Поговорките за морално поведение на традиционната култура идват от Сатана. Те са се появили сред покварените хора и са подходящи само за невярващите и за онези, които не обичат истината. Хората, които вярват в Бог и се стремят към истината, трябва първо да могат да ги прозрат и да ги отхвърлят, защото тези поговорки ще доведат до негативни последици за хората, ще ги объркат и ще ги накарат да поемат по грешен път. Една от поговорките, които току-що изброихме, например гласи: „Един верен поданик не може да служи на двама царе, една добра жена не може да се омъжи за двама съпрузи“. Нека първо поговорим за: „Един верен поданик не може да служи на двама царе“. Ако този цар е мъдър, способен и положителен образ, тогава това, че го подкрепяш, следваш и защитаваш, показва, че притежаваш човешка природа, морал и благороден характер. Що за „преданост“ имаш обаче, ако царят е деспотичен и глупав, и е дявол, а ти пак го следваш и защитаваш и не се обръщаш против него? Това е глупава, сляпа преданост; тя е сляпа и глупава. В такъв случай предаността ти е неправилна и се е превърнала в нещо негативно. Когато става въпрос за такъв вид демонски цар и дявол, повече не бива да се придържаш към поговорката: „Един верен поданик не може да служи на двама царе“. Трябва да изоставиш този цар, да го отхвърлиш и да се дистанцираш от него — трябва да изоставиш мрака и да избереш светлината. Ако все пак решиш да останеш предан на този демонски цар, тогава си негов лакей и съучастник. Следователно идеята, положителният смисъл или ценностите, които тази поговорка възхвалява, не съществуват при определени обстоятелства и в определена обстановка. От това можете да видите, че макар тази поговорка да звучи много справедливо и положително, нейното приложение е ограничено до няколко конкретни обстоятелства и условия. Тя не е приложима при всяко обстоятелство или условие. Хората само ще изгубят пътя си и ще поемат по грешен път, ако сляпо и глупаво се придържат към тази поговорка. Последствията от това са невъобразими. Втората част от тази поговорка гласи: „една добра жена не може да се омъжи за двама съпрузи“. Какво означава тук „добра жена“? Означава жена, която е чиста, която е вярна само на един съпруг. Тя трябва да му е вярна докрай и сърцето ѝ никога не бива да се променя, независимо дали той е добър човек, или не е. Дори ако съпругът ѝ умре, тя трябва да остане вдовица до края на дните си. Това е така наречената чиста и вярна съпруга. Традиционната култура изисква всички жени да са чисти и верни съпруги. Дали това е справедливо отношение към жените? Защо мъжете да могат да имат повече от една съпруга, а жените да не могат да се омъжат повторно, дори и съпругът им да умре? Мъжете и жените нямаха равноправен статус. Какво е можела да спечели една жена, ако е била ограничавана от думите: „една добра жена не може да се омъжи за двама съпрузи“ и е избрала да е чиста и вярна съпруга? Най-много след смъртта ѝ да издигнат паметник в чест на нейната чистота. Дали в това има смисъл? Бихте ли се съгласили, че жените са имали труден жребий в живота? Защо не са имали право да се омъжват повторно след смъртта на съпрузите си? Това е възглед, възхваляван от традиционната култура, и представа, към която човечеството винаги се е придържало. Какво можеше да направи една жена, ако съпругът ѝ почине и остави няколко деца, а тя не може да си позволи да се грижи за тях? Трябваше да проси храна. Ако не иска децата ѝ да страдат и иска да намери начин да оцелее, трябваше да се омъжи повторно и да живее с опетненото си име и с упреците на общественото мнение, както и с това обществото и масите да я отбягват и да я гледат отвисоко. Трябваше да понася унижения и да търпи обидите на обществото, за да може да отгледа нормално децата си. От тази гледна точка, макар да не е живяла според еталона „една добра жена не може да се омъжи за двама съпрузи“, дали поведението, подходът и жертвите ѝ не са достойни за уважение? Най-малкото, когато децата ѝ пораснат и разберат майчината любов, те ще я уважават и определено няма да я гледат отвисоко или да я отбягват заради поведението ѝ. Вместо това ще бъдат благодарни и ще смятат, че имат изключителна майка. Общественото мнение обаче не би се съгласило с тях. От гледна точка на общественото мнение, а именно възгледа, пропагандиран от хората: „Един верен поданик не може да служи на двама царе, една добра жена не може да се омъжи за двама съпрузи“, както и да го погледнеш, тази майка не е била добър човек, защото е престъпила тази традиционна представа за морал. В резултат на това те биха я определили като човек с проблемно морално поведение. Защо тогава мислите и мнението на децата ѝ се различават от възгледите на традиционната култура за нея? Защото децата ѝ ще погледнат на този въпрос от гледна точка на оцеляването. Ако не се беше омъжила повторно, тази жена и децата ѝ нямаше как да оцелеят. Ако се беше придържала към тази традиционна представа, нямаше да може да живее и щеше да умре от глад. Тя е избрала да се омъжи повторно, за да спаси живота на децата си, както и собствения си живот. В това отношение, не е ли напълно грешно традиционната култура и общественото мнение да я осъждат? Те не се интересуват от това дали хората живеят или умират! Какъв е смисълът тогава и каква е стойността на това да се придържаме към традиционната представа за морал? Може да се каже, че тя няма никаква стойност. Тя наранява хората и им вреди. Като жертви на тази представа, жената и нейните деца са имали преки впечатления от този факт, но никой не им е обърнал внимание и не им е съчувствал. Те не можеха да направят нищо друго, освен да преглътнат болката си. Какво мислите, дали е справедливо това общество? Защо такова общество и такава държава са толкова зли и мрачни? Защото традиционната култура, която Сатана е втълпил на хората, все още контролира мисленето им и господства над общественото мнение. И до днес никой не е способен ясно да прозре този въпрос. Невярващите продължават да се вкопчват в представите и възгледите на традиционната култура и смятат, че те са правилни. И до днес не са ги изоставили.

Откъдето и да погледнем поговорката: „Един верен поданик не може да служи на двама царе, една добра жена не може да се омъжи за двама съпрузи“, можете да видите, че тя не е положителна, а е чисто човешка представа и фантазия. Защо казвам, че не е положителна? (Защото не е истината, а е човешка представа и фантазия.) Всъщност много малко хора могат да направят това, което изисква тази фраза. Тя просто е безсмислена теория и човешка представа и фантазия, но тъй като се е вкоренила в сърцата на хората, тя се е превърнала в нещо като обществено мнение и много хора са преценявали подобни въпроси според нея. В такъв случай, каква е същността на гледната точка и позицията, от която общественото мнение е преценявало подобни въпроси? Защо общественото мнение съдеше така строго жената, която се е омъжила повторно? Защо хората критикуваха такива жени, защо ги отбягваха и ги гледаха отвисоко? Каква беше причината? Не разбирате, нали? Не ви е ясно, когато става въпрос за факти. Просто знаете, че това не е истината и че не съответства на Божиите слова. Е, ще ви кажа, и когато свърша, ще сте способни да прозрете такива неща ясно. Причината е в това, че общественото мнение съдеше тази жена единствено въз основа на едно нещо, едно действие — повторното ѝ омъжване — и вместо да гледа истинското качество на нейната човешка природа, определяше качеството на човешката ѝ природа ограничено, въз основа на това единствено нещо. Нима не е нечестно и несправедливо? Обикновено общественото мнение не гледаше каква е човешката природа на жената — дали е зъл или добър човек, дали обича положителните неща, дали е наранила или ощетила други хора, дали е била разпусната жена, преди да се омъжи повторно. Дали хората в обществото и общественото мнение оценяваха тази жена изчерпателно въз основа на тези неща? (Не.) Тогава на какво основаваха оценката си хората по онова време? Основаваха я на поговорката: „една добра жена не може да се омъжи за двама съпрузи“. Всички си мислеха: „Жените трябва да се омъжват само веднъж. Дори и съпругът ти да умре, трябва да останеш вдовица до края на живота си. Все пак си жена. Ако останеш вярна на паметта на съпруга си и не се омъжиш повторно, ще издигнем паметник в чест на твоята чистота — и десет можем да издигнем! Никой не се интересува от това колко много страдаш или колко ти е трудно да отглеждаш децата си. Никой няма да се интересува дори и да трябва да просиш храна по улиците. Пак трябва да спазваш поговорката: „една добра жена не може да се омъжи за двама съпрузи“. Само така ще си добра жена и ще притежаваш човешка природа и морал. Ако се омъжиш повторно, значи си лоша жена и уличница“. Това означава, че само ако не се омъжи повторно, жената може да стане добър, чист и верен човек с благородно морално поведение и характер. В рамките на понятията благосклонност, праведност, благоприличие, мъдрост и надеждност на традиционната култура поговорката „Един верен поданик не може да служи на двама царе, една добра жена не може да се омъжи за двама съпрузи“ се превърна в основа за оценяване на хората. Хората се отнасяха към тази поговорка като към истината и я използваха като критерий за оценяване на другите. Това е същността на този проблем. Щом някой притежава определено поведение, което не съответства на изискванията и нормите, предложени от традиционната култура, го обявяваха за човек с ниско качество и морално поведение, за човек с лоша и ужасна човешка природа. Справедливо ли е изобщо? (Не, не е.) Какви тогава трябва да са условията и каква цена трябва да платиш, за да бъдеш добра жена? Ако искаш да си добра жена, трябва да си вярна само на един съпруг, а ако съпругът ти умре, трябва да останеш вдовица. Ти и децата ти трябва да ходите да просите по улиците, да търпите другите да ви се подиграват, да ви удрят, да викат по вас, да ви тормозят и да ви обиждат. Дали това е подходящо отношение към жените? (Не, не е.) И все пак хората постъпват точно така. Предпочитат да те видят да просиш по улиците, да живееш без покрив над главата си, да не знаеш откъде ще дойде следващото ти ядене и никой няма да се интересува, да ти съчувства или да ти обърне внимание. Никой няма да се интересува, колкото и деца да имаш и колкото и тежък да е животът ти, няма да се интересува дори от това дали децата ти умират от глад. Но ако се омъжиш повторно, не си добра жена. Ще те обсипят с думи на презрение и омраза и ще чуеш доста обидни и осъдителни думи. Ще ти се казват всякакви неща и само децата ти и шепа твои роднини и приятели ще изразят съчувствие и подкрепа към теб. Как се стигна дотук? То е пряко свързано с възпитанието и обучението на традиционната култура. То е резултат от пропагандираната от нея поговорка: „Един верен поданик не може да служи на двама царе, една добра жена не може да се омъжи за двама съпрузи“. Какво може да се види от тези неща? Какво се крие в поговорката: „Един верен поданик не може да служи на двама царе, една добра жена не може да се омъжи за двама съпрузи“? Неискреността, лицемерието и жестокостта на човека. Една жена може да няма какво да яде, може да не е способна да оцелее и да е на ръба да умре от глад и никой няма да ѝ съчувства, а всеки ще изисква от нея да опази чистотата си. Хората биха предпочели да я видят как умира от глад и да издигнат паметник в нейна чест, отколкото да я оставят да избере да оцелее. От една страна, този проблем разкрива човешкия инат. От друга, той разкрива човешката неискреност и порочност. Хората не проявяват никакво съчувствие или разбиране, нито помагат на уязвимите групи или на тези, които заслужават съжаление. На всичко отгоре, сипват сол в раната, като използват нелепата теория и нелепото правило, че „една добра жена не може да се омъжи за двама съпрузи“, за да осъждат хората и да ги тласкат към смъртта. Това не е справедливо към тях. То не само противоречи на Божиите слова и на изискванията, които Господът на творението поставя пред човечеството, но в същото време противоречи и на критериите за човешка съвест и разум. Дали тогава гледната точка на нейните деца по този въпрос е справедлива? Нима нямаха осезаема полза от втория брак на майка си и от цената, която е платила? Що се отнася до самата постъпка, децата уважаваха и подкрепяха майка си, но откъде идваше тази подкрепа? Тя е само поради това, че майка им е избрала да се омъжи повторно в името на тяхното оцеляване, за да им позволи да продължат да живеят и да спаси живота им. Нищо повече. Ако не го беше направила, за да спаси живота им, те нямаше да одобрят или подкрепят решението ѝ да се омъжи повторно. Следователно, като нейни деца, мнението им за повторния брак на майка им не беше истински справедливо. Така или иначе, независимо дали е от гледна точка на общественото мнение или от гледна точка на децата ѝ, начинът, по който хората се отнасяха към тази майка, и критериите, които използваха, за да я оценят, не се основаваха на истинското естество на нейната човешка природа. Това беше грешката, която хората допускаха в отношението си към жената, която се омъжи повторно. От това става ясно, че поговорката, представена от традиционната култура: „Един верен поданик не може да служи на двама царе, една добра жена не може да се омъжи за двама съпрузи“, не идва от Бог, а от Сатана и няма нищо общо с истината. Гледната точка, от която хората възприемат всичко, и начинът, по който разглеждат моралното или неморалното у даден човек, не се основават на истината или на Божиите слова, а на възгледите на традиционната култура и на изискванията, които тя поставя към човека чрез понятията благосклонност, праведност, благоприличие, мъдрост и надеждност. Какво представляват благосклонността, праведността, благоприличието, мъдростта и надеждността? Откъде произлизат тези понятия? На пръв поглед изглежда, че идват от мъдростите на стари и известни хора, но в действителност произлизат от Сатана. Това са различни поговорки, които Сатана е предложил, за да контролира и ограничава поведението на хората и да създаде еталон, модел и шаблон за моралното им поведение. В действителност всички тези мъдрости на стари и известни хора имаха сатанинска природа и служеха на Сатана. Те бяха дяволи, които подвеждат хората. В такъв случай е напълно правилно да се каже, че тези понятия идват от Сатана.

Когато хората оценяват моралните качества на другите и това дали човешката им природа е добра или лоша, те го правят само въз основа на известна поговорка от традиционната култура. Стигат до решение и заключение за качеството на човешката природа на другите въз основа само на това как подхождат към един единствен въпрос. Очевидно това е грешно и неправилно. Как тогава може да се прецени точно, обективно и справедливо дали нечия човешка природа е добра или лоша? Какви са принципите и критериите за оценяването на този човек? За да сме точни, принципите и критериите за тази оценка трябва да са истината. Само словата на Създателя са истината и само те имат власт и сила. Думите на покварените хора не са истината, те нямат власт и не бива да се използват като основа или принципи за оценка на даден човек. Следователно единственият точен, обективен и справедлив начин да се оцени моралният характер на хората и това дали човешката им природа е добра или лоша, е като за основа се използват словата на Създателя и истината. „Един верен поданик не може да служи на двама царе, една добра жена не може да се омъжи за двама съпрузи“ е известна поговорка сред покварените хора. Нейният източник не е правилен, тя идва от Сатана. Ако хората измерват качеството на човешката природа на другите въз основа на думите на Сатана, тогава заключенията им определено ще са грешни и несправедливи. В такъв случай, как може справедливо и точно да се оцени качеството на морала на даден човек, както и дали неговата човешка природа е добра или лоша? Човек трябва да основава оценката си на намерението, целта и резултатите от действията на този човек, както и на смисъла и стойността на това, което прави, като същевременно я основава и на възгледите му и избора, който прави от гледна точка на отношението му към положителните неща. Това ще бъде съвсем точно. Не е задължително човекът да е вярващ в Бог — можеш да видиш, че има невярващи, които макар и да не са Божии избраници, обективно погледнато имат толкова прилична човешка природа, че тя дори е по-качествена от тази на някои вярващи в Бог. Точно както някои религиозни хора, които са приели Божието дело от последните дни и са вярвали в Бог в продължение на много години, постоянно мислят как да поискат пари от църквата, когато подслоняват братя и сестри, и все се оплакват на братята и сестрите, че са бедни, а в същото време таят алчност за пари и вещи. Когато братята и сестрите им дадат малко месо, зеленчуци, зърно и т.н., за да ги използват, докато са им домакини, те тайно ги запазват, за да ги изяде собственото им семейство. Що за хора са тези? Дали тяхната човешка природа е добра или лоша? (Лоша е.) Такива хора са алчни, обичат да се възползват от другите и имат лош характер. Някои невярващи, които наскоро са приели Божието дело от последните дни, с голямо желание приемат братята и сестрите на гости. Те настояват да използват собствени средства, за да ги посрещат, и отказват да вземат пари от църквата. Колкото и пари да им дава църквата, и стотинка от тях не използват и изобщо не жадуват за тези пари — спестяват всичко и по-късно го връщат на църквата. Когато братята и сестрите им пазаруват продукти, които да използват, докато са им домакини, те пазят всичко, за да го ползват и ядат братята и сестрите, които им гостуват. Когато тези братя и сестри си тръгнат, те прибират останалото в килера и го вадят отново чак следващия път, когато някои от братята и сестрите им гостуват. В съзнанието им има много ясно разграничение и никога не са присвоявали нищо от църковните притежания. Кой ги е научил на това? Никой не им е казвал. Как тогава знаеха какво да правят? Как успяха да го направят? Повечето хора не са способни да го направят, но те могат. Какъв е проблемът тук? Дали не опира до разлика в човешката природа? Това е разлика в качеството на тяхната човешка природа и разлика в морала им. Щом има разлика между морала на тези два типа хора, дали има разлика между отношението им към истината и към положителните неща? (Да, има.) За кой от тези два типа хора ще е по-лесно да навлезе в истината? Кой тип е по-вероятно да се стреми към истината? По-вероятно е хората с добър морал да се стремят към истината. Така ли го виждате? Не го виждате така, а само сляпо прилагате правилата и си мислите, че религиозните хора, които умеят да рецитират думите и доктрините, трябва да са способни да го правят, а невярващите, които току-що са започнали да вярват в Бог и все още не могат да рецитират думите и доктрините, са неспособни на това. Реалността обаче е точно обратната. Не е ли грешно и нелепо да възприемате хората и нещата по този начин? Аз не гледам на тях така. Когато общувам с хора, изчерпателно разглеждам отношението им към различни неща и особено как се държат и какъв избор правят два различни типа хора, когато подхождат към една и съща ситуация. Това по-добре илюстрира каква е човешката им природа. Кой от тези два подхода е по-справедлив и по-обективен? По-справедливо е човек да се оценява въз основа на неговата природа същност, а не на външните му действия. Ако човек основава оценката си на възгледите на традиционната култура, като взема действията на даден човек в една ситуация и ги използва, за да стигне до решение и заключение, това е грешно и несправедливо спрямо този човек. Той трябва да направи точна оценка въз основа на качеството на човешката му природа, на цялостното му поведение и на пътя, по който върви. Само това е справедливо и разумно, а и така е честно към този човек.

Нито едно от твърденията за морално поведение, които изброихме днес, няма нищо общо с Божиите слова и нито едно от тях не отговаря на истината. Колкото и традиционна или положителна да е една поговорка, тя не може да се превърне в истината. Поговорките за моралното поведение произлизат от неща, възхвалявани от традиционната култура, и нямат нищо общо с истините, към които Бог изисква да се стреми човекът. Колкото и добре да говорят хората за тези различни поговорки за морално поведение на човека, колкото и да живеят според тях или колкото и твърдо да се вкопчват в тях, това не означава, че тези поговорки са истината. Дори и повечето хора на земята да се придържат към тях и да вярват в тях, те няма да се превърнат в истината — точно както една лъжа си остава лъжа, дори и да я изречеш хиляда пъти. Лъжата никога не може да се превърне в истината. Лъжите са фалшиви идеи, които съдържат кроежите на Сатана, затова не могат да заменят истината, камо ли да се превърнат в нея. Аналогично, различните изисквания, които хората поставят по отношение на моралното поведение, не могат да се превърнат в истината. Колкото и да се вкопчваш в тях или колкото и здраво да се придържаш към тях, това само показва, че в очите на хората имаш добро морално поведение. Дали обаче имаш човешка природа в Божиите очи? Не е задължително. Напротив, ако много силно и стриктно се придържаш към всеки аспект и всяко правило от понятията на традиционната култура за благосклонност, праведност, благоприличие, мъдрост и надеждност, твърде много ще се отдалечиш от истината. Защо е така? Защото ще възприемаш хората и нещата, ще се държиш и ще действаш според тези твърдения за морално поведение и ще ги използваш за свои критерии. Това е все едно да наклониш глава, за да погледнеш часовника — гледната ти точка ще е неправилна. Крайният резултат от това ще е, че твоите възгледи за хората и нещата, както и поведението и действията ти, няма да имат нищо общо с истината или с Божиите изисквания и ти ще си далеч от Божия път, който трябва да следваш, а дори може да тичаш в обратната посока и с действията си да провалиш собствените си цели. Колкото повече се вкопчваш в тези твърдения за морално поведение и колкото повече ги цениш, толкова повече Бог ще изпитва неприязън към теб, толкова повече ще се отдалечаваш от Него и от истината и толкова повече ще Му се противопоставяш. Колкото и правилна да ти се струва някоя от тези поговорки за морално поведение или колкото и дълго да се вкопчваш в нея, това не означава, че практикуваш истината. Който и от критериите за поведение на традиционната култура да смяташ за правилен и разумен, той не представлява реалността на положителните неща и категорично не е истината, нито е в съответствие с нея. Призовавам те да побързаш и да се самоанализираш. Откъде идва това, в което се вкопчваш? Дали това, че го използваш като принцип и критерий за оценяване и поставяне на изисквания към хората, се основава на Божиите слова? Основава ли се на истината? Разбираш ли какви са последствията от практикуването на това изискване на традиционната култура? Има ли нещо общо с истината? Трябва да прозреш и да анализираш дали не противоречиш на истината, дали не се противопоставяш на Бог и дали не нарушаваш истината, като използваш това изискване на традиционната култура за основа на действията си и за свой критерий, и като го възприемаш за нещо положително. Какви последствия ще има, ако сляпо се вкопчваш във възгледите и поговорките, възхвалявани от традиционната култура? Ако си подведен или измамен от тези поговорки, можеш да си представиш какъв ще е твоят изход и край. Ако възприемаш хората и нещата от гледна точка на традиционната култура, ще ти е трудно да приемеш истината. Никога няма да успееш да възприемеш хората и нещата според Божиите слова и истината. Човек, който разбира истината, трябва да анализира различните твърдения и изисквания на традиционната култура по отношение на моралното поведение. Трябва да анализираш кое от тях цениш най-много и в кое се вкопчваш постоянно и винаги ти служи като основа и критерий за начина, по който възприемаш хората и нещата, и начина, по който се държиш и действаш. След това трябва да съпоставиш нещата, в които се вкопчваш, с Божиите слова и изисквания и да провериш дали тези аспекти на традиционната култура се противопоставят или противоречат на истините, които Бог изразява. Ако действително откриеш проблем, трябва незабавно да анализираш в кое точно отношение са погрешни и нелепи тези аспекти на традиционната култура. Когато си наясно с тези въпроси, ще знаеш кое е истината и кое е заблуда; ще имаш път за практикуване и ще си способен да избереш пътя, по който трябва да вървиш. Потърси истината по този начин и ще си способен да се поправиш. Колкото и да са стандартизирани така наречените човешки изисквания и поговорки за моралния характер на хората и колкото и да отговарят на вкусовете, възгледите, желанията и дори на интересите на тълпата, те не са истината. Трябва да го разбереш. И тъй като не са истината, трябва бързо да ги отречеш и да се откажеш от тях. Трябва също да разнищиш същността им, както и последствията от това, че хората живеят според тях. Дали реално могат да доведат до истинско покаяние у теб? Действително ли могат да ти помогнат да опознаеш себе си? Наистина ли могат да те накарат да изживееш човешко подобие? Не могат да постигнат нито едно от тези неща. Само ще те направят лицемерен и самоправеден. Те ще те направят по-хитър и по-злонамерен. Някои хора казват: „В миналото, когато се придържахме към тези аспекти на традиционната култура, чувствахме, че сме добри хора. И другите смятаха, че сме добри, когато виждаха как се държим. Но всъщност в сърцата си знаем на какво зло сме способни. Само го прикриваме, като сторим малко добро. Ала ако се откажем от доброто поведение, което изисква от нас традиционната култура, какво трябва да правим вместо това? Какво поведение и какви проявления ще отдадат слава на Бог?“. Какво мислите по този въпрос? Още ли не знаят тези хора какви истини трябва да практикуват вярващите в Бог? Той е изразил толкова много истини и има толкова много истини, които хората трябва да практикуват. Защо тогава отказвате да практикувате истината и настоявате да бъдете престорено добри хора и лицемери? Защо се преструвате? Има хора, които казват: „Има много добри аспекти на традиционната култура! Като: „За добротата в капката вода трябва да се отплатиш с цял извор“ — това е прекрасна поговорка! Именно това трябва да практикуват хората. Как може просто да я захвърлиш? И „За приятел бих поел и куршум“ — колко предано и героично! Облагородяващо е да имаш такъв приятел в живота. Съществува и друга: „Пролетните копринени буби тъкат, докато умрат, и свещите горят, докато сълзите им пресъхнат“. Тази поговорка е толкова мъдра и богата на култура! Щом не ни позволяваш да живеем според тези поговорки, според какво тогава трябва да живеем?“. Ако мислиш така, значи си пропилял всички години, които си прекарал в слушане на проповеди. Дори не разбираш, че човек поне трябва да се държи, като живее според критериите на съвестта и разума. Не си придобил и грам от истината и напразно си живял тези години.

Накратко, макар да изброихме тези поговорки за морално поведение на традиционната култура, целта не е просто да ви информирам, че те не са нищо повече от човешки представи и фантазии и че идват от Сатана. Тя е да ви накарам ясно да разберете, че същността им е фалшива, прикрита и измамна. Дори и да имат такова поведение, изобщо не означава, че хората изживяват нормална човешка природа. Напротив, те използват това фалшиво поведение, за да прикрият намеренията и целите си и за да скрият покварения си нрав и своята природа същност. В резултат на това хората стават все по-добри в преструването и в маменето на другите, а това на свой ред ги прави още по-покварени и зли. Моралните норми на традиционната култура, в които се е вкопчило поквареното човечество, не съответстват нито на истините, които Бог изразява, нито на някое от словата, на които Бог учи хората. Те изобщо нямат каквато и да е връзка. Ако продължаваш да се вкопчваш в аспекти на традиционната култура, тогава си напълно подведен и отровен. Ако се вкопчваш в традиционната култура и спазваш нейните принципи и възгледи по който и да е въпрос, тогава се бунтуваш срещу Бог, нарушаваш истината и Му се противопоставяш по този въпрос. Ако се вкопчваш в някое от тези твърдения за морално поведение, посвещаваш му се и го приемаш за критерий или основа на това как възприемаш хората или нещата, то именно тук си сгрешил, и ако съдиш хората или в известна степен им вредиш, ще извършиш грях. Ако постоянно упорстваш да измерваш всички според моралните критерии на традиционната култура, тогава броят на хората, които си осъдил и с които си постъпил несправедливо, ще продължава да се умножава и със сигурност ще осъдиш Бог и ще Му се противопоставиш, а в такъв случай ще си архигрешник. Не виждате ли, че цялото човечество става все по-зло от обучението и възпитанието на традиционната култура? Нима светът не става все по-мрачен? Колкото повече човек идва от Сатана и дяволите, толкова повече им се кланя, а колкото повече практикува истината, свидетелства за Бог и Му е угоден, толкова повече ще го потискат, изключват, осъждат или дори ще го убият чрез разпъване на кръст. Това не е ли факт? Занапред трябва често да разговаряте за нещата от днешното ни общение тук. Ако има неща, които не разбирате след общението ни за тях, засега ги оставете настрана и разговаряйте за частите, с които можете да се справите, докато ги разберете. Разговаряйте за тези слова, докато ви станат съвършено ясни и ги разберете напълно, тогава ще сте способни правилно да практикувате истината и да навлезете в реалността. Когато сте способни ясно да прозрете дали дадено твърдение или нещо е истината, или е традиционна култура, а не е истината, тогава повече ще имате път, по който да навлезете в истината реалност. И накрая, когато сте способни чрез общение да разберете всяка истина, която трябва да практикувате, и постигнете съгласие, когато сте последователни във възгледите и разбиранията си, когато знаете кое е положително и кое — негативно, кое идва от Бог и кое — от Сатана, и разговаряте по темата, докато си изясните и разберете тези неща, едва тогава ще разберете истината. След това изберете истините принципи, които трябва да практикувате. Така ще отговаряте на критериите за поведение, които Бог е определил, и ще имате поне някакво човешко подобие. Ако сте способни да разберете истината и да навлезете в реалността, то ще сте способни напълно да изживеете човешко подобие. Едва тогава ще съответствате напълно на Божиите намерения.

5 март 2022 г.