Днешното дело придвижи напред делото на Епохата на благодатта; това означава, че делото по целия шестхилядолетен план за управление е напреднало. Въпреки че Епохата на благодатта е приключила, има напредък в Божието дело. Защо повтарям отново и отново, че този етап от делото надгражда Епохата на благодатта и Епохата на закона? Защото делото на днешния ден е продължение на делото, извършено в Епохата на благодатта, и е напредък спрямо това, което е извършено в Епохата на закона. Трите етапа се съчетават един с друг, като всяка брънка във веригата е тясно свързана със следващата. Защо също така казвам, че този етап от делото надгражда направеното от Исус? Ако предположим, че този етап не надграждаше делото, извършено от Исус, в сегашния етап трябваше да се извърши друго разпятие и изкупителното дело от предишния етап трябваше да се извърши отначало. Това би било безсмислено. Излиза, че делото не е напълно завършено, че епохата е напреднала и нивото на делото е издигнато по-високо от преди. Може да се каже, че този етап от делото е изграден върху основата на Епохата на закона и върху скалата на делото на Исус. Божието дело се изгражда етап по етап и сегашният не представлява ново начало. Само съчетанието от трите етапа на делото може да се счита за шестхилядолетен план за управление. Делото на този етап се извършва върху основата на делото на Епохата на благодатта. Ако тези два етапа от делото не са свързани, тогава защо разпятието не се повтаря в сегашния етап? Защо не нося греховете на хората, а вместо това идвам направо да ги съдя и порицавам? Ако Моята работа да съдя и порицавам човека не следваше разпятието и ако идването Ми днес не беше замислено от Светия Дух, тогава нямаше да имам право да съдя и порицавам човека. Именно защото съм едно с Исус, идвам направо да порицавам и съдя човека. Работата в този етап се гради изцяло върху работата в предходния етап. Ето защо само работа като тази може да доведе човека стъпка по стъпка до спасението. Исус и Аз произлизаме от един Дух. Въпреки че не сме свързани по плът, Духовете ни са единосъщни; въпреки че съдържанието на това, което правим, и делото, с което сме се заели, не са еднакви, по същество Си приличаме; Нашата плът приема различни форми, но това се дължи на промяната в епохата и различните изисквания на Нашето дело; Нашите служения не си приличат, така че и работата, която вършим, и нравът, с който се разкриваме пред хората, също е различен. Ето защо това, което човек вижда и разбира днес, не е като в миналото и причината е промяната в епохата. Независимо от това, че са различни по пол и форма на телата и че не са родени в едно и също семейство, нито пък в един и същи период от време, Духовете им все пак са единни. Въпреки че плътта им не споделя нито кръв, нито каквото и да било физическо родство, не може да се отрече, че Те са въплътените тела на Бог в два различни периода от време. Това, че Те са въплътените тела на Бог, е неопровержима истина. Те обаче не са от една и съща кръвна линия и нямат общ човешки език (едното е на мъж, който говори езика на евреите, а другото е на жена, която говори само китайски). Именно поради тези причини Те са живели в различни държави и в различни периоди от време, за да вършат работата, която подобава на всеки от тях. Въпреки факта, че са един и същ Дух и имат еднаква същност, няма абсолютно сходство между външните обвивки на Тяхната плът. Общото за Тях е само еднаквата човешка природа, но що се отнася до външния вид на плътта им и обстоятелствата на Тяхното раждане, Те не си приличат. Тези неща не оказват никакво влияние върху работата, която всеки от Тях върши, или върху познанието, което хората имат за Тях, тъй като в крайна сметка Те са един и същ Дух и никой не може да Ги раздели. Въпреки че не са свързани по кръвна линия, цялото Им същество е ръководено от Техните Духове, които им възлагат различна работа в различни периоди от време, а Тяхната плът е от различни кръвни линии. Духът на Йехова не е баща на Духа на Исус, а Духът на Исус не е син на Духа на Йехова: Те са един и същ Дух. По същия начин въплътеният Бог днес и Исус не са свързани по кръвен път, но са едно цяло, защото Техните Духове са едно цяло. Бог може да върши делата на милосърдието и благоволението, както и делата на справедливия съд и порицанието на човека, и да сипе проклятия върху него; и накрая, Той може да свърши работата по разрушаването на света и наказването на нечестивите. Нима Той не върши всичко това Сам? Не е ли това всемогъществото на Бог? Той можа да установи закони за хората и да им даде заповеди, а също така и да ръководи първите израилтяни в живота им на земята и да ги напътства в изграждането на храма и олтарите, като господстваше над всички тях. Благодарение на Своята власт Той живя на земята с народа на Израил две хиляди години. Израилтяните не посмяха да се разбунтуват срещу Него; всички почитаха Йехова и спазваха заповедите Му. Такава беше работата, която беше извършена благодарение на Неговата власт и Неговото всемогъщество. След това, по време на Епохата на благодатта, Исус дойде да изкупи цялото паднало човечество (не само народа на Израил). Той прояви милосърдие и благоволение към хората. Исус, когото хората видяха в Епохата на благодатта, беше благ и винаги любящ към тях, защото беше дошъл да спаси човечеството от греха. Той можеше да прощава греховете на хората, докато Неговото разпятие не изкупи напълно човечеството от греха. В този период Бог се яви на човека в милосърдие и благоволение, т.е. Той стана принос за грях на човека и беше разпнат заради греховете на човека, за да бъдат те завинаги простени. Той беше милостив, състрадателен, търпелив и любящ. И всички онези, които последваха Исус в Епохата на благодатта, също се стремяха да бъдат търпеливи и любящи във всичко. Те бяха дълготърпеливи и никога не отвръщаха на удара, дори когато ги биеха, проклинаха или убиваха с камъни. В последния етап обаче това вече не може да бъде така. Делото на Исус и Йехова не беше напълно еднакво, въпреки че Те бяха от един Дух. Делото на Йехова не завърши епохата, а я направляваше, поставяйки началото на живота на човечеството на земята, а делото днес е да се завоюват онези хора сред езическите народи, които са били дълбоко покварени, и да бъде поведен не само богоизбраният народ в Китай, но и цялата вселена и цялото човечество. Може да ти изглежда, че това дело се върши само в Китай, но всъщност то вече е започнало да се разпространява в чужбина. Защо хората извън Китай търсят истинския път, отново и отново? Това е така, защото Духът вече е започнал да работи и думите, които се изричат днес, са насочени към хората в цялата вселена. С това половината от делото вече се осъществява. От сътворението на света до днес Божият Дух е поставил началото на това велико дело, като освен това е извършвал различна работа в различни епохи и сред различни народи. Хората от всяка епоха виждат различен Негов нрав, който естествено се разкрива чрез различните дела, които Той върши. Той е Бог, изпълнен с милосърдие и благоволение; Той е принос за грях на човека и негов пастир; но Той е и съд, порицание и проклятие за човека. Той успя да поведе човека да живее на земята две хиляди години и успя също така да изкупи поквареното човечество от греха. Днес Той е способен и да завоюва хората, които не Го познават, и да ги постави под Своята власт, така че всички да Му се подчинят напълно. Накрая Той ще изгори всичко, което е нечисто и неправедно в хората в цялата вселена, за да им покаже, че е не само милостив и любящ Бог, не само Бог на мъдростта и чудесата, не само свят Бог, но също и Бог, който съди човека. За злите сред хората Той е огън, съд и наказание; за тези, които трябва да се усъвършенстват, Той е скръб, облагородяване и изпитание, а също и утеха, препитание, осигуряване на думи, предприемане на мерки и окастряне. А за тези, които са пропъдени, Той е наказание и възмездие.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Двете въплъщения на Бог придават пълен смисъл на въплъщението“)