущението си, да понася униженията и бремето на отговорността. Тя трябва да усвои изкуството на издръжливостта и търпението. Каквито и изискани ястия да има за вечеря, тя трябва да остави най-напред да се нахранят другите членове на семейството. За да покаже синовното си подчинение, първо трябва да даде да се нахранят свекърът и свекървата ѝ, а след това съпругът и децата ѝ. След като всички останали са яли и цялата хубава храна е свършила, тя трябва да напълни стомаха си с наличните остатъци. В допълнение към изискванията, които току-що обсъдих, в днешно време от жените се очаква и да „блестят както на социални събирания, така и в кухнята“. Когато чух тази фраза, се зачудих какво правят всички мъже, ако от жените се очаква да блестят както на социални събирания, така и в кухнята? Жените трябва да готвят за цялото семейство, да вършат домакинската работа и да се грижат за децата вкъщи, както и да ходят да се трудят на полето. Трябва да се отличават както вкъщи, така и навън, като вършат цялата тази работа. За разлика от тях мъжете трябва само да ходят на работа, след което да се приберат вкъщи и приятно да прекарват времето си в почивка, без да вършат никаква домакинска работа. Ако нещо в работата ги ядоса, те си го изкарват на съпругите и децата си. Това справедливо ли е? Какво забелязахте от въпросите, които обсъдих? Никой не поставя никакви изисквания към моралното поведение на мъжете, но от жените се очаква да блестят както на социални събирания, така и в кухнята, освен че трябва да запазят добродетелен, мил, нежен и нравствен характер. Колко жени са способни да изпълнят подобни изисквания? Не е ли несправедливо да се поставят такива изисквания към жените? Ако жената допусне и най-малката грешка, тя е бита, обиждана и дори може да бъде изоставена от съпруга си. Жените трябва само да търпят всичко това, а ако наистина не могат да издържат повече, могат само да изберат да се самоубият. Не е ли потисничество изрично да се предявяват такива нехуманни изисквания към жените, след като са физически по-слаби, по-малко издръжливи и по-малко способни физически от мъжете? На присъстващите днес тук жени няма ли да ви се стори прекомерно хората да отправят такива изисквания към вас в реалния живот? Наистина ли мъжете са предопределени да упражняват контрол над жените? Предопределени ли са да бъдат техни робовладелци и да ги карат да понасят трудности? Като се има предвид това извратено положение, не можем ли да заключим, че поговорката „Жената трябва да е добродетелна, мила, нежна и нравствена“ на практика предизвиква разцепление в обществото? Не повишава ли категорично статуса на мъжете в обществото, като същевременно умишлено понижава статуса на жените? Това изискване насажда твърдото убеждение у мъжете и жените, че социалният статус и стойността на жените за обществото са по-ниски, а не са равни на тези на мъжете. Следователно жените трябва да бъдат добродетелни, мили, нежни и нравствени, да бъдат малтретирани и дискриминирани, унижавани и лишавани от човешки права в обществото. За разлика от това се приема за даденост, че мъжете трябва да са главата на семейството и основателно изискват от жените да са добродетелни, мили, нежни и нравствени. Това не предизвиква ли умишлено конфликт в обществото? Не създава ли умишлено разделение в него? Няма ли някои жени да се вдигнат на бунт, след като дълго време са понасяли да ги малтретират? (Така е.) Навсякъде, където има несправедливост, ще има бунт. Дали тази поговорка за морално поведение е честна и справедлива към жените? Най-малкото не е честна и справедлива към тях. Тя само дава право на мъжете да действат още по-нагло, задълбочава разделението в обществото, повишава социалния статус на мъжете и намалява статуса на жените, като същевременно още повече лишава жените от правото им на съществуване и неусетно задълбочава неравенството в социалния статус на мъжете и жените. Мога да обобщя ролята, която жените играят у дома и в обществото като цяло, както и вида морално поведение, което проявяват, само с две думи: боксова круша. Поговорката за морално поведение „Жената трябва да е добродетелна, мила, нежна и нравствена“ изисква от жените да уважават възрастните в семейството, да обичат и да се грижат за по-младите му членове, да са особено почтителни към съпрузите си и да ги задоволяват във всяко отношение. Трябва да се занимават с всички семейни дела вкъщи и извън дома и колкото и трудности да понасят, никога не могат да се оплачат. Това не лишава ли жените от правата им? (Така е.) Лишава ги от свободата им, от правото им на свободно изразяване и от правото им на живот. Хуманно ли е да се лишават жените от всичките им права и въпреки това да се изисква от тях да изпълняват своите отговорности? Това е равносилно на потъпкване и угнетяване на жените!

Съвсем очевидно е, че моралистите, които са наложили това изискване на жените и по този начин са ги угнетили, са били мъже, а не жени. Жените не биха избрали да потъпкват собствения си вид, следователно това със сигурност беше дело на мъже. Притесняваха се, че ако жените станат твърде способни, придобият твърде голям авторитет и имат твърде много свобода, ще станат равни на мъжете, освен ако не бъдат поставени под строг надзор и контрол. Постепенно способните жени ще придобият по-висок статус от мъжете, ще престанат да изпълняват дълга си у дома и това според тях би се отразило на хармонията в семейството. Ако в отделни семейства липсва хармония, тогава обществото като цяло няма да е хармонично, а това тревожеше управниците на страната. Виждаш ли, каквото и да обсъждаме, изглежда разговорът винаги се връща към управляващата класа. Тези хора таят зли намерения и искат да се разправят с жените и да предприемат действия срещу тях. Това е нехуманно. Те настояват, че, независимо дали вкъщи или в обществото като цяло, жените трябва да са напълно покорни, кротко да се подчиняват на потисничеството, да са смирени и унизени, да преглъщат всички обиди, да са добре образовани и здравомислещи, кротки и внимателни, да се примиряват с всички трудности и критики и т.н. Очевидно е, че просто очакват жените да са боксови круши и изтривалки. Ако трябваше да правят всичко това, все още ли щяха да са човешки същества? Ако наистина бяха способни да спазват всички тези изисквания, те нямаше да са човешки същества, а щяха да приличат на идолите, почитани от невярващите, които не ядат и не пият, откъснати са от светските материални грижи, никога не се ядосват и изобщо нямат индивидуалност. Или биха могли да приличат на марионетки или машини, които не мислят и не реагират самостоятелно. Всеки истински човек ще има мнения и гледни точки по отношение на поговорките и ограниченията на външния свят. В никакъв случай не би могъл да се покори безропотно на цялото потисничество. Ето защо в съвременната епоха се появиха движения за правата на жените. През последните стотина години статусът на жените в обществото постепенно се повиши и те най-накрая се освободиха от оковите, които някога ги обвързваха. Колко години жените бяха подлагани на това робство? В Източна Азия бяха подчинени поне в продължение на много хиляди години. Това робство беше изключително жестоко и брутално — краката им бяха пристягани толкова силно, че не можеха дори да ходят, и никой никога не защити тези жени от несправедливостта. Чувал съм, че през XVII и XVIII век някои западни държави и региони също са налагали определени ограничения върху свободата на жените. Как ги ограничаваха в онези времена? Караха ги да носят поли с обръчи, които бяха прикрепени към кръста им с метални закопчалки и се държаха на тежки, висящи метални халки. Това правеше излизането им от къщи или разхождането много неудобно и значително намаляваше подвижността им. Затова на жените им беше много трудно да изминават по-дълги разстояния или да излизат от домовете си. Какво правеха жените в тези трудни обстоятелства? Единственото, което можеха да правят, беше мълчаливо да се примирят и да си стоят вкъщи и не можеха да изминават по-дълги разстояния. И дума не можеше да става за излизане навън, за да се разходят, да разгледат забележителностите, да разширят кръгозора си или да посетят приятели. Това беше средството, използвано в западното общество за ограничаване на жените. Обществото не искаше жените да излизат от къщи и да общуват с когото пожелаят. В онези времена мъжете можеха без никакви ограничения да карат каруците си, теглени от коне, където пожелаят, но жените бяха подложени на всякакви ограничения, когато излизаха от къщи. В днешно време на жените се налагат все по-малко ограничения. Пристягането на краката е забранено и жените в Ориента имат свободата да избират с кого искат да имат връзка. Те вече са относително освободени и постепенно излизат от сянката на робството. Щом излязоха от тази сянка, те навлязоха в обществото и бавно започнаха да поемат своя дял от отговорността. Жените са постигнали сравнително висок статус в обществото и се ползват с повече права и привилегии, отколкото преди. Постепенно в някои страни започнаха да избират жени за министър-председатели и президенти. Добро или лошо за човечеството е постепенното повишаване на статуса на жените? Най-малкото, това повишаване на статуса е позволило на жените да получат известна свобода и волност. Що се отнася до жените, то със сигурност е добро. Полезно ли е за обществото жените да са свободни и да имат право да се изразяват? Всъщност е полезно. Жените са способни да вършат много неща, които мъжете или не правят добре, или не искат да вършат. Жените се отличават в много сфери на дейност. В наши дни те не само могат да карат коли, но и да управляват самолети. Някои жени също така работят като длъжностни лица или президенти, които ръководят държавните дела, и се справят с работата си не по-зле от мъжете. Това напълно отразява равенството между мъжете и жените. Сега правата, от които жените трябва да се ползват, се насърчават и защитават в пълна степен и това е нормално явление. Разбира се, че е правилно жените да се ползват от своите права, но едва сега, след като ситуацията е била изопачавана в продължение на хиляди години, това отново се е превърнало в норма и равенството между мъжете и жените в общи линии е постигнато. Ако съдим от гледна точка на реалния живот, жените постепенно увеличават присъствието си във всички социални слоеве и във всички отрасли. Какво означава това? Означава, че жените с най-различни специалности постепенно използват своите таланти и допринасят за развитието на човечеството и обществото. Както и да се погледне на тази ситуация, тя със сигурност е от полза за човечеството. Ако правата и статусът на жените в обществото не бяха възстановени, какъв вид работа щяха да вършат? Те щяха да си стоят вкъщи, да се грижат за съпрузите си и да отглеждат децата си, да се занимават с домакинските дела и да упражняват добродетелното си, мило, нежно и нравствено поведение. Изобщо нямаше да могат да изпълняват отговорностите си към обществото. Сега, след като правата им се насърчават и защитават, жените могат нормално да допринасят за обществото и човечеството се радва на ползата от стойността им и приноса им за обществото. От тази гледна точка е напълно сигурно, че мъжете и жените са равнопоставени и че мъжете не бива да омаловажават жените или да ги малтретират, и че социалният статус на жените трябва да се повишава, което означава, че обществото се подобрява. Човечеството вече има по-проницателно, правилно и урегулирано разбиране за пола и в резултат на това жените са започнали да се появяват на длъжности, за които хората смятаха, че не са способни да изпълняват. Не само, че сега жените често работят в частни предприятия, но и е станало обичайно да заемат длъжности в научноизследователски отдели и делът на жените, заемащи ръководни постове в държавата, също се увеличава. Всички сме чували и за жени писателки, певици, предприемачи и учени. Много жени са ставали шампионки и вицешампионки в спортни състезания, имало е дори жени героини по време на война. Всичко това доказва, че жените са също толкова способни, колкото и техните колеги мъже. Делът на жените, заети във всяка сфера, се увеличава и това е относително нормално. Във всички професии и специалности в съвременното общество има все по-малко предразсъдъци към жените, обществото е по-справедливо и има истинско равенство между мъжете и жените. Жените вече не се възпират и съдят от фрази и критерии за морално поведение като „Жената трябва да е добродетелна, мила, нежна и нравствена“ или „Жената трябва да се ограничи до изолирания си будоар“. Правата на жените сега са относително по-защитени, което наистина отразява социалния климат на равенство между половете.

Изглежда виждаме само мъже да изискват от жените да бъдат добродетелни, мили, нежни и нравствени, а никога не виждаме жени да изискват същото от мъжете. Това е ужасно несправедливо отношение към жените и дори донякъде е егоистично, достойно за презрение и безсрамно. Може да се каже също, че такова отношение към жените е незаконно и представлява малтретиране. В съвременното общество много страни са въвели закони, забраняващи насилието над жени и деца. Всъщност Бог няма какво конкретно да каже по отношение на половете на човешките същества, защото както мъжете, така и жените са Божии творения и произлизат от Него. Ако използваме една фраза, използвана от хората — „Както дланта, така и опакото на ръката е от плът“ — Бог няма особени пристрастия към мъжете или жените, нито поставя различни изисквания към единия или другия пол. И двата са еднакви. Следователно Бог съди по еднакви критерии, независимо дали си мъж или жена. Той ще гледа каква човешка природа същност имаш, по какъв път вървиш, какво е отношението ти към истината, дали обичаш истината, дали имаш богобоязливо сърце и дали можеш да Му се покориш. Когато избира някого и го обучава да изпълнява определен дълг или определена отговорност, Бог не гледа дали е мъж или жена. Бог насърчава и оползотворява хората, независимо дали са мъже или жени, като гледа дали имат съвест и разум, дали имат приемливи заложби, дали приемат истината и по какъв път вървят. Разбира се, когато спасява и довежда хората до съвършенство, Бог не се спира, за да вземе предвид пола им. Ако си жена, Бог не обмисля дали си добродетелна, мила, нежна или нравствена, нито дали се държиш добре, и не оценява мъжете въз основа на тяхната мъжественост и неустрашимост. Това не са критериите, по които Бог оценява мъжете и жените. И все пак в редиците на поквареното човечество винаги има такива, които дискриминират жените, които поставят определени неморални и нехуманни изисквания към тях, за да ги лишат от правата им, от законния им социален статус, от стойността, която трябва да имат за обществото, и които се стараят да ограничат и възпрат положителното развитие и съществуване на жените в обществото, като изкривяват психологическата им нагласа. Това кара жените през целия си живот да живеят в потиснато и мъчително състояние и те нямат друг избор, освен да понасят унизителния начин на живот в тази извратена и нездравословна социална и морална среда. Единствената причина за това е, че обществото и целият свят са контролирани от Сатана и всякакви демони необуздано подвеждат и покваряват човечеството. В резултат на това хората не успяват да видят истинската светлина, не търсят Бог и вместо това неволно или несъзнателно живеят с измамата и манипулацията на Сатана и не могат да се измъкнат. Единственият им изход е да търсят Божиите слова, Неговото явяване и делото Му, за да постигнат разбиране на истината и да са способни ясно да виждат и да различават различните заблуди, ереси, дяволски думи и нелепи твърдения, които произлизат от Сатана и злите хора. Едва тогава ще са способни да се освободят от възпирането, натиска и влиянията. И само като възприема хората и нещата, като се държи и действа според Божиите слова и истината, човек е способен да изживее човешко подобие, да живее с достойнство, да живее в светлината, да прави каквото е редно, да изпълнява задълженията, които трябва да изпълнява, и, разбира се, да допринася със своята стойност и да изпълни мисията си в живота с Божието ръководство и воден от правилни мисли и възгледи. Не е ли много смислено да се живее така? (Да, така е.) Какви чувства изпитвате, като се замислите как Сатана е използвал поговорката „Жената трябва да е добродетелна, мила, нежна и нравствена“, за да поставя изисквания към жените и да ги ограничава, контролира и дори поробва в продължение на много хилядолетия? Когато всички вие, жените, чуете хората да споменават фразата „Жената трябва да е добродетелна, мила, нежна и нравствена“, веднага ли ѝ се противопоставяте с думите: „Не повдигай темата! Това няма нищо общо с мен. Макар да съм жена, Божиите слова казват, че тази фраза няма нищо общо с жените“? Някои мъже ще кажат: „Ако няма нищо общо с теб, тогава към кого е насочена? Не си ли жена?“. И ти ще отговориш: „Жена съм, вярно е. Но тези думи не идват от Бог, те не са истината. Тези думи идват от дявола и от хората, те потъпкват жените и ги лишават от правото им на живот. Те са нехуманни и несправедливи към жените. Въставам срещу тях!“. Всъщност не е необходимо да въставаш. Единствено трябва да имаш правилен подход към подобни фрази, да ги отхвърлиш и да не се влияеш и възпираш от тях. Как трябва да отговориш, ако в бъдеще някой ти каже: „Не приличаш на жена и говориш толкова грубо, като мъж. Кой би искал да се ожени за теб“? Можеш да отговориш: „Ако никой не се ожени за мен, така да е. Наистина ли искаш да кажеш, че единственият начин да живея достойно е като се оженя? Нима искаш да кажеш, че само тези, които са добродетелни, мили, нежни, нравствени и обичани от всички, са истински жени? Това не може да е вярно. Истинското определение на жените не бива да е с думите: „добродетелна“, „мила“, „нежна“ и „нравствена“. Жените не бива да се определят от своя пол и за човешката им природа не бива да се съди въз основа на това дали са добродетелни, мили, нежни и нравствени, а те по-скоро трябва да се оценяват с помощта на критериите, с които Бог оценява човешката природа на хората. Това е справедливият и обективен начин да ги оценим“. Имате ли вече основно разбиране за поговорката „Жената трябва да е добродетелна, мила, нежна и нравствена“? Моето общение досега би трябвало да е изяснило съответните истини за тази поговорка и правилните гледни точки, от които хората трябва да подхождат към нея.

Има една друга поговорка, която гласи: „Като пиеш вода от кладенеца, не забравяй кой го е изкопал“. Не искам да разговарям за тази поговорка. Защо не искам да разговарям за нея? Тази поговорка е подобна по природа на фразата „Жертвай собствените си интереси заради другите“ и в нея също има нещо донякъде извратено. Колко неудобно би било, ако човек трябваше да си спомня за копача на кладенеца всеки път, когато отиде да вземе вода от него? Някои кладенци се украсяват с червени ленти и талисмани. Няма ли да е малко странно, ако хората кадят и тамян и принасят дарове от плодове там? В сравнение с фразата „Като пиеш вода от кладенеца, не забравяй кой го е изкопал“ много повече предпочитам поговорката „Бъдещите поколения се наслаждават на сянката на дърветата, които са били засадени от предишните поколения“, защото тази поговорка отразява реалност, която хората действително могат лично да изпитат и да преживеят. На засаденото дърво са му необходими десетина-двайсет години, за да порасне дотолкова, че да може да осигури сянка, затова човекът, който е засадил дървото, няма да може да почива дълго време под сянката му и едва следващите поколения ще се възползват от нея през целия си живот. Това е естественият ред на нещата. За разлика от това има нещо леко невротично във възпоменаването на копача на кладенеца всеки път, когато човек пие вода от него. Няма ли да изглежда малко ненормално, ако всеки човек трябва да възпоменава копача на кладенеца винаги, когато идва да си налее вода? Ако имаше суша тази година и много хора трябваше да черпят вода от този кладенец, нямаше ли това да попречи на хората да си набавят вода и да си приготвят храна, ако преди да си налее вода, всеки трябваше да стои там и да възпоменава копача на кладенеца? Наистина ли би било необходимо? Просто щеше да забави всички. Душата на копача на кладенеца край него ли живее? Той може ли да чуе тяхното възпоменаване? Нищо от това не може да се потвърди. Така че фразата „Като пиеш вода от кладенеца, не забравяй кой го е изкопал“ е нелепа и напълно безсмислена. Традиционната китайска култура е предложила много подобни поговорки по отношение на моралното поведение, повечето от които са нелепи, а тази конкретно е още по-абсурдна от повечето от тях. Кой беше този, който изкопа кладенеца? За кого и защо го изкопа? Наистина ли го изкопа за доброто на всички хора и на следващите поколения? Не непременно. Той просто го направи за себе си и за да осигури питейна вода на семейството си. Изобщо не е мислил за следващите поколения. В такъв случай не е ли подвеждане и заблуждаване на хората да се заставят всички следващи поколения да възпоменават и да благодарят на копача на кладенеца и да им се внушава, че го е изкопал за всички? Следователно човекът, който предложи тази поговорка, просто налагаше собствените си мисли и възгледи на другите и ги принуждаваше да приемат неговите идеи. Това е неморално и ще накара още повече хора да изпитват отвращение, погнуса и ненавист към подобна поговорка. Хората, които насърчават подобна поговорка, просто имат определени интелектуални нарушения, заради които неизбежно казват и вършат някои нелепи неща. Какво влияние оказват върху хората идеите и възгледите от традиционната култура, като поговорките „Като пиеш вода от кладенеца, не забравяй кой го е изкопал“ и „Трябва да се отплатиш многократно за стореното ти добро“? Какво придобиват образованите хора и тези с известни познания от такива поговорки в традиционната култура? Станали ли са всъщност добри хора? Изживели ли са човешко подобие? Категорично не. Тези експерти по морал, които се прекланят пред традиционната култура, се големеят от върха на моралните висини и отправят към хората морални изисквания, които изобщо не съответстват на истинското състояние на живота им. Това е неморално и нехуманно за всички, които живеят на тази земя. Моралните възгледи от традиционната култура, които те насърчават, могат да превърнат човек с доста нормална рационалност в човек с ненормална логика, който е способен да изрече неща, които другите смятат за немислими и неразбираеми. Човешката природа на такива хора е изкривена, а разумът им — извратен. Тогава не е чудно, че на спортни събития, на обществени места и в официална обстановка много китайци често казват малко странни неща, които хората трудно могат да си обяснят. Всичко, което казват, е куха, нелепа теория и не съдържа и капка искрена или практична реч. Това е достоверното доказателство, резултат от покварата на човечеството от страна на Сатана и последица от това, че китайският народ е бил образован чрез традиционната култура в продължение на много хилядолетия. Всичко това е превърнало хората, които живееха искрено и истински, в лъжци и отличници в прикриването и маскирането си, за да мамят другите, в хора, които изглеждат изключително културни и способни да изказват красноречиви теоретични мнения, но които в действителност имат изкривена психика и не са способни да говорят разумно или да взаимодействат и да общуват с другите. Всички те са предимно с такава природа. Строго погледнато, такива хора са на ръба на психичното заболяване. Ако не можете да приемете тези слова, ви насърчавам да ги преживеете. С това приключва днешното общение.

2 април, 2022