Вече говорих много по темата за нещата, които в представите си хората приемат за правилни и добри — много пъти Се повтарях, за да разберете, че макар да са донякъде отдалечени от истината и макар да не са на нейната висота, тези теми са свързани с възгледите на човека за хората и нещата, както и с поведението и действията му. Затова не разглеждайте тези теми като неистини или като вид знание или теория. Те не са безсмислени. Нещата, които в представите си хората приемат за правилни и добри, винаги са дълбоко в сърцата им, контролират мислите им, възгледите им и гледната им точка, от която възприемат хората и нещата, и обуславят начина, по който се държат и действат. Затова трябва да се обяснят ясно, за да могат хората да ги разберат и да придобият проницателност за тях и така да се откажат от човешките представи за добро поведение и други подобни неща и никога повече да не ги приемат за положителни или като поведенчески критерии за възприемане на хората и нещата, както и за своето поведение и действия. Тези неща категорично не са Божии слова, да не говорим за истината. Трябва постоянно да коригирате възгледите и позициите, от които възприемате хората и нещата, и които обуславят държанието и действията ви, като същевременно непрекъснато проверявате дали всяка представа и гледна точка, която се поражда в ума ви, съответства на истината. Трябва незабавно да промените погрешните си представи и възгледи и след това да се придържате към правилната позиция, да възприемате хората и нещата, да се държите и да действате според Божиите слова, като използвате критериите за поведение, които Бог изисква. Това е най-основното практикуване на стремежа към истината. То е и своеобразна посока и цел на стремежа, която трябва да притежавате, когато се стремите да постигнете спасение и да изживеете нормалната човешка природа. Тъй като току-що приключихте със слушането на тези слова, вашето разбиране за тях може и да не е толкова дълбоко или конкретно, но не се притеснявайте. С непрекъснатото задълбочаване на изживяването ви на Божиите слова и като постоянно анализирате и разграничавате нещата, които се приемат за правилни според представите на традиционната култура, накрая ще сте способни да изоставите различните наставления на традиционната култура. Никога повече няма да оценявате поведението на хората според традиционната култура, а ще оценявате хората според Божиите слова и истината. Така напълно ще прочистите и изоставите представите на традиционната култура. Ако не разбираш истината, а разбираш само прости доктрини и знаеш, че изискваното от традиционната култура поведение е необосновано, може да си помислиш: „Аз съм модерен човек, отделен съм от светските маси. Не съм голям традиционалист и наистина изпитвам неприязън към традиционната култура, не обичам да спазвам досадни обичаи и обреди“. Когато обаче разглеждаш хората и нещата, съвсем естествено ще продължаваш да използваш предишните си представи, за да ги възприемаш и оценяваш. Тогава ще осъзнаеш, че всички твои твърдения за това, че си съвременен човек, който не е старомоден или голям традиционалист и може да приеме истината, всъщност са били неверни и погрешни и че си бил измамен от собствените си чувства. Едва тогава ще осъзнаеш, че старите мисли, възгледи и представи отдавна са се вкоренили дълбоко в сърцето ти и че те не изчезват веднага щом промениш представите си или изоставиш някои мисли. Твърдението, че си модерен човек от новото време, е само повърхностен етикет и е само защото си роден в друго поколение и епоха, но и в теб присъстват всички онези старомодни и враждебни към Бог неща, които са общи за цялото човечество, и ти не си изключение. Щом си човек, ги таиш в себе си. Ако не вярваш в това, натрупай повече опит. Ще дойде ден, когато ще кажеш „Амин“ на тези Мои слова. Хората, които нямат духовно разбиране, и онези, които са високомерни и егоистични, си мислят: „Имам магистърска и докторска степен. От много години живея в това общество и съм се сблъсквал с културата и образованието на новото време, особено със западното образование. Как бих могъл все още да тая тези старомодни неща? За мен традициите са най-лоши. Най-много презирам тези безсмислени правила. Когато семейството ми се събира и говори за традиционни неща и правила, изобщо не искам да слушам“. Не го отричай прибързано. Накрая ще дойде ден, в който ще се откажеш от тези свои идеи. Ще признаеш, че не би могъл да съществува по-обикновен член на покварения от Сатана човешки род от теб самия. Макар да не си приел или проявил охотно старомодните представи в себе си, традиционната култура и предците на човешкия род отдавна са те заразили и обучили с тях. Без изключение те съществуват във вътрешния ти свят, в твоите мисли и представи. Защо е така? Защото тези аспекти на традиционната култура не са обикновени твърдения, нито са обикновени поговорки или подходи, а са начин на мислене и учение. Те водят до заблуда и поквара на хората. Тези поговорки и подходи не произлизат от поквареното човечество, а произлизат от Сатана. Докато живееш под властта на Сатана, не можеш да предотвратиш обучението, подвеждането и покваряването си от тях. Сега, след като чу словата Ми, ще почувстваш, че всичко това са факти и истината. Когато изживееш тези Мои слова, ще откриеш, че макар да не харесваш традиционната култура, досадните обичаи и обреди или безсмислените правила, основите на твоите възгледи за хората и нещата, както и на поведението и действията ти, неизбежно произхождат от човека. Те принадлежат към сърцевината на традиционната култура и са вътре в нея. Възгледите ти за хората и нещата, както и поведението и действията ти не се основават на Божиите слова и не използваш истината за свой критерий. Тогава ще знаеш, ще си способен ясно да видиш, че преди хората да придобият истината, ако не се стремят към нея или не я разбират, те носят със себе си отровата на Сатана, частица от Сатана и кроежите на Сатана, когато изживяват най-елементарната нормална човешка природа. Всичко, което изживяват, е негативно и отритнато от Бог. То идва изцяло от плътта и няма нищо общо с положителните неща, които Бог предлага, които харесва и които са в съгласие с намеренията Му. Те изобщо не се припокриват и дори нямат никакво сходство помежду си. Много е важно ясно да се видят тези проблеми, иначе хората няма да знаят какво означава да практикуват истината. Завинаги ще се вкопчат в доброто поведение, което приемат за положително, и затова поведението и проявленията им никога няма да срещнат Божието одобрение. Ако човек обича истината, той ще може да я приеме и да се стреми към нея. Той ще възприема хората и нещата и ще се държи и ще действа в пълно съответствие с Божиите слова, като използва истината за свой критерий. Така ще е способен да поеме по житейския път, който Бог е посочил на човека. Да възприема хората и нещата и да се държи и да действа в пълно съответствие с Божиите слова, като използва истината за свой критерий — тази истина принцип е изключително важна и задължителна за човека. Това е истина принцип, която човек трябва да притежава, когато се стреми към спасение и се старае да изживее смислен живот. Трябва да я приемеш. Няма място за избор по този въпрос и за никого няма изключения. Ако не се стремиш към истината и не приемеш тази истина принцип, няма значение дали си стар или млад, знаещ или незнаещ, нито дали си човек на вярата или човек с малко вяра, и независимо към коя социална класа или към кой етнос принадлежиш, няма да имаш нищо общо с нивото, което Бог изисква, и за никого няма изключения. Това, което трябва да направиш, е да се стремиш да възприемаш хората и нещата и да се държиш и да действаш в пълно съответствие с Божиите слова, като използваш истината за свой критерий. Това е единственият път, който трябва да следваш. Не бива да подбираш и да си казваш: „Ще приема нещо за истината, ако отговаря на представите ми, но ако не отговаря, ще откажа да го приема. Ще върша всичко по свой начин, няма нужда да се стремя към истината. Не е нужно да възприемам хората, въпросите и нещата от гледна точка на Божиите слова. Имам свои собствени възгледи и те са доста благородни, обективни и положителни. Не са толкова различни от Божиите слова и следователно, разбира се, че могат да заменят Божиите слова и истината. Не е необходимо да практикувам Божиите слова в това отношение или да постъпвам според тях“. Такъв възглед и начин на стремеж са погрешни. Колкото и добри или правилни да са възгледите на даден човек, те си остават грешни. По никакъв начин не могат да заменят истината. Ако не можеш да приемеш истината, към каквото и да се стремиш, то ще е погрешно. Затова казвам, че нямаш избор освен „да възприемаш хората и нещата и да се държиш и да действаш в пълно съответствие с Божиите слова, като използваш истината за свой критерий“. Единственото, което можеш да направиш, е да действаш покорно съгласно тази фраза, да изпълняваш всичко и лично да го преживяваш, като постепенно придобиваш познание за него, признаваш собствения си покварен нрав и навлизаш в реалността на тази фраза. Едва тогава целта, която ще постигнеш накрая, ще е именно тази, която човек трябва да постигне, като се стреми към истината. В противен случай усърдният ти труд, всичко, от което си се отрекъл, и цялата цена, която си платил, ще се изпарят и ще са напразни. Разбираш ли?

Какво означава човек да се стреми към истината? (Да възприемаш хората и нещата и да се държиш и да действаш в пълно съответствие с Божиите слова, като използваш истината за свой критерий.) Точно така. Практикувайте тези слова съвестно, безусловно и цялостно. Превърни тази фраза в цел на стремежа си и в реалност на живота си и тогава ще си човек, който се стреми към истината. Не се замърсявай по никакъв начин, не се замърсявай с никаква човешка воля и не се вкопчвай в това да разчиташ на късмета. Това е правилният начин на действие и тогава ще имаш надежда да придобиеш истината. Дали е необходимо тогава да обсъждате и да анализирате човешките представи за добро поведение? (Да.) Какви положителни насоки и помощ може да ви осигури това? Могат ли тези слова да се превърнат в основа и критерий за начина, по който възприемате хората и нещата, и по който се държите и действате? (Да, могат.) Ако могат, тогава четете с молитва и внимателно тези две общения по време на събиранията и духовните си практики. Щом усвоиш напълно тези слова, ще си способен да възприемаш хората и нещата правилно и да се държиш и да действаш в съответствие с Божиите слова. Така ще имаш основа и критерий за това, което казваш и правиш. Правилно ще разбираш хората, и гледната точка, както и позицията, от която възприемаш нещата, също ще е правилна. Вече няма да възприемаш хората и нещата въз основа на емоциите или чувствата си, нито въз основа на традиционната култура или сатанинските философии. Когато имаш правилната основа, резултатите от възгледите ти за хората и нещата ще са сравнително правилни. Не е ли така? (Така е.) Затова не можете просто да приемете или да оставите тези слова. Не се събирам с вас и не разговарям по тези теми само за да си запълвам времето или да се забавлявам, понеже Ми е скучно. Правя го, защото тези проблеми са общи за всички хора и те трябва да ги разберат по пътя си на стремеж към истината и постигане на спасение. Въпреки това хората все още не са наясно с тези проблеми. Те често ги ограничават и оплитат. Пречат им и ги тревожат. Разбира се, хората не разбират и пътя за постигане на спасение. Хората трябва да се уверят, че са наясно с тези проблеми и ги разбират, било то от пасивна или активна, или от положителна или негативна гледна точка. Така, когато се сблъскаш с подобни проблеми в реалния живот и си изправен пред избор, ще можеш да потърсиш истината, а гледната точка и позицията, от която разглеждаш проблема, ще са правилни и ще си способен да се придържаш към принципите. Така решенията, които вземаш, и изборите, които правиш, ще имат основа и ще съответстват на Божиите слова. Никога повече няма да се подвеждаш от сатанински философии и заблуди и никога повече отровите и нелепите твърдения на Сатана няма да ти създават неприятности. Тогава, що се отнася до възприемането на хората и нещата, което е най-основното ниво, ще си способен да бъдеш обективен и справедлив в начина, по който виждаш дадено нещо или човек, и твоите чувства или сатанинските философии няма да ти влияят или да те контролират. Ето защо, въпреки че разпознаването и различаването на поведението, което в представите си хората приемат за добро, не е основен въпрос в процеса на стремеж към истината, той е тясно свързан с ежедневието на хората. С други думи, в ежедневието си хората често се сблъскват с тези неща. Да кажем например, че нещо се случи и ти искаш да действаш по един начин, но някой друг излага различно мнение, а ти се чувстваш неловко от начина, по който обикновено се държи. Как трябва да се отнесеш към неговото мнение? Как трябва да се справиш с този проблем? Би било грешно просто да го пренебрегнеш. Тъй като таиш определено мнение или оценка, или си направил някакво заключение за този човек, това ще въздейства на мисленето и на преценката ти и вероятно ще повлияе на решението ти по този въпрос. Затова трябва да подходиш спокойно към различното му мнение, трябва да вникнеш в него и да го видиш ясно според истината. Ако казаното от него съответства на истините принципи, значи трябва да го приемеш. Ако не можеш да видиш въпроса ясно, когато отново се сблъскаш с подобна ситуация или с такъв човек, винаги ще се чувстваш объркан, неподготвен, разстроен и смутен. Някои хора дори може да подходят към ситуацията и да се справят с нея, като предприемат крайни мерки, чиито окончателни резултати определено никой не иска да види. Ако използваш критериите за измерване, които Бог изисква, за да си съставиш мнение за даден човек, крайният резултат вероятно ще е добър и положителен. Няма да има конфликт помежду ви и ще се разбирате. Ако обаче използваш логиката на Сатана и нормите за добро поведение на човешките представи, за да възприемеш даден човек, вероятно двамата ще стигнете до караници и спорове. В резултат на това няма да сте способни да се разбирате и това ще има много последици. Може взаимно да се подкопавате, да се омаловажавате и да се осъждате, а в сериозни случаи може дори да стигнете до физически сблъсък и в крайна сметка, и двете страни ще са наранени и ще загубят. Никой не иска да се стига дотам. Следователно нещата, които Сатана насажда у хората, никога не могат да им помогнат да възприемат даден човек или дадено нещо обективно, справедливо или разумно. А когато хората възприемат и оценяват дадено нещо или някой човек според критериите за поведение, които Бог изисква и за които е информирал човека, както и според Божиите слова и истината, крайният резултат определено ще е обективен, защото не е замърсен от прибързаност или от човешки емоции и чувства. От това могат да произлязат само добри неща. С оглед на това, кое трябва да приемат хората: човешките представи за добри неща или изискваните от Бог критерии за поведение? (Изискваните от Бог критерии за поведение.) Всички знаете отговора на този въпрос и можете да му отговорите правилно. Добре, тук ще спрем с нашето общение по тази тема. След това трябва да продължите да размишлявате и да разговаряте за тези неща, да организирате тези въпроси систематично, да стигнете до няколко принципа и пътища за практикуване, а след това постоянно да ги прилагате и да ги преживявате в ежедневието си и да навлизате в реалността на тези слова. Естествено, навлизането в реалността на тези слова е първата истина реалност, към която хората се стремят и в която навлизат. Така с придобиването на опит, хората постепенно достигат до различна степен на разбиране и познаване на всеки аспект от съдържанието на това общение и постепенно печелят все повече от различни гледни точки. Колкото повече печелиш, толкова по-задълбочено ще става познанието, придобито от преживяването, както и навлизането ти в тези слова. Колкото по-дълбоко навлизаш и ги преживяваш, толкова по-дълбоко ще става навлизането ти, както и познанието, придобито от преживяването, по отношение на начина, по който възприемаш хората и нещата, и на поведението и действията ти. И обратното, ако изобщо не навлезеш в тези слова, а само гледаш и разбираш буквалното им значение и се задоволиш с това, като продължиш да живееш както винаги, без да търсиш истината, когато възникнат проблеми, без да ги съпоставяш с Божиите слова и без да ги разрешаваш според тях, тогава никога няма да си способен да навлезеш в реалността на Божиите слова. Какво означава, като се каже, че никога няма да си способен да навлезеш в истината реалност? Това означава, че не обичаш истината и никога няма да я практикуваш, защото никога няма да възприемаш хората и нещата или да се държиш и да действаш в съответствие с Божиите слова, като използваш истината за свой критерий. Казваш си: „Пак живея добре, макар да не приемам Божиите слова за своя основа или истината за свой критерий“. Какво имаш предвид под „живея добре“? Дали нещата вървят добре, стига да не си мъртъв? Нито целта на стремежа ти е да постигнеш спасение, нито приемаш и разбираш истината, но въпреки това твърдиш, че живееш добре. Ако това е така, качеството ти на живот е много незадоволително, както и качеството на човешката природа, която изживяваш. Ако заимстваме от една разговорна поговорка, приличаш повече на дявол, отколкото на човек, защото не ядеш и не пиеш Божиите слова и не разбираш истината, а живееш със сатанински нрав и философии — ти си просто нечовек, облечен в човешка кожа. Какво качество или стойност има животът на такъв човек? Той изобщо не е от полза нито за теб, нито за другите. Качеството на такъв живот е толкова лошо, че няма никаква стойност.

Знаете ли защо днес обсъждам и анализирам тези традиционни представи и традиционната култура? Дали е само защото не ги харесвам? (Не, не това е причината.) Тогава какво е значението на общението ми по тези теми? Каква е крайната му цел? (Помага ни да изследваме кои от видовете поведение и проявления, които все още таим, са продиктувани от традиционната култура и живот според сатанински философии. След като разберем истината и придобием проницателност, ще сме способни да изживеем нормалната човешка природа в съответствие с изискванията и критериите, които Бог ни е дал, и да вървим по пътя на стремеж към истината.) Това е правилно, но малко многословно. Какъв е най-простият и прям отговор? Има само една крайна цел на общението по тези теми и тя е да помогне на хората да разберат какво е истината и какво представлява практикуването ѝ. Щом хората разберат тези две неща, те ще имат проницателност по отношение на доброто поведение, насърчавано от традиционната култура. Повече няма да приемат това добро поведение като еталон за практикуване на истината или за изживяване на човешко подобие. Само като разберат истината хората могат да отхвърлят оковите на традиционната култура и да се отърсят от погрешните си разбирания и възгледи за практикуването на истината и доброто поведение, което хората трябва да притежават. Само така могат правилно да практикуват истината и да се стремят към нея. Ако хората не знаят какво е истината и бъркат традиционната култура с нея, тогава и посоката, и целите, и пътят на техните стремежи ще бъдат погрешни. Те ще се отклонят от Божиите слова, ще са в разрез с истината и ще се отбият от истинския път. Така вървят по свой собствен път и се губят. Какъв ще е крайният резултат, ако хората, които не разбират истината, са неспособни да я търсят и да я практикуват? Те няма да придобият истината. А ако не придобият истината, тогава, колкото и да вярват тези хора, то няма да означава нищо. Затова днешното общение и анализът на тези традиционни представи и тези твърдения на традиционната култура е много важна и изключително значима тема за всички вярващи. Вие вярвате в Бог, но дали всъщност разбирате какво е истината? Наистина ли знаете как да се стремите към нея? Сигурни ли сте в целите си? Сигурни ли сте в своя път? Как можеш да се стремиш към истината, ако в нищо не си сигурен? Възможно ли е да се стремиш към грешното нещо? Възможно ли е да се отклоняваш от пътя? Това е изключително вероятно. В такъв случай, макар на пръв поглед словата от днешното общение да изглеждат много обикновени, макар да са слова, които хората разбират веднага щом ги чуят, и макар дори да не си струва да се споменават от ваша гледна точка, тази тема и това съдържание са пряко свързани с истината и засягат Божиите изисквания. Ето какво не осъзнават повечето от вас. Макар по отношение на доктрината да разбирате, че традиционната култура и социалните науки на човечеството не са истината и че етническите обичаи и практики определено не са истината, дали всъщност виждате ясно същността на тези неща? Наистина ли сте се освободили от оковите им? Не е задължително да е така. Божият дом никога не е изисквал от хората да полагат усилия да изучават етническата култура, обичаи и практики и Божият дом определено не е карал хората да приемат каквото и да е от традиционната култура. Божият дом никога не е споменавал за тях. Въпреки това темата на днешното ни общение е много важна. Необходимо е да го кажа ясно, за да го разберете. Целта да кажа тези неща не е нищо друго освен да помогна на хората да разберат истината и Божиите намерения. Дали обаче всички вие можете да разберете какво казвам? Ако положите малко усилия, платите известна цена и отделите малко енергия, накрая ще сте способни да спечелите в тази област и да успеете да разберете тези истини. И като ги разберете, а след това се стремите да навлезете в истината реалност, ще ви е лесно да постигнете резултати.

Единият от аспектите на нещата, които в представите си хората приемат за правилни и добри, за който разговаряхме преди, е доброто поведение на човека. Какъв беше другият аспект? (Моралът и качеството на човешката природа.) Казано по-просто, това е моралното поведение на човека. Макар че всички покварени хора живеят според сатанинския си нрав, те се прикриват изключително добре. Освен поговорките, свързани конкретно с подходите и поведението на повърхностно ниво, хората са съчинили и много поговорки и изисквания относно моралното поведение на човека. Какви поговорки за моралното поведение се разпространяват сред хората? Избройте тези, които знаете и с които сте запознати, след което ще изберем няколко широко разпространени поговорки, които ще анализираме и обсъдим. (Не присвоявай парите, които намериш. Извличай удоволствие от това да помагаш на другите.) (На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност.) (Жертвай собствените си интереси заради другите.) (Отвръщай на злото с добро.) (Жената трябва да е добродетелна, мила, нежна и нравствена.) (Бъди строг към себе си и търпелив към другите.) Да, всички тези са добри примери. Освен това има и: „Като пиеш вода от кладенеца, не забравяй кой го е изкопал“, „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“ и „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“. Това са все изисквания, поставени по отношение на моралното поведение на човека. Има ли още? (За добротата в капката вода трябва да се отплатиш с цял извор.) И това е изискване, което традиционната култура на човечеството е поставила по отношение на моралното поведение на хората, и критерий за оценяването му. Какви други има? (Не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб.) Тази е малко по-проста, и тя се брои. Има още: „За приятел бих поел и куршум“, „Един верен поданик не може да служи на двама царе, една добра жена не може да се омъжи за двама съпрузи“, „Човек никога не бива да се развращава от богатството, да се променя от бедността или да се огъва пред силата“ и „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“. Дали това не са още някои примери? (Да, така е.) Както и този: „Пролетните копринени буби тъкат, докато умрат, и свещите горят, докато сълзите им пресъхнат“. Вижте колко високи са очакванията им към поведението и държанието на човека! Искат хората да горят като свещ през целия си живот и да се превърнат в пепел. Смята се, че човек притежава високи морални качества само ако се държи така. Дали това не е голямо очакване? (Да, така е.) В продължение на хиляди години тези аспекти на традиционната култура са влияли на хората и са ги ограничавали. И какъв е резултатът? Дали изживяват човешко подобие? Дали изживяват смислен живот? Хората живеят заради тези неща, които традиционната култура изисква, и жертват младостта си или дори целия си живот за тях, като през цялото време вярват, че животът им е много горд и славен. В крайна сметка, когато умрат, те нито знаят за какво са умрели, нито дали смъртта им е имала някаква стойност и някакъв смисъл, нито дали са изпълнили изискванията на своя Създател. Хората са напълно невежи за тези неща. Какви други поговорки и изисквания има традиционната култура по отношение на моралното поведение на хората? „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“ и „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което са ти поверили“ — тези се вписват добре. Има и „Един мъж държи на думата си“ — това изискване се отнася до това дали може да се разчита на човека. Има ли още? (Да излезеш от калта неопетнен, да се къпеш в бистри вълни, но без показност.) Тази фраза донякъде се припокрива с тази тема. Мисля, че изброихме достатъчно примери. Поговорките, които разгледахме току-що, включват изисквания, които са били поставени по отношение на отдадеността, патриотизма, надеждността и целомъдрието на човека, както и принципи за взаимодействие с другите и за това как хората трябва да се отнасят към някого, който им е помогнал, или как да се отплащат за добротата и т.н. Някои от тези поговорки са по-прости, а други са малко по-задълбочени. Най-простите са: „Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“, „Не присвоявай парите, които намериш“ и „Човек никога не бива да се развращава от богатството, да се променя от бедността или да се огъва пред силата“. Това са изисквания, които се отнасят до поведението на човека. „Един верен поданик не може да служи на двама царе, една добра жена не може да се омъжи за двама съпрузи“ — това е изискване, свързано с моралната почтеност и целомъдрието на хората. Те донякъде попадат в обхвата на представите за благосклонност, праведност, благоприличие, мъдрост и надеждност на традиционната китайска култура. Колко поговорки изброихме току-що? (Двадесет и една.) Прочетете Ми ги. („Не присвоявай парите, които намериш“, „Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“, „Бъди строг към себе си и търпелив към другите“, „Отвръщай на злото с добро“, „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“, „Жертвай собствените си интереси заради другите“, „Жената трябва да е добродетелна, мила, нежна и нравствена“, „Като пиеш вода от кладенеца, не забравяй кой го е изкопал“, „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“; „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“, „За добротата в капката вода трябва да се отплатиш с цял извор“, „Не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб“, „За приятел бих поел и куршум“, „Един верен поданик не може да служи на двама царе, една добра жена не може да се омъжи за двама съпрузи“, „Човек никога не бива да се развращава от богатството, да се променя от бедността или да се огъва пред силата“, „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“, „Пролетните копринени буби тъкат, докато умрат, и свещите горят, докато сълзите им пресъхнат“, „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“, „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което са ти поверили“, „Един мъж държи на думата си“ и „Да излезеш от калта неопетнен, да се къпеш в бистри вълни, но без показност“.) Днес ще направим предварително проучване на всички видове „добри“ качества, които човечеството е обобщило по отношение на моралното поведение. Различните твърдения за морално поведение на традиционната култура поставят различни изисквания към човешката природа и моралното поведение на човека. Някои от тях изискват от хората да се отплащат за добрините, които получават, други изискват от тях да изпитват радост от това, че помагат на другите, трети са методи за справяне с хора, които човек не харесва, а четвърти са методи за справяне с чужди недостатъци и грешки или с хора, които имат проблеми. В тези области те предоставят ограничения на хората и поставят някои изисквания и норми. Всичко това са изисквания и норми, които традиционната култура има по отношение на моралното поведение на човека, и всички те се разпространяват сред хората. Всеки, който е израснал в Китай, е чувал тези поговорки често и ги знае наизуст. Всички тези наставления за морално поведение от традиционната култура горе-долу попадат в обхвата на благосклонността, праведността, благоприличието, мъдростта и надеждността. Разбира се, има поговорки, които попадат извън този обхват, но всички основни кажи-речи попадат в него. Трябва да сте наясно с това.

Днес няма да разговаряме конкретно за това какво представлява дадено твърдение за морално поведение, нито конкретно ще анализираме каква е същността на дадена поговорка. Първо искам да направите малко предварително проучване. Вижте по какво се различават твърденията за моралното поведение на традиционната култура и нивото, което Бог изисква от хората, за да изживеят нормална човешка природа. Кои поговорки от традиционната култура явно противоречат на Божиите слова и на истината? Ако се тълкуват буквално, кои поговорки приличат на Божиите слова и на истината или са свързани с тях в известна степен? Кои от тези поговорки смяташ за положителни и към кои от тях си се придържал стриктно в миналото, след като си повярвал в Бог, като си ги практикувал и спазвал, сякаш са критерий за стремежа ти към истината? Например: „Жертвай собствените си интереси заради другите“. Всички ли знаете тази поговорка? Не си ли помисли, че трябва да си такъв добър човек, когато повярва в Бог? И когато пожертва собствените си интереси заради другите, не си ли помисли, че имаш доста добра човешка природа и че Бог със сигурност ще те хареса? Или преди да повярваш в Бог, може би си смятал, че хората, които притежават качеството „да отвръщат на злото с добро“, са добри, но ти просто не си искал да го правиш, не си бил способен на това и не си могъл да го спазваш, ала след като повярва в Бог, се придържаше към това ниво и беше способен да практикуваш това „да простиш и да забравиш“ по отношение на хората, които в миналото са те наранявали или към които си изпитвал ненавист или омраза. Може да си мислиш, че тази поговорка за морално поведение се съобразява с думите на Господ Исус да прощаваме на хората седемдесет пъти по седем, и по тази причина да си изпълнен с готовност да се въздържаш според нея. Може дори да я практикуваш и да се придържаш към нея, сякаш е истината, и да смяташ, че хората, които практикуват отвръщане на злото с добро, практикуват истината и следват Божия път. Имате ли подобни мисли или проявления? Коя поговорка все още смятате, че по своята същност е подобна на истината и на Божиите слова до такава степен, че дори би могла да замени истината и че не би било пресилено да се каже, че е истината? Разбира се, би трябвало да е лесно да се прозре поговорката: „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“. Повечето хора могат да видят, че тази поговорка не е истината и че тя е само подвеждащ, високопарен лозунг. „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“ се казва на невярващите, които нямат вяра в Бог. Това е изискване, което правителството на дадена страна поставя пред народа ѝ, за да научи хората да обичат страната си. Тази поговорка не съответства на истината и изобщо няма основание в Божиите слова. Може да се каже, че по същество тя не е истината и че не може да замени истината. Тя е възглед, който изцяло идва и произлиза от Сатана, и служи на управляващата класа. Тя няма нищо общо с Божиите слова или с истината. Ето защо поговорката „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“ изобщо не е истината, нито е нещо, което човек с нормална човешка природа би трябвало да подкрепя. Какви хора тогава са способни да приемат тази поговорка за истината? Хората, които винаги измислят как да придобият репутация, статус и лична изгода, и онези, които искат да са чиновници. Те я практикуват като истината, за да се подмазват на управляващите класи и да постигнат собствените си цели. Някои поговорки не се разпознават лесно от хората. Макар да знаят, че тези поговорки не са истината, все пак в сърцата си те чувстват, че поговорките са правилни и са съгласно доктрината. Те искат да живеят според тези поговорки и да се държат по този начин, за да повишат нивото на своя морал и личната си харизма, и в същото време да направят така, че другите да мислят, че притежават човешка природа и че не са безчовечни. Кои поговорки ви беше трудно да прозрете? (Мисля, че ми беше много трудно да прозра „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“. Отнасях се към нея като към нещо положително и мислех, че хората, които отвръщат с признателност на направеното добро, имат съвест. „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което са ти поверили“ е друга поговорка. Тя означава, че след като човек е приел от някого дадена задача, той трябва да направи всичко възможно, за да е сигурен, че е изпълнена добре. Смятах, че това е нещо положително и нещо, което човек със съвест и разум е редно да прави.) Някой друг? (Съществува и тази: „За добротата в капката вода трябва да се отплатиш с цял извор“. Смятах, че човек, който може да прави това, донякъде има човешка природа и морал.) Има ли още? („Един мъж държи на думата си“. Мислех, че ако някой прави каквото казва и може да му се вярва, това е добро морално поведение.) Преди мислехте, че това е добро морално поведение. Как го виждате сега? (Трябва да погледнем какво е естеството на тази „дума“ — дали е правилна или е грешна? Дали е положителна, или е негативна? Ако някой каже на някой зъл човек и антихрист: „Ще те защитя. Един мъж държи на думата си“, и след това го защити, когато Божият дом разследва и разглежда положението му, тогава той върши зло и се противопоставя на Бог.) Това прозрение е правилно. Трябва да погледнете естеството на тази „дума“ — дали е положителна или негативна. Ако някой върши нещо лошо или зло, докато практикува „Един мъж държи на думата си“, тогава стъпките на неговото злодеяние са като лудия бяг на бързи коне, които галопират право към ада и падат в бездънната пропаст. Ако обаче неговата „дума“ е съгласно истината и в нея има чувство за справедливост, ако тя защитава делото на Божия дом и е богоугодна, тогава е правилно да се практикува „Един мъж държи на думата си“. От тези примери можете да видите, че трябва да сте проницателни към думите на традиционната култура. Трябва да разпознавате различните ситуации и среди и не можете да използвате тези думи безразборно. Има думи, които очевидно не отговарят на реалността и несъмнено са грешни. Трябва да се отнасяте към тях с изключителна предпазливост и да ги възприемате като ереси и заблуди. Някои думи са правилни само в определен контекст и обхват. В различен контекст или в друга среда думите вече не са подходящи. Те са погрешни и вредят на хората. Ако не можете да ги прозрете, вероятно ще ви отровят и ще ви навредят. Без значение дали думите на традиционната култура са правилни или грешни, или дали са убедителни за човека, нито една от тях не е истината и нито една от тях не съответства на Божиите слова. Това е сигурно. Това, което човек смята за правилно, не е непременно това, което Бог смята за правилно. Думите, които човекът приема за добри, не са непременно полезни за хората, когато се практикуват. Във всеки случай, независимо от това дали хората ги практикуват или не, или дали имат полза от тях, нещата, които не съответстват на истината, които не са истината, винаги са вредни за човека, не бива да се приемат и да се използват. Много хора не са способни да прозрат тези неща. Отнасят се към това, което човекът приема за правилно или за което поквареното човечество обикновено се съгласява, че е правилно, като към истината и се придържат към него и го практикуват, сякаш е истината. Това уместно ли е? Може ли човек да получи Божието одобрение, като практикува фалшиви истини и псевдоистини? Всичко, за което човечеството обикновено се съгласява, че е правилно и че е истината, е невярно, то е имитация и трябва да се отхвърли завинаги. Сега, дали нещата, които смятате за правилни и положителни, действително са истината? В продължение на хиляди години никой никога не е отричал тези думи. Всички хора вярват, че те са правилни и положителни, но дали могат действително да се превърнат в истината? (Не, не могат.) Ако тези думи не могат да се превърнат в истината, тогава дали самите те са истината? (Не, не са.) Те не са истината. Ако хората се отнасят към тези думи като към истината, смесват ги с Божиите слова и ги практикуват заедно, могат ли тези думи и поговорки да се издигнат до нивото на истината? Категорично не могат. Както и да се стремят хората към тези неща, както и да се вкопчват в тях, Бог никога няма да ги одобри, защото Той е свят. Той изобщо не позволява на покварените хора да смесват сатанински неща с истината или с Неговите слова. Всичко, което се заражда в човешките мисли и възгледи, идва от Сатана, и колкото и да е добро, то продължава да не е истината и не може да се превърне в живот за човека.