Днес разговаряме за истината относно изпълнението на дълга на човека да разпространява евангелието. Придобихте ли нещо от това? (Да.) В миналото нашето общение за истината за разпространяването на евангелието бе съсредоточено върху видението, тоест ние разговаряхме конкретно за истината, свързана с видението, и не обсъждахме много подробни въпроси, както правим днес. Тъй като повечето хора знаят нещо за истината за видението в общи линии, но може да не са наясно с подробните пътища на практикуване и принципите по конкретни въпроси, днес Аз въвеждам тези конкретни въпроси в нашето общение. Чрез общение по някои казуси и върху поведението на хората — или правилните и погрешните неща, които някой прави, когато попадне в тези ситуации, гледните точки, които хората имат, и как трябва да изпълняват тази отговорност, това задължение — чрез общение по всички тези теми смятате ли, че истината за разпространяването на евангелието става по-конкретна и по-лесна за прилагане в реалния живот? Смятам, че след като изслушате този аспект на истината, сърцата ви ще се прояснят много повече. Когато се срещнете с определени конкретни проблеми в процеса на разпространяване на евангелието, ще имате полза от тези слова, защото те са практически и засягат истините принципи. Те не са празни думи. В ежедневието си, когато се натъкнете на такива въпроси, свързани с разпространяването на евангелието, и живеете в някои неправилни състояния, или когато се натъкнете на някои проблеми в делото ви на разпространяване на евангелието, можете ли да използвате тези истини, за да решите проблемите, пред които сте изправени? Ако можете да решавате такива проблеми, тогава днешните слова не са изречени напразно. Ако все още не можете да решавате такива проблеми или ако правите нещата по свой собствен начин, вземате своите собствени решения и се придържате към тях, правите каквото си искате и действате своенравно и безразсъдно, без да се съобразявате със своя дълг и отговорности, тогава тези истини за вас са само празни приказки и не служат за нищо. Те не служат за нищо не защото истината не може да ти помогне, не защото истината не ти е от полза, а защото нямаш никаква любов към истината и не практикуваш истината. Ти гледаш на дълга за разпространяване на евангелието просто като на хоби или начин за прекарване на времето. Ако подхождате към дълга за разпространяване на евангелието от тази гледна точка, какво ще се случи? Ще можете ли да изпълнявате дълга си задоволително? (Не.) Ако това да се говори за задоволително изпълнение на дълга ви се струва малко далечно, тогава нека първо ви попитам следното: ако подхождате към дълга за разпространяване на евангелието от тази гледна точка, можете ли да удовлетворите Божието намерение? (Не.) Това трябва да е ясно в сърцата на всички ви. Когато подхождаш към този дълг от този вид гледна точка и с този тип отношение, сърцето ти ще се чувства несигурно. Ще смяташ, че отношението ти не е такова, каквото Бог би искал. Ако действаш по този начин, дори и да спечелиш някои хора и външно да изглежда, че извършваш добри дела, твоите намерения и мотиви за изпълнение на дълга ти противоречат на истините принципи. Ти си точно като онези религиозни хора, които разпространяват евангелието, за да спечелят благословии и да сключат сделки с Бог. Подобно намерение и източник на мотивация са погрешни. Когато разглежда начина, по който хората изпълняват дълга си, Бог съди техните намерения и мотиви. Бог наблюдава отношението и нагласата, с които хората подхождат към дълга си. Въз основа на това Бог върши Своето дело да изчисти хората от покварата и да ги спаси, за да могат да се откъснат от греха. Следователно независимо как разпространяваш евангелието, трябва да приемеш Божията внимателна проверка. Независимо какъв тип човек си, какви са заложбите ти, какъв вид дълг си изпълнявал и какъв е бил дългът ти, преди да се присъединиш към редиците на онези, които разпространяват евангелието, трябва да спазваш тези истини принципи за разпространяване на евангелието, трябва да гледаш на разпространяването на евангелието като на свой дълг и отговорност и да се нагърбиш с него.

Някои водачи и работници, които не могат да вършат практическа работа или да решават практически проблеми, биват заменени и назначени да разпространяват евангелието като част от евангелския екип. Възможно е те да казват на всеки срещнат: „Аз бях водач. Изпратиха ме в евангелския екип да разпространявам евангелието, защото не се справях добре. Може би Бог ме кара да разпространявам евангелието, за да ме закали за известно време, да ме въоръжи с истината и да ме обучи. Това означава, че не е нужно да полагам толкова много усилия в разпространяването на евангелието. Каквото и да правя, е достатъчно. В края на краищата аз съм направен от материала на водачите. След като духовният ми ръст се увеличи, трябва да ме направят водач. Тъй като имам такива добри заложби, би било загуба на талант, ако не съм водач. Точно сега в църквата има недостиг на водачи и работници!“. От думите им се подразбира, че Божият дом не може да се справи без тях като водачи. Налага се да разпространяват евангелието само за да им се даде възможност да практикуват, да се въоръжат с истината и да вършат някаква работа в близост до хората като част от своята подготовка и обучение. Следователно те гледат на дълга си да разпространяват евангелието като на нещо временно, което правят само за да подплатят автобиографията си, да прекарват добре времето си и да разширят хоризонта си. Те смятат, че ако постигнат резултати в разпространяването на евангелието, ако разбират истината и са способни да вършат някаква работа, ще бъдат повишени да служат като водач или работник. Ако възприемат тази нагласа към изпълнението на дълга си да разпространяват евангелието, могат ли да постигнат истинско покаяние? Те не са се самоанализирали, нито са опознали себе си. Нямат самосъзнание. Заплашени ли са тези хора от неприятности? Те не възприемат правилно разпространяването на евангелието. Имат твърде високо мнение за себе си. Всъщност изобщо не познават себе си! Изобщо не осъзнават какво се случва в действителност. Всъщност това се е случило, защото не са хора, които се стремят към истината, и напълно им липсва всякаква способност за възприемане. На повърхността те се изразяват добре, обичат да се справят с делата си и изглежда, че имат някакви заложби, но когато служат като водачи и работници, характерът и заложбите им не са на висота. Не могат да отговорят на стандартите и критериите, за да са водачи и работници, така че биват отстранени. Не знаят собствената си нищожна мярка, а вместо това безсрамно се хвалят и надуват. Макар че някои хора никога няма да признаят това, в личната си преценка те смятат, че само онези, които не могат да правят нищо друго, са определени да разпространяват евангелието. В сърцата си те разделят всички задължения в Божия дом на висши, средни и нисши. Смятат, че дългът да се разпространява евангелието стои най-ниско от всички задължения в Божия дом. Всеки, който допусне грешка или не изпълнява дълга си задоволително, се изпраща да разпространява евангелието. Ето как тези хора разбират този дълг. Има ли някаква разлика между това разбиране и приемането на разпространяването на евангелието като отговорност и задължение на човека, които той трябва да изпълни в живота си? Ако някой го разбира по този начин, може ли да изпълнява добре дълга си? (Не.) Къде е сгрешил? Счита, че най-голямата отговорност и задължение на човека, което той трябва да изпълни в живота си — делото на разпространяването на евангелието — е най-скромното дело. Не го приема като своя отговорност и задължение и не го разбира като дълг. Независимо как в Божия дом се разговаря за необходимостта от това да изпълняваш предано дълга си и че разпространяването на евангелието е един такъв дълг, този човек не признава, че това е така. В сърцето си смята, че водачите, работниците и хората с отговорности на различни нива в Божия дом се намират на върха. Те имат абсолютна власт и накрая ще получат големи награди и ще бъдат усъвършенствани от Бог. Последователите под тях са само редови войници, особено разпространителите на евангелието, които винаги взаимодействат с хора извън църквата. От всички длъжности тяхната работа е може би най-тежката и изтощителната. В крайна сметка не може да се каже със сигурност дали тези хора ще бъдат усъвършенствани. Тяхна ли е вината, че приемат дълга да разпространяват евангелието по този начин? Нима няма такива, които смятат тази свещена отговорност и задължение да разпространяват евангелието за най-скромната задача и я поставят на най-ниското стъпало в йерархията на рангове и степени? Те гледат отвисоко на този дълг и освен това гледат отвисоко на онези, които го изпълняват. Така че каква гледна точка носят със себе си, когато изпълняват този дълг? (Разглеждат го като нещо временно.) Нещо друго? Когато спечелят някого, те не мислят много за това, а когато не успеят да спечелят някого, не ги е грижа. Не смятат, че разпространяването на евангелието е част от собственото им дело, и не полагат всички усилия да изпълняват добре този дълг. В сърцата си те гледат с пренебрежение на дълга за разпространяване на евангелието, така че какъв ще е резултатът от работата им за разпространяване на евангелието? Могат ли да се въоръжат с всички аспекти на истината, за да изпълняват дълга си да разпространяват евангелието? За да спечелят повече хора, запаметяват ли откъси от Божието слово и стихове от Библията и запознават ли се с различни свидетелства за преживяване, за да могат да решават различните проблеми, които срещат при разпространяването на евангелието? (Не.) Ако им бъдат зададени трудни въпроси, докато разпространяват евангелието, от хора, които имат изопачено възприятие и поддържат много представи, как ще се справят с тях? (Ще се откажат.) Това е вид отношение. Ще се оплачат ли на Бог с думите: „Защо трябваше да срещна такъв нелеп човек без никакво духовно разбиране, когато разпространявам евангелието? Ама че лош късмет!“? Те не изпитват любов към потенциалните приемници на евангелието и се надяват, че Бог няма да спаси този тип хора. Що се отнася до този въпрос, те не се молят на Бог, нито търсят Божиите намерения, а още по-малко проявяват някакво внимание към Божиите намерения. Те избират как да се отнасят към потенциалните приемници на евангелието в съответствие с предпочитанията на плътта и когато попаднат на хора с много проблеми и сериозни представи, се отказват от тях. Избират да разпространяват евангелието само сред хора с малко представи или без никакви представи и не искат да плащат никаква цена. Всеки път, когато нещо вреди на суетата или достойнството им, или на репутацията или статуса им, когато нещо противоречи на предпочитанията на плътта или е в конфликт с удоволствията на плътта, какво избират да направят? Избират да се откажат, избират да избягат, избират да не изпълнят тази отговорност, а по-скоро да отхвърлят тази отговорност. В същото време вътрешно се оплакват на Бог в сърцето си: „Защо трябваше да срещна такъв нелеп човек с толкова много представи? Защо съм принуден да страдам така? Изложих се, пропилях усилията си и не успях да спечеля никого“. Сърцата им са пълни с прикрито негодувание към Бог. Ето защо те не са готови да приемат дълга да разпространяват евангелието, нито са готови да изпълняват отговорността за разпространяване на евангелието. Ако отношението им към дълга да разпространяват евангелието е подобно на това, то те не са далеч от това да бъдат отстранени.

В процеса на разпространяване на евангелието много от онези, които разпространяват евангелието, имат нехайно и небрежно отношение към работата си. Те никога не се променят. Никога не се отнасят към нея с нагласата на старателно внимание, благоразумие и боязън от Бог. Вместо това си мислят: „Така или иначе сега не се занимавам с нищо, мога да се захвана с каквото и да е. Евангелският екип изглежда забавен, така че ще се присъединя към него“. После следват процеса и разпространяват евангелието. Всъщност имат много ограничен принос към този процес. Те просто отделят известно време и пътуват малко, но не плащат никаква истинска цена. Винаги проповядват евангелието в съответствие с предпочитанията на плътта си и собствените си представи и фантазии. Никога не следват истините принципи и в най-малка степен. Има много хора, които обичат да проповядват на заможните и на хора с пари, но не и на бедните. Обичат да проповядват на добре изглеждащи хора, но не и на хора, които изглеждат обикновено. Обичат да проповядват на хора, с които се разбират добре, но не и на хора, с които не се разбират. Обичат да проповядват на хора, които имат малко представи, но не и на такива с твърде много представи. Обичат да проповядват на хора, на които е лесно да се поднесе евангелието, на хора, които ще приемат евангелието, без да се налага да слушат твърде много приказки. Не искат да проповядват на хора, ако това означава много изтощително говорене. За да дадем пример, да кажем, че една жена разпространява евангелието и се запознава с мъж, който идва от заможно семейство, който притежава къща и кола, чиито родители имат добра работа, който е единствено дете и който изглежда добре. Тя си мисли, че би могла да води охолен живот, ако се омъжи за него, затова иска да проповядва евангелието на този мъж, като смята, че би било чудесно, ако той го приеме. Някои други хора се опитват да я спрат, като ѝ казват, че този човек не търси истината, че не е някой, на когото може да се проповядва, но тя казва: „Ако разговаряме повече за истината, възможно е той да дойде и да я приеме. Ако не занесем евангелието на такъв добър човек и не го спасим, няма ли това да е против божиите намерения?“. Всъщност тя преследва своя собствена цел. Не се опитва да спечели този човек, за да го доведе пред Бог, а иска да направи реклама на себе си и да му се продаде. След усилен маркетинг в крайна сметка тя получава това, което преследва, и е способна да създаде връзка с него за собствените си цели. Какъв е проблемът тук? Във всичко, което прави, тя има свои собствени мотиви, които нарушават истините принципи. Накрая използва различни средства, за да му „донесе“ евангелието, и дори се омъжва за него, като казва: „Най-голямото постижение в делото ми за разпространяване на евангелието беше да намеря такава сродна душа. Това е нещо, което трябва да приема от бог. Бракът е повелен от бог. Това, че срещнах този човек и се омъжих за него, се дължи изцяло на подредбата на бог. Това е божията благосклонност и благословия“. След това тя създава малко семейство и има щастлив живот — способна ли е все още да разпространява евангелието? (Не.) След година-две отива да разпространява евангелието от време на време, когато е в настроение, но по-голямата част от времето си прекарва в семейния живот, а сърцето ѝ става все по-празно. Накрая осъзнава, че семейният живот не е нищо друго освен тенджери и тигани, ядене, пиене, залисии и суетене. Тя чувства, че всичко това е безсмислено. Като поглежда назад, размишлява и си казва: „Вярата в бог — това все пак има смисъл. Нека да се върна, да се захвана отново с вярата и да продължа да разпространявам евангелието!“. Накрая тя разказва за преживяванията си по един помпозен начин, като обяснява: „Човекът е създаден от бог, така че не може да напусне бог. Без бог човек не може да живее. Както рибата трябва да умре без вода, така и ако човек напусне бог, със сигурност няма да има път напред в живота си. Точно заради това се върнах. Защото бог ме призова“. Какво абсолютно безсрамие! След като се завръща, тя настоява да изпълнява дълга си, като казва: „Всичко е празно, ако не изпълнявам дълга си. Всеки трябва да изпълнява дълга си“. Думите на хора, които не практикуват истината и нямат никаква любов към истината, отвращават онези, които ги чуят. Казваш, че не можеш да напуснеш Бог, а защо не попиташ Бог дали те иска? В процеса на изпълнение на дълга си ти намери партньор, след което се отказа от дълга си и избяга. Защо не се помоли на Бог, за да Го попиташ дали Той е съгласен с това и да разбереш какво е Неговото отношение? Изпълни ли задълженията си? Изпълни ли поръчението, което Бог ти повери? Отнесе ли се към Бог като към Бог? Погледна ли на твоя дълг като на твой дълг? На всички тези въпроси отговорът е „не“. Какво е Бог за теб? Той е просто компания, която срещна край пътя. Поздравяваш Го и веднага си мислиш, че сте приятели. Ако това обслужва интересите ти, продължаваш напред с Него, но ако не е в твоя полза, се сбогуваш. После обаче отново се сещаш за Него, когато се нуждаеш от Него. От този вид е връзката, която имате. Ако смяташ Бог за свой стар познайник, какво ще си помисли Той за теб? Как ще се отнася Бог към теб? Чувстваш се тъжен, дните ти са празни, затова се нуждаеш от Бог. Обръщаш се назад и искаш да изпълняваш дълга си. Ще ти даде ли Бог дълг ей така, между другото? (Няма.) Защо не? Не го заслужаваш! Въпреки че такива хора могат да изпълняват дълга си веднага след като повярват в Бог, те ще изоставят Бог, преди да завършат дълга си, без никакво предупреждение, като напуснат поста си и изоставят делото си. Как гледа на това Бог? Какво е естеството на това поведение? (Предателство.) Предателството не е маловажен въпрос. Такива хора са дезертьори! Как изпълняват дълга си дезертьорите? Търсят собствена корист под знамето на изпълнение на дълга си. Кроят планове да осигурят собственото си бъдеще и препитание, като същевременно нарушават първоначалния замисъл на изпълнението на дълга си. В крайна сметка те побягват по средата на изпълнението на дълга си, което ги прави дезертьори. Такъв човек не отдава всичко на Бог с искрено сърце. Вместо това има свои лични намерения и цели и се опитва да измами Бог, като в края на краищата разкрива истинската си същност. Не са ли това хора, които предават Бог? Някои хора казват: „Нима в Божия дом нямаш свободата да идваш и да си отиваш?“. Имаш свободата да идваш и да си отиваш, това е вярно, но човек трябва да премине изпит, когато навлиза в Божия дом. Свободен си да напуснеш Божия дом и никой няма да те спре. Ако обаче искаш да се върнеш в Божия дом, това не е толкова лесно. Трябва да бъдеш изпитан и проверен от водачите и работниците в църквата на всички нива, за да се докаже, че покаянието ти е истинско. Едва тогава ще бъдеш приет. Следователно е лесно да излезеш, но е трудно да се върнеш обратно. Чувал съм, че на някои хора им е било толкова трудно да разпространяват евангелието и са страдали толкова много, че са захвърлили бремето си и са избягали. Какъв е проблемът тук? Проблемът е, че са дезертьори. Кое е най-важното, когато се работи за разпространяване на евангелието? Всеки, който разпространява евангелието, особено хората, отговорни за важни позиции, има важна роля в очите на Бог. Ако изпълняваш важна роля в разпространяването на евангелието, няма по-сериозно прегрешение от това да изоставиш поста си без Божието позволение. Не се ли смята това за проява на предателство срещу Бог? (Да.) И така, как смятате, че трябва да се отнася Бог към отстъпниците? (Те трябва да се отхвърлят.) Да бъдеш отхвърлен означава да бъдеш пренебрегнат, да бъдеш оставен да правиш каквото си искаш. Ако отхвърлените хора изпитат покаяние, Бог може да види, че в отношението им има достатъчно покаяние, и все пак да ги приеме обратно при Себе Си. Единствено обаче към хората, които изоставят своя дълг, Бог няма такова отношение. Как се отнася Той към такива хора? (Бог не ги спасява. Той ги отритва.) Това е съвсем вярно. По-конкретно, хората, които изпълняват важен дълг, са получили поръчение от Бог и колкото и добре да са се справяли преди, и както и да се справят в бъдеще, ако изоставят поста си, Бог ги счита за хора, които са Го предали, и никога повече няма да получат възможност да изпълняват дълг. Какво означава да не ти дадат друга възможност? Ако кажеш: „Целият съм изпълнен с разкаяние. Имам дълг към Бог. Не трябваше да правя такъв избор в началото. По онова време бях омагьосан и се отклоних от правия път, а сега съжалявам за това. Умолявам Бог да ми даде още един шанс да изпълня дълга си, за да имам възможност да се покая за стореното чрез достойни дела и да поправя грешките си“, как ще се отнесе Бог към този въпрос? Щом Бог казва, че нямаш възможност, Той никога повече няма да ти обърне внимание. Такова е отношението на Бог към дезертьорите. Когато се занимава с хора, които извършват обичайни прегрешения, Бог може да каже, че това е било моментно прегрешение или че се е дължало на неблагоприятна среда, малък духовен ръст, липса на разбиране на истината или друга подобна причина. В този случай Бог може да им даде възможност да се покаят. Единствено на дезертьорите обаче Бог не предлага втори шанс. Някои хора казват: „Какво означава, че Бог не дава втори шанс? Ако са поискали да изпълняват дълга си, Бог няма ли да позволи това?“. Можеш да изпълняваш дълга си, можеш да разпространяваш евангелието, можеш също така да слушаш проповеди и да се присъединиш към църквата. Църквата няма да премахне името ти от списъците си, но що се отнася до Бог, независимо как изпълняваш дълга си и как се покайваш, Бог нито се нуждае от теб, нито те одобрява, въпреки че полагаш труд за Него. Това е Божието отношение. Възможно е някои хора да не успеят да разберат този въпрос и да кажат: „Защо Бог е толкова безсърдечен и категоричен, когато се занимава с такъв тип човек?“. Не е необходимо човек да разбира този въпрос. Това е Божият нрав. Това е Божието отношение. Може да мислиш каквото си искаш. Бог има властта да решава. Той има властта да действа по този начин и да се справи така с въпроса. Какво може да направи който и да е човек? Могат ли хората да протестират? Кой ти каза да не следваш правилния път от самото начало, да предадеш Бог и да станеш дезертьор? Делото за разпространяването на евангелието не може да се постигне само от един човек, то изисква много хора. Ако не можеш да изпълняваш дълга си, Бог ще избере друг, който може. Ако не сътрудничиш и не изпълняваш дълга си, това доказва, че си сляп. Това доказва, че си объркан и глупав. Не знаеш, че това е благословия, така че няма да получиш тази благословия. Трябва просто да си тръгнеш! Ако си отидеш, но след известно време се върнеш, Бог все още ли би те искал? Не, Бог не се интересува. Това е отношението на Бог към дезертьорите и единствено към дезертьорите. Някои хора казаха: „След като се върна и изпълнявам дълга си, съм просветлен от Светия Дух!“. Когато първо изпълняваше дълга си, ти избяга без разрешение, а Светият Дух не ти попречи. Сега, след като се върна, може ли Светият Дух все още да те просветли? Не придавай такова значение на сантименталните си чувства. Бог няма да направи нищо против Своите желания и има принципи в отношението си към всеки. Какво предупреждение към хората се съдържа тук? Трябва да упорстваш в изпълнението на дълга си, да отстояваш позициите си и да изпълняваш отговорностите си. Твърде крайно ли е Божието отношение към такива дезертьори? (Не.) Защо казвате, че не е? Как разбирате, че не е твърде крайно? Независимо какъв дълг изпълнява човек, има ли връзка в настоящия период между всеки дълг, изпълняван от всеки човек, и онова, което е повелено от Бог? Те са тясно свързани. Погледнато по този начин, ако си способен да изпълняваш дълга си, означава ли това, че Бог е свършил много работа? Бог те е предопределил още от сътворението на света. Той е предопределил епохата и века, в който си роден, вида семейство, в което си роден, влиянието на семейството ти върху теб, дълга, който Бог изисква от теб да изпълняваш, и нещата, които ти е било позволено да научиш предварително. Ако например си научил чужд език, ти вече притежаваш тази заложба, този талант, който ти позволява да изпълняваш успешно дълга си. Бог е свършил много подготвителна работа. С каква цел извършва Бог такава подготовка? Дали с цел да можеш да се откроиш сред останалите? Дали с цел да можеш да преследваш света и да служиш на Сатана? Категорично не! Бог иска от теб да предложиш нещата, които Бог ти е дал, в Божия дом, в разпространяването на Божието евангелие и в Божия план за управление. Ако ти обаче не можеш да предложиш това, което Бог ти е дал, а вместо това служиш на Сатана, как ще се почувства Бог? Как ще се отнесе Бог към това? Как трябва да се отнесе към това Бог в съгласие със Своя нрав? Бог ще те прогони от Себе си с един удар. Той не те иска. Ти забравяш Неговата доброта и предаваш доверието Му. Не признаваш Създателя си, нито се завръщаш при Него. Не посвещаваш на Бог това, което Бог ти е дал, а вместо това го предлагаш на Сатана. Това е сериозно предателство, а Бог не иска такъв предател!

В Божието дело за спасяване на човечеството заложбите, притежавани от всеки човек, го правят достатъчно добър за задачата да изпълнява дълга, който трябва да изпълнява. Освен това всички преживявания и знания, които той придобива, след като започне да вярва в Бог, както и всички истини, които разбира, трябва да бъдат използвани за изпълнението на дълга му. Само по този начин хората могат да допринесат със скромното си усилие към делото за разпространяване на евангелието на царството. Какво е това скромно усилие? Това е дългът, който човек трябва да изпълнява. Бог ти позволява да разбереш истината и да притежаваш интелигентност и мъдрост, за да можеш да изпълняваш добре дълга си. Това е стойността и смисълът на твоя живот. Ако не изживяваш тази стойност и смисъл, това доказва, че не си придобил нищо от вярата си в Бог. Станал си безполезна вехтория в Божия дом. Ако това, което изживяваш, е Сатана и плътта, може ли Бог все още да те иска? Стойността и смисълът на живота ти са изчезнали. От гледна точка на Бог трябва просто да изчезнеш от Неговия дом, да изчезнеш завинаги. Той повече не те иска. Освен това в периода на разрастване на Божието дело на управлението всеки, който следва Бог, изпълнява своя собствен дълг и всички като него непрекъснато са били подлагани на потисничество и жестоко преследване от големия червен змей. Пътят на следване на Бог е тежък и неравен и е изключително труден. Всеки, който е следвал Бог повече от две-три години, е преживял това за себе си. Дългът, изпълняван от всеки човек, независимо дали е трайно установен дълг или временна подредба, идва от Божието върховенство и Божиите подредби. Хората може да бъдат арестувани често, а делото на църквата може да бъде смущавано и разстройвано, може да има явен недостиг на хора, които да изпълняват дълга си, особено такива с добри заложби и професионален опит, които са малцинство, но поради Божието водачество, поради Неговото могъщество и власт, Божият дом вече е излязъл от най-трудните времена и цялото му дело е стъпило на правилния път. За човека това изглежда невъзможно, но за Бог няма нищо трудно за постигане. Тридесетте години, откакто Бог се яви и започна делото си до днес, бяха белязани от бури и всякакви страдания. Ако не беше Божието водачество и Неговите слова, които вдъхват на хората вяра и сила, никой нямаше да успее да стигне дотук. Всички Божии избраници са преживели това лично. Никое дело на Божия дом не върви гладко, при всяко се започва от нулата, върши се с големи трудности и е съпроводено от неприятности. Защо е така? Защото сме изправени не само пред безумното потисничество и преследване от режима на големия червен змей, но и пред дискриминация, клевети и заклеймяване от цялата религиозна общност и поквареното човечество — дори цялата епоха ни изоставя и ни спъва. Цялото Божие дело на управлението започва и функционира в среда и условия, които са изпълнени със злите тенденции на Сатана и в които Сатана е на власт. Това не е никак лесно. Това е изключително трудно. Ето защо всеки човек, който може да изпълнява дълг, е утеха за Бог, а изпълнението на дълга му е нещо рядко и ценно. Добросъвестността, предаността и всеотдайността, които всеки човек може да предложи, както и отношението му на искреност и отговорност към дълга, на покорство пред Божието поръчение и на благоговение пред Бог, са много скъпи на Бог и Той смята тези неща за много важни. Напротив, Бог изпитва дълбока ненавист към хората, които изоставят своя дълг или се отнасят несериозно към него, както и към различните видове поведение, действия и проявления на предателство спрямо Бог, защото сред разнообразните ситуации, хора, събития и неща, подредени от Бог, ролята на тези хора е да възпрепятстват, вредят, забавят, смущават или засягат напредъка на Божието дело. И следователно какво изпитва Бог и каква е реакцията Му към отстъпниците и към хората, които предават Бог? Какво е Неговото отношение? (Той ги мрази.) Изпитва единствено ненавист и омраза. Съжалява ли ги Той? Не! Той никога не би могъл да изпита съжаление. Някои хора казват: „Нима Бог не е любов?“. Защо Бог не обича такива хора? Тези хора не са достойни за любов. Ако ги обичаш, любовта ти е глупава, а това, че ги обичаш, не означава, че Бог ги обича. Ти може да ги цениш, но Бог не ги цени, защото в такива хора няма нищо достойно да бъде ценено. И така, Бог решително изоставя такива хора и не им дава втори шанс. Разумно ли е това? Не само е разумно, но и преди всичко е един от аспектите на Божия нрав, а освен това е и истината. В процеса на разпространяване на евангелието някои хора не приемат нито една част от истината. Те винаги действат произволно и безразсъдно в съответствие със собствената си воля. Те са препъникамъни и пречки за делото на разпространяване на евангелието. Играят негативна роля, като смущават, прекъсват и вредят на делото на евангелието и възпрепятстват разрастването му. Затова Божието отношение към тези хора е такова на ненавист и омраза. Те трябва да бъдат отстранени. Ето как се разкрива Божият праведен нрав. Някои хора казват: „Не е ли малко прекалено да се справяме с такива хора по този начин?“. Нищо прекалено няма в това. Изправен пред такива дяволи, Бог може само да чувства ненавист и омраза. Бог не Си слага маска. Божият нрав е праведен, Божият нрав се вижда ясно. Кои са двата най-важни аспекта на Божия праведен нрав? (Изобилна милост и дълбок гняв.) Какво е значението на това тук? Кой понася Божия дълбок гняв? Той се стоварва върху тези, които се противопоставят на Бог, отхвърлят истината и следват Сатана. Бог не иска онези, които са решени да следват Сатана, нито пък иска предатели и дезертьори. Някои хора казват: „В момент на слабост избрах да не изпълнявам дълга си, но всъщност не исках да напускам Бог или да се връщам в света и в лагера на Сатана“. Независимо дали си бил слаб или си искал да се върнеш в света, Бог може да прояви милост и търпимост, когато разглежда твоята слабост — зависи от ситуацията. Бог е милостив в изобилие. Хората живеят с покварения си нрав и при някои обстоятелства е неизбежно да се почувстват слаби, негативни или мързеливи. Бог внимателно проучва всички и ще се отнесе към тях според ситуацията. Ако не си дезертьор, Той няма да те третира като такъв. Ако си слаб, Той със сигурност ще се справи с теб в съответствие с твоята слабост. Ако за момент разкриеш поквара, ако за момент си слаб или ако за момент загубиш пътя си, тогава Бог ще те просветли, ще те упъти и ще те подкрепи. Той ще се отнася към теб като към човек с малък духовен ръст, който не разбира истината, защото този проблем не е проблем на твоята природа същност. Защо Бог не се справя с такива хора, като ги изоставя? Защото те не искат да отхвърлят Него или истината и защото не искат да следват Сатана. Те показват само временна слабост и не са способни да направят още стъпки, затова Бог им дава още един шанс. Как тогава трябва да се постъпва с тези хора, които преживяват моментна слабост и не могат да изпълняват дълга си, но по-късно се връщат, за да го изпълнят? Те трябва да бъдат приети. Този случай е различен по своя характер от този на дезертьорите, така че не можеш да приложиш същото правило или да възприемеш същия подход, за да се справиш с тях. Някои хора не страдат от слабост. Те всъщност са дезертьори. Ако ги приемеш обратно, те ще дезертират отново, когато се сблъскат с подобна ситуация. Такъв човек не е кратковременен дезертьор. Такъв човек винаги ще си остане дезертьор. Ето защо Бог прогонва такива хора и никога не ги приема обратно. Това изобщо не е прекалено. Тъй като те никога не биват приети обратно, това означава, че когото и да е друг да спаси Бог, Той не спасява тези хора. Когато Бог види, че в групата на приемниците на спасението не достига един човек, Той може да добави някой друг. Но този тип хора не са желани. Те са откъснати завинаги и са нежелани.

Има още една категория хора, които често смущават и подкопават делото на евангелието, докато го разпространяват, но и са свършили известна работа и са спечелили някои хора. Това може ли да се счита за добро дело от тяхна страна? Нека засега оставим настрана въпроса дали са извършили добри дела. Нека първо кажем, че такива хора често смущават и подкопават евангелското дело, докато разпространяват евангелието. Как ще погледне Бог на това, че например някой ръководи делото на евангелието и все се съревновава с останалите за статус и власт или често спори с другите, като смущава и подкопава делото на евангелието? Дали Бог ще претегли постиженията и грешките на такива хора, или ще подходи към тях по друг начин? (Бог ще го отбележи като недостатък.) Защо ще го отбележи като недостатък? Въпреки че са проповядвали на някои хора, свършили са определена работа и са постигнали известни резултати, те продължават да вършат злодеяния. Те често допускат дребни отклонения, макар и да не правят никакви сериозни грешки. Какво означава често да допускат дребни отклонения? Това означава да не практикуват истината, да се борят за слава, придобивки и статус, да говорят без никакво благочестие, никога да не търсят истините принципи, често да постъпват своеволно и без задръжки, да не правят никакви промени и да са като невярващите. Това оказва пагубно влияние върху живота в църквата и Божиите избраници и препъва някои от новоповярвалите. Това не са ли злодеяния? (Такива са.) Дали хората действително са изпълнили своите отговорности, ако са извършили такива злодеяния, дори и да са работили усърдно при изпълнението на дълга си? Наистина ли са изпълнили дълга си подобаващо? Как гледа Бог на тези хора? Макар да са свършили определена работа, те все още безразсъдно могат да вършат зло. Така че дали изпълняват дълга си? (Не.) Защо тогава с такова безразсъдство могат да вършат зло? От една страна, това се дължи на покварения им нрав. От друга страна, тези хора разчитат на случайността. Те си мислят: „Направих много за разпространяването на евангелието. Стотици хора са в тази или онази църква, защото аз им дадох евангелието. Заслугата ще е моя, ако тези хора могат да бъдат спасени. Как тогава да не ме запомни Бог? Когато Бог вземе предвид тези хора, Той не може да ме заклейми“. Не се ли надценяват? Имат ли богобоязливо сърце? Дали дават всичко от себе си за Бог с искрено сърце? Те се стремят към награди и венци като Павел. Нямат място в сърцата си за Бог. Те не разбират Божия нрав и се осмеляват да предлагат сделки на Бог. Това доказва, че изобщо не притежават нищо от истината реалност. Имаше един човек, който в продължение на няколко години разпространяваше евангелието и имаше известен опит в това. Докато разпространяваше евангелието, претърпя много страдания и дори беше арестуван и осъден на много години затвор. След като беше освободен, продължи да разпространява евангелието и спечели няколкостотин души, някои от които се оказаха доста талантливи, а някои дори бяха избрани за водачи или работници. Вследствие на това този човек повярва, че заслужава големи почести, и го използваше като актив, с който се хвалеше навсякъде, изтъкваше се и свидетелстваше за себе си: „Влязох в затвора за осем години и останах непоколебим в свидетелството си. Докато разпространявах евангелието, спечелих много хора, някои от които сега са водачи или работници. Имам принос и заслужавам признание в божия дом“. Където и да разпространяваше евангелието, не пропускаше да се похвали пред местните водачи или работници. Казваше още: „Трябва да слушате какво казвам. Дори старшите ви водачи трябва да са учтиви, когато говорят с мен. На всеки, който не ме уважава, ще му дам да разбере!“. Този човек е насилник, нали? Щяха ли да се осмелят да са толкова надути хора като него, ако не бяха проповядвали евангелието и не бяха спечелили тези хора? Всъщност щяха. Фактът, че могат да са толкова надути, доказва, че то е в природата им. Това е тяхната природа същност. Толкова надменни стават, че изобщо нямат разум. След като разпространяват евангелието и спечелят няколко души, надменната им природа набъбва и стават още по-надути. Такива хора навсякъде се хвалят със своя актив, навсякъде се опитват да си приписват заслуги и дори оказват натиск върху водачите на различни нива, опитват се да им бъдат равнопоставени и дори смятат, че самите те трябва да са старши водачи. В зависимост от това, което се проявява в поведението на подобен човек, всички трябва да сме наясно каква е неговата природа и какъв ще е изходът му. Когато демонът проникне в Божия дом, той полага малко труд, преди да покаже истинското си лице. Който и да го кастри, той не чува и упорито се сражава срещу Божия дом. Какво е естеството на неговите действия? В Божиите очи той ухажва смъртта и няма да миряса, докато не се самоубие. Това е единственият подходящ начин да го кажем. Терминът „ухажва смъртта“ има практическо значение. Какво е това практическо значение? Добре е хората да могат да изпълняват дълга си. Някои хора се раждат с определени дарби и това е благословия, но ще си навлекат неприятности, ако не следват правилния път. Например някои хора могат да говорят красноречиво. Те знаят как да разговарят с различни хора и им е лесно да говорят с всеки. Това може да се разглежда като вид вродена способност. Преди да кажем дали това е нещо добро, или лошо, е важно да разгледаме природата на човека и да разберем дали той върви по правилния, или по лошия път. По време на Божието дело за разпространяване на евангелието ти посвети талантите си, мисли много и спечели доста хора. Само по себе си това не е лошо. С усилията си допринесе за делото на евангелието, което е достойно да се помни от Бог. Ако изпълняваш това задължение добре, без да биеш тъпана, братята и сестрите ще те уважават, когато видят работата, която си свършил, а онези, които не разбират нещо, ще те търсят и ще се съветват с теб. Ако имаш човешка природа и се стремиш към истината, хората ще те харесват и Бог ще те благослови. Може да се случи така обаче, че да не поемеш по правилния път. Може да вземеш този малък Божи дар за актив и дори да се хвалиш навсякъде, че си бил в затвора. Всъщност престоят в затвора не е нищо особено. В страната на големия червен змей много хора бяха арестувани и хвърляни в затвора за това, че разпространяваха евангелието или вършеха църковна дейност. Това не бива да се разглежда като актив, а като вид страдание, което хората е редно да понасят. Ако след страданието си хората имат свидетелство, те могат да свидетелстват за Божиите дела, за това, как по време на преследването са се осланяли на Бог, за да победят Сатана, за това, какви страдания са преживели и какво са спечелили от тях. Това е правилният начин. Те обаче умишлено не поемат по този правилен път, а обикалят и се хвалят навсякъде. „Бях в затвора толкова дълги години и изстрадах толкова много, затова трябва да се отнасяте с мен подобаващо. Ако не го правите, значи сте слепи, невежи и безсърдечни“. Не пропускат ли да поемат по правилния път? В началото беше добре, че не се предадоха и останаха непоколебими в свидетелството си, след като бяха осъдени, лежаха в затвора и страдаха. Това е достойно да се помни от Бог. Те обаче умишлено не постъпиха както трябваше. Навсякъде се хвалеха с постиженията си, за да спечелят уважението и съчувствието на хората. Дори стигнаха дотам да искат материални облаги. Искат постиженията им да бъдат възнаградени. Какъв е скритият им замисъл да търсят възнаграждение? Могат да поискат хората да ги възнаградят, така че могат ли да поискат същото от Бог? Те отиват при хората и искат подобаващи награди. Искат статус, слава и придобивки, престиж и плътски удоволствия, а след това искат от Бог да ги възнагради. Не приличат ли на Павел? Освен това, изпълнявайки този дълг, са спечелили много хора. Що се отнася до Бог, ако продължават да изпълняват дълга си въз основа на разбиране на истината и ако изпълняват това задължение добре, Бог ще продължи да им поверява разпространяването на евангелието. Те обаче предпочитат да не го правят, а смятат, че имат достатъчно заслуги и умения, за да ги обявят пред всички. Затова не вършат никаква работа, а започват да претендират за възнаграждение. Където и да отидат, се хвалят, парадират с актива си, сравняват заслугите си и изтъкват на колко стотици или хиляди хора са донесли евангелието. При това не отдават никаква слава на Бог и никога не свидетелстват за Божието всемогъщество и за мъдростта Му. Не ухажват ли смъртта? Те вярват в Бог, но не следват правилния път. И така, какво е отношението им към слушането на проповеди и към общението? Те си мислят: „Не е нужно да ги слушам. Бях в затвора, не станах Юда и имам за какво да свидетелствам. Освен това спечелих повече хора от всеки друг и платих най-високата цена. Понесох всички страдания, крих се в храсталаци и спах в пещери. Няма страдание, което да не мога да понеса, и няма място, на което да не съм бил. Кой от вас може да се мери с мен? Затова не е необходимо да разбирам напълно проповедите, които слушам. Слушането на проповеди не е ли само за упражнение? Вече правих всичко това, изживях го. Дори в божието въплъщение няма нищо впечатляващо“. Що за човек изрича подобни думи? (Павел.) Това е върнал се към живота Павел. Те казват още: „Не сте така опитни като мен. Ако бяхте, нямаше да се налага да слушате толкова много проповеди и ежедневно да пишете, преписвате и запаметявате божиите слова. Вижте ме. Спечелих толкова много хора, като проповядвах евангелието. Кога съм учил като вас? Не ми е нужно, щом светият дух извърши делото си, разполагам с всичко“. Това не е ли голяма глупост? Надменността на такива хора няма граници. Какво мислят за приемането на Божието дело и за стремежа към спасение? Приемат го като детска игра. Те вярват, че са показали известно добро поведение и са свършили определена работа, че са стигнали до края на пътя си и са водили битките си, така че им остава единствено да получат венеца си. Смятат, че Бог, Който не дава венци, не е Никакъв Бог. В това отношение те споделят възгледите на религиозните хора. Освен това казват: „Вече понесох всички страдания и платих цялата цена. Страдах почти колкото бог. Би трябвало да мога да получа божията награда.“ Тези хора не приличат ли на Павел? Те все класират хората по умения и старшинство. Всички те твърдяха, че животът им е христос. Ако наистина искат да са христос, ще си навлекат проблеми. Това е втори Павел. Дали човек, който върви по този път, все още има възможност да смени посоката си? Няма никаква възможност. Това е задъненият път на антихристите.