Сега нека поговорим за следващата поговорка за морално поведение — „Бъди строг към себе си и търпелив към другите“. Какво означава тази поговорка? Тя означава, че трябва да поставяш строги изисквания към себе си и да бъдеш снизходителен към другите хора, за да могат да видят колко си благороден и великодушен. Защо тогава хората трябва да го правят? Какво се цели с това? Изпълнимо ли е? Наистина ли е естествен израз на човешката природа? Трябва да направиш толкова много компромиси със себе си, за да се наемеш с това! Трябва да се освободиш от желания и изисквания, да се задължиш да изпитваш по-малко радост, да страдаш малко повече, да плащаш по-висока цена и да работиш повече, за да не се налага другите да се изтощават. И ако другите хленчат, оплакват се или се справят зле, не бива да искаш твърде много от тях — в общи линии е достатъчно. Хората вярват, че това е признак на благороден морал. Защо обаче Ми звучи невярно? Не е ли невярно? (Така е.) При нормални обстоятелства естественият израз на човешката природа на обикновения човек е да бъде снизходителен към себе си и строг към другите. Това е факт. Хората могат да долавят проблемите на всички останали — „Този човек е надменен! Онзи човек е лош! Този е егоист! Онзи е нехаен при изпълнението на дълга си! Този човек е толкова мързелив!“, докато за себе си си мислят: „И да съм малко мързелив, не е проблем. Имам добри заложби. Макар да съм мързелив, върша по-добра работа от другите!“. Те са критични и придирчиви към другите, но към себе си са търпеливи и отстъпчиви, когато е възможно. Не е ли това естествен израз на тяхната човешка природа? (Така е.) На какви мъки трябва да се подложат хората, ако от тях се очаква да живеят съгласно идеята да са „строги към себе си и търпеливи към другите“? Наистина ли могат да го понесат? Колко хора биха успели да го направят? (Нито един.) И защо е така? (Хората са егоисти по природа. Те действат според принципа: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“.) Човекът наистина се ражда егоист, той е егоистично създание и е дълбоко отдаден на тази сатанинска философия: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Хората смятат, че за тях би било пагубно и неестествено да не бъдат егоисти и да не се грижат за себе си, когато нещо ги сполети. В това вярват те и така действат. Ако от тях се очаква да не бъдат егоисти, да поставят строги изисквания към себе си и с готовност да приемат загубата, вместо да се възползват от другите и ако от тях се очаква, когато някой се възползва от тях, да казват радостно: „Ти се възползваш, но няма да вдигам олелия за това, аз съм търпелив човек, няма да злословя за теб или да се опитвам да ти го върна, и ако още не си се възползвал достатъчно, не се притеснявай и продължавай все така“? Колко хора биха могли да го направят? Това ли е начинът, по който обикновено се държат покварените хора? Очевидно е, че това е отклонение от нормата. Защо така? Защото хората с покварен нрав, особено егоистите и подлите хора, се борят за собствените си интереси и мисълта за другите категорично няма да им донесе чувство на удовлетворение. Следователно, когато се случва това явление, то е аномалия. „Бъди строг към себе си и търпелив към другите“ — тази претенция за морално поведение очевидно е просто изискване, което не отговаря нито на фактите, нито на човешката природа, и се отправя към човека от обществени моралисти, които не разбират човешката природа. Това е все едно да кажеш на мишката, че не ѝ е позволено да прави дупки, или да кажеш на котката, че не ѝ е позволено да лови мишки. Правилно ли е да се поставя такова изискване? (Не. То противоречи на законите за човешката природа.) Това изискване очевидно не съответства на реалността и е много кухо. Дали самите тези, които поставят това изискване, са способни да го спазват? (Не.) Те очакват от другите да спазват изискване, което самите те не могат да изпълнят. Какъв е проблемът тук? Не е ли малко безотговорно? Най-малкото, което може да се каже, е, че са безотговорни и говорят глупости. Сега, ако пристъпим още крачка напред, какво е естеството на този проблем? (Лицемерие.) Точно така, това е пример за лицемерие. Очевидно те самите не могат да спазват това изискване, но продължават да претендират, че са толкова търпеливи, широко скроени и с толкова висок морал — това не е ли просто лицемерие? Както и да го формулирате, това са кухи думи, които носят в себе си известна лъжовност, така че ще ги категоризираме като лицемерна поговорка. Тя е подобна на твърденията, които фарисеите насърчаваха. Зад нея се крие скрит мотив, който очевидно е да се перчиш, да се представяш за човек с благородно морално поведение и да бъдеш възхваляван от другите като пример и образец за благородно морално поведение. И така, кои хора са способни да бъдат строги към себе си и търпеливи към другите? Способни ли са учителите и лекарите да спазват тази поговорка? Дали така наречените известни хора, велики хора и мъдреци, почитани от другите, като Конфуций, Менций и Лаодзъ, са били способни да спазват тази поговорка? (Не.) В обобщение, колкото и нелепа да е тази поговорка, която човекът е изложил, и независимо дали това изискване е издържано, в крайна сметка то е просто изискване, поставено към моралния характер и моралното поведение на хората. Най-малкото, хората не са склонни да се съобразяват с това изискване и не им е лесно да го практикуват, защото то противоречи на нивото, което нормалната човешка природа е способна да достигне. Във всеки случай обаче то все още е норма и изискване за моралното поведение на човека, което се насърчава от традиционната култура. Макар че „Бъди строг към себе си и търпелив към другите“ е куха фраза, която малцина могат да спазват, тя е същата като „Не присвоявай парите, които намериш“ и „Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“ — каквито и мотиви или намерения да имат хората, които я практикуват, и независимо дали някой изобщо е способен да я практикува. Във всеки случай самият факт, че хората, които насърчават това изискване, се смятат за носители на висш морал, не означава ли, че те са надменни, самоправедни и притежават донякъде ненормален разум? Ако ги попиташ дали могат да спазват поговорката: „Бъди строг към себе си и търпелив към другите“, те ще кажат: „Разбира се!“. И все пак, когато действително са принудени да я спазват, няма да са способни да го направят. Защо няма да са способни да я спазват? Защото имат надменен и сатанински нрав. Поискай от тях да се придържат към този морал, когато другите се съревновават с тях за статус, власт, престиж и изгода, и виж дали ще се справят. Те просто ще са неспособни да го направят и дори ще станат враждебни към теб. Ако ги попиташ: „Защо продължаваш да поддържаш тази поговорка, щом дори самият ти не можеш да я спазваш? Защо продължаваш да изискваш от другите да я спазват? Не е ли лицемерно от твоя страна?“, дали ще го приемат? Ако ги разобличиш, те няма да го приемат — както и да ги разобличаваш, те няма да го приемат, нито ще признаят вината си, а това показва, че не са добри хора. Фактът, че демонстрират висок морален тон, макар да са неспособни да се съобразят със собствените си изисквания, само показва, че с право ги наричат истински измамници и лицемерни позьори.

„Бъди строг към себе си и търпелив към другите“, както и поговорките „Не присвоявай парите, които намериш“ и „Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“, е едно от онези изисквания, които традиционната култура поставя по отношение на моралното поведение на хората. По същия начин, независимо дали някой може да постигне или да упражнява това морално поведение, то все пак не е критерий или норма за оценяване на неговата човешка природа. Може да се окаже, че наистина си способен да бъдеш строг към себе си и търпелив към другите и че се придържаш към особено високи стандарти. Може да си безупречно чист и винаги да мислиш за другите и да проявяваш внимание към тях, да не си егоист и да не гониш лични интереси. Може да изглеждаш особено великодушен и безкористен, и да имаш силно чувство за социална отговорност и обществен морал. Благородната ти личност и благородните ти качества може да са на показ пред близките ти и пред хората, с които се срещаш и общуваш. Поведението ти може никога да не дава повод на другите да те обвиняват или критикуват, а вместо това да предизвиква щедри похвали и дори възхищение. Хората може да те смятат за човек, който е наистина строг към себе си и търпелив към другите. Това обаче не е нищо повече от външно поведение. Съответстват ли мислите и желанията дълбоко в сърцето ти на това външно поведение, на тези действия, които изживяваш външно? Отговорът е: „Не, не съответстват“. Причината, поради която можеш да действаш по този начин, е, че зад това има мотив. Какъв точно е този мотив? Можеш ли да понесеш този мотив да излезе наяве? Категорично не. Това доказва, че този мотив е нещо неизразимо, нещо тъмно и зло. Е, защо този мотив е неизразим и порочен? Защото човешката природа на хората се управлява и ръководи от покварения им нрав. Всички мисли за човешката природа, независимо дали хората ги изразяват с думи или ги проявяват, безспорно са доминирани, контролирани и манипулирани от покварения им нрав. В резултат на това всички мотиви и намерения на хората са зловещи и зли. Независимо дали хората са способни да бъдат строги към себе си и търпеливи към другите, или дали външно изразяват този морал перфектно, неизбежно е този морал да няма контрол или влияние върху тяхната човешка природа. И така, от какво се контролира човешката природа на хората? Това е поквареният им нрав, това е тяхната човешка природа същност, която се крие зад моралната повеля „бъди строг към себе си и търпелив към другите“ — това е истинската им природа. Истинската природа на човека е неговата човешка природа същност. А от какво се състои неговата човешка природа същност? Тя се състои главно от предпочитанията и стремежите му, възгледите му за живота и ценностната му система, както и от отношението му към истината и Бог и т.н. Само тези неща наистина представляват човешката природа същност на хората. Със сигурност може да се каже, че повечето хора, които изискват от себе си да изпълняват моралната повеля „бъди строг към себе си и търпелив към другите“, са обсебени от статуса. Водени от покварения си нрав, те не могат да не се стремят към престиж сред хората, известност в обществото и статус в очите на другите. Всички тези неща са свързани с желанието им за статус и хората се стремят към тях зад прикритието на доброто си морално поведение. И откъде идват тези техни стремежи? Те изцяло произтичат и се управляват от покварения им нрав. Затова независимо от всичко, независимо дали някой изпълнява моралната повеля да бъде „строг към себе си и търпелив към другите“, или не, и дали го прави до съвършенство, или не, това изобщо не може да промени неговата човешка природа същност. По подразбиране това означава, че по никакъв начин не може да промени възгледите му за живота или ценностната му система, нито може да направлява отношението му към всякакви хора, събития и неща или начина, по който ги възприема. Не е ли така? (Така е.) Колкото повече човек е способен да бъде строг към себе си и търпелив към другите, толкова по-добре умее да се преструва, да се прикрива и да подвежда другите с добро поведение и приятни думи, и толкова по-измамен и нечестив е по природа. Колкото повече спада към този тип човек, толкова повече се задълбочава любовта и стремежът му към статус и власт. Колкото и велико, славно и правилно да изглежда външното му морално поведение и колкото и приятно да им е на хората да го виждат, неизказаният стремеж, който се крие в дълбините на сърцето му, както и неговата природа същност и дори амбициите му, могат да изригнат от него по всяко време. Следователно, колкото и добро да е моралното му поведение, то не може да прикрие присъщата му човешка природа същност, нито амбициите и желанията му. Не може да прикрие отвратителната му природа същност, която не обича положителните неща, която изпитва неприязън към истината. Както показват тези факти, поговорката „Бъди строг към себе си и търпелив към другите“ е не само нелепа, но и изобличава онези амбициозни типове, които се опитват да използват подобни поговорки и поведение, за да прикрият неизразимите си амбиции и желания. Можете да сравните това с някои от антихристите и злите хора в църквата. За да затвърдят статуса и властта си в църквата и за да придобият по-добра репутация сред другите членове, те са способни да се подложат на страдания и да платят цена, докато изпълняват дълга си, и дори могат да се откажат от работата и семействата си и да продадат всичко, което имат, за да отдадат всичко на Бог. В някои случаи цената, която плащат, и страданието, което понасят, за да отдадат всичко на Бог, надхвърля това, което обикновеният човек може да изтърпи. Те са способни да въплътят духа на крайно себеотрицание, за да запазят статуса си. И все пак, колкото и да страдат и каквато и цена да платят, никой от тях не защитава Божието свидетелство или интересите на Божия дом, нито практикува според Божиите слова. Единствената цел, която преследват, е да постигнат статус, власт и Божии награди. Нищо от това, което правят, няма връзка с истината. Какъв ще бъде крайният им изход, независимо колко са строги към себе си и търпеливи към другите? Какво ще си помисли Бог за тях? Дали ще определи изхода им въз основа на външното добро поведение, което изживяват? Със сигурност няма да го направи. Хората възприемат и съдят другите въз основа на това поведение и тези прояви, и тъй като не могат да прозрат същността на другите хора, в крайна сметка се оказват измамени от тях. Бог обаче никога не е измамен от човека. Той категорично няма да похвали и да запомни моралното поведение на хората, защото са успели да бъдат строги към себе си и търпеливи към другите. Вместо това Той ще ги осъди за амбициите им и за пътя, по който са поели, за да преследват статус. Ето защо онези, които се стремят към истината, трябва да имат проницателност по отношение на този критерий за оценка на хората. Те трябва напълно да отрекат и да изоставят този нелеп критерий и трябва да разпознават хората според Божиите слова и истините принципи. Те трябва да гледат най-вече дали даден човек обича положителните неща, дали е способен да приеме истината и дали може да се покори на Божието върховенство и на Неговите подредби, както и да гледат пътя, който избира и по който върви, и въз основа на тези неща да отсъждат какъв човек е и каква човешка природа има. Твърде лесно е да възникнат отклонения и грешки, когато хората съдят другите въз основа на критерия „Бъди строг към себе си и търпелив към другите“. Ако погрешно разпознаваш и разглеждаш даден човек въз основа на принципи и поговорки, които произлизат от човека, по този въпрос ще нарушаваш истината и ще се противопоставяш на Бог. Защо е така? Причината е, че начинът, по който възприемаш хората, ще има погрешна основа, несъвместима с Божиите слова и истината — тя може дори да е в разрез с тях и да им противоречи. Бог не оценява човешката природа на хората въз основа на твърдението за морално поведение „Бъди строг към себе си и търпелив към другите“, така че ако все още настояваш да съдиш морала им и да определяш какви хора са те според този критерий, тогава напълно си нарушил истините принципи и със сигурност ще сбъркаш и ще предизвикаш някои грешки и отклонения. Не е ли така? (Така е.) Щом хората разберат тези неща, поне ще имат определено ниво на разбиране на основата, принципите и критериите, по които Бог възприема хората и нещата — поне ще разбираш и цениш Божия подход към тези неща. Какво да кажем тогава за твоята гледна точка? Би трябвало поне да знаеш коя е правилната основа да възприемаш даден човек и кой критерий за разглеждане на хората съответства на истината и действителните факти — тогава определено няма да сгрешиш или да се отклониш. Ако наистина си изясниш тези въпроси, ще имаш проницателност по отношение на тези аспекти на традиционната култура, както и на различните човешки твърдения, теории и начини за възприемане на хората, и ще си способен напълно да се откажеш от тези аспекти на традиционната култура и от всички различни поговорки и възгледи, които произлизат от човека. По този начин ще възприемаш и разпознаваш хората въз основа на истините принципи и до известна степен ще съответстваш на Бог и няма да се бунтуваш срещу Него, да Му се противопоставяш или да Му противоречиш. С постепенното постигане на съответствие с Бог все по-ясно ще вникваш в същността на хората и нещата и ще намираш потвърждение за това в Божиите слова. Ще видиш, че различните твърдения на Бог, които разобличават човечеството, както и начините, по които охарактеризира и определя хората, са правилни и че всичко това е истината. Разбира се, когато намираш потвърждение за това, ще придобиваш все повече вяра и познание за Бог и Неговите слова и ще се убеждаваш, че Божиите слова са истината и реалността, която човек трябва да изживее. Не се ли състои именно в това процесът на приемане и постигане на истината? (Така е.) Това е процесът на приемане и постигане на истината.

Целта на стремежа към истината е да я приемем за свой живот. Когато хората са способни да приемат истината, тяхната вътрешна човешка природа, както и животът им, започват постепенно да се променят и в крайна сметка тази промяна е тяхната награда. Преди ти възприемаше хората и нещата според традиционната култура, но сега осъзна, че това е било погрешно, и вече няма да възприемаш нещата от тази гледна точка, нито ще възприемаш когото и да е въз основа на това, което диктува традиционната култура. На каква основа тогава ще възприемаш вече хората и нещата? Ако не знаеш, това доказва, че все още не си приел истината. Ако вече знаеш според кои истини принципи трябва да възприемаш хората и нещата, ако можеш точно и ясно да посочиш основата, пътя, критериите и принципите си, и ако можеш също така да разпознаваш хората и да подхождаш към тях в съответствие с тези истини принципи, тогава истината вече е започнала да действа в теб, тя направлява мислите ти и е взела връх в гледната точка, от която възприемаш хората и нещата. Това доказва, че истината вече се е вкоренила в теб и е станала твой живот. И така, как ще ти помогне в крайна сметка влиянието, което истината има върху теб? Няма ли тя да повлияе на начина, по който се държиш, на пътя, който избираш, и на посоката ти в живота? (Ще повлияе.) Ако тя може да повлияе на начина, по който се държиш, и на пътя, по който вървиш, тогава няма ли да повлияе на връзката ти с Бог? (Ще повлияе.) Какъв резултат ще има от това, че истината влияе на връзката ти с Бог? Ще се приближиш ли към Бог или ще се отдалечиш от Него? (Ще се приближа към Бог.) Със сигурност ще се приближиш към Него. Когато се приближиш към Бог, ще бъдеш ли по-склонен да Го следваш и да се прекланяш пред Него, или неохотно ще вярваш в Неговото съществуване, докато съмненията и неразбирането ти пречат? (Ще искам да следвам Бог и да се прекланям пред Него.) Това е сигурно. Е, как ще постигнеш това желание? Ще намериш потвърждение на Божиите слова в реалния си живот, истината ще започне да действа в теб и ще намериш потвърждение за нея. В процеса на разгръщане на всяко нещо скритият източник на всички тези неща ще бъде потвърден в теб и ще откриеш, че той напълно съответства на Божиите слова. Ще се увериш, че всички Божии слова са истината, и това ще усили вярата ти в Бог. Колкото повече вяра имаш в Бог, толкова по-нормална ще става връзката ти с Него, все повече ще искаш да постъпваш като сътворено същество и да приемаш Бог за свой Върховен владетел, а онази част от теб, която се покорява на Бог, ще става все по-голяма. Какво мислиш за това подобрение във вашата връзка? То е чудесно, нали? Това е в резултат на добър и положителен ход на развитие. Какви ще бъдат тогава последиците от един лош и зловреден ход на развитие? (Вярата ми в съществуването на Бог ще става все по-слаба и ще имам погрешни разбирания и съмнения относно Бог.) Най-малко такива ще бъдат последствията. Няма да получиш потвърждение по никакви въпроси и не само няма да успееш да постигнеш истината във вярата си, но и ще си създадеш всякакви представи — ще разбираш погрешно, ще укоряваш Бог и ще се пазиш от Него, и накрая ще се отречеш от Него. Ако се отречеш от Бог в сърцето си, ще можеш ли да продължиш да Го следваш? (Не.) Вече няма да искаш да Го следваш. Какво ще се случи впоследствие? Ще изгубиш интерес към това, което прави и казва Бог. Когато Бог каже: „Вижда се краят на човечеството“, ти ще отговориш: „Не виждам нищо!“. Няма да Му повярваш. Когато Бог каже: „Ще получиш добро назначение, след като си се стремил към истината“, ти ще отговориш: „Къде е това добро назначение, за което говориш? Не го виждам!“. Няма да се интересуваш. Когато Бог каже: „Трябва да постъпваш като истинско сътворено същество“, ти ще отговориш: „Има ли някаква полза да постъпвам като истинско сътворено същество? Колко благословии мога да постигна с това? Наистина ли мога да постигна благословии с това? Свързано ли е то с постигането на благословии?“. Когато Бог каже: „Трябва да приемеш и да се покориш на Божието върховенство!“, ти ще отговориш: „Какво върховенство? Защо не мога да почувствам Божието върховенство? Ако Бог наистина има върховна власт, защо е допуснал да живея в бедност? Защо е допуснал да се разболея? Ако Бог е Върховен господар, защо винаги всичко ми е толкова трудно?“. Сърцето ти ще е изпълнено с оплаквания и няма да вярваш на нито една дума от това, което Бог казва. Това ще покаже, че нямаш истинска вяра в Него. И затова, когато се сблъскваш с различни проблеми, само ще се оплакваш, без да проявяваш никакво покорство. Така ще стигнеш до този зловреден изход. Някои хора казват: „Щом Бог е Върховен господар, Той би трябвало да ми помогне да оздравея от болестта си веднага. Той би трябвало да ми помогне да постигна всичко, което желая. Защо сега животът ми е изпълнен с неудобства и страдания?“. Такива хора са изгубили вярата си в Бог и са останали без никаква следа от неясната вяра, която са имали някога — тя е изчезнала напълно. Това е зловредната последица и неблагоприятният резултат от всичко това. Искате ли да стигнете до този етап? (Не.) Как можете да го избегнете? Трябва да положите усилия, когато става въпрос за истината — ключът и пътят за всичко това се крие в истината и в Божиите слова. Ако полагаш усилия по отношение на Божиите слова и истината, несъзнателно ще започнеш да виждаш по-ясно пътя, на който Бог те е научил и към който те е насочил, и ще видиш същността на хората, събитията и нещата, които Бог организира. С всяка стъпка от това преживяване постепенно в Божиите слова ще откриваш принципите и основите за възприемане на хората и нещата, както и за поведението и действията си. Като приемаш истината и стигаш до разбиране за нея, ще откриеш принципите и пътищата за практикуване в хората, събитията и нещата, с които се сблъскваш. Ако практикуваш според тези пътища, Божиите слова ще навлязат в теб и ще се превърнат в твой живот, и несъзнателно ще започнеш да живееш под Божието върховенство и ръководство. Когато живееш под Божието върховенство и ръководство. Тогава несъзнателно ще се научиш как да възприемаш хората и нещата според Божиите слова и ще възприемаш нещата от правилната позиция и гледна точка и според правилния възглед. Резултатите от възгледите ти за нещата ще бъдат в съответствие с Божиите слова и истината и ще ти позволят да се доближаваш все повече до Бог и да жадуваш все повече за истината. Ако обаче не се стремиш към истината, не полагаш усилия над нея и не се интересуваш от нея, тогава е трудно да се каже докъде ще стигнеш накрая. В крайна сметка най-лошият възможен изход е, когато хората не успяват да видят действията на Бог или да почувстват Неговото върховенство, колкото и да се опитват да вярват в Него. Това се случва, когато не успеят да възприемат Божието всемогъщество и Неговата мъдрост, независимо колко много неща преживяват. В такива случаи хората само ще признаят, че словата, които Бог изказва, са истината, но няма да виждат надежда да бъдат спасени, камо ли да видят, че Божият нрав е праведен и свят, и винаги ще чувстват, че вярата им в Бог е мъглява. Това показва, че те не са постигнали истината или Божието спасение и че изобщо не са придобили нищо, след като са вярвали в Бог в продължение на години. С това завършва Моето общение върху третата поговорка: „Бъди строг към себе си и търпелив към другите“.

Какво е четвъртото твърдение за морално поведение? (Отвръщай на злото с добро.) Хората прикриват ли определени намерения, когато отвръщат на злото с добро? Дали не правят крачка назад, за да улеснят себе си? Това не е ли примиренчески начин за справяне с нещата? Хората не искат да попадат в безкраен цикъл на отмъщения, а искат да изгладят нещата, за да могат да живеят малко по-спокойно. Животът на човека не е особено дълъг и независимо дали живее до сто или до няколкостотин години, той смята, че животът му е кратък. По цял ден го занимават мисли за отмъщение и убийство, вътрешният му свят е изпълнен с безпокойство и той живее нещастно. Затова се опитва да намери начин да живее по-щастливо, по-радостно и да се отнася добре със себе си — което означава да отвръща на злото с добро. Неминуемо през живота си хората се обиждат един друг и стават жертви на кроежите си, постоянно ги измъчват отмъстителни и горчиви чувства и изживяват доста бедно съществуване, затова моралистите насърчават този морален критерий по света с мотива и в името на социалния климат, обществената стабилност и единството. Те предупреждават хората да не отвръщат на злото със зло, да се въздържат от омраза и да не се избиват, а вместо това ги насърчават да се учат да отвръщат на злото с добро. Казват, че дори някой да те е наранил в миналото, не бива да му отмъщаваш, а трябва да му помогнеш, трябва да забравиш миналите му прегрешения, да общуваш с него нормално и бавно да го промениш, като разсеете враждата помежду си и постигнете отношения на разбирателство. Като цяло това няма ли да доведе до хармония в обществото? Те казват, че независимо кой те е обидил, независимо дали е член на семейството, приятел, съсед или колега, ти трябва да отвръщаш на злото с добро и да се въздържаш от това да таиш злоба. Твърдят, че ако всеки е способен да го прави, ще стане точно както казват хората: „Ако всеки дава по малко любов, светът ще стане прекрасно място“. Тези твърдения не се ли основават на фантазии? Прекрасно място? Как ли не! Вижте кой управлява този свят и кой покварява човечеството. Каква промяна може реално да постигне твърдението за морално поведение: „Отвръщай на злото с добро“? Нищо не може да промени. Подобно на останалите, това твърдение поставя определени изисквания към моралните качества на хората или им налага определени правила. Изисква от тях да се въздържат и да не прибягват до омраза и убийства, когато се сблъскат с омраза и убийство от страна на други хора, да се отнасят спокойно и уравновесено към хората, които им вредят, и да използват моралното си поведение, за да смекчат враждата и убийствата и да намалят кръвопролитията. Разбира се, в известна степен тази поговорка за моралното поведение въздейства на хората. Тя може да потуши враждата и негодуванието и донякъде да намали вендетите. Тя може да има сравнително положителен ефект върху социалния климат, обществения ред и социалната хармония, но какви са предпоставките, за да има такъв ефект тази поговорка? Има важни предпоставки по отношение на социалната среда. Една от тях е нормалният разум и нормалната преценка на хората. Хората си мислят: „Човекът, на когото искам да отмъстя, по-силен ли е или е по-слаб от мен? Ако му отмъстя, ще успея ли да постигна целта си? Ако му отмъстя и го убия, дали ще подпиша собствената си смъртна присъда?“. Първо претеглят последствията. След като обмислят нещата, повечето хора осъзнават следното: „Той има много връзки, има голямо обществено влияние и е порочен и жесток, така че, макар да ми е навредил, не мога да му отмъстя. Трябва мълчаливо да преглътна обидата. Ако обаче някога в този живот получа възможността да му отмъстя, ще се възползвам от нея“. Както гласят популярните поговорки, „Този, който не търси отмъщение, не е мъж“ и „Никога не е късно за достойния мъж да си отмъсти“. Хората все още таят в себе си подобни философии за светските отношения. От една страна хората поддържат философията за светските отношения, според която на злото трябва да се отвръща с добро, защото тя е пряко свързана със социалната среда и с дълбоката поквара на човека — тя е възникнала заради представите на хората и преценките на разума им. Повечето хора, когато се сблъскват с подобни ситуации, могат единствено мълчаливо да преглътнат обидите и външно да практикуват отвръщане на злото с добро, като загърбят омразата и отмъщението си. Друга причина, поради която хората се придържат към тази философия за светските отношения, е, че понякога силите на двете засегнати страни са много неравностойни и затова онеправданият не смее да търси отмъщение, а е принуден да отвърне на злото с добро, тъй като няма какво друго да направи. Ако си отмъсти, може да застраши живота на цялото си семейство, а последиците от това са невъобразими. В такива случаи хората смятат, че е за предпочитане просто да преглътнат обидата и да продължат да живеят. Дали обаче така са преодолели негодуванието си? Способен ли е който и да е човек да забрави затаената обида? (Не.) Особено в случаите на много силно озлобление, например когато някой е убил твой близък роднина, съсипал е семейството ти и е опозорил името ти, заради което у теб се е развила дълбока враждебност към него — никой не може да забрави подобно озлобление. То е част от човешката природа и тя не може да го преодолее. При подобни обстоятелства хората инстинктивно развиват чувство на омраза — това е съвсем нормално. Независимо дали се дължи на избухливост, инстинкт или съвест, във всеки случай това е нормална реакция. Дори кучетата се привързват към хората, които се отнасят добре с тях и редовно ги хранят или им помагат, и започват да им се доверяват, а презират онези, които ги малтретират и се отнасят зле с тях — и не само това, а и ще презират хората, които миришат или звучат като техните насилници. Виждаш ли, дори кучетата притежават този инстинкт, да не говорим за хората! Като се има предвид, че хората имат много по-сложен ум от животните, напълно нормално е да изпитват враждебност, когато се сблъскат с вендета или несправедливо отношение. Въпреки това, по ред причини и поради конкретни обстоятелства, хората често са принудени да правят отстъпки, да преглъщат обиди и временно да се примиряват с положението, но това не означава, че те желаят или са способни да отвърнат на злото с добро. Казаното от Мен току-що е от гледна точка на човешката природа и на инстинктивните реакции на човека. Ако сега го разгледаме от гледна точка на обективните факти за обществото, какви биха били последствията, ако някой не отвърне на злото с добро, а вместо това отмъсти и извърши убийство? Той ще бъде подведен под съдебна отговорност, може да го задържат и осъдят на затвор, и дори може да получи смъртно наказание. Въз основа на това можем да заключим, че било то от гледна точка на човешката природа или на ограничаващата сила на обществото и закона, когато хората се сблъскват с несправедливо отношение и вендета, нито един човек не е способен да прогони омразата от съзнанието си или от дълбините на сърцето си. Дори когато стават жертви на малки злини като словесни нападки, присмех или подигравки, хората пак не са способни да отвърнат на злото с добро. Дали способността да се отвръща на злото с добро е нормално проявление на човешката природа? (Не.) Тогава, когато човек понася тормоз или вреда от някого, кое е най-малкото, от което се нуждае и което изисква неговата човешка природа? Дали някой би казал весело и щастливо: „Продължавай да ме тормозиш! Ти си силен и зъл, можеш да ме тормозиш, както пожелаеш, и аз ще отвърна на твоето зло с добро. Силно ще почувстваш благородния ми характер и морал и аз със сигурност няма да ти отмъщавам или да си съставям някакво мнение за теб. Няма да ти се сърдя — просто ще приема всичко на шега. Независимо до каква степен казаното от теб обижда личността ми, накърнява гордостта ми или вреди на интересите ми, всичко е наред и спокойно можеш да казваш каквото си искаш“. Съществуват ли такива хора? (Не.) Абсолютно никой не е способен наистина да забрави озлоблението си. Пак добре, ако успее да издържи известно време, без да убие врага си за отмъщение. Така че никой не е истински способен да отвърне на злото с добро, а дори и да практикува такова морално поведение, то ще е, защото е бил принуден да действа по този начин поради ограниченията на конкретните обстоятелства в дадения момент или защото целият случай всъщност е бил измислен и въображаем. При нормални обстоятелства, когато хората станат жертви на сериозно преследване или малтретиране, те ще се озлобят и ще станат отмъстителни. Единственото обстоятелство, при което някой би могъл да не осъзнае или да не реагира на собствената си омраза, би било, ако тази омраза е била твърде силна и той е претърпял толкова сериозен шок, че в крайна сметка е изгубил паметта или разсъдъка си. Но никой с нормална човешка природа и разум не би искал да го обиждат, дискриминират, подценяват и осмиват, да му вредят, да му се присмиват и подиграват и т.н., нито би искал някой да стигне дотам, че да потъпче и накърни личността и достойнството му. Никой не би бил щастлив неискрено да се отплаща с морално поведение на онези, които по-рано са му нанесли обида или вреда — никой не е способен да го направи. Така че това твърдение относно моралното поведение да се отвръща на злото с добро изглежда много слабо, анемично, празно и безсмислено за поквареното човечество.

Ако го погледнем от гледна точка на съвестта и разума на нормалната човешка природа, колкото и да е покварен човек и независимо дали е зъл или притежава относително добра човешка природа, всеки се надява, че другите ще се отнасят към него добре и с елементарно уважение. Би ли се зарадвал, ако някой започне безпричинно да те ласкае и да ти се подмазва? Би ли ти харесало това? (Не.) Защо няма да ти хареса? Би ли се почувствал така, сякаш те мами? Би си помислил: „Приличам ли ти на тригодишно дете? Защо не успявам да разбера причината, поради която смяташ за нужно да ми казваш тези неща? Дали съм толкова добър, колкото твърдиш? Направих ли някое от тези неща? За какво е цялото това глупаво ласкателство? Как не се отвращаваш от себе си?“. Хората не обичат да слушат ласкателства и ги приемат като вид обида. Освен с елементарно уважение, как още искат хората да се отнасят другите към тях? (С искреност.) Би било невъзможно да се иска от хората да се отнасят искрено към другите — ако се въздържат от упражняване на тормоз върху тях, това вече е доста добре. Да се иска от хората да не се тормозят взаимно е сравнително обективно изискване. Хората се надяват другите да ги уважават, да не ги тормозят и, най-важното, да се отнасят справедливо към тях. Надяват се другите да не ги нападат, когато са уязвими, да не ги изолират, когато разобличат недостатъците им, да не ги ласкаят и да не им се подмазват постоянно. Хората смятат, че подобно поведение е отвратително, и просто искат да се отнасят към тях справедливо. Не е ли така? Справедливото отношение към другите е сравнително положителен идеал в света на хората и в сферата на човешкото мислене. Защо казвам това? Помислете за следното. Защо всички хора харесват Бао Джън? Хората обичат да гледат как Бао Джън решава случаи, макар че тези случаи са въображаеми и напълно измислени. Защо хората ги харесват въпреки това? Защо все пак искат да ги гледат? Защото в идеалния си свят, в сферата на мисленето си и в дълбините на сърцата си всички те мечтаят за един положителен и малко по-добър свят. Иска им се човек да може да живее в относително честна и справедлива социална среда, в свят, където това е гарантирано на всички. В такъв случай, когато те тормозят зли сили, поне ще има място, където справедливостта се отстоява, където би могъл да подадеш жалба, където би имал право да се оплачеш и където в крайна сметка би могъл да хвърлиш светлина върху неправдите, които си понесъл. В това общество и сред хората ще има място, където би могъл да изчистиш името си и да се защитиш от това някога да понесеш каквото и да било унижение или каквато и да било несправедливост. Не е ли това идеалното общество за човека? Не жадува ли именно за това всеки човек? (Така е.) Това е мечтата на всеки човек. Хората се надяват, че към тях ще се отнасят справедливо — те не искат да стават обект на несправедливо отношение или да няма къде да се оплачат, ако към тях се отнесат несправедливо, и смятат, че подобна ситуация е много обезпокоителна. Може да се каже, че критерият и изискването към моралното поведение на човека „Отвръщай на злото с добро“ е далеч от реалността на покварата на хората в реалния живот. В такъв случай това изискване към моралното поведение на хората не се съобразява с човека и е далеч от обективните факти и от реалния живот. Това е твърдение, предложено от идеалисти, които изобщо не разбират вътрешния свят на хората в неравностойно положение, които са онеправдани и унизени — тези идеалисти нямат никакъв усет за степента, в която тези хора са онеправдани, и в която са оскърбени достойнството и личността им, или дори за това колко много е била застрашена личната им безопасност. Те не разбират тези реалности и въпреки това продължават да изискват от жертвите да се помирят с нападателите си и да се въздържат от отмъщение към тях, като казват например: „Ти си роден, за да се държат зле с теб, и трябва да приемеш съдбата си. Роден си в най-нисшата класа на обществото и си направен от материал за роби. Ти си роден, за да те управляват други — не бива да отмъщаваш на онези, които са ти навредили, а трябва да отвръщаш на злото с добро. Трябва да дадеш своя принос за подобряване на социалния климат и разбирателството в обществото и да допринесеш за обществото, като показваш положителната си енергия и най-доброто си морално поведение“. Всичко това очевидно е казано, за да се оправдае експлоатацията на нисшите класи от страна на висшите слоеве на обществото и управляващите класи, да им се осигури това удобство и заради тях да се успокоят сърцата и емоциите на онеправданите. Подобни неща не се ли изричат именно с тази цел? (Така е.) Ако правните и социалните системи на всяка държава, както и системите и правилата на всяка раса и клан, бяха справедливи и се прилагаха стриктно, дали все още щеше да е необходимо да се насърчава тази необективна поговорка, която противоречи на законите на човешката природа? Нямаше да е необходимо. Поговорката „Отвръщай на злото с добро“ очевидно е била насърчавана просто като път и удобство за управляващите класи и за онези зли хора, които притежават власт и сила да експлоатират и да тъпчат онеправданите. В същото време, за да успокоят онеправданите класи и за да им попречат да търсят отмъщение или да се настроят враждебно към богатите, елитите и управляващата класа, тези така наречени мислители и възпитатели, се поставят на висотата на моралното превъзходство, като популяризират тази поговорка под претекст, че от всички се изисква да практикуват добро морално поведение. Това не създава ли още повече противоречия в обществото? Колкото повече потискаш хората, толкова по-несправедливо се оказва обществото. Ако обществото беше наистина честно и справедливо, щеше ли да е необходимо да съдим и да поставяме изисквания към моралното поведение на хората с помощта на тази поговорка? Това очевидно се дължи на факта, че в обществото и сред хората няма никаква справедливост. Ако законът можеше да наказва злодеите или ако тези, които имат пари и власт, също отговаряха пред закона, тогава поговорката „Отвръщай на злото с добро“ би била несъстоятелна и не би съществувала. Колко обикновени хора биха успели да навредят на един чиновник? Колко бедни хора биха успели да навредят на богатите? Би им било трудно да го постигнат. Така че поговорката „Отвръщай на злото с добро“ очевидно е насочена към обикновените хора, бедните и нисшите класи — тя е неморална и несправедлива. Например ако поискаш от държавен служител да отвърне за злото с добро, той ще ти каже „На какво зло трябва да отвърна? Кой би се осмелил да ми се изпречи? Кой би дръзнал да ме обиди? Кой би посмял да ми откаже? Ще убия всеки, който ми откаже — ще изтребя цялото му семейство и всеки негов роднина!“. Виж, за чиновниците няма никакво зло, на което да отвръщат, така че за тях поговорката „Отвръщай на злото с добро“ дори не съществува. Ако им кажеш: „Трябва да практикуваш моралното поведение да отвръщаш на злото с добро, трябва да притежаваш това морално поведение“, те ще отговорят: „Разбира се, мога да го направя“. Това е изцяло измамна лъжа. Във всеки случай „Отвръщай на злото с добро“ по същество е просто поговорка, насърчавана от социалните моралисти като начин за успокояване на нисшите класи, и дори нещо повече — това е поговорка, която се насърчава, за да се поробят нисшите класи. Тя се насърчава, за да се укрепи още повече властта на управляващата класа, да се спечели благоволението ѝ и да се увековечи поробването на нисшите класи, за да не се оплакват, дори и да са поробени за поколения наред. От това можем да видим, че в такова общество законите и системите очевидно са несправедливи. Такова общество не се ръководи от истината и не се управлява от истината, справедливостта или праведността. Вместо това то се управлява от злото и властта на човека, независимо от това кой служи като чиновник. Ако обикновените хора бяха чиновници, положението щеше да е съвсем същото. Това е същността на тази социална система. Поговорката „отвръщай на злото с добро“ разкрива този факт. Фразата очевидно има определено политическо качество — тя е изискване, поставено към моралното поведение на човека, за да се засили господството на управляващите класи и поробването на нисшите класи.

Изискването хората да отвръщат на злото с добро не само не съответства на нормалните потребности или изисквания на човешката природа, нито на характера и достойнството на човешката природа, но естествено още по-малко е подходящ критерий за оценка на качеството на нечия човешка природа. Това изискване е толкова далеч от действителната човешка природа, че не само е непостижимо, но и на първо място изобщо не е трябвало да се насърчава. То е просто поговорка и стратегия, използвана от управляващата класа, за да укрепи властта и контрола си над народа. Естествено, Бог никога не е насърчавал подобна поговорка, било то в Епохата на закона, Епохата на благодатта или сегашната Епоха на царството, и Бог никога не е използвал подобен метод, подобна поговорка или подобно изискване като основа за оценяване на качеството на човешката природа на хората. Това е така, защото независимо дали човек е морален или неморален, независимо колко добро или лошо е моралното му поведение, Бог взема предвид само неговата същност — тези поговорки за морално поведение просто не съществуват за Него. Следователно поговорката за морално поведение „Отвръщай на злото с добро“ е невалидна в Божия дом и не заслужава анализ. Как вярващите в Бог трябва да възприемат въпроса за „отвръщане на злото“, независимо дали отвръщаш на злото с добро, или отвръщаш на злото с отмъщение? С каква нагласа и от каква гледна точка трябва да възприемат този въпрос и да подхождат към него? Ако някой извърши злодеяние в църквата, Божият дом има свои собствени управленски закони и принципи за справяне с този човек — не е необходимо някой да отмъщава за жертвата или да я защитава от несправедливостта. В Божия дом няма нужда от това и естествено църквата ще се справи с проблема според принципите. Това е факт, който хората могат да видят и срещнат. Нека го кажа много ясно и точно: църквата има принципи за справяне с хората, а Божият дом има управленски закони. Ами Бог тогава? Що се отнася до Бог, всеки човек, който върши зло, ще бъде подобаващо наказан и Бог ще определи кога и как да бъде наказан. Божиите принципи за наказание са напълно неразделни от нрава и същността Му. Бог има праведен и ненакърним нрав, Той има величие и гняв, и всички, които вършат зло, ще бъдат подобаващо наказани от Него. Това е много по-висше от човешките закони и превъзхожда човешката природа и всички светски закони. Не само че е справедливо и разумно и съответства на желанията на човешката природа, но и не изисква всеобщи хвалби и утвърждаване. От теб не се изисква да съдиш за всичко от висотата на моралното превъзходство. Когато Бог прави това, Той има Свои собствени принципи и подходящо време. Трябва да се остави Бог да прави каквото прави, а хората трябва да се въздържат от намеса, тъй като това няма нищо общо с тях. Какво иска Бог от хората по отношение на въпроса за „отвръщане за злото“? Да не действат и да не отмъщават на други хора импулсивно. Как трябва да постъпиш, ако някой те обижда, тормози или дори иска да ти навреди? Има ли принципи за справяне с такива неща? (Да.) Има решения и принципи за тези неща, както и основание в Божиите слова и в истината. Независимо от всичко останало, поговорката за моралното поведение „Отвръщай на злото с добро“ също не е критерий, по който да се съди за качеството на човешката природа на хората. Ако човек може да отвърне на злото с добро, в най-добрия случай може да се каже, че той е относително търпелив, искрен, добродушен и великодушен, че не е дребнав и че притежава приемливо морално поведение. Може ли обаче да се оценява качеството на неговата човешка природа и да се съди за него въз основа на тази единствена поговорка? Не, категорично не. Трябва да се вземе предвид също и към какво се стреми, по кой път върви, отношението му към истината и положителните неща и т.н. Това е единственият начин да се съди вярно дали притежава човешка природа или не.

С това завършва нашето общение за днес.

26 март 2022 г.