Защо разговаряме за разликата между изпълнението на дълга и занимаването със светска работа? Важно ли е това? (Да.) В какво се състои важността? Тя е свързана с отношението на хората към изпълнението на дълга им. Не пренасяй отношението и принципите, които имаш в светската си работа, в сферата на изпълнението на дълга. Какви са последствията, ако го направиш? (Действаш в съответствие със собствените си желания.) Да действаш в съответствие със собствените си желания е често срещан проблем. Това означава да не искаш да се допитваш до другите при изпълнението на задачите, да искаш да имаш последната дума и да правиш каквото ти е угодно, като смяташ, че когато се действа по този начин, това носи удобство и удовлетворение, без каквото и да било чувство за потиснатост или нещастие. В допълнение този проблем често води до интриги, ревност, спорове и до формирането на клики, както и до търсенето на награди и признание, до перчене, до нехайни действия, до безотговорност, до мамене на онези над и под теб и до създаване на собствено царство. Казано накратко, изпълнението на дълга е различно от това да се занимаваш със светска работа. Изпълнението на дълга е изискване от Бог и е подредено от Бог — това е най-голямата разлика между изпълнението на дълга и занимаването със светска работа. Изпълнението на дълга трябва да се извършва според Божиите изисквания и въз основа на истините принципи. То не е лична инициатива на човека, нито е негова лична работа и със сигурност не е нечие лично дело. То няма връзка с лични интереси, гордост, статус, влияние или бъдещи перспективи. То е свързано единствено с навлизането в живота от хората и с промяната на техния нрав, както и с Божието дело на управлението. За разлика от него, когато се занимавате със светска работа, вие сте изцяло съсредоточени върху личната си инициатива. Независимо дали изпълняваш дадена задача, или управляваш бизнес, независимо колко голяма цена плащаш, независимо колко можеш да отхвърлиш или колко страдания понасяш — било то в емоционален или физически аспект — или дали си тормозен, унижаван или погрешно разбиран, или дори да си подложен на огромен обществен натиск, всичко, което правиш, се върти около твоята лична воля, въжделения, амбиции и желания. То е само от такова естество. Това естество е просто осъществяване на собствената инициатива и участие в личното начинание. Сред човечеството няма нито един човек, който да излезе напред и да каже: „Аз извършвам обществена служба в името на човечеството. Искам да действам съгласно божествените постулати и принципи, дадени от Небето“. Няма такъв човек. Дори някой да излезе напред и да каже: „Искам да извърша най-алтруистичното и най-великото начинание за човечеството, да създам благоденствие и да направя добри дела за хората“, целта му не е толкова чиста. Той го прави заради славата. Това не е ли осъществяване на собствената инициатива? Всичко това е в името на собствената инициатива. Независимо колко добре звучат думите му, колко страдания е понесъл, колко висока цена е платил, колко голям принос е направил и дали е променил човечеството, дали е преобразил една ера или е поставил началото на нова епоха, каквото и да направи, целта му не е в името на другите, а в името на самия него. Всички покварени човешки същества постъпват по този начин. Независимо дали някой прави нещо голямо или малко, намерението му е или за слава, или за печалба. Какво е естеството на действията му? То е осъществяване на лична инициатива. Има ли личната инициатива нещо общо с Божието управление? Няма абсолютно никаква връзка с него. Някои хора казват: „Това не е вярно. Някои хора идват на този свят и променят цяла епоха. Не е ли и това предопределено от Бог? Не е ли то свързано и с Неговото управление?“. Свързани ли са тези неща? (Не.) Защо казвате, че няма връзка? (Защото няма нищо общо с Божието дело на управлението за спасяването на човечеството.) Добре казано. Ако няма нищо общо с Божието дело за спасяването на човечеството, тогава то не е свързано с Божието управление. Това твърдение обаче е само наполовина вярно. Тук има и друго предварително условие, същностен въпрос. Ако не е свързано с Божия план за управление, тогава всичко това са просто човешки инициативи. Това е един аспект, но нека да добавя нещо за вас: естеството на това, което прави този човек, е за лична слава и полза. Крайният бенефициент е самият той. Естеството, принципите и крайният резултат от всичко, което прави, за кого е? (За самия него.) То е за самия него — и в по-прикрит смисъл за кого? (За Сатана.) Правилно, за Сатана. Какво е естеството на това да правиш неща за Сатана? (Да бъдеш враг на Бог.) А каква е изначалната същност на това да бъдеш враг на Бог? Защо казваме, че това означава да бъдеш враг на Бог? (Изходната точка, произходът и принципите на действията му са все в разрез с Божиите слова.) Това е един от аспектите и това е основен въпрос. Изходната точка, произходът и принципите на това, което прави, са все от Сатана и са нечестиви, така че какъв е крайният резултат? За кого свидетелства? (За Сатана.) Правилно, той свидетелства за Сатана. В цялата човешка история има ли историк или писател, който да е приписвал постиженията на това, което хората са направили във всяка епоха, на Създателя? (Не.) Той само посочва, че това са наследствата или великите постижения, оставени от великите начинания на човечеството. В очите на човечеството кого представляват тези велики хора и известни личности, които оставят тези неща след себе си? Покварените хора се покланят на всички известни или велики личности, или на онези, които са направили значителен принос за човечеството. Мястото, което те заемат в сърцата на хората, е мястото, което хората считат за позицията на Бог. Не е ли това същността на въпроса? (Да, така е.) Току-що обсъдихме, че произходът, мотивите, отправните точки и принципите зад действията на хората вкупом се коренят в сатанинската логика и не са съгласно истината. Хората постигат нещо с човешки средства или чрез своите дарби и стават известни сред другите, а крайната последица е, че човечеството приписва всичко това на Сатана. Точно по същия начин, по който много хора сега се покланят на известни и велики личности от историята като Конфуций и Гуан Ю. Колкото и велики да са делата, извършени от тези личности, ако говорим принципно, всъщност Бог е този, който е подредил тези различни герои да дойдат на този свят и да извършат конкретни дела в различни епохи. В цялата писмена човешка история обаче — древна или съвременна, няма нито един случай, който да свидетелства за делата на Създателя. Само в Библията са записани някои елементи от двата етапа на Божието дело в Епохата на закона и в Епохата на благодатта, но дори записаните там Божии слова са доста ограничени. Всъщност Бог е изрекъл много слова и е извършил многобройни дела, но записаното от хората е крайно ограничено. За разлика от това има безброй книги, които отразяват известни и велики личности, свидетелстват за тях или ги възхваляват. Не изяснява ли това същността на въпроса, който току-що обсъдихме? Току-що споменахме, че известните и велики личности в историята са действали за себе си. По същество те са действали за Сатана. Това показва, че те не са изпълнявали дълга си, а по-скоро са осъществявали собствените си инициативи и са се занимавали с личните си начинания. Какво е естеството, същността на всяка работа, която хората извършват в света? (Осъществяване на собствена инициатива.) Защо се счита, че осъществяват собствена инициатива? Каква е първопричината? Защото свидетелстват за Сатана. Всички техни принципи и мотиви за действие идват от Сатана и нямат нищо общо с истината или с Божиите изисквания. Но какво е естеството на дълга? То се отнася до работа, извършвана в съответствие с Божиите изисквания, което означава, че работата трябва да се основава на истината, да се извършва в съответствие с истините принципи и да се изпълнява съгласно Божиите изисквания. Резултатът е, че хората могат да свидетелстват за Бог, да притежават покорство пред Бог и да Го познават. Те имат по-дълбоко разбиране за Създателя и по-истинско покорство пред Него, а още повече те могат да правят това, което сътворените същества трябва да правят. Това е най-голямата разлика между двете неща. Когато хората поемат дълга си според Божиите изисквания, отношението им с Бог става все по-нормално. А може ли всяка работа, с която хората се занимават в света, да постигне този ефект? Определено не, резултатът е точно обратният. Колкото повече години човек прекарва в това да се занимава със светска работа, толкова повече се бунтува срещу Бог и толкова повече се отдалечава от Него. Колкото по-добре върви собственото му начинание, толкова повече се отдалечава от Бог. Колкото по-успешно става собственото му начинание, толкова повече се отклонява от Божиите изисквания. Следователно естеството на изпълнението на дълга и естеството на занимаването със светска работа е напълно различно.

Току-що обсъдихме разликата между дълга на човека и човек, който се занимава със светска работа. Какъв аспект на истината има за цел да помогне на хората да разберат това обсъждане? Независимо какъв дълг получаваш, трябва да го изпълняваш така, както Бог иска. Например, когато си избран за водач на църква, твоят дълг е да изпълняваш работата на църковен водач. А какво трябва да правиш след като си приел тази работа за свой дълг? Първо, да знаеш, че само изпълнението на работата ти като водач е изпълнението на твоя дълг. Ти не служиш като някакъв чиновник във външния свят. Ако станеш водач и след това мислиш за себе си като за чиновник, ти си се отклонил. Но ако си кажеш: „След като съм станал църковен водач, не бива да се държа снизходително, трябва да се поставям под всички останали, трябва да ги направя по-високи и по-важни от мен“, тази нагласа също е погрешна. Както и да се преструваш, е безполезно, ако не разбираш истината. Нищо друго, освен правилното разбиране на твоя дълг, няма да свърши работа. Първо, трябва да оцениш важността на работата на църковния водач: една църква може да има няколко десетки членове и ти трябва да мислиш как да водиш тези хора пред Бог, как да позволиш на повечето от тях да разберат истината и да навлязат в истината реалност. Трябва да отделяш също така повече време за поене и подкрепа на онези, които са негативни и слаби, за да им попречиш да бъдат негативни и слаби и да им дадеш възможност да изпълняват дълга си. Трябва да напътстваш и всички, които са способни да изпълняват дълга си, да разберат истината и да навлязат в реалността, да действат според принципите и да изпълняват правилно дълга си и така да постигат по-голямо въздействие. Има определени хора, които вярват в Бог от няколко години, но имат доста зла човешка природа, и винаги прекъсват и смущават делото на църквата — тези хора трябва да бъдат кастрени, когато е необходимо. Онези, които упорито отказват да се покаят, трябва да бъдат премахнати. С тях трябва да се справяте според принципите и според правилните по отношение на тях подредби. И, разбира се, най-важното от всичко: някои хора в църквата притежават относително добра човешка природа и малки заложби и са способни да се заемат с определен аспект от работата. Всички такива хора трябва да бъдат подхранвани, без да се отлага, възможно най-рано. За да станат компетентни, ще им е необходимо обучение, и те няма да са способни да вършат нищо добре, ако никога не получат обучение. Не са ли това задачите, които един водач или работник спешно трябва да изпълни добре? Ако ти си станал водач, а не държиш сметка за тези въпроси и не изпълняваш работата по този начин, можеш ли да изпълняваш добре дълга си? (Не.) Като водач е изключително важно да организираш всеки един аспект от делото на църквата: на първо място, най-важният въпрос е да развиваш талантливи хора. Издигай тези, които са с добра човешка природа и притежават заложби, развивай ги и ги обучавай. На второ място, води братята и сестрите към навлизане в истината реалност и им дай възможност да се занимават със самоанализ, да опознават себе си, да разпознават ересите и заблудите, да разпознават хората и да изпълняват добре дълга си — това е част от навлизането в живота. На трето място, дай възможност на мнозинството от онези, които могат да изпълняват дълга си, действително да го правят (като изключиш онези с непълноценна човешка природа) и се погрижи те да постигат резултати в изпълнението на дълга си, а не просто да действат нехайно. На четвърто място, незабавно се справяй с тези, които прекъсват и смущават делото на църквата. Ако те отхвърлят истината след общение, трябва да бъдат кастрени. А ако продължават да не се покайват през цялото време, трябва да бъдат изолирани за размисъл и дори да бъдат премахнати или отлъчени. На пето място, дай възможност на Божиите избраници да разпознават неверниците, лъжеводачите и антихристите, като се погрижиш те да не бъдат подвеждани и да могат да навлязат в правилния път на вярата в Бог възможно най-скоро. Всичките гореизброени пет точки са важни и са присъщите задачи на ръководството. Именно изпълнението на тези пет аспекта на работа прави човека пригоден за църковен водач. Освен това към специалните обстоятелства също трябва да се подхожда правилно. Например негативността и слабостта на някои хора може да са временни и ти трябва да се отнасяш към тях по уместен начин. Не можеш да правиш обобщаващи преценки. Ако някой е временно негативен и ти го наречеш „краен песимист“ или „хронично негативен“, и кажеш, че Бог вече не го иска, това не е уместно. Освен това всеки трябва да изпълнява ролята си и да допринася според възможностите си. Трябва да се вземат подходящи мерки за изпълняването на дълга, в зависимост от дарбите, талантите, заложбите и възрастта на хората, както и от продължителността на вярата им в Бог. Този подход трябва да се адаптира към различните видове хора, за да им позволи да изпълняват дълга си в Божия дом и да впрегнат най-голямото изпълнение на функцията си. Ако вземеш предвид тези съображения, тогава ще развиеш бреме и винаги ще трябва да се съсредоточаваш върху това да наблюдаваш. Да наблюдаваш какво? Не този, който изглежда добре, за да можеш да взаимодействаш повече с него, не този, който според теб е грозен, за да можеш да го отхвърлиш, не този, който изглежда, че има способност и е със статус, за да можеш да спечелиш благоразположението му, и със сигурност не този, който не ти се кланя, за да можеш да се опиташ да го накажеш. Нито едно от тези неща. Тогава какво трябва да наблюдавате? Трябва да разпознавате хората въз основа на словата, отношението и изискванията на Бог към различните типове хора и да се отнасяте към тях въз основа на принципи. Това е съобразено с истината. Първо категоризирайте всички типове хора в църквата: онези, които имат добри заложби и способност да приемат истината в една категория, онези, които имат малки заложби и са неспособни да приемат истината — в друга категория, онези, които могат да изпълняват дълга си — в трета категория, и онези, които не могат да го изпълняват — в четвърта категория. И накрая, онези неверници, които винаги се оплакват, разпространяват представи, изпадат в негативизъм и предизвикват смущения, също трябва да бъдат поставени в същата категория. След като категоризираш всички и напълно осъзнаеш истинското състояние на всяка група според Божиите слова, след като видиш ясно кой може да бъде спасен и кой — не, тогава ще си способен да прозреш всички типове хора. Ще разбереш Божиите намерения и ще знаеш кого Бог иска да спаси и кого иска да отстрани. Всичко това не възниква ли поради твоето бреме? Не е ли това правилното отношение, което трябва да имаш към дълга? Ако притежаваш това правилно отношение и в теб възникне бреме, тогава ще можеш да вършиш работата си добре. Ако не се отнасяш към дълга си по този начин, а вместо това гледаш на изпълнението на дълга си като на чиновническа позиция и винаги си мислиш: „Да си водач е същото като да заемаш чиновническа позиция. Това е благословия от Бог! Сега, когато имам статус, хората трябва да ме слушат и това е нещо хубаво!“ — ако си мислиш, че да бъдеш водач е същото като да си чиновник, тогава си в беда. Ти определено ще ръководиш с маниера на чиновник и по начина, по който работят чиновниците. Можеш ли тогава да изпълняваш правилно делото на църквата? С такъв възглед ти несъмнено ще бъдеш разкрит и отстранен. Винаги ще си представяш, че си чиновник, че където и да отидеш, ще си заобиколен от хора, и че хората ще се съобразяват с всичко, което казваш. Освен това че ще получаваш пръв правото на всякакви предимства в църквата. Каквато и работа да има църквата, ще трябва само да даваш нареждания, а на теб самия няма да ти се налага да правиш нищо. Какъв е този начин на мислене? Не е ли това отдаване на предимствата на статуса? Не е ли това покварен нрав? Всички онези, които не се стремят към истината, изпълняват дълга си въз основа на сатанински нрав. Много водачи и работници са били разкрити и отстранени, защото винаги са изпълнявали дълга си въз основа на сатанински нрав, без да приемат дори намек за истината. Понастоящем някои водачи все още се държат по този начин. След като станат водачи, вътрешно се чувстват някак въодушевени и малко самодоволни. Трудно е да се опише чувството, но във всеки случай считат, че са се справили доста добре. След това обаче разсъждават: „Не мога да бъда самонадеян. Самонадеяността е признак на надменност, а надменността е предвестник на провала. Трябва да съм сдържан“. На пръв поглед се държат сдържано и казват на всички, че това е въздигане и поръчение от Бог, че нямат друг избор, освен да го вършат. Вътрешно обаче тайно се радват: „Най-накрая съм избран. Кой казва, че заложбите ми не са добри? Ако заложбите ми бяха малки, как щях да бъда избран? Защо не беше избран някой друг? Изглежда, че наистина имам предимства пред другите“. Когато този дълг се стовари върху тях, това са нещата, за които първо си мислят в сърцата си. Те не разсъждават: „След като този дълг се стовари върху мен, как да го изпълня? Кой е този, който е свършил добра работа в миналото, от когото трябва да се поуча? Какви са Божиите изисквания за изпълнението на този дълг? Съществуват ли такива изисквания в работните подредби на църквата? Никога не съм се притеснявал за тези аспекти от работата на църквата, но сега, когато съм избран за водач, какво трябва да направя?“. Всъщност, щом имаш решимостта и можеш да търсиш истината, път има. Ако се отнасяш към работата като към свой дълг, ще бъде лесно да я свършиш добре. Някои хора стават водачи и си казват: „Тези хора сега са поверени на мен? Как ще се съберат и каква работа ще им бъде подредена, ще зависи от мен? Олеле, сега усещам тежък товар върху сърцето си“. Какво означават тези думи? Изглежда сякаш той може да постигне велики неща. Всичко това са празни приказки и доктрини. Такъв тип човек не е ли малко лицемерен? Някой от вас казвал ли си е някога такива неща? (Да.) Тогава всички вие също сте доста лицемерни. Такова поведение обаче е нормално за хората. Дори тези, които стават дребни чиновници, трябва малко да се поперчат. Изведнъж чувстват, че личната им стойност се е покачила, и щом вкусят някакъв статус, слава и придобивки, сърцата им се преобръщат като развълнувано море и те се превръщат в други хора. Поквареният им нрав и прекомерните им желания излизат на повърхността. Всеки има това негативно, пасивно поведение. Това е обща черта на поквареното човечество. Всяко покварено човешко същество я има. Някои хора, след като станат водачи, вече не са сигурни как трябва да ходят. Други не са сигурни как трябва да говорят с хората. Разбира се, те не са сигурни как трябва да говорят не поради плахост, а по-скоро поради това, че са несигурни как трябва да се държи един водач. Други, след като станат водачи, не са сигурни какво да ядат или с какво да се обличат. Има всякакви модели на поведение. Някой от вас проявява ли такова поведение? В различна степен всички вие със сигурност го проявявате. И така, колко време ще отнеме да преминете през тези състояния и модели на поведение? Една-две години, три-пет години или десет години? Това зависи от решимостта на човека да се стреми към истината и от степента, в която се стреми към нея.

В процеса на търсене на истината разбирането на някои хора за истината е правопропорционално на тяхното навлизане. Двете неща са равностойни. Хората могат да навлязат в толкова истина, колкото са способни да разберат. Дълбочината на тяхното разбиране на истината е и дълбочината на тяхното навлизане, както и дълбочината на тяхното възприемане, на техните чувства и преживявания. Някои хора обаче разбират много доктрини, но практикуването и навлизането им са равни на нула. Затова независимо колко проповеди са слушали, те никога не са способни да се справят с вътрешните си затруднения. Когато се сблъскат с дребен въпрос, тяхната грозна страна веднага излиза наяве и те не могат да я контролират, колкото и да се опитват. Както и да я прикриват, покварата им въпреки това се разкрива. Те остават неспособни да приемат истината или да търсят истината за решения. Дори се научават да лицемерят, да мамят и да се преструват на добри. През цялото това време не се отървават от покварения си нрав и той не се променя. Такъв е резултатът от това, че не се стремят към истината. Така че в крайна сметка всичко опира до онази същата фраза: много важно е да се стремиш към истината. Същото важи и за изпълнението на дълга. Независимо какъв дълг получаваш, независимо какъв дълг ти се падне, дали е дълг, който изисква голяма отговорност, или е по-прост дълг, или дори не е много видим, ако си способен да търсиш истината и да се отнасяш към дълга според истините принципи, тогава ще си способен да изпълняваш добре дълга си. Освен това в процеса на изпълнение на дълга си ще преживееш различни степени на израстване както по отношение на навлизането ти в живота, така и по отношение на промяната на нрава ти. Ако обаче не се стремиш към истината и се отнасяш към дълга си просто като към свое собствено начинание, като към своя собствена задача или ако се отнасяш към него като към свое предпочитание или лична работа, тогава си в беда. Има разлика между това да се отнасяш към дълга си като към свое собствено начинание и това да се отнасяш към него според истините принципи. Когато се отнасяш към дълга си като към своя собствена инициатива, какво преследваш? Преследваш слава, придобивки и статус и очакваш другите да изпълнят твоите изисквания. Какъв ще бъде крайният резултат от изпълнението на дълга ти по този начин? От една страна, изпълнението на дълга ти по този начин няма да отговаря на критерия. То е равносилно на безплодни усилия. Дори външно да си положил големи усилия, ти не си потърсил истината, така че плодовете на твоя дълг ще бъдат лоши и Бог няма да е доволен. От друга страна, ти често ще извършваш прегрешения, често ще прекъсваш и смущаваш, и често ще допускаш грешки, които ще водят до неблагоприятни последици. Сега много хора далеч не успяват да изпълнят дълга си. Те действат своенравно и произволно и в общи линии не постигат никакви резултати, а понякога дори причиняват загуби на делото на църквата. Изпълнението на дълга ти по такъв начин наистина прекъсва и смущава работата на църквата. Това е поведението на същински зъл човек. Онези, които постоянно подхождат нехайно към изпълнението на дълга си, трябва да бъдат разобличени, за да могат да се самоанализират. Ако наистина могат да се самоанализират, да признаят грешките си и да намразят себе си, може да останат и да продължат да изпълняват дълга си. Но ако никога не признаят грешките си и продължат да се защитават и оправдават, да твърдят, че в Божия дом няма любов и че с тях се отнасят несправедливо, това е знак, че са упорито непокайващи се и че те трябва да бъдат премахнати от църквата. Каква е първопричината за прекъсванията и смущенията на тези хора? Дали е в това, че умишлено са планирали да прекъсват и смущават? Не, главната причина е в това, че изобщо не обичат истината и човешката им природа е много лоша. Някои от тези хора имат известни заложби и могат да разберат истината, но те не приемат истината ни най-малко, камо ли да я практикуват. Човешката им природа е изключително подла. Какъвто и дълг да изпълняват, те винаги предизвикват прекъсвания и смущения, съсипват делото на църквата и допринасят за много неблагоприятни последствия с ужасно влияние. Няма съмнение, че тези хора са неверници и че всички те са зли хора. Това е основната причина, поради която биват отстранени. Сега повечето хора могат да разпознаят неверниците. Когато видят различните модели на поведение на тези хора, те се ядосват. Как може тези хора да се считат за вярващи в Бог? Те са лакеи на Сатана, изпратени да прекъсват и смущават делото на църквата. Някои от тях са чисти използвачи и спадат към категорията на онези, които обичат лесното и мразят работата. Те не искат да вършат никаква работа, но въпреки това искат да се хранят добре всеки ден. Не са ли те паразити? Те са дори по-низши от кучетата пазачи. Поради това тези хора бяха отстранени. Хората, които искрено вярват в Бог, са всички хора, които с готовност и желание изпълняват дълга си. Макар че повечето хора не знаят какво всъщност означава дълг, най-малкото в сърцето си те знаят, че хората трябва да изпълняват дълга си и че са готови да правят това. Но дали готовността да изпълняваш дълга си означава следователно, че човек практикува истината? Означава ли тази вътрешна готовност, че човек е изпълнил добре дълга си? Категорично не. Човек трябва да прилага истината на практика и да отговаря на критерия да действа според принципите, за да се счита, че е изпълнил добре дълга си. Преди да си приложил истината на практика, независимо колко вяра твърдиш, че имаш, или каква готовност и желание казваш, че имаш — способен си да рискуваш живота си, не се колебаеш да преминеш през огън и вода — всичко това са само лозунги, които не служат за нищо. Въз основа на тази готовност трябва също така да действаш според истините принципи. Ти казваш: „Не обичам особено истината, нито се стремя към нея и не съм променил много своя нрав, докато изпълнявах дълга си. Но има едно нещо, към което съм се придържал: правя всичко, което ми е казано да правя. Не предизвиквам прекъсвания и смущения. Може да не съм способен да постигна покорство, но наистина слушам“. Няма ли да може да остане в църквата и да изпълнява нормално дълга си човек, който може да върши това? Но онези зли хора и неверници, които бяха премахнати, не можаха да изпълнят дори това най-ниско изискване и дори причиниха смущения. На такива неверници или зли хора не бива да се позволява да останат в църквата, за да изпълняват дълга си. Божиите избраници трябва да разпознават неверниците и злите хора. В противен случай лесно ще бъдат подведени от тях. Всеки човек със съвест и разум трябва да възприеме отношение на отхвърляне на неверниците и злите хора.

Изпълнението на дълга е най-важният аспект на вярата в Бог. Първо, човек трябва да разбере какво е дълг, а след това постепенно да придобие истинско преживяване и разбиране за него. Какво е минималното отношение, което човек трябва да има към дълга си? Ако кажеш: „Божият дом ми даде този дълг, така че той ми принадлежи. Мога да правя, каквото си искам, защото това е моя работа и никой не може да се меси“, това приемливо отношение ли е? Категорично не. Ако това е твоето отношение, докато изпълняваш дълга си, ще имаш неприятности, защото отношението ти не е съгласно истините принципи. Отношението ти е на човек, който прави, каквото си иска, вместо да търси истината, камо ли да има богобоязливо сърце. Ако човек е твърде своенравен, той донякъде ще се отнася небрежно към същинската си работа, докато изпълнява дълга си. Какво отношение трябва да има човек, когато изпълнява дълга си? Той трябва да има желание да се покори на Бог и да Го удовлетвори. Ако не изпълни повереното му от Бог поръчение, той чувства, че е разочаровал Бог. А ако не изпълни дълга си правилно, той чувства, че не е достоен да се нарече човек. Да имаш такова отношение, докато изпълняваш дълга си, те прави предан. За да изпълняваш добре дълга си, първо трябва да знаеш какво изисква Бог, да търсиш истината и да търсиш принципите. След като си се уверил, че поръчението, което Бог ти е дал, е твоят дълг, трябва да търсиш, като си мислиш: „Как мога да изпълня добре дълга си? Кои истини принципи трябва да практикувам? Какво изисква Бог от хората? Каква работа трябва да свърша? Как трябва да действам, така че да изпълня отговорностите си и да съм предан?“. На кого да си предан? На Бог. Трябва да сте предани на Бог и да изпълнявате отговорностите си към хората. Трябва да изпълнявате дълга си според Божиите слова и според истините принципи и да се придържате неотклонно към дълга си. Какво означава да се придържате неотклонно към дълга си? Например, ако ти е даден дълг за година или две, но досега никой не те е проверил, какво трябва да направиш? Ако никой не те проверява, означава ли това, че дългът ти е отпаднал? Не. Не обръщай внимание на това дали някой те проверява или дали някой инспектира това, което правиш. Тази задача е поверена на теб, така че тя е твоя отговорност. Трябва да обмислиш как трябва да се свърши тази задача и как може да се свърши добре и именно така трябва да я свършиш. Ако винаги чакаш другите да те проверяват, да те надзирават и да те подканят, това ли е отношението, което трябва да имаш към дълга си? Какво е това отношение? Това е негативно отношение. Това не е отношението, което трябва да възприемеш към дълга си. Ако възприемеш това отношение, изпълнението на дълга ти със сигурност ще бъде незадоволително. За да изпълняваш дълга си задоволително, първо трябва да имаш правилно отношение и отношението ти трябва да бъде съгласно истините принципи. Това е единственият начин да гарантираш, че изпълняваш добре дълга си.

Що се отнася до това какво е дълг, какво е отношението на човека към него, както и каква е разликата между изпълнението на дълга и извършването на каквато и да е светска работа, нашето общение по тези теми засега ще приключи дотук. Всички трябва да разсъждавате върху съдържанието, за което разговаряхме. Например защо обсъждаме връзката между изпълнението на дълга и осъществяването на собствената инициатива? Какъв резултат се цели с обсъждането на тези теми? В положителен аспект това може да осигури на хората правилен път, правилна посока и правилни принципи за изпълнение на дълга им. В негативен аспект то може и да помогне на хората да разпознаят кое поведение се счита за осъществяване на собствена инициатива. Тези два аспекта са както взаимосвързани, така и различни един от друг. Разбирането на тези два аспекта не е свързано с разбирането на думите на истината. Трябва да възприемеш за кои състояния и проявления става въпрос. След като имаш задълбочено разбиране за тези състояния и проявления и можеш да ги разпознаеш, следващия път, когато у теб се появят тези неправилни състояния и проявления, ако си човек, който се стреми към истината, ще търсиш истината, за да намериш изход от това. Ако не разбираш този аспект на истината, може да осъществиш собствената си инициатива и да си мислиш, че отдаваш всичко на Бог, дори да вярваш, че изпълняваш дълга си и си много предан. Такива последствия ще възникнат от неразбирането на истината. Например в процеса на изпълнение на дълга ти, когато се разкрият някои от твоите мисли и методи, както и намеренията и мотивите, които стоят зад действията ти, осъзнаваш, че не изпълняваш дълга си и че вече си се отклонил от принципите и от обхвата на изпълнението на дълга. Естеството се е променило и в действителност ти изпълняваш собствената си инициатива. Само когато разбереш тези истини, ще можеш да намериш изход от това и да сложиш край на подобни мисли, действия и проявления. Ако обаче не разбираш истината и осъществяваш собствената си инициатива, докато изпълняваш дълга си, ще забравиш за факта, че вече си нарушил принципите. Подобно например на Павел. След като толкова години е работил и тичал напред-назад, накрая той стига до това да крещи на Бог и да казва: „Ако не ми дадеш венец, значи не си бог!“. Виждаш ли, той все още можеше да произнася такива думи. Ако хората днес, след като са разбрали истината, продължават да следват пътя на Павел, значи не са хора, които обичат истината. Ако ти си човек, който искрено вярва в Бог, разбирането на истината е от решаващо значение за теб. Без да разбираш истината, определено живееш въз основа на сатанински нрав. В най-добрия случай просто ще се придържаш към някои правила и ще избягваш да извършваш очевидни прегрешения, и все още ще си мислиш, че практикуваш истината. Това би било доста жалко. Така че, ако някой желае да се стреми към истината и целта му е да навлезе в истината реалност, той първо трябва да разбира истината. Целта на разбирането на истината е хората да могат точно да възприемат другите хора и събития, да бъдат проницателни, да имат принципи за действие, да имат път за практикуване и да постигнат покорство пред Бог. Когато разбираш истината, ти можеш да разпознаваш всякакви хора, събития и неща, да избираш правилния път на практикуване, да говориш и да действаш според принципите, да се отървеш от покварения си нрав и да постигнеш покорство пред Бог. Ако не разбираш истината, тогава пътят, по който вървиш, със сигурност ще бъде погрешен и няма да имаш никакво навлизане в живота, нито ще може да бъдеш спасен. Някои хора са особено добри в това да се прикриват, да изглеждат така, сякаш се стремят към истината, но нямат принципи в действията си и всичко, което правят, предизвиква прекъсвания и смущения и създава много проблеми за делото на църквата. Такива хора не могат да бъдат спасени. Следователно честото слушане на проповеди и честото ядене и пиене на Божиите слова не е с цел повърхностно ангажиране или изпълване на сърцето, нито е с цел човек да се въоръжи с доктрини или да практикува красноречие. Целта е човек да се въоръжи с истината и да постигне разбиране на истината. Това, което току-що обсъдихме, всъщност не е особено задълбочено по отношение на истината за познаването на Бог. То е най-основната истина. Разбирането на истината от хората е ограничено, то варира по дълбочина и зависи от заложбите на човека. Някои хора възприемат по-задълбочено, т.е. те имат способността да възприемат. Други възприемат съвсем повърхностно. Независимо от дълбочината на възприемането, най-важно е практикуването на истината. Истината обаче не може да се дели на голяма или малка, на благородна или нисша, нито може да се дели на дълбока или плитка. Това означава, че истината може да се категоризира като най-основна или най-елементарна, но не може да се дели по степен на дълбочина. Просто хората я възприемат и преживяват с различна дълбочина. Всичко, което се докосва до същността на истината, е еднакво задълбочено и не е нещо, което всеки може да преживее напълно или да притежава изцяло. За какъвто и аспект на истината да става въпрос, хората трябва да започнат от най-плиткия слой на възприемането и практикуването ѝ, след което постепенно да напредват от плиткия към дълбокия слой, за да достигнат до истинско разбиране на истината и да навлязат в реалността. Най-плитката част от истината е това, което може да бъде разбрано буквално. Ако хората не могат да я практикуват или да навлязат в нея, тогава те разбират само някои думи и доктрини. Простото разбиране на думи и доктрини далеч не е в същността на истината. Хората, които не разбират истината, винаги считат способността да обясняват буквалното значение за разбиране на истината. Това е просто човешко невежество. Ако твоето практикуване на истината се състои само в следване на правилата и стриктното им прилагане без никакви принципи, не си мисли, че това е практикуване на истината и навлизане в реалността. Ти все още си далече от нея. Ако продължиш да практикуваш и да преживяваш още няколко години и откриеш много повече светлина, която ще ти е достатъчна да практикуваш и да преживяваш още няколко месеца или години, а по-късно, с още повече преживяване, ако можеш да откриеш още по-нова светлина, като напредваш по този начин от плиткото към дълбокото, стъпка по стъпка, тогава ти наистина си навлязъл в истината реалност. Само човек, който е навлязъл напълно в истината реалност, е човек, който е получил истината. Дори ако един ден изживееш реалността на истината и може да се каже, че си получил истината, в действителност това, което си преживял и опознал, все още е ограничено. Не можеш да кажеш, че ти си истината, нито можеш да твърдиш като Павел, че „за мене да живея е христос“ (Филипяни 1:21), защото истината е твърде дълбока, а това, което човек може да преживее и да разбере за няколко десетилетия от живота си, е крайно ограничено. Очевидно тогава разбирането на истината е постижимо за хората до известна степен, но получаването на истината никак не е лесно. Ако някой не може да разбере или да приложи на практика дори най-плитките истини, тогава това е човек, който не обича истината и определено му липсва духовно разбиране. Хората, които не са близо до истината, не могат да бъдат спасени. Онези, които никога не разбират истината, не могат да изпълняват добре дълга си. Те са прахосници на живот, те са зверове в човешки дрехи. Някои хора мислят, че разбират истината само защото разбират някои доктрини. Ако наистина разбират някои истини, защо тогава не могат да изпълняват добре дълга си? Защо нямат принципи в действията си? Това показва, че разбирането на доктрините е безполезно. Разбирането на повече доктрини не означава разбиране на истината.

След като общувахме по темата за дълга, сега ще преминем към въпроса за неговото адекватно изпълнение. По този въпрос акцентът се поставя върху думата „адекватно“. И така, какво означава „адекватно“? В това отношение също има истини, които трябва да се търсят. Адекватно ли е просто да се свърши сносно една работа? За конкретните детайли как да разбирате и да се отнасяте към думата „адекватно“, трябва да разберете много истини и да общувате повече за истината. Трябва да разберете истината и принципите в хода на изпълнението на дълга ви. Едва тогава ще можете да стигнете до адекватно изпълнение на дълга. Защо хората трябва да изпълняват дълга си? След като са повярвали в Бог и са приели Неговото поръчение, те имат своя дял в отговорността и задължението за работата в Божия дом и в мястото на Божието дело, а на свой ред, поради тази отговорност и задължение, те са станали елемент от Божието дело, един от получателите на Неговото дело и на Неговото спасение. Съществува доста съществена връзка между спасението на хората и начина, по който изпълняват дълга си, дали могат да го изпълняват добре и адекватно. Тъй като си станал част от Божия дом и си приел Неговото поръчение, сега имаш дълг. Не е твоя работа да казваш как трябва да се изпълнява този дълг. Бог е този, който трябва да го каже. Истината е тази, която трябва да го каже. И това се определя от критериите на истината. Затова хората трябва да знаят, да разбират и да са наясно как Бог измерва дълга им, въз основа на какво го измерва — това е нещо, което си струва да се търси. В Божието дело различните хора получават различен дълг. Тоест хората с различни дарби, заложби, възраст и състояния получават различен дълг по различно време. Независимо какъв дълг си получил и в кой момент и при какви обстоятелства е станало това, твоят дълг е само отговорност и задължение, което трябва да изпълняваш, а не е твое лично начинание, а още по-малко е твое предприятие. Критерият, който Бог изисква за изпълнението на вашия дълг, е то да бъде „адекватно“. Какво означава да бъде „адекватно“? Означава да отговаря на Божиите изисквания и да Го удовлетворява. Бог трябва да каже, че е адекватно, и да получи Неговото одобрение. Само тогава изпълнението на вашия дълг ще бъде адекватно. Ако Бог каже, че не е адекватно, независимо колко дълго си изпълнявал дълга си или колко висока цена си платил, то не е адекватно. Тогава какъв ще бъде резултатът? Всичко това ще бъде класифицирано като полагане на труд. Само малка част от полагащите труд имат предани сърца и ще бъдат пощадени. Ако не са предани в полагането на труд, тогава няма надежда да бъдат пощадени. Нека го кажа направо, те ще бъдат унищожени при бедствие. Ако някой никога не отговаря на изискванията при изпълнението на дълга си, ще му бъде отнето правото да изпълнява дълг. След като това право бъде отнето, някои хора ще бъдат отхвърлени. След като бъдат отхвърлени, за тях ще бъдат положени грижи по друг начин. Дали „да се положат грижи по друг начин“ означава да бъдат отстранени? Не е задължително. Бог гледа най-вече дали човекът се е покаял. Затова начинът, по който изпълнявате дълга си, е от решаващо значение и хората трябва да се отнасят към него сериозно и съвестно. Тъй като изпълнението на дълга ви е пряко свързано с вашето навлизане в живота и в истините реалности, както и с големите въпроси като вашето спасение и усъвършенстване, когато вярвате в Бог, трябва да се отнасяте към изпълнението на дълга си като към първа и най-важна задача. Не може да сте объркани по този въпрос. В процеса на изпълнение на дълга си различните хора ще проявяват множество различни модели на поведение. Тези различни модели на поведение са видими не само за хората, но и за Бог. Не само църквата присъжда точки и оценява. Накрая Бог също ще дава точки и оценки на всички онези, които изпълняват дълга си. Някои хора в общи линии отговарят на критерия, докато други са напълно незадоволителни. Някои незадоволителни хора ще продължат да бъдат под наблюдение, докато някои вече ще са окончателно категоризирани от Бог. Кои са хората, които Бог счита за незадоволителни? Това са онези, които имат лоша човешка природа, които нямат съвест и разум и които непрекъснато изпълняват дълга си нехайно. Независимо на колко Божия благодат се наслаждават, те не се интересуват от взаимност и са лишени от благодарност. Разбира се, това естествено включва и злите хора. Може да се каже, че всеки с лоша човешка природа, който няма съвест и разум, изпълнява дълга си незадоволително. Онези, които са очевидно зли, неизбежно ще извършат безброй зли действия, докато изпълняват дълга си. Докато не бъдат премахнати, те ще продължават да извършват зло. Такива хора трябва да бъдат премахнати незабавно. Разбира се, има и някои хора, които изглежда имат някакво подобие на човешка природа и които не изглежда да са лоши хора, но изпълнението на дълга им е нехайно и не дава никакви резултати. След като бъдат кастрени и получат общение за истината, ще зависи какво в крайна сметка е представянето им и дали искрено са се покаяли, или не. По отношение на такива хора Бог все още чака и наблюдава. Що се отнася до онези, които имат лоша човешка природа и им липсват съвест и разум, както и до онези, които са очевидно зли, Бог вече е произнесъл окончателна присъда за тях — те трябва да бъдат напълно отстранени.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.