Какво е вярата в Бог? Това е най-практическият въпрос, както и най-основната истина, която вярващият трябва да разбере. Дали вярата в Бог е вид убеждение, или е посока и цел в живота на човека? В сърцето ти каква точно е целта на вярата? Защо искаш да имаш вяра в Бог? Тоест, какво е твоето вярване? Каква е базата и основата на твоята вяра в Бог? Каква е твоята мотивация? С други думи, с какво намерение и с каква цел вярваш в Бог? За какво служи това в крайна сметка? Това са най-практическите въпроси. Можете да кажете, че хората вярват в Бог и Го приемат с цел да придобият благословии. Хората вярват в Бог, за да имат нещо, на което да се уповават, за което да копнеят и към което да се стремят в сферата на мисълта и духа. Това е първоначалното намерение, на което се основава вярата на всички хора в Бог. Но след като хората повярват в Бог, след като се докоснат до Божиите слова, до истината, до Божието дело и до всички различни хора, събития и неща, които са под върховенството на Бог, възгледите им за вярата се променят несъзнателно и те придобиват известно разбиране за истината; едва тогава те осъзнават, че вярата в Бог им позволява да придобият истината, че вярата е онова, което е най-важно, че вярата наистина може да промени хората в много отношения и в крайна сметка да реши проблема с човешката поквара. За да имате вяра в Бог, първо трябва да си отговорите на следните въпроси: Защо хората вярват в Бог? Каква е целта на това да се вярва в Бог? Каква е мотивацията да се вярва в Бог? Какво е първоначалното желание и какъв е първоначалният стремеж във вярата в Бог? Доколко сте обмислили тези въпроси? Знаете ли верните отговори? (Първоначално вярвах в Бог поради желанието си да придобия благословии. След като преживях известен съд и известно наказание от Божиите слова, разбрах, че само съм се стремял към благословии, че наистина нямам съвест и разум, и че съм твърде егоистичен. Чувствах, че съм дълбоко покварен от Сатана и затова копнеех да бъда човек, който има съвест и разум, човек, който би могъл да заеме правилното място на сътворено същество и да следва Бог. Понастоящем притежавам само тази малка част от знанията.) Когато хората започнат да вярват в Бог, те винаги искат да придобият благодат, да придобият благословии и ползи, да удовлетворят различни нужди и желания на духа или на плътта. От началото на вярата си, когато са се стремили към такива неща, те са страдали много и сега разбират, че значението на вярата се простира отвъд тези неща. Значението на вярата е твърде дълбоко и твърде практическо, а ползите, които те извличат, са твърде много, за да бъдат обобщени с няколко думи. Когато човек вярва в Бог, той трябва първо да реши проблемите с човешкия покварен нрав и греха, както и да постигне покорство пред Бог и да Го опознае. Само по този начин човек може наистина да се отърве от покварения си нрав и да се изплъзне от влиянието на Сатана, за да се обърне изцяло към Бог. Целта на това да вярва в Бог и да Го следва е да придобие от Бог истината и живота, като в крайна сметка се превърне в човек, който е в съгласие с Божиите намерения и като е способен да се покорява на Бог и да Го почита. Това е истинското значение на вярата. Като разгледаме разбирането на хората за вярата, можем да видим, че техните възгледи, намерения и мотивация спрямо вярата им са претърпели голяма промяна. Какво е предизвикало тази промяна? (Тя е резултат от израза на истината от Бог и от цялото дело, извършено от Него върху хората.) Точно така. Тази промяна не е резултат просто от изминалото време, нито ти е наложена от някого, не е и резултат от влиянието или разпространението на някакви религиозни учения, още по-малко пък добротата на сърцето ти е подтикнала Небето да те промени в по-добра, по подобна на човек личност. Всичко това са човешки представи и фантазии. Всъщност най-практическата полза, която се придобива е, че напътствани от Божиите слова, поени с Божиите слова и под тяхната пастирска грижа, хората разбират истината и разбират Божиите намерения, могат ясно да видят мрака и злото сред хората, и идеите и възгледите им се променят значително. Какво предизвиква тези промени? Те са резултат от плавното и постепенно преживяване на Божието дело и Божиите слова. И така, какво включват тези промени? Те са свързани с най-големия въпрос относно вярата — въпроса за спасението. Това е основният смисъл на вярата на човека. Всъщност хората не искат много от вярата. Целта им е просто да придобият благодат и да потърсят мир. После това се променя и става желание да бъдат добри, а не лоши хора, и накрая просто искат да получат добра крайна цел. Тук обаче се крие най-големият въпрос: Какъв ефект всъщност иска да постигне Бог в Своето дело на съд и пречистване и в Своето спасение на човека? Това е, което хората трябва да разберат. В Божието дело за спасение на човека, какво използва Той, за да постигне това спасение? Използва тяхното разбиране на истината и Своите слова, а след това преживяванията им на съда и наказанието, изпитанията и облагородяването, като ги освобождава от греха и влиянието на Сатана. В крайна сметка какво е основното значение на вярата на хората? Казано просто, то е да бъдат спасени. А какво е значението на спасението? Искам всички да помислите и да Ми кажете какво наистина означава да бъдеш спасен. (Означава, че можем да се освободим от мрачното влияние на Сатана, да се обърнем напълно към Бог, и в крайна сметка, да оцелеем.) (Хората, които живеят под властта на Сатана, заслужават смърт, но хората, които са спасени чрез преживяване на Божието дело, няма да умрат.) Всички вие разбирате това и можете да го обясните на ниво доктрина, но просто не знаете какво всъщност е да бъдеш спасен. Дали да бъдеш спасен означава да се отървеш от покварения си нрав? Дали да бъдеш спасен означава да не лъжеш, да бъдеш честен човек и да престанеш да се бунтуваш срещу Бог? Какви са хората, след като бъдат спасени? Простичко казано, да си спасен означава, че ще можеш да продължиш да живееш, че си бил върнат към живот. Някога си живял в грях и си бил обречен на смърт — в очите на Бог си бил мъртъв човек. На какво се основава това твърдение? Под чия власт живеят хората, преди да постигнат спасение? (Под властта на Сатана.) А на какво разчитат хората, за да живеят под властта на Сатана? Разчитат на сатанинската си природа и на покварения си нрав, за да живеят. Тогава живо или мъртво е цялото им същество — плътта им и всички други аспекти, като духа и мислите им? От гледна точка на Бог те са мъртви, те са ходещи трупове. На пръв поглед изглежда, че дишаш и мислиш, но всичко, за което постоянно мислиш, е зло, в незачитане на Бог и в бунтарство срещу Него, всички твои мисли са за неща, които Бог мрази, ненавижда и заклеймява. В Божиите очи всички тези неща не само принадлежат на плътта, но изцяло принадлежат на Сатана и на дяволите. Тогава, в Божиите очи, дали поквареното човечество е изобщо човечно? Не, хората са зверове, дяволи и сатани; те са живи Сатани! Всички хора живеят според природата на Сатана и неговия нрав, а в очите на Бог те са живи Сатани и са облечени в човешка плът, дяволи в човешка кожа. Бог описва такива хора като ходещи трупове, като мъртъвци. Сега Бог извършва делото на спасението, което означава, че Той ще се заеме с ходещите трупове, които живеят според покварения нрав на Сатана и неговата покварена същност — мъртъвците — и ще ги превърне в живи хора. В това е смисъла да си спасен. Човек вярва в Бог, за да бъде спасен — какво означава да си спасен? Когато човек постигне Божието спасение, той е мъртвецът, който става жив. Докато някога е принадлежал на Сатана, обречен на смърт, сега той оживява като човек, принадлежащ на Бог. Ако хората могат да се покорят на Бог, да Го познаят и да Му се поклонят като сведат глава, след като вярват в Бог и Го следват, ако в сърцата им вече няма противопоставяне и непокорство спрямо Бог, и вече няма да Му се противят или да Го нападат, и могат истински да Му се покорят, тогава, в Божиите очи, те са истински живи хора. Жив човек ли е онзи, който признава Бог само на думи? (Не.) Тогава какъв човек е живият? Какви са реалностите на живите хора? Какво трябва да притежават живите хора? Кажете Ми мненията си. (Хората, които могат да приемат истината, са живи хора. Когато идеологическите възгледи и вижданията на хората за нещата се променят и биват съобразени с Божието слово, те са живи хора.) (Живи хора са онези, които разбират истината и могат да я практикуват.) (Човек, който се бои от Бог и отбягва злото като Йов, е жив човек.) (Хората, които познават Бог, могат да живеят в съответствие с Божиите слова и могат да изживеят истината реалност — това са живи хора.) Всички вие говорихте за един вид проявление. За да може човек в крайна сметка да бъде спасен и да стане жив човек, той трябва поне да е способен да се вслушва в Божиите слова и да може да изрича слова на съвест и разум, и да е мислещ и проницателен, да може да разбира истината и да я практикува, да може да се покорява на Бог и да Му се покланя. Ето такъв е истинският жив човек. За какво мислят често и какво правят живите хора? Те могат да правят част от това, което нормалните хора трябва да вършат. Преди всичко, те изпълняват добре задълженията си и се боят от Бог и отбягват злото в онова, което редовно мислят и разкриват, което редовно казват и вършат. Това е природата на онова, което те често мислят и правят. Казано малко по-точно, онова, което казват и вършат като цяло е най-малкото в съгласие с истината. То не е заклеймено от Бог или отритнато от Него, а Той го признава и одобрява. Така правят живите хора и така трябва да правят. Ако само признавате Бог с устата си и вярвате в сърцето си, можете ли да постигнете Божието одобрение и спасение? (Не.) Защо не можете? Някои хора казват: „Вярвам, че има Бог“, „Вярвам във върховенството на Бог над всички неща и над съдбата на човечеството“, „Вярвам, че всичко, свързано с мен, е в Божиите ръце, че през по-голямата част от живота си съм бил воден от Бог, че Бог може по същия начин да ме води и по бъдещия ми път“, и „Вярвам, че Бог може да промени съдбата ми“. Дали наличието на такава „вяра“ означава, че те са спасени? (Не.) Тогава какъв вид вяра означава, че хората са истински спасени? (Вяра, която им позволява да се боят от Бог и да отбягват злото като Йов.) Как могат хората да придобият такава истинска вяра? Словесно признание и вяра в сърцата им: може ли подобна вяра да създаде сърце, което се бои от Бог и отбягва злото? Дали подобна вяра означава, че хората познават Бог? Може ли тя да позволи на хората да постигнат покорство пред Бог? Може ли да постигне спасение? Какво още липсва тук? Тези въпроси трябва да се обмислят и да се разберат.

Има ли някаква разлика между вярване, убеждение и истинска вяра? (Да.) Определено има разлики и вие трябва да проумеете какви точно са те. Ако не можете да разграничите тези неща, може да смятате, че имате истинска вяра в Бог, когато имате само някакво неясно вярване или убеждение. Как може неясното убеждение да замени истинската ти вяра в Бог? Всъщност, вместо да изпитваш истинско доверие, ти си го заменил със собствените си убеждения и вярвания. Ако вярата ти в Бог не е нищо повече от вярване или убеждение, то тогава никога няма да можеш наистина да се изправиш пред Бог, а Бог не одобрява такава вяра като твоята. Какви са разликите между вярване, убеждение и истинска вяра? Не е лесно да се обяснят ясно вярването и убеждението, затова нека първо да поговорим за истинската вяра. Какво е истинска вяра в Бог? (Да вярваме, че всички събития и всички неща са под върховенството на Бог.) Дали това е истинска вяра или вярване? (Вярване.) (Истинската вяра се изгражда върху основата на познаването на Бог. Само когато познаят Бог, хората могат да имат истинска вяра.) Това разбиране е правилно само в малка степен. Как могат хората да притежават истинска вяра? Какви са проявленията на истинската вяра? Ако хората имат истинска вяра, ще разбират ли погрешно Бог или ще се оплакват ли от Него? Ще се противопоставят ли изобщо на Бог? (Не.) Ако хората имат истинска вяра, ще се бунтуват ли срещу Бог? Могат ли хората да удовлетворят Бог, като се опитват да вършат добро и да бъдат добри хора въз основа на собствените си представи и фантазии? (Не.) Като оставим настрана тези три понятия — вярване, убеждение и истинска вяра, нека първо да разговаряме по един въпрос. Какво прословуто действие извърши Петър, преди да бъде спасен и доведен до съвършенство? (Три пъти се отрече от Господ.) Какво още направи Петър, преди да се отрече от Господ три пъти? Какво рече Петър, когато Господ Исус каза, че ще бъде разпнат? („Бог да Ти се смили, Господи; това никак няма да стане с Теб“ (Матей:16:22).) Истинската вяра ли подтикна Петър да каже това? (Не.) Кое тогава? Добрите намерения на човека, и това беше прекъсване на Божието дело. Откъде Петър се сдоби с такива добри намерения? (От човешката воля.) Защо таеше такава човешка воля? Той не разбираше Божието намерение, не разбираше какво е служението на Господ Исус и не разбираше истински Господ Исус. Той просто следваше Господ воден от възхищение. Покланяше се на Господ в сърцето си, затова искаше да Го обича и да Го защитава. Мислеше си: „Това нещо не бива никога да те сполети. Не можеш да понесеш тази болка! Ако е нужно страдание, аз ще страдам. Ще страдам вместо Теб“. Той не знаеше какво е Божието намерение, а донякъде имаше добрите намерения, които произтичат от човешката воля, и искаше да предотврати това нещо. И така, какво го подтикна да действа по този начин? От една страна, това се дължеше на избухливост, на човешка воля и на неразбиране. От друга страна, той не разбираше Божието дело. Дали постъпи така воден от истинско доверие? (Не.) Тогава защо се появиха такива добри намерения у него? Дали такива добри намерения са съгласно истината? Представляват ли те добри дела? Въпреки че той целеше да стори добро и действаше добронамерено и искрено, каква беше природата на действията му? Дали това бяха постъпки и действия, произтичащи от истинска вяра? (Не.) Вече е ясно, че отговорът е категорично не. Тогава това вярване ли е? (Да.) Нека използваме това, за да поговорим за това какво е вярване. Вярването е вид добър копнеж и добро желание, което е най-силно съобразено с човешките представи и фантазии. Това е нещо, което човешкият род обикновено смята за добро, правилно и положително. Един вид добра мисъл, някаква добра идея, добра практика и добра мотивация, които са изцяло съгласно човешките представи и чувства. Именно за това копнеят хората. Това е вярването. Вярването не е истинска вяра. То произтича изцяло от човешката воля и не съответства на стандартите, изисквани от Бог, така че вярването не е истинско доверие. Петър наистина беше добър човек. Притежаваше добра човешка природа и беше простодушен, честен, страстен и сериозен в стремежа си. Не таеше в сърцето си съмнения за идентичността на Господ Исус. Така, от дъното на сърцето си, той можа да изрече тези слова: „Бог да Ти се смили, Господи; това никак няма да стане с Теб“. Това, че можа да изрече подобно нещо, показва неговата човешка природа и почтеност. Макар че това е вид желание, вид добро намерение и е само вид поведение, практика и проява, произтичащи от някакъв вид вярване, виждаме, че Петър има добра човешка природа. Той имаше положителни и правилни вярвания, но за съжаление, тъй като беше с много малък духовен ръст, знаеше твърде малко за Бог, не познаваше Божия план за управление, не знаеше за делото, което Бог възнамеряваше да извърши, и не разбираше Божието намерение, той извърши нещо глупаво, което се основаваше изцяло на човешката воля, и прекъсна Божието дело. Това беше човешко действие, причинено от вярване, и очевидно не беше истинска вяра. Ако човек има такива вярвания, които пораждат добро поведение и предизвикват у него някакви добри намерения, ще запомни ли Бог нещата, които той върши? Бог не помни тези неща, така че те са извършени напразно! Вместо това Бог каза следното: „Махни се от Мене, Сатана“ (Матей 16:23). Помислете върху това. Защо Господ Исус изрече слова, които хората смятат за толкова неделикатни? Защо Господ Исус не прояви разбиране, когато видя добрите намерения на Петър? Какво беше отношението на Бог към този въпрос? Одобри ли Бог това добро намерение на Петър? (Не.) Бог внимателно проучи сърцето на Петър и видя, че няма зли намерения, така че не беше нужно Той да разобличава същността на този въпрос. Това добре ли е? (Не.) Защо? Какво мисли Бог за добрите намерения на хората, за техните вярвания и за нещата, които хората смятат за добри, но не са съобразени с Божиите намерения? Бог казва, че такива неща идват от Сатана и че са противопоставяне на Бог. Така смята Бог. Противоречи ли такова мислене на човешкия начин на мислене? (Да.) Какво би сторил един обикновен човек в отговор на Петър, ако действаше воден от човешка обич? Щеше да даде възможност на Петър да спаси достойнството си и да му даде свобода на действие, мислейки в сърцето си: „Намеренията на Петър са добри и иска да Те защити. Да упрекваш Петър по този начин изглежда неделикатно!“. Но Божиите действия не съответстват на човешките представи. Каква е природата на словата, изречени от Бог? В едно отношение те са разобличаване, в друго — заклеймяване, а в трето — съд. Как се почувства Петър, когато чу тези слова? Той беше наказан и сякаш нож се заби в сърцето му. Почувства се ужасно и не можеше да ги проумее, като си мислеше: „О, Боже, аз искрено Те обичам! Толкова много вярвам в Теб, толкова силно Те обичам и толкова много искам да Те защитя, а защо Ти се отнасяш така с мен? Казваш, че съм Сатана, и ми заповядваш да се махна от Теб. Сатана ли съм аз? Нима не съм човек, който искрено Те следва, така че как можеш да ме смяташ за Сатана? Нещо повече, Ти си толкова неделикатен, като ми казваш да се махна от Теб. Това е твърде нараняващо, твърде болезнено!“. Можете ли да видите Божието отношение към човешкото вярване от начина, по който Бог се справя с такива неща и ги тълкува? (Заклеймяване, съд и разобличаване.) Точно така. Бог не само не харесва такива неща, но се отвращава от тях и, най-сериозно, ги заклеймява. От тези неща, които Бог разкри, видяхте ли Божия нрав? (Божият нрав е праведен.) Това със сигурност е така. И какво още? От гледна точка на Бог, въпреки че толерантността, милосърдието, търпението и любящата доброта са много благотворни за хората, въпреки че те са частите от онова, което Бог притежава и представлява, които хората по-лесно приемат, и въпреки че са неща, които Бог винаги разкрива и дарява на хората, щом хората накърнят Божия нрав и нарушат Неговите принципи, как ще постъпи Бог с тях? Бог ги заклеймява! Бог не прави двусмислени изявления пред хората, като казва: „Хората сториха това с добри намерения и без скрити мотиви, така че този път ще ги пощадя“. За разлика от човека, Бог не допуска среден път и не позволява никакво подправяне на човешката воля. Едно е едно, две е две. Правилното е правилно, а неправилното е неправилно. От гледна точка на Бог, няма двусмислици. Анализирайки онова, което Петър казва на Господ Исус, „Бог да Ти се смили, Господи; това никак няма да стане с Теб“, хората могат да разберат какво представлява вярването. Могат ли хората, които имат вярвания, да удовлетворят Бог? Могат ли вярванията да породят истинска вяра? Могат ли те да заменят истинската вяра на хората в Бог? (Не.) Не, това е абсолютно вярно.

Какво са вярванията в крайна сметка? Те са вид фантазия и представа, добри желания, добри цели и възвишени идеали, които хората си създават. След като тези неща се утвърдят, хората се движат в тази посока, като се стремят към тях и ги постигат, разчитайки на добрите човешки намерения, на човешките усилия, на човешката воля за страдание или на повече човешки добри дела. Какво липсва тук? Защо хората, които имат вярвания, не могат да удовлетворят Бог? (Въз основа на своите вярвания хората прекъсват и смущават Божието дело.) Това е един очевиден аспект. Освен това, когато хората вършат неща въз основа на своите вярвания, има ли някаква истина в онова, което правят? (Не.) Нека да анализираме стореното от Петър. Петър рече: „Бог да Ти се смили, Господи; това никак няма да стане с Теб“. Има ли истина в тези слова? (Не.) Какво има предвид той, когато казва: „това никак няма да стане с Теб.“? Защо не може това да стане с Бог? Възможно ли е всичко това да не е под върховенството на Бог? Няма ли Бог последната дума във всичко това? Ако Бог позволи това да се случи, то ще се случи. Ако Бог не позволи това да се случи, няма ли да бъде избегнато? Можеха ли думите на Петър „това никак няма да стане с Теб“ да променят всичко това? Кой определи възникването, развитието и изхода на цялото това нещо? (Беше определено от Бог.) Тогава какви са тези думи, изречени от Петър? Това са глупави думи, изречени в невежество, думи, изречени от името на Сатана. Това е последствие, породено от човешките вярвания. Сериозен проблем ли е това? (Сериозен е.) Колко е сериозен? (Това е противопоставяне на Бог и извършване на действия като отдушник на Сатана.) Правилно. Това е да действаш като отдушник на Сатана, което означава да се противопоставяш на Бог и да рушиш Божието дело от името на Сатана. Ако в този случай Господ Исус беше постъпил така, както рече Петър, нямаше ли да бъде разрушено Неговото дело за изкупление на човечеството. Каква е природата на тези думи, изречени от Петър? (Те прекъсват Божието дело.) Ето защо Бог безмилостно изрича тези гневни слова: „Махни се от Мене, Сатана“. Тези слова са заклеймяване, както и съд. В тях се съдържа Божият нрав! Когато хората имат такива вярвания, вярвания, примесени с добри намерения, човешки желания, красиви човешки въжделения и всички онези неща, които хората смятат за положителни, правилни и добри, Бог одобрява ли това? (Не.) Хората считат всички тези неща за добри, тогава защо Бог не дава Своето одобрение? От една страна, това е така, защото хората нямат истинско познание за Бог. Това е главната причина. Освен това, от практическа гледна точка, хората не се покоряват истински на словата, изречени от Бог, и на действията, извършени от Него, нито възприемат истински тези неща. Въз основа на човешкото мислене те винаги искат Бог да не прави това или онова. Винаги си мислят: „Не е много добре Бог да действа така. Да действа по този начин не е онова, което бихме очаквали, не е много тактично спрямо хората“. Когато хората се натъкнат на такива неща, те често си изграждат представи, изпълнени са със създадени от човека фантазии и прибягват до всевъзможни човешки начини на действие. Тук няма покорство, няма истинско познание, няма истинска боязън от Бог, а само прекъсване и рушене на Божието дело. Липсва всякакъв елемент на истинска вяра. Затова Петър е подложен на съд, след като изрича тези думи. Придоби ли той нещо, след като получи правосъдие? (Беше способен да разбере малко повече за себе си и за Божия нрав.) Добро или лошо нещо е такъв съд? Най-малкото, това беше силен удар по главата, който го накара да спре и да се замисли: „Господи, Сатана ли съм аз? Наистина вярвам в теб! Аз съм човек, който Те обича, аз съм Твой верен последовател! Как мога да бъда Сатана?“. Размишлявайки върху това отново, той си помисли: „Господ Исус ме смъмри с толкова ясни и прости слова. Каза ми да се махна от Него и ме смъмри като Сатана. Това означава, че в този случай съм действал вместо Сатана! Какъв човек може да действа от името на Сатана? Човек, който не съответства на Бог. По всяко време и навсякъде такъв човек може да се противопостави на Бог и да Го предаде, може да разруши Божието дело и може да смути и съсипе Божието дело като се превърне във враг на Бог. Това е ужасно! В такъв случай бързо ще се отдръпна от Бог и ще замълча“. Не показва ли това, че Петър постепенно се е опомнил, разбрал е и е осъзнал сериозността на проблема? Осъзнал е, че човекът винаги си е човек, а Бог винаги си е Бог, и че между човек и Бог има дистанция. Когато човек действа въз основа на добри намерения, Бог гледа на това като на прекъсване и смущение. С постепенното си протичане по този начин, дали Божият съд над човека се оказва нещо добро? (Да.) В такъв случай лошо ли е човек да прояви малко глупост? Погледнато по този начин, това не е нещо лошо, а нещо добро. Защо казваме, че това се оказва нещо добро? (Хората имат полза от него.) Точно така, хората извличат някои ползи. Как се появяват тези ползи? Когато си обект на Божия съд и му се покориш, изследваш себе си и приемеш всичко, което идва от Бог — всички изрази на Бог, Божиите откровения и всичко, което Бог изисква от теб — и то стане твоя реалност и се превърне в твой живот, тогава, без дори да знаеш, твоята поквара ще бъде изчистена. И така, лошо или добро нещо е да те съдят? (Добро нещо.) Готови ли сте да приемете правосъдие? (Готови сме.) Тогава добре ли ще е да ви съдят всеки ден? Това не би ти позволило да се храниш, да спиш или да почиваш както обикновено. Когато нещо се случи, Бог би ти казал да се отдръпнеш. Когато има време, Той би те съдил. Добре ли ще е така? Би ли могъл да го издържиш? Хората не биха могли да издържат на това и Бог не би сторил такова нещо. Бог искрено желае да израснеш и да достигнеш зрялост. Ето защо има много стъпки в Божия съд. Понякога Той може да се гневи, а след това да ти предлага известна утеха. Понякога Той може да те поразява, а сетне да ти предлага милост. При все че Бог често се гневи, между проявите на гнева Му има интервали, които дават на хората време да си поемат дъх. Само когато Бог пряко съди и заклеймява хората по този начин, това ще спомогне за тяхното израстване в живота. За да се придобие истината си струва да се понесе малко страдание.

Хората, които имат само вярвания, далеч не са в състояние да удовлетворят Божиите намерения, а вярванията далеч не са адекватен заместител на истинската вяра в Бог. Ако имат вяра в Бог, основана на вярване, хората никога няма да могат наистина да се изправят пред Бог, камо ли наистина да Му се покорят и да имат богобоязливо сърце. Защо е така? Вярванията на хората нямат нищо общо с истината и далеч не отговарят на Божиите изисквания. Когато хората имат вярвания, това не означава, че разбират истината. С вяра в Бог, основана на вярвания, хората никога няма да разберат Божието дело и могат само да го прекъсват и смущават. Вярата, основана на вярвания, не означава, че хората ще проявят внимание към Божиите намерения, а още по-малко, че ще се покорят на Бог. И така, какво се случи с Петър след това? Преди да бъде разпнат, Исус му рече: „Истина ти казвам, че тази нощ, преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене“ (Матей 26:34). Какво отговори Петър? („Дори ако се наложи да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе“ (Матей 26:35).) Това разстрои Петър и той отрече, че ще направи това, което каза Господ, но в крайна сметка фактите потвърдиха думите на Господ Исус. Беше ли доверието на Петър по онова време по-голямо или по-малко от вашето? (По-голямо. Той отряза ухото на слугата на първосвещеника, за да защити Господ.) Това се дължеше на избухливост. Неговото познание за Господ Исус и признаването на Неговата идентичност отразяват степента на вярата на Петър в Господ Исус. Това му позволи да се бори отчаяно за Господ Исус, като рече: „С всеки, който докосне моя Господ, ще се боря с риск за живота си!“. Вярата му беше достигнала до това ниво, но дали Бог иска именно човешката избухливост? Със сигурност не. Вярата на Петър стигна дотам, че той би положил живота си за Господ, но тогава защо Петър все пак се отрече три пъти от Господ? Дали защото беше предопределен да стори това според пророчеството на Господ Исус? (Не.) Тогава каква беше причината? Защо беше толкова страхлив? Той беше в състояние да рискува живота си, борейки се с другите за Господ Исус, и да отреже нечие ухо. От любов към Господ Исус беше способен да изрече тези думи от дълбините на сърцето си и да ги изпълни, което показва изключителната му искреност. Тогава защо не се осмели да признае Господ, когато настъпи моментът? (Защото знаеше какви ще са последствията. Ако римските войници го бяха хванали тогава, той щеше да бъде убит. Боеше се да не го хванат, а също така се страхуваше от смъртта.) Основната причина беше желанието му да спаси живота си. Петър наистина имаше вярвания, но притежаваше ли елементите на истинската вяра? По това време Петър вече беше осъзнал, че Господ Исус е Христос, Синът на живия Бог и Самият Бог. Имаше толкова истинска вяра. Тогава защо все още беше толкова страхлив? (Липсваше му този духовен ръст.) Милееше за живота си и се боеше от смъртта, страданията и физическите мъчения. Независимо каква беше причината, накрая той все пак се отрече от Господ три пъти. Точно както каза Господ Исус: „Тази нощ, преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене“. Тези слова наистина се сбъднаха при Петър. Защо Господ Исус можа да каже такива неща и да стигне до такива заключения за Петър? (Бог проучва внимателно дълбините на човешките сърца.) Какво проучи внимателно Бог в сърцето на Петър? (Духовният ръст на Петър и вярата му в Бог.) Господ Исус видя духовния ръст на Петър и степента на неговото доверие. При такъв малък духовен ръст, толкова ли е изненадващо, че той се отрече от Господ три пъти? Предвид духовния му ръст беше неизбежно да постъпи така в дадената ситуация. Защо по онова време той имаше само толкова малко доверие? (По онова време Петър е бил следвал Господ Исус в продължение на около три години, така че е бил преживял твърде малко от Божието дело.) След три години следване на Господ Исус, доверието му можеше да бъде само толкова голямо. Такъв беше духовният му ръст тогава. Повишаването на духовния му ръст беше постигнато чрез непрестанното задълбочаване на преживяването.

Добре ли е да се следва Бог без истинско доверие? Какво означава всъщност хората да имат истинска вяра в Бог? Казано по най-простичкия възможен начин, това е степента на твоето доверие във всички Божии слова и в цялото Божие дело и степента, в която можеш наистина да вярваш. По-конкретно, това е до каква степен можеш да вярваш и да признаваш в сърцето си изпълнението и начините на изпълнение на словата, изречени от Бог, нещата, които Бог е отредил, Божието върховенство, устройванията и подредбите на Бог, начина, по който Бог подрежда бъдещите крайни цели на хората, и всички други подобни неща, както и до каква степен наистина се доверяваш на тези неща. По онова време Петър дори не се осмеляваше да признае името на Господ Исус или своята връзка с Господ Исус. Той имаше само малко доверие и това малко доверие показваше действителния му духовен ръст. Какъв беше действителния му духовен ръст? (Той признаваше само, че Господ Исус е Христос, но знаеше малко за Бог.) Имаше толкова малък духовен ръст и не можеше да стигне по-далеч от това. И така, що се отнася до вас, до каква степен вярвате в Бог понастоящем? Вашата вяра по-силна ли е от тази на Петър? По-слаба ли е? Приблизително същата ли е? (Същата е по отношение на признаването на Христос. Разбираме малко повече от истината в сравнение с Петър, но тепърва ни предстои да навлезем в много от тези истини.) Ако вярата на хората в Бог се свежда само до това да признаят, че Той е Бог, да признаят, че Бог може да устрои и подреди всичко и че Той има върховенство над всички неща, над твоята съдба и над твоя живот — ако признаваш само това, но имаш малко от елементите на вярата, още по-малко, почти никакви елементи на покорство и съвсем никакви елементи на очакване и търсене на Бог — каква вяра е това? Винаги казвате, че вярвате в Бог, вярвате, че Бог е върховният владетел на всичко и устройва всичко, че животът на хората им е даден от Бог и че ще направите всичко, което Бог поиска от вас, дори да дадете живота си за Бог. Но след това се натъкваш на ситуация като тази, преживяна от Петър, в която хората питат: „Това ли е твоят Бог?“. Ще размишляваш по този въпрос, като си мислиш: „Навсякъде наоколо има невярващи. Няма ли да ме арестуват, ако Го призная? Бог каза, че можем да използваме мъдрост в критични моменти и да се въздържаме да Го признаваме, така че ще използвам мъдрост и Бог няма да се настройва срещу мен заради това“. Ако милееш за живота си и си страхлив, няма да посмееш да признаеш Бог и дори може да се отречеш от Него. В такъв момент къде е доверието, поради което вярваш, че Бог е върховен владетел на всички неща? (То не съществува.) Истинско или фалшиво е било доверието, което сте смятали, че имате в обикновените времена? (Фалшиво.) Когато се случи нещо, което нарушава специално твоите представи или вкусове, а Божието намерение по въпроса все още не е напълно разкрито, Бог изисква от теб да се покориш по този въпрос. Той е подредил тази среда така, че да можеш да си извлечеш поука. Как постъпваш ти тогава? Например, да речем, че имаш особено силна вяра и си особено благочестив и искрен, но Бог подрежда среда, която не отговаря на твоите представи, и се отнася с теб като с невярващ. Тъй като се чувстваш онеправдан, очите ти ще се напълнят със сълзи и ще се оплачеш на Бог, като изречеш в сърцето си: „О, Боже, аз вярвам в Теб, живея за Теб, но Ти си ми подредил такава среда, като тази, като ме поставяш сред невярващите и ме събираш с нечисти духове. Няма ли да се замърся от това? Аз се отличавам като свят човек, като човек, който принадлежи на Бог. Ти не биваше да подреждаш това така. Знаеш ли колко ми липсваш, колко много Те обичам? Не мога да бъда отделен от Теб. Не можеш да се отнасяш така с мен, не е честно спрямо мен!“. Какво ще кажете за това? Когато се сблъскаш с неща, които не отговарят на твоите представи, къде е твоето покорство? (То не съществува.) С какво заменяте покорството? (С оплаквания, погрешни схващания и противопоставяне.) Това истинско доверие ли е? Какво трябва да включва истинската вяра? Как се проявява тя? (Като търсим Божиите намерения и се покоряваме на Бог.) Един единствен инцидент разкрива дали даден човек има истинско доверие.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.