Човек, който служи на Бог, трябва не само да знае как да страда за Него, но и да разбира, че целта на вярата в Бог е да се стреми да постигне любов към Него. Бог те използва не само за да те облагороди или за да те накара да страдаш, а по-скоро те използва, за да можеш да разбираш Неговите действия, да разбираш истинското значение на човешкия живот и по-специално — да разбираш, че да служиш на Бог не е лесна задача. Преживяването на Божието дело не се състои в това да се радваш на благодатта, а в това да страдаш заради любовта си към Него. Щом се радваш на Божията благодат, трябва да се радваш и на Божието порицание; трябва да преживееш всичко това. Може да преживееш Божието просвещение вътре в теб, а също така може да преживееш начина, по който Той се справя с теб и те съди. Така твоят опит ще бъде цялостен. Бог е извършил Своето дело на правосъдие и порицание върху теб. Божието слово се е справило с теб, но не само това; то също така те е просветило и озарило. Когато си негативно настроен и слаб, Бог се тревожи за теб. Всичките тези дела имат за цел да ти помогнат да разбереш, че всичко, свързано с човека, е в рамките на Божието ръководство. Може би си мислиш, че вярата в Бог означава да страдаш или да правиш всякакви неща за Него; може би си мислиш, че целта на вярата в Бог е да бъде успокоена плътта ти, всичко в твоя живот да върви гладко или да ти е удобно и спокойно във всичко. Никоя от тези цели обаче не трябва да се свързва с вярата на хората в Бог. Ако вярваш, защото имаш такива цели, тогава гледната ти точка не е правилна и за теб е просто невъзможно да бъдеш усъвършенстван. Божиите действия, Божият праведен нрав, Неговата мъдрост, Неговите слова, както и Неговата чудесна природа и неразгадаемост са все неща, които хората трябва да разбират. Като имаш това разбиране, трябва да го използваш, за да освободиш сърцето си от всякакви лични изисквания, надежди и представи. Само като се освободиш от тези неща, ти ще можеш да изпълниш условията, които Бог изисква, и само по този начин можеш да имаш живот и да удовлетвориш Бог. Целта на вярата в Бог е Той да бъде удовлетворен и да се живее според нрава, който Той изисква, така че Неговите действия и слава да се проявят чрез тази група недостойни хора. Това е правилната гледна точка за вярата в Бог, както и целта, към която трябва да се стремиш. Трябва да имаш правилна гледна точка за вярата в Бог и да се стремиш да получиш Божиите слова. Трябва да ядеш и да пиеш Божиите слова и трябва да можеш да живееш според истината, и по-специално трябва да можеш да виждаш Неговите практически дела, Неговите прекрасни дела в цялата вселена, както и практическите дела, които Той върши в плът. Чрез своя практически опит хората могат да оценят точно как Бог действа върху тях и каква е Неговата воля за тях. Целта на всичко това е да се отстрани поквареният сатанински нрав на хората. След като си пропъдил от себе си цялата нечистота и неправедност, след като си отхвърлил грешните си намерения и след като си развил истинска вяра в Бог — само с истинска вяра можеш истински да обичаш Бог. Можеш да обичаш истински Бог само ако стъпиш на основата на своята вяра в Него. Можеш ли да обикнеш Бог, без да вярваш в Него? След като вярваш в Бог, не можеш да чувстваш неяснота по този въпрос. Някои хора се изпълват със сила, щом видят, че вярата в Бог ще им донесе благословения, но след това губят цялата си енергия, щом видят, че трябва да изтърпят облагородявания. Това вяра в Бог ли е? В крайна сметка ти трябва да постигнеш пълно и безпрекословно подчинение пред Бог във вярата си. Ти вярваш в Бог, но все още имаш изисквания към Него, имаш много религиозни представи, от които не можеш да се откажеш, лични интереси, които не можеш да изоставиш, и все още търсиш блаженства на плътта и искаш Бог да спаси плътта ти, да спаси душата ти — всичко това е поведение на хора, които имат погрешна гледна точка. Въпреки че хората с религиозни убеждения вярват в Бог, те не се стремят да променят своя нрав и не се стремят към познание за Бог, а преследват единствено интересите на плътта си. Много от вас имат вяра, която спада към категорията на религиозните убеждения; това не е истинска вяра в Бог. За да повярват в Бог, хората трябва да имат сърце, което е готово да страда за Него, и воля да се предадат. Ако хората не изпълнят тези две условия, тогава тяхната вяра в Бог не е сериозна и те няма да могат да постигнат промяна в нрава си. Само хората, които искрено се стремят към истината, търсят познание за Бог и се стремят към живота, са тези, които наистина вярват в Бог.

Когато те връхлетят изпитания, как ще приложиш Божието дело, за да се справиш с тези изпитания? Ще бъдеш ли негативно настроен или ще възприемеш Божието изпитание и облагородяване на човека от тяхната положителна страна? Какво ще спечелиш чрез Божиите изпитания и облагородявания? Ще стане ли по-голяма обичта ти към Бог? Когато си подложен на облагородяване, ще можеш ли да приложиш изпитанията на Йов и да се заемеш усърдно с делото, което Бог извършва в теб? Можеш ли да видиш как Бог изпитва човека чрез изпитанията на Йов? Какво вдъхновение могат да ти донесат изпитанията на Йов? Ще бъдеш ли готов да свидетелстваш за Бог сред своите облагородявания или ще искаш да задоволиш плътта си в удобна среда? Каква всъщност е твоята гледна точка за вярата в Бог? Дали тя наистина е заради Него, а не заради плътта? Имаш ли всъщност цел, която преследваш в своето търсене? Готов ли си да се подложиш на облагородявания, за да бъдеш усъвършенстван от Бог, или предпочиташ да бъдеш наказан и прокълнат от Бог? Какво е истинското ти мнение по въпроса за свидетелстването за Бог? Какво трябва да правят хората в определена среда, за да свидетелстват истински за Бог? След като практическият Бог е разкрил толкова много в своето действително дело в теб, защо винаги те спохождат мисли за напускане? Дали твоята вяра в Бог е заради самия Бог? За повечето от вас вярата е част от сметка, която правите в свой интерес, за да преследвате личната си изгода. Много малко хора вярват в Бог заради самия Бог; това не е ли непокорство?

Целта на делото на облагородяването е преди всичко да се усъвършенства вярата на хората. В крайна сметка се постига това, че ти искаш да си тръгнеш, но в същото време не можеш; някои хора продължават да вярват дори когато са лишени и от капчица надежда; а други хора вече изобщо нямат надежда за собственото си бъдеще. Едва тогава Божието облагородяване ще бъде завършено. Човекът все още не е достигнал етапа, в който се колебае между живота и смъртта, и не е вкусил смъртта, така че процесът на облагородяване все още не е завършил. Дори тези, които бяха във фазата на полагащи труд, не бяха облагородени докрай. Йов беше подложен на изключително облагородяване и нямаше на какво да разчита. Хората трябва да бъдат подложени на облагородяване до степен, в която няма да имат никаква надежда и нищо, на което да разчитат — само това е истинското облагородяване. По времето на полагащите труд, ако сърцето ти винаги е било спокойно пред Бог и ако независимо какво е правил Той и каква е била волята Му за теб, ти винаги си се подчинявал на Неговите наредби, то в края на пътя ти ще разбереш всичко, което Бог е направил. Ти преминаваш през изпитанията на Йов и в същото време преминаваш през изпитанията на Петър. Когато Йов беше подложен на изпитание, той стана свидетел и накрая Йехова се разкри пред него. Едва след като свидетелства, той беше достоен да види лицето на Бог. Защо се казва: „Скривам се от земята, пълна с нечистотии, но се разкривам пред святото царство“? Това означава, че само когато си свят и свидетелстваш, може да си достоен да видиш лицето на Бог. Ако не можеш да свидетелстваш за Него, тогава ти не си достоен да видиш лицето Му. Ако се отдръпваш или се оплакваш от Бог, когато си изправен пред облагородяванията, и по този начин не успяваш да свидетелстваш за Него и ставаш посмешище за Сатана, тогава ти няма да спечелиш явяването на Бог. Ако си като Йов, който сред изпитанията проклинаше собствената си плът и не се оплакваше от Бог, и можа да намрази собствената си плът, без да се оплаква или да съгрешава с думите си, тогава ще станеш свидетел. Когато бъдеш подложен на облагородяване до определена степен и все пак можеш да бъдеш като Йов, напълно покорен пред Бог и без други изисквания към Него или без свои собствени представи, тогава Бог ще ти се яви. Сега Бог не се явява пред теб, защото имаш твърде много свои представи, лични предразсъдъци, егоистични мисли, индивидуални изисквания и плътски интереси и не си достоен да видиш Неговото лице. Ако можеше да видиш Бог, ти щеше да Го прецениш според собствените си представи и така щеше да Го приковеш на кръста. Ако те сполетят много неща, които не съответстват на твоите представи, но въпреки това можеш да ги оставиш настрана и да извлечеш от тях познание за Божиите действия, и ако сред облагородяванията разкриеш сърце, което е изпълнено с любов към Бог — това ще бъде свидетелство. Ако домът ти е спокоен, радваш се на плътски удобства, никой не те преследва, а твоите братя и сестри в църквата ти се подчиняват, можеш ли да разкриеш сърце, което е изпълнено с любов към Бог? Може ли тази ситуация да те облагороди? Само чрез облагородяване твоята любов към Бог може да се прояви и само когато се появят неща, които не съответстват на твоите представи, може да бъдеш усъвършенстван. Със службата на много противоположни и отрицателни неща и с използването на всички видове проявления на Сатана — неговите действия, обвинения, смущения и измами — Бог ти показва ясно отвратителното лице на Сатана и по този начин усъвършенства твоята способност да различаваш Сатана, за да го намразиш и да се отречеш от него.

Многото случаи, когато си преживявал неуспехи, слабост, времената, когато си бил негативно настроен — за всички тях може да се каже, че са Божии изпитания. Това е така, защото всичко идва от Бог и всички неща и събития са в Неговите ръце. Независимо дали претърпяваш неуспехи, дали си слаб и се препъваш, всичко зависи от Бог и е в Неговата власт. От гледна точка на Бог това е изпитание за теб и ако не можеш да го разпознаеш като такова, то ще се превърне в изкушение. Има два вида състояния, които хората трябва да разпознават: едното идва от Светия Дух, а вероятният източник на другото е Сатана. Едното е състояние, в което Светият Дух те озарява и ти позволява да опознаеш себе си, да се отвратиш от себе си и да изпитваш съжаление за себе си и да можеш да изпитваш истинска любов към Бог, да се стремиш към това да Го удовлетвориш. Другото е състояние, в което познаваш себе си, но си негативно настроен и слаб. Може да се каже, че това състояние е Божие облагородяване, а също и че то е изкушение на Сатана. Ако разпознаеш това като Божие спасение за теб и ако почувстваш, че сега си Му дълбоко задължен, и ако от този момент нататък се опитваш да Му се отплатиш и повече да не изпадаш в такава поквара, ако полагаш усилия да ядеш и пиеш Неговите слова, ако винаги смяташ себе си за ограничен и ако имаш сърце, което е пълно с копнежи, тогава това е Божие изпитание. След като страданието свърши и отново продължиш напред, Бог пак ще те води, озарява, просвещава и поддържа. Но ако не осъзнаваш това и си негативно настроен, ако просто се оставяш на отчаянието, ако това е начинът, по който мислиш, значи те е споходило изкушение на Сатана. Когато Йов беше подложен на изпитания, Бог и Сатана се обзалагаха помежду си и Бог позволи на Сатана да порази Йов. Въпреки че Йов получи изпитания от Бог, той всъщност беше споходен от Сатана. За Сатана това означаваше, че изкушава Йов, но Йов беше на страната на Бог. Ако това не беше така, Йов щеше да изпадне в изкушение. Щом хората изпаднат в изкушение, те попадат в опасност. Може да се каже, че подлагането на облагородяване е изпитание от Бог, но ако не си в добро състояние, може да се каже, че е изкушение от Сатана. Ако не си разбрал видението, Сатана ще те обвини и ще скрие от теб аспекта на видението. Още преди да разбереш, ще изпаднеш в изкушение.

Ако не преживяваш Божието дело, никога няма да можеш да бъдеш усъвършенстван. В опита си трябва да навлезеш и в детайлите. Например, кои неща те карат да развиваш представи и излишък от мотиви и какви подходящи практики имаш, за да се справиш с тези проблеми? Ако можеш да преживяваш Божието дело, това означава, че имаш ръст. Ако само изглеждаш силен, това не е истински ръст и ти няма да имаш никаква възможност да устоиш. Само когато можете да преживявате Божието дело и можете да го преживявате и да размишлявате за него по всяко време и където и да се намирате, когато можете да напуснете пастирите и да живеете самостоятелно, като се уповавате на Бог, и можете да видите истинските Божии действия — само тогава Божията воля ще бъде реализирана. Сега повечето хора не знаят как да преживяват и когато се сблъскат с проблем, не знаят как да го решат; те не са способни да преживяват Божието дело и не могат да водят духовен живот. Ти трябва да възприемаш Божиите думи и дело и да ги прилагаш в своя практически живот.

Понякога Бог ти дава определен вид чувство — чувство, което те кара да изгубиш вътрешната си радост и да изгубиш Божието присъствие, така че да потънеш в мрак. Това е вид облагородяване. С каквото и да се захванеш, то винаги се проваля или се сблъскваш със стена. Това е Божията дисциплина. Понякога, когато правиш нещо непокорно и бунтовно спрямо Бог, никой друг не може да знае за това, но Бог знае. Той няма да остави това да ти се размине и ще те дисциплинира. Действието на Светия Дух е много подробно. Той много внимателно наблюдава всяка дума и действие на хората, всяка тяхна постъпка и движение, всяка тяхна мисъл и идея, така че хората да могат да придобият вътрешна осъзнатост за тези неща. Правиш нещо и то се обърква, правиш нещо друго и то пак се обърква — така постепенно разбираш действието на Светия Дух. Чрез многократно дисциплиниране ти ще разбереш какво да правиш, за да бъдеш в съответствие с Божията воля, и какво не е в съответствие с Неговата воля. В крайна сметка вътре в себе си ще имаш точни отговори на напътствията на Светия Дух. Понякога ще се бунтуваш и Бог ще те укорява отвътре. Всичко това идва от Божията дисциплина. Ако не цениш Божиите слова, ако пренебрегваш Неговото дело, Той няма да ти обърне внимание. Колкото по-сериозно приемаш Божиите думи, толкова повече Той ще те просвещава. Сега в църквата има хора, които са смутени и объркани във вярата си, те вършат много недостойни неща и в постъпките им няма дисциплина, така че действието на Светия Дух не може да се види ясно в тях. Някои хора изоставят задълженията си в името на печеленето на пари и започват да се занимават с бизнес, без да бъдат дисциплинирани; този тип хора са в още по-голяма опасност. Освен че в момента те нямат действието на Светия Дух, в бъдеще ще бъде трудно да бъдат усъвършенствани. Има много хора, в които не може да се види действието на Светия Дух и в които не може да се види Божията дисциплина. Те са тези, които не разбират ясно Божията воля и не познават Неговото дело. Тези, които могат да запазят твърдост сред облагородяванията, които следват Бог независимо от това, което Той прави, и най-малкото са способни да не си тръгват или да постигнат 0,1% от това, което Петър постигна, се справят добре, но нямат никаква стойност от гледна точка на това как Бог да ги използва. Много хора разбират нещата бързо, изпитват истинска любов към Бог и могат да надминат нивото на Петър, и Бог върши делото на усъвършенстването върху тях. Дисциплината и просвещението идват при такива хора и ако в тях има нещо, което не е в съответствие с Божията воля, те могат веднага да го отхвърлят. Такива хора са злато, сребро и скъпоценни камъни — тяхната стойност е изключително висока! Ако Бог е извършил многобройни дела, но ти все още си като пясък или камък, значи си безполезен!

Делото на Бог в страната на големия червен змей е великолепно и необяснимо. Той ще усъвършенства една група хора и ще пропъди други, защото в църквата има всякакви хора — има такива, които обичат истината, и други, които не я обичат; има такива, които преживяват Божието дело, и такива, които не правят това; има такива, които изпълняват дълга си, и такива, които не го изпълняват; има такива, които свидетелстват за Бог, и такива, които не правят това — и една част от тях са невярващи и зли хора, които със сигурност ще бъдат пропъдени. Ако не познаваш ясно Божието дело, ти ще бъдеш негативно настроен; това е така, защото Божието дело може да се види само в една малка част от хората. Тогава ще стане ясно кой наистина обича Бог и кой — не. Тези, които наистина обичат Бог, имат действието на Светия Дух, а онези, които не Го обичат истински, ще бъдат разкрити с всяка стъпка от Неговото дело. Те ще станат хората, които трябва да бъдат пропъдени. Тези хора ще бъдат разкрити в хода на делото на завоюването и те са хора, които нямат нужната стойност, за да бъдат усъвършенствани. Тези, които са доведени до съвършенство, са спечелени от Бог изцяло и са способни да обичат Бог, както Петър Го обичаше. Любовта на тези, които са завоювани, не е спонтанна, а само пасивна, и те са принудени да обичат Бог. Спонтанната любов се развива чрез разбиране, което се придобива от практическия опит. Тази любов завладява сърцето на хората и ги прави доброволно отдадени на Бог; за такива хора Божиите думи стават основа и те могат да страдат за Бог. Разбира се, това са неща, които притежава човек, който е бил усъвършенстван от Бог. Ако се стремиш само да бъдеш завоюван, тогава ти не можеш да свидетелстваш за Бог; ако Бог постига целта на спасението само чрез завоюване на хората, тогава фазата на полагащите труд ще завърши делото. Завоюването на хората обаче не е крайната цел на Бог. Неговата крайна цел е да усъвършенства хората. Затова, вместо да се казва, че този етап е делото на завоюването, е по-правилно да се каже, че това е делото на усъвършенстването и пропъждането. Някои хора не са напълно завоювани и в хода на завоюването им една група хора ще бъде усъвършенствана. Тези две дейности се изпълняват в унисон. Хората не са се отклонили дори в този толкова дълъг период от делото, а това показва, че целта на завоюването е постигната — завоюването е станало факт. Облагородяванията нямат за цел завоюване, а усъвършенстване. Без облагородявания хората не биха могли да бъдат усъвършенствани. Така че облагородяванията са наистина ценни! Днес една група хора се усъвършенства и се спечелва. Десетте благословения, споменати по-рано, бяха насочени към тези, които са усъвършенствани. Всичко, свързано с промяната на техния образ на земята, е насочено към тези, които са усъвършенствани. Онези, които не са били усъвършенствани, не са подготвени да получат Божиите обещания.