Що се отнася до въпроса за съдбата на една държава, трябва ли хората да разберат как го Бог възприема и как те трябва да го възприемат правилно? (Да.) Хората трябва да разберат точно каква позиция трябва да заемат по този въпрос, за да се освободят от поразяващите въздействия и влияние, които идеята „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“ има върху тях. Нека първо да разгледаме въпроса дали съдбата на една държава може да бъде повлияна от един човек, от една сила или от една етническа група. Кой решава съдбата на една държава? (Тя се определя от Бог.) Точно така, тази първопричина трябва да бъде разбрана. Съдбата на една държава е тясно свързана с Божието върховенство и няма връзка с никой друг. Никаква сила, идея или човек не може да промени съдбата на една държава. Какво включва съдбата на една държава? Процъфтяването и упадъка ѝ Независимо дали държавата е развита или изостанала, независимо от географското ѝ положение, от това каква територия обхваща, от размера ѝ и от всичките ѝ ресурси — какви ресурси има на земята, под земята и във въздуха — кой е управникът на държавата, какви хора са част от управляващата йерархия, какви са водещите политически принципи и метод на управление на управника, дали той признава Бог, дали Му се покорява, какво е отношението му към Бог и т.н. — всички тези неща имат значение за съдбата на държавата. Тези неща не се определят от един човек, още по-малко от някаква сила. Нито един човек или сила няма последната дума, нито пък Сатана. И така, кой има последната дума? Единствено Бог има последната дума. Нито хората разбират тези неща, нито Сатана, но той е непокорен. Той постоянно иска да владее хората и да доминира над тях, затова постоянно използва някои смущаващи и подвеждащи идеи и мнения, за да популяризира неща като морално поведение и обществени нрави и да накара хората да приемат тези идеи, като по този начин експлоатира хората, за да служат на управниците и да ги държат на власт. Но в действителност, независимо какво прави Сатана, съдбата на една държава няма никаква връзка с него, нито с това колко енергично, дълбоко и повсеместно се разпространяват тези идеи на традиционната култура. Условията на живот и формата на съществуване на всяка държава във всеки период — независимо дали е богата или бедна, изостанала или развита, какво е нейното място сред многото държави в света — всичко това няма никакво отношение към силата на управлението на управниците, нито към съдържанието на идеите на тези мислители, нито към енергията, с която те ги разпространяват. Съдбата на една държава е свързана единствено с Божието върховенство и с периода, в който Бог управлява цялото човечество. В който и период Бог да трябва да върши някакво дело, да управлява и устройва някои неща, да води цялото общество в някаква посока и да въвежда каквато и да е форма на общество — през този период ще се появят някои специални герои и ще се случат някои велики и специални неща. Например война, анексиране на земите на някои държави от други държави, появата на някои специални, нововъзникващи технологии или дори движението на всички океани и континентални плочи на земята и т.н. — всички тези неща са обект на върховенството и подредбите на Божията ръка. Възможно е също така появата на една незабележителна личност да накара цялото човечество да направи огромна крачка напред. Също толкова възможно е появата на едно съвсем незабележително, незначително събитие да предизвика масова миграция на човечеството или пък може да се окаже, че под въздействието на едно незначително събитие цялото човечество ще претърпи голяма трансформация, или ще има различни степени на промени по отношение на икономиката, военното дело, бизнеса или здравеопазването и т.н. Тези промени влияят върху съдбата на всяка държава на земята, а също и върху просперитета и упадъка на всяка държава. Ето защо съдбата, възходът и упадъкът на всяка държава, независимо дали е силна или слаба, са свързани с Божието управление сред човечеството и с Неговото върховенство. Защо тогава Бог иска да върши нещата по този начин? Неговите намерения са в основата на всичко. Накратко, оцеляването, възходът и падението на която и да е държава или нация нямат никаква връзка с която и да е раса, власт, управляваща класа, начин или метод на управление или отделна личност. Те са свързани само с върховенството на Създателя и с периода, през който Създателят управлява човечеството, както и със следващата стъпка, която Създателят ще предприеме в управлението и ръководството на човечеството. Следователно всичко, което Бог прави, оказва влияние върху съдбата на всяка държава, нация, раса, група или отделен човек. От тази гледна точка може да се каже, че съдбата на всеки отделен човек, раса, нация и държава всъщност са свързани и тясно обвързани помежду си и между тях съществува неразривна връзка. Връзката между тези неща обаче не се дължи на идеята и на възгледа, че „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“, а на върховенството на Създателя. Именно защото съдбата на тези неща се намира под върховенството на единствения истински Бог, на Създателя, между тях съществува неразривна връзка. Това е първопричината и същността на съдбата на всяка държава.

И така, ако погледнем от перспективата на мнозинството от населението, какъв възглед трябва да има човек за съдбата на държавата си? На първо място, той трябва да види какво прави държавата, за да защити и задоволи мнозинството от населението. Ако мнозинството от населението живее добре, ако има свобода и правото да се изказва свободно, ако всички политики, прокламирани от държавното управление, са много рационални и хората ги считат за справедливи и разумни, ако човешките права на обикновените хора могат да бъдат защитени и ако хората не са лишени от правото си на живот, тогава те по естествен начин ще започнат да се осланят на тази държава, ще се чувстват щастливи да живеят в нея и ще я обичат от все сърце. Тогава всеки ще бъде отговорен за съдбата на тази държава, а хората ще бъдат истински готови да изпълнят отговорността си към нея и ще искат тя да съществува вечно, защото е от полза за живота им и за всичко, свързано с тях. Ако тази държава не може да защити живота на обикновените хора и не им предоставя човешките права, които заслужават, ако те дори нямат свобода на словото, ако тези, които изказват мнението си, са подложени на ограничения и репресии, ако на хората се забранява дори да говорят или да обсъждат какво искат, ако, когато са подложени на тормоз, унижение и преследване, държавата не се интересува, ако няма никаква свобода, а хората са лишени от основните си човешки права и от правото на живот, ако тези, които вярват в Бог и Го следват, дори са потискани и преследвани, така че да не могат да се завърнат у дома, ако вярващите са убивани безнаказано, тогава тази държава е държава на дяволи, държава на Сатана и тя не е истинска държава. В такъв случай трябва ли все пак всеки да бъде отговорен за нейната съдба? Ако хората вече я мразят и ненавиждат в сърцата си, тогава дори и да признаят на теория отговорността си към нея, те няма да искат да изпълнят тази отговорност. Ако силен враг нахлуе в тази държава, повечето хора дори ще таят надежди за неминуемия ѝ крах, за да могат да водят щастлив живот. Следователно това дали всички хора са отговорни за съдбата на една държава зависи от това как нейното правителство се отнася към тях. От съществено значение е дали то има подкрепата на обществото — това се определя главно въз основа на този аспект. Другият аспект, принципно погледнато, е, че зад всичко, което се случва с която и да е държава, стоят редица причини и фактори, които го предизвикват, и това не е нещо, което може да бъде повлияно от един обикновен или незначителен човек. Ето защо, когато става въпрос за съдбата на една държава, нито един отделен човек или етническа група няма последната дума, нито властта да се намеси. Не е ли факт това? (Да, така е.) Да кажем например, че управляващата класа на вашата държава иска да разшири територията си и да завземе първокласни земи, инфраструктура и ресурси на съседна държава. След като вземе решението, тя започва да подготвя военни сили, да набира средства, да складира всякакви материали и да обсъжда кога да започне разширяването на територията. Имат ли право обикновените хора да знаят за всичко това? Ти дори нямаш право да знаеш. Всичко, което знаеш, е, че през последните години държавните данъци са се увеличили, налозите и таксите, събирани под различен предлог, са се увеличили и държавният дълг е нараснал. Единственото ти задължение е да плащаш данъци. А що се отнася до това какво ще се случи с държавата и какво ще направят управниците, това изобщо има ли нещо общо с теб? До момента, в който държавата реши да започне война, коя държава и кои земи ще нападне и как ще ги нападне, това са неща, за които знае само управляващата класа, и дори войниците, които ще бъдат изпратени в битка, не знаят за това. Те дори нямат право да знаят. Те трябва да се бият там, където им посочи управникът. Що се отнася до това защо се бият, колко дълго ще се бият, дали могат да спечелят, или не, и кога ще могат да се приберат у дома, те просто са в неведение и изобщо нищо не знаят. Децата на някои хора са изпратени на война, но те като родители дори не научават за това. Още по-лошо — когато децата им са убити, те дори не узнават за това. Едва когато върнат пепелта им, те узнават, че децата им са мъртви. Така че кажи Ми, има ли някаква връзка между съдбата на твоята държава и нещата, които тя ще направи, и решенията, които ще вземе, и теб като обикновен човек? Казва ли ти държавата на теб, обикновения човек, за тези неща? Ти имаш ли право да участваш във вземането на решения? Ти дори нямаш право да знаеш, да не говорим за правото да участваш във вземането на решения. Независимо каква е твоята държава за теб, има ли отношение към теб как се развива тя, в каква посока се движи и как се управлява? Това няма никакво отношение към теб. Защо това е така? Защото ти си обикновен човек, а всички тези неща са свързани само с управниците. Последната дума принадлежи на управниците и на управляващата класа, както и на тези, които имат користни интереси, но тя няма никакво отношение към теб като обикновен човек. Така че ти трябва да се самоосъзнаеш малко. Не правете ирационални неща. Не е необходимо да се отказвате от живота си или да се излагате на опасност заради един управник. Да предположим, че управниците на страната са диктатори и че властта е в ръцете на дяволи, които не изпълняват същинския си дълг и по цял ден се отдават на пиене и разврат, живеят разточително и не правят нищо за народа. Страната изпада в дългове и хаос, а управниците са корумпирани и некомпетентни, в резултат на което тя бива нападната от чужд враг. Едва тогава управниците се сещат за обикновените хора, призовават ги и казват „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“. Ако страната загине, всички ви очаква труден живот. В момента страната е в беда, а нашественици са нарушили границите ни. За да защитите страната, бързайте към бойното поле, настъпил е моментът, в който страната се нуждае от вас!“. Ти размишляваш върху това, като си казваш: „Точно така, „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“. Страната най-накрая се нуждае от мен поне веднъж, така че щом имам тази отговорност, трябва да отдам живота си, за да я защитя. Нашата страна не може да попадне в чужди ръце, без този управник на власт сме свършени!“. Глупаво ли е да се мисли по този начин? Управниците на тези диктатури отричат Бог и Му се противопоставят, ядат, пият и се забавляват по цял ден, държат се безразсъдно, карат се безпардонно на обикновените хора, вредят на масите и издевателстват над тях. Ако се втурнеш смело и безстрашно да защитаваш такива управници, да им служиш като пушечно месо на бойното поле и да затриваш живота си за тях, то ти определено си глупав и се кълнеш в сляпа вярност! Защо казвам, че определено си глупав? За кого точно се бият войниците на бойното поле? За кого затриват живота си? За кого служат като пушечно месо? И ако ти, един слаб и немощен обикновен човек, отидеш в битка, то това е просто проява на глупост и похабяване на живот. Ако настъпи война, трябва да се молиш на Бог и да искаш от Него да те защити, за да можеш да избягаш на безопасно място, вместо да правиш безсмислена жертва и да се противопоставяш. Какво е определението за безсмислена жертва? Безразсъдство. В страната естествено ще има хора, които са готови да поддържат духа на „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“, да защитават управниците и да залагат живота си за тях. Съдбата на държавата има голямо влияние върху интересите и оцеляването на такива хора, така че нека те се грижат за нейните дела. Ти си обикновен човек, нямаш власт да защитаваш държавата и тези неща нямат никакво отношение към теб. А каква точно държава си струва да бъде защитавана? Ако това е държава със свободна и демократична система, в която управникът действително прави нещо за хората и може да им гарантира нормален живот, тогава такава държава си струва да бъде защитавана и закриляна. Обикновените хора считат, че защитата на такава държава е равносилна на защита на собствения им дом, което е неизменна отговорност, затова са готови да работят за държавата и да изпълнят своята отговорност. Но ако дяволи или Сатана управляват тази държава, а управниците са нечестиви и некомпетентни до такава степен, че управлението на тези демонични царе се изчерпва и те трябва да се оттеглят, Бог ще издигне мощна държава, която да нападне. Това е сигнал от Небето към човешките същества, с който им се казва, че управниците на този режим трябва да се оттеглят и че те не са достойни да имат такава власт, да доминират в тази държава или да карат хората от тази държава да им предоставят ресурс, защото не са направили нищо, за да осигурят благосъстоянието на населението ѝ, а управлението им не е донесло никаква полза за обикновените хора или щастие в живота им. Те само са изтезавали обикновените хора, нанасяли са им вреди, измъчвали са ги и са ги малтретирали. Следователно тези управници трябва да се оттеглят и да се откажат от постовете си. Ако този режим бъде заменен с демократична система с добродетелни хора на власт, това ще оправдае надеждите и очакванията на населението и ще бъде в съответствие с волята на Небето. Тези, които се съобразяват с пътищата на Небето, ще просперират, а тези, които се противопоставят на Небето, ще загинат. Като обикновен гражданин, ако постоянно се подвеждаш по идеята, че „Всеки човек е отговорен за съдбата на страната си“, и винаги боготвориш и следваш управляващата класа, то със сигурност ще умреш рано и вероятно ще се превърнеш в изкупителна жертва и погребално украшение на управляващата класа. Ако се стремиш към истината, ако избягваш да бъдеш подвеждан от Сатана и ако успееш да избегнеш неговото влияние и да запазиш живота си, за теб има надежда, че ще видиш появата на положителна държава, как мъдри учители и управници поемат властта, как се установява добра обществена система и ти ще имаш късмета да живееш щастливо. Не е ли това изборът на един умен човек? Не мислете, че всеки, който нахлува, е враг или дявол. Това е погрешно. Ако винаги считате управниците за по-висши и стоящи над всички останали хора и ги имате за вечни господари на тази земя, независимо колко лоши неща вършат или колко много се противопоставят на Бог и колко жестоко посягат на вярващите, това е сериозна грешка. Помислете, че след като феодалните управляващи династии от миналото са били изкоренени и човешките същества са заживяли в условията на различни относително демократични обществени системи, те са станали малко по-свободни и щастливи, животът им в материално отношение е станал по-добър от преди, а широтата на виждането, проницателността и възгледите на човечеството за различни неща са станали по-напреднали от преди. Ако всички хора бяха изостанали в мисленето си и постоянно вярваха, че „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“, ако постоянно искаха да възродят старите традиции, да възстановят управлението на императорите и да се върнат към феодалната система, можеше ли човечеството да напредне толкова много, колкото е напреднало днес? Щеше ли местообитанието им да е такова, каквото е сега? Със сигурност нямаше да е такова. Следователно, когато държавата е в беда, ако законите ѝ предвиждат, че ти трябва да изпълниш гражданските си задължения и да отбиеш военната си служба, тогава ти трябва да отбиеш военната си служба в съответствие със закона. Ако по време на военната си служба трябва да влезеш в битка, тогава по същия начин ти трябва да изпълниш своята отговорност, защото това се изисква да правиш по закон. Не може да нарушаваш закона, а трябва да го спазваш. Ако законът не го изисква, тогава си свободен да избираш. Ако държавата, в която живееш, признава Бог, следва Го, покланя Му се и има Неговите благословии, тогава тя трябва да бъде защитавана. Ако държавата, в която пребиваваш, се противопоставя на Бог и Го преследва, ако арестува и потиска християните, тогава тази държава е сатанинска държава, управлявана от дяволи. Чрез постоянното противопоставяне на Бог с безумна ярост, тя вече е накърнила Божия нрав и е прокълната от Бог. Когато такава държава е изправена пред нашествието на чужд враг и е обзета от проблеми вътре и извън границите си, това е време на широко възмущение, недоволство и негодувание сред Бог и човечеството. Не е ли това времето, когато в който Бог иска да изгради среда, която да унищожи тази държава? Това е моментът, в който Бог започва да действа. Бог е чул молитвите на хората и времето Той да поправи злините, причинени на Божиите избраници, е дошло. Това е нещо добро и това е добра новина. Времето, в което Бог е на път да заличи дяволите и Сатана, е също така времето, в което Божиите избраници да се развълнуват изключително много и да тръгнат да разпространяват новината. В това време ти не трябва да рискуваш живота си заради управляващата класа. Трябва да използвате мъдростта си, за да се отървете от ограниченията, наложени от управляващата класа, бързо да избягате, за да запазите живота си и да се спасите по спешност. Някои хора казват: „Ако избягам, ще бъда ли дезертьор? Това не е ли егоистично?“. Ти може и да не си дезертьор, а просто да пазиш дома си, да изчакаш нашествениците да го бомбардират и окупират и тогава да видиш какъв ще е резултатът. Факт е, че когато се случи някакво голямо събитие от национално значение, обикновените хора нямат право да избират сами. Всеки може само пасивно да чака, да наблюдава и да се примири с неизбежните резултати от това събитие. Не е ли така? (Да, така е.) Това наистина е така. Във всеки случай бягството е най-разумният начин на действие. Твоя отговорност е да защитиш собствения си живот и безопасността на семейството си. Ако всички трябва да са отговорни за съдбата на страната си и това ги води до гибел, а от страната им остане само едно пространство земя, ще продължи ли да съществува същността на държавата? Тогава „държава“ би било просто една празна дума, нали? В очите на диктаторите човешкият живот е най-малко ценното нещо в сравнение с техните амбиции и желания, с техните актове на агресия и с всяко тяхно решение и действие, но в очите на Бог човешкият живот е най-важното нещо. Нека тези, които са готови да бъдат пушечно месо за диктаторите и да поддържат духа на поговорката „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“, да дават принос и жертви за управниците. Тези, които следват Бог, не са длъжни да правят каквито и да било жертви за една държава на Сатана. Може да се каже и така — нека послушните потомци на Сатана и тези, които го следват, да правят жертви за управлението на Сатана и за неговите амбиции и желания. Правилно е да ги оставим да бъдат пушечно месо. Никой не ги е принуждавал да имат такива големи амбиции и желания. Те просто обичат да следват управниците и са твърдо решени да се кълнат във вярност на дяволите, дори това да ги убие. В крайна сметка те се превръщат в изкупителни жертви и погребални украшения на Сатана, което и заслужават.

Когато някоя държава нахлуе в друга държава или когато неравностойна сделка с друга държава доведе до война, в крайна сметка жертвите са обикновените хора, всички, които живеят на тази земя. Факт е, че някои войни биха могли да бъдат избегнати, ако някоя от страните бе способна да направи компромис, да изостави амбициите, желанията и властта си и да помисли за оцеляването на обикновените хора. Много войни всъщност са причинени от управници, които се вкопчват в собственото си управление и не искат да изоставят властта или да я загубят, а по-скоро упорито се придържат към убежденията си, вкопчват се във властта и се ръководят от собствените си интереси. Когато избухне война, жертви стават обикновените хора, които по време на война са разпръснати надлъж и нашир и са най-малко способни да се противопоставят на всичко това. Тези управници съобразяват ли се с обикновените хора? Представете си, че има управник, който казва: „Ако се придържам неотклонно към собствените си убеждения и теории, в крайна сметка може да се стигне до започване на война, а жертвите ще бъдат обикновените хора. Дори да спечеля, тази земя ще бъде унищожена от оръжия и боеприпаси, а домовете, в които живеят хората, ще бъдат разрушени, така че тези, които живеят на тази земя, няма да имат щастлив живот в бъдеще. За да защитя обикновените хора, ще се оттегля, ще се разоръжа, ще се предам и ще направя компромис“, след което войната ще бъде избегната. Има ли такъв управник? (Не.) Всъщност обикновените хора не искат да воюват, нито искат да участват в съперничество или състезания между политическите сили. Всички те са пасивно изпратени на бойното поле и на дръвника от управника. Всички тези хора, които са изпратени на бойното поле, независимо дали умират, или оцеляват, в крайна сметка служат за запазване на властта на управника. Така че управникът ли е крайният печеливш? (Да.) Какво могат да спечелят обикновените хора от войната? Те могат само да бъдат опустошени от нея и да пострадат от разрушаването на домовете си и на местообитанията, от които зависят. Някои хора губят семействата си, а още повече хора са разселени и остават без дом, без изгледи да се завърнат. И все пак управникът гръмко твърди, че войната е започнала, за да бъдат защитени домовете на хората и тяхното оцеляване. Има ли основание за това твърдение? Не е ли това безскрупулна глупост? В крайна сметка обикновените хора, народът, понасят всички лоши последици от това, а най-големият печеливш е управникът. Той може да продължи да управлява народа, да управлява земята, да запази властта в ръцете си и да продължи да заема мястото на управника и да дава заповеди, докато обикновените хора живеят в тежко положение, без бъдеще и надежда. Някои хора смятат, че идеята, че „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“, е абсолютно правилна. Ако сега я погледнем, правилна ли е тя? (Не, не е правилна.) В тази поговорка няма абсолютно нищо правилно. Независимо дали я разглеждаме от гледна точка на мотивите на Сатана да внуши тази идея на хората, или на схемите, желанията и амбициите на управниците на различни етапи от историята на човешкото развитие, или на който и да е факт, свързан със съдбата на дадена държава, възникването на тези събития не може да се контролира от нито един обикновен човек, личност или етническа група. В крайна сметка жертвите са нищо неподозиращите маси и обикновените хора, докато тези, които се възползват най-много, са управляващата класа в държавата, управниците на върха. Когато държавата е в беда, те изпращат обикновените хора на фронта, за да послужат за пушечно месо. Когато държавата не е в беда, обикновените хора са ръката, която ги храни. Те експлоатират обикновените хора, обезкървяват ги и живеят на техен гръб, принуждават ги да ги издържат и в крайна сметка дори внушават на хората идеята, че „Всеки човек носи отговорностза съдбата на страната си“, и ги принуждават да я приемат. Който не я приеме, бива обявяван, че не е патриот. Посланието, което тези управници отправят, е „Целта на моето управление е вие да водите щастлив живот. Без моето управление не бихте могли да оцелеете, така че трябва да правите това, което ви казвам, да бъдете послушни граждани и винаги да сте готови да се посветите и да се жертвате за съдбата на страната си“. Кой е страната? Кой е синоним на страната? Управниците са синоним на страната. Като внушават на хората идеята, че „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“, те в известен смисъл ги принуждават да изпълняват своите отговорности без избор, колебание или възражение. В друг смисъл те казват на хората, че съдбата на страната и въпросът дали нейните управници ще останат на власт, или ще бъдат свалени, са от огромно значение за населението, затова то трябва да полага големи грижи за защитата както на страната, така и на нейните управници, за да гарантира нормалното си съществуване. Така ли е в действителност? (Не.) Съвсем очевидно е, че не е така. Управници, които не могат да се покорят на Бог, да следват волята Му или да работят в полза на обикновените хора, няма да спечелят подкрепата на населението и няма да бъдат добри управници. Ако вместо да действат в полза на обикновените хора, управниците преследват само собствените си интереси, грубо потъпкват хората и изстискват потта и кръвта им като паразити, тогава такива управници са сатани и дяволи и не заслужават подкрепата на народа, независимо колко са могъщи. Ако в страната нямаше такива управници, щеше ли тя да съществува? Щеше ли да съществува животът на хората? Той ще съществува така или иначе, а хората може би дори ще живеят по-добре. Ако хората ясно виждат същността на въпроса какви трябва да бъдат техните задължения и отговорности към страната им, тогава независимо в коя страна живеят, те трябва да имат правилни възгледи по основните въпроси в тази страна, както и по въпросите, свързани с нейната политика и съдба. Когато тези правилни възгледи са налице, ти ще можеш да направиш правилния избор по въпроси, свързани със съдбата на страната си. Разбирате ли в общи линии истината, която хората трябва да разберат по въпроса за съдбата на страната? (Да.)

Много разговарях за поговорката за морално поведение „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“. Що се отнася до понятието за държава, влиянието на понятието „държава“ върху хората в обществото, какви отговорности трябва да имат те към своята държава и нация, когато става въпрос за нейната съдба, какъв избор трябва да направят и какво изисква Бог от човечеството по този въпрос, ясно ли разговарях за всичко това? (Да.) Тогава с това приключва нашето общение за днес.

11 юни 2022 г.