Как се молите на Бог понастоящем? С какво това подобрява религиозните молитви? Какво действително разбирате за значението на молитвата? Разсъждавали ли сте над тези въпроси? Всеки, който не се моли, се отдалечава от Бог, и всеки, който не се моли, следва собствената си воля. Отсъствието на молитва предполага отдалечаване от Бог и предателство спрямо Бог. Какъв е вашият действителен опит с молитвата? Отношенията между Бог и хората проличават в молитвите на хората. Как се държиш, когато братята и сестрите ти се възхищават и те хвалят за резултатите, които постигаш в работата си? Как реагираш, когато хората ти дават предложения? Молиш ли се на Бог? Всеки от вас намира време да се моли, когато се сблъска с проблеми или трудности, но обръщате ли се към Бог с молитва, когато не сте в добро състояние? Молите ли се, когато разкривате поквара? Искрено ли се молите? Ако не се молите искрено, няма да напреднете. Особено на събирания следва да отправяте молитви и възхвала. Някои хора вярват в Бог от много години, но за съжаление не се молят много често. Те разбират няколко думи и доктрини и стават арогантни, като си мислят, че са разбрали истината, че са извисили ръст, и се чувстват много доволни от себе си. В резултат на това те затъват в това ненормално състояние и когато следващия път се опитат да се молят, се оказва, че няма какво да кажат и че са без делото на Светия Дух. Когато човек не може да контролира състоянието си, той може да се наслаждава на плодовете на своя труд, след като е поработил малко, или може да започне да проявява негативизъм, да започне да намалява усърдието в работата си и да спре да изпълнява задълженията си, когато се сблъска с някаква трудност, което е много опасно. Така постъпват хората без съвест и разум. Повечето хора отделят време да се молят само когато имат трудности или когато не могат да разберат напълно даден въпрос. Те се молят само когато ги измъчват съмнения и нерешителност или когато разкриват покварен нрав. Молят се само когато са в нужда. Това е нормално. Трябва обаче да се молиш и да благодариш на Бог дори когато постигаш резултати в работата си. Ако се грижиш само за щастието си и не се молиш, винаги си въодушевен, винаги се наслаждаваш на тези чувства, но забравяш Божията благодат, това е пълна загуба на разум. Когато се отдалечиш твърде много от Бог, понякога се налага да бъдеш дисциплиниран; или когато се опитваш да правиш определени неща, вероятно се сблъскваш със стена; или допускаш грешка и те кастрят, и си принуден да чуваш думи, които пронизват сърцето ти, както и да понасяш тежест или страдание, и всичко това без да знаеш точно какво си сторил, за да наскърбиш Бог. В действителност Бог често използва външната среда, за да те дисциплинира, да ти причини болка и да те облагороди, и когато накрая се изправиш пред Бог, за да се молиш и размишляваш, осъзнаваш, че състоянието ти е неправилно — вероятно си самодоволен, самонадеян и изпълнен с възхищение към себе си — и започваш да се отвращаваш от себе си, и да се разкайваш напълно. След като се помолиш на Бог и се изповядаш, започваш да се отвращаваш от себе си и искаш да се покаеш, и в този момент твоето неправилно състояние започва да се коригира. Когато хората се молят искрено, Светият Дух върши Своето дело, като им дава определено чувство или просветление, което им позволява да излязат от ненормалното им състояние. Да се молиш не е просто да търсиш известно време, да спазваш известни формалности и след това да приключиш. Това не означава да кажеш няколко молитвени думи, когато имаш нужда от Бог, а след това, когато нямаш нужда, да не кажеш нито една. Ако продължиш дълго време без да се молиш, дори ако състоянието ти изглежда външно нормално, ще разчиташ на собствената си воля при изпълнението на задълженията си, ще правиш каквото искаш и така ще бъдеш неспособен да действаш в съответствие с принципите. Ако прекараш дълго време без да се молиш на Бог, никога няма да бъдеш просветлен или озарен от Светия Дух. Дори да изпълняваш задълженията си, ти просто следваш правилата, а изпълнението на задълженията ти по този начин няма да донесе плодовете на свидетелството за Бог.

И преди съм казвал, че много хора се справят сами с работата си и се занимават със собствените си дела в рамките на задълженията си, като хората продължават да постъпват така и до днес. След като работят известно време, те спират да се молят и Бог вече не е в сърцата им. Те си мислят: „Ще правя просто това, което ми налагат условията на работата ми. Във всеки случай не съм допуснал никакви грешки и не съм причинил никакви прекъсвания или смущения…“ Когато правиш неща, без да се молиш, и ако не отправяш благодарности към Бог, когато нещата са добре свършени, има проблем с твоето състояние. Ако знаеш, че състоянието ти е грешно, но не можеш сам да го коригираш, тогава в действията си ще разчиташ постоянно на собствената си воля и дори когато разбираш истината, няма да можеш да я приложиш на практика. Постоянно си мислиш, че начинът ти на мислене е правилен и винаги се придържаш към него, правиш това, което ти харесва, пренебрегваш делото на Светия Дух, задълбаваш се в собствените си начинания и в резултат на това Светият Дух те изоставя. След като Светият Дух те изостави, ще се чувстваш мрачен и изхабен. Няма да можеш да усетиш никакво препитание или удоволствие. Има много хора, които не се молят истински дори веднъж на половин година. Този тип хора вече не носят Бог в сърцето си. Някои хора обикновено не се молят, а се молят само когато са в опасност или преживяват нещастие. Въпреки че все още изпълняват задълженията си, те се чувстват духовно изпразнени, затова неизбежно у тях се появяват отрицателни мисли. Понякога си мислят: „Кога най-сетне ще приключа задълженията си?“ Дори такива мисли могат да се появят само защото не са се молили дълго време и са се отдалечили от Бог. Много е опасно, ако това породи невярващо, зло сърце. Молитвата е изключително важна! Животът без молитва е сух като прах и не може да получи делото на Светия Дух. Такива хора не живеят пред Бог и вече са изпаднали в мрак. Затова трябва често да се молите и да общувате за Божиите слова, за да можете да се наслаждавате на делото на Светия Дух и да хвалите Бог от сърце. Само по този начин животът ви може да се изпълни с мир и радост. Светият Дух действа особено силно в тези, които се молят и отправят възхвала за всичко. Силата, която Светият Дух дава на хората, е безкрайна и хората никога не могат да я използват докрай или да я изчерпят. Хората може да говорят и проповядват безкрайно, може да разбират много учения, но без делото на Светия Дух това е безполезно и напразно. Има много случаи, в които хората прекарват половин ден в молитва, но произнасят само няколко думи, докато се молят, като например: „Боже, благодаря Ти и Те възхвалявам!“. След малко може да произнесат същото изречение отново. Те не могат да измислят какво повече да кажат на Бог, нямат вътрешни мисли, които да Му споделят. Това е много опасно! Ако хората, които вярват в Бог, не могат дори да произнесат думи към Него, с които да Го възхваляват, да Му благодарят и да Го прославят, как може да се каже, че те имат място за Него в сърцата си? Можеш да твърдиш, че вярваш в Бог и че Го разпознаваш в сърцето си, но не идваш пред Него, не си в състояние да Му кажеш какво е в сърцето ти, когато се молиш, сърцето ти е твърде отдалечено от Бог и поради това Светият Дух не върши делото Си. Когато се събуждате всяка сутрин, трябва да отворите сърцето си за искрена молитва, да прочетете Божиите слова и след това да размишлявате над тях, докато намерите светлина и път за практикуване. Направи това и денят ти ще бъде особено добър и пълноценен, и ще почувстваш, че Светият Дух е винаги с теб и те закриля.

Забелязал съм, че много хора имат общ проблем. Когато имат проблеми, те идват пред Бог, за да се молят, но когато нищо не ги притеснява, те пренебрегват Бог. Придържат се към удоволствията на плътта, но никога не се събуждат. Това означава ли, че вярват в Бог? Това истинска вяра ли е? Липсата на истинска вяра означава липса на път, по който да се върви. Без истинска вяра човек не може да знае кои действия на вяра в Бог са в съответствие с Божиите намерения или чрез кои действия може да постигне истината, или да израсне в живота. Без вяра човек е сляп, обзет от желание за стремеж, но без посока и цели. И така, как се ражда вярата? Вярата се ражда от молитва и общение с Бог и още повече от четене на Божиите слова и от придобиване на просветлението на Светия Дух. Колкото повече разбираш истината, толкова повече вяра ще имаш. Тези, които не разбират истината, нямат никаква вяра и дори да се смесят с църквата, те са неверници. Хората, които вярват в Бог, не могат да вярват без молитва и четене на Божиите слова. Ако просто продължат да посещават събиранията, но рядко се молят искрено, ще се окажат все по-далеч и по-далеч от Бог. Всички вие рядко се молите искрено, а някои хора все още не знаят как да се молят. В действителност молитвата означава преди всичко да говориш от сърцето си. Това означава да отвориш сърцето си за Бог и просто да се отвориш пред Него. Ако сърцето на човек е подходящо, тогава той може да говори от сърцето си и така Бог чува и приема молитвата му. Някои хора знаят само да просят, когато се молят на Бог. Те непрекъснато молят Бог за благодат, без да казват нищо друго, и затова колкото повече се молят, толкова по-изчерпани се чувстват. Когато се молиш, независимо дали копнееш за нещо, търсиш нещо от Бог, молиш Бог да ти даде мъдрост и сила по въпрос, който те занимава, но който не можеш да видиш ясно, или молиш Бог за просветление, трябва да притежаваш разума на нормалната човешка природа. Без разум ще паднеш на колене и ще кажеш: „Боже, моля Те, дай ми вяра и сила, моля Те да ме просветлиш и да ми позволиш да видя природата си, моля Те да вършиш делото Си и да ми дадеш благодат и благословия“. Има нотка на задължаване в това „просене“. Това е начин за оказване на натиск върху Бог, да Му се каже, че нещо трябва да се направи, сякаш е предопределено. Това не е искрена молитва. Що се отнася до Светия Дух, когато вече си поставил условията и си решил какво ще направиш, не правиш ли нещата само механично? По този начин не мамиш ли Бог? Човек би трябвало да се моли с търсещо, покорно сърце. Когато нещо те е сполетяло например и не си сигурен как да се справиш с него, можеш да кажеш: „Боже, не знам какво да направя сега. Искам да Те удовлетворя по този въпрос и да търся Твоите намерения. Искам да правя това, което Ти желаеш, а не което аз желая. Ти знаеш, че човешките желания са напълно противоположни на Твоите намерения, изцяло Ти се противопоставят и не са в съгласие с истината. Моля Те да ме просветлиш, да ми дадеш напътствия по този въпрос и да ми позволиш да не Те обиждам…“. Това е подходящият тон за молитва. Ако кажеш: „Боже, моля Те да ми помогнеш, да ме напътстваш, да подготвиш правилната среда и правилните хора и да ме оставиш да свърша добре работата си“, след молитвата все още няма да разбираш Божиите намерения, защото молиш Бог да действа според твоето желание. Сега трябва да прецениш дали в думите, които използваш в молитвата, има разум и дали са от сърце. Ако в молитвите ти няма разум, Светият Дух няма да работи по отношение на теб. Затова когато се молиш, трябва да говориш с разум и с подходящ тон. Кажи: „О, Боже, Ти знаеш моята слабост и моето непокорство. Моля Те само да ми дадеш сила и да ми помогнеш да устоя на обстоятелствата, но само според Твоите желания. Не знам какви са желанията Ти и просто Те моля. Независимо от това нека Твоите желания бъдат изпълнени. Дори да бъда заставен да служа или да съм контрастиращ предмет, ще го направя с готовност. Моля Те да ми дадеш сила и мъдрост и да ми позволиш да Те удовлетворя по този въпрос. Искам само да се подчиня на Твоята подредба…“. След такава молитва сърцето ти ще се почувства особено спокойно. Ако всичко, което правиш, е да се молиш, независимо колко много казваш, всичко това ще са кухи думи. Бог няма да работи в отговор на твоята молба, защото ти ще си решил какво искаш предварително. Когато коленичиш за молитва, кажи: „Боже, Ти познаваш слабостта на човека и неговите състояния. Моля Те да ме просветлиш по този въпрос. Позволи ми да разбера желанията Ти. Искам само да се покоря на всичките Ти уредби и сърцето ми е готово да Ти се покори…“. Моли се така и Светият Дух ще те движи. Ако намерението ти е погрешно, когато се молиш, и винаги отправяш изисквания към Бог въз основа на собствената си воля, твоите молитви ще бъдат сухи и безплодни и Светият Дух няма да те движи. Ако просто затвориш очи и изречеш някакви изтъркани баналности, за да имаш вземане-даване с Бог, Светият Дух ще те движи ли тогава по този начин? Когато хората идват пред Бог, те трябва да се държат покорно и да имат благочестиво отношение. Идвате пред единствения истински Бог, говорите със Създателя. Не следва ли да проявите благочестие? Не е лесно да се молиш. Когато хората идват пред Бог, те правят заплашителни жестове, напълно лишени от благочестие; а когато се молят, са легнали в домовете си, произнасяйки няколко прости, повърхностни думи, и си мислят, че се молят и че Бог е в състояние да ги чуе — това не е ли самозаблуда? Като казвам това, целта Ми не е да изисквам от хората да се придържат към някакво конкретно правило. Но най-малкото, което човек може да направи, е да има богопокорно сърце и да дойде пред Бог с благочестива нагласа. Твърде често в молитвите ви липсва разум. Винаги се молите със следния тон: „О, Боже! Тъй като си ми възложил да изпълня това задължение, направи всичко, което правя, подходящо, така че делото Ти да не бъде прекъснато и интересите на Божието семейство да не бъдат накърнени. Трябва да ме защитиш…“. В тази молитва твърде много липсва разум, нали? Ще работи ли Бог върху теб, ако дойдеш пред Него и се молиш по този начин? Бих ли те слушал, ако дойдеш пред Мен и говориш без разум? Ако Ме накараш да те мразя, директно ще те изгоня! Не си ли същият пред Духа, какъвто си пред Христос? Когато дойдеш пред Бог, за да се молиш, трябва да помислиш как можеш да говориш с разум и как можеш да коригираш вътрешното си състояние, за да постигнеш благочестие и да си способен на подчинение. След като го направиш, повторната молитва ще бъде добра и ще почувстваш Божието присъствие. Много пъти хората падат на колене да се молят. Затварят очи и всичко, което могат да направят, е да извикат: „О, Боже! О, Боже!“. Защо викат безмълвно по този начин дълго време? Това е поради неправилното мислене и ненормалното състояние на хората. Когато човек не може да достигне Бог в сърцето си, молитвите му са безмълвни. Правите ли някога това? Вече знаете своята собствена мярка, но когато състоянието ви е ненормално, не се замисляте за себе си, не търсите истината и не желаете да пристъпите пред Бог в молитва или да ядете и пиете от Божиите слова. Това е опасно. Независимо дали човек е в нормално състояние, или не, или какви проблеми възникват, той не трябва да се отклонява от молитвата. Ако не се молите, дори състоянието ви да е нормално сега, след продължителен период от време то ще стане ненормално. Молитвата и четенето на Божието слово трябва да са нещо нормално. Четенето на Божиите слова в търсене на истината може да доведе до истинска молитва, молитвата може да придобие Божието просветление и това може да помогне на човек да разбере Божието слово. Когато се молите на Бог, най-важно е първо да коригирате мисленето си. Това е принципът на молитвата. Ако мисленето ви е неправилно, няма да бъдете благочестиви, ще правите нещата механично и ще мамите Бог. Ако в сърцето си имате боязън от Бог и покорство към Бог, и се молите на Бог, само тогава сърцето ви ще намери покой. Следователно когато се молите, трябва да имате правилния начин на мислене и молитвите ви ще дадат резултат. Ако често практикувате този начин, като казвате на Бог какво наистина е в сърцето ви, докато се молите, и Му посочвате какво най-силно желае да Му каже сърцето ви, тогава, дори без да забележите, ще сте в състояние да се молите на Бог и ще сте в състояние да общувате нормално с Бог.

Молитвата не изисква да сте образовани или културни и тя не е като да се пише есе. Просто говорете искрено, с разума на нормален човек. Помислете за молитвите на Исус. В Гетсиманската градина Той се молеше: „Ако е възможно…“. Тоест „Ако може да стане“. Това беше казано в рамките на дискусия. Той не каза: „Умолявам Те“. С покорно сърце и в покорно състояние Той се помоли: „Ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз желая, но както Ти желаеш“. Той продължи да се моли така втори път, а третия път се помоли: „Да бъде Твоята воля“. След като разбра желанията на Бог Отец, Той каза: „Да бъде Твоята воля“. Той бе в състояние да се покори напълно, без никакъв личен избор. В молитва Исус каза: „Ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша“. Какво означаваше това? Той се молеше по този начин, защото мислеше за голямото страдание при проливането на кръвта Му на кръста до последния Му дъх — това засягаше въпроса за смъртта — и защото все още не беше разбрал напълно желанието на Бог Отец. Да се моли по този начин, въпреки мисълта за такова страдание, показва голямата дълбочина на Неговото покорство. Начинът, по който се молеше, беше нормален. Той не постави никакви условия в молитвата Си, нито каза, че чашата трябва да бъде отнесена. По-скоро Неговата цел беше да търси Божието желание в ситуация, която Той не разбираше. Първия път, когато се молеше, Той не разбираше и каза: „Ако е възможно […] но както Ти желаеш“. Той се молеше на Бог в състояние на покорство. Втория път Той се молеше по същия начин. Той се помоли общо три пъти и в последната Си молитва разбра напълно Божието желание, след което не зададе повече въпроси. В първите Си две молитви Той просто търсеше и направи това в състояние на покорство. Хората обаче просто не се молят по този начин. В молитвите си хората винаги казват: „Боже, моля Те да направиш това и онова, моля Те да ме напътстваш в това и онова, моля Те да подготвиш условията за мен…“. Може би Бог няма да подготви подходящи условия за теб, ще те накара да изтърпиш тази трудност и ще ти даде урок. Ако винаги се молиш така: „Боже, моля Те да направиш приготовления за мен и да ми дадеш сила“, това е крайно неразумно! Когато се молите на Бог, трябва да бъдете разумни и да Му се молите с покорно сърце. Не се опитвайте да определяте какво ще направите. Ако се опитвате да определяте какво ще направите, преди да се помолите, това не е израз на покорство пред Бог. Сърцето ви трябва да бъде покорно в молитвата и първо трябва да потърсите с Бог. Така сърцето ви ще получи естествено озарение по време на молитвата и ще узнаете какво е подходящо да направите. Преминаването от вашия план преди молитва към промяната, получена в сърцето ви след молитвата, е резултат от делото на Светия Дух. Ако вече си взел самостоятелно решение и си решил какво да направиш, а след това се помолиш, за да поискаш разрешение от Бог или да помолиш Бог да направи това, което искаш, този вид молитва е неразумна. Много пъти Бог не откликва на молитвите на хората, точно защото те вече са решили какво да правят и просто искат разрешение от Него. Той казва: „Щом вече си решил какво да правиш, защо Ме питаш?“. Този вид молитва изглежда малко като измама спрямо Бог и по този начин молитвите на хората пресъхват.

Въпреки че хората говорят с Бог, когато коленичат, за да се молят, трябва да разбереш ясно: молитвата е начинът, чрез който Светият Дух действа в хората. Светият Дух винаги просветлява, озарява и води хората, докато се молят. Ако хората се молят и търсят, докато са в правилно състояние, тогава Светият Дух ще върши делото Си по същото време. Това е нещо като негласен договор между Бог и хората. Може да се каже също така, че Бог помага на хората да се погрижат за нещата. Молитвата е начин хората да застанат пред Бог и да си сътрудничат с Него. Това е също така начин Бог да спаси и пречисти хората. Нещо повече, това е път към навлизане в живота; това не е ритуал. Молитвата не е просто начин да се мотивират хората, нито е формулиран начин за удовлетворяване на Бог. Такива мисли са погрешни. Молитвата има дълбок смисъл! Ако вярвате в Бог, не можете да се откажете от молитвата, а още по-малко от четенето на Божиите слова. Чрез молитвата Светият Дух действа в хората, просветлява ги и ги води. Ако хората не се молят на Бог, те трудно ще получат делото на Светия Дух. Ако се молиш често, практикуваш молитвата често и често се молиш с богопокорно сърце, тогава твоето вътрешно състояние е нормално. Ако, когато се молиш, обикновено произнасяш само няколко изречения от някое учение и не отваряш сърцето си за Бог или не търсиш истината, нито размишляваш за Божиите намерения и изисквания, тогава не се молиш истински. Само хората, които често размишляват върху истината, чиито сърца често са близо до Бог, и които често живеят в Божиите думи, се молят истински, имат думи в сърцата си, с които да разговарят с Бог, и са способни да търсят истината от Бог. За да се научите как да се молите, трябва често да размишлявате върху Божиите слова. Ако можете да разберете Божиите намерения, тогава в сърцето ви ще има много неща, които да Му кажете, ще можете да разберете кои думи са разумни молитви и кои не; кои молитви са истинско поклонение и кои не; в кои молитви се стремите да разберете Божиите намерения и по отношение на кои молитви вече сте взели решение и просто молите Бог за разрешение. Ако никога не приемеш тези въпроси на сериозно, тогава молитвите ти никога няма да бъдат успешни и вътрешното ти състояние винаги ще бъде ненормално. Що се отнася до това какво е нормален разум, какво е истинско покорство, какво е истинско поклонение и каква поза следва да заеме човек, когато се моли — всички тези уроци включват истините на молитвата. Всичко това са подробности. Тъй като повечето хора не могат да Ме видят, те са ограничени да се молят пред Духа. След като започнеш да се молиш, въпросът опира до това дали думите, които казваш, са разумни, дали думите ти са наистина благоговейни, дали това, за което молиш, среща Божието одобрение, дали в твоята молитва има елемент на сделка или е примесена с човешки нечистотии, дали твоите молитви и реч са в съответствие с Божиите намерения, дали изпитваш специален страх, уважение и покорство към Бог и дали наистина се отнасяш към Бог като с Бог. Трябва да се отнасяш сериозно към това, което казваш в молитвата, да чувстваш Божиите намерения и да бъдеш в съответствие с Неговите изисквания. Само ако се молиш по този начин, ще познаеш мир и радост в сърцето си. Само така можеш да имаш нормален разум, когато дойдеш пред Христос. Ако не се молиш или не казваш пред Духа това, което е в сърцето ти, когато дойдеш пред Христос, вероятно ще измисляш идеи, ще се бунтуваш срещу Него и ще Му се съпротивляваш, или ще говориш неразумно, нечестно, или постоянно ще причиняваш прекъсвания с речта и действията си, и след това винаги ще понасяш укор. Защо винаги ще понасяш укор? Тъй като обикновено на теб ти липсва дори и най-малкото познание за истините относно това как да почиташ Бог или да се отнасяш към Него и затова когато се сблъскаш с проблем, ти се объркваш, не знаеш как да практикуваш и постоянно допускаш грешки. Как хората, които вярват в Бог, би трябвало да дойдат в Неговото присъствие? Разбира се, това би трябвало да стане чрез молитва. Ако си коригирал нагласата си, когато се молиш, и сърцето ти е в мир, значи си се явил пред Бог. След като се помолиш, трябва да изследваш дали думите, изречени в молитва, са били разумни, дали си бил в подходяща позиция, дали си имал богопокорно сърце и дали си бил изпълнен с човешка нечистота или непочтеност. Ако откриеш някакви проблеми, тогава трябва да продължиш да се молиш на Бог и трябва да признаеш своите нечистоти и недостатъци пред Бог. По този начин, като казваш на Бог това, което е в сърцето ти, твоето състояние ще стане все по-нормално, ще притежаваш все повече съвест и разум и неправилните ти състояния ще бъдат все по-малко и по-малко. След като практикуваш по този начин известно време, твоите молитви ще продължат да се подобряват и ще бъдат чути и приети от Бог през по-голяма част от времето. Онези, които често могат да се молят на Бог по този начин, са тези, които са дошли да живеят пред Бог. Ако не приемате молитвата на сериозно или не коригирате неправилния си начин на молене, тогава няма да знаете как да се молите. В резултат на това, че не знаете как да се молите, ще ви бъде трудно да живеете пред Бог. Този тип хора няма да имат навлизане в живота и ще бъдат извън Божието слово. Ако не знаеш как да се молиш или да говориш пред Бог, ако не си сериозен, когато говориш, ако казваш каквото искаш, ако не чувстваш, че има някакъв проблем, когато говориш погрешни неща, и ако постоянно си небрежен и объркан, тогава, когато дойдеш в присъствието на Христос, ще се страхуваш да не кажеш или да не направиш нещо нередно. Колкото повече се страхуваш да не сгрешиш, толкова повече грешки ще допускаш и никога няма да можеш да ги поправиш. И понеже хората не могат да бъдат в постоянен контакт с Христос или да чуват често Христос да им говори лице в лице, защото Аз не мога да бъда пред вас често, всичко, което можете да направите, е да търсите и да говорите със сърцето си пред Духа в чести молитви, и е достатъчно, ако постигнете покорство пред Бог и придобиете богобоязливо сърце. Дори да ви говоря лице в лице, все пак от вас зависи да приемете истината и да се стремите към нея, и да вървите по пътя на следването на Бог. От сега нататък трябва да внимавате какво казвате, когато се молите. Отделете време да се молите, да размишлявате и да чувствате. След това, след като Светият Дух ви просветли, ще постигнете напредък. Усещането, което изпитвате, когато Светият Дух ви просветли, е особено фино. След като имаш някои от тези фини чувства и изкусни знания, ако правиш определени неща или ако контактуваш с Христос, за да се справиш с определени въпроси, тогава ще можеш да разпознаеш кои думи са казани разумно и кои не, кои неща се правят разумно и кои не. Така ще постигнеш целите на молитвата.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.