Какъв тип хора в църквата са най-надменни? Как се проявява тяхната надменност? В кои неща надменността им се разкрива в най-голяма степен? Можете ли да го прозрете? Най-надменните хора в църквата всъщност са злите и антихристите. Тяхната надменност далеч надхвърля тази на нормалните хора, дори до степен да бъде лишена от разум. В кои неща това се вижда най-лесно? Надменният им нрав най-ясно е разобличен, когато те са кастрени. Независимо от мащаба на злодеянията на тези антихристи, ако някой ги кастри, те ще се разгневят и ще кажат: „Кой си ти, че да ме критикуваш и да ме поучаваш? Колко хора можеш да водиш? Можеш ли да проповядваш? Можеш ли да разговаряш за истината? Ако беше на моето място, нямаше да си толкова добър, колкото мен!“. Как ви звучи това? Имат ли те и най-малката нагласа да приемат истината? Ако подхождате по такъв начин към това някой да ви кастри, това означава неприятности. Това доказва, че вие не притежавате никакви истини реалности и че вашият живот нрав изобщо не се е променил. Може ли такъв дълбоко покварен, стар човек да бъде водач или работник? Може ли той да изпълнява дълга да служи на Бог? Със сигурност не, защото такива хора дори не са квалифицирани да бъдат водачи или работници. За да бъде водач или работник, човек трябва да има поне малко истинско преживяване, да разбира някои истини, да притежава някои реалности и да има най-основно ниво на покорство, което означава, че той най-малкото трябва да може да приема да бъде кастрен — само такъв тип човек е пригоден да бъде водач или работник. Ако някой не притежава никакви истини реалности и все още спори и се съпротивлява, когато го кастрят, и изобщо не приема истината, и ако такъв човек служи на Бог, какво мислите, че ще се случи? Няма никакво съмнение, че той ще се противопоставя на Бог; няма да практикува истината, независимо каква дейност извършва, а още по-малко ще се справя с нещата според принципите. Ето защо, ако хора, които не притежават никакви истини реалности, поемат ролята на водачи или работници, те със сигурност ще тръгнат по пътя на антихристите и ще се противопоставят на Бог. Защо се случва така, че много водачи и работници биват разкрити, след като изпълнят само малка част от дълга си? Защото те не се стремят към истината, а търсят слава, придобивки и статус, в резултат на което естествено тръгват по пътя на антихристи. Що се отнася до всички вас, ако ви възложат отговорността за дадена църква и никой не ви проверява в продължение на шест месеца, накрая ще тръгнете по грешния път и ще правите каквото си искате. Ако ви оставят да се справяте сами в продължение на една година, накрая ще заблудите други хора и всички те ще се съсредоточат само върху това да говорят думите и доктрините и да се сравняват кой е по-добър от другия. Ако вие бяхте оставени да се справяте сами в продължение на две години, вие щяхте да доведете хората пред себе си, те щяха да се подчиняват на вас, а не на Бог, и по този начин църквата щеше да деградира и да стане религиозна. Каква е причината за това? Замисляли ли сте се някога над този въпрос? По какъв път върви човек, когато ръководи църквата по този начин? По пътя на антихристи. Бихте ли станали такива? Докога ще можете да снабдявате хората с тази малка част от истината, която разбирате сега? Можете ли да поведете хората по правилния път на вярата в Бог? Ако Божиите избраници задават много въпроси, ще можете ли да им отговорите, като разговаряте за истината според Божиите слова? Ако не разбираш истината и единственото, което правиш, е да проповядваш някакви думи и доктрини, то след като те изслушат няколко пъти, на хората ще им омръзне, а когато продължиш да проповядваш думите и доктрините, те ще изпитат неприязън и ще могат да го прозрат — в такъв случай защо да продължаваш да им проповядваш? Ако сте хора, които притежават разум, трябва да престанете да проповядвате доктрини на другите хора, да престанете да ги поучавате отвисоко, трябва да застанете наравно с другите и да ядете, да пиете и да преживявате Божиите слова заедно с тях. Всичко това са проявления на хора, които притежават разум. Тези, които са особено надменни и самоправедни, лесно губят разума си и настояват да проповядват думите и доктрините на другите или се опитват да се изтъкнат, като търсят и изучават по-дълбоки духовни теории, и по този начин се превръщат в хора, които се опитват да подведат другите. Подобно поведение е противопоставяне на Бог. Наясно ли си какви ще бъдат последствията, ако продължиш да проповядваш по този начин? Наясно ли си накъде ще водиш хората? Каква е природата на този проблем, когато вървиш по пътя на антихристи, довеждаш хората пред себе си и ги караш да те почитат и да ти се подчиняват? Не се ли състезаваш с Бог за Неговите избраници? Това означава да доведеш пред себе си хора, които първоначално са искали да повярват в Бог, да се върнат при Бог и да придобият Бог, да ги караш да се подчиняват на теб и да правят това, което ти казваш, и да ги караш да се отнасят към теб като към Бог. И какви ще са последствията от това? Тези хора първоначално са повярвали в Бог, за да бъдат спасени, но накрая са били подведени от теб — те не само няма да бъдат спасени, но и ще претърпят погибел и ще бъдат погубени. Като действаш по този начин, ти въвеждаш хората в заблуда, нанасяш им дълбока вреда и съсипваш онези, които вярват в Бог. В какво престъпление си виновен? Как можеш да им се реваншираш? Ти си подмамил новоповярвалите да паднат в твоите ръце, направил си ги свои агънца, всичките те слушат, всичките те следват, а в сърцето си ти всъщност си мислиш: „Сега съм могъщ, толкова много хора ме слушат и църквата е на мое разположение“. Тази предателска човешка природа несъзнателно те кара да превърнеш Бог просто във фигурант, а след това сам да сформираш някаква религия или вероизповедание. Как възникват различните религии и вероизповедания? Те възникват по този начин. Виж водачите на всяка религия и всяко вероизповедание — всички те са надменни и самоправедни, а тълкуванията им на Библията са лишени от контекст и са ръководени от собствените им представи и фантазии. Всички те разчитат на дарби и знания, за да вършат работата си. Ако изобщо не можеха да проповядват, щяха ли хората да ги следват? Все пак те притежават някакви знания и могат да проповядват някои доктрини или пък знаят как да спечелят другите и използват някои трикове. Използват тези неща, за да заблудят хората и да ги доведат пред себе си. Привидно тези хора вярват в Бог, но в действителност следват тези водачи. Когато срещнат някой, който проповядва истинския път, някои от тях казват: „Трябва да се посъветваме с нашия водач по въпросите на вярата“. Виждате ли как хората се нуждаят от съгласието и одобрението на другите, когато става въпрос за вяра в Бог и приемане на истинския път — не е ли това проблем? В какво са се превърнали тогава тези водачи? Не са ли се превърнали във фарисеи, лъжливи пастири, антихристи и препъни камъни за приемането на истинския път от хората? Такива хора са от същия вид като Павел. Защо казвам това? Посланията на Павел са записани в Библията и се предават вече две хиляди години. През цялата Епоха на благодатта повярвалите в Господ често са чели думите на Павел и са ги приемали за свой критерий — да страдат, да подчинят тялото си и накрая да притежават венеца на праведността… Всички хора са вярвали в Бог според думите и доктрините на Павел. През тези две хиляди години толкова много хора са подражавали на Павел, почитали са го и са го следвали. Отнасяли са се към думите му като към библейско писание, заменяли са думите на Господ Исус с тези на Павел и не са практикували Божиите слова. Не е ли това отклонение? Това е огромно отклонение. Колко от Божиите намерения са могли да разберат хората през Епохата на благодатта? Тези, които следваха Исус по онова време, в крайна сметка бяха малцинство, а тези, които Го познаваха, бяха още по-малко на брой — дори учениците Му не Го познаваха истински. Ако хората виждат мъничко светлина в Библията, не следва да се счита, че тя представлява Божиите намерения, а още по-малко трябва да се счита наличието на известно просветление за познание за Бог. Всички хора са надменни и самонадеяни и не държат Бог в сърцата си. Когато разберат няколко доктрини, те тръгват по свой път, което води до сформирането на много вероизповедания. В Епохата на благодатта Бог изобщо не беше строг към човека. Всичките религии и вероизповедания в името на Исус имаха някаква част от действието на Светия Дух; Светият Дух работеше във всяка църква, стига в нея да не действаха зли духове, така че по-голямата част от хората можеха да се наслаждават на Божията благодат. В миналото Бог не беше строг към хората, независимо дали вярата им в Него беше истинска или лъжлива, независимо дали следваха други или че не се стремяха към истината, защото Той вече бе определил, че на последния етап всички предопределени и избрани от Него ще трябва да застанат пред Него и да приемат Неговия съд. Ако след като са приели Божието дело от последните дни, хората все още продължават да се покланят и да следват другите, ако не се стремят към истината, а се стремят към благословии и венци, тогава това е непростимо. Такива хора ще срещнат същия край като Павел. Защо често използвам Павел и Петър като примери? Те представляват два пътя. Вярващите в Бог следват или пътя на Петър, или пътя на Павел. Това са единствените два пътя. Независимо дали си последовател или водач, положението е едно и също. Ако не можеш да поемеш по пътя на Петър, значи вървиш по пътя на Павел. Това е неизбежно; няма трети път. Онези, които не разбират Божиите намерения, които не познават Бог, които не търсят да разберат истината и които не са в състояние да се покорят абсолютно на Бог, в крайна сметка трябва да посрещнат същия край като Павел. Ако не търсиш да опознаеш Бог или да разбереш Божиите намерения, а се стараеш само да можеш да изричаш думите и доктрините и да проповядваш духовни теории, тогава можеш единствено да се противопоставяш на Бог и да го предадеш, защото в човешката природа е заложено да се противопоставя на Бог. Нещата, които не съответстват на истината, гарантирано произтичат от човешката воля. Всичко, което произлиза от човешката воля, независимо дали е добро или лошо в очите на човека, прекъсва Божието дело. Някои хора смятат, че макар да не действат в съответствие с истината по някои въпроси, те не вършат зло и не се противопоставят на Бог. Правилно ли е това? Ако не действаш в съответствие с истината, тогава ти определено я нарушаваш, а нарушаването на истината по същество е противопоставяне на Бог; просто степента на тежест е различна. Дори и да не бъдеш класифициран като човек, който се противопоставя на Бог, Той няма да те одобри, защото ти не практикуваш истината, а правиш само неща, които не са свързани с истината, и действаш само според собствената си воля. Дори ако онези, които не се стремят към истината, не вършат зло, ще могат ли да се отърват от покварените си нрави? Ако не могат да се отърват от покварените си нрави, тогава те продължават да живеят според тях. Дори и да не правят нищо, за да се противопоставят на Бог, те не могат да Му се покорят и Бог няма да одобри такива хора.