Защо някои хора, които са вярвали в Бог много години, вървят по пътя на антихристите? Това се определя от природата същност на човека. Всички зли хора, всички хора без съвест и разум са хора, които не обичат истината. Ето защо те избират естествено да вървят по пътя на антихристите, след като започнат да вярват в Бог. Всеки вярва в Бог, чете Божиите слова и слуша проповеди, така че защо някои хора избират да поемат по пътя на стремежа към истината? Защо други хора избират да поемат по пътя на стремежа към славата, придобивките, статуса и благословиите? Обективната среда при всички е сходна, но качеството на човешката им природа и личните им предпочитания са различни, затова избират различни пътища. Божието стадо слуша Божия глас. Бог е изрекъл толкова много слова в последните дни, а Божиите слова са били изразявани близо 30 години, обаче тези хора не ги разбират. В такъв случай дали те са от Божието стадо? (Не.) Ако не са от Божието стадо, тогава не заслужават да бъдат наричани човешки същества. Върху какво са съсредоточени онези хора, които не обичат истината и не се стремят към истината? Кое е това нещо, към което се стремят? Би трябвало лесно да се види, че желанието им да се стремят към статус и благословии е особено силно и че няма да се вслушат в истината, независимо как разговаряте за нея. Те не само че не могат да приемат истината, но и упорито продължават да се стремят към слава, придобивки и статус. Не само че им липсва всякакво самопознание, но и винаги сравняват заслугите и навсякъде се хвалят със собствения си капитал. Какво е естеството на такова поведение и практики? (Да си играеш със смъртта.) Точно така. Именно по този начин Павел си играеше със смъртта. След като толкова много години са слушали проповеди, хората все още са способни да са като Павел, без да се покайват. Липсва им всякакво разбиране за истината и изобщо не приемат истината. Нима това не значи да предизвикваш смъртта? Отначало, когато хората не разбират истината, те проявяват поведение и някои практики, които идват от човешката воля и са подправени, или може да проявяват склонност към сключване на сделки или индивидуални намерения и желания. Бог не гледа това, защото те не разбират истината. Когато Божиите слова все още не са били толкова ясни на човека, Бог му е позволил да има своята поквара, подправеност, слабост и склонност към сключване на сделки. Сега Бог е изрекъл много и в достатъчна степен, но въпреки това все още настояваш да вярваш, че поддържаните от теб неща и практикуваното от теб поведение са правилни. Отричаш тези Божии слова или дори презираш и пренебрегваш Божиите слова, като гледаш, без да виждаш, и слушаш, без да чуваш. Какво е Божието отношение към такива хора? Как гледа Бог на такива неща? Бог ще каже, че не обичаш истината, че не обичаш положителните неща и че си неверник. Такива хора не вярват, че има истина, че всичко изречено от Бог е истината и пътят на човека към спасението. Те не приемат този факт. Въпреки че подобни хора не отричат тези Божии слова, те не ги и приемат. От поведението им и от това, което разкриват, можеш да видиш, че не вървят по пътя на стремежа към истината. По какъв път вървят? Като разчитат на собствения си капитал и постижения, за да търсят награди от Бог, те вървят по пътя на Павел. Независимо как е анализиран Павел, те няма да разпознаят същите неща в себе си. Независимо как е анализиран Павел, те няма да променят посоката си, да се покаят или да опознаят себе си. Те все още вярват, че всичко, което правят, е правилно и съгласно истината. Независимо колко слова изразява Бог, независимо как разнищва и заклеймява такива хора, те никога няма да се самоанализират. Възгледите им за вярата в Бог, намерението им да придобият благословии и практиката им да сключват сделки с Бог си остават същите, непоклатими и непроменени. Каква е причината за това? Те не могат да разберат Божия глас и не се вслушват в Божия глас. Каквото и да казва Бог, за тях то е маловажно. „Говори каквото искаш, но ме остави да действам по моя начин. Ти си ти, аз съм си аз. Каквото и да правиш или каквото и да е намерението ти, има ли значение за мен? Няма нищо общо с моя живот или смърт“. Що за хора са тези? (Неверници.) В кого вярват? Вярват в себе си. Такива хора не заслужават ли омраза? (Заслужават.) Заслужават омраза и трябва да загинат. Те не са тези, които ще бъдат спасени от Бог. Ето защо ако сред онези, които разпространяват евангелието, има много хора, които винаги почиват на лаврите си, парадират със старшинството си и искат от Бог награди за минали заслуги, те ще имат неприятности. Заради поведението им техният изход ще бъде определен като игра със смъртта. И така, когато срещнеш такъв тип човек, уместно ли е да го предупредиш да не си играе със смъртта? Ако той все още може да разпространява евангелието, не му казвай това. Можеш да му напомняш, да го предупреждаваш и да го напътстваш с косвени съвети, за да му помогнеш колкото е възможно повече. Ако обаче същността и нравът му наистина са същите като тези на Павел, как трябва да се отнасяш към него? Да знаеш, че си играе със смъртта, но да не му казваш истината и все пак да го насърчаваш и да му позволяваш да продължи да служи: това се казва да унижаваш Сатана. Подходящо ли е да се прави това? (Подходящо е.) Божия мъдрост е да се възползваш от услугата на Сатана. Ако се отнасяш към братята и сестрите по този начин, това е злодеяние и Бог го ненавижда. Ако се възползваш от услугата на Сатана, това се нарича да унижаваш Сатана. Това се нарича мъдрост. Големият червен змей, Сатана и дяволите служат на Божиите избраници. Божие дело ли е това? (Да, така е.) Как трябва да гледаме на това? Това е мъдростта на Бог. Това нещо не може да бъде заклеймено. Това е истината. Трябва да използваш Сатана, това нещо, в своя полза. Ако не го използваш за целите на службата, част от делото няма да бъде свършена добре и няма да е лесно да се постигнат резултати. Хората, които вървят по пътя на стремежа към истината и по пътя на спасението, също минават през етап на полагане на труд, но той не е постоянен. Бог не използва мъдрост, за да те накара да служиш, а по-скоро се налага да минеш през този етап. Тъй като не разбираш истината, правиш много неща без принципи, но в съответствие със собствената си воля. От гледна точка на твоята същност ти не си готов да полагаш труд, но от гледна точка на обективния факт полагаш труд. Само когато хората полагат труд добре и постепенно разбират Божиите намерения и истината, те могат стъпка по стъпка да направят прехода към стремежа към истината, да изпълняват истински дълга си, да се покорят на Бог и да са в съгласие с Неговите намерения и стъпка по стъпка да поемат по пътя на спасението. Това полагане на труд обаче е нещо съвсем различно от това да се възползваш от услугата на Сатана. От различно естество е. Бог само се възползва от услугата на Сатана. Бог не спасява Сатана. Полагащите труд, които вярват в Бог с искрено сърце и могат да се стремят към истината, са приемниците на Божието спасение. В случая с някои полагащи труд услугите им се използват, когато са полезни, но ако те прекъсват и смущават делото на църквата, трябва да получат строго предупреждение. Ако не се покаят, ще бъдат прогонени и отлъчени. Ето как трябва да се постъпва с тях. Ако обикновено могат да полагат труд честно и не смущават делото, тогава нека продължат да полагат труд. Може би един ден ще разберат истината и ще могат да бъдат спасени. Това е нещо добро, така че защо да не се направи в добър дух? Не можеш да заклеймиш някого, преди да е дошло времето за това. Каква е причината някои хора да бъдат заклеймени? Те са заклеймени, защото смущенията, които причиняват, са твърде сериозни. Колкото и да разговаряш с тях за истината, те няма да са способни да я приемат и ще изпълняват дълга си незадоволително. Тяхната природа същност е еднаква с тази на Павел. Те упорито отказват да се покаят. Несъмнено си играят със смъртта. В църквата със сигурност има такива хора. Със сигурност се срещат и сред онези, които разпространяват евангелието. Как мислите, добре ли е такива хора да бъдат оставени да узнаят реалната истина? Боите ли се, че такива хора ще узнаят реалната истина? (Не се боим.) Ако подобни хора могат да се разпознаят в това и да се покаят, това е нещо добро. Трябва да се дава шанс на хората. Не ги отписвайте. Ако обаче узнаят реалната истина, но не успеят да променят навиците си и продължат да причиняват смущения, тогава това наистина означава да си играят със смъртта. Когато хората не са на правилния път, към тях не се проявява благосклонност. Хора като тях трябва да бъдат премахнати и отстранени.

Това са основните практически принципи, свързани с разпространението на евангелието. Когато разпространяваш евангелието, трябва да изпълняваш своята отговорност и да се отнасяш сериозно към всеки потенциален адресат на евангелието. Бог спасява човека във възможно най-голяма степен и хората трябва да проявяват внимание към Божиите намерения, да не подминаваш безгрижно никого, който търси и изследва истинския път. Освен това, когато разпространявате евангелието, трябва да разбирате принципите. За всеки човек, който изследва истинския път, трябва да наблюдавате, разбирате и преценявате неща като религиозното му обкръжение, това дали заложбите му са добри, или лоши и качеството на човешката му природа. Ако откриете човек, който копнее за истината, който може да възприеме Божиите слова и да приеме истината, то този човек е предопределен от Бог. Трябва да направите всичко възможно да разговаряте с него за истината и да го придобиете, освен ако има лоша човешка природа и ужасен характер, а жаждата му е само притворство и той спори безкрайно и се е вкопчил здраво в своите представи — в този случай трябва да го оставите и да се откажете от него. Някои хора, които изследват истинския път, имат способност за възприемане и притежават големи заложби, но те са много надменни и самоправедни и се придържат плътно към религиозните представи. В такива случаи трябва да разговаряте с тях за истината с любов и търпение, за да се изкоренят тези представи. Може да се откажете само ако те не приемат истината, независимо от начина, по който разговаряте за нея с тях — тогава ще сте изпълнили задължението си и ще сте показали доброта в най-голяма степен. Накратко, не се отказвайте с лека ръка от никого, който може да признае и приеме истината. Докато хората са готови да изследват истинския път и са способни да търсят истината, трябва да правиш всичко възможно да им четеш повече Божии слова, да разговаряш повече за истината с тях, да свидетелстваш за Божието дело и да изкорениш техните представи и въпроси, за да ги придобиеш и да ги заведеш пред Бог. Това е в съответствие с принципите за проповядване на евангелието. Как могат да бъдат спечелени за вярата? Ако в процеса на общуване установиш, че този човек има големи заложби и добра човешка природа, трябва да направиш всичко възможно да изпълниш отговорността си; трябва да платиш определена цена и да използваш определени способи и средства, като няма значение какви способи и средства прилагаш, стига само да ги използваш, за да спечелиш човека за вярата. В обобщение, за да ги спечелиш, трябва да изпълниш отговорността си, да използваш любов и да направиш всичко, което е по силите ти. Трябва да им говориш за всички истини, които разбираш, и да правиш всичко, което трябва. Дори и даден човек да не бъде спечелен за вярата, ти ще останеш с чиста съвест. Ще си направил всичко, което можеш. Ако не споделяш истината ясно и човекът продължава да се придържа към представите си, а ти загубиш търпение и сам се откажеш от него, то това е проява на нехайство към дълга ти, с която ще прегрешиш и ще се опетниш. Някои казват: „Това опетняване означава ли, че съм заклеймен от Бог?“. Тези неща зависят от това дали хората ги извършват нарочно и системно. Бог не заклеймява хората за това, че извършват прегрешения от време на време — в такъв случай те само трябва да се покаят. Ако обаче съгрешават съзнателно и отказват да се покаят, ще бъдат заклеймени от Бог. Как може Бог да не ги заклейми, при положение че са напълно наясно с истинския път и въпреки това съгрешават съзнателно? От гледна точка на истините принципи такова поведение е безотговорно и нехайно и най-малкото тези хора не са изпълнили отговорността си; така Бог съди грешките им. Ако отказват да се покаят, ще бъдат заклеймени. И така, за да избягват такива грешки и да ги сведат до минимум, хората трябва да правят всичко по силите си да изпълняват задълженията си, активно да се стремят да отговарят на всички въпроси, които възникват у хората, които изследват истинския път, и никога да не отлагат и да забавят ключови въпроси. Как трябва да реагираш, ако човек, който изследва истинския път, многократно задава даден въпрос? Не би трябвало да имаш нищо против да отделиш време и усилия, за да му отговориш, и трябва да намериш начин ясно да разговаряш по неговия въпрос, докато той го разбере и спре да пита. Тогава ще си изпълнил отговорността си и в сърцето си няма да изпитваш вина. Най-важното е, че по този въпрос няма да имаш вина пред Бог, защото този дълг, тази отговорност са ти поверени от Бог. Когато вършиш всичко пред Бог, с лице, обърнато към Него, когато сравняваш всичко с Божието слово и постъпваш според истините принципи, тогава твоето практикуване ще е в пълно съответствие с истината и с Божиите изисквания. Така всичко, което правиш и казваш, ще е полезно за хората, и те ще го одобряват и ще го приемат с лекота. Ако думите, които изричаш, са озаряващи, практични и ясни, ще си способен да избегнеш споровете и конфронтацията, ще помогнеш на хората да разберат истината и ще ги поучаваш. Ако думите, които изричаш, са неясни и двусмислени, и ако общението ти за истината е неразбираемо и непрактично и не озарява, няма да си способен да промениш представите на хората и да решиш проблемите им и има опасност да се възползват от грешките ти, да те съдят и да те упрекват. С тези проблеми ще се справиш още по-трудно и може да се наложи да разговаряш за още няколко пасажа от Божиите слова, преди хората да успеят да разберат истината и да я приемат. Затова, когато разпространява евангелието, човек трябва да говори мъдро и трябва да разговаря за истината ясно, така че да може да промени представите и фантазиите на хората, да спечели тяхното възхищение и искрено да ги убеди. По този начин лесно се постигат резултати и той дава възможност на хората безпроблемно да приемат Божието дело, което е от полза за разпространяването на евангелието.

Що се отнася до принципите, които трябва да се следват в практиката на разпространяване на евангелието, в друго отношение тези, които разпространяват евангелието, трябва да бъдат достойни и порядъчни в поведението си, да говорят и да се държат по подобие на светците, да упражняват подходяща сдържаност във всичко, което правят в процеса на разпространяване на евангелието, и да се държат дисциплинирано. Някои потенциални приемници на евангелието не обичат да бъдат обезпокоявани от непознати, така че как трябва да проповядваш на тях? Някои хора проповядват евангелието, като се обаждат по телефона три пъти на ден, тичат до домовете на хората, след като те са се прибрали от работа, и четат Божиите слова на потенциалните приемници веднага щом ги видят, независимо колко заети са тези приемници. Тези хора никога не избират подходящите моменти, така че за тях има риск да се превърнат в досадници. Някои хора са толкова глупави, че дори говорят по следния начин на онези, които изследват истинския път: „Този свят е толкова зъл, затова оставете това, което правите, не се захващайте с работа. Знаете ли в какво време се намираме? Голямата катастрофа е неизбежна. Крайно належащо е да повярвате в Бог!“. Уместно ли е да се разпространява евангелието по този начин? До какви последствия ще доведе това? Те са невярващи, които все още не са приели Божието дело. Необходимо ли е да им се говори по този начин? Освен това не се намесвайте в личния живот или личните възгледи на потенциалните приемници на евангелието. Някои хора например казват следното на онези, които се опитват да спечелят: „Виж сега, ти все пак вярваш ли в Бог? Ние, вярващите, не носим такива дрехи като на невярващите“. „Хората, които вярват в Бог, не ядат този вид храна, трябва да ядеш това и това“. Не означава ли това да си пъхаш носа в чуждите работи? Това се нарича глупост. Ако думите и действията ти в даден момент не са уместни, те могат да станат причина цената, която си платил да разпространяваш евангелието, да бъде пропиляна. Затова трябва да действаш предпазливо на всяка крачка, да сдържаш и регулираш поведението си и да се държиш дисциплинирано. Какво точно наричаме дисциплина? Това означава да вършиш нещата в съответствие с правилата, да мислиш какви думи биха били подходящи за дълга, който изпълняваш, и какви думи биха искали да чуят приемниците на евангелието. Не прави и не казвай неща, които ще им бъдат много неприятни или ще ги подразнят, не задавай нахални въпроси и никога не се намесвай в личните им дела. Да кажем, че някой има двама сина и ти му казваш: „Хубаво е да имаш двама сина, но няма ли да е по-добре да имаш и дъщеря?“. Какво те засяга това? Когато някои потенциални приемници на евангелието знаят английски, ти казваш: „Английският ти е наистина отличен. Би било чудесно, ако започнеш да вярваш в Бог и изпълняваш дълга си в Божия дом. В Божия дом липсват хора като теб“. Уместно ли е да се говори по този начин? Няма двама души, които да са еднакви. След като тези хора започнат да вярват, те може да са по-активни и ентусиазирани от теб, но засега не вярват и не приемат, така че не насилвай нещата, преди да е дошло подходящото време, и никога не се бъркай в живота на другите хора. Разбирате ли?

Има и друга ситуация, която може да възникне. В процеса на разпространяване на евангелието някои хора приемат Божието дело от последните дни и разбират някои истини. След това мислят за себе си, че са далеч над средните, обикновени хора. Презират всички невярващи и дори презират и гледат отвисоко всеки срещнат, който изследва истинския път. Те си мислят: „Хора, ако не приемете Божието дело от последните дни, сте слепи, глупави и невежи — нещо, което не върши работа за нищо освен за смъртта и е напълно безполезно. Днес имам дълг да ти проповядвам евангелието, но иначе не бих ти обърнал внимание!“. Що за отношение е това? Не си направил нищо повече от това да приемеш Божието дело от последните дни. Не стоиш по-високо от всички останали. Дори и да беше цар, нямаше ли пак да си просто един представител на покварената човешка раса? По какъв начин си по-велик от другите? Не презирай хората, които изследват истинския път. Дори и да им проповядваш евангелието, ти не си по-велик или по-добър от тях. Не забравяй, че точно като тях и ти си едно покварено човешко същество. Трябва да си наясно по този въпрос в сърцето си. Не гледай винаги на другите така, сякаш правиш някаква голяма услуга на света или водиш всички съзнателни същества към тяхното избавление. Винаги си мислиш: „Вие, които не сте приели евангелието, заслужавате съжаление. Всеки ден изгарям от безпокойство за вас“. Какъв е този огън, който те изгаря? Все още не си решил собствените си проблеми, а изгаряш от безпокойство за делата на другите. Това не е ли лицемерно? Не мамиш ли другите? Не се крий зад маската на добродетелността. Всъщност ти не си нищо. Дори да си приел новото Божие дело от 20 или 30 години, все още си никой. Дори да живееш с Бог всекидневно и да разговаряш с Бог лице в лице, ти си оставаш обикновен човек. Същността ти остава непроменена. Да разпространяваш евангелието до другите означава да изпълняваш дълга си. Това е твое задължение, твоя отговорност. Трябва да разбереш, че независимо колко хора печелиш, ти си оставаш ти. Не си станал друг човек, все още си покварено човешко същество. Въпреки че си спечелил много хора, не трябва да се възгордяваш, а още по-малко да си надменен. Не размахвай самохвално постиженията си, като казваш: „Разпространявам евангелието от много години и съм натрупал значително преживяване и много поуки. На когото и да проповядвам, мога да кажа от пръв поглед дали е добър или лош човек и знам кога да проповядвам и кога не. Когато е подходящо да разпространявам евангелието, знам дали ще бъде лесно или възможно. Винаги мога да намеря начин да занеса евангелието на онези, до които е възможно да се разпространи“. Въпреки че имаш опит в разпространяването на евангелието, навлизането ти в живота е все още много плитко. Въпреки че имаш някакво преживяване за живота и донякъде си се променил, понякога се хвалиш, за да се изтъкнеш. Нима това не е проблем? Хората, които имат дарове, са най-склонни към надути и празни приказки. Те винаги се мислят за по-добри от другите, винаги обичат да поучават потенциалните приемници на евангелието и винаги искат хората да им се възхищават и да им се прекланят. Не е ли това проблем на нрава? Може ли човек да свидетелства за Бог, след като е променил само поведението си, но не и нрава си? Ако не можеш да предложиш свидетелство за промяна в нрава, ако можеш да говориш само за истината на евангелието, за да свидетелстваш за Бог, годен ли си за употреба от Бог? След като хората приемат истинския път, те трябва да разберат истината за навлизането в живота и истината за практикуването. Ако нямаш истинско преживяване и не знаеш как да говориш за своето свидетелство за преживяване, нима това не са недостатъци? Ако винаги си концентриран върху това да говориш за доктрини, така че хората да ти се възхищават и да имат високо мнение за теб, ако винаги искаш да стоиш на висока позиция, дали това е свидетелстване за Бог? Категорично не. Това е свидетелстване за себе си. Това е да имаш покварен нрав. Ако не преминеш през съд и наказание, как можеш да постигнеш промяна в нрава си? Някои от тези, които разпространяват евангелието, говорят за някои свидетелства за преживяване, а слушателите им имат голяма полза от това, трогват се и се възхищават на тези говорители от дъното на душата си. И въпреки това тези разпространители на евангелието все пак имат богобоязливи сърца. Те не презират нито един потенциален приемник на евангелието. Способни са да разговарят с хората от сърце, да се разбират с тях и да се сприятеляват нормално и наистина притежават частица от разума на нормалната човешка природа. Как постигат това? Това доказва, че са придобили нещо при вярата си в Бог. Най-малкото разбират някои истини, имат известно самопознание и техният живот нрав се е променил донякъде, затова вече не стават надменни. Когато видят хора, които не са приели евангелието, те си мислят: „Едно време и аз бях същият, затова не бива да ги омаловажавам. Аз самият не съм толкова велик“. Начинът им на мислене вече не е предишният. След като хората осъзнаят собствената си природа, те ще смятат за съвсем естествено това да видят как потенциалните приемници на евангелието разкриват малко невежество, глупост или слабост. Не се присмивай на другите и не възприемай чувството или нагласата, че всеки друг е част от масата на простите обикновени хора. Ако имаш тази нагласа, тя ще възпрепятства и компрометира делото ти на разпространяване на евангелието. Понякога обаче в сърцето ти ще възникват подобни покварени състояния, когато видиш много хора, които току-що са повярвали в Бог. Да кажем например, че от 20 години си приел Божието дело от последните дни и си разпространявал евангелието от 10 години. Когато си сред потенциални приемници на евангелието, те винаги ще чувстват, че ги превъзхождаш, като казват: „Ти си вярвал в Бог 20 години, докато ние току-що сме Го приели. Духовният ни ръст все още е много малък и в сравнение с теб със сигурност стоим много по-долу. Ти си пораснал човек, а ние сме само новородени“. Какво трябва да си мислиш, когато те правят такива сравнения? „Въпреки че съм приел Бог по-рано от тях и съм вярвал по-дълго от тях, все още съм далеч назад по отношение на навлизането в живота и истината. Все още не съм приел истинското Божие правосъдие и наказание и все още съм далеч от това да бъда спасен и да бъда доведен до съвършенство“. В сърцето си знаеш къде наистина се намираш. Независимо как ти се възхищават хората или колко високо мнение имат за теб, как се чувстваш ти? „Аз съм просто един обикновен човек, не ме гледайте с възхищение“. Ще бъдеш отвратен и няма да чувстваш радост, защото в сърцето си ясно виждаш, че не представляваш нищо, че не разбираш никакви истини и че можеш да изричаш само някакви слова и доктрини. Хората са глупави и са склонни да се възхищават на другите. Ако охотно се наслаждаваш на чувството, че ти се възхищават, и изпитваш удоволствие от това, значи те чакат неприятности. Ако това те дразни и искаш да излезеш от подобна ситуация, ако не ти харесва другите да се отнасят с теб по този начин, това доказва, че имаш някакво самопознание. Това е правилното състояние и в него няма да е вероятно да допускаш грешки или да вършиш погрешни неща.

Ситуациите, за които говоря, са основно такива, с които хората често се сблъскват в процеса на разпространяване на евангелието. Погледнато от негативната страна на нещата, трябва да избягвате някои неподходящи начини на говорене, практики и поведение и да сте сигурни, че нравът ви не разкрива неподходящи неща, които не съответстват на истината. Погледнато от положителната страна, докато изпълнявате този дълг, отношението ви към него трябва да е на преданост и поемане на отговорност до самия край. По този начин можете да изпълнявате задоволително дълга си. В този процес трябва постепенно да търсите истината и принципите, така че да удовлетворите Божиите намерения, и да се стараете да не се отказвате и да останете предани докрай при изпълнението на всеки свой дълг. Независимо какъв вид дълг изпълнявате, трябва да сте способни да удовлетворите Бог и да бъдете запомнени от Него с тези неща, които сте направили задоволително и похвално. През периода на разпространяване на евангелието трябва да се стараеш да извършваш все по-малко прегрешения и да допускаш все по-малко грешки. Трябва да има все по-малко периоди, в които се опитваш да направиш сделка или да търсиш награди, или имаш амбицията и желанието да го правиш, докато изпълняваш дълга си. В същото време трябва активно да се опитваш да изпълняваш задълженията си, да ги изпълняваш безкомпромисно и да считаш дълга си за нещо, което ти се пада като отговорност. Освен това се опитвай да изпълняваш дълга си така, че когато мислиш за него след много години, съвестта ти да е чиста. Това означава, че трябва постепенно да намалиш броя на нещата, които те карат да чувстваш, че си задължен за нещо. Не можеш да продължиш напред, без изобщо да се промениш. Да предположим, че не си изпълнил добре дълга си, когато си разпространявал евангелието до потенциален приемник, и това те е накарало да се почувстваш неудобно, сякаш си задължен за нещо, и си усетил, че не си свършил достатъчно подготвителна работа. Когато обаче си разпространявал евангелието след това, състоянието ти е било същото и ти не си променил нищо. Това означава, че ти изобщо не си израснал през този период. Какво представлява тази липса на растеж? Означава, че не си практикувал или придобил този аспект на истината. Означава, че тези неща, за които разговарям сега, никога не са били друго освен доктрини за теб. Ако извършваш все по-малко прегрешения, допускаш все по-малко грешки, чувстваш се по-малко задължен и изпитваш по-малко угризения на съвестта, какво представлява това? Това означава, че изпълняваш дълга си с все по-голяма чистота и че чувството ти за отговорност става все по-силно. С други думи, ставаш все по-предан в изпълнението на този дълг. За да дадем пример, в миналото разпространяването на евангелието разчиташе повече на човешки методи, отколкото на общение за истината или тълкуване на библейски стихове. Сега изглежда, че подобен подход не е подходящ, че не това трябва да прави човек, който приема Божието поръчение, и че е нещо като позор за Бог. Изпитвали ли сте това чувство? Може би сега не се чувствате по този начин, но един ден, след като си се въоръжил с все повече истини от различен вид и си придобил определен духовен ръст, ще възприемеш по-точно и практическо отношение и гледна точка, когато разглеждаш миналите си практики. Това доказва, че вътрешното ти състояние е станало нормално. Точно сега не чувстваш нищо по отношение на предишните ти практики, те не будят презрение у теб и нямаш правилен възглед или оценка за тях. Вместо това си безразличен. Това не е ли много обезпокоително? Това доказва, че не притежаваш нито една от истините, които касаят тези неща. Ти дори възприемаш безчувствено отношение към различните злодеяния и номера на човека и към онези негови практики, които не съответстват на истината, като приемаш, одобряваш и дори се съгласяваш с тези мръсни неща. Какво е тогава вътрешното ти състояние? Ти обичаш неправедни неща, обичаш неща, свързани с греха, и обичаш неща, които не са в съответствие с истината, а ѝ противоречат. Това е много обезпокоително. Ако продължаваш да действаш в съответствие с тези практики, ще се сблъскаш с много сериозно последствие. Какво е това последствие? Постоянно трупаш злодеяния и се отклоняваш все повече от пътя на спасението. Защо казвам, че се отклоняваш все повече? Защото в процеса на изпълнение на този дълг не успяваш да търсиш истината и не спазваш принципите в нещата, които правиш. Просто следваш собствената си воля и предпочитания. Тогава как можеш да изпълняваш задоволително дълга си? Целта, с която изпълняваш дълга си, не е да навлезеш в истината, а да изпълниш дадена задача и след това да се отчетеш за свършеното. Това, което следваш, не е Божията воля, а това, което приемаш, не е Божието поръчение. Природата на тези неща е различна. Следователно, докато продължаваш да разпространяваш евангелието, ти не вървиш по пътя, който води към спасение, а по пътя на полагането на труд, по пътя на Павел, който сключваше сделки с Бог. Рано или късно въз основа на всичко, което правиш, Бог ще определи за теб същия изход като този на Павел. Нима резултатът няма да е такъв? Такъв ще е с абсолютна сигурност. И обратно, ако в процеса на разпространяване на евангелието всички твои методи и средства са практически, отправната ти точка и намерение са да удовлетвориш Бог и да се отплатиш за Божията любов, а принципите, според които действаш, и пътят, по който вървиш, са в съответствие с Божиите изисквания и в пълно съгласие с истината, какъв резултат ще бъде постигнат с такава практика? Разбирането ти за истината ще става все по-дълбоко, ще се справяш с делата все повече съгласно принципите, животът ти ще расте все повече, а вярата, любовта и предаността ти към Бог постепенно ще се увеличават. По този начин ще поемеш по пътя на спасението. В същото време в процеса на изпълнение на дълга си постепенно ще изследваш собственото си непокорство и поквара и ще изследваш различните си видове покварен нрав. След това в процеса на изпълнение на този дълг ще си способен да се сдържаш все повече и повече и да притежаваш богобоязливо сърце и покорство. По-нататък чувството ти за отговорност ще става все по-силно и по-силно, а чистотата на предаността ти ще се увеличава все повече и повече. Твоята боязън от Бог също ще се задълбочава. Същевременно ще придобиваш все повече преживяване и знания за реалността на различните истини. По този начин пътят, по който вървиш, ще бъде напълно противоположен на пътя, по който е поел Павел. Това е пътят на Петър, пътят на стремеж към истината. Този път е пътят на спасението. Що се отнася до крайния резултат, ти сам ще го преживееш. Бог ще те одобри, а сърцето ти ще познава все повече мир и радост. В Божиите очи няма значение колко завои и криволици е имало по пътя ти, по колко отклонения си поел или каква негативност, слабост или дори провали и падения си имал. Когато това, което си направил, което си разкрил и което си проявил, се разглежда като цяло, то пътят, по който вървиш, ще бъде пътят на спасението. В такъв случай как ще определи Бог твоя изход? Бог няма да прибързва с определянето на твоя изход. Методично и с нежно търпение Бог ще те подкрепя, ще ти помага и ще те изведе на пътя на спасението. Той ще ти позволи да приемеш Неговия съд и наказание, изпитания и облагородявания, и накрая ще те усъвършенства. По този начин ще бъдеш спасен изцяло и напълно. Следователно от тази гледна точка, като изпълняват дълга си да разпространяват евангелието, нямат ли хората възможността и шанса да поемат по пътя на спасението? (Имат.) Те имат тази възможност и това е напълно вероятно. Зависи само от това дали могат да се стремят към истината и да тръгнат по пътя на стремежа към истината.

Днес разговаряхме предимно за различни истини, свързани с изпълнението на дълга за разпространяване на евангелието. Нека се върнем към темата, с която започнахме нашето общение. Как трябва да наричаме онези, които изпълняват дълга да разпространяват евангелието? (Хора, които изпълняват дълга да разпространяват евангелието.) Правилно. Те не могат да бъдат наричани свидетели, проповедници и със сигурност не и вестители на евангелието. В крайна сметка те са хора, които разпространяват евангелието. Никога не наричай себе си свидетел. Хората не могат да са свидетели на нищо и е достатъчно да не позорят Бог. Да се наречеш проповедник е още по-лошо. Това е още по-далеч от теб. Проповядваното от теб не е „пътят“, а нещата, за които проповядваш, са много далеч от „пътя“. Следователно, ако се спрем на названието „хора, които разпространяват евангелието“, всеки ще има точно определение за този дълг, а именно, че това са просто хора, които изпълняват този дълг. Те изобщо не са свидетели или проповедници. Много са отдалечени от тези неща. Ако ги наречете свидетели или проповедници, няма ли да се почувстват по-висши от другите? На хората не им трябва много, за да се перчат и да се възгордеят. Дали да се перчат и да се възгордяват по този начин е нещо добро или нещо лошо? (Нещо лошо.) Ако не величаеш и не издигаш хората, те винаги искат да се възгордяват. Ако все пак ги величаеш, като ги наричаш свидетели, проповедници или вестители на евангелието, представяш ли си какви биха станали, след като получат такава възхвала? Биха се пръскали от гордост. Сега вече имате ли основно разбиране за различните истини, свързани с дълга за разпространяване на евангелието? (Да.) За да изпълняваш добре дълга за разпространяване на евангелието, трябва да си въоръжен с много истини. Някои хора казват: „Аз не разпространявам евангелието, така че необходимо ли е да се въоръжавам с истината?“. Други хора казват: „Не знам кога ще съм способен да разпространявам евангелието. Никога не съм разпространявал евангелието и съм лош оратор, така че как мога да разпространявам евангелието?“. Може да не си способен да разпространяваш евангелието, но нима не можеш да се въоръжиш с истините относно разпространяването на евангелието? Нима не можеш да практикуваш разговори и срещи с хора? Ако имаш чувство за мисия и чувство за отговорност, ако искаш да изпълняваш добре този дълг и да сътрудничиш на Бог, тогава трябва да се въоръжиш с истините относно разпространяването на евангелието. Трябва да се въоръжиш с истините за видението и за практикуването. Задължително е Божиите избраници да са въоръжени с истини по отношение на тези два аспекта, защото никога не е излишно да си въоръжен с тези истини. Те се отнасят не само до разпространяването на евангелието, но са истини, които трябва да бъдат разбрани от човечеството. Каква полза имат хората, ако разбират тези истини? Какви благословии може да им донесе това? Вероятно всеки може да разбере общата идея, но тъй като Божието дело продължава да напредва и да се задълбочава, хората ще продължават да преживяват Божието дело и по същия начин разбирането им за истината ще продължи да напредва и да се задълбочава. Отношенията им с Бог ще стават все по-близки, а общуването им с Него — все по-често. Хората стъпка по стъпка ще издигат истините, свързани с видението и с Божието дело, за да бъдат сравнявани с Божиите дела и Божието отношение към всеки човек. Този постепенен процес на сравнение е процесът на опознаване на Бог. Като сътворено същество ти си вярвал в Бог от много време, но не знаеш кой е Бог или как се явява Той и как извършва делото Си. Такава вяра не е ли твърде объркана и мъглява? Изпълнявал си дълга си в продължение на толкова много години. Но ако накрая все още не знаеш нищо за Бог, тогава вярата ти в Него е била безсмислена. Ако чуеш, че дяволи разпространяват някакви слухове за Бог, би ли им повярвал? (Не бихме им повярвали.) Сега казваш, че не би повярвал на такива неща, но ако наистина не разбираш Бог, дойде ли ден да чуеш тези слухове, ще се усъмниш и в сърцето си ще разсъждаваш над думите, като си мислиш: „Възможно ли е това да е вярно? Би ли могъл Бог да направи такова нещо?“. Ще се чувстваш неловко и така няма да желаеш да изпълняваш дълга си. След като си попаднал под влиянието на слуховете, ще чувстваш, че пътят пред теб е мрачен и нерадостен, затова ще се изгубиш и объркаш. Хората винаги са изгубени и объркани. Защо е така? Те не знаят къде е Бог или пък дали изобщо има Бог, затова винаги са изгубени и объркани. В какви условия възниква това объркване? То възниква, когато много привидно противоречиви неща озадачават хората, така че те не могат ясно да видят посоката, в която да поемат, и не знаят по кой път да тръгнат. Така те се изгубват и объркват. Можете ли ясно да видите и да разпознаете многото неща пред очите си и да следвате правилния път? Това включва твоето разбиране за Бог, твоето възприемане на истината и степента, в която си въоръжен с истината. Какво означава, когато хората винаги са изгубени и объркани? Всъщност наистина ли не виждат пътя пред себе си? Наистина ли изгубените и обърканите са слепи? Не, това е слепота на сърцето и безчувственост към истината, към Бог и към преценките относно всички хора, събития и неща. Защо са безчувствени? Защото не разбират истината, не познават Божиите дела, не познават Божия нрав и нямат основа, върху която точно да преценяват всички неща. Следователно те нямат критерий, според който да преценяват и характеризират каквото и да било. Тези хора са замъглени, виждат всичко без яснота и разбиране и не могат да преценяват. Не могат също така да определят нещата, нито да ги прозрат докрай. Това се нарича безчувственост. Безчувствеността води до слепота, а слепотата кара хората да се чувстват изгубени и объркани. Така стоят нещата. Защо тогава хора, които са слушали проповеди толкова години, все още не могат да прозрат нещата? Защото такива хора не разбират истината. Те не могат да прозрат нищо, а вместо това сляпо следват правилата и правят прибързани заключения. Може ли това да се смята за слепота? Въпреки че не може да се каже, че са напълно слепи, те са частично слепи. Всъщност, ако не разбирате истината, не можете да прозрете до край каквото и да било. Независимо колко дълго някой е вярвал в Бог или колко проповеди е слушал, ако никога не е способен да разбере истината, това означава, че проблемът е в неговите заложби. Това има пряка връзка с наличието на духовно разбиране у него. Повечето хора, които са слушали проповеди от много години, могат да разберат нещо от истината и всъщност вие може би разбирате доста от нея, но просто ви е липсвала подходяща среда, затова не си използвал някои истини и все още чувстваш, че не ги разбираш. Когато наистина преживееш това сам, когато ти се наложи да направиш избор или трябва да обмислиш нещата сериозно, може би съответният аспект на истината постепенно ще ти се изясни. В момента впечатленията ти са пълни с груби, празни очертания и доктринни неща. С постепенното нарастване на твоето преживяване и възраст много истини постепенно ще станат по-практически и реалистични в теб. Това все повече ще ти позволява да виждаш същността на истината. По този начин можеш наистина да стигнеш до разбиране на истината и да разглеждаш проблемите с чувствителност. Колкото и проповеди да изслушат хората, които не разбират истината, те няма да са способни да прозрат проявленията на човешката природа, на покварения нрав, на различните човешки състояния и на същността на различните типове хора, дори и двете им очи да са широко отворени. Те са слепи. От друга страна човек, който се стреми към истината, външно изглежда, че не обръща внимание, но в сърцето му ще има реакция към поведението и държанието на другите и той несъзнателно ще си създаде впечатление по въпроса. Откъде идва това впечатление, това чувство? Истините, които хората разбират, им дават способността за проницателност. Това дава на такива хора определение за същността на този вид поведение, практикуване или проявление. Откъде идва това определение? Истината е тази, която кара хората да разбират, и истината е тази, която дава на хората проницателност и преценка. В момента вие разбирате някои истини и имате известна проницателност за определени неща. Вашата проницателност обаче не е много точна, затова все още не изпитвате някакво подобие на чувство на увереност и все още сте в процес на търсене на пътя пред вас слепешката. Някои хора казват: „В такъв случай Ти трябва да разговаряш с нас за всяко едно нещо“. Това не е необходимо. Хората имат човешки отговорности, а Бог има Свой собствен обхват на делото. Казал съм ви всеки аспект на истината, а за вас остава да имате преживяване за всички видове хора, събития и неща в ежедневието си. Светият Дух ще действа и ще устройва. От хората се изисква да правят едно: да се занимават с човешко сътрудничество и с човешки стремеж. Ако не се занимаваш с този стремеж, колкото и ясно да го обяснявам, няма да го придобиеш. Няма да те индоктринирам насила, няма да те принуждавам да знаеш, да разбираш и да придобиеш навлизане. Няма да правя това, нито пък Светият Дух ще го прави. Само твоето охотно, доброволно и активно практикуване и навлизане в истината е това, чрез което истината несъзнателно ще даде плод в теб. Когато истината даде плод, сърцето ти ще се изпълни със светлина. Това означава да разбираш истината. Но ако не разбираш истината, тогава ще си безчувствен към всичко, ще реагираш бавно и няма да си способен да прозреш докрай каквото и да било. Когато например някой направи нещо, а друг каже, че това е злодеяние и е от еди-какво си естество, ти няма да знаеш и няма да си способен да се убедиш сам. Когато някой ти каже отговора, ти може да го приемеш и да го признаеш въз основа на доктрини, но що се отнася до същността, все още ще си неспособен да дадеш съгласието си. Ако не можеш да дадеш съгласието си, дали наистина разбираш? Не разбираш, затова можеш само да следваш правила, за да се справяш с нещата, пред които си изправен. Получава се така, защото не разбираш истината.