Сега всички вие сте започнали да се съсредоточавате върху стремежа към истината във вярата си в Бог, така че на какво основавате постъпките си? На съвестта, която е основата на човешките постъпки, и на морала. Колко далече са тези неща от истината? Свързани ли са съвестта, основата на човешките постъпки, и моралът с истината? Далече са от нея. В най-добрия случай това да постъпваш въз основа на съвестта, може да те направи добър човек, но то далеч не отговаря на Божието изискване. Божието изискване е хората да постъпват въз основа на истината и да живеят според Божиите слова. Когато човек, който вярва в Бог, може да схване истината, да разбере и да практикува истината и да се въздържа според принципите на истината, той ще е израснал. Ако не се стреми към истината, никога няма да израсне. Някои хора са започнали да се стремят към истината, имат решимост и казват: „Трябва да направя всичко възможно да се стремя към истината и да се старая да практикувам според Божиите слова и според истината, да върша нещата според правилата, да действам с принципи и граници и да се въздържам от действия, които накърняват Божия нрав или които са грях спрямо Бог, без да е необходимо някой да ме управлява, да ме въздържа или да ме надзирава, за да правя това. Макар че никой не ме надзирава, ако вършенето на нещо ще накърни Божия нрав, ако в него няма богобоязливо сърце и ако ще оскърби Бог, категорично няма да го правя. Дори да имам тази идея в сърцето си, мога да се въздържа — не бива да я осъществявам“. Това състояние е активно и положително. Да кажем например, че Божият дом иска от някого да пази нещо ценно и само няколко души знаят за това. Когато другите хора знаят за това, този човек е способен да се грижи добре за тази вещ, да проявява загриженост за нея и да я пази от изгубване, повреждане, кражба или унищожаване. Едновременно с това е способен и да се въздържа от алчност и от чувство за собственост, и в сърцето си приема напълно, че тази вещ е осветена. Това не е ли добър човек? От днешна гледна точка може да се каже, че това е добър човек, защото няма идеи или мисли за присвояване на вещта. Ако отидем още една стъпка напред, той е способен да пази тази вещ с пълната преданост на поста си и да носи тази отговорност с цялото си сърце и по най-добрия възможен начин, и може да се каже, че отдава цялото си сърце и върши добре работата си. Един ден обаче нещата се променят. Някои от хората, които са знаели за тази вещ, са арестувани и хвърлени в затвора, а други са преместени на различни места. Този човек е единственият останал, който знае за тази вещ. При тези обстоятелства не се ли е променила средата му? Да, средата му се е променила и е дошло изпитанието. Първоначално сърцето му все така не се трогва и той все още пази сериозно и отговорно вещта, без да има други мисли. По-късно чува, че хората, които са знаели за нея, са изчезнали. Дори тогава продължава да си мисли: „Не мога да си правя никакви планове за тази вещ. Трябва да продължа да я пазя добре. Дори хората да не знаят за нея, Бог знае!“. Това не е ли добър човек? (Към онзи момент той все още изглежда добър човек.) Защо е така? Защото, когато се оценява по критериите за добър човек, ако човек може да достигне до това ниво, той вече е много добър. Един ден обаче в семейството му настъпва голяма криза, то спешно се нуждае от пари, но не разполага с достатъчна сума. Средата му отново се е променила, а когато средата се промени, отново е дошло време този човек да бъде изпитан. Отначало все още обмисля да вземе пари назаем, но след два-три неуспешни опита сърцето му започва да се вълнува: „Нима не притежавам ценна вещ? Не е ли глупаво да ходя да вземам пари назаем, когато те са пред очите ми? Никой не знае, че пазя тази вещ. Освен това тя просто събира прах тук. Не е ли редно да я използвам? Защо пък не!“. След това му хрумва по-добра, логична мисъл: „Това не е ли подготвено за мен от Бог? Бог ми показва благодат, благодаря на Бог!“. Колкото повече мисли за това, толкова повече чувства, че това е правилното нещо, което трябва да направи. След като размишлява два-три дни, се чувства спокоен в сърцето си и съвестта му не го укорява. Накрая решава: „Просто ще използвам тези пари!“. Какво се случи? (Започна да настъпва промяна в мисленето му.) Как се стигна до тази промяна в мисленето му? (Тя беше причинена от средата.) И така, има ли проблем със средата? Дали средата го промени? (Не.) Тогава как можем точно да опишем това, което се случи? Когато средата му се промени два пъти преди това, защо сърцето му не се разколеба тогава? (Все още не беше настъпил моментът на крайна бедност и притеснение.) Преди да се стигне до този момент, истинските вътрешни мисли и истинският нрав на човека няма да бъдат разобличени. Можем ли да кажем, че към онзи момент този човек е предан на Бог? Или че обича истината? Можем да кажем това, защото когато пазеше приношението, той беше способен да го прави с цялото си сърце и с цялата си сила, без никакви други идеи или активни мисли. Той никога не кроеше никакви планове за тази вещ — какъв прекрасен човек! Когато обаче жизнената му среда се промени и той се почувства в капан без изход, у него се появиха активни мисли и той започна да крои планове за приношението. Всъщност не че преди това той нямаше такива мисли, но ги криеше в сърцето си. Когато се сблъска с подходяща среда, мислите му по естествен начин избиха на повърхността като изворна вода. Накрая той дори намери „основания“ за това, като каза, че това му е било подготвено от Бог. Когато откри тези „основания“, не беше ли разобличена неговата нечестива природа? Къде отидоха неговата преданост, доброта и чувство за справедливост? (Изчезнаха.) И така, дали предишните му проявления бяха просто една игра? Не бяха игра. Те също бяха естествени разкривания, но не бяха дълбоки. Бяха най-повърхностни разкривания, бяха явления на повърхностно ниво. Сред явленията на повърхностно ниво на човешката природа има някои илюзии и понякога хората не могат да ги прозрат и лесно се подвеждат. Например някои хора изглеждат, сякаш изпълняват дълга си много добре в продължение на шест месеца или година, но след една година стават негативни. След две години може да избягат и да се върнат в мирския свят — някои, за да печелят пари, а други, за да живеят собствения си живот. Така че би било погрешно да бъдат определяни като хора, които искрено отдават всичко на Бог, въз основа на представянето си в рамките на шест месеца или една година. Поведението им през тези шест месеца или една година всъщност е илюзия, временен ентусиазъм. Когато се сблъскат с някои среди и изкушения, истинският им облик и притворните им намерения, които стоят зад вярата им в Бог, се разобличават. Това не е ли факт? Те изобщо не са се променили. Какво точно иска да промени Бог в хората? Какви проблеми иска да разреши Бог, като кара хората да приемат истината? (Нещата в човешката природа.) Точно така, трябва да се разрешат нещата в човешката природа. Когато нищо не ги е сполетяло, хората имат основополагащи морални устои и не се възползват от другите. Особено възрастните хора често казват: „Не пожелавай чуждото и не се разделяй със своето“. Тоест, не се разделяйте небрежно със собствените си вещи и не ставайте алчни и не таете алчни помисли към чуждите вещи. Именно това би трябвало да притежава нормалната човешка природа и то е далече от истината. И така, могат ли хората да го постигнат? (Не могат.) Хората не могат да постигнат дори него, но въпреки това казват, че човек не бива да има алчни помисли. Заграбването на чужди вещи, без дори да чакаш да се появят алчни помисли у теб — това е резултат от господството на собствената природа. Стига средата да го позволява, хората дори не е необходимо да мислят за него, а ще разкрият нечестивата си природа и своя зъл, алчен и измамен нрав. По отношение на човека, който присвои приношението в примера, който току-що споменах — кои от неговите идеи и проявления бяха измамни? (Той заграби Божието приношение, като същевременно твърдеше, че Бог го е подготвил за него и му е открил изход.) Това е измамно, това е самоизмама и мамене на другите. Той измами себе си и се опита да измами и Бог. Използва тези приятно звучащи думи, за да увърта и да успокои собствената си съвест, така че да избегне обвиненията ѝ. Нещо повече, той изфабрикува красива лъжа за себе си и искаше да използва тази лъжа, за да заблуди и да измами Бог. Това не е ли измамно? (Да, така е.) Измамно е. Когато се сблъскаш с такава среда и твоята природа породи мисли и те накара да искаш да направиш нещо, преди всичко в теб ще се обади съвестта ти, а след това ще се задействат и истините, които разбираш, като ще те накарат да осъзнаеш, че подобно мислене няма да те доведе до никъде, че то е достойно за презрение и че е нечестиво, и че това, което мислиш и в което вярваш, не е истината. Въпреки че временно си подтикнат да направиш такова нещо, след като се помолиш на Бог, си мислиш: „Не мога да направя това. То ще оскърби Бог. Това е нечестиво! То е несъответстващо на истината и, ако го направя, не е ли това измама спрямо Бог? Никога не мога да направя това. То е нещо, което е осветено, то принадлежи на Бог и по никакъв начин не трябва да бъде докосвано. Въпреки че никой не знае за това нещо и само Бог знае за него, и защото само Бог знае за него, категорично не мога да го докосна“. Ако човек може да мисли по този начин, тогава той притежава истински духовен ръст. Ако разчита на добрите си намерения и моралните си устои, ще може ли да се въздържи? Ще може ли да гарантира, че няма да открадне приношението? (Няма да може.) Какво трябва да притежава човек, за да постигне това? (Трябва да има боязън от Бог в сърцето си.) Единствено истините, които разбираш, познанието ти за Бог и боязънта от Бог в сърцето ти могат да възпрат сърцето и действията ти и да определят какъв път ще избереш и как да постъпиш в съответствие с Божиите намерения. Освен истината и Божиите слова, има ли нещо друго, което може да помогне на хората да постигнат това? Не, няма. Това е единственият начин. Той може да ти даде възможност да се боиш от Бог и да отбягваш злото. С каквито и среди да се сблъскваш, били те изпитания или изкушения, те не могат да променят твоята преданост към Бог и покорството ти пред Бог. Щом веднъж си затвърдил решимостта си, тя никога няма да се промени. Независимо колко трудна е средата, с която се сблъскваш, дори ако тя е особено голямо изкушение за теб, решимостта ти ще остане непроменена и принципите, според които вършиш, нещата ще останат непроменени. По този начин ще останеш непоколебим в свидетелството си и ще получиш истината. Бог няма да те изпитва повече по отношение на този въпрос. Ще си го преодолял и ще си останал непоколебим. В момента повечето хора могат ли да достигнат този духовен ръст? (Не могат.) Те все още не могат да го достигнат, което доказва, че истината не е станала техен живот. Тогава какви неща има в живота им сега? Философиите на Сатана за светските дела, отровите на Сатана и някои човешки инстинкти, т.е. да се придържат към моралните устои и човешките постъпки, както и някои духовни доктрини и изрази, които са придобили, след като са повярвали в Бог. След като са схванали тези неща, хората винаги си мислят: „Получих истината. Разбрах толкова много във вярата си в Бог. Промених се и придобих нещо“. Какво точно са придобили? Всъщност това са само повърхностни неща. Просто имат известна въздържаност в поведението си и то е малко по-сдържано. Освен това могат да разсъждават по по-положителен начин в ума и сърцето си и да мислят повече за положителни неща. Благодарение на влиянието на своята среда, на честото слушане на проповеди, на изпълнението на дълга си, както и на това, че контактуват все по-често с положителни неща, те биват повлияни по някакъв положителен начин. Това са ползите и промените, които средата на църквата носи на хората. Но колко големи и колко многобройни са промените, които истината носи на хората? Това зависи от техния стремеж. Ако наистина си човек, който се стреми към истината, тогава винаги ще придобиеш нещо по отношение на практическите аспекти на истината и на всеки етап ще придобиваш по малко и ще разбираш по малко. В сърцата си хората разбират и чувстват дали са придобили нещо, или не. Какво чувстват повечето хора сега? Че въз основа на добрите си намерения често усърдно и съзнателно вършат някои добри дела, неща, за които хората вярват, че притежават съвест и разум, и неща, които няма да доведат до това да бъдат обвинени или критикувани от другите. Макар че това са добри дела, не може да се каже, че те са практикуването на истината. Не е ли така? (Да, така е.) Повечето хора имат основополагащ принцип на действията си, който е да действат според съвестта си. Те смятат, че истината е твърде дълбока, твърде абстрактна и че изглежда твърде отдалечена от хората. Те не разбират добре истината и не могат да я обяснят ясно, затова просто действат според съвестта си и се справят как да е ден след ден. Някои хора дори изобщо нямат будна съвест и не вършат нещата според критериите на съвестта. Някои хора изпълняват дълга си, без да получават никакви резултати. Те просто паразитират и се наслаждават на Божията благодат, но не дават нищо в замяна, не изпитват никаква вина в сърцето си. Имат ли тези хора съвест и разум? Ако попиташ такъв човек: „Какво мислиш за това, че живееш по този начин?“, ще отговори: „Божиите намерения са твърде високи, не мога да ги постигна. Във всеки случай аз съм човек, който искрено вярва в Бог, и не съм вършил зло. Чувствам мир в сърцето си“. Практикуват ли такива хора истината? Макар че изпълняват дълга си, отдават ли искрено всичко на Бог? От човешка гледна точка изглежда, че изпълняват дълга си, но изобщо не получават резултати от него. Може ли Бог да ги одобри? Те може да кажат: „Изпълнявам дълга си въз основа на съвестта си, не бездействам, не съм мързелив и плащам цена“. Но дали този критерий на съвестта показва, че практикуват истината? Когато имате време, трябва да разсъждавате, да измислите тема, по която да разговаряте заедно, и да видите как трябва да действате, за да практикувате истината. Не спирайте само до критерия на съвестта или до критериите да сте добри хора и да имате добро поведение. Не се задоволявайте с това да бъдете угодници. Трябва да се стремите към истината и да навлезете във висотата на истината. Само така можете да удовлетворите Божиите намерения и да навлезете в истината реалност. Ако винаги се стремиш да удовлетвориш съвестта си и си мислиш, че се справяш добре, стига да не нарушаваш моралните устои, тогава винаги ще оставаш в рамките на този обхват, когато правиш нещо, и няма да излизаш извън него, което означава, че истината никога няма да има нищо общо с теб. Ако твоите действия и думи никога нямат нищо общо с истината, можеш ли въпреки това да получиш истината? Ще ти бъде трудно да получиш истината.

В древни времена учените често изучаваха книгите с конфуцианските „Аналекти“, „даоисткото учение“ и „Триметрична класика“. По цял ден те клатеха глави, сякаш напяваха свещени писания, а класическите поговорки винаги бяха на устата им. След прочитането на няколко книги и наизустяването на няколко стихотворения от Тан и Сун, те се мислеха за начетени и прекарваха дните си в поучаване на другите, като се смятаха за много впечатляващи. През целия си живот не бяха способни да постигнат нищо справедливо и поведението им се основаваше само на тези няколко книги на мъдреци, които бяха прочели. Нищо не разбираха и нищо не можеха да проумеят. Лутаха се през живота, без да постигнат каквото и да било. И въпреки това в сърцата си все пак се чувстваха доволни от себе си, като смятаха, че разбират много и превъзхождат всички останали. Има една фраза: „да се смяташ за по-голям светец от папата“ — тя е много правилна и вие категорично не бива да живеете в такова състояние. Някои хора винаги смятат, че в сърцата си имат знания, добронамереност и праведност. Следователно те смятат, че са по-големи светци от папата и мислят, че са напълно достойни да бъдат наричани „добър човек“ и „джентълмен“. Някои хора особено ценят предаността и биха поели и куршум за приятелите си. Някои хора особено ценят съвестта и са способни да осъществят думите: „За добротата в капката вода трябва да се отплатиш с цял извор“. Някои хора не се женят, а развиват съзнанието и тялото си чрез самоанализ и се стремят към безсмъртие. Някои хора се посвещават изцяло на изучаването на книгите на мъдреците и не обръщат внимание на външни въпроси. Дали тези така наречени „добри хора“ са наистина добри хора? Те живеят според познанието си и говорят и действат с малко съвест. Може ли тогава да се смята, че тези хора притежават истината реалност? Може ли наистина да се гарантира, че те няма да вършат зло? Някои хора имат добри намерения към другите и често предлагат милостиня и помощ, затова вярват, че са големи филантропи. Но правилно ли е да се преценява дали един човек е добър или зъл, като винаги се разчита на твърденията на традиционната култура? Винаги да използваш нравствени норми, за да оценяваш другите и да се перчиш, означава да се смяташ за по-голям светец от папата. Притежават ли истината тези хора, които се смятат за „по-големи светци от папата“? Могат ли да приемат истината и да ѝ се покорят? Със сигурност не могат. Ако придобиеха власт и статус, биха ли могли да се противопоставят на Бог и жестоко да преследват хората, които вярват в Него? Напълно са способни да направят това, което показва, че все още имат злоба в природата си и че тяхната природа е тази на Сатана. Въз основа на това може да се определи, че всички онези, които винаги живеят според познанието и традиционната култура, са лицемери, които могат да вършат зло и да се съпротивляват на Бог. Някои хора вярват в Бог от няколко години, но учудващото е, че нямат никаква проницателност за традиционната култура и познание. Те не могат да разберат напълно, че по същество тези неща са сатанински философии, логика и закони и са познание и култура, които вредят на хората. Притежават ли такива хора истината реалност? Хората, които не могат да прозрат традиционната култура и познание и нямат никаква проницателност за тях, са хора, които изобщо не разбират истината и които не притежават и ни най-малка истина реалност. Има хора, които смятат, че някои видове познание могат също така да помогнат на хората да бъдат добри и че тези видове познание наставляват хората да вършат добри дела. Това е много погрешно. Познанието не е животът; то е вид правило, то е в противоречие с истината и то е заблуда. Колкото и възвишени или задълбочени да са знанията на даден човек, той не може да прозре дори покварената същност на човечеството, нито собствената си природа, нито какво е покварено човечество. Тогава каква е ползата от неговите знания? Не е ли това най-повърхностната и подвеждаща доктрина? Подобно на конфуцианската теория и даоисткото учение — думите в тези така наречени класически китайски книги на мъдреците са измамливи, те са дяволски думи, които подвеждат хората, те са лицемерни ереси и заблуди, те са сатанински отрови и логика. Някои хора се прекланят пред тези неща като пред истината. Дали все пак са вярващи в Бог? Ако вярваш в Бог в сърцето си и слушаш проповеди и четеш Божиите слова всеки ден, защо не можеш да разбереш истината? Защо не можеш да превърнеш истината в цел на стремежа си? Тези хора са най-глупавите и са крайно невежи хора, те са зверове в човешки дрехи, а не хора.

Какво е истината? На първо място трябва да констатираме, че философиите за светските дела определено не са истината и че девизите на известни и велики личности не са истината. Сред поговорките от конфуцианството и даоизма, доброто поведение и добрите постъпки, наследени и общопризнати от поквареното човечество, нещата и теориите, които направляват умовете на хората, и т.н. няма нито едно, което да е истината. Дали истината е да изпитваш удоволствие, като помагаш на другите? (Не.) С удоволствие да помагаш на другите и да даряваш за благотворителност — това са добри постъпки, а сърдечният човек поне е добродушен и способен да жали другите. Защо това не съответства на истината? (Помощта им за хората не почива върху определени принципи.) Когато помагаш на хората без принципи, това означава ли, че си добър човек? То означава, че угодничиш и се опитваш да си в добри отношения с всички. Дали истината е да проявяваш синовна почит към родителите си? (Не.) Да имаш синовно отношение към родителите си е правилно и положително. Защо обаче казваме, че то не е истината? (Защото хората не показват синовната си почит според определени принципи и не са способни да различат какви хора са всъщност техните родители.) Начинът, по който човек трябва да се отнася към родителите си, е свързан с истината. Дали трябва да се отнасяш синовно към тях, ако вярват в Бог и се отнасят добре с теб? (Да.) Как проявяваш синовно отношение? Отнасяш се към тях по различен начин от този, по който се отнасяш към братята и сестрите. Правиш всичко, което кажат, и ако са стари, трябва да останеш до тях, за да се грижиш за тях, а това ти пречи да излезеш и да изпълняваш дълга си. Правилно ли е да се постъпва така? (Не.) Какво трябва да правиш в такива моменти? Зависи от обстоятелствата. Ако все пак си в състояние да се грижиш за тях, докато изпълняваш дълга си близо до своя дом, и родителите ти не възразяват срещу вярата ти в Бог, тогава трябва да изпълняваш отговорността си като син или дъщеря и да им помагаш с работата. Грижи се за тях, ако са болни; утеши ги, ако нещо ги притеснява; ако финансовите ти възможности го позволяват, купи им хранителните добавки, които можеш да си позволиш. Какво обаче трябва да избереш да направиш, ако си зает с дълга си и няма кой да се грижи за тях и ако и те вярват в Бог? Каква истина трябва да практикуваш? Щом като синовното отношение към родителите не е истината, а само човешка отговорност и задължение, тогава какво трябва да направиш, ако твоето задължение противоречи на дълга ти? (Да отдам първостепенно значение на дълга си, да го поставя на първо място.) Задължението не е непременно дълг. Да избереш да изпълняваш дълга си е практикуване на истината, докато изпълнението на дадено задължение не е. Ако условията са налице, може да изпълниш тази отговорност или това задължение. Какво обаче трябва да направиш, ако обстоятелствата в момента не го позволяват? Трябва да кажеш: „Трябва да изпълнявам дълга си, т.е. да практикувам истината. Да се отнасям синовно към родителите си означава да живея според съвестта си и не е на висотата на практикуването на истината“. Затова трябва да отдадеш първостепенно значение на дълга си и да го спазваш. Ако в момента нямаш дълг, не работиш далеч от дома и живееш близо до родителите си, тогава намери начин да се грижиш за тях. Направи всичко възможно, за да им помогнеш да живеят малко по-добре и да облекчиш страданието им. Зависи обаче и от това какви хора са твоите родители. Какво трябва да направиш, ако родителите ти имат лоша човешка природа, ако постоянно ти пречат да вярваш в Бог и ако непрестанно те отдръпват от вярата в Бог и изпълняването на дълга ти? Каква истина трябва да практикуваш? (Отхвърляне.) В този момент трябва да ги отхвърлиш. Изпълнил си задължението си. Родителите ти не вярват в Бог, затова нямаш задължението да показваш синовна почит към тях. Ако вярват в Бог, тогава те са семейството ти, твоите родители. В противен случай вървите по различни пътища: те вярват в Сатана, кланят се на дяволския цар и вървят по пътя на Сатана; те вървят по различен път от хората, които вярват в Бог. Вече не сте едно семейство. Те приемат вярващите в Бог за свои противници и врагове, затова повече нямаш задължение да се грижиш за тях и трябва да ги изключиш напълно. Кое е истината: да се отнасяш синовно към родителите си или да изпълняваш дълга си? Разбира се, изпълняването на дълга е истината. Да изпълняваш дълга си в Божия дом не е просто да изпълниш задължението си и да правиш това, което трябва да се направи. Касае се за изпълнението на дълга на сътворено същество. В него се съдържа Божието поръчение; той е твое задължение и твоя отговорност. Това е истинска отговорност, а именно, да изпълниш своята отговорност и своето задължение пред Създателя. Това е изискването на Създателя към хората и то е големият въпрос на живота. Проявата на синовно уважение към родителите обаче е просто отговорност и задължение на сина или дъщерята. То определено не е Божие поръчение, камо ли да съвпада с Божието изискване. Следователно, ако съпоставим проявата на синовно уважение към родителите и изпълнението на дълга, няма съмнение, че единствено изпълнението на дълга е практикуване на истината. Изпълнението на дълга на сътворено същество е истината и то е неотменим дълг. Синовното уважение към родителите е синовно отношение към хора. Това нито означава, че човек изпълнява дълга си, нито че практикува истината. След като разговаряхме така за тези неща, трябва да сте способни самостоятелно да ги различавате и да знаете кое е истината и кое не е. Помислете сега какво друго има, което хората ценят и приемат за истината? (Терминът „положителна енергия“ често се използва в обществото. Той също е нещо негативно, а не истината.) Повечето от термините, за които говорят невярващите, са дяволски неща. Откъде произлиза терминът „положителна енергия“? Всички тези популярни поговорки, странни теории или модерни думи, които се появяват в обществото, имат своя предистория. Знаете ли откъде е произлязла тази модерна дума? Социалният климат в Китай става все по-нечестив и хората се застъпват за нечестивостта. Те следват всичко, което казват или правят дяволите. Макар че някои хора не могат да понасят този факт и го коментират, от това няма полза и никой не реагира. Нечестивостта е станала тенденция в Китай и никоя група хора не може да спре тази нечестива тенденция. Всички чувстват, че с всеки изминал ден моралът в страната запада все повече. Злите демони държат цялата власт и напълно контролират страната и народа ѝ. Дяволите правят каквото си поискат и никой не може да ги спре. За да подведат и измамят обществото, властниците правят много благовидни неща, така че да объркат и измамят хората, и дори твърдят, че всички тези действия са свързани с положителната енергия. Ето от какво се е породила „положителната енергия“. Какво разбират невярващите под „положителна енергия“? Тя е онова, което наричат почтеност или вид добро поведение. Всъщност дали тази положителна енергия може да въздейства на обществото? Може ли да се справи с порочните тенденции, които го заливат? Може ли да спре насоката да се развиват нечестиви тенденции? Не може, тя не може да промени нищо. Защо не може да промени нищо? Изразът „положителна енергия“ звучи много силно. Защо тогава тя не може да промени нищо или да реши каквито и да е проблеми? Тя дори не може да промени или да реши проблема с пристрастяването на децата към навика да прекарват по цял ден в интернет. В миналото между хората все още имаше малко обич, малко съвест и разум, и между съседите имаше известно благоприличие, но сега е различно. Човешките взаимоотношения станаха променливи и непостоянни и всички хора са си като чужди. Хората дори не се интересуват, когато видят, че някаква злополука е сполетяла съседите им, нито се осмеляват да се намесят, ако чуят, че някой вика за помощ. Какъв е проблемът тук? Дали хората стават такива, понеже няма положителна енергия? Възможно ли е преди да е имало положителна енергия в обществото? Не, същото си беше. „Положителната енергия“ е просто термин, който звучи добре, и в него няма нищо практично. Това е безсмислена и напълно неефективна теория.

Кажи Ми кой е по-лош: хората в миналото или тези днес? (Днешните хора са по-лоши.) Как преценявате това? Вашата гледна точка е, че хората днес са коравосърдечни и им липсват семейна любов и истински приятелства, че никой не се интересува от преданост или съвест и че хората винаги казват: „Колко струва съвестта?“ „Какво за съвестта? Печеленето на пари е на първо място!“. Смятате, че хората са загубили съвестта си и че сега е нормално за тях да са непочтени, когато продават стоки, и да печелят мръсни пари, както и да вършат мошеничества и да мамят всеки, когото могат. За разлика от тях, вие вярвате, че опитните търговци в древността са имали принципи при продажбата на стоки, че са продавали стоките си на фиксирани цени, че са били честни с всички свои клиенти, както с младите, така и със старите, и че не са мамили никого. Затова смятате, че хората в миналото са били много по-добри, отколкото са сега. И така, за какво се отнася това „по-добри“? Всъщност то се основава на съвестта и на моделите на поведение, които изживяват. Ако оценяваш хората въз основа на тези неща, хората в миналото са били по-добри, отколкото днешните хора. Хората в миналото са били по-прости и по-откровени и са имали чувство за съвест и срам. Те са имали отправна точка за поведението си и поне не са правили нищо, което да е твърде лишено от съвест, нито са правили нещо, което да кара хората да ги критикуват зад гърба им или което да им създаде лошо име. Хората днес не се интересуват от тези неща. Те нямат чувство за срам. Те искат само да печелят пари и да се прочуят. Затова се казва, че днешните хора са изцяло лоши. И така, как се е стигнало до това днешните хора да са изцяло лоши? Не са ли се размножавали хората просто от поколение на поколение, от древността до наши дни? Хората днес не се различават от тези в древността. Тяхната ДНК не се е променила, както и външният им вид. Просто условията на живот са по-добри, отколкото в древността. Днес хората учат по-сложни неща и владеят повече области, знанията им са по-задълбочени от тези на древните хора, притежават повече умения, отколкото древните хора, и имат капитала на надменността. Ако погледнем на това от тази гледна точка, точно ли е да кажем, че хората днес са по-лоши от хората в миналото? Как можем да преценим дали това твърдение е точно и дали е съгласно истината? Нека го разясним по следния начин: ако гледаш исторически драми, независимо дали става въпрос за императорския двор, Дзянху^[а] или за живота на обикновените хора, сюжетите ще бъдат изпълнени с конфликти. Това е истинската страна на човешката природа. Хората се борят помежду си за власт и за собствените си желания в борба на живот и смърт. В тях човешката природа се разобличава много задълбочено и ярко и тя е точно като на Сатана. И така, вярно ли е, че всички тези неща, които виждаш да се случват сега, са се случили само в един период от време? Дали хората се бият толкова ожесточено на определени места на земята, защото там има лош фън шуй и защото там се роят нечисти демони? Или пък тези хора имат лоши гени, които ги правят агресивни по природа? (Нито едно от двете.) Тогава как възникват тези конфликти? Всички те се водят в името на властта, статуса и личния интерес. Независимо от социалната прослойка, от високите до ниските слоеве, хората винаги са се борили и съревновавали непрекъснато, борили са се до изтощение и са се съревновавали с риск за живота си. Какво можем да разберем от тези явления? Ако се съди по тези микрокосмоси на развитието на цялата човешка история и от гледна точка на историческите факти, природата на човечеството никога не се е променяла. Докато хората живеят под властта на Сатана, съдържанието на живота, което се разиграва във всяка епоха и на всеки етап, остава същото, както и неговата същност. Това е така, защото целите, причините и първопричините за човешките конфликти винаги са едни и същи — всички те се водят в името на властта, статуса и в крайна сметка — на личния интерес. Всички средства на конфликта произтичат от един източник — природата и нрава на Сатана. Защо средствата и методите на човешкия конфликт са останали непроменени? Това се дължи изцяло на човешката природа. Хората си блъскат главите и търсят всякакви средства, за да се борят и да си вредят взаимно, като се надхитрят, мамят и лъжат един друг — използват всякакви измамни средства. Независимо дали става въпрос за големи политически борби, или за конфликти между скромни семейства, те винаги се борят за собствените си интереси. Това е истинското лице на човешката природа, истинският облик на човечеството. Човечеството, което се е развило до наши дни, е все същото човечество и все същият Сатана покварява това човечество. Въпреки че външната среда постепенно се променя, това не означава, че човешката природа се е променила. Въпреки че методите и средствата на човешките конфликти може би леко са се променили, войнствената природа на човека и отправната точка на тези конфликти изобщо не са се променили. Човекът все още има една природа и все още има една цел и един източник на тези конфликти — тези неща изобщо не са се променили. Вие казахте, че хората в миналото са били по-добри. В какво отношение са били по-добри? Те са били малко въздържани от традиционната култура, така че са били повече или по-малко способни да вършат някои добри дела. Сега човечеството се е развило до ден днешен и независимо колко високо е качеството на живот, колко знания и образование придобиват хората или колко широкообхватен е техният опит, човешката природа не се е променила. Освен това с развитието на обществото разкриванията на човешката природа стават все по-нечестиви, нагли и безскрупулни. Независимо колко слова изрича Бог или колко истини изразява, хората ги пренебрегват. Хората изобщо не обичат истината, а вместо това изпитват още по-голяма неприязън към истината и още по-голяма омраза към нея. Има ли сега хора, които да вършат добри неща в обществото? (Да, но по-малко, отколкото преди.) Тогава можете ли да кажете, че тези хора са добри и че не са станали лоши? (Не.) Със сигурност те не живеят във вакуум? Какви добри неща правят те? Това са просто добри постъпки и добри намерения. Ако им говориш по въпроси, свързани с вярата в Бог, като например за това да вярваш в Бог, за да бъдеш добър човек и да почиташ Бог, наблюдавай реакциите им. Ако чуят, че ще се стигне до преследването на хора от правителството, ако вярват в Бог, те ще се отнесат към теб като към враг и ще ти се присмиват. Ако бъдеш гонен и преследван и ако се опиташ да се скриеш за малко в домовете им, те ще те докладват и ще те предадат на правителството. Те ще закарат жертва на автомобилна катастрофа в болница, за да спасят живота ѝ, но и ще изпратят добър човек, който вярва в Бог, в ръцете на зли демони, за да бъде малтретиран или дори преследван до смърт. Как си обяснявате това? Кое поведение отразява тяхната природа? Второто е тяхната природа. Те спасяват други хора, но и поставят други хора в смъртоносни ситуации. Това хора ли са, или са демони? Ако има само един ден, в който човек да не се отърве от сатанинската си природа, той ще е способен да върши зло и да се съпротивлява на Бог. Щом може да се съпротивлява на Бог, той не е добър човек. Правилно ли е това твърдение? (Да.) Какво е правилното в него? (Това, което практикува, не е истината. Колкото и добри да са външните му действия и поведение, природата му все още е враждебна към Бог.) Природата му е враждебна към Бог. Това твърдение е вярно. Как да обясним това твърдение? Защо казваме, че някой, който е враждебен към Бог, не е добър човек? (Бог е символ на всички положителни неща. Ако някой може да е враждебен към Бог, тогава всичко, което е вътре в него, е изцяло негативно.) На теория е така и това твърдение е вярно. Независимо колко добър или благочестив може да изглежда някой външно, независимо колко удоволствие извлича от това да помага на другите или колко любезен е с тях, ако изпитва неприязън и антипатия, когато чуе положителни неща, и ако не може да приеме истината, когато я чуе, а изпитва неприязън към нея, тогава какъв човек е той? Той не е добър човек. Хората, които са врагове на положителните неща и на истината, не са добри хора. По принцип може да се каже, че е така. Разбира се, в това има много подробности. Нека ви дам един пример и тогава ще разберете защо това твърдение е истината. Някои хора изоставят семействата си, защото вярват в Бог и изпълняват дълга си. Заради това стават известни и правителството често претърсва домовете им, тормози родителите им и дори ги заплашва, за да ги предадат. Всички техни съседи ги обсъждат и казват: „Този човек няма съвест. Не го е грижа за възрастните му родители. Не само, че не ги почита, а и им създава толкова много проблеми. Той е непочтителен потомък!“. Дали тези думи съответстват на истината? (Не.) В очите на невярващите обаче всички тези думи не се ли считат за правилни? Невярващите си мислят, че това е най-справедливият и разумен начин да се разглежда въпросът и че съответства на човешката етика и на нормите за човешко поведение. Колкото и много да се съдържа в тези норми, като например как да проявяваме синовна почит към родителите си, как да се грижим за тях, когато остареят, и как да организираме погребенията им, или в каква степен да им се отплащаме, и независимо дали тези норми съответстват на истината или не, в очите на невярващите те са положителни неща, те са положителна енергия, те са правилни и се считат за безупречни сред всички групи хора. За невярващите това са нормите, по които хората трябва да живеят, и ти трябва да правиш тези неща, за да те приемат в сърцата си като достатъчно добър човек. Преди да повярваш в Бог и да разбереш истината, не беше ли и ти твърдо убеден, че да се държиш така означава да си добър човек? (Така беше.) Освен това, и ти използваше тези неща, за да се оценяваш и обуздаваш и изискваше от себе си да бъдеш такъв човек. Ако искаше да си добър човек, непременно щеше да включиш тези неща в нормите си на поведение: как да почиташ родителите си, как да им спестяваш тревогите, как да им отдаваш уважение и репутация и как да прославиш предците си. Това бяха нормите на поведение в сърцето ти и насоките на поведението ти. След като си слушал Божиите слова и проповеди обаче, възгледите ти започнаха да се променят и ти разбра, че трябва да се отречеш от всичко, за да изпълниш дълга си на сътворено същество, и че Бог изисква от хората да се държат така. Преди да се увериш, че изпълняването на твоя дълг като сътворено същество е истината, ти мислеше, че трябва да почиташ родителите си, но чувстваше и че трябва да изпълняваш дълга си като сътворено същество, и изпитваше вътрешно раздвоение. От продължителното поене с Божиите слова и тяхното пастирство постепенно започна да разбираш истината и именно тогава разбра, че изпълняването на дълга ти на сътворено същество е напълно естествено и обосновано. Много хора успяха да приемат истината до днес и напълно да изоставят нормите на поведение, които произлизат от традиционните човешки представи и фантазии. Лесно можеш да ги отхвърлиш, когато напълно се откажеш от тях и думите, с които невярващите съдят и заклеймяват, вече не те ограничават, когато следваш Бог и изпълняваш дълга си на сътворено същество. И така, защо тези стари, традиционни представи изчезнаха от сърцето ти? Възможно ли е да е защото си станал лош? Дали сърцето ти се е ожесточило и дали е изчезнала съвестта ти? (Не.) Всъщност съвестта ти не се е променила, ти си все същият човек и личността, предпочитанията и нормите ти за съвест и морал не са се променили. И така, защо не се натъжаваш или не изпитваш болка от думите, с които невярващите съдят и заклеймяват, а чувстваш мир и радост в сърцето си? Това е доста голяма промяна. Как стана такъв? (Като ядох и пих от Божиите слова и разбрах някои истини, придобих правилни критерии за оценка и успях да прозра, че думите им са просто заблуди.) Невярващите разпространяват слухове за нас и казват: „Щом започнат да вярват в бог, тези хора не се грижат за семействата си, не изпитват любов към тях и са особено студени — стават като студенокръвни животни“. Може и така да изглежда отстрани, но реалността не е такава. Тук има съществен проблем, който слепците не могат да видят. Действително ли е възможно истината да прави хората коравосърдечни, щом започнат да вярват в Бог? (Не.) И така, какво се случва всъщност? (Възгледите на вярващите по отношение на нещата са се променили; те са разбрали истината и са придобили проницателност.) Този резултат се постига с ядене и пиене на Божиите слова. Как се постига този резултат? Какво е променило възгледите ти за нещата? Кога започнаха да се променят? Божиите слова променят възгледите на хората, променят всичките им възгледи за живота и по различни въпроси, като ги правят различни от тези на невярващите.

В миналото хората винаги постъпваха според съвестта си и я използваха, за да оценяват всички. Постоянно трябваше да се подлагат на изпитанието на съвестта, винаги се плашеха от клюките и се страхуваха да не им се присмиват, да не си спечелят лоша слава или да не ги нарекат „безсъвестни, лоши хора“. Затова им се налагаше неохотно да казват и да вършат някои неща, за да се справят със средата. Как трябва да се измерват тези неща сега? (Според истините принципи.) Как стояха нещата, когато животът на хората беше окован от представите и заблудите на невярващите? Още като малък например родителите ти постоянно са ти втълпявали думи като тези: „Когато пораснеш, трябва да ни даваш повод за гордост; трябва да си чест за семейството ни!“. Какво бяха тези думи за теб? Насърчение или ограничаване? Положително влияние или вид негативен контрол? В действителност те са вид контрол. Въз основа на някакво твърдение или някаква теория, считани от хората за правилни и добри, твоите родители поставят пред теб дадена цел, заставят те да живееш така, че да я обслужваш, и накрая губиш свободата си. Защо накрая губиш свободата си и попадаш под контрола на тази цел? Защото хората смятат, че да бъдат чест за семейството е нещо добро, което е редно да постигнат. Ако не споделяш тази мисъл или не се стремиш с делата си да бъдеш чест за семейството си, ще те възприемат като глупав никаквец и неудачник, който не става за нищо, и хората ще те гледат отвисоко. За да успееш, трябва да учиш усърдно, да придобиваш все повече умения и да си чест за фамилията си. Така в бъдеще хората няма да те тормозят. Дали всичко, което правиш в името на тази цел, всъщност не са окови, които те ограничават? (Така е.) Тъй като родителите ти изискват да се стремиш към успех и да бъдеш чест за семейството и тъй като действат в твой интерес, за да живееш добре и за да се гордее с теб семейството ти, съвсем естествено е да се стремиш към такъв начин на живот. На практика обаче тези неща са своеобразни проблеми и окови. Когато хората не разбират истината, те мислят, че тези неща са положителни, че са истината и правилният път, и затова ги приемат за даденост и се съобразяват с тях или им се подчиняват и безусловно спазват наставленията и изискванията, които идват от родителите им. Ако живееш според тези думи, работиш усърдно и им посветиш младостта си и целия си живот, и накрая стигнеш до върха, живееш добре и даваш повод за гордост на семейството си, за другите може и да си възхитителен, но вътрешно ставаш все по-празен. Не знаеш какъв е смисълът на живота или каква крайна цел крие бъдещето, нито знаеш по кой път в живота трябва да поемат хората. Не си разбрал и не си придобил нищо за онези тайни на живота, за чиито отговори копнееш и които искаш да знаеш и да разбереш. Дали на практика не си погубен от добрите намерения на родителите си? Дали младостта и целият ти живот не са погубени от техните изисквания, които, по думите им, са „в твой интерес“? (Така е.) Дали тогава родителите ти са прави или грешат, като поставят изисквания „в твой интерес“? Възможно е искрено да мислят, че действат в твой интерес. Дали обаче разбират истината? Дали са я придобили? (Не.) Много хора пропиляват целия си живот, вкопчени в думите на родителите си: „Трябва да ни даваш повод за гордост и да бъдеш чест за семейството“. Тези думи ги вдъхновяват и им влияят през целия им живот. Когато родителите кажат: „Това е в твой интерес“, то се превръща в стимул в живота на човека и му осигурява посока и цел, към която да се стреми. В резултат на това, колкото и бляскав, достоен и успешен да е животът му, той всъщност е погубен. Не е ли така? (Така е.) Дали това означава, че ако човек не живее според изискванията на родителите си, той не се погубва? Не. Той също има своя лична цел. Каква е тази цел? Тя е все същата, а именно: „да живее добре и да бъде гордост за родителите си“, не защото те са му казали, а защото е възприел тази цел от другаде. Той пак иска да живее съгласно тези думи и да бъде гордост за семейството си, да стигне до върха и да стане почтен, достоен човек. Целта му не е различна; животът му пак е посветен на стремеж към тези неща. И така, когато хората не разбират истината и приемат много от доктрините, твърденията и възгледите, които преобладават в обществото и минават за правилни, те ги превръщат в посока, основа и мотивация за собствените си житейски усилия. В крайна сметка хората живеят безкомпромисно и безрезервно в името на тези цели, борят се цял живот, до смъртта, и дори тогава някои от тях все още не искат да видят истината. Колко жалък живот водят хората! Въпреки това, щом разбереш истината, дали тогава постепенно не изоставяш тези така наречени правилни неща, правилни учения и правилни твърдения, както и очакванията на родителите си към теб? Щом постепенно изоставиш тези така наречени правилни неща и твоят критерий за нещата вече не се основава на твърденията на традиционната култура, не означава ли това, че те вече не те сковават? И дали живееш свободно, ако не те сковават? И тогава може да не си напълно свободен, но поне оковите ще са разхлабени. При вярата си в Бог хората все още таят много представи, фантазии, намерения и примеси, както и философиите си за светските дела, измамни мисли, покварена природа и т.н. Когато това се промени и хората са способни да живеят изцяло според истината, те ще живеят пред Бог и ще бъдат истински освободени и волни.

Забележка:

а. Дзянху е китайски термин, който се отнася до фантастичния свят на майсторите на бойните изкуства и престъпниците в древен Китай.