Какво означава човек да се стреми към истината (4) Втора част

Сред признаците на доброто поведение посочихме примери за това да си добре образован и здравомислещ, да си любезен и изискан, да си учтив, да уважаваш възрастните и да се грижиш за младите, да си дружелюбен и отзивчив. Сега ще вземем за пример уважението към възрастните и грижата за младите и подробно ще разговаряме за него. Уважението към възрастните и грижата за младите е съвсем нормално явление в човешкия живот. То може да се прояви дори сред някои животински видове, така че, естествено, би трябвало да се проявява в още по-голяма степен сред хората, които притежават съвест и разум. Хората би трябвало да спазват това поведение по-добре, по-точно и по-практично от другите биологични видове, а не само повърхностно. Хората би трябвало да са по-добри от другите видове в спазването на това добро поведение да уважават възрастните и да се грижат за младите, защото, за разлика от тях, притежават съвест и разум. Като спазват това добро поведение, хората трябва да са способни да покажат, че тяхната човешка природа е по-висша от същността на другите видове и че се отличава. Но дали хората наистина го правят? (Не.) Правят ли го образованите и знаещите хора? (И те не го правят.) Да оставим настрана обикновените хора и да поговорим за делата на елита и делата в двореца. В днешно време в няколко държави се разиграват редица дворцови драми, които разкриват много от бурните истории на кралските семейства. Членовете на кралското семейство и обикновените хора си приличат по това, че и в двата случая се придава голямо значение на йерархията по старшинство. Хората в кралските семейства са получили по-задълбочено и по-специално обучение за доброто поведение, свързано с уважението към възрастните и грижата за младите, отколкото обикновените хора, а по-младите поколения в кралските семейства по-добре умеят да изразяват уважение и почит към по-възрастните, отколкото обикновените хора, и това включва много церемониалности. Хората в кралските семейства имат особено високи изисквания към аспекта на доброто поведение, свързан с уважението към възрастните и грижата за младите, и трябва да ги спазват педантично. На пръв поглед изглежда, че се придържат към изискванията на традиционната култура да уважават възрастните и да се грижат за младите, точно както и обикновените хора. И все пак, колкото и добре или правилно да го правят, колкото и достойни и безупречни да изглеждат, зад фасадата на това безукорно поведение се крият всякакви властови промени и надпревари между различни сили — между синове и бащи, внуци и дядовци, слуги и господари, министри и монарси. На пръв поглед всички те приличат на хора, които спазват най-основния критерий за поведение — да уважават възрастните и да се грижат за младите. Това видимо поведение обаче не изпълнява никаква функция, тъй като в монархическата власт са замесени различни други сили. То изобщо не е способно да повлияе на това, което в крайна сметка се получава в резултат на прехвърлянето на монархическата власт и на надпреварата за по-изгодна позиция между различните сили. Естествено, подобно добро поведение изобщо не може да въздържи когото и да било, щом ламти за трона или има амбиции за власт. Обикновените хора спазват предаденото им от предците правило за уважение към възрастните и грижа за младите. Те също живеят ограничени от това правило. Колкото и интереси да се пресичат или каквито и битки да възникват при сблъсъка им, обикновените хора все пак са способни да живеят заедно след това. В кралските семейства обаче нещата стоят по друг начин, защото техните интереси и спорове за власт са по-значими. Непрекъснато се борят, а крайният резултат е, че победителите стават крале, а губещите — престъпници, или единият умира, или другият. Както победителите, така и победените спазват правилото за уважение към възрастните и грижа за младите, но поради различния обем власт и различните желания и амбиции, или поради несъответствията в силата на всяка от страните, накрая едните оцеляват, а другите са унищожени. От какво се определя това? Дали се определя от правилото за уважение към възрастните и грижа за младите? (Не.) Тогава, кое го определя? (Сатанинската природа на човека.) Какво искам да кажа с всичко това? Искам да кажа, че тези правила, това иновативно, така наречено добро поведение на човечеството, изобщо не могат да определят каквото и да е. Пътят, по който върви един човек, изобщо не се определя от това дали външното му поведение показва, че е добре образован, здравомислещ или дружелюбен, че уважава възрастните и се грижи за младите, а се определя от природата му. Накратко, Божият дом не насърчава тези твърдения за добро поведение, които са произлезли от хората. Поведението, което човек смята за добро, е просто вид добро държание и проявление и нищо повече. То не представлява истината и ако някой показва такова добро поведение и такива добри проявления, това не означава, че практикува истината, камо ли че се стреми към нея.

Има ли и Бог някакви изисквания към поведението на хората, щом това поведение, което те приемат за добро, не идва от Него, нито се насърчава от Божия дом, камо ли да съответства на намеренията Му, и щом то противоречи на Божиите слова и на поставените от Него изисквания? (Има.) Бог също е изложил някои твърдения за поведението на вярващите, които Го следват. Те се различават от изискванията, които Бог е поставил на човека по отношение на истината, и са малко по-опростени, но съдържат известна конкретност. Какви изисквания има Бог към хората, които Го следват? Да притежават благоприличието на светци например. Това не е ли изискване към поведението на човека? (Така е.) Освен това не бива да са развратни, трябва да са сдържани, не бива да носят необичайно облекло, не бива да пушат и да пият, не бива да удрят и да оскърбяват другите, както и да се кланят на идоли, трябва да почитат родителите си и т.н. Това са все изисквания към поведението, които Бог е поставил пред Своите последователи. Те са най-основните изисквания и не бива да се пренебрегват. Бог има конкретни изисквания към поведението на хората, които Го следват, и те се различават от изложеното от невярващите за доброто поведение. Доброто поведение, определено от невярващите, само превръща хората в по-висши животни, което ги разграничава от други по-нисши видове. Докато изискванията, които Бог поставя към Своите последователи, ги отличават от невярващите, от хората, които не вярват в Него. Те не касаят отличаването от животните. В миналото се говореше и за „освещаване“. Това е малко преувеличено и неточно твърдение, но Бог постави някои изисквания към поведението на Своите последователи. Кажете ми какви са те. (Да притежават благоприличието на светци, да не са развратни, да са сдържани, да не носят необичайно облекло, да не пушат и да не пият, да не удрят и да не оскърбяват другите, да не се кланят на идоли и да почитат родителите си.) Какво друго освен тях? (Да не присвояват чуждо имущество, да не крадат, да не лъжесвидетелстват, да не прелюбодействат.) И тези ги има. Те са част от закона. Това са някои изисквания, които Бог постави към поведението на хората още в самото начало, и те остават реални и приложими и днес. Той използва тези изисквания, за да регулира поведението на Своите последователи, което означава, че тези външни прояви са отличителен белег на хората, които Го следват. Ако притежаваш такова поведение и такива проявления, така че, когато другите те погледнат, да разберат, че си вярващ в Бог, тогава най-малкото те ще те одобряват и ще ти се възхищават. Ще кажат, че притежаваш благоприличието на светец, че имаш вид на вярващ в Бог, а не на невярващ. Някои хора, които са повярвали в Бог, остават същите като невярващите — често пушат, пият, бият се и се карат. Някои дори прелюбодействат и крадат. Дори поведението им е невъздържано и не съответства на Божиите слова, а когато някой невярващ види такъв човек, си казва: „Наистина ли вярва в Бог? Защо тогава е точно като хората, които не вярват в Бог?“. Останалите не му се възхищават и не му вярват, затова, когато се опитва да разпространява евангелието, хората не го приемат. Ако някой може да прави това, което Бог изисква от човека, значи той обича положителните неща, има добро сърце и притежава нормална човешка природа. Такъв човек може да практикува Божиите слова веднага щом ги чуе и няма преструвка в това, което практикува, защото най-малкото постъпва така заради съвестта и разума си. Каква е разликата между тези конкретни Божии изисквания към човека и доброто поведение, насърчавано от хората? (Божиите изисквания към човека са много практични и могат да помогнат на хората да изживеят нормалната си човешка природа, докато традиционната култура изисква само показно поведение, което няма осезаема функция.) Точно така. Всички видове добро поведение, които традиционната култура изисква от човека, са фалшиви и прикрити. Те са измама. Хората, които ги спазват, може да изричат приятни думи, но отвътре нещата са съвсем различни. Това добро поведение е маска и илюзия. Не извира от същността на човешката природа, а е дегизировка, която човек си слага заради гордостта, репутацията и статуса си. То е за показ, вид лицемерен подход и нещо, което човек съзнателно демонстрира, така че да го видят останалите. Понякога хората не могат да разберат дали поведението на даден човек е истинско или фалшиво, но с времето всички ще видят истинското му лице. Точно както беше с лицемерните фарисеи, които видимо имаха толкова добро поведение и толкова много проявления на така наречената си набожност, но когато Господ Исус дойде да изрази истината и да извърши делото на изкуплението, те Го заклеймиха и разпнаха, защото изпитаха неприязън към истината и я намразиха. Това показва, че доброто държание и външното поведение на хората не отразяват природата им същност. Те нямат нищо общо с природата същност на хората. От друга страна, правилата, които Бог изисква хората да изпълняват, могат да се практикуват и наистина да се изживеят, стига човек истински да вярва в Бог и да има съвест и разум. Трябва да правиш това, независимо дали пред хората или скрит от погледите им, и каквато и да е твоята човешка природа същност, трябва да изпълняваш изискванията, които Бог е изложил. Тъй като следваш Бог, трябва да си сдържан и да практикуваш в съответствие с Неговите слова, колкото и тежко да е покварен нравът ти. След като преживяваш така известно време, ще имаш истинско навлизане и действително ще се промениш. Тази истинска промяна е реална.

Да обобщим набързо. Какви изисквания има Бог към поведението на хората? Хората трябва да останат принципни и сдържани и да живеят с достойнство и без преструвки, така че другите да ги уважават. Това са Божиите изисквания към поведението на човека. Това означава, че той трябва да практикува по този начин и да притежава такава реалност, независимо дали е в присъствието на други хора или не, в каквато и среда да се намира или пред когото и да стои. Нормалните човешки същества трябва да притежават тези реалности и това е най-малкото, което трябва да направят по отношение на поведението си. Да речем например, че някой говори много силно, но не оскърбява никого, не използва неприличен език и не напада други хора, а казаното от него е вярно и точно. Дори и да нарече някого лош или да твърди, че не става за нищо, това отговаря на истината. Макар и думите, и действията му да не съответстват на изискванията, изложени от невярващите за дружелюбност, любезност и изисканост, съдържанието на това, което казва, както и принципите и основите на речта му, му позволяват да живее достойно и почтено. Ето какво означава да си принципен. Той не говори лекомислено за това, което не знае, нито оценява произволно хора, които не може ясно да прозре. Макар и на пръв поглед да не изглежда много любезен и да не отговаря на критериите на невярващите за поведението на културните и спазващите правилата хора, тъй като притежава богобоязливо сърце и е сдържан в думите и делата си, това, което изживява, далеч превъзхожда поведението на добре образованите и здравомислещи, любезни, изискани и учтиви хора, за което говори човечеството. Това не е ли проявление на сдържаност и принципност? (Така е.) Във всеки случай, ако се вгледате внимателно в изискванията за добро поведение, които Бог поставя на вярващите в Него, кое от тях не е конкретно правило за това, което хората трябва да изживяват на практика? Кое от тях изисква хората да се преструват? Никое, нали? Ако имате някакви съмнения, можете да ги изразите. Например някои хора може да кажат: „Това, че Бог казва да не удряме и да не оскърбяваме други хора, ми се струва донякъде неискрено, защото в момента има хора, които понякога оскърбяват другите, а Бог не ги осъжда“. Какво означава „оскърбява“ в Божието наставление да не оскърбявате други хора? (То е човек да дава воля на емоциите си заради покварения си нрав.) Оскърбление е да си изпускате нервите и да изричате неприлични думи. Ако това, което се казва за даден човек, е неприятно, но съответства на неговата покварена същност, това не е оскърбление. Например някой може да прекъсва и смущава делото на църквата и да е извършил много злодеяния, а ти да му кажеш: „Извършил си толкова много злодеяния. Не си човек, а мошеник!“. Счита ли се това за оскърбление, за изблик на покварен нрав или за даване на воля на емоциите? Означава ли, че не притежаваш благоприличието на светец? (То съответства на фактите, така че не се счита за оскърбление.) Точно така, не се счита. То съответства на фактите, тези думи са истина, изреченото е вярно и нищо не е скрито или покрито. Може да не е в унисон с това да си добре образован и здравомислещ или любезен и изискан, но е в унисон с фактите. Човекът, когото си упрекнал, ще се сравни с тези думи, ще се вгледа в себе си и ще види, че е бил упрекнат, защото е направил нещо лошо и е извършил твърде много злини. Ще се намрази и ще си помисли: „Наистина съм негодник! Само гадняр би постъпил като мен. Не съм човешко същество! Прав беше и добре, че ме упрекна така!“. След като го приеме, ще придобие известно познание за природата си същност и след като го преживява и се подлага на това известно време, ще се покае истински. В бъдеще ще знае как да търси принципите, докато изпълнява дълга си. Нима това, че го упрекна, не го пробуди? Следователно дали няма разлика между подобен упрек и „оскърблението“ в Божието изискване хората да не оскърбяват останалите? (Има.) Каква е разликата? Какво означава „оскърбление“ в Божието изискване хората да не оскърбяват останалите? От една страна, не е добре съдържанието и думите да са неприлични. Бог не желае да чува нецензурни думи от устите на Своите последователи. Той не обича да чува тези думи. Правят се обаче изключения, ако се използват неприятни думи при разкриване на фактите. Това не е оскърбление. От друга страна, каква е същността на оскърбителното поведение? Не е ли изблик на избухливост? Защо да оскърбявате човека, ако вместо това проблемът може да се обясни ясно и прозрачно с нормално разговаряне, увещаване и общуване? Не е добре и не е уместно да се постъпва така. В сравнение с тези положителни подходи, оскърблението не е нормална постъпка. То означава да давате воля на емоциите си и да разкривате избухливостта си, а Бог не желае хората да дават воля на емоциите си или да проявяват избухливост като начин за справяне с какъвто и да е проблем. Когато хората проявяват избухливост и си изпускат нервите, те често прибягват до оскърбителен език и нападки. Изричат възможно най-неприятните думи и казват всичко, което би наранило другия и облекчило собствения им гняв. А когато приключат, не само ще са опетнили и наранили другия, а и себе си. Не това е отношението или средството, което Божиите последователи трябва да използват, за да се справят с проблемите. Нещо повече, покварените хора винаги са настроени за отмъщение, дават воля на емоциите и недоволството си и проявяват избухливост. За всяко нещо им се иска да оскърбяват другите, а щом се появят проблеми, били те големи или малки, веднага демонстрират оскърбително поведение. Макар да знаят, че подобно поведение няма да реши даден проблем, те пак го правят. Това не е ли сатанинско поведение? Правят го дори когато са сами у дома и никой не може да ги чуе. Това не е ли даване на воля на емоциите? Не разкрива ли избухливост? (Така е.) Да показваш избухливост и да даваш воля на емоциите си, най-общо казано, означава да използваш избухливостта си като начин да подходиш към нещо, за да се справиш с него. Означава да избухваш при всеки проблем, а оскърблението е едно от поведенческите проявления на това отношение. Тъй като това е същността на оскърблението, не е ли добре, че Бог изисква от човека да не оскърбява? (Така е.) Не е ли разумно Бог да изисква от човека да не оскърбява другите? Не е ли от полза за хората? (Така е.) В крайна сметка целта на Божието изискване човек да не удря и да не оскърбява другите е да ги накара да се въздържат и да не живеят според емоциите и избухливостта си. Каквото и да казват, когато оскърбяват някого, хората, които живеят според емоциите и избухливостта си, изливат покварения си нрав. Какъв е този покварен нрав? Най-малкото е злобен и надменен нрав. Дали Божиите намерения са всеки проблем да се разрешава чрез проявяване на покварен нрав? (Не.) Бог не желае Неговите последователи да подхождат така към всичко, което се случва около тях, т.е. на Бог не му харесва, когато хората подхождат към всичко, което се случва около тях, като удрят и оскърбяват другите. Никакви проблеми не можеш да разрешиш, като оскърбяваш хората, и това се отразява на способността ти да постъпваш според принципите. Най-малкото, това не е положително поведение, нито е поведение на хора с нормална човешка природа. Затова Бог постави изискване към хората, които Го следват, да не удрят и да не оскърбяват другите. В „оскърблението“ има емоции и избухливост. Какво точно означава „емоции“? Означава да мразиш и проклинаш, да пожелаваш зло на другите, да се надяваш да си получат заслуженото според твоите желания и да свършат зле. Емоциите обхващат именно такива негативни неща. Какво тогава означава „избухливост“? Това означава човек да дава воля на емоциите си и да използва крайни, пасивни, негативни и зли средства, както и да си пожелае нещата и хората, които не харесва, да изчезнат или да ги застигне бедствие, за да може да злорадства над тяхното нещастие колкото си иска. Това е избухливост. Какво включва избухливостта? Омраза, враждебност и проклятия, както и зложелателство — всичко това е част от избухливостта. Сред тях има ли положителни? (Не.) В какво състояние се намира човек, който живее според тези емоции и избухливостта си? Дали не е напът да се превърне в луд демон? Колкото повече оскърбяваш хората, толкова по-ядосан и по-жесток ставаш, толкова повече искаш да ги оскърбяваш, и накрая ще ти се прииска да посегнеш и да удариш някого. И когато удариш някого, ще ти се прииска да го раниш смъртоносно, да му отнемеш живота, което означава: „Ще те унищожа! Ще те убия!“. Една малка, негативна емоция води до разрастване и изригване на избухливостта на хората, а накрая ги кара да пожелаят загубата и унищожаването на един живот. Дали това е нещо, което хората с нормална човешка природа трябва да имат и притежават? (Не.) Какво е това лице? (Това е лицето на дявол.) Това е дявол, който разкрива истинския си лик. Това е ликът на демона в момента, в който е напът да погълне човек. Демоничната му природа излиза на повърхността и не може да се контролира. Ето какво означава да си луд демон. А колко луди стават тези хора? Те се превръщат в демони, които искат да погълнат плътта и душата на хората. Най-сериозната последица от оскърблението е, че то може да обърне на сто и осемдесет градуса един обикновен проблем и да доведе до нечия смърт. Много от проблемите започват с малки търкания между двама души, които водят до това, че те започват да си крещят и да се оскърбяват, след това взаимно се удрят, а след това се поражда порив за убийство, което после става факт. Единият е убит, а другият е осъден на смърт за убийство. В крайна сметка и двамата губят. Това е резултатът накрая. Когато приключат с оскърбленията, те са дали воля на емоциите си, разкрили са цялата си избухливост и двамата отиват в ада. Това е резултатът. Такива са последствията, които застигат хората заради даването на воля на емоциите и разрастването и изригването на избухливостта. Това не е добър, а лош резултат. Както виждаш, такъв е изходът, пред който се изправя човек поради поведението си, предизвикано от една обикновена, негативна емоция. Хората не искат да видят такъв изход, нито са готови да се изправят пред него, но тъй като живеят с всякакви лоши чувства и са оплетени и контролирани от избухливостта си, която често се разраства и изригва, в крайна сметка се стига до такива последствия. Смятате ли, че оскърблението е просто поведение? Оскърблението, до което хората прибягват в ежедневието си, може да не доведе до такъв лош резултат. Тоест не е задължително всички случаи на оскърбление да доведат до такъв лош резултат. И все пак това е същността на оскърблението — изпускане на нервите, разрастване и изригване на избухливостта. Затова Божието изискване към човечеството да не се оскърбяват другите определено е от полза за човека. То му е полезно по стотици начини и не му вреди по нито един, а в същото време това е част от значимостта на поставеното от Бог изискване към хората. Изискването да не се оскърбяват другите може да не е на нивото на практикуването на истината или на стремежа към нея, но все пак човек трябва да спазва този вид изисквания.

Хората могат ли да изпълнят Божието изискване да не се оскърбяват взаимно, като разчитат единствено на самоконтрола? Когато се ядосват, те често не са способни да се въздържат. Тогава, как могат да изпълнят изискването да не се оскърбяват взаимно? Когато си напът да оскърбиш някого, особено когато си неспособен да се въздържиш, трябва бързо да се помолиш. Ако се молиш известно време и отправяш искрени молби към Бог, гневът ти вероятно ще отслабне. Тогава ще си способен да се въздържиш успешно и да контролираш емоциите и избухливостта си. Например понякога хората може да кажат нещо, което да те накара да се почувстваш обиден, да те съдят зад гърба ти, съзнателно или несъзнателно да те наранят, да се възползват от теб, да ти откраднат нещо или дори да накърнят твои жизненоважни интереси. Когато нещо такова те сполети, ще си помислиш: „Той ме нарани, затова го мразя, искам да му крещя обиди, да му отмъстя и дори да го ударя. Искам да му направя мръсен номер зад гърба му, за да му дам да разбере“. Дали всичко това не е предизвикано от лоши чувства? Ще искаш да правиш тези неща вследствие на лошите чувства. Колкото повече мислиш за това, толкова по-разярен ще ставаш и толкова повече ще си мислиш, че този човек те тормози и че е накърнил достойнството и личността ти. Ще се почувстваш неудобно и ще искаш да си отмъстиш. Това не е ли прибързана сприхавост, породена у теб от тези негативни чувства? (Така е.) Какво поведение показва това твое желание за мъст? Дали избухливостта ти не е напът да се прояви? В такива моменти трябва да се успокоиш и преди всичко да се молиш на Бог, да се въздържаш, да размишляваш, да търсиш истината и да постъпваш мъдро. Това е единственият начин да избегнеш ситуация, в която така да се развълнуваш, че у теб да се породят омраза, емоции и избухливост. Някой може да каже: „Няма как да се избегне подобна ситуация, ако двама души по цял ден работят заедно“. Дори и да не можеш да я избегнеш, не бива да отвръщаш със същото, а трябва да се въздържиш. Как можеш да се въздържиш? На първо място, трябва да си помислиш: „Ако отвърна със същото, това определено няма да се хареса на Бог, затова не мога да постъпя така. Бог не харесва омразата, отмъщението и презрението“. Бог не харесва тези неща, но ти продължаваш да искаш да постъпиш така и не можеш да се контролираш. Как трябва да разрешиш този проблем? Естествено, трябва да се осланяш на Бог, а ако не Му се молиш, няма да успееш да го разрешиш. Освен това, ако духовният ти ръст е твърде нисък, а ти си прекалено избухлив и наистина не можеш да сдържаш емоциите и избухливостта си и искаш да си отмъстиш, пак не бива в никакъв случай да си отваряш устата и да оскърбяваш този човек. Можеш да си тръгнеш, където и да се намираш, и да оставиш някой друг да се намеси и да намери решение в тази ситуация. Трябва тихо да се помолиш на Бог и да почетеш някои подходящи изрази от Божиите слова. Моли Му се така и полека-лека избухливостта ти ще изчезне. Ще осъзнаеш, че оскърбяването на хората не може да разреши проблемите, че то разкрива поквара и че може само да опозори Бог. Такава молитва няма ли да разреши проблема ти? Какво мислите за това решение? (Добро е.) Това е всичко от Моето общение за даденото от Бог предписание за поведението: „Не удряй и не оскърбявай другите“.

Току-що разговарях за доброто поведение, което Бог изисква хората да спазват. Какви бяха те? (Да притежават благоприличието на светци, да не са развратни, да са сдържани, да не носят необичайно облекло, да не удрят и да не оскърбяват другите, да не пушат и да не пият, да не се кланят на идоли, да почитат родителите си, да не крадат, да не присвояват чуждо имущество, да не прелюбодействат и да не лъжесвидетелстват.) Да, всички те са верни. Какво ще кажете, дали все още са приложими посочените в закона изисквания, като тези да не крадеш и да не се възползваш от другите? Все още ли са действащи? (Още са приложими и действащи.) Тогава какво ще кажете за заповедите от Епохата на благодатта? (И те все още са приложими.) И така, защо Бог постави тези конкретни изисквания? Кой аспект от човешката практика засягат те? Ако Бог не беше поставил тези изисквания, щяха ли хората да разберат тези неща? (Не.) Хората нямаше да ги разберат. Всички тези конкретни изисквания, които Бог постави, за да направлява поведението на хората, всъщност са свързани с изживяването на нормалната човешка природа. Целта да постави тези конкретни изисквания беше да даде възможност на хората вярно да разпознават и определят положителните и негативните неща, както и да разберат кое е правилно и кое е грешно. Целта беше да се научат, че прелюбодейството е нещо негативно, че то е срамно, че Бог го ненавижда, а хората го презират, и че трябва да се въздържат в това отношение, че не бива да извършват това деяние или да допускат такива грешки. Целта също така беше да се научат, че поведения като възползване от другите, крадене и т.н. са все негативни неща и че хората не бива да ги правят. Ако ти харесва да ги правиш и си ги правил, значи не си добър човек. Как може да се разграничи човекът с добра човешка природа от този с лоша или положителният от отрицателния образ? На първо място, това трябва да се потвърди — хората могат да се разпознаят правилно и положителният образ може да се разграничи от отрицателния само въз основа на Божиите слова. Хората могат да се различат и възприемат ясно само въз основа на изискванията и критериите, които Бог постави, за да направлява поведението на човека. Ще дам един пример. Каква е човешката природа на някой, който има бързи пръсти и обича да краде от другите? (Лоша.) Кражбата е тежко злодеяние, така че тези, които крадат, са зли хора. Всички останали ги смятат за крадци и се пазят и странят от тях. В съзнанието на хората крадците са негативни личности, кражбата е нещо негативно и представлява греховно поведение. В такъв случай това не се ли потвърждава? Ето още един пример. Да речем, че има прелюбодеец и някои хора не са сигурни дали това е нещо положително или негативно. Единствено според Божиите слова могат да го преценят точно, тъй като само те са истината. Каквито и нови правни или морални определения да се дават сега за деянието прелюбодейство, те не са истината. Изречените от Бог слова „не прелюбодействай“ са истината и истината никога няма да премине. От момента, в който Бог постави изискването „не прелюбодействай“, всеки би трябвало да започне да отритва прелюбодейците и да страни от тях. Такива хора нямат човешка природа и, най-малкото, ако ги оценявате от гледна точка на човешката природа, те не са добри. Всеки, който се държи така и който притежава този вид човешка природа, е позорен, хората го мразят, гледат на него с пренебрежение и го отритват от групите, а мнозинството го отхвърля. Въз основа на Божиите слова можем да потвърдим, че прелюбодейството е нещо негативно и че хората, които прелюбодействат, са негативни образи. Колкото и зли да стават тенденциите в обществото, прелюбодейството и блудството са негативни неща, а хората, които ги извършват, са негативни образи. Това е съвсем сигурно и вие трябва напълно да го проумеете и не бива да се подвеждате или изкушавате от злите тенденции в обществото. Освен тези има и някои по-конкретни изисквания. Бог казва на хората да не се кланят на идоли, да почитат родителите си, да не удрят и да не оскърбяват другите, да притежават благоприличието на светци и т.н. Всички тези конкретни изисквания са стандарти, чрез които Бог направлява поведението на човека. Тоест, за да могат хората да направят правилния избор, преди да им даде истината, Бог ги научи кои действия са правилни и положителни и кои са грешни и негативни, каза им как да са добри и какво добро поведение трябва да притежават, за да са хора с нормална човешка природа, както и кои неща трябва и кои не бива да правят като хора с нормална човешка природа. Всички тези изисквания, които направляват човешкото поведение, са неща, които всеки нормален човек трябва наистина да изживее, и основата, върху която всеки всъщност посреща и се справя с всичко, с което се сблъска. Например, да речем, че видиш нещо хубаво у някого и поискаш да го вземеш за себе си, но после се замисляш: „Бог казва, че е грешно да се краде от други хора. Той каза, че не бива да крадем или да се възползваме от другите, затова няма да крада от този човек“. Тогава не се ли въздържаш от крадливо поведение? И в момента, в който се въздържаш, поведението ти не се ли регулира? Преди Бог да постави тези изисквания, когато хората харесваха нещо чуждо, те искаха да го вземат за себе си. Не смятаха, че това е нещо грешно или срамно, нито че Бог го мрази, нито че е нещо негативно, нито дори че е грях. Не знаеха тези неща и не разполагаха с тези понятия. След като Бог постави изискването „не кради“, в съзнанието си хората получиха ограничение за подобни неща и благодарение на него научиха, че има разлика между това да крадеш и това да не крадеш. Кражбата е равносилна на извършването на нещо негативно, на нещо лошо или зло, и тя е позорна. Да не крадеш означава да се придържаш към морала на човешката природа, а в това има човечност. Божиите изисквания към поведението на хората не само се справят с негативното в държанието и подхода им, но в същото време регулират поведението им и им дават възможност да живеят с нормална човешка природа, да притежават нормално поведение и нормални проявления и поне да приличат на хора, на нормални хора. Какво ще кажете, не са ли изискванията, които Бог постави, за да регулира поведението на човека, много смислени? (Така е.) Смислени са. Въпреки това тези конкретни изисквания, които направляват поведението на човека, все още са доста далеч от истините, които Бог изразява сега, и не могат да се издигнат до нивото на истината. Това е така, защото много отдавна, по време на Епохата на закона, тези изисквания бяха просто закони, които направляваха поведението на човека. Бог използва най-простия и ясен език, за да каже на хората какво трябва и какво не бива да правят, и да им създаде някои правила. В Епохата на благодатта тези изисквания бяха просто заповеди, а в наши дни може само да се каже, че те са критерии, по които хората могат да оценят както собственото си поведение, така и другите неща. Макар тези критерии да не могат да се издигнат до нивото на истината и все още да са на разстояние от нея, те са съществена предпоставка за стремежа на човека към истината и за нейното практикуване. Тоест човек притежава основните предпоставки за практикуване на истината и стремежа към нея, когато се придържа към тези правила, към тези закони и заповеди, към тези изисквания и критерии за поведение, които Бог е установил, за да направлява поведението на хората. Издържано ли ще е твърдението: „Този човек обича истината и определено може да я практикува и да постигне спасение“, ако го кажете за човек, който пуши и пие алкохол, прелюбодейства, възползва се от другите хора и често краде, и чието поведение е развратно? (Не.) Защо няма да е издържано? (Този човек не е способен да изпълни дори най-основните Божии изисквания, не би могъл да практикува истината и да се каже, че я обича, би било лъжа.) Точно така. Той няма дори най-елементарно ниво на самоконтрол. От това следва, че няма дори най-елементарно ниво на съвест и разум, които човек би трябвало да притежава. Тоест не притежава съвестта и разума на нормалната човешка природа. Какво означава да не притежава съвест и разум? Означава, че той е чул словата, които Бог е изрекъл, изискванията, които Бог е поставил пред човека, и правилата, които Бог е установил, но изобщо не ги е взел на сериозно. Бог казва, че да се краде от другите хора е лошо и че хората не бива да крадат, а този човек се чуди: „Защо не им е позволено на хората да крадат? Толкова съм беден, как бих могъл да живея, ако не крада? Бих ли могъл да забогатея, ако не крада и не се възползвам от другите?“. Не е ли лишен от съвестта и разума на нормалната човешка природа? (Така е.) Той не е способен да се придържа към изискванията, които Бог създаде, за да въздържа поведението на хората, така че не е човек, който притежава нормална човешка природа. Възможно ли е да се каже, че човек, който не притежава нормална човешка природа, обича истината? (Не.) Той не обича положителните неща и въпреки че Бог казва, че хората не бива да крадат или да прелюбодействат, той не е способен да изпълни тези изисквания и изпитва неприязън към тези Божии слова. Така че способен ли е да обича истината? Истината е много по-висша от тези критерии за поведението. Може ли да я постигне? (Не.) Истината не е обикновен критерий за поведението и не означава хората да мислят за нея само когато съгрешават или постъпват своеволно и безразсъдно, а след това да се въздържат и повече да не грешат и да не постъпват своеволно и безразсъдно. Тя не само въздържа човешкото поведение по този прост начин, а и може да се превърне в живота на хората и да господства над всичко около тях. Приемането на истината като живот се постига чрез изживяване на Божието дело, опознаването на истината и чрез практикуването ѝ. Когато хората приемат истината, в тях ще се разрази битка и вероятно ще се прояви поквареният им нрав. Когато хората са способни да използват истината, за да преодолеят покварения си нрав, тя може да се превърне в техен живот и в принцип, според който да се държат и живеят. Само хората, които обичат истината и притежават човешка природа, могат да го постигнат. Могат ли тези, които не обичат истината и нямат човешка природа, да се издигнат до това ниво? (Не.) Точно така, не могат, дори и да искат.

Ако разгледаме изискванията, които Бог създаде, за да регулира поведението на хората, всички слова, които Бог изрече, и всички конкретни разпоредби, които постанови, дали сред тях има излишни? (Не.) Смислени ли са те? Имат ли стойност? (Да.) Трябва ли хората да ги спазват? (Да.) Така е, трябва да ги спазват. И освен да ги спазват, хората трябва да отхвърлят наставленията, които традиционната култура им е втълпила, като например да са добре образовани и здравомислещи, да са любезни и изискани и т.н. Трябва да спазват всички изисквания, които Бог предложи, за да регулира поведението на човека, и да се държат в строго съответствие с Божиите слова. Трябва да изживяват нормалната човешка природа, като следват стриктно всички изисквания, които Бог предложи, и естествено трябва да оценяват хората и нещата, да се държат и да постъпват в строго съответствие с тях. Макар тези изисквания да не достигат до критериите на истината, всички те са Божии слова, и като такива могат да играят положителна и активна роля в напътствието на хората. Какво определение дадох на стремежа към истината? Да възприемаш хората и нещата и да се държиш и да действаш в пълно съответствие с Божиите слова, като използваш истината за свой критерий. Божиите слова обхващат много неща. Понякога един израз от Неговите слова представлява елемент от истината. Друг път са необходими няколко израза или откъс, за да се изложи един елемент от истината, а понякога е нужна цяла глава, за да се изрази един елемент от нея. Истината изглежда проста, но в действителност съвсем не е така. Ако трябва да я опишем в по-широк смисъл, Бог е истината. Всички Божии слова са истината, те са обемни и обхващат голямо съдържание, но всички те са израз на истината. Например законите и заповедите, които Бог предложи, както и изискванията към поведението, които Бог предложи в тази нова епоха, са все Божии слова. Макар че някои от тях не са на нивото на истината и не могат да бъдат определени като истината, те са положителни неща. Макар че това са само слова, които въздържат поведението на човека, хората все пак трябва да се придържат към тях. Хората трябва да притежават поне този вид поведение и да не изостават от тези стандарти. Затова възгледите на човека за хората и нещата, както и поведението и постъпките му, трябва да се основават на тези Божии слова. Хората трябва да се придържат към тях, защото те са Божии слова, и всеки трябва да възприема хората и нещата, да се държи и да действа според тях, защото те са Божии слова. Не е ли така? (Така е.) И преди съм казвал нещо подобно: Бог има предвид това, което казва. Това, което казва, ще бъде направено и това, което прави, ще трае вечно, тоест Божиите слова не преминават. Защо не преминават? Защото колкото и слова да изрича Бог и когато и да ги изрича, всички те са истината и не преминават. Дори когато светът навлезе в нова епоха, Божиите слова няма да се променят и няма да преминат. Защо казвам, че Божиите слова не преминават? Защото са истината, а това, което е истината, никога няма да се промени. Така че всички закони и заповеди, които Бог е предложил и изрекъл, както и всички Негови конкретни изисквания към поведението на човека никога няма да преминат. Всяко изискване в Божиите слова е от полза за сътвореното човечество, всички те регулират поведението на човека и са поучителни и ценни за изживяването на нормалната човешка природа и за начина, по който хората трябва да се държат. Всички тези слова могат да променят хората и да ги накарат да изживеят истинско човешко подобие. И обратното, хората са в голяма опасност, ако отричат тези Божии слова и изискванията, които Бог е поставил пред човечеството, а вместо това се придържат към наставленията за добро поведение, които човекът е съставил. Те не само че няма да притежават все повече човешка природа и разум, но и ще стават все по-измамливи и лъжливи, ще стават все по-способни да заблуждават, а човешката природа, която изживяват, ще съдържа все повече измами. Те не само ще заблуждават останалите, но ще се опитват да заблудят и Бог.

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Свържете се с нас в Messenger