Какво означава човек да се стреми към истината (7) Втора част

Някои хора, когато се намират в затруднение или в опасност и случайно получат помощ от зъл човек, която им позволява да се измъкнат от тежкото положение, започват да вярват, че злият човек е добър, и са готови да направят нещо за него, за да покажат благодарността си. В такива случаи обаче злият човек ще се опита да ги въвлече в нечестивите си дела и да ги използва да вършат лоши неща. Ако не са способни да откажат, може да стане опасно. В такава ситуация подобни хора ще изпаднат в противоречие, защото смятат, че ако не помогнат на злия си приятел да извърши няколко лоши дела, ще изглежда, че не предлагат взаимност в това приятелство, но от друга страна това да направят нещо лошо би накърнило съвестта и разума им. Затова изпадат в тази дилема. Това е резултат от влиянието на идеята за отплащане за добрината, която идва от традиционната култура. Тази идея ги оковава, обвързва и контролира. В много случаи тези поговорки от традиционната култура заемат мястото на чувството за съвест на човека и неговата нормална преценка. Естествено, те оказват влияние и върху нормалния му начин на мислене, както и върху вземането на правилни решения. Идеите на традиционната култура са неправилни и пряко влияят върху възгледите на човека за нещата, като стават причина да взема лоши решения. От древни времена до наши дни безброй хора са били повлияни от идеята, възгледа и критерия за морално поведение по отношение на отплащането за добрината. Дори когато човекът, който им е направил добро, е зъл или лош и ги принуждава да вършат нечестиви и лоши дела, те продължават да се противопоставят на съвестта и разума си и да се подчиняват сляпо, за да се отблагодарят за добрината, а това води до много катастрофални последици. Може да се каже, че много хора, след като са били повлияни, оковани, принудени и обвързани от този критерий за морално поведение, сляпо и погрешно поддържат този възглед за отплащане за добрината и дори са склонни да насърчават зли хора и да им съдействат. Сега, след като чухте Моето общение, имате ясна представа за тази ситуация и можете да определите, че това е глупава преданост и че това се счита за поведение, в което не се поставят никакви ограничения, поведение на безразсъдно отплащане за добрината, в което няма никаква проницателност и което няма смисъл и стойност. Тъй като хората се страхуват, че ще бъдат обществено порицани или заклеймени от другите, те неохотно посвещават живота си на това да се отплащат за сторената им добрина, при което дори жертват живота си, а този начин на действие е погрешен и глупав. Тази поговорка от традиционната култура не само ограничава мисленето на хората, но и ненужно утежнява и затруднява живота им и натоварва семействата им с допълнително страдание и бреме. Много хора са платили висока цена, за да се отблагодарят за получената добрина. Смятат, че отплащането за добрината е социална отговорност или техен личен дълг, и дори може да прекарат целия си живот в отплащане за добрината на другите. Вярват, че това е напълно естествено и обосновано и че е неотменим дълг. Не е ли глупав и нелеп този възглед и начин на действие? Той напълно разкрива колко невежи и непросветлени са хората. Във всеки случай поговорката за морално поведение, че на стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност, може и да съответства на представите на хората, но не отговаря на истините принципи. Тя не съответства на Божиите слова и е неправилен възглед и начин на действие.

Като се има предвид, че отплатата за доброто не е свързана с истината и с Божиите изисквания към хората и е била обект на нашата критика, как точно гледа Бог на тази поговорка? Какви трябва да са възгледите и действията на нормалните хора в отговор на тази поговорка? Имате ли яснота по този въпрос? Ако преди някой те е дарил с добрина, от която си имал огромна полза, или ти е направил голяма услуга, трябва ли да му се отблагодариш? Как трябва да подходиш в подобна ситуация? Не става ли въпрос за възгледите на хората? Това касае възгледите им, както и на пътищата им на практикуване. Кажете Ми какво мислите по този въпрос. Ако някой е добър към теб, трябва ли да му се отплатиш? Ще представлява ли проблем, ако все още не можете да проумеете този въпрос. Преди не разбирахте истината и практикувахте отплащане за доброто, сякаш беше истината. Сега, след като изслушахте анализа и критиката Ми, видяхте къде се крие проблемът, но все още не знаете как да практикувате или да се справите с този въпрос. Все още ли не можете да го проумеете? Преди да разбереш истината, живееше според съвестта си и независимо кой те е дарил с доброта или ти е помогнал, дори да е зъл човек или гангстер, ти непременно щеше да му се отплатиш и се чувстваше длъжен да поемеш и куршум за приятелите си и дори да заложиш живота си на карта заради тях. Мъжете трябваше да робуват на своите благодетели за отплата, а жените трябваше да се обвържат с тях в брак и да им раждат деца. Това е идеята, която традиционната култура насажда у хората, като им нарежда да отвръщат с благодарност на стореното добро. В резултат на това хората си мислят, че „само тези, които се отплащат за добрината, имат съвест, в противен случай те нямат съвест и не са човешки същества“. Тази идея е здраво вкоренена в сърцата на хората. Какво ще кажете, дали животните знаят как да се отблагодаряват за добрината? (Знаят.) При това положение може ли хората наистина да се считат за по-развити само защото умеят да се отплащат за добрината? Може ли практиката на хората да се отплащат за добрината да се смята за признак на човешка природа? (Не.) В такъв случай, какво виждане трябва да имат хората по този въпрос? Как трябва да се разбира подобно нещо? След като го разбере, какъв подход трябва да възприеме човек към него? Това са въпросите, които сега всички вие трябва да се стремите да разрешите. Моля, споделете мнението си по този въпрос. (Ако някой наистина ми помогне да разреша даден въпрос или проблем, първо бих му благодарил искрено, но тази ситуация не би ме възпирала или контролирала. Ако той срещне трудности, бих направил каквото мога за него в рамките на възможностите си. Бих му помогнал с каквото мога, но не бих се принуждавал да надхвърлям възможностите си.) Това е правилният възглед и този начин на действие е приемлив. Някой друг иска ли да сподели мнението си по този въпрос? (В миналото бях на мнение, че ако някой ми е помогнал, на свой ред трябва да му помогна, когато срещне проблем. Чрез Божието общение и анализ на възгледите: „Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“ и „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“, осъзнах, че човек трябва да следва принципи, когато помага на другите. Ако някой е бил добър към мен или ми е помогнал, съвестта ми повелява, че и аз трябва да му помогна, но помощта, която предлагам, трябва да се основава на моето положение и на това, което съм способен да дам. Също така трябва да му помогна само да се справи с трудностите си и да се погрижи за жизнените си нужди. Не бива да му помагам да върши злодеяния или лоши дела. Ако видя, че някой брат или сестра изпитва трудности, ще помогна не защото някога ми е помогнал, а понеже това е мой дълг, моя отговорност.) Има ли още нещо? (Спомням си словата на Бог, който каза: „Ако някой ни направи добро, трябва да го приемем от Бог“. Тоест когато някой постъпи добре с нас, трябва да го приемем от Бог и да сме способни да се справим с това правилно. Така можем правилно да разберем този възглед за отплатата за добротата. Освен това Бог казва, че трябва да обичаме това, което Бог обича, и да мразим това, което Той мрази. Когато помагаме на други хора, трябва да прозрем дали Бог обича този човек, или го мрази. Това е принципът, според който трябва да действаме.) Това е свързано с истината — този принцип е правилен и обоснован. Нека сега не говорим за това, което е свързано с истината, а да разгледаме как хората трябва да подходят към този въпрос от гледна точка на човешката природа. В действителност ситуациите, с които може да се сблъскате, невинаги са толкова прости. Те невинаги се случват в църквата и сред братята и сестрите. Често се случват извън границите на църквата. Например някой невярващ, който ти е роднина, приятел, познат, или колега, може да прояви доброта към теб или да ти помогне. Ако си способен да подходиш към този въпрос и да се отнесеш към човека, който ти е помогнал, по правилния начин, а именно по начин, който едновременно съответства на истините принципи и изглежда подходящ на другите, тогава отношението ти към този въпрос и идеите ти за него ще са относително точни. Необходимо е да се прозре концепцията на традиционната култура, че „на стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“. Най-важната част е думата „добро“. Как трябва да се разглежда това добро? За какъв аспект и за какво естество на доброто се отнася? Каква е значимостта на „на стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“? Хората трябва да разберат отговорите на тези въпроси и при никакви обстоятелства не бива да бъдат ограничавани от тази идея за отвръщане на доброто. Това е изключително важно за всеки, който се стреми към истината. Какво е „доброто“ според човешките представи? На по-ниско ниво добро е някой да ти помогне, когато си в беда. Например, някой да ти даде купа ориз, когато гладуваш, или бутилка вода, когато умираш от жажда, или да ти помогне да се изправиш, когато паднеш и не можеш да станеш. Всичко това са добри дела. Много добро дело е някой да те спаси, когато си в отчайваща беда — това е животоспасяваща добрина. Когато си в смъртна опасност и някой ти помогне да избегнеш смъртта, по същество спасява живота ти. Това са някои от нещата, които хората възприемат като „добрина“. Този вид добрина далеч надхвърля всякакви дребни, материални услуги — това е голяма добрина, която не може да се измери в пари или материални неща. Хората, които я получават, изпитват такава признателност, която не може да се изрази само с няколко думи на благодарност. Правилно ли е обаче хората да мерят добрината така? (Не е правилно.) Защо казвате, че не е правилно? (Защото се основава на нормите на традиционната култура.) Този отговор се основава на теорията и учението, и макар да изглежда правилен, не стига до същността на въпроса. И така, как може да се обясни това на практика? Обмислете го внимателно. Преди известно време чух за един клип в интернет, в който един мъж изпуска портфейла си, без да разбере. Едно малко куче вдига портфейла и хуква да го догони, и когато мъжът вижда това, той бие кучето за това, че е откраднало портфейла му. Нелепо, нали? Човекът е по-неетичен от кучето! Действията на кучето бяха в пълно съответствие с човешките етични норми. Един човек би извикал: „Изпусна си портфейла!“. Но тъй като кучето не можеше да говори, то просто мълчаливо вдигна портфейла и се затича след човека. Следователно, щом едно куче е способно на някои от добрите постъпки, насърчавани от традиционната култура, какво говори това за хората? Хората се раждат със съвест и разум, следователно са още по-способни да вършат това. Стига човек да има чувство за съвест, той може да изпълнява такива отговорности и задължения. Не е необходимо да се полага упорит труд или да се плаща цена, не изисква големи усилия и е просто въпрос на вършене на нещо полезно, нещо, което да помогне на другите. Дали обаче природата на това действие наистина може да се определи като „доброта“? Издига ли се до нивото на постъпка от доброта? (Не.) Щом не се издига, нужно ли е хората да говорят за това, че трябва да се отплатят? Би било излишно.

Нека сега насочим вниманието си към въпроса за така наречената доброта на човека. Да вземем например случай, в който един добър човек спасява просяк, припаднал от глад навън в снега. Той прибира просяка в дома си, храни го, облича го и му позволява да живее при семейството му и да работи за него. Дали спасяването му е било добро дело, независимо от това дали просякът се е съгласил да работи доброволно и по собствена воля, или го е направил, за да изплати дълга си за сторената му добрина? (Не.) Дори дребните животни са способни да си помагат и да се спасяват взаимно. От хората се изисква само малко усилие, за да вършат такива дела, и всеки, който има човешка природа, е способен да го направи и да се издигне до това ниво. Може да се каже, че такива дела са отговорност и задължение към обществото и всеки, който има човешка природа, трябва да ги върши. Дали хората не преувеличават малко, като ги определят като доброта? Подходящо ли е това определение? Например по време на глад, когато много хора може да гладуват, ако някой богат човек раздава торби с ориз на бедни домакинства, за да им помогне да преминат през този труден период, дали това не е просто пример на този вид елементарна морална помощ и подкрепа, която хората трябва да си оказват? Просто им е дал малко ориз, не е като да е раздал всичката си храна на другите, а самият той да е останал гладен. Това наистина ли се брои за добрина? (Не.) Отговорностите и задълженията към обществото, които човек е способен да изпълни, онези дела, които той би трябвало да е способен инстинктивно да върши и които трябва да върши, и елементарни действия в услуга на другите, които са полезни и ползотворни за тях, по никакъв начин не могат да се считат за доброта, тъй като всички те са случаи, в които човек просто подава ръка за помощ. Да окажеш навременна и уместна помощ на някого, който се нуждае от нея, е съвсем нормално явление. Това е и отговорност на всеки член на човешкия род. Това е просто един вид отговорност и задължение. Когато създаде хората, Бог им даде тези инстинкти. За какви инстинкти говоря? Говоря за съвестта и разума на човека. Когато видиш, че някой пада на земята, инстинктивно реагираш: „Трябва да му помогна да се изправи“. Ако го видиш да пада, но се престориш, че не си видял, и не отидеш да му помогнеш да стане, това ще тежи на съвестта ти и ще се чувстваш зле, че си постъпил така. Човек, който наистина има човешка природа, веднага ще се сети да помогне на някого да се изправи, когато види, че е паднал. Няма да се интересува дали този човек му е благодарен, защото вярва, че така е редно да постъпи, и не вижда необходимост да обмисля въпроса повече. Защо? Това са инстинктите, дадени на хората от Бог, и всеки, който има съвест и разум, би помислил да го направи и би бил способен да постъпи така. Бог даде на човека съвест и човешко сърце. Тъй като има човешко сърце, следователно притежава човешки мисли, както и гледните точки и подходите, които трябва да има по отношение на даден въпрос, затова е способен да върши тези неща естествено и лесно. Той няма нужда от помощ или от идеологически напътствия от каквито и да е външни сили и дори не се нуждае от образование или положително ръководство. Не се нуждае от нито едно от тези неща. Точно както хората ще търсят храна, когато са гладни, или ще търсят вода, когато са жадни — това е инстинкт и не е необходимо родителите или учителите да ги учат. Той идва естествено, защото човекът има мисленето на нормалната човешка природа. По същия начин хората са способни да изпълняват дълга и отговорностите си в Божия дом и именно това е редно да прави всеки със съвест и разум. Следователно да помага на хората и да е добър към тях почти не изисква усилие от страна на човека, то е в обхвата на човешкия инстинкт и хората са напълно способни да го постигнат. Не е необходимо да го нареждаме толкова високо, колкото добротата. Въпреки това много хора приравняват помощта от другите с добротата и винаги говорят за нея и постоянно се отблагодаряват, като смятат, че ако не го правят, нямат съвест. Гледат на себе си отвисоко и се презират, дори се тревожат, че общественото мнение ще ги порицае. Необходимо ли е да се тревожите за тези неща? (Не.) Има много хора, които не могат да прогледнат отвъд това и този проблем постоянно ги възпира. Ето какво означава да не разбираш истините принципи. Ако например отидеш в пустинята с приятел и му свърши водата, със сигурност би му дал малко от своята и не би го оставил просто да умре от жажда. Макар да знаеш, че една бутилка вода ще свърши два пъти по-бързо, ако от нея пият двама души, пак би споделил водата с приятеля си. Е, защо би го направил? Защото не би могъл да понесеш да пиеш своята вода, докато приятелят ти стои до теб и се измъчва от жажда — просто не би могъл да понесеш тази гледка. Какво би причинило неспособността ти да понесеш да гледаш страдащия си от жажда приятел? Поражда го именно чувството ти за съвест. Дори и да не искаш да изпълняваш подобна отговорност и такова задължение, съвестта ти би направила така, че за теб да е непоносимо да постъпиш по друг начин, би те накарала да се почувстваш разтревожен. Всичко това не е ли резултат от човешките инстинкти? Не се ли решава от съвестта и разума на човека? Ако приятелят ти беше казал: „Дължа ти благодарност за това, че ми даде част от своята вода в тази ситуация!“, нямаше ли и това да е грешно да се каже? Това няма нищо общо с добротата. И обратното, ако този приятел има човешка природа, съвест и разум, той също би споделил водата си с теб. Това е просто основна отговорност към обществото или връзка между хората. Всички тези най-основни обществени отношения, отговорности или задължения възникват поради човешкото чувство за съвест, човешката природа и инстинктите, с които Бог дари човека, когато го създаде. При нормални обстоятелства тези неща не е необходимо да се възпитават от родителите или да се насаждат от обществото, а още по-малко изискват многократни увещания от страна на други хора, които да ти казват да го правиш. Възпитанието би било необходимо само за онези, на които им липсват съвест и разум, които нямат нормални познавателни способности — например хора с интелектуални нарушения или глупаци, или такива с лоши заложби, които са невежи и упорити. Хората с нормална човешка природа нямат нужда да ги учат на тези неща — всички хора със съвест и разум ги притежават. Следователно не е уместно прекалено да се надценява дадено поведение или действие като форма на доброта, когато то просто е било инстинктивно и е съответствало на съвестта и разума. Защо е неуместно? Като издигаш подобно поведение до това ниво, натоварваш всеки човек с голяма тежест и бреме, и това, разбира се, обвързва хората. Например, ако в миналото някой ти е дал пари, помогнал ти е да преодолееш трудна ситуация, да си намериш работа или те е спасил, ще си помислиш: „Не мога да съм неблагодарен, трябва да съм съвестен и да му се отплатя за добрината. Ако не му се отблагодаря за добрината, пак ли съм човек?“. В действителност, независимо дали му се отплатиш или не, ти все още си човек и пак живееш в рамките на нормалната човешка природа — подобна отплата няма да промени нищо. Човешката ти природа няма да претърпи промяна и поквареният ти нрав няма да бъде усмирен само защото си му се отплатил подобаващо. По същия начин, поквареният ти нрав няма да се влоши само защото не си му се отплатил подобаващо. Това дали се отплащаш и даряваш доброта или напротив, няма абсолютно никаква връзка с покварения ти нрав. Разбира се, независимо дали има или няма връзка, за Мен този вид „доброта“ просто не съществува и се надявам същото да важи и за вас. Как тогава трябва да се отнасяш към това? Просто го считай за задължение и отговорност и за нещо, което някой с човешки инстинкти трябва да направи. Трябва да се отнасяш към това като към своя отговорност и задължение на човешко същество и да го правиш възможно най-добре. Това е всичко. Някои хора може да кажат: „Знам, че това е моя отговорност, но не искам да я изпълнявам“. И така става. Можеш да направиш своя избор в зависимост от ситуацията и обстоятелствата. Можеш също така да вземеш по-гъвкаво решение въз основа на настроението си в момента. Ако се притесняваш, че след като си изпълнил отговорността си, облагодетелстваният непрекъснато ще се опитва да ти се отплати, ще се интересува как си и ще ти благодари толкова често, че да се превърне в неудобство и смущение, и в резултат на това не искаш да изпълниш тази отговорност, пак няма проблем — от теб зависи. Някои ще попитат: „Хората, които не искат да изпълняват подобна отговорност към обществото, имат ли лоша човешка природа?“. Това ли е правилният начин да се съди за човешката природа на даден човек? (Не.) Защо е неправилен? В това зло общество човек трябва да се преценява по поведението му и да има чувство за благоприличие във всичко, което прави. Разбира се, още по-наложително е да разпознава средата и контекста в конкретния момент. Както казват невярващите, в този хаотичен свят хората трябва да са умни, интелигентни и мъдри във всичко, което правят — не бива да са невежи и със сигурност не бива да извършват глупави действия. В някои страни например на обществени места хората организират определени измами, при които инсценират фалшиво произшествие, за да претендират за обезщетение чрез измама. Ако не прозреш измамата на тези зли хора и действаш сляпо според съвестта си, има опасност да бъдеш измамен и да си навлечеш неприятности. Ако видиш например възрастна жена, която е паднала на улицата, може да си помислиш: „Трябва да изпълня задълженията си към обществото, не е нужно да ми се отплаща. Понеже имам човешка природа и чувство за съвест, трябва да ѝ подам ръка, затова ще отида да ѝ помогна да се изправи“. Когато обаче отидеш да я вдигнеш, тя те изнудва и в крайна сметка трябва да я заведеш в болница и да платиш медицинските ѝ разноски, обезщетение за емоционални щети и пенсия. Ако не платиш, ще те извикат в полицейския участък. Изглежда си си навлякъл неприятности, нали? Как възникна тази ситуация? (Със следване на доброто човешко намерение и с липса на мъдрост.) Беше сляп, липсваше ти проницателност, не успя да разпознаеш настоящите тенденции и не прозря създадената ситуация. В такова зло общество като това човек трябва да плати цена само защото непринудено е помогнал на паднал възрастен човек. Ако наистина беше паднала и се нуждаеше от помощта ти, не бива да те заклеймяват за изпълнение на отговорности към обществото, а трябва да те похвалят, тъй като поведението ти е съответствало на човешката природа и на чувството за човешка съвест. Тази възрастна дама обаче имаше скрит мотив — тя не се нуждаеше от помощта ти, а просто те мамеше и ти не прозря хитрия ѝ кроеж. Като изпълни отговорността си към нея като към ближен, ти се хвана на нейния замисъл и сега тя няма да те остави и ще те изнудва за още повече пари. Изпълнението на обществените отговорности трябва да е свързано с помощта към хората в нужда и изпълняването на собствените отговорности. То не бива да води до това да бъдеш измамен или да паднеш в капан. Много хора са ставали жертва на тези измами и ясно са разбрали колко зли са хората сега и колко умели са в това да мамят другите. Ще измамят всекиго, независимо дали е непознат или приятел и роднина. Състоянието на нещата е ужасно! Кой донесе тази поквара? Големият червен змей. Той дълбоко и брутално е покварил човечеството! Големият червен змей ще върши всякакви неморални неща, за да прокарва собствените си интереси и хората са били подведени от лошия му пример. В резултат на това сега измамниците и крадците са в изобилие. Като се съди по тези факти, може да се види, че много хора не са по-добри от кучета. Може би някои няма да искат да слушат подобни приказки, ще се чувстват неудобно и ще си мислят: „Наистина ли не сме по-добри от кучета? Проявяваш неуважение към нас и ни гледаш отвисоко, като винаги ни сравняваш с кучета. Не ни зачиташ за човешки същества!“. Бих се радвал да гледам на вас като на човешки същества, но какво поведение са показали хората? В действителност някои хора наистина не са по-добри от кучета. Това е всичко, което имам да кажа по този въпрос засега.

Току-що разговарях за това, че малката помощ не може да се счита за доброта и е просто отговорност към обществото. Разбира се, хората могат да избират кои обществени отговорности могат да изпълнят по най-добрия начин. Могат да изпълняват отговорностите, за изпълнението на които са подходящи, и да изберат да не изпълняват онези, които смятат за неподходящи. Това е свобода и избор на човека. Можеш да избереш кои обществени отговорности и задължения трябва да изпълняваш в зависимост от положението и възможностите си, както, разбира се, и от обстановката и обстоятелствата в конкретния момент. Това е твое право. В какъв контекст възникна това право? Светът е твърде мрачно място, човечеството е твърде зло, а в обществото липсва справедливост. При тези обстоятелства първо трябва да защитиш себе си, да се въздържаш от глупави и невежи действия и да проявиш мъдрост. Разбира се, под това да защитиш себе си, нямам предвид да защитиш портфейла и имуществото си от кражба, а по-скоро да защитиш себе си от вреди — това е от първостепенно значение. Трябва да изпълняваш отговорностите и задълженията си по най-добрия възможен начин, като същевременно се грижиш за собствената си безопасност. Не обръщай внимание на това да печелиш уважението на другите и не се влияй или възпирай от общественото мнение. Всичко, което трябва да правиш, е да изпълняваш отговорностите и задълженията си. Трябва да решиш как да ги изпълниш в зависимост от собственото си положение. Не поемай повече от това, с което можеш да се справиш предвид обстоятелствата и възможностите си. Не бива да се опитваш да впечатляваш хората, като симулираш способности, които не притежаваш, и не бива да се страхуваш от неуважението, преценката или заклеймяването на другите. Грешно е да вършиш нещо, за да задоволиш собствената си суета. Просто прави толкова, на колкото си способен, поемай толкова, колкото ти диктува чувството за отговорност, и изпълнявай толкова задължения, колкото си в състояние да изпълниш. Това е твое право. Не е необходимо да се насилваш да вършиш неща, които Бог не е изисквал от теб. Безсмислено е да следваш съвестта си, за да вършиш неща, които нямат нищо общо с истината. Колкото и много да вършиш, Бог няма да те похвали за това и то няма да означава, че си дал истинско свидетелство, камо ли че си си набавил добри дела. За неща, които не спадат към Божиите изисквания, а които хората изискват от теб, трябва да имаш свой собствен избор и свои принципи. Хората не бива да те възпират. Достатъчно е да не правиш нищо, което нарушава съвестта и разума ти, както и истината. Ако помогнеш на някого, като му решиш временен проблем, тогава ще стане зависим от теб, и ще повярва, че трябва и си длъжен да разрешаваш проблемите му. Той ще стане напълно зависим от теб и ще се настрои срещу теб, ако дори и само веднъж да не успееш да разрешиш проблемите му. Това ти е донесло неприятности и не този резултат искаш да видиш. Ако очакваш такъв резултат, можеш да избереш да не му помагаш. С други думи, в този случай не би било неправилно да се въздържиш от изпълнението на тази отговорност или това задължение. Трябва да имаш такъв възглед и подобно отношение към обществото, човечеството и по-конкретно към общността, в която живееш. Тоест просто дай на човека толкова любов, колкото можеш, и направи толкова, колкото си в състояние да направиш. Не се противопоставяй на убежденията си в опит да се изтъкнеш и не се опитвай да вършиш неща, които не си способен да направиш. Също така не е необходимо да се принуждаваш да плащаш цена, която обикновеният човек не е способен да плати. Накратко, не изисквай твърде много от себе си. Просто прави това, на което си способен. Как ти звучи този принцип? (Звучи добре.) Ако например твой приятел поиска да вземе колата ти назаем и ти го обмисляш: „В миналото той ми е заемал разни неща, затова, ако сме честни, трябва да му позволя да заеме колата ми. Той обаче не се грижи добре за вещите и не ги използва пестеливо. Дори може накрая да ми съсипе колата. По-добре да не му позволявам да я взема“. Затова решаваш да не му дадеш колата си назаем. Правилно ли е да постъпиш така? Не е важно дали ще му заемеш колата или не — стига да имаш точно и проницателно разбиране по въпроса, трябва просто да направиш каквото смяташ, че е най-подходящо, и ще постъпиш правилно. Какво обаче ще стане, ако си помислиш: „Добре, ще му позволя да я вземе назаем. Никога преди не ми е отказвал, когато съм го молил да ми заеме нещо. Не е толкова пестелив и грижовен към вещите, но няма значение. Ако колата ми се повреди, просто ще похарча малко пари, за да я поправя“. След това се съгласяваш да му дадеш колата си назаем и не му отказваш — правилно ли е да постъпиш така? И в това няма нищо лошо. Ако например някой, който преди ти е помагал, дойде при теб, когато семейството му е срещнало някакви трудности, трябва ли да му помогнеш или не? Зависи от собственото ти положение и решението ти дали да помогнеш или не няма да е въпрос на принцип. Всичко, което трябва да направиш, е да изхождаш от искреност и инстинкт и да изпълняваш задълженията си възможно най-добре. По този начин ще действаш в рамките на човешката си природа и чувството си за съвест. Не е важно дали напълно ще изпълниш тази отговорност и дали ще я изпълниш добре. Имаш право да се съгласиш или да откажеш — не може да се каже, че ти липсва съвест, ако откажеш, и не може да се каже, че твоят приятел е проявил доброта, защото ти е помогнал. Тези действия не достигат това ниво. Разбираш ли? (Да.) Това беше дискусия за добротата, а именно как трябва да я възприемате, как да подхождате към въпроса за помагането на другите и как трябва да изпълнявате отговорностите си към обществото. По тези въпроси хората трябва да търсят истините принципи — не можете да ги разрешите, като разчитате само на съвестта и разума си. Някои специални обстоятелства може да са доста сложни и ако не се справите с тях в съответствие с истините принципи, има опасност да си навлечете неприятности и негативни последствия. Затова Божиите избраници трябва да разберат Неговите намерения по тези въпроси и да действат с човешка природа, разум, мъдрост и истините принципи. Това би бил най-подходящият подход.

Във връзка с поговорката „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“ може да възникне и друга ситуация — помощта, която получаваш, не е някаква дреболия като бутилка вода, шепа зеленчуци или чувал ориз, а вид подпомагане, което засяга теб и препитанието на семейството ти, и което дори се отразява на съдбата и бъдещите ти перспективи. Някой например може да те обучи или да ти даде финансова помощ, за да можеш да учиш в добър университет, да си намериш добра работа, да създадеш добро семейство и в живота ти да се случи цяла поредица от добри неща. Това не е просто малка услуга или незначителна помощ — много хора смятат подобни неща за проява на голяма доброта. Как трябва да подходите към подобна ситуация? Такива форми на подпомагане са свързани с отговорността към обществото и със задълженията, които човекът изпълнява, за които току-що говорихме, но тъй като те имат значение за оцеляването, съдбата и бъдещите му перспективи, те са много по-ценни от обикновена бутилка вода или чувал с ориз. Те имат много по-голямо въздействие върху живота на хората, тяхното препитание и времето им на тази земя. Следователно стойността им е много по-голяма. Е, трябва ли тези форми на подпомагане да се издигат до нивото на добротата? По същия начин не препоръчвам тези видове помощ да се възприемат като доброта. Като се има предвид, че тези форми на помощ не бива да се приемат като доброта, тогава какъв е подходящият и правилен начин за справяне с подобна ситуация? Това не е ли проблем, с който се сблъскват хората? Може някой например да те е отклонил от престъпния живот, да те е поправил и да ти е намерил законна работа, което ти е позволило да водиш добър живот, да се задомиш, да се установиш и да промениш съдбата си към по-добро. Или може би, когато си бил в трудна ситуация и си стигнал дъното, добър човек ти е оказал помощ и ти е дал насоки, които са променили перспективите ти за бъдещето по положителен начин и са ти позволили да се издигнеш над останалите и да водиш добър живот. Как трябва да подхождаш към такива ситуации? Трябва ли да помниш добротата му и да му се отплатиш? Трябва ли да намериш начин да го компенсираш и възмездиш? В този случай трябва да позволиш на принципите да ръководят решенията ти, нали? Трябва да определиш що за човек ти помага. Ако той е добър, положителен човек, тогава освен да му кажеш „благодаря“, можеш да продължиш да общуваш с него нормално, да станете приятели и когато той се нуждае от помощ, да изпълниш отговорността и задължението си по най-добрия възможен за теб начин. Това изпълняване на отговорността и задължението обаче не бива да е под формата на безусловна подкрепа, а по-скоро трябва да е ограничено в рамките на това, което си способен да направиш предвид положението си. Това е подходящият начин да се отнасяш към такива хора в тези ситуации. Няма разлика в нивото между вас двамата — макар да ти е помогнал и те е дарил с доброта, той пак не може да се нарече твой спасител, защото само Бог може да спаси човечеството. Единственото, което той направи, беше да действа чрез върховенството и подредбите на Бог, за да ти подаде ръка — това със сигурност не означава, че те превъзхожда, а още по-малко означава, че те притежава и може да те манипулира и контролира. Той няма право да влияе на съдбата ти и не бива да критикува живота ти или да се меси в него. Все още сте равнопоставени. Предвид това, че сте равнопоставени, можете да си общувате като приятели и, когато е подходящо, може да му помогнеш според възможностите си. С това пак изпълняваш обществената си отговорност и задължението си в рамките на човешката природа и вършиш каквото трябва в зависимост и в рамките на човешката природа. Целенасочено изпълняваш отговорностите и задълженията си. Защо трябва да го правиш? Той ти е помогнал в миналото и ти е позволил да извлечеш ползи и да постигнеш значителни печалби, така че чувството за съвест, което идва от човешката ти природа, повелява, че трябва да се отнасяш към него като към приятел. Някои хора ще попитат: „Мога ли да се отнасям към него като към близък довереник?“. Зависи от това доколко се разбирате и дали има сходства между човешката ви природа и предпочитанията ви, както и от стремежите ви и възгледите ви за света. Отговорът ще зависи от теб самия. Трябва ли в тази уникална връзка да се отплащаш на благодетеля си със своя живот? Като се има предвид, че той ти помогна толкова много и имаше такова огромно влияние върху теб, трябва ли да му се отплатиш с живота си? Това не е необходимо. Завинаги притежаваш собствения си живот — Бог ти е дал твоя живот и ти си този, който трябва да го управлява, никой друг. Не е необходимо небрежно да допускаш някой друг да управлява живота ти поради тази обстановка и ситуация. Това е изключително глупав, а също, разбира се, и безразсъден начин на действие. Колкото и да сте близки като приятели или колкото и силна да е връзката помежду ви, единствено можеш да изпълняваш отговорността си като човек, можете да общувате нормално и взаимно да си помагате в рамките на човешката природа и разума. Това ниво на взаимоотношения е по-рационално и равнопоставено. Главната причина да станете приятели е основно защото човекът ти помогна навремето и затова ти почувства, че си струва да го имаш като приятел и че той отговаря на нивото, което изискваш от приятелите си. Само поради тази причина искаше да се сприятелите. Помислете и за следната ситуация. Някой ти е помогнал в миналото, бил е добър към теб по някакъв начин и е оказал влияние върху живота ти или върху някое важно събитие, но човешката му природа и пътят, по който върви, не съответстват на твоя собствен път и на това, което търсиш. Не намираш общ език с него, не го харесваш и вероятно в известна степен може да се каже, че интересите и стремежите ти са напълно различни от неговите. Пътищата ви в живота, светогледите и възгледите ви за живота са различни — вие сте съвсем различни хора. И така, как трябва да подходиш и да отвърнеш на помощта, която ти е оказал в миналото? Дали това е реалистична ситуация, която може да възникне? (Да.) И така, как трябва да постъпиш? И с тази ситуация е лесно да се справиш. Като се има предвид, че двамата вървите по различни пътища, след като го компенсираш материално по начин, който можеш да си позволиш, предвид средствата, с които разполагаш, откриваш, че вярванията ви са твърде различни, не можете да вървите по един и същи път, дори не можете да бъдете приятели и повече не можете да общувате. Как трябва да постъпиш, като се има предвид, че вече не можете да общувате? Стой настрана от него. Може и да е бил добър към теб в миналото, но се издига в обществото с измами и лъжи, върши всякакви злодеяния и не го харесваш, така че е съвсем разумно да стоиш настрана от него. Някой може да каже: „Не е ли безсъвестно да се постъпва така?“. Не е безсъвестно. Ако наистина се сблъска с някаква трудност в живота си, пак може да му помогнеш, но не бива да се чувстваш ограничен от него или да му ставаш съучастник в злодеянията и в безсъвестните му постъпки. Също така няма нужда да работиш като роб за него само защото ти е помогнал или ти е направил голяма услуга в миналото. Това не е твое задължение и той не заслужава такова отношение. Имаш право да избереш с кого да общуваш, с кого да прекарваш времето си и дори да се сприятеляваш с хора, които ти допадат и с които се разбираш — с подходящи хора. Можеш да изпълниш отговорността и задължението си към този човек, това е твое право. Разбира се, че можеш и да откажеш да се сприятеляваш и да имаш вземане-даване с хора, които не харесваш, и не е необходимо да изпълняваш каквито и да е задължения или отговорности към тях — това също е твое право. Няма да е грешно дори да решиш да изоставиш този човек и да откажеш да общуваш с него или да изпълняваш каквито и да е задължения или отговорности към него. Трябва да поставиш определени ограничения на начина, по който се държиш, и да се отнасяш по различен начин към различните хора. Не бива да общуваш със зли хора или да следваш лошия им пример — това е мъдрото решение. Недей да се влияеш от различни фактори като благодарност, чувства и обществено мнение — това означава да заемеш позиция и да имаш принципи, и именно това трябва да правиш. Можете ли да приемете тези методи и твърдения? (Да.) Макар възгледите, начините на практикуване и принципите, които обсъждах, да са критикувани в традиционните представи и от традиционната култура, тези възгледи и принципи силно ще защитават правата и достойнството на всеки човек, който притежава човешка природа и чувство за съвест. Те ще дадат възможност на хората да не бъдат възпирани и оковавани от така наречените норми за морално поведение на традиционната култура и да се освободят от измамата и подвеждането на тези привидно благочестиви и благовидни неща. Тези възгледи и принципи също така ще им позволят да разберат истината чрез Божиите слова, да живеят според тях и според истината, да не се влияят от тези обществени мнения за морала и да се освободят от възпирането и оковите на така наречените светски начини, така че да могат да се отнасят към хората и към всички неща според Божиите слова и като използват правилни възгледи, както и напълно да се отърват от оковите и заблудата на светските неща, традициите и социалния морал. По този начин те ще са способни да живеят в светлината, да изживеят нормалната човешка природа, да съществуват достойно и да получат Божието одобрение.

Всъщност каква промяна в социалния морал могат да предизвикат у хората поговорки като: „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“ и „Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“? Могат ли да променят сатанинския нрав на човека, който се стреми към статус и изгода? Могат ли да променят амбициите и желанията му? Могат ли да разрешат противоречията и убийствата между хората? Могат ли да позволят на хората да поемат по правилния път в живота и да живеят щастливо? (Не.) Тогава какъв всъщност е резултатът от тези критерии за социален морал? Дали просто най-много да насърчат някои добри хора да вършат добри дела и да допринасят за безопасността и сигурността на обществото? (Така е.) Това е всичко, което правят, и не решават нито един въпрос. Дори ако под влиянието на тези така наречени критерии за морално поведение хората в крайна сметка бяха способни да ги спазват и да ги изживяват, това не означава, че ще са способни да се освободят от покварения си нрав и да изживеят човешко подобие. Да речем например, че даден човек ти е направил услуга и затова правиш всичко възможно да му се отплатиш — когато ти даде чувал с ориз, ти му се отплащаш с голяма торба брашно, а когато ти даде пет килограма свинско месо, ти му се отплащаш с пет килограма говеждо. Какъв ще е резултатът от непрекъснатото ви взаимно отплащане? Когато сте насаме, и двамата ще изчислявате кой е получил по-голяма и кой — по-малка изгода от сделката и това ще доведе до недоразумения, караници и интриги помежду ви. Какво имам предвид? Имам предвид, че изискването за морално поведение: „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“ не само възпира и заблуждава начина на мислене на хората, но и натоварва живота им с много неудобства, бреме и дори страдания. А ако те превърне в нечий враг, тогава те очакват още повече проблеми и неизразими страдания! Въвличането в тези взаимоотношения, изградени на принципа на вземане и даване, не е пътят, по който хората трябва да вървят. Те винаги живеят с такива чувства и светски пътища, които в крайна сметка само ще доведат до много ненужни проблеми. Това е просто самоизтезание и безсмислено мъчение. Така традиционната култура и твърденията за морално поведение се насаждат в съзнанието на хората и ги отклоняват от правия път. Поради пълното отсъствие на проницателност хората погрешно вярват, че тези аспекти на традиционната култура са правилни, и ги приемат за свои критерии и ориентири, като стриктно спазват тези поговорки и живеят под надзора на общественото мнение. Постепенно и несъзнателно тези неща им въздействат и влияят и ги контролират и хората се чувстват безпомощни и измъчени, но са безсилни да се освободят. Когато Бог говори, за да разобличи и осъди тези аспекти на традиционната култура в хората, това дори смущава мнозина от тях. Когато тези неща са напълно изчистени от умовете, мислите и представите на хората, те изведнъж се чувстват съвсем празни, сякаш нямат за какво да се хванат, и ще се питат: „Какво да правя в бъдеще? Как да живея? Без тези неща нямам път и посока в живота си. Защо се чувствам толкова празен и лишен от цели сега, когато тези неща са изчистени от съзнанието ми? Ако хората не живеят според тези поговорки, могат ли все още да се смятат за човешки същества? Още ли ще имат човешка природа?“. Това е неправилен начин на мислене. В действителност, щом си се изчистил от тези аспекти на традиционната култура, сърцето ти е пречистено, тези неща вече не те възпират и оковават, придобиваш свобода и волност и вече нямаш такива ядове. Как би могъл да не искаш да се изчистиш от тях? Най-малкото, когато изоставиш тези аспекти на традиционната култура, които не идват от истината, ще бъдеш подложен на по-малко страдания и мъки и можеш да се отървеш от много от безсмислените ограничения и тревоги. Ако можеш да приемеш истината и да живееш според Божиите слова, ще стъпиш на правилния път в живота и ще си способен да живееш в светлината. Може да ти се струва напълно оправдано да спазваш моралните норми на традиционната култура, но дали изживяваш човешко подобие? Стъпил ли си на правилния път в живота? Тези аспекти на традиционната култура просто не могат да променят нищо. Те не могат да променят поквареното мислене на хората, нито покварения им нрав, а още по-малко могат да променят покварената им същност. Те не оказват никакво положително въздействие, а вместо това чрез ученията, въздействието и влиянието си водят до изкривяване и поквара на човешката природа. Хората ясно осъзнават, че човекът, който ги е дарил с добрина, не е добър човек, но въпреки това вървят против собствените си убеждения и му се отплащат, само защото в миналото им е направил услуга. Какво кара хората да се отплащат на другите въпреки убежденията си? Те правят това, защото идеята за отвръщане с благодарност за стореното добро, получена от традиционната култура, се е вкоренила в сърцата им. Страхуват се, че ако не се противопоставят на убежденията си и не се отблагодарят на хората, които са им помогнали, ще бъдат порицани от общественото мнение и ще ги възприемат като неблагодарници, които не са се отплатили за стореното добро, и като злобни, подли хора, без съвест и човешка природа. Именно защото се страхуват от всичко това и се тревожат, че никой няма да им помогне в бъдеще, те нямат друг избор, освен да живеят под влиянието и в оковите на тази идея от традиционната култура за отвръщане с благодарност на стореното добро. В резултат на това всички хора водят извратен, мъчителен живот, в който действат против собствените си убеждения и не могат да говорят открито за своите трудности. Струват ли си всички тези проблеми? Тази идея за отвръщане с благодарност на стореното добро не е ли довела хората до страдания?

Що се отнася до поговорката „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“, току-що разговарях за това какво точно е „добрината“, как Бог гледа на определението на човека за добрина, как човекът трябва да се отнася към тази добрина, как да се отнасяте към онези, които са проявили добрина към вас или са спасили живота ви, кои всъщност са правилната гледна точка и правилният път и каква позиция трябва да заемат в живота ви, как хората трябва да изпълняват задълженията си, как човек трябва да се отнася към някои специални обстоятелства и от каква гледна точка трябва да ги разглежда. Това са сравнително сложни въпроси, които не могат да се изяснят само с няколко кратки коментара, но споделих с вас основните проблеми, същността на проблемите по тази тема и т.н. Ако отново се сблъскате с подобен проблем, не чувствате ли, че сега в общи линии сте наясно с това каква гледна точка трябва да възприемете и по какъв път на практикуване трябва да поемете? Някои хора казват: „На теория съм наясно, но хората са от плът и кръв. Като живеем на този свят, няма как да не се влияем от тези морални критерии и от общественото мнение. Много хора живеят по този начин, като ценят проявите на доброта и отвръщат с благодарност на всяко сторено добро. Ако не живея по този начин, със сигурност другите ще ме порицаят и ще ме отритнат. Страхувам се, че хората ще ме изобличат като безчовечен и живеещ като парий, и не мога да го понеса“. Какъв е проблемът тук? Защо това възпира хората? Леснорешим ли е този проблем? Леснорешим е и аз ще ти кажа как. Ако чувстваш, че ще живееш като социален парий, когато не живееш според възгледа на традиционната култура, според който на стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност, ако чувстваш, че вече не приличаш на традиционен китаец, че като се отклоняваш от традиционната култура, не живееш като човешко същество и нямаш качествата, които те правят човек, и ако се тревожиш, че няма да се впишеш в китайското общество, че ще бъдеш презрян от сънародниците си и ще те възприемат като гнила ябълка, тогава избери да следваш обществените тенденции. Никой не те принуждава и никой няма да те заклейми. Ако обаче чувстваш, че да живееш според повелята на традиционната култура и винаги да цениш проявите на доброта не ти е донесло много ползи през годините и е било уморителен начин на живот, и ако твърдо си решен да се откажеш от този начин на живот и да се опиташ да възприемаш хората и нещата, да се държиш и да действаш изцяло според Моите слова, тогава това, разбира се, би било още по-добре. Макар че сега разбирате тези неща по принцип и добре схващате ситуацията, това как точно ще възприемате хората и нещата, как ще живеете и как ще се държите занапред, е ваша лична работа. До каква степен можеш да приемеш казаното от Мен, доколко можеш да приложиш всичко това на практика и докъде ще стигнеш, е твой избор и зависи само от теб. Не те принуждавам, а само ти показвам пътя. Едно обаче е сигурно: ще ти споделя истината, като кажа, че ако живееш според традиционната култура, ще водиш все по-нечовешки и недостоен живот и ще откриеш, че чувството ти за съвест ще се притъпява все повече. Постепенно ще заживееш жалък живот, в който няма да приличаш нито на човек, нито на дух. Ако обаче практикуваш според Моите слова и принципите, за които говорих, ти гарантирам, че ще живееш с все повече човешко подобие, съвест, разум и достойнство — това е сигурно. Когато по-късно се сблъскаш с такива ситуации, ще си способен да живееш свободно и волно и ще се чувстваш спокоен и радостен. Сенките и бремето в сърцето ти ще намалеят, ще се чувстваш уверен и ще можеш да стоиш с високо вдигната глава. Вече няма да бъдеш тормозен, подвеждан или повлиян от пътищата на нерелигиозния свят и ще живееш с достойнство. Всеки ден ще се чувстваш здраво стъпил на земята, ще се занимаваш и ще се справяш с всеки един въпрос по най-точния начин, като избягваш редица отклонения и много страдания, които не би трябвало да изтърпиш. Няма да правиш нищо, което не би следвало да правиш, нито ще платиш цена, която не би трябвало да плащаш. Вече няма да живееш за другите. Повече няма да се влияеш от възгледите и мненията на хората. Вече няма да те възпират мненията и заклеймяването на обществото. Това не е ли достоен живот? Не е ли свободен и волен живот? Именно в този момент ще почувстваш, че да живееш според Божиите слова е единственият правилен път в живота и че само така човек може да има човешко подобие и да бъде щастлив. Като живееш в мъглата на традиционната култура, не можеш ясно да видиш пътя и погрешно вярваш, че си на път към някаква идеалистична утопия, намираща се в света на човека. В крайна сметка обаче се оказва, че си заблуден, Сатана те е направил за смях и те измъчва. Днес, след като си чул Божия глас, открил си истината и си видял как светлината идва в човешкия свят, ти си разпръснал мъглата и ясно си видял пътя и посоката, в която трябва да поеме животът ти. Бързо се отправяш напред и се връщаш пред Бог. Не е ли това Божията благодат и благословия? И така, разпръснахте ли вече тази мъгла и видяхте ли ясното небе над вас? Може би вече сте видели проблясък и се движите към светлината — това е най-голямата благословия. Ако успеете да чуете Божия глас, да приемете и разберете истината, да разпръснете мъглата, да изоставите всички тези неправилни неща в традиционната култура и да премахнете всички препятствия, можете да стъпите на пътя към спасението. Това е всичко, което имам да споделя по отношение на поговорката за морално поведение „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“. Занапред можете заедно да продължите да разговаряте за тези слова и ще стигнете до пълно разбиране. Човек не може да придобие незабавно навлизане по тези въпроси само след едно събиране за общение. Макар че вече приключих с общението Си за тази поговорка за морално поведение и вие го разбирате на теория и по принцип, в реалния живот не е лесно да се отървете от тези стари, традиционни представи. Все още може да се придържате към тези стари идеи и известно време да се борите с тях. Най-малкото ще отнеме време, преди да можете напълно да изоставите тези аспекти на традиционната култура и напълно да приемете истината на Божиите слова. Трябва постепенно да го изпитате и преживеете и да намерите потвърждение в реалния живот и когато сте изправени пред обществото и човечеството. Чрез тези преживявания постепенно ще опознаете Божиите слова и ще възприемете истината. По този начин ще започнеш да се възползваш, да извличаш предимства и да жънеш награди и ще коригираш погрешните си възгледи и идеи за всякакви хора, събития и неща. Това е процесът и пътят на стремежа към истината.

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Свържете се с нас в Messenger