Когато търсиш истината, за да промениш покварения нрав, какви резултати трябва да постигнеш, за да се счита проблемът за решен? Някои хора много добре осъзнават, че дадена ситуация е изпитание от Бог, но не желаят да се оставят в Неговите ръце. Те смятат, че на Бог не може да се разчита и да Му се вярва. Те не само не смеят да се осланят на Бог, но и се страхуват от подобни ситуации. Ако нещата са стигнали дотам, с какви истини трябва да се въоръжат? Как трябва да се стремят? И колко стремеж е необходим, за да се пречистят, да постигнат пълно покорство и да поемат по пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото? Всичко това е свързано с истината на покорството. В този момент ти наистина не познаваш Бог и няма как да притежаваш истинска вяра. Без истинска вяра, с какви истини за видения трябва да се въоръжиш, за да можеш напълно да се освободиш от съмненията, подозренията, недоразуменията и противопоставянето на Бог, и това да ти позволи да се покориш безусловно? С кои истини трябва да се въоръжиш, за да разрешиш тези проблеми и да постигнеш абсолютно освобождаване от нечистота, от собствени потребности и избори? Това е нещо, което все още не ви е ясно. Замислете се — какъв стремеж е необходим, за да се постигне безусловно покорство пред Бог? Трябва да притежаваш някои истини. Когато си придобил истината като свой живот, това ще бъде твоят ръст. Това ще бъде основата и фундаментът, върху който ще можеш да постигнеш покорство. Можеш да постигнеш пълно покорство с тези истини. Та с кои истини трябва да се въоръжиш? (Трябва да се стремим към познание за Бог.) Това е само част. Отделно самите хора трябва да си сътрудничат, да имат някакви практики. Спомняте ли си какво е казал Петър? („Дори ако Бог си играеше с хората като с играчки, какви оплаквания щяха да имат те?“) Става дума за покорство. Ако преживяваш нещата по този начин, постепенно ще научиш истината и естествено ще постигнеш резултати. Първо се нуждаеш от нагласа за покорство към Бог и истината. Не се притеснявай какви погледи ти отправя Бог, какво е отношението и тонът на гласа Му, дали изпитва неприязън към теб или не и дали ще те разкрие или не. Започни с разрешаването на собствените си трудности и проблеми. Могат ли обикновените хора лесно да постигнат казаното от Петър? (Лесно, не.) Какви преживявания е имал и какви реалности е притежавал, които са му позволили да каже това? (Той е вярвал безрезервно, че независимо как Бог се отнася към човек, то е, за да го спаси, и не е нищо друго освен любов. Ето защо той с радост се е покорявал.) Петър каза: „Дори ако Бог си играеше с хората като с играчки“, а ти каза: „Независимо как Бог се отнася към човека“. Ти се възприемаш като сътворено същество, като последовател на Бог и като член на Божия дом. Та има ли разлика между двете? Да, има. Съществува несъответствие! Къде се крие несъответствието между играчката и едно човешко същество? Играчката не е нищо — тя е безполезна, жалка отрепка. Наречете я играчка или звяр — тя е от този тип. Ала какво да кажем за човек? Човекът има мисли и мозък; той е способен да говори, да върши неща и може да упражнява нормални човешки дейности. В сравнение с играчката, има ли разлика в стойността и статуса на човека? Ако се възприемаш като човек, а не като играчка, тогава нямаш ли изисквания, що се отнася до начина, по който Бог се отнася към теб? Какви са изискванията ти към Бог? (Да се отнася с мен като с човек.) Как Бог трябва да се отнася с теб като с човек? Ако Бог сподели с теб своите изисквания към човека и изисква от теб да ги изпълниш, би ли могъл да го направиш? Ако Бог изрази истината и изиска от теб да се придържаш към нея, ще бъдеш ли в състояние да го направиш? Ако Бог изиска от теб да Му се покориш и да Го обичаш, би ли могъл да го направиш? А ако не си способен на нищо от това, как тогава Бог би могъл да се отнася към теб като към човек? Ако нямаш никаква съвест или разум и не можеш да правиш нещата, които един човек трябва да прави, тогава как би могъл Бог да се отнася с теб като с човек? Ако хората просто действат безразсъдно, отказват да приемат истината и дори съдят и заклеймяват Бог, превръщайки се в Негови врагове, имат ли те човешка природа? Би ли се отнасял Бог към такава личност като към човек? Би ли се отнасял Бог към Сатаните и дяволите като към хора? Приемането ти като човек или като играчка е въпрос на разлики в нагласата и отношението. Ако си приет като човек, какво отношение би изисквал? Да те уважават, да се допитват до теб, да се съобразяват с чувствата ти, да ти дават достатъчно пространство и свобода и да зачитат достойнството и репутацията ти. Така се държат с човешките същества. Ала какво да кажем за играчките? (Те не са нищо. Могат да бъдат подритвани.) (Можеш да ги използваш, когато искаш, а после да ги захвърлиш.) Много подходящо казано. Ето какво трябва да кажете за отношението към играчките, а как бихте описали отношението към човешко същество като към играчка? (Използвате ги, когато имате нужда от тях, а когато нямате, просто ги пренебрегвате.) Отнасяте се към тях без никакво уважение и не се налага да защитавате правата им. Не им давате никакви права, нито самостоятелност или свобода на избор. Не е необходимо да се допитвате до тях, да се съобразявате с честта им или тем подобни. Може да сте мили с тях, когато ви е добре, но и да ги подритвате, когато не сте. Това е нагласата към една играчка. Ако Бог се отнасяше към хората като към играчки, как щяха да се чувстват те? Дали все още щяха да мислят, че Бог е любящ? (Не.) Ала Петър можеше да възхвалява Бог. Какви истини реалности е притежавал той, които са му позволили да постигне покорство до смърт? Бог всъщност не се отнасяше към човека като към играчка, ала когато разбирането на Петър достигна това ниво, той си помисли: „Ако Бог се отнасяше с мен по този начин, аз пак щях да Му се покоря. Ако Бог се отнасяше с мен като с играчка, как бих могъл да не бъда готов и склонен?“. Петър постига тази готовност, тази склонност. Какво означава да бъдеш „готов и склонен“? (Да се оставиш на милостта на устроеното от Бог и да му се покориш безпрекословно.) Това е истината на покорството. Предаването ти на Сатана няма ли да е начинът, по който се отнасяш с една играчка? Щом не си желан, ще бъдеш захвърлен, предаден на Сатана, за да може да те изкушава и да те прави на глупак. Каква беше нагласата на Петър? Имаше ли някакви оплаквания? Оплакваше ли се на Бог? Проклинаше ли Бог? Обърна ли се към Сатана? (Не.) Това се нарича покорство. Той не се оплакваше, не проявяваше негативизъм или противопоставяне. Не беше ли разрешен проблемът с покварения му нрав? Това бе в пълна хармония с Бог. Не ставаше дума дали ще предаде Бог, или не. Въпросът бе: „Независимо къде ме поставя Бог, сърцето ми ще има Бог; независимо къде ме поставя Бог, аз ще бъда човек, който Му принадлежи. Дори и да ме превърне в пепел, аз пак ще принадлежа на Бог. Никога няма да се обърна към Сатана“. Той успя да постигне това ниво на покорство. Да кажеш това е лесно, но да го направиш е трудно. Трябва да си въоръжен с истината известно време, докато видиш всичко това напълно и ясно, тогава прилагането на истината на практика ще бъде много по-лесно. От теб не се изисква да имаш абсолютни познания за Бог, нито пък е необходимо Бог да ти разкрие нещо конкретно. Достатъчно е да имаш правилната нагласа и този вид покорство. Не бива да поставяш никакви изисквания за отношението на Бог към теб, нито да изискваш от Него да ти даде точни критерии. Дори нещо да е съгласно истината и да е такова, което Създателят трябва да има, ти не бива да го изискваш. Необходимо е да кажеш: „Боже, няма значение как се отнасяш към мен. Можеш да ме оставиш да умра или да отида в ада. Както и да се отнасяш с мен, е добре. Дори да ме предадеш на Сатана, Бог ще продължи да бъде моят Бог и аз все още ще бъда сътворено от Бог същество. Никога няма да Те изоставя“. С тази нагласа ти притежаваш реалността на покорството. „Дори ако Бог си играеше с хората като с играчки, какви оплаквания щяха да имат те?“. Това твърдение, което Петър бе способен да изрече, е изключително важно за всички вас! Такова бе покорството на Петър. Ако вие постоянно разсъждавате върху това твърдение и придобиете истинско разбиране и опит от него, тогава ще ви бъде много по-лесно да се покорявате пред Бог. Аспектите, в които хората се бунтуват срещу Бог, са аспектите, в които те са най-неразумни. Когато хората не са изпълнили добре дълга си, когато не са положили никакъв истински труд, те са по-благовъзпитани и мислят, че нямат право да убеждават Бог или да Му се противопоставят. Ала щом са свършили някаква работа или са положили малко труд, те смятат, че имат някакъв капитал. Искат да убедят Бог и да получат Неговите благословии. Това е проблемно. Техният разум е ненормален — не е ли това позорно? Ето колко жалки са хората без истина реалност. Може ли някой да е добре, ако не се е въоръжил с истината? Не може да се отървете от покварения нрав без да приемете истината. Ако човек не е въоръжен с истината, то съвестта и разумът му са ненормални. Той може да разбере някаква доктрина и да казва неща от сорта: „Аз съм сътворено същество и трябва да се покоря пред Бог. Това е разумът, който трябва да притежавам“. Може да разбира това на думи и да крещи лозунги, но когато нещо действително се случи, той не може да го приеме или да му се покори, макар да знае много добре, че е било устроено от Бог. Защо е така? Защото хората са непокорни, техният покварен нрав не е разсеян и те са напълно способни да предадат Бог. Такава е реалността на ситуацията. Ако хората не са въоръжени с достатъчно истина, животът им ще бъде твърде жалък. Нима тези, които се бунтуват срещу Бог, които не са способни да Му се покорят или да приемат устройването и подредбата Му, не са също вярващи в Бог? Защо тогава не могат да се покорят на Божието устройване и подредба? Защото не приемат истината и не вярват в нея. Това не е ли факт? (Да.) Някои хора казват за определен човек: „Той е надменен и самоправеден. Винаги се противопоставя, щом нещо стане. Непрекъснато се оправдава и издребнява. Той не вярва в съществуването на Бог или в Божието устройване и подредба, така че не може да Му се покори“. Но, от друга страна, той вярва, че това е Божието устройване и подредба, че това е ситуация, която Бог е създал за него, че Бог иска да го пречисти и да го накара да придобие истината чрез това. Може ли тогава да се покори? Може ли тогава да спре да се бунтува и да се въздържа от предателство към Бог? Би ли могъл да приеме това от Бог? Не, не би могъл. Защо не? Защото човекът не притежава тези истини реалности. Сегашният ви ръст е твърде малък. Ето защо Бог не ви изпитва засега. Това е основната причина. Понеже веднага щом ви изпита, всички ще покажете вашето истинско „аз“ и ще бъдете отстранени, а Сатана ще се изсмее. Не е ли това реалността? Вашият ръст сега е твърде малък. Можете да говорите за доктрини, да рецитирате лозунги и съвсем отчетливо да виждате проблемите на другите хора, но не познавате собственото си състояние, не сте наясно с него. Би ли ви изпитал Бог при такова състояние и ръст? Все още не е дошло времето делото на съвършенството да бъде извършено върху вас. Не сте въоръжени за това.

Да се покориш на Божието устройване и подредба е най-основният урок, с който се сблъсква всеки Божи последовател. Това е и най-дълбокият урок. Степента, в която си способен да се покориш на Бог, показва колко голям е ръстът ти и колко силна е вярата ти — тези неща са взаимосвързани. С кои истини трябва да се въоръжите, за да достигнете до безусловно покорство? Първо, не можеш да отправяш никакви изисквания към Бог — това е истина. Как можеш да приложиш тази истина? Когато изискваш от Бог, използвай тази истина, за да обмислиш и да се самоанализираш. „Какви изисквания имам към Бог? Съответстват ли те на истината? Разумни ли са? Откъде идват? Дали от собствените ми фантазии, или са мисли, внушени ми от Сатана?“. Всъщност не е нито едно от тези неща. Тези идеи са породени от покварения нрав на хората. Трябва да разнищиш мотивите и желанията, които стоят зад тези неразумни искания, и да видиш дали те отговарят на разума на нормалната човешка природа. Към какво трябва да се стремиш? Ако си човек, който обича истината, трябва да се стремиш да си последовател, точно като Петър. Петър каза: „Ако Бог се отнасяше с мен като с играчка, как бих могъл да не бъда готов и склонен?“. Някои хора не разбират какво е казал Петър. Те питат: „Кога Бог се е отнасял с хората като с играчки и ни е предавал на Сатана? Не съм виждал такова нещо. Бог е прекрасен към мен, толкова милостив. Той не е такъв тип Бог. Бог обича хората безкрайно, защо би се отнасял с тях като с играчки? Това не отговаря на истината. То е погрешно разбиране за Бог и не е истинско познание за Него“. Ала откъде идват тези думи на Петър? (Идват от неговото познание за Бог, придобито след преминаване през всякакви изпитания.) Петър премина през толкова много изпитания и облагородяване. Той загърби всички свои изисквания, планове и желания и не настояваше Бог да прави каквото и да било. Така той нямаше собствени мисли и се отдаде напълно. Той мислеше: „Бог може да прави каквото поиска — да ме подложи на изпитания, да ме укорява, да ме съди или да ме накаже. Може да създава ситуации, за да ме кастри, може да ме кали, може да ме хвърли в леговището на лъва или да ме даде на вълците. Каквото и да прави Бог, то е правилно и аз ще Му се покоря. Всичко, което Бог прави, е истина. Няма да имам никакви оплаквания, нито избор“. Не е ли това безусловно покорство? Понякога хората си мислят: „Всичко, което Бог прави, е истина, тогава защо не съм я открил в това нещо, което Бог направи? Изглежда дори Бог понякога прави неща, които не се съобразяват с истината. Бог също понякога греши. Ала независимо от всичко, Бог е Бог и аз ще се покоря!“. Безусловно ли е това покорство? (Не.) Това е избирателно, а не истинско покорство. То е в противоречие с мислите на Петър. Когато се отнасят с теб като с играчка, не е необходимо да ти се обяснява причината или това да ти изглежда справедливо и разумно. С теб може да се държат по всякакъв начин — няма нужда фактите и причините да се обсъждат с теб или да ти се обясняват. Ако нещата не можеха да продължат без твоето одобрение, щяха ли да те третират като играчка? Не — това би означавало да получиш всички човешки права и свободи и пълно уважение, да се държат с теб като с човешко същество, а не като с играчка. Какво е играчката? (Нещо, което няма самостоятелност и права.) Ала дали е само нещо без права? Как могат да бъдат приложени думите на Петър? Например, да речем, че от известно време търсиш по определена тема, но все още не си разбрал Божието намерение. Или да кажем, че вярваш в Бог повече от 20 години и все още не знаеш за какво става дума. Трябва ли да не се покориш в тази ситуация? Трябва да се покориш. А на какво се основава това покорство? Основава се на казаното от Петър: „Ако Бог се отнасяше с мен като с играчка, как бих могъл да не бъда готов и склонен?“. Ако винаги подхождаш към Бог според идеите и фантазиите на човека и ги използваш, за да измерваш всичко, което Бог прави, да претегляш думите и делата Му, това не е ли категоризиране на Бог, не е ли противопоставяне на Бог? Може ли всичко, което Бог върши, да се вмести в представите и фантазиите на човек? А ако не се вмества, то значи ли, че няма да го приемеш и да му се подчиниш? В такива моменти как трябва да търсиш истината? Как трябва да следваш Бог? Свързано е с истината — отговор трябва да се търси в Божиите слова. Когато вярват в Бог, хората трябва да се придържат към мястото на сътворено същество. Независимо от времето, независимо дали Бог е скрит от теб или ти се е явил, независимо дали можеш да почувстваш Божията любов или не, трябва да знаеш какви са твоите отговорности, задължения и дълг — трябва да разбереш тези истини относно практиката. Ако все още се вкопчваш в своите представи, като казваш: „Ако мога ясно да видя, че това е в съответствие с истината и с моите мисли, тогава ще се покоря. Ако не ми е ясно и не мога да потвърдя, че това са Божии постъпки, то първо ще изчакам малко и ще се покоря, когато се уверя, че е дело на Бог“, тогава дали това е човек, който се покорява пред Бог? Не е. Това е условно покорство, а не безпрекословно, пълно покорство. Божието дело не се съгласува с човешките представи и фантазии, нито въплъщението, а камо ли правосъдието и наказанието. По-голямата част от хората наистина изпитват трудности да го приемат и да му се покорят. Ако не можеш да се покориш пред Божието дело, тогава можеш ли да изпълниш дълга на сътворено същество? Това просто е невъзможно. Какъв е дългът на едно сътворено същество? (Да заеме мястото на сътворено същество, да приеме Божието поръчение и да се покори пред Божията подредба.) Точно така, това стои в основата му. Тогава не е ли лесно да се реши този въпрос? Да заеме мястото на сътворено същество и да се покори пред Създателя, твоя Бог — това най-вече трябва да отстоява всяко сътворено същество. Има много истини, които не разбираш или за които не знаеш. Не можеш да проумееш Божиите намерения, затова няма да приемеш истините или да им се покориш, така ли е? Не разбираш, например, някои пророчества, затова не признаваш, че те са Божии слова? Не можеш да го отречеш. Тези думи винаги ще бъдат слова от Бог и те съдържат истината. Дори и да не ги разбираш, те остават Божии слова. Ако някои Божии слова не са се изпълнили, означава ли това, че те не са Божии слова, че не са истина? Ако казваш: „Ако не са се изпълнили, вероятно не са Божии слова. Вероятно са били подправени“, що за нагласа е това? Това е нагласа за непокорство. Трябва да имаш разум. Какво представлява разумът? На какво се основава наличието на разум? Основава се на това да заемеш мястото на сътворено същество и да се покориш пред Създателя, твоя Бог. Това е истината, една вечно неизменна истина. Трябва ли покорството пред Бог да се основава на това дали знаеш или разбираш Божиите намерения, или дали Бог ти е показал намеренията си? Трябва ли то да се основава на всичко това? (Не.) Тогава на какво се основава? Основава се на истината на покорството. Каква е истината на покорството? (Да заемеш мястото на сътворено същество и да се покориш пред Създателя.) Това е истината на покорството. Тогава нужно ли е ти да анализираш кое е правилно и кое — не? Необходимо ли е да размишляваш дали Бог е постъпил правилно или не, за да постигнеш безусловно покорство? Трябва ли Бог ясно и подробно да обясни този аспект на истината, за да се покориш? (Не, не трябва.) Независимо какво прави Бог, ти трябва да практикуваш истината на покорството — това е достатъчно. Някои хора са изключително дребнави и постоянно подклаждат спорове. Те непрекъснато мислят: „Нима Бог не е истината? Не е ли Бог Създателят? Защо не мога да осмисля някои от нещата, които Бог прави? Защо Бог не ми обяснява ясно нещата? Ако Той не ми го е обяснил, как тогава мога да го приложа на практика? Дали причината, поради която не мога да му се покоря, не се крие в това, че не мога да го разбера? Няма да имам стимул да се покоря, ако не мога да го осмисля!“. Не е ли това непокорство? Имате ли нужда от този стимул, за да се покорите? Не, нямате. Нуждаете се само от един прост вид рационалност, а именно: „Ще се покоря пред всичко, което идва от Бог. Когато Божиите слова се изпълнят, ще се покоря и ще възхвалявам Бог, когато Божиите думи не се изпълнят, те остават Негови слова и няма да се превърнат в човешки думи само защото не са били изпълнени. Просто трябва да се покоря, без да съдя. Бог винаги ще бъде моят Бог“. Ето как заемаш мястото на сътворено същество. С този вид разум, с тези истини реалности, в моментите, когато смяташ, че хората са просто играчки или мравки в очите на Бог, все още ли ще се чувстваш разстроен? Ще се чувстваш ли по-нисш? (Не.) Сега няма да се чувстваш по-нисш, защото Бог се отнася към теб като към човек и все още имаш статус пред Него. Бог те е възвисил. Ето защо не се чувстваш по-нисш. Ако Бог не те беше възвисил, ако Той винаги те кастреше и дисциплинираше, щеше да се чувстваш нещастен, а това е проблем, с който трябва да се справиш. Често хората се чувстват по този начин, защото таят твърде много трудности. Те винаги имат изисквания към Бог и непрекъснато мислят: „Трябва да се отнасяш с мен като с човешко същество. Трябва да ме уважаваш и да имаш високо мнение за мен, да мислиш за мен и да проявяваш разбиране към слабостите ми. Трябва да си толерантен. Моят ръст е малък и ми липсва проницателност. Досега не съм се занимавал с подобни дела“. Те постоянно имат куп оправдания и никакво покорство. След днешното общение за истината на покорството, дали тези оправдания са истински причини? Нито едно оправдание не е истинска причина. Твоя отговорност, твое задължение и твой дълг е да се покоряваш.