Ще започнем с общение за начините, по които се заявяват хората, които нямат духовно разбиране. Кое е най-отличителното за тях? То е, че без значение колко години вярват в Бог или как изглежда, че се стремят към истината, техният живот никога не се развива и нямат абсолютно никакъв път на практикуване за навлизане в живота. Хората, които нямат духовно разбиране, не се самоанализират и не се опитват да се опознаят, независимо какъв покварен нрав разкриват. Всъщност те дори не знаят какво е покварен нрав. Нямат представа за нрава, който разкриват и показват, без значение колко надменен е той. Независимо колко лъжат и мамят, те нямат ни най-малко усещане за това. Независимо колко се бунтуват срещу Бог и Му се противопоставят, те не знаят, че това е грешка. Те са точно като невярващите — безскрупулно действат както им харесва и вършат злини, като си мислят, че са в правото си, и не приемат критика или увещаване от никого. Въпреки че често слушат проповеди и присъстват на сбирки, те изобщо не знаят какво е покорство или какво е бунтарство и противопоставяне, нито какво е да се отхвърлят устройванията и подредбите на Бог. Те не познават добротата, която произтича от човешките намерения, нито какво е да практикуваш в съответствие с истината и да се покориш на върховенството и подредбите на Бог. Не знаят нищо за тези тънки разлики. Не знаят дали са били предани или са били нехайни при изпълнението на дълга си, нито какъв покварен нрав са разкрили и какви са намеренията им, нито дали пътят, по който вървят, е правилният. Не знаят дали гледната точка на тяхното практикуване е правилна, нито какъв тип поведение е обичано или ненавиждано от Бог. Не знаят нито едно от тези неща. Хората, които изобщо нямат духовно разбиране, не разбират духовните неща в живота. Те просто се придържат към четене на Божиите слова и водене на нормален духовен живот. Когато изпълняват дълга си, те не се мотаят и не причиняват неприятности, нито правят умишлено неща, които причиняват прекъсвания или смущения. Правят това, което им е казано, и се придържат към прости правила. Когато обаче стане въпрос за детайли, за състоянията, свързани с навлизането в живота, за различни гледни точки и нагласи, те проявяват пълно пренебрежение. Когато разговаряш за истини, свързани с преодоляване на представи, те си мислят, че нямат такива, че всичките им представи вече са преодолени и че това, за което разговаряш, няма нищо общо с тях. Те не знаят за какво се отнасят представите, за които говориш, нито каква истина реалност има в това, което казваш. Когато говориш за себепознание, те казват: „Човек е непокорен и надменен, нали? Добре, ако просто не беше непокорен, това нямаше ли да е достатъчно? Когато го сполети проблем, ако не се изтъкваше, ако беше малко по-скромен и не беше надут — това нямаше ли да е достатъчно?“. Когато говориш за покорство, те казват: „Кое му е толкова важно на покорството? Просто не прави никакви злини. Нима това е толкова трудно?“. Когато говориш за опълчване на плътта, дисциплиниране на тялото, отърваване от покварата и практикуване на истината, те казват: „Няма нужда да се опълчвам на плътта или да практикувам истината. Просто ще бъда добър човек“. Ето колко опростено е мисленето им. Може ли такъв човек в крайна сметка да придобие истината? (Не.) Какво е отношението му към истината? (Той не разпознава Божиите слова като истината, затова не ги приема, като си мисли, че няма покварения нрав, който Божиите слова разобличават.) Точно така, той си мисли: „Не притежавам толкова от покварения нрав, който Бог разобличава, а дори и да притежавах някакъв покварен нрав, то той щеше да е съвсем незначителен, просто някакви мимолетни мисли, нищо сериозно. Не е ли това просто едно изискване да бъдеш покорен? Ще слушам това, което казваш, и ще правя това, което казваш. Нима това не е покорство?“. Дали е толкова просто? Някои хора са толкова наивни, че когато видят човек, който е негативен, казват: „Просто обичай Бог, защо плачеш, защо си негативен?“. Тези хора нямат духовно разбиране. Какво означава да им липсва духовно разбиране? Означава, че независимо какво казва Бог или какви истини изрича Той, тези хора просто виждат тези неща като теории. Те не разбират същината на тези въпроси, нито разбират какви проблеми има за цел да разреши Божието общение за тези истини. Не разбират как тези истини са свързани с навлизането на хората в живота и с пътя, по който вървят, или как са свързани с покварения нрав, който хората разкриват, нито как са свързани с изживяването на човешкото подобие от хората и тяхното постигане на спасение. Те не разбират никое от тези неща. Не им е ясно и не разбират какво общо имат тези слова на Бог, тези истини, с разкриването и израза на покварата на хората, и тяхното практикуване и навлизане. Чуват единствено „покорство, преданост“ и „не бъди нехаен или не прекъсвай и не смущавай.“ В крайна сметка те обобщават всичко в едно изречение: „Не помня нищо друго, но знам, че трябва да правя каквото иска Бог. Дори съм готов да положа труд. Какво друго има за казване?“. Те не знаят, че освен да се полага труд, има много покварени неща в хората, които трябва да се преодоляват, като например амбиции, желания, предпочитания, представи, фантазии, както и човешките погрешни схващания и философията на Сатана за светските отношения. Божиите слова изискват от хората да преодоляват всички тези неща и да ги заменят с истината. Неговата цел при обявяването на тези истини е да те накара да разбереш истината и да я приемеш в сърцето си, след което да продължиш да използваш тези истини в реалния живот, за да разрешиш проблемите и трудностите си, така че да превърнеш тези истини в своя реалност и те да бъдат изживяни и разкрити в теб. Това, което ще разкриваш тогава, вече няма да бъде надменност, амбиция, желания, представи, фантазии, научени неща, философии или други подобни покварени неща, а реалността на истината. Хората, които нямат духовно разбиране, не разбират това. След като са слушали проповеди с години, те си мислят: „Защо всяка проповед е горе-долу същата? Години проповядване на самопознание — не е ли просто въпрос на това да признаеш слабите си места и покварата си?“. Други казват, че днешните проповеди са по-задълбочени и по-подробни от преди, но хората без духовно разбиране не успяват да забележат това. Това е признакът за такъв човек. Някои хора са с достатъчно големи заложби, но не се стремят към истината, затова никога няма да постигнат духовно разбиране. Други хора са с прекалено малки заложби, за да разберат истината, така че колкото повече подробности чуват за всяка истина, толкова по-объркани стават, без изобщо да имат правилен път на практикуване. Независимо колко години пазят вярата си тези хора с малки заложби, те са способни само да се придържат към правилата или да положат малко усилие, а тези от тях с частица съвест и разум може да имат някаква преданост, когато изпълняват дълга си. Те избягват да са нехайни, гарантират, че няма да извършат очевидни грехове и също така правят някои добри дела. При някои неща те са способни на простичко покорство, като правят това, което се иска от тях и се избавят от това, което не се иска, като приемат някои дребни дисциплинирания, и като най-малкото правят нещата в съответствие с критерия на съвестта си. Те не оскърбяват Бог пряко и не правят неща, които очевидно се противопоставят на Бог, но не са способни да постигнат по-дълбоко покорство. Още по-малко са на нивото на неща като изпитанията и свидетелствата на Йов. Те не разбират думите и свидетелствата на Йов. Не знаят какво наистина означават думите „Бог дал, Бог взел“ и определено са неспособни да видят, че случилото се с Йов е резултат от Божието отнемане. Ако се случи да се изправят пред подобно изпитание, те със сигурност ще спорят с Бог и ще се оплакват много, тъй като тези хора изобщо не разбират истината. Човек, който действително разбира истината, може да види ясно покварените състояния на хората, които Бог разобличава. В общи линии той може ясно да види какво е направил Бог, може да разбере правилно проблемите, с които се сблъсква, каквито и да са те, и не говори безразборно за това, което не разбира, нито го определя или формулира. Хората, които действително разбират истината, могат да посочат разликата между истина и лъжа и могат да разпознаят дали състоянието на човек е нормално или не. Тогава те могат да разберат собственото си разкриване на поквара в рамките на реалността и в контекста на реалния живот, и могат да приемат истината, за да преодолеят собствения си покварен нрав. Могат да разберат Божиите намерения в средата, която Той е създал, и могат да прилагат истината, за да разрешават реални проблеми в съответствие с Божиите слова. Ето какво може да постигне човек, който има духовно разбиране.

С какво е свързана степента на навлизане на човека в живота? Свързана е със степента, в която човек разбира истината. За какво се отнася степента, в която човек разбира истината? Какво е разбиране на истината? Това е знанието за кой аспект от реалността се отнасят Божиите слова, какви проблеми в хората целят да разрешат, към кой аспект от покварения нрав на хората са насочени, какви са принципите на този аспект на истината, каква е връзката между тази и други истини и какви са критериите на Божиите изисквания за този аспект на истината. Да се разбере всичко това означава да се разбере истината. Например, за да разбереш истината за покорството, първо трябва да разбереш какво е покорство, как истински да се покоряваш и какъв критерий на покорство изисква Бог от хората. Това е реалността на покорството, истината за покорството. Не става въпрос само за разбиране на концепцията, определението и теорията на покорството, а също и за разбиране на принципите на практикуване на покорство; за знанието как да се прилагат тези принципи; знанието за това, кое е съгласно истините принципи и кое ги нарушава, когато се прилагат; и за способността да се разпознае правилната практика и погрешните пътища за правене на нещата. Ето кое може да докаже, че действително разбираш истината. Ако можеш да приложиш този аспект на истината у себе си, ще бъдеш способен да изживееш и изпълниш тези истини, и тогава ще бъдеш способен да мериш другите по тези истини; ако постигнеш тези резултати, ще си придобил реалността на навлизане в този аспект на истината и тогава ще бъдеш човек, който има духовно разбиране. Дали човек има духовно разбиране не се определя от това колко бързо възприема истината, а по-скоро от това дали разбира Божиите слова, или не. Ако изглежда, че разбираш Божиите слова в момента, в който ги чуеш, но след това, когато се изправиш пред проблем, не ги разбираш, тогава нямаш духовно разбиране. Ако чувстваш обаче, че в онзи момент си ги разбрал, макар и не изцяло, а после, след известен период на преживяване, когато се изправиш пред проблем и го прозреш, и можеш да разбереш този аспект на истината, то тогава ти имаш духовно разбиране. Това разбиране не е свързано с това, колко много разбира човек в буквално или в доктринално отношение — то има общо със заложбите на човека, както и със стремежа му и пътя, по който поема. Един антихрист може да изглежда така, сякаш има някакъв ум и дарби, може да говори добре, но не знае нищо относно духовните неща в живота. Може да имитира някои от оригиналните думи от проповед веднага след като я е чул и може да разбере основните точки, и хората биха си помислили, че е разбрал. Нещата, които казва обаче, не съответстват на ситуациите, с които се сблъсква, не може да ги включи или да приложи нещата, за които говори. Всъщност, като се слушат думите за които разговаря, изглежда, че разбира съответния аспект на истината и може да схване принципите, така че би трябвало да знае как да се справя с нещата. Когато се изправи пред проблем обаче, той не може да практикува истината, а по-скоро бълва друга теоретична постановка. Това си противоречи и доказва, че той не разбира истината и че всички неща, които проповядва, са просто доктрина и теория. Ти го чуваш да проповядва доктрина, сякаш е наясно с нея, но всъщност той няма духовно разбиране. Той не разбира истината или не се стреми към нея. Например когато е в трудно положение и стане негативен, и ти разговаряш за истината с него, той казва: „Не разговаряй с мен, аз знам всичко“. Всъщност не знае. Ако наистина знаеше, то тогава нямаше да бъде толкова негативен и неразумен. Когато го чуеш да проповядва своята неразумна и лъжлива логика, знаеш, че не разбира нищо за истината и че няма духовно разбиране. Щом се изправи пред нещо, което не се вписва в представите му, той се оплаква от Бог, разбира погрешно Бог и дори разпространява представите си. Като слушаш това, което проповядва и тези неща, които разпространява, и като погледнеш какво е в сърцето му, ти знаеш, че той изобщо не разбира истината. И така, чрез разпознаване на това, дали хората имат духовно разбиране, беше разкрито, че повечето хора не разбират истината. Те могат много добре да проповядват думи и доктрини през повечето време. По-специално тези хора, които са вярвали в Бог в продължение на много години и обичат да проповядват думи и доктрини, чувстват, че притежават по-голям капитал. Разкрито е обаче, че те изобщо нямат духовно разбиране и са просто безполезни хора. Те ни най-малко не са полезни за Божия дом. Как такъв тип човек може да постигне спасение?

Какво точно означава да липсва духовно разбиране? Накратко, това означава човек да е неспособен да разбере духовните неща в живота, да е неспособен да разбере нещата на духовния свят и, следователно, да е неспособен да разбере истината, естествено. Ако наблюдаваш тези, на които им липсва духовно разбиране, когато говорят и изразяват възгледите си, ще откриеш, че не разбират истината. Някои хора могат да говорят добре и изглежда, че вярват в Бог с огромен плам и вяра, тогава защо им липсва духовно разбиране? Можеш да видиш, че винаги изпълняват дълга си с много енергия. Винаги са ентусиазирани, рядко са негативни и са способни да страдат и да плащат цената. Те обаче не разбират истината и нямат принципи, когато правят нещо. Това са хора, които нямат духовно разбиране. Хората, които имат духовно разбиране, правят нещата според принципи. Дали поради съвестта си, или заради истината, която разбират, когато се изправят пред проблем те знаят как той да бъде управляван според принципи. Не правят неща сляпо или като спазват правила. Това са очевидните характеристики на хора, които имат духовно разбиране. Тези, които нямат духовно разбиране обаче, нямат истините принципи в нещата, които правят. През повечето време просто сляпо прилагат правила. Понякога разчитат на опита си, понякога на дара си, а понякога на съвестта, ентусиазма или естествената си доброта. Това, за което човек има духовно разбиране, е това, по отношение на което той е умен и мъдър. Той знае как да търси истината и знае кой говори съгласно принципите. Това е човек, който има най-великото духовно разбиране. Ако може да практикува истината след като е придобил разбиране за нея, то тогава той има надеждата да получи спасение от Бог. Защо е казано, че някои хора, които са вярвали в Бог в продължение на много години, все още полагат труд? Това е, защото не разбират истината. Има две основни причини за неразбиране на истината. Първата е, че хората нямат духовно разбиране, което прави невъзможно за тях да разберат истината. Втората е, че изпитват неприязън към истината и не я обичат, затова не могат да я разберат. Има много хора, които вярват в Бог и правят неща от ентусиазъм, добри намерения или опит. Те се придържат към тези неща като към истината, правят много добри неща и са способни да продължават да правят това през целия си живот. Но могат ли да правят нещата по този начин и да достигнат до разбиране на истината? Категорично не. Дори през целия си живот да правят добри неща, няма да са способни да разберат истината. Тогава, разбира се, човек, който не разбира истината, но прави добри неща, е добър човек, нали? Това не е сигурно, защото най-очевидното последствие от неразбирането на истината е това, че хората могат да вършат зло и да се противопоставят на Бог и могат да следват Сатана и зли духове в съденето и заклеймяването на Бог, както и при противопоставяне на Божието дело. Това е така, защото хора, които не разбират истината, е най-лесно да бъдат подведени и използвани от Сатана. Някой, който не разбира истината, може да извърши много добри неща и все пак да е способен също така да върши зло и да се противопоставя на Бог. Следователно това, че вършиш добри неща през целия си живот не те прави задължително истински добър човек или не означава, че практикуваш истината. Трябва да погледнеш естеството на тези добри неща и да определиш дали са в съответствие с истината и дали принадлежат към истината реалност. Ако не можеш да видиш ясно тези съществени проблеми и продължаваш да правиш нещата въз основата на ентусиазъм, добри намерения и опит, това следване ли е на Божия път? Категорично не, това е разчитане изцяло на съвестта на човек като критерий, както и на добрите му намерения да прави нещата. Това е правенето на нещата според неговите представи и фантазии. На такива хора им липсва духовно разбиране. Те са хора, които не разбират истината. Хора, които не могат да видят ясно тези проблеми, са също и хора, които нямат духовно разбиране.