Много хора споменаха един и същ проблем: след като слушат проповед, дадена от Горното, те чувстват прояснениe, усещат прилив на енергия и вече не са негативни. Това състояние обаче трае само десетина дни, след което отново се връщат към ненормалното състояние и липсата на енергия. Не знаят как да продължат и какво да правят. Какъв е този проблем? Къде се корени той? Замисляли ли сте се някога за това? По думите на някои проблемът се корени в това, че хората не се съсредоточават върху истината. Как тогава става така, че имаш нормално състояние, след като слушаш общение? Защо се чувстваш особено щастлив и свободен, след като чуеш истината? Някои хора казват, че това е делото на Светия Дух. Защо тогава Светият Дух спира да върши делото Си десетина дни по-късно? Някои хора казват, че е защото вече не се стремят да бъдат по-добри и са станали мързеливи. Защо тогава Светият Дух не върши делото Си и върху хората, които се стремят да бъдат по-добри? Не се ли стремиш и ти да бъдеш по-добър? Защо Светият Дух не върши делото Си? Причините, които хората изтъкват, не съответстват на реалността. Проблемът е, че независимо дали Светият Дух върши делото Си или не, сътрудничеството на човека не може да се пренебрегва. Когато човек, който обича истината, стане способен ясно да я разбира, той винаги ще поддържа нормално състояние, независимо дали е период, в който Светият Дух върши делото Си. От друга страна, когато човек не обича истината, дори и да я разбира съвсем ясно и дори и делото на Светият Дух да е значително, истината, която може да практикува този човек, все пак ще е ограничена. За краткото време, в което е щастлив, той ще е способен да практикува само малка част от истината. В повечето случаи ще продължава да постъпва според личните си предпочитания и често ще разкрива покварения си нрав. Така че дали състоянието на даден човек е нормално и дали може да практикува истината, не зависи изцяло от делото на Светия Дух. Освен това тези неща не зависят напълно от това дали за този човек истината е ясна. Те зависят от това дали човекът обича истината и дали иска да я практикува. Обикновено човек слуша проповеди и общения и за известно време състоянието му е напълно нормално. Това е резултатът, когато постигнеш разбиране на истината. Тя ти помага да осъзнаеш собствената си покварена природа, сърцето ти е щастливо и волно, и състоянията ти се променят към по-добро. След известно време обаче може изведнъж да се сблъскаш с нещо, което не знаеш как да изживееш, сърцето ти помръква и неволно оставяш истината на заден план. Не се опитваш да търсиш Божиите намерения в постъпките си, действаш винаги по собствена воля и изобщо не възнамеряваш да практикуваш истината. С течение на времето губиш истината, която някога си разбирал. Постоянно разкриваш собствения си покварен нрав, не търсиш Божиите намерения, когато се сблъскаш с нещо, и дори когато се приближаваш към Бог, просто симулираш дейност. В момента, в който осъзнаеш това, сърцето ти вече се е отдалечило от Бог, ти вече си Му се противопоставил в много отношения и дори си изрекъл някои хули срещу Него. Това е голям проблем. За хората, които не са отишли твърде далеч по този път, все още има изкупление, но за онези, които са стигнали дотам да хулят Бог и да се изправят срещу Него, да се съревновават за позиция и за храна и дрехи, няма изкупление. Целта на ясното общение за истината е да даде възможност на хората да я разберат и да я практикуват, както и да постигнат промяна в своя нрав. Тя не е просто да внесе светлина и малко щастие в сърцата им, след като разберат истината. Ако разбираш истината, но не я практикуваш, няма смисъл от общението и от разбирането ѝ. Какъв е проблемът, когато хората разбират истината, но не я практикуват? Това е доказателство, че не обичат истината, че в сърцата си не я приемат, а в такъв случай ще пропуснат Божиите благословии и възможността за спасение. От решаващо значение за способността на хората да постигнат спасение е тяхната способност да приемат и практикуват истината. Ако практикуваш всички истини, които разбираш, ще получиш просветлението, озарението и напътствието на Светия Дух, ще си способен да навлезеш в истината реалност, ще постигнеш по-задълбочено разбиране на истината, ще придобиеш истината и ще постигнеш Божието спасение. Някои хора не са способни да практикуват истината и постоянно се оплакват, че Светият Дух не ги просвещава или озарява, че Бог не им дава сила. Това е грешно; това е погрешно разбиране на Бог. Просветлението и озарението на Светия Дух се градят на основата на сътрудничеството на хората. Те трябва да са искрени и да искат да практикуват истината, и независимо дали тяхното разбиране е задълбочено или повърхностно, те трябва да са способни да практикуват истината. Само тогава ще бъдат просветлени и озарени от Светия Дух. Не са ли хората изключително пасивни, ако разбират истината, но не я практикуват, а просто чакат Светият Дух да върши делото Си и да ги принуди да я практикуват? Бог никога не принуждава хората да правят каквото и да е. Ако те разбират истината, но не желаят да я практикуват, значи не обичат истината или състоянието им не е нормално и има някаква пречка. Но ако хората са способни да се молят на Бог, Той също ще действа. Само ако не искат да практикуват истината и освен това не се молят на Бог, Светият Дух няма да има възможност да работи в тях. Всъщност на каквато и трудност да се натъкнат хората, тя винаги може да се разреши. От съществено значение е дали могат да практикуват в съответствие с истината. Проблемите с покварата във вас днес не са рак, не са някаква неизлечима болест. Ако можете да се решите да практикувате истината, ще получите делото на Светия Дух и този покварен нрав ще може да се промени. Всичко зависи от това дали можеш да имаш решителността да практикуваш истината, това е същественото. Ако практикуваш истината, ако вървиш по пътя на стремеж към истината, тогава ще си способен да получиш делото на Светия Дух и със сигурност можеш да бъдеш спасен. Ако пътят, по който вървиш, е грешен, тогава ще загубиш делото на Светия Дух. Една грешна стъпка ще доведе до друга и за теб всичко ще приключи, и колкото и години да продължиш да вярваш, няма да си способен да постигнеш спасение. Някои хора например, когато работят, никога не мислят за това как да свършат работата, така че да е от полза за Божия дом и да съответства на Божиите намерения; в резултат на това вършат много егоистични и подли неща, които Бог ненавижда и мрази, и така се стига до тяхното разкриване и отстраняване. Ако хората са способни да търсят истината и да практикуват според нея във всичко, тогава вече са навлезли в правилния път на вярата в Бог и следователно имат надежда да станат хора, които съответстват на Божиите намерения. Някои хора разбират истината, но не я практикуват. Вместо това смятат, че истината не е нищо повече от това и не е способна да разреши техните собствени наклонности и покварения им нрав. Не са ли смешни такива хора? Не са ли нелепи? Не са ли всезнайковци? Ако хората са способни да постъпват според истината, тогава поквареният им нрав може да се промени. Ако вярата и служенето на Бог са според собствената им природна индивидуалност, тогава никой от тях няма да може да постигне промени в своя нрав. Има хора, които прекарват по цял ден, потънали в скръбта от собствените си грешни избори. При наличието на готова истина те не я изследват и не се опитват да я практикуват, а настояват да изберат свой собствен път. Що за нелепо поведение е това? В действителност дори когато имат благословии, такива хора не могат да им се насладят и са обречени да имат труден жребий в живота. Практикуването на истината е толкова просто; единственото, което има значение, е дали я практикуваш или не. Ако си решен да практикуваш истината, постепенно ще преодолееш и промениш негативността, слабостта и покварения си нрав. Всичко зависи от това дали сърцето ти обича истината, дали си способен да я приемеш, дали можеш да страдаш и да платиш цена, за да я придобиеш. Ако наистина обичаш истината, ще си способен да понасяш всякаква болка, за да я придобиеш, независимо дали това означава хората да те клеветят, съдят или отхвърлят. Трябва да понасяш всичко това с търпение и толерантност; тогава Бог ще те благослови, ще те закриля и няма да те изостави или пренебрегне — това е сигурно. Ако се молиш на Бог с богобоязливо сърце, осланяш се на Бог и Му се уповаваш, няма да има нищо, което да не можеш да преодолееш. Може да имаш покварен нрав и да прегрешаваш, но ако имаш богобоязливо сърце и внимателно вървиш по пътя на стремеж към истината, тогава несъмнено ще си способен да останеш непоколебим и несъмнено Бог ще те води и закриля.

Има хора, които се снабдяват с истини само за да работят, проповядват и да предоставят ресурс на другите, не за да разрешават своите проблеми, а още по-малко за да ги прилагат на практика. Тяхното общение може да изразява чисто разбиране и да е в съгласие с истината, но те не се съизмерват с нея, нито я практикуват или преживяват. Какъв е проблемът тук? Те действително ли са приели истината като свой живот? Не, не са. Колкото и чиста да е, доктрината, която човек проповядва, не гарантира, че той притежава истината реалност. След като се е въоръжил с истината, човек първо трябва сам да навлезе в нея и трябва да приложи истината на практика, когато я разбере. Ако човек не се съсредоточи върху своето навлизане, а проповядва истината на другите, за да се изтъква, намерението му е грешно. Много лъжеводачи работят по този начин, разговаряйки непрестанно с другите за истините, които разбират, като предоставят ресурс на новите вярващи, учат хората да практикуват истината, да изпълняват добре задълженията си, да не бъдат негативни. Тези думи са правилни и добри — дори любящи, но защо хората, които ги изричат, не практикуват истината? Защо нямат навлизане в живота? За какво всъщност става въпрос тук? Такъв човек действително ли обича истината? Трудно е да се каже. Фарисеите в Израел са тълкували Библията на другите по същия начин, а те самите не са спазвали Божиите заповеди. Когато Господ Исус се появи и действа, те чуха гласа Божи, но се противопоставиха на Господ. Разпънаха Господ Исус и бяха прокълнати от Бог. Следователно всички хора, които не приемат или не практикуват истината, ще бъдат осъдени от Бог. Колко окаяни са те! Ако думите и доктрините, които проповядват, могат да помогнат на другите, защо не помагат и на тях? Такъв човек трябва да наричаме лицемер без реалност. Той дава на другите буквалното значение на истината, кара другите да я практикуват, но самият той не я практикува ни най-малко. Не е ли такъв човек безсрамен? Той няма истината реалност, но се преструва, че я има, като проповядва думите и доктрините на другите. Не е ли това умишлено подвеждане и нанасяне на вреда на хората? Такъв човек трябва да вини само себе си, ако бъде разкрит и отстранен. Такива хора са недостойни за съжаление. Може ли някой, който само проповядва думи и доктрини, но не практикува истината, да постигне истинска промяна? Такива хора не мамят ли другите и не вредят ли на себе си? Стремежът към истината се основава изцяло на практиката. Практикуването на истината цели отстраняване на покварения нрав на човека и изживяване на истинското човешко подобие. Тези хора обаче не разпознават собствения си покварен нрав и не използват истината, за да разрешават трудностите си. Те никога няма да постигнат истински резултати, без значение колко напояват, колко ресурс предоставят или колко подкрепят другите, защото нямат път към навлизането в живота или към промяна на нрава си. Ако общенията за истината не отстраняват трудностите или проблемите на хората, не са ли те просто изговорени думи и доктрини, приятни за ухото, но безполезни? Трябва да се съсредоточите първо върху практикуването и преживяването на думите на Бог, ако искате да постигнете промяна в нрава си. Без значение кои аспекти на истината разбирате, трябва да се съсредоточите върху прилагането им на практика. Ще откриете проблемите и ще можете да разпознавате конкретно кога се разкрива поквареният ви нрав само като практикувате и преживявате истината. Ако можете да търсите истината, за да разрешавате тези проблеми, ще навлезете в истината реалност и вашият живот нрав ще се промени. Когато обсъждаш практикуването на истината, ще имаш път, а когато разговаряш за истината, ще си в състояние да разрешаваш проблеми. Това показва, че ако си склонен да практикуваш истината, ще притежаваш истината реалност. Ще имаш качествата да предоставяш ресурс на другите, ако си склонен да практикуваш истината. В замяна Бог ще те похвали, а хората ще те одобряват.