Някои хора имат известна полза от това, че са вярвали в Бог в продължение на много години и че са слушали много проповеди. Поне могат да рецитират някои думи и доктрини, всички от които звучат така, сякаш съответстват на истината. Когато обаче нещо им се случи, те не могат да практикуват истината и не могат да направят нищо в съответствие с истината. Може да се каже и че през всичките тези години на вяра в Бог те не са направили нищо в защита на църковната работа и не са извършили нито едно справедливо дело. Как може да се обясни това? Макар да могат да декламират някои думи и доктрини, те определено не разбират истината, затова не могат и да я практикуват. Първото нещо, което някои хора казват, когато разговарят за себепознанието си, е следното: „Аз съм дявол, жив Сатана, и се противопоставям на Бог. Аз се бунтувам срещу Него и Го предавам. Аз съм змия и съм зъл човек, който заслужава да бъде прокълнат“. Това ли е истинско себепознание? Те говорят само общи приказки. Защо не дават примери? Защо не извадят наяве срамните неща, които са вършили, за да ги анализират? Като ги чуят, някои непроницателни хора си мислят: „Ето това е истинско себепознание! До какви висоти е стигнал, щом смята себе си за дявол и дори се проклина!“. Много хора, особено новоповярвалите, са склонни да се подвеждат от тези приказки. Те смятат, че говорещият е чист и има духовно разбиране, че обича истината и че е подходящ за водач. След като общуват с него известно време обаче, те установяват, че това не е така, че човекът не е такъв, какъвто са си го представяли, а е изключително фалшив и измамен, че умело се прикрива и преструва, и това силно ги разочарова. Как да преценим дали хората действително познават себе си? Не можете просто да вземете предвид какво твърдят. Важното е да определите дали са способни да практикуват и да приемат истината. Хората, които действително разбират истината, не само имат истинско себепознание, но и са способни да практикуват истината, което е най-важното. Те не само говорят за истинското си разбиране, но и са способни действително да вършат това, което казват. Тоест техните действия напълно съответстват на думите им. Ако казаното от тях звучи ясно и приемливо, но не постъпват в съответствие с него и не го изживяват, те са станали фарисеи и лицемери и съвсем не са хора, които действително познават себе си. Много хора звучат убедително, когато разговарят за истината, но не осъзнават кога разкриват покварен нрав. Това хора, които познават себе си, ли са? Дали хората разбират истината, ако не познават себе си? Този, който не познава себе си, не разбира истината, и всички, които говорят празни приказки за себепознание, имат фалшива духовност и са лъжци. Някои хора звучат много разбираемо, когато рецитират думи и доктрини, но духът им се намира в безчувствено и притъпено състояние и те са невъзприемчиви и безразлични към всякакви въпроси. Може да се каже, че са безчувствени, но понякога, когато ги слушате как говорят, духът им изглежда доста буден. Например, когато нещо се случи, такъв човек е способен веднага да се познае и да каже: „Току-що ми хрумна една идея. Обмислих я и осъзнах, че е измамна и че мамя Бог“. Когато чуят това, някои непроницателни хора завистливо казват: „Този човек веднага разбира, когато разкрива поквара, и е способен да се открие и да разговаря за това. Реакциите му са толкова бързи, духът му е буден. Той е много по-добър от нас. Този човек наистина се стреми към истината“. Дали това е правилен начин да преценяваме хората? (Не е.) И така, на каква основа трябва да преценявате дали човек наистина познава себе си? Не бива да разчитате само на това, което казва. Трябва да проверите и какво действително се проявява в него. Най-простият начин е да проверите дали е способен да практикува истината. Това е най-важното. Способността на хората да практикуват истината доказва, че действително познават себе си, защото тези, които наистина се познават, проявяват покаяние, а само когато хората проявяват покаяние, те наистина познават себе си. Например човек може да знае, че мами, че таи куп дребни кроежи и интриги, а може и да е способен да разпознае, когато други разкриват измамността си. Затова трябва да проверите дали наистина се покайва и дали се отървава от измамността си, след като е признал, че мами. А ако отново прояви измамност, проверете дали изпитва вина и дали се чувства засрамен от това, че го е направил, и дали се разкайва искрено. Ако не изпитва никакво чувство на срам, да не говорим за покаяние, себепознанието му е повърхностно и небрежно. Той просто симулира дейност, а познанието му не е истинско. Той не смята, че измамата е чак такова зло или че е демонична, и определено не счита, че тя представлява безсрамно и подло поведение. Той си мисли: „Всички хора мамят. Единствено глупаците не го правят. Една дребна измама не те прави лош човек. Нито съм извършил злодеяние, нито съм най-измамният човек на света“. Може ли такъв човек наистина да познава себе си? Определено не може, защото не познава измамния си нрав и не се отвращава от измамата, а каквото и да казва за себепознанието, това са преструвки и празни приказки. Не е истинско себепознание, ако не познава собствения си покварен нрав. Измамниците не могат да се опознаят истински, защото им е трудно да приемат истината. По тази причина те няма да се променят истински, колкото и думи и доктрини да изричат.

Как може да се разпознае дали един човек обича истината? От една страна, трябва да се види дали този човек може да опознае себе си въз основа на Божието слово, дали може да се самоанализира и да изпитва истинско покаяние. От друга страна, трябва да се види дали може да приема и практикува истината. Ако това е така, значи е човек, който обича истината и може да се покорява на Божието дело. Ако само разпознава истината, но никога не я приема и не я практикува, както казват някои хора: „Разбирам цялата истина, но не мога да я практикувам“, това доказва, че не е някой, който обича истината. Някои хора признават, че Божието слово е истината и че имат покварен нрав, а освен това казват, че са готови да се покаят и да се преобразят напълно, но след това няма никаква промяна. Думите и действията им са все същите като преди. Когато говорят за себепознание, сякаш разказват виц или скандират лозунг. Изобщо не размишляват и не опознават себе си в дълбините на сърцето си. Основният проблем е, че нямат нагласа за покаяние. Още по-малко проявяват искрена откровеност за своята поквара, за да се самоанализират истински. По-скоро се преструват, че опознават себе си, като преминават през процеса нехайно. Те не са хора, които истински познават себе си или приемат истината. Когато такива хора говорят за себепознание, те го правят нехайно; прикриват се, мамят и проявяват фалшива духовност. Някои хора са измамни и когато виждат, че другите разговарят за своето себепознание, си мислят: „Всички останали проявяват откровеност и анализират собствената си измама. Ако не кажа нищо, всички ще си помислят, че не познавам себе си. Значи ще ми се наложи да отбия номера!“. После описват собствената си измама като много сериозна, онагледяват я по драматичен начин, а себепознанието им изглежда особено задълбочено. На всеки, който ги слуша, му се струва, че те наистина познават себе си, и съответно ги гледа със завист, което пък ги кара да се чувстват великолепно, сякаш току-що са се сдобили с ореол. Този начин на себепознание, постигнато през пръсти, съчетано с прикриване и измама, подвежда другите. Може ли съвестта им да е спокойна, когато правят това? Не е ли това просто откровена измама? Ако хората само говорят празни приказки за себепознание, независимо колко възвишено или добро може да е то, а след това продължават да разкриват покварен нрав, точно както преди, без никаква промяна, тогава това не е истинско себепознание. Ако хората могат съзнателно да се преструват и да мамят по този начин, това доказва, че те изобщо не приемат истината и са същите като невярващите. Като говорят за своето себепознание по този начин, те просто се носят по течението и казват това, което е по вкуса на всички. Не са ли тяхното себепознание и самоанализ измамни? Това истинско себепознание ли е? Категорично не. Това е така, защото те не проявяват откровеност и не се самоанализират със сърцето, а само говорят малко за себепознанието по фалшив, измамен начин, за да отбият номера. Още по-сериозно е това, че за да накарат другите да им се възхищават и да им завиждат, те умишлено преувеличават, за да изглеждат проблемите им по-сериозни, когато обсъждат себепознанието, като намесват личните си намерения и цели. Когато постъпват така, те не се чувстват длъжници, нямат угризения на съвестта, когато се прикриват и извършват измама, не чувстват нищо, след като се опълчват на Бог и Го мамят, и не Му се молят, за да признаят грешката си. Не са ли такива хора безкомпромисни? Ако не се чувстват длъжници, могат ли някога да изпитат разкаяние? Може ли някой без истинско разкаяние да се опълчи на плътта и да практикува истината? Може ли някой без истинско разкаяние да се покае истински? Със сигурност не. Ако те дори не изпитват разкаяние, не е ли абсурдно да се говори за себепознание? Не е ли това само прикриване и измама? Някои хора, след като са лъгали и мамили, могат да го осъзнаят и да почувстват разкаяние. Тъй като имат чувство за срам, те се притесняват да признаят открито покварата си пред другите, но могат да се молят на Бог и да се открият пред Него. Готови са да се покаят и след това наистина се променят. Това също са хора, които познават себе си и истински се разкайват. Всеки, който е достатъчно смел, за да признае пред другите, че е лъгал и мамил, и който може да се моли на Бог и да се открие пред Него, като признава разкриванията на своята поквара, е способен да познае себе си и истински да се покае. След период на молитва и търсене на истината той намира пътя на практикуване и претърпява известна промяна. Въпреки че всички имат една и съща природа същност и всички са с покварен нрав, за онези, които могат да приемат истината, има надежда да бъдат спасени. Някои хора, след като повярват в Бог, обичат да четат Божиите слова и се съсредоточават върху самоанализ. Когато видят разкриванията на своята поквара, те чувстват, че са длъжници на Бог, и често прилагат методи на сдържане, за да разрешат проблема с лъжата и измамата си. Но тъй като са неспособни да се контролират, те продължават често да лъжат и да извършват измами. Именно тогава осъзнават, че проблемът със сатанинския им нрав не може да бъде разрешен със сдържане. Затова се молят на Бог, като Му обясняват трудностите си и Го умоляват да ги спаси от ограниченията на греховната природа и влиянието на Сатана, за да постигнат Божието спасение. След известно време ще има някакви резултати, но не и фундаментално решение на проблема с техните лъжи и измами. Така те най-накрая осъзнават, че сатанинският нрав отдавна се е вкоренил в сърцето им и е проникнал до недрата на същността им. Човешката природа е сатанинска. Само като приеме правосъдието и наказанието на Божиите слова и получи делото на Светия дух, човек може да се освободи от оковаващото ограничение и възпиране на сатанинския си нрав. Само когато Божиите слова го просветлят и поведат, той разбира дълбочината на своята поквара и осъзнава, че поквареното човечество наистина е потомство на Сатана и че ако не беше Божието дело на спасението, всички щяха да паднат в погибел и унищожение. Едва тогава той вижда колко практично е Бог да спасява хората чрез съд и наказание. След като преживее това, той е способен да приеме Божия съд и наказание в сърцето си и в него започва да се надига истинско разкаяние. Сега той наистина има осъзнатост и започва да опознава себе си. Що се отнася до онези, на които им липсва осъзнатост в сърцата, и те могат да се научат да изричат някои духовни думи, някои думи на разума. Те са особено умели в рецитирането на гръмките фрази, които така наречените „благочестиви хора“ толкова често повтарят, и също звучат съвсем искрено, като заблуждават слушателите си, докато се трогнат до сълзи. В резултат на това всички ги харесват и уважават. Има ли много такива хора? Що за човек е това? Дали не е фарисей? Такива хора са най-измамните. Когато хората, които не разбират истината, за пръв път влязат в контакт с такъв човек, може да си помислят, че той е много духовен, затова го избират за водач. В резултат на това за по-малко от година той привлича всички тези непроницателни хора на своя страна. Те се струпват около него, предлагат му своето одобрение и признателност, молят го за напътствия, когато нещо се случи, и дори имитират тона, с който говори. Тези, които го следват, се научават да изричат думи и доктрини, научават се да мамят хората и Бог, но в резултат на това, когато дойдат изпитанията, всички са негативни и слаби. В сърцата си те се оплакват от Бог и се съмняват в Него, без да проявяват ни най-малка вяра. Това е резултатът от преклонението пред един човек и следването му. Въпреки че вярват в Бог от много години и са способни да говорят за много духовни доктрини, те не притежават нищо от истината реалност. Всички те са били заблудени и увлечени от един лицемерен фарисей. Нима не е лесно непроницателните хора да бъдат измамени и да поемат по грешен път? Хората, които нямат проницателност, са объркани и твърде лесно се подвеждат!

За да се научи на проницателност, човек първо трябва да се научи да размишлява върху собствените си проблеми и да ги разпознава. Във всеки човек има надменност и самоправедност, а притежаването на дори малко власт може да доведе до произволни действия. Това е нещо, което хората виждат да се случва доста често и което може да бъде забелязано на мига, но кой е онзи покварен нрав, който не може да бъде забелязан толкова лесно или към който хората са по-малко чувствителни и им е трудно да разпознаят у себе си или у другите? (Не съм чувствителен към измамността.) Нечувствителност към измамността, а какво друго? (Егоизъм и низост.) Егоизъм и низост. Например има хора, които правят нещо и твърдят, че го правят от загриженост към другите, и използват това като оправдание, за да получат одобрението на всички. Но всъщност го правят, за да си спестят неприятности — мотив, за който другите не знаят и който е трудно да бъде забелязан. Какъв друг покварен нрав е най-труден за разпознаване? (Лицемерие.) Това означава външно да изглеждаш добър човек, да правиш някои неща, които съответстват на човешките представи, за да получиш похвала, но вътрешно да криеш сатанинска философия и скрити мотиви. Това е измамен нрав. Лесно ли е да го разпознаем? Хората с малки заложби и тези, които не разбират истината, не могат да прозрат нещата. Именно за тях е особено трудно да разпознаят този тип хора. Има някои водачи и работници, които при решаване на даден проблем говорят ясно и логично, сякаш са прозрели въпроса, но когато приключат с говоренето, проблемът остава неразрешен. Те дори те карат да вярваш погрешно, че проблемът е разрешен. Не е ли това подвеждане и мамене на хората? Всички онези, които не предприемат реални действия при изпълнението на дълга си и които бълват поток от празни и цветисти думи, са лицемери. Те са твърде хитри и лукави. След като дълго време сте общували с такъв тип хора, бихте ли могли да ги различите? Защо не се променят, след като са вярвали в Бог в продължение на много години? Каква е първопричината? Казано по-точно, всички те са хора, които изпитват неприязън към истината, затова не желаят да я приемат. Предпочитат да живеят според философията на Сатана, като смятат, че това не само не ги поставя в неизгодно положение, но им помага да изглеждат ослепителни и бляскави, и кара другите да им се възхищават. Подобни хора не са ли хитри и измамни? Те по-скоро биха умрели, отколкото да приемат истината. Може ли да бъде спасен такъв човек? Някои хора, когато се сблъскат с това да бъдат скастрени, могат да признаят на думи грешките си, но в сърцето си се съпротивляват: „Дори това, което казваш, да е правилно, аз няма да го приема. Ще се боря с теб докрай!“. Те се прикриват доста добре, като казват, че го приемат, но в сърцето си не го правят. Това също е нрав, изпълнен с неприязън към истината. Какъв друг вид покварен нрав е трудно да бъде разпознат и забелязан? Не е ли трудно да се забележи непримиримостта? Непримиримостта е вид нрав, който също е доста прикрит. Тя често се проявява като упорито отстояване на собствените възгледи и трудно приемане на истината. Независимо от начина, по който другите говорят в съответствие с истината, непримиримият човек продължава да се вкопчва в собствените си разбирания. Най-малко склонен да приеме истината е човек с непримирим нрав. Хората, които не приемат истината, често крият в себе си този вид непримирим нрав. Когато упорито се вкопчват в нещо свое или имат нагласа да упорстват в субективните си желания, това е трудно да се забележи. Какво друго може да има? Трудно се забелязва и това, че не обичаш истината и изпитваш неприязън към нея. Порочността е трудна за разпознаване. Най-лесно се забелязват арогантността и измамността, но останалите — непримиримостта, неприязънта към истината, порочността, нечестивостта — се забелязват трудно. Най-трудно разпознаваема е нечестивостта, защото тя се е превърнала в природа на хората и те започват да я възхваляват, като дори и по-голяма нечестивост няма да им се стори такава. Затова нечестивият нрав е още по-труден за разпознаване от непримиримия. Някои хора казват: „Защо да не е лесно да се разпознае? Всички хора имат нечестиви страсти. Нима това не е нечестивост?“. Това е повърхностно. Какво означава истинска нечестивост? Кои състояния са нечестиви, когато се проявяват? Нечестив нрав ли е, когато хората използват високопарни изявления, за да прикрият нечестиви и срамни намерения, които се крият в дълбините на сърцата им, а след това карат другите да вярват, че тези изявления са много добри, честни и основателни, като в крайна сметка постигат скритите си мотиви? Защо това се нарича нечестивост, а не измамност? От гледна точка на нрава и същността, измамността не е чак толкова лошо нещо. Да бъдеш нечестив е по-сериозно от това да бъдеш измамен, защото това поведение е по-коварно и по-подло от измамата и обикновеният човек трудно може да го прозре. Например какви думи използва змията, за да подмами Ева? Измамни думи, които звучат правилно и сякаш са казани за твое добро. Не осъзнаваш, че в тях има нещо нередно или че зад тях се крие някаква злонамерена умисъл, но в същото време не си в състояние да се откажеш от тези внушения, направени от Сатана. Това е изкушението. Когато си изкушаван и слушаш такива думи, не може да не се подлъжеш и е вероятно да попаднеш в капан, като по този начин целта на Сатана е постигната. Това се нарича нечестивост. Змията използва този метод, за да подмами Ева. Това вид нрав ли е? (Така е.) Откъде се появява? Той идва от змията, от Сатана. Този вид нечестив нрав съществува в човешката природа. Не се ли различава тази нечестивост от нечестивите страсти на хората? Как се появяват тези страсти? Свързано е с плътта. Истинската нечестивост е вид нрав, тя е дълбоко скрита и е напълно неразличима за хората без опит или разбиране на истината. Ето защо сред видовете човешки нрав тя е най-трудно разпознаваема. При кой тип хора нечестивият нрав е в най-тежка форма? При тези, които обичат да използват другите. Те дотолкова се усъвършенстват в манипулирането, че хората, които са манипулирани, дори не знаят какво им се е случило след това. Този тип хора имат нечестив нрав. Нечестивите хора, въз основа на измамата, използват други средства, за да прикрият измамата си, да прикрият греховете си и да скрият тайните си намерения, цели и егоистични желания. Това означава нечестивост. Освен това те използват различни средства, за да примамват, изкушават и подлъгват, като те карат да следваш желанията им и да задоволяваш егоистичните им стремежи, за да постигат целите си. Всичко това е нечестиво. Това е истински сатанински нрав. Проявявали ли сте някое от тези поведения? Кой от аспектите на нечестивия нрав сте проявявали повече: изкушаване, примамване или използване на лъжи за прикриване на други лъжи? (Сякаш по малко от всички тях.) Сякаш по малко от всички тях. Това означава, че на емоционално ниво чувствате, че както сте проявявали, така и не сте проявявали тези поведения. Не можете да представите никакви доказателства. Когато се сблъскате с нещо в ежедневието си тогава, осъзнавате ли, че разкривате нечестив нрав? Всъщност тези неща съществуват вътре в нрава на всеки човек. Например има нещо, което не разбираш, но не искаш другите да научат това, затова използваш различни средства, за да ги подведеш, че го разбираш. Това е измама. Този вид измама е проявление на нечестивост. Има също така изкушение и примамване — всички те са проявления на нечестивост. Вие изкушавате ли често другите? Ако основателно се опитвате да разберете някого, защото искате да общувате с него и това е необходимо за работата ви и е правилно взаимодействие, то не се счита за изкушение. Но ако имате лично намерение и цел и не искате наистина да разберете нрава, стремежите и знанията на този човек, а по-скоро да узнаете най-съкровените му мисли и истински чувства, тогава това се нарича нечестивост, изкушаване и примамване. Ако правиш това, значи имаш нечестив нрав. Не е ли това нещо, което е скрито? Лесно ли е да се промени този вид нрав? Ако можеш да разпознаеш какви проявления има всеки аспект на твоя нрав, какви състояния причинява често всеки аспект и да ги отнесеш към себе си, като усещаш колко ужасен и опасен е този вид нрав, тогава ще се почувстваш задължен да се промениш в това отношение и ще си в състояние да жадуваш за Божиите слова и да приемеш истината. Именно тогава ще можеш да се промениш и да получиш спасение. Но ако след съотнасянето им все още не жадуваш за истината, нямаш чувство за дълг или обвинение — още по-малко разкаяние — и не обичаш истината, тогава за теб ще бъде трудно да се промениш. И разбирането няма да ти помогне, защото всичко, което ще разбереш, е само доктрина. Независимо за какъв аспект на истината става дума, ако разбирането ти спре на нивото на доктрината и не се свърже с твоята практика и навлизане, няма да има никаква полза от доктрината, която разбираш. Ако не разбираш истината, няма да разпознаеш покварения си нрав, да се покаеш пред Бог и да се изповядаш, няма да се почувстваш Негов длъжник и няма да намразиш себе си, така че шансът ти да се спасиш е нулев. Ако осъзнаваш колко сериозни са проблемите ти, но не те е грижа и не се мразиш, а все още се чувстваш съвсем безучастен и бездеен отвътре, не приемаш Божия съд и наказание, не се молиш на Бог и не разчиташ на Него да поправи покварения ти нрав, тогава си в голяма опасност и няма да получиш спасение.