Независимо дали събитията, които виждате да се случват около вас, се възприемат от човека като добри или лоши, дали са това, което искаш, или не, дали ти носят радост и щастие, или скръб и болка, трябва да гледаш на тях като на хора, събития и неща, които съдържат поуки, които трябва да се извлекат, и истини, които трябва да се търсят, и трябва да гледаш на тях като на неща, които идват от Бог. Те не се случват случайно, не се дължат на хората, не са причинени от някой човек и не са нещо, което някой може да контролира. Напротив, Бог е този, който управлява всички тези неща, Той ги устройва и подрежда. Възникването на всяко събитие не зависи от човешката воля, не е възможно някой човек да контролира дадено събитие само защото го иска. Бог управлява и устройва целия процес на поява, развитие и трансформация на всички хора, събития и неща, докато те постигнат крайните си резултати. Ако не вярваш в това, тогава се опитай да преживееш и наблюдаваш нещата според думите и принципите, за които говорих. Вижте дали това, което казвам, е вярно. Вижте дали твърдението „Успехът и провалът на нещата зависят от хората“, в което вярвате, е вярно, или дали твърдението „Бог устройва и подрежда появата и развитието на всички хора, събития и неща, докато те постигнат крайните си резултати“ е вярно. Вижте кое от тези две твърдения е правилно, кое отговаря на фактите, кое позволява на хората да се поучат и им носи полза, и кое им дава възможност да опознаят Бог и да имат истинска вяра в Него. Когато преживяваш всичко, което се случва около теб, с възгледа и нагласата, че Бог устройва и подрежда всичко, твоето виждане и твоята гледна точка за нещата ще бъдат съвсем различни. Ако се придържаш към възприемането на всички неща и въпроси от гледна точка на поговорката „Успехът и провалът на нещата зависят от хората“, тогава, меко казано, когато нещо те сполети, ти естествено и неволно ще се оплетеш в идеята за правилно и неправилно, ще се опитваш да държиш хората отговорни и ще анализираш причините за различните инциденти, факторите, които са довели до неблагоприятни последици в различни случаи, и т.н., вместо да търсиш истините принципи и Божието намерение въз основа на Неговите слова. Колкото повече вярваш в поговорката „Успехът и провалът на нещата зависят от хората“, толкова повече възгледите на неверниците ще доминират над теб. Тогава крайните резултати от всичко, което преживяваш, все повече ще противоречат на истината, а вярата ти в Бог ще се превърне просто в доктрина или лозунг. В този момент ще си се превърнал в пълен неверник. С други думи, колкото повече вярваш в твърдението „Успехът и провалът на нещата зависят от хората“, толкова повече ще показваш, че си неверник. Ако не носиш Бог или Божиите слова в сърцето си, ако изобщо не признаваш и не приемаш нито едно от Божиите слова, истини или положителни неща, ако те изобщо нямат място в сърцето ти, тогава дълбините на душата ти са изцяло заети от Сатана, те са изпълнени с мислите и идеите на еволюцията и материализма, а всичко това са дяволски думи на дяволите и на Сатана. Ти вярваш във всички факти, които виждаш с очите си, но не вярваш, че Този, който управлява всичко във вселената, Този, който не може да бъде видян от никого, наистина съществува. Ако възприемаш всичко от гледна точка на твърдението, че „успехът и провалът на нещата зависят от хората“, тогава ти не се различаваш от Сатана и материалистите. Но ако възприемаш всичко от гледна точка на това, че „всичко в света се управлява и подрежда от Бог“, тогава, въпреки че няма да можеш да видиш някои неща ясно, ще си способен да търсиш отговори за конкретни събития, които виждаш да се случват около теб, да търсиш корена на въпроса и същността и истината за проблема в Божиите слова. Няма да изследвате кой е бил прав и кой не, няма да се опитвате просто да държите някого отговорен. Вместо това ще сте способни да съпоставите въпроса с Божиите слова, да потърсите корена на проблема, да определите същността на въпроса и да проучите къде хората са се провалили, какво им е липсвало, какъв покварен нрав са разкрили, как са се бунтували и кои техни аспекти не са съответствали на Бог в хода на всичко това. Ще сте способни да потърсите какви са били намеренията и целите на Бог при извършването на тези неща, какво е искал да постигне у хората, какви резултати е искал да има, какви ползи е искал хората да получат и принципите, към които хората трябва да се придържат. Когато прозреш и възприемеш дадено събитие от тези гледни точки, вътрешното ти състояние ще се промени. Възгледите ти за нещата несъзнателно ще се направляват и насочват от Божиите слова. Несъзнателно ще получиш просветление и насока в Божиите слова, както и истините принципи, които трябва да спазваш и практикуваш, когато ти се случат такива неща. Когато наистина навлезеш в тези истини принципи, ще имаш истинска вяра и упование в Бог, ще отправяш молитви и просби искрено, ще имаш истинско подчинение и ще си способен да практикуваш според истините принципи — какъв ще бъде крайният резултат от това? По време на цялото събитие ще виждаш ясно истината по въпроса, ще се поучиш, ще си способен да разбереш правилно всичко, което те сполетява, и ще си способен да видиш, че то идва от Божиите подредби и че съдържа Божията добра воля. По този начин, точно както хората често казват, че „ако животът ти поднесе лимони, направи си лимонада“, естествено ще си способен да се отнасяш към всяко събитие, което хората осъждат, ненавиждат и мразят, като към нещо положително и ще си способен да признаеш, че то се управлява и подрежда от Бог и че трябва да бъде прието от Него. Ще виждаш в него нещо, което съдържа старателните усилия на Бог, Неговото намерение и Неговите очаквания. В процеса на преживяването му несъзнателно ще разбереш какви са били Божиите намерения при организирането на целия въпрос. Без да го осъзнаваш, ще разбереш и схванеш Неговото намерение, а щом това се случи, несъзнателно ще разбереш истините в него и ще можеш да прозреш всички хора и въпроси, свързани с цялото събитие. Ако през цялото време гледаш на проблема от гледна точка на това, че „всичко в света се управлява и подрежда от Бог“, ще спечелиш много. Ще придобиеш истината, истинска вяра в Бог и разбиране за Божието върховенство над всички неща. Ще разбереш Божиите намерения и усърдните Му мисли по този въпрос. Разбира се, ще придобиеш също така разбиране и преживяване на фразата „Бог е вездесъщ“, която преди това е съществувала само в твоето съзнание. Ако по време на цялото събитие гледаш на проблема от гледната точка на това, че „успехът и провалът на нещата зависят от хората“, ще се оплакваш, няма да зачиташ Бог и ще чувстваш, че Той е много далечен и неясен. Думата „Бог“, Божията идентичност, същността на Бог и всичко, свързано с Него, ще ти се струват толкова далечни и кухи. Ще вярваш, че възникването, развитието и крайният резултат от цялото събитие са зависели от човешки манипулации и че човешкият фактор е в основата на всичко. Затова постоянно ще размишляваш върху тези въпроси, като си мислиш: „Кой е допуснал грешка на този етап? Кой по непредпазливост е причинил загуба на този етап? Кой прекъсна, смути и разруши този етап? Ще се погрижа да си плати за това“. Ще се фиксираш върху отделни хора и въпроси, постоянно ще живееш в сферата на правилното и грешното, като напълно пренебрегваш Божиите слова, истината, отговорностите, дълга и задълженията, които сътворените същества трябва да изпълняват, и гледните точки и позициите, които трябва да отстояваш. Бог вече няма да има никакво място в сърцето ти. През целия процес на събитието няма да има никаква връзка между теб и Бог, нито между теб и Божиите слова. Това означава, че когато се сблъскаш с дадена ситуация, ти ще се фиксираш само върху хората и нещата. Няма да си способен да измислиш нито една дума, която да съответства на истината, нито едно твърдение за истината, което да идва от Бог, за да се съпостави с въпроса за сравнение, няма да можеш да го използваш като основа за разбор на ситуацията, няма да извлечеш поука от нея или да придобиеш проницателност, няма да укрепиш вярата си или да опознаеш Бог. Няма да направиш нищо от това. През цялото време на цялото събитие ще се придържаш към популярната поговорка, че „успехът и провалът на нещата зависят от хората“, което, по-точно казано, е аргумент и гледна точка на неверниците. И обратното, да кажем, че от самото начало на събитието можеш да го приемеш от гледната точка на сътворено същество, без да изследваш дали някой е прав, или не, без да анализираш прекомерно някой човек или нещо и без да се фиксираш върху хора или неща. Да кажем, че вместо това усърдно търсиш отговори в Божиите слова, активно идваш пред Бог, за да се молиш и да се уповаваш на Него, и търсиш Божието просветление и напътствие, като позволяваш на Бог да върши делото Си и да устройва нещата. Да предположим, че имаш нагласа на богобоязливост и богопокорство, на жажда за истината и на активно сътрудничество с Бог — че това не е гледната точка и нагласата на неверник, а по-скоро е гледната точка и позицията, която трябва да има един истински Божи последовател. С такава гледна точка и позиция несъзнателно ще придобиеш това, което никога преди не си преживявал, а именно истините реалности, които не си притежавал преди. Тези истини реалности всъщност са резултатите, които Бог иска да постигне и осъществи в теб чрез Своето върховенство над цялото събитие. Ако Бог осъществи това, което възнамерява да постигне, тогава Той няма да е действал напразно, защото ще е постигнал желаните от Него резултати във вас. Какви са тези резултати? Бог иска да видиш какво наистина се случва, че нищо не става случайно, нито пък е причинено от хората, а че Бог го контролира. Бог иска да преживееш Неговото реално съществуване и да разбереш факта на Неговото върховенство и това, че Той устройва съдбата на всички неща, и че това е факт, а не празно твърдение.

Ако чрез преживяванията си наистина осъзнаеш факта, че Бог управлява всичко и че Той устройва съдбата на всички неща, ще си способен да кажеш нещо подобно на това, което Йов каза: „Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, но сега окото ми Те вижда; затова се отричам от думите си и се кая в пръст и пепел“ (Йов 42:5-6). Добро ли е това твърдение? (Да.) Толкова е хубаво да чуя това твърдение и то е трогателно. Искате ли да изпитате истинността му? Искате ли да разберете как се чувстваше Йов, когато каза тези думи? (Да.) Това просто нормално желание ли е, или е силно желание? (Силно.) Накратко, вие наистина имате такава решимост и такова желание. И така, как може да се изпълни това желание? Както вече ви казах. Трябва да заемеш гледната точка на сътворено същество и да подхождаш към всички хора, събития и неща, които те сполетяват, от позицията на това да признаеш, че Бог е Владетелят на всичко и че всичко се контролира и ръководи от Него. Трябва да извлечеш поуки от това, да разбереш Божието намерение във всичко, което Той прави, и да разпознаеш какво Бог иска да постигне и да осъществи в теб. Като направиш това, един ден скоро и в недалечното бъдеще ще се почувстваш по същия начин като Йов, когато изрече тези думи. Когато чуя, че казвате, че наистина искате да изпитате това, което Йов почувства, когато изрече тези думи, знам, че над 99 процента от хората никога преди не са изпитвали такива чувства. Защо е така? Защото никога не сте заемали гледната точка на сътворено същество и не сте преживявали факта, че Създателят управлява и контролира всичко, както направи Йов. Всичко това се дължи на човешкото невежество, глупост и непокорство, както и на заблудата и покварата, причинени от Сатана, които карат хората неволно да оценяват и подхождат към всичко, което им се случва, от гледната точка на неверник и дори да определят и подхождат към всичко, което се случва около тях, като използват някои от методите и теоретичните основи, до които обикновено прибягват невярващите. Заключенията, до които в крайна сметка достигат, нямат нищо общо с истината, а някои от тях дори ѝ противоречат. Това пречи на хората в дългосрочен план да преживяват факта, че Създателят управлява и контролира всички неща, и чувството, което Йов имаше, когато изрече тези думи. Ако си преминал през изпитания, големи или малки, подобни на тези на Йов, и чрез тях вече си усетил Божията ръка в действие и факта на Божието върховенство, ако си разпознал и конкретните намерения на Бог да управлява и да устройва тези въпроси, както и пътя, който хората трябва да следват, тогава в крайна сметка ще можеш, наред с другите неща, да преживееш положителните последствия, които Бог е искал да постигне в теб през цялото време на събитията, добрите Божии намерения и очаквания за теб. Ще преживееш всичко това. Когато го направиш, вече няма да вярваш само, че Бог може да говори истината и да ти осигури живот, а ще осъзнаеш по осезаем начин, че Създателят наистина съществува, както и факта, че Той е създал и управлява всички неща. Докато преживяваш всичко това, вярата ти в Бог и в Създателя ще нараства. В същото време това ще те накара да осъзнаеш факта, че си взаимодействал със Създателя по реален начин, и това осезаемо и напълно ще затвърди вярата и доверието ти в Бог, в начина, по който Го следваш, както и във факта, че Той управлява всичко и е вездесъщ. Когато получите това потвърждение и осъзнаване, мислите ли, че сърцето ви ще се изпълни с радост и щастие или с болка и скръб? (С радост и щастие.) Определено ще бъде радост и щастие! Без значение колко болка и скръб си преживял преди това, те ще се разсеят като кълбо дим и сърцето ти ще се развълнува от радост, ще се радваш и ще подскачаш от щастие. Когато видиш, че фактът на Божието върховенство над всички неща е наистина потвърден и преживян от теб, това е равносилно на това наистина да се запознаеш, да се срещнеш и да общуваш с Бог лице в лице. В този момент ще се почувстваш по същия начин, както се чувстваше Йов. Какво каза Йов в онзи момент? („Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, но сега окото ми Те вижда; затова се отричам от думите си и се кая в пръст и пепел“.) Външно Йов използва поведението и действията на отвращение от себе си и покаяние, за да изрази омразата си към миналото, но всъщност дълбоко в сърцето си той е радостен и щастлив. Защо? Защото неочаквано вижда лицето на Създателя, изправя се лице в лице с Него и среща Бог в едно събитие, в едно незабележително и случайно събитие. Кажете Ми, кое сътворено същество, кой последовател на Бог не копнее да Го види? Когато се случи такава ситуация, когато се случи такова нещо, кой не би бил щастлив, кой не би се вълнувал? Всеки би се развълнувал. Би се почувствал развълнуван и радостен. Това ще бъде нещо, което никога няма да забрави, докато е жив, и това е нещо, което си струва да се помни. Помислете, няма ли много ползи от това? Надявам се, че в бъдеще вие наистина ще изживеете това чувство, ще имате този вид преживяване и такива срещи. Когато човек наистина види лицето на Бог и наистина е способен да изживее същите чувства, които Йов изпитва при срещата си с Бог Йехова, това се превръща в крайъгълен камък на неговата вяра в Бог. Това е толкова прекрасно нещо! Всеки човек очаква с нетърпение такъв резултат и такава ситуация, и всеки се надява да я преживее и да има такава среща. Тъй като имаш такива надежди, трябва да имаш правилната гледна точка и позиция, докато преживяваш всичко, което се случва около теб, като преживяваш и разбираш всичко по начина, по който Бог те учи и напътства, като се научаваш да приемаш всичко от Бог и да възприемаш всичко в съответствие с Божиите слова, като използваш истината за свой критерий. По този начин вярата ти ще става все по-голяма, без да го осъзнаваш, а фактът, че Бог има върховенство над всички неща и управлява всичко, постепенно ще се утвърждава и потвърждава в сърцето ти. Когато всичко това се утвърди в теб, ще продължаваш ли да се тревожиш, че духовният ти ръст не става по-висок? (Не.) Но е нормално сега да се чувствате малко притеснени, защото сте толкова малки на ръст и има много неща, които не можете да прозрете — би било невъзможно да не се притеснявате, това е нещо, което не можете да избегнете. Това е така, защото у хората има много неща, които идват от знанието, от човека, от Сатана, от обществото и т.н. Всички тези неща оказват дълбоко влияние върху гледната точка, от която хората подхождат към Бог, както и върху нагласата и позицията, която трябва да заемат, когато преживяват различни неща. Ето защо да заемеш правилна позиция и нагласа, когато те сполетяват различни неща, не е лесна задача. Това изисква да преживеете не само положителни, но и негативни неща. Като разпознавате и разбирате същността на тези негативни неща, ще извличате повече поуки и ще разбирате действията на Бог и всемогъществото и мъдростта Му в управлението на всички неща.

Сега разбирате ли напълно, че твърдението „Успехът и провалът на нещата зависят от хората“ е невярно? (Да, разбираме.) Има ли някакви верни аспекти в това твърдение? Има ли някакви валидни елементи? (Не, няма.) Изобщо ли няма такива? (Няма.) Добре е да се разбере, че изобщо няма такива. Това е теоретично разбиране. След това в реалния живот, чрез наблюдение и преживяване, ще откриеш, че твърдението „Успехът и провалът на нещата зависят от хората“ е погрешно, абсурдно и е гледната точка на неверник. Когато откриеш този факт и можеш да използваш факти, за да докажеш грешката в това твърдение, тогава напълно ще го изоставиш и отхвърлиш, и повече няма да го използваш. Все още не си стигнал до този момент. Въпреки че си приел казаното от Мен, по-късно, когато се сблъскаш със ситуации, ще се замислиш: „Тогава смятах, че няма нищо вярно в твърдението, че „успехът и провалът на нещата зависят от хората“, а защо сега смятам, че то е донякъде вярно?“. Започваш да се бориш вътрешно и отново изпитваш противоречия. И тогава какво трябва да направиш? Първо, трябва да промениш гледната си точка. Да се избавиш от всички мисли и гледни точки, които произхождат от това, че се придържаш към това твърдение. Да се избавиш от всички действия, които произтичат от него. Не се фиксирай върху хора или въпроси. Първо се обърни към Бог в молитва, след това потърси опората и принципите в Божиите слова. В процеса на търсене несъзнателно ще получиш просветление и ще разбереш истината. Може да ти е трудно да търсиш принципите сам, затова събери всички, които имат отношение към въпроса, и заедно потърсете опората и истините принципи в Божиите слова. След това четете с молитва, разговаряйте за съответните Божии слова и ги проверете за сравнение. След като ги сравните с Божиите слова, приемете правилните гледни точки, а неправилните ще бъдат естествено отхвърлени. Оттук нататък разрешавайте и се справяйте с въпросите в съответствие с тези принципи. Как ви звучи този метод? (Добре.) В процеса на търсене на истината това, от което трябва да се избавиш, са действията, които произтичат от гледната точка на „успехът и провалът на нещата зависят от хората“. Намери съответните Божии слова и разрешавай и се справяй с проблемите въз основа на тях. Като търсиш истината и разрешаваш проблемите по този начин, твоите погрешни възгледи ще бъдат преодолени. Ако се справяш с нещата въз основа на Божиите слова и истините принципи, тогава посоката и подходът ти за разрешаване на въпросите съответно ще се променят. В резултат на това изходът на въпроса ще се развие в благоприятна посока. Използването на нагласата и гледната точка на „успехът и провалът на нещата зависят от хората“ за разрешаване на проблемите и справяне с въпросите обаче ще ги накара да се развият в зловредна посока. Например, когато хората в църквата се подвеждат от антихристите, ако не търсят истината, а само се фиксират върху хора и въпроси, обсъждат кое правилно и кое е грешно и държат другите отговорни, крайният резултат ще бъде разправяне с няколко души и считане на въпроса за решен. Някои може да кажат: „Ти каза, че това се развива в зловредна посока, но аз не съм видял никакви зловредни резултати. Антихристите бяха изгонени, така че проблемът не е ли разрешен? Къде е този зловреден резултат?“. Всички ли си взеха поука от това преживяване? Разбраха ли истината от него? Могат ли да разпознаят антихристите? Разбират ли Божието намерение? Осъзнаха ли Божието върховенство? Не настъпи нито един от тези положителни резултати. Напротив, хората продължават да живеят според сатанинските философии, не си вярват, пазят се един от друг и си прехвърлят отговорността. Когато се сблъскат със ситуация, те бързо се отбраняват, търсейки единствено самосъхранение. Страхуват се да поемат отговорност и с тях да се разправят. Не си извличат никакви поуки и не приемат нищо от Бог, камо ли да търсят Божието намерение. Могат ли хората да израстват в живота по този начин? В крайна сметка те знаят само какво могат или не могат да правят пред своите водачи, какво да казват и правят, за да направят водачите си щастливи, както и какви думи и действия ще накарат водачите им да се възмущават и да не ги харесват. В резултат на това хората започват да се пазят един от друг, да се затварят в себе си, да се прикриват и никой не проявява откровеност. Затворени, защитени и прикрити по този начин, изправили ли са се хората пред Бог? Не, не са. След като преживеят много неща, те се научават да избягват определени ситуации, страхуват се да общуват с другите и да се сблъскват с проблеми. Накрая те напълно се затварят в себе си, не проявяват откровеност към никого и в сърцата им няма място за Бог. Да се вярва в Бог по този начин се основава изцяло на сатанинска философия. Независимо през колко преживявания преминават, не могат да извлекат никакви поуки, да опознаят себе си, камо ли да се избавят от покварения си нрав. Могат ли да разберат истината и да опознаят Бог по този начин? Могат ли да почувстват истинско покаяние? Не, не могат. Вместо това те се научават да се пазят от другите, да защитават себе си, да следят внимателно думите и изразите на другите и да се нагаждат спрямо посоката на вятъра. Научават се да използват хитрости, да са по-тактични и по-способни да се справят с кавги и спорове. Когато се сблъскат с проблеми, те избягват да поемат отговорност и вместо това я прехвърлят на другите. Вече нямат никаква връзка с Бог, с Неговите слова или с истината. Сърцата им се отдалечават все повече и повече от Бог. Не е ли това зловредно развитие? (Да.) Как се е появила тази посока на зловредно развитие? Ако човек възприема хората и нещата и се държи и действа в съответствие с Божиите слова, ако приемат истината за свой принцип, ако търсят Божиите слова за основа, когато се сблъскат с проблем, като търсят отговори в тях, ако определят корена на проблема спрямо Божиите слова и го съпоставят с тях за сравнение, ако ги използват за разрешаване на всички въпроси и трудности, тогава Божиите слова ще им осигурят път напред, така че да не бъдат затруднени, спънати или хванати в капан от тези въпроси. Накрая те биха разбрали принципите на практикуването, които Бог изисква по тези въпроси, и биха имали път, който да следват. Ако всички идваха пред Бог, когато се сблъскат с предизвикателства, ако приемаха всичко от Бог, ако се учеха да се уповават на Него и намираха истините принципи за опора в процеса на търсене, щяха ли все още да се предпазват един от друг? Дали някой все още щеше да се занимава с това кое е правилно или грешно, без да се интересува от корена на проблема? (Не, нямаше.) Дори да има някой, който не практикува истината и все още се занимава с такива въпроси, той е изключение, отхвърлен е от всички. Ако хората могат да приемат нещата от Бог, когато се сблъскат с тях, ситуацията ще се развива в благоприятна посока. Те в крайна сметка ще разберат и познаят Божиите слова и ще придобият истината. Това, което хората практикуват, е истината, а това, което постигат, е правилната цел — да придобият истината и да могат да свидетелстват за Бог. Вярата им ще се засили, разбирането им за Бог ще нарасне и те ще развият богобоязливо сърце. Не е ли това благоприятна посока на развитие? (Да.) Какво води до такива резултати? Дали защото гледната точка и позицията, която хората заемат по всеки въпрос, са правилни и съответстват на истината? (Да.) Казано просто и ясно, тази гледна точка и позиция означават приемане на нещата от Бог, което естествено води до благоприятна посока и благоприятни стъпки на развитие и до постигането на резултат от разбирането на истината и познаването на Бог. Ако обаче хората не приемат нещата от Бог, а вместо това подхождат към тях от човешка гледна точка и въз основа на сатанински философии, все още разчитат на сатанинска философия за оценка на събитията и се фиксират върху хора и неща, всичко, което произтича от това, ще бъде зловредно. Крайната последица е, че никой няма да разбере истината и да получи ползи. Това е резултатът от незнанието как да се преживява Божието дело. Затова в някои църкви съществува атмосфера на дисхармония между някои хора, които изпълняват дълга си. Те винаги се подозират, пазят се един от друг, обвиняват се, съревновават се и спорят един с друг. Те тайно се борят в дълбините на сърцата си. Това потвърждава едно нещо: в тази група няма нито един човек, който да търси истината, нито един, който да приема нещата от Бог, когато се сблъска с тях. Всички те са неверници и не се стремят към истината. Обратно, в някои църкви има хора, които, въпреки че са с малък духовен ръст и не разбират много от истината, са способни искрено да приемат нещата от Бог във всяка ситуация, голяма или малка, и след това да практикуват и преживяват според Божиите слова, и да навлязат в реалността им. Въпреки че тези хора, които изпълняват дълга си заедно, понякога се препират, спорят и се карат, между тях има такава атмосфера, каквато не се среща сред невярващите. Когато се събират, за да вършат нещо, то е особено хармонично, все едно са семейството или роднини, без пропаст между сърцата им, и те са единни в работата си. Наличието на такава хармонична атмосфера показва, че поне ръководителите или няколко ключови личности търсят истината и се справят с нещата по правилния начин, когато се сблъскват с проблеми, и наистина са постигнали резултати в прилагането на принципа на „приемане на всичко от Бог“. Има много хора, които вярват в Бог, но тъй като не се стремят към истината или не приемат сериозно Божиите слова, вярват в Него в продължение на много години, без да имат навлизане в живота. Независимо какво им се случва, не приемат, че то е от Бог, а вместо това винаги разчитат на човешките представи и фантазии, за да възприемат нещата. Те не могат да изживеят Божието дело. Ако в църквата има няколко души, които имат духовно разбиране и виждат, че много неща са подредени и предопределени от Бог, те могат да се уповават на Него, активно да търсят истината, да я практикуват и да се справят с нещата според истините принципи. В такава църква се поражда атмосфера на делото на Светия Дух. Със сигурност хората могат да почувстват тази особено приятна хармонична атмосфера и естествено начинът им на мислене е в най-добро състояние. По-конкретно между хората има взаимно разбиране, обща амбиция, цел и мотивация за стремеж дълбоко в сърцата им. Поради това те могат да се обединят. В такава църква можеш да изпиташ особено хармонична атмосфера. Тя изпълва хората с увереност и ги мотивира да се стремят към напредък. Те се чувстват по-уверени в сърцата си и сякаш имат неизчерпаеми сили да отдават всичко на Бог. Това чувство е изключително приятно. Всеки, който посещава събирания в тази църква, може да се наслади на тази атмосфера и на чувството на увереност. В такъв момент те се чувстват така, сякаш живеят в Божията прегръдка, сякаш са в Неговото присъствие всеки ден. Това е наистина различно преживяване. В онези църкви, в които Светият Дух не върши делото Си, повечето хора не се стремят към истината. Те не могат да приемат нещата от Бог, когато се сблъскват със ситуации, и разчитат на човешки начини и средства, за да контролират всичко. В такова паство чувствата между хората са различни и отношенията между тях и атмосферата, която се създава, също са различни. Изобщо не усещаш атмосферата на делото на Светия Дух или атмосферата на взаимна любов. Вместо това усещаш само студенина. Това означава, че хората са студени един към друг. Всички се пазят един от друг, спорят един с друг, тайно се състезават помежду си и се стремят да се надминат. Никой не се подчинява на другия и дори се потискат, изключват и наказват взаимно. Те са като невярващите на работното място, в света на бизнеса и в политиката и те карат да изпитваш отвращение, омраза и страх, без да оставят у теб чувство за сигурност. Ако изпиташ такива чувства в някоя група от хора, ще се убедиш в точността на твърдението, че „човечеството е дълбоко покварено от Сатана“ и това ще те накара да обичаш още повече делото на Светия Дух. Без делото на Светия Дух, тоест когато властват хората, Сатана, знанието или неверниците, атмосферата е съвсем различна. Тя ще те накара да се чувстваш неудобно и безрадостно и скоро ще се почувстваш задушен и депресиран. Това чувство идва от Сатана и от поквареното човечество, това е точно така. С това завършва общението по тази тема.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.