Ако хората имат сърце, което обича истината, те ще имат силата да се стремят към нея и ще могат да работят усилено, за да я практикуват. Те могат да изоставят онова, което трябва да бъде изоставено, и да се избавят от онова, от което трябва да се избавят. По-конкретно, трябва да се избавиш от нещата, свързани с твоята собствена слава, придобивки и статус. Ако не се избавиш от тях, това означава, че не обичаш истината и нямаш силата да се стремиш към нея. Когато ти се случват разни неща, трябва да търсиш истината и да я практикуваш. Ако в моментите, когато трябва да практикуваш истината, винаги имаш егоистично сърце и не можеш да се избавиш от собствения си интерес, ти няма да можеш да приложиш истината на практика. Ако никога не търсиш или не практикуваш истината при никакви обстоятелства, ти не си човек, който я обича. Колкото и дълго да си вярвал в Бог, няма да придобиеш истината. Някои хора винаги се стремят към слава, придобивки и личен интерес. Каквато и работа да организира църквата за тях, те винаги правят сметки, като си мислят: „Ще имам ли полза от това? Ако е така, ще го направя. Ако ли не, няма да го направя“. Такива хора не практикуват истината — следователно могат ли да изпълняват добре дълга си? Със сигурност не могат. Дори и да не си извършил зло, ти пак не си човек, който практикува истината. Ако не се стремиш към истината, не обичаш положителните неща и, каквото и да те сполети, се интересуваш единствено от собствената си репутация и статус, от собствения си интерес и от това, което е добро за теб, тогава ти си човек, който се ръководи единствено от своя личен интерес, и който е егоистичен и низък. Такъв човек вярва в Бог, за да получи нещо добро или за да се сдобие с полза за себе си, а не за да получи истината или Божието спасение. Следователно такива хора са неверници. Хората, които наистина вярват в Бог, са онези, които могат да търсят и практикуват истината, тъй като те признават в сърцата си, че Христос е истината и че трябва да слушат Божиите слова и да вярват в Бог по начина, по който Той го изисква. Ако желаете да практикувате истината, когато нещо ви се случи, а вас ви е грижа за собствената ви репутация и статус и за собствения ви образ, тогава това ще ви бъде трудно. Когато се намират в такава ситуация, хората, които обичат истината, ще могат да се освободят от онова, което е в техен собствен интерес или което е добро за тях, да практикуват истината и да се покорят на Бог посредством молитва, търсене и размисъл върху себе си и осъзнаване на самите себе си. Такива хора наистина вярват в Бог и обичат истината. И какви са последиците, когато хората винаги мислят за собствения си интерес, когато винаги се опитват да защитят собствената си гордост и суета, когато разкриват покварен нрав, но не търсят истината, за да го поправят? Те са, че хората не осъществяват навлизане в живота и че им липсват истинско свидетелство за преживяване. А това е опасно, нали? Ако никога не практикуваш истината, ако нямаш свидетелство за преживяване, тогава по естествен начин ще бъдеш разкрит и отстранен. Каква е ползата от хората без свидетелство за преживяване в Божия дом? Те със сигурност ще изпълняват всеки дълг зле и да не могат да направят нищо правилно. Не са ли те просто боклук? Ако хората никога не практикуват истината след години на вяра в Бог, те са неверници, те са зли хора. Ако никога не практикуваш истината и ако твоите прегрешения стават все по-многобройни, тогава твоят изход е определен. Ясно е, че всичките ти прегрешения, погрешният път, по който вървиш, и отказът ти да се покаеш, водят до множество злодеяния; следователно твоят изход е, че ще отидеш в ада и ще бъдеш наказан. Смятате ли, че това е нещо незначително? Ако не си бил наказван, нямаш представа колко ужасяващо е това. Когато дойде денят, в който наистина се изправиш пред бедствие и застанеш лице в лице със смъртта, ще бъде твърде късно за съжаление. Ако във вярата си в Бог не приемаш истината и ако си вярвал в Бог в продължение на години, но не си се променил, в крайна сметка ще бъдеш отстранен и изоставен. Всеки има своите прегрешения. Ключът е да можеш да търсиш истината, за да поправиш тези прегрешения, и така със сигурност ще извършваш все по-малко такива. Ако някога, независимо кога, разкриеш покварения си нрав и ако винаги си в състояние да се молиш и да разчиташ на Бог, да търсиш истината, за да поправиш и пречистиш покварения си нрав, тогава няма да си извършил зло. Това е начинът, по който вярващите трябва да решат проблема с покварения нрав, и това е начинът, по който да преживяват Божието дело. Ако никога не се молите на Бог и никога не търсите истината, когато ви сполитат събития, или ако разбирате истината, но не я прилагате на практика, какъв ще бъде крайният резултат? Той е очевиден от само себе си. Колкото и изкусно и гладко да можеш да говориш, можеш ли да избягаш от Божието внимателно проучване? Можеш ли да избегнеш устройването на Божията ръка? Това е невъзможно. Мъдрите хора трябва да дойдат пред Бог и да се покаят, като се уповават на Него, разчитат на Него, поправят покварените си нрави и практикуват истината. Тогава ще превъзмогнеш плътта и ще победиш изкушенията на Сатана. Дори и да се провалиш няколко пъти, не трябва да се отказваш. Когато упорстваш срещу всички препятствия, ще дойде време, когато ще успееш и ще получиш Божията благодат, Неговата милост и Неговото благословение и ще можеш да вървиш по пътя на стремежа към истината, да изпълняваш дълга си добре и да удовлетвориш Бог.

Когато те сполетят събития, колко често избираш да практикуваш истината и да поддържаш Божието дело? (Не често. През повечето време избирам да поддържам собствения си имидж или личен интерес и го осъзнавам след това, но не ми е лесно да се опълча на себе си. Ако някой общува с мен за истината, това ми дава известна сила и аз мога донякъде да се опълча на себе си. Но когато няма кой да общува с мен за истината, аз се отдалечавам от Бог и винаги живея в това състояние.) Трудно е да се опълчиш на плътта, а още по-трудно е да практикуваш истината, тъй като имаш сатанинска природа, която ти пречи, и покварен нрав, който те смущава, а те не могат да бъдат поправени без разбиране на истината. Колко време на ден можете да прекарате тихо в присъствието на Бог? Колко дни можете да прекарате, без да четете Божиите слова, преди да се почувствате духовно пресъхнали? (Не мога да изкарам нито един ден, без да чета Божиите слова. Сутрин трябва да прочета откъс от Божиите слова, а после да размишлявам върху тях. Това ме кара да се чувствам по-близо до Бог. Ако дори и един ден само работя трескаво и нито ям, нито пия Божиите слова, нито се моля много, се чувствам много далеч от Бог.) Ако чувствате, че за вас не е приемливо да сте далеч от Бог, тогава все още има надежда за вас. Ако сте вярващи и искате да придобиете истината, не можете да бъдете пасивни и винаги да чакате някой да общува с вас за истината. Трябва да се научите да ядете и пиете Божиите слова активно, да се молите на Бог и да търсите истината. Ако чакате духът ви да помръкне и да не можете да почувствате Бог и чак тогава започнете да ядете и пиете словата Му и да Му се молите, вие можете единствено да поддържате статуквото. Да бъдете способни да поддържате номинална „вяра“ вече би било доста добре, но в живота ви няма да има растеж и когато духът ви стане пресъхнал и безчувствен и се отдалечите твърде много от Бог, ще бъдете в опасност. Щом те сполети едно изкушение, ще паднеш — на Сатана ще му е много лесно да те докопа. Ако изобщо нямаш опит, не разбираш никакви истини, не се съсредоточаваш нито върху четенето на Божиите слова, нито върху слушането на проповеди и нямаш нормален духовен живот, тогава ще ти бъде трудно да увеличиш духовния си ръст и напредъкът ти със сигурност ще бъде твърде бавен. Какви са причините за този бавен напредък? Какви са последиците от него? Трябва да сте наясно с тези неща. Независимо от начина, по който Бог разобличава покварата на хората, те трябва да му се покоряват и да го приемат. Те трябва да се самоанализират и да се сравняват с Божиите слова, за да могат да постигнат себепознание и постепенно да разберат истината. Това е най-угодно на Бог и Светият Дух със сигурност ще работи в тях, и те със сигурност ще разберат Божиите намерения. Трябва винаги да пазиш Божиите слова и истината в сърцето си, така че когато се сблъскаш с проблем в реалния живот, да можеш да го свържеш и сравниш с Божиите слова и с истината. Тогава проблемът ще бъде лесен за решаване. Така например всеки иска здраво тяло без болест. Това е нещо, към което се стреми всеки човек, но по какъв начин трябва да практикувате това в ежедневието си? На първо място, трябва да имате рутина, да не ядете неща, които са нездравословни или забранени, и да се движите достатъчно. Когато тези методи се комбинират и всичко, което практикувате, се върти около целта на физическото здраве, постепенно ще видите резултати. След няколко години ти ще бъдеш по-здрав от другите и ще получиш добри резултати. По какъв начин си постигнал тези резултати? Постигнал си ги, защото действията са съответствали на целите ти, а теорията е съответствала на практиката. Същото е и с вярата в Бог. Ако се стремиш да бъдеш човек, който обича истината и я практикува, и да имаш променен нрав, тогава, когато ти се случи нещо, трябва да го свържеш с преследваните от теб цели и със съответните истини. Каквито и да са целите, които преследваш, стига те да съответстват на това, което Бог изисква от човека, те са именно посоката и целта, които трябва да следваш като вярващ. Например следването на Божия път: да се боиш от Бог и да отбягваш злото. След като имаш тази посока, тази цел, трябва да знаеш как да я приложиш на практика незабавно. Когато казвам „да следваш Божия път“, какво означава „Божият път“? Това означава да се боиш от Бог и да отбягваш злото. А какво значи да се боиш от Бог и да отбягваш злото? Например, когато даваш своята оценка за някого, то е свързано с това да се боиш от Бог и да отбягваш злото. По какъв начин го оценяваш? (Трябва да бъдем честни, справедливи и почтени, а думите ни не трябва да се основават на нашите чувства.) Когато говориш точно това, което мислиш, и точно това, което си видял, ти си честен. На първо място, практиката да бъдеш честен е в съответствие със следването на Божия път. Това е, на което Бог учи хората. Това е пътят на Бог. Какъв е пътят на Бог? Да се боиш от Бог и да отбягваш злото. Да си честен не е ли част от това да се боиш от Бог и да отбягваш злото? Нима това не е следване на Божия път? (Да, така е.) Ако не си честен, тогава това, което си видял, и това, което мислиш, не е същото като това, което излиза от устата ти. Някой те пита: „Какво е мнението ти за този човек? Той отговорен ли е в църковната работа?“. Ти отговаряш: „Той е страхотен. Той е по-отговорен от мен, неговите заложби са по-добри от моите и неговата човешка природа също е добра. Той е зрял и стабилен“. Това ли обаче мислиш в сърцето си? Това, което всъщност виждаш, е, че въпреки че този човек има заложби, той е ненадежден, доста измамен и много пресметлив. Това е, което наистина си мислиш, но когато дойде времето да говориш, започваш да мислиш: „Не мога да кажа истината. Не трябва да обиждам никого“, така че бързо казваш нещо друго и избираш хубави неща, които да кажеш за него, но нищо от това, което казваш, не е това, което наистина мислиш. Всичко е лъжа и измама. Това показва ли, че следваш Божия път? Не. Ти си поел пътя на Сатана, пътя на демоните. Какъв е пътят на Бог? Той е истината, той е основата на поведението на хората и той е начинът да се боят от Бог и да отбягват злото. Въпреки че говориш на друг човек, Бог също слуша. Той гледа сърцето ти и го проучва внимателно. Хората слушат това, което казваш, но Бог проучва сърцето ти внимателно. Способни ли са хората да проучват внимателно човешкото сърце? В най-добрия случай хората могат да видят, че не казваш истината. Те могат да видят това, което е на повърхността, но само Бог може да прозре в дълбините на сърцето ти. Само Бог може да види какво мислиш, какво планираш и какви хитри схеми, коварни методи и активни мисли имаш в сърцето си. Когато Бог види, че не говориш истината, какво е Неговото мнение и оценка за теб? Че не си следвал Божия път по този въпрос, защото не си казал истината. Ако практикуваше според Божиите изисквания, трябваше да кажеш истината: „Той е човек със заложби, но е ненадежден“. Независимо дали твоята оценка е точна, тя би била честна и би дошла от сърцето ти и това е гледната точка и позицията, която трябваше да изразиш. Но ти не го направи. В такъв случай следваше ли Божия път? (Не.) Ако не говориш истината, какъв е смисълът да подчертаваш, че следваш Божия път и че удовлетворяваш Бог? Дали Бог чува лозунгите, които скандираш? Дали гледа как викаш, колко силно викаш и колко е голямо желанието ти? Дали гледа колко пъти си извикал? Не това са нещата, които Той гледа. Бог гледа дали практикуваш истината, какви избори правиш и как практикуваш истината, когато ти се случи нещо. Ако избереш да поддържаш взаимоотношения, да поддържаш своя собствен интерес и имидж, то единствената ти цел е самосъхранението и Бог вижда, че това е гледната точка и отношението, които възприемаш, когато ти се случи нещо. Тогава Той ще направи следната оценка за теб: Той ще каже, че не си човек, който следва Неговия път. Казваш, че искаш да се стремиш към истината и да следваш Божия път — тогава защо не приложиш това на практика, когато те сполети нещо? Думите, които изричаш, може да са от сърце и може да предават твоята воля и желания, или може да си се трогнал в сърцето си и думите, които викаш, да са искрени, докато плачеш горчиво. Дали обаче искреното говорене означава, че практикуваш истината? Дали означава, че имаш истинско свидетелство? Не непременно. Ако се стремиш към истината, ще можеш да я практикуваш. Ако не обичаш истината, тогава просто ще кажеш неща, които са приятни за ухото, и ще приключиш. Фарисеите бяха най-добрите в проповядването на доктрини и в скандирането на лозунги. Те често стояха по ъглите на улиците и викаха: „О, могъщи боже“ или „Почитаеми боже!“. В очите на другите хора те изглеждаха особено благочестиви и не правеха нищо против закона, но дали Бог ги одобри? Не го направи. По какъв начин ги заклейми Той? Като ги нарече „лицемерните фарисеи“. В миналото фарисеите са били уважавана класа в Израел, но защо сега името се е превърнало в нарицателно? Това е така, защото фарисеите станаха представителни за един вид хора. Какви са характеристиките на този вид хора? Те са умели в това да бъдат фалшиви, да изглеждат добре в очите на другите и да се преструват. Наглед те притежават голямо благородство, святост, праведност и кристално чисто благоприличие, и лозунгите, които скандират, звучат добре, но в действителност ни най-малко не практикуват истината. Какво е тяхното добро поведение? Те четат Писанието и проповядват. Учат другите да спазват закона и правилата и да не се противопоставят на Бог. Всичко това е добро поведение. Всичко, което казват, звучи добре, но когато другите обърнат гърбовете си, те тайно крадат приношения. Господ Исус казва за тях: „прецеждате комара, а камилата поглъщате“ (Матей 23:24). Това означава, че цялото им поведение изглежда добро на повърхността — те демонстративно скандират лозунги, развиват възвишени теории и думите им звучат приятно, но делата им са пълна каша и са напълно противопоставящи се на Бог. Всяко тяхно външно поведение е преструвка, всичко е измамно. В сърцата си те нямат ни най-малка любов към истината, нито към положителните неща. Те изпитват неприязън към истината, положителните неща и всичко, което идва от Бог. Какво обичат те? Обичат ли справедливостта и праведността? (Не.) По какво разбирате, че не обичат тези неща? (Господ Исус разпространяваше евангелието на небесното царство, което те не само отказваха да приемат, но и заклеймяваха.) Ако не го заклеймяваха, щеше ли да бъде възможно да се разбере това? Не. Появата и делото на Господ Исус разкри всички фарисеи и единствено чрез тяхното осъждане и съпротива спрямо Господ Исус другите видяха тяхното лицемерие. Ако не беше появата и делото на Господ Исус, никой нямаше да прозре фарисеите, и ако хората гледаха само външното им поведение, щяха дори да им завиждат. Не беше ли неискрено и измамно от страна на фарисеите да използват фалшиво добро поведение, за да спечелят доверието на хората? Могат ли такива измамни хора да обичат истината? Категорично не могат. Каква беше целта на техните външни прояви на добро поведение? От една страна, целта беше да подвеждат хората, а от друга — да ги заблуждават и да ги печелят на своя страна, за да имат те високо мнение за тях и да ги обожават. Не на последно място фарисеите искаха да бъдат възнаградени. Каква измама! Бяха ли това хитри номера? Дали тези хора обичаха справедливостта и праведността? Със сигурност не. Това, което обичаха, беше статус, слава и придобивки, а това, което искаха, беше награда и корона. Те изобщо не практикуваха думите, на които Бог учеше хората, и никога не изживяха истините реалности в ни най-малка степен. Цялото им добро поведение беше преструвка и те мамеха и печелеха на своя страна хората с лицемерието си, за да подсигурят собствения си статус и репутация, които след това използваха, за да събират капитал и да изкарват прехраната си. Не е ли това достойно за презрение? От цялото им поведение можете да видите, че в същността си те не обичаха истината, тъй като никога не я практикуваха. Какво показва, че те не практикуваха истината? Най-великото нещо от всички: че Господ Исус дойде, за да извърши делото на изкуплението, и че всички слова, които Господ Исус изрече, са истината и имат власт. Как реагираха фарисеите на това? Макар да признаваха, че думите на Господ Исус имат власт и мощ, те не само не ги приеха, но и ги заклеймиха и охулиха. Защо беше така? Защото не обичаха истината и в сърцата си изпитваха неприязън към нея и я мразеха. Те признаха, че Господ Исус е прав във всичко, което казва, че думите Му имат власт и мощ, че Той е напълно безгрешен и че не могат да намерят никакво основание да Го обвинят. Но те искаха да осъдят Господ Исус, затова обсъдиха въпроса, наговориха се помежду си и казаха: „Разпни го. Или той, или ние“ и така фарисеите застанаха срещу Господ Исус. По онова време никой не разбираше истината и никой не можеше да разпознае Господ Исус като въплътения Бог. От човешка гледна точка обаче Господ Исус изразяваше много истини, прогонваше демони и цереше болни хора. Той извърши много чудеса, нахрани 5 000 души с пет хляба и две риби, извърши множество добри дела и дари толкова много благодат на хората. Има толкова малко добри и праведни хора като Него — защо фарисеите искаха да осъдят Господ Исус? Защо толкова настояваха да Го разпънат на кръст? Фактът, че те предпочетоха да освободят престъпник, а не Господ Исус, показва колко зли и злобни бяха фарисеите от религиозния свят. Каква злонамереност! Разликата между злите изражения на лицето, които издаваха фарисеите, и тяхната престорена външна добронамереност беше толкова голяма, че много хора не можеха да прозрат кое от двете е истинско, но появата и делото на Господ Исус ги разкри изцяло. Фарисеите умееха да се прикриват толкова добре и външно изглеждаха толкова благочестиви, че никой дори не би допуснал, че могат така жестоко да се противопоставят на Господ Исус и да Го преследват. Ако фактите не бяха разкрити, никой нямаше да може да ги прозре. Изразяването на истината от въплътения Бог разкрива толкова много за човека!

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.