Хората трябва да подхождат към дълга си и към Бог с честни сърца. Ако го правят, ще бъдат богобоязливи хора. Какво отношение към Бог имат хората с честни сърца? Най-малкото за всяко нещо имат богобоязливо, богопокорно сърце, не отправят молби за благословии или при нещастия, не говорят за условия, оставят се на устроеното от Бог — това са хората с честни сърца. Онези, които винаги са скептични към Бог, които винаги Го проучват внимателно и винаги се опитват да сключат сделка с Него — това хора с честни сърца ли са? (Не.) Какво се крие в сърцата на подобни хора? Измамност и нечестивост. Те винаги проучват внимателно. И какво е това, което проучват внимателно? (Отношението на Бог към хората.) Винаги проучват внимателно отношението на Бог към хората. Какъв е проблемът тук? И защо го проучват внимателно? Защото това засяга техните жизнени интереси. В сърцата си те си казват: „Бог създаде тези обстоятелства за мен, направи така, че това да ми се случи. Защо Го направи? Това не се е случвало на други хора — защо трябваше да се случи на мен? И какви ще бъдат последствията след това?“. Това са нещата, които проучват внимателно — своите придобивки и загуби, благословии и нещастия. И докато проучват внимателно тези неща, способни ли са да практикуват истината? Способни ли са да се покоряват на Бог? Не, не са. И от какво естество са нещата, които се пораждат от размислите на сърцата им? По своята същност всички тези неща са съобразени със собствените им интереси, всички те са заради самите тях. Без значение какъв дълг изпълняват, тези хора първо проучват внимателно: „Ще страдам ли, когато изпълнявам този дълг? Ще трябва ли да работя и да пътувам често навън? Ще мога ли да се храня и да си почивам редовно? Ще ми се налага ли постоянно да ставам рано? Какви хора ще срещам? Ще се срещам ли често с невярващи? Външният свят е доста враждебен в момента и ако винаги ми се налага да работя и да пътувам навън, какво ще правя, ако бъда арестуван от големия червен змей?“. Макар да изглежда, че приемат дълга си, в сърцата им има измамност, винаги проучват внимателно тези неща. Всъщност като ги проучват внимателно, те се вълнуват само от собствените си перспективи и съдби, изобщо не се замислят за интересите на Божия дом. А какъв е резултатът, когато хората се вълнуват само от собствените си перспективи, съдби и интереси? Не им е лесно да се покорят на Бог, а дори да желаят, не могат. Хората, които ценят особено собствените си перспективи, съдби и интереси, винаги проучват внимателно дали Божието дело е от полза за техните перспективи и съдби, както и за получаването на благословии. В крайна сметка какъв е резултатът от тяхната внимателна проверка? Всичко, което правят, е да се бунтуват срещу Бог и да Му се противопоставят. Дори когато настояват да изпълняват дълга си, те го правят нехайно, с негативно настроение. В сърцата си все мислят как да извлекат полза и да не са от губещата страна. Такива са мотивите им, когато изпълняват дълга си, и по този начин се опитват да сключат сделка с Бог. Що за нрав е това? Това е измамност, това е нечестив нрав. Това вече не е обикновен покварен нрав, а е ескалирал до нечестивост. А когато в сърцето на човека има такъв нечестив нрав, това е борба срещу Бог! Трябва да сте наясно с този проблем. Ако хората винаги проучват внимателно Бог и се опитват да сключват сделки, когато изпълняват дълга си, могат ли да го изпълняват правилно? Категорично не. Те не почитат Бог честно и със сърцето си, нямат честни сърца, а наблюдават, докато изпълняват дълга си, като винаги се въздържат — и какъв е резултатът? Бог не върши делото Си в тях и те стават объркани и смутени, не разбират истините принципи, действат според собствените си наклонности и винаги се провалят. А защо винаги се провалят? Защото в сърцата им липсва яснота и когато нещо им се случи, те не се самоанализират, не търсят истината, за да намерят решение, а настояват да правят нещата така, както искат, според собствените си предпочитания — резултатът от това е, че винаги се провалят, когато изпълняват дълга си. Никога не мислят за делото на църквата, нито за интересите на Божия дом, а винаги кроят планове за собствените си интереси, гордост и статус, и не само че не изпълняват дълга си, но забавят и засягат делото на църквата. Не е ли това отклоняване от пътя и пренебрегване на дълга? Ако някой винаги планира собствените си интереси и перспективи, когато изпълнява дълга си, и не се замисля за работата на църквата или за интересите на Божия дом, тогава това не е изпълнение на дълга. Това е опортюнизъм, вършене на нещо за собствена изгода и получаване на благословии за себе си. По този начин се променя същността на изпълнението на дълга. Става въпрос просто за сключване на сделка с Бог и желанието да се използва изпълнението на дълга за постигане на собствените цели. Много вероятно е този начин на действие да смути работата на Божия дом. Ако причинява само незначителни загуби на работата на църквата, тогава все още има място за изкупление и на този човек все още може да му се даде възможност да изпълнява дълга си, вместо да бъде премахнат. Но ако причинява големи загуби в работата на църквата и предизвиква гнева както на Бог, така и на хората, тогава ще бъде разкрит и отстранен и повече няма да има възможност да изпълнява дълга си. Някои хора са освободени и отстранени по този начин. Защо са отстранени? Открихте ли първопричината? Основната причина е, че винаги се съобразяват със собствените си придобивки и загуби, увличат се от собствените си интереси, не са способни да се опълчат срещу плътта и изобщо нямат покорно отношение към Бог, затова са склонни да се държат безразсъдно. Те вярват в Бог само за да получат печалба, благодат и благословии, но съвсем не и за да придобият истината, затова се провалят във вярата си в Бог. Това е коренът на проблема. Смятате ли, че е несправедливо да бъдат разкрити и отстранени? Изобщо не е несправедливо, то е изцяло породено от тяхната природа. Всеки, който не обича истината или не се стреми към нея, в крайна сметка ще бъде разкрит и отстранен. Но за онези, които обичат истината, е различно. Когато им се случи нещо, те първо си мислят: „Как мога да действам в съответствие с истината? Как да постъпя, за да не навредя на интересите на Божия дом? Какво би удовлетворило Бог?“. Човек, който мисли по този начин, търси истината. Тези мисли доказват, че обича истината. Той не мисли първо за собствените си интереси, а за тези на Божия дом. Не мисли за собственото си удовлетворение, а дали Бог е удовлетворен. Това са мислите и нагласите на хората, които обичат истината, и това са хората, които Бог обича. Ако когато нещо се случи на човек, той е способен да практикува според истините принципи и да приеме Божията внимателна проверка, а Бог стои зад него като гарант, тогава няма вероятност да допусне грешки при изпълнението на дълга си и ще му бъде лесно да го изпълни в съответствие с Божиите намерения. Какъв ще бъде крайният резултат, ако някой винаги действа по собствена инициатива и замисля, съставя и крои планове за собствените си интереси, ако не се съобразява с интересите на Божия дом или с Божиите намерения и му липсва и най-малката воля да се покори на устроеното и подреденото от Бог — ако му липсва дори желание за това? Често ще прекъсва и смущава работата на църквата. Ще предизвиква възмущение сред Божиите избраници, те ще го презират и ще се отвращават от него, а в сериозни случаи ще бъде разкрит и отстранен. Хората, които винаги имат амбиции и желания, неизбежно ще се провалят и препъват. Както се казва: „Който хвърчи високо, ниско пада“. Как се нарича това? Нарича се да бъдеш разкрит. Не е ли заслужено? Такъв човек заслужава ли съчувствие? Не. Това е крайният резултат за всички онези, които правят планове за личните си интереси. Някои хора казват: „Но аз често правя планове за личните си интереси. Как така това не ми се е случвало?“. Причината е в това, че не си засегнал работата на църквата, така че Бог не се отнася сериозно към теб. Бог не се отнася сериозно към теб — това добро или лошо нещо е? (Лошо.) Защо смятате така? (Ако продължавам така, няма да мога да получа делото на Светия Дух.) Това е вярно. Ако някой не се стреми към истината и не преживява Божието дело, Светият Дух няма да върши делото Си в него. Това важи особено за онези хора, които Бог не дисциплинира, независимо от това какви лоши неща вършат. За тях всичко е напълно свършено. Бог със сигурност не иска тези хора. Той ги оставя настрана. Ако не се стремиш към истината, нямаш живот. Точно както при онези хора, които винаги се стремят към слава, придобивки и статус, които не се стремят към истината, които никога не виждаш да я практикуват. Имат ли такива хора някакво израстване в живота? Тъй като не практикуват истината, те изобщо няма да имат израстване в живота, независимо колко години вярват в Бог. Има хора, които днес все още говорят за същите неща, както преди три години, все още изричат същите думи и доктрини. Тези хора са свършени. В техния духовен ръст и себепознание не може да се види никакво израстване. Вярата им в Бог остава същата и няма ни най-малка промяна в техния живот нрав. Погрешните им разбирания за Бог са се увеличили, а поквареният им нрав, който се противопоставя на Бог, е станал по-тежък. Не е ли това по-опасно? Наистина е по-опасно и те със сигурност ще бъдат отстранени.

Когато преживявате неща, които се отнасят до дълга ви или до покварения ви нрав, способни ли сте обикновено да откриете проблемите, които съществуват във вас, чрез самонаблюдение? (Сега мога да ги откривам по малко. Когато изпълнявам дълга си, винаги искам да съм начело и да имам последната дума и се опитвам да се изтъквам, така че другите хора да ме уважават. Но след като братята и сестрите ми посочат това, се самоанализирам и придобивам известно познание за надменната си природа.) Можеш да разпознаеш надменността си — ами покорството ти пред Бог, то увеличи ли се? Увеличиха ли се намерението и желанието ти да се покориш? Увеличи ли се вярата ти в Бог? (Тези неща се увеличиха малко.) Да изпълнявате дълг, без да търсите истината, не е реално осъществимо. Когато срещнете проблеми, трябва да използвате истината, за да ги разрешавате. Ако винаги изпълнявате дълга си според собствената си воля и сатанински философии, не само няма да успеете да разрешите проблема с разкриването на покварата ви, но и вярата ви в Бог, покорството ви пред Бог и любовта ви към Бог също няма да нараснат. Ако не приемеш истината и не използваш истината, за да разрешаваш проблемите си, никога няма да израснеш в живота и никога няма да си способен да разрешиш проблема с покварата си. Какъв покварен нрав разкривате сега, когато изпълнявате дълга си? Какви човешки нечистоти остават? Трябва често да се заемате със самоанализ, за да откривате тези проблеми. Те не могат да бъдат опознати без себеизследване. Понякога само когато чуеш другите хора да говорят за собственото си самопознание, тогава и ти чувстваш, че си същият. Ако не чуеш другите хора да разобличават състоянията си, няма да можеш да откриеш своите собствени проблеми. Има мнозина, които с готовност слушат свидетелството за преживяване на другите, точно защото извличат полза от него и придобиват нещо от него. Колкото по-внимателно изследваш и колкото по-старателно опознаваш своя покварен нрав и своите намерения и замисли, толкова повече ще си способен да се избавяш от тях и толкова по-силна ще става вярата ти за практикуване на истината. Колкото по-силна става вярата ти за практикуване на истината, толкова по-лесно ще е за теб да приложиш истината на практика. Когато практикуваш често истината, ти ще си способен да изпълняваш дълга си с по-голяма чистота и по-задоволително. Това е процесът на житейски растеж. Това са плодовете на самоанализа и самопознанието. Има хора, които мислят, че понеже са слушали проповеди от години и разбират много слова и доктрини, нямат покварен нрав, сякаш няма нужда да се самоанализират и да придобиват себепознание. Те винаги вярват, че това са неща, върху които трябва да се съсредоточават само новите вярващи, и че като вярват в Бог от много години и като притежават много добри модели на поведение, това означава, че вече са се променили и че нямат покварен нрав. Това е ужасно погрешно схващане. Ако мислиш, че вече си се променил, колко от истината можеш да приложиш на практика? Колко истински свидетелства за преживяване имаш? Можеш ли да говориш за тях? Можеш ли да свидетелстваш за Бог пред другите? Ако не можеш да говориш за това, този факт доказва, че нямаш свидетелство за преживяване и ти липсва истината реалност. Тогава може ли някой като теб наистина да се е променил? Дали си човек, който се е покаял истински? Човек не може да не се усъмни в това. Как може някой, който никога не се самоанализира или не се опитва да придобие самопознание, да има навлизане в живота? Как може някой, който никога не говори за самопознанието, да споделя истинско свидетелство за преживяване? Тези неща са невъзможни. Ако някой вярва, че наистина се е променил и няма нужда да опознава себе си, може да се каже, че този човек е лицемер. Някои хора просто отбиват номера, когато изпълняват дълга си, като вярват, че да вършат минималното е приемливо, че когато дългът им изглежда привидно задоволително, това означава, че го изпълняват съгласно критериите. Този начин на действие е нехаен, нали? Дали такъв тип човек се покорява истински на Бог? Този тип човек изпълнява дълга си без никакви истини принципи, задоволява се просто да извършва задачи и да се труди, и после мисли, че дългът му е съгласно критериите. Всъщност той е просто човек, който полага труд задоволително, той не изпълнява дълга си задоволително. Онези, на които им стига просто да полагат труд задоволително, никога няма да придобият истината или да постигнат промяна в нрава. Всеки, който не изпълнява дълга си в съответствие с Божиите изисквания, който не търси истините принципи, който продължава да действа според собствената си воля, просто полага труд и усилия. На кой етап сте вие сега? (Все още съм на етапа на полагане на труд.) През повечето време полагате труд; понякога сте способни да се стараете за истината, когато изпълнявате дълга си, и имате малко покорство, но често ли сте така? (Не, не често.) Целта на стремежа към истината е да се разреши този проблем. Трябва да полагате усилие да изпълнявате дълга си все повече и да полагате труд все по-малко, като се стараете да превърнете цялото полагане на труд в изпълнение на дълга си. Каква е разликата между полагането на труд и изпълняването на дълг? Човек, който полага труд, прави каквото си иска, като мисли, че това е добре, стига да не се противопоставя на Бог или да не накърнява нрава Му; като мисли, че е приемливо, стига просто да се справя и никой да не го проверява. Той не e загрижен за придобиването на самопознание, за това да е честен човек, да прави нещата според истините принципи или да се покорява на Божиите подредби и със сигурност не е загрижен за навлизането в истината реалност. Той не е загрижен за никое от тези неща. Ето това е полагане на труд. Полагането на труд е непрестанно полагане на усилия, то е робско полагане на усилия, работа от сутрин до вечер, ето такова полагане на усилия е. Ако питаш един полагащ труд защо е работил като вол през всички тези години, той ще отвърне: „За да получа благословии!“. Ако питате дали, след като е вярвал в Бог толкова много години, поквареният му нрав изобщо се е променил, дали е получил някакво потвърждение за Божието съществуване, дали е придобил някакво истинско познание и преживяване за устройствата и подредбите на Създателя, той не е придобил нито едно от тези неща и няма да е способен да говори за нито едно от тях. Не е навлязъл в нито един от различните показатели, свързани с житейския растеж и промяната в нрава, нито се е подобрил по отношение на някой от тях. Той просто продължава да полага труд, без да разбира какво е промяна в нрава. Някои хора полагат труд години наред, без изобщо да се променят. Те все още често са негативни, оплакват се и разкриват покварения си нрав, когато се сблъскат с трудности. Когато ги кастрят, прибягват до аргументи и дребнави възражения, неспособни да приемат дори малко от истината и без изобщо да се покоряват на Бог. В крайна сметка на тях им се забранява да изпълняват дълга си. Някои хора създават бъркотия в работата, докато изпълняват дълга си, и не приемат критика, а вместо това безсрамно казват, че не са направили нищо лошо, и изобщо не се разкайват. И накрая, когато Божият дом отнеме дълга им и ги отпрати, те напускат мястото на дълга си, като плачат и се оплакват. Така са отстранявани. Това е начинът, по който дългът напълно разкрива хората. Хората обикновено говорят обаятелно и скандират лозунги на висок глас, но защо, когато изпълняват дълг, не действат като хора, а стават дяволи? Това е така, защото хората, които нямат човешка природа, са дяволи, където и да отидат, и без да приемат истината, те не могат да останат непоколебими никъде. Някои хора често изпълняват дълга си нехайно и се опитват да спорят и да разсъждават, когато ги кастрят. След като бъдат кастрени многократно, те изпитват известно желание да се покаят, затова започват да прилагат методи за самовъздържание. Накрая обаче не могат да се въздържат и въпреки че може да полагат клетви и да проклинат себе си, това не помага и те все пак не разрешават проблема с нехайността си, нито проблема с това, че спорят и се залавят за дреболии. Едва след като най-накрая всеки започне да ненавижда тези хора и да ги критикува, те най-сетне се чувстват принудени да признаят: „Наистина имам покварен нрав. Искам да се покая, но не мога. Когато изпълнявам дълга си, винаги взимам под внимание своите интереси, своята гордост и репутация, което ме кара често да се бунтувам срещу Бог. Искам да практикувам истината, но не мога да се избавя от намеренията и желанията си, не мога да им се опълча. Винаги искам да правя нещата според собствената си воля, измислям схеми, за да избягвам работата, и ламтя за отдих и наслади. Не мога да приема да бъда кастрен и винаги се опитвам да се измъкна със спор. Мисля, че е достатъчно, че съм се трудил и съм понасял несгоди, затова прибягвам до спорове и се залавям за дреболии, когато някой се опитва да ме кастри, като вътрешно се чувствам неубеден. Наистина съм толкова труден за управляване! Как трябва да търся истината, за да разреша тези проблеми?“. Те започват да размишляват върху тези неща. Това означава, че донякъде разбират как трябва да действат хората и имат малко разум. Ако един полагащ труд в даден момент започне да се грижи за правилната си работа и се съсредоточи върху промяна на нрава си, и осъзнае, че той също има покварен нрав, че също е надменен и неспособен да се покори на Бог и че да продължава по този път няма да е приемливо — когато започне да мисли и да се опитва да проумее тези неща, когато може да търси истината, за да посрещне проблемите, които открива, няма ли тогава да започне да променя посоката си? Ако започне да променя посоката си, има надежда да се промени. Но ако никога не възнамерява да се стреми към истината, ако му липсва желание да се старае за истината и знае само как да се труди и да работи, като вярва, че да свърши текущата си работа, е равносилно на това да изпълни задачата си и да завърши Божието поръчение — ако вярва, че упражняването на известно усилие означава, че е изпълнил дълга си, без никога да взима под внимание какви са Божиите изисквания или каква е истината, или дали е човек, който се покорява на Бог, и никога не се опитва да открие никое от тези неща, ако това е начинът, по който подхожда към дълга си, ще бъде ли способен да постигне спасение? Няма. Той не е поел по пътя на спасението, не е тръгнал по правилния път на вярване в Бог и не е изградил връзка с Бог. Той просто се труди и полага труд в Божия дом. Бог бди също и над тези хора и ги закриля, когато те полагат труд в дома Му, но Той не възнамерява да ги спасява. Бог не ги кастри, съди, наказва, изпитва или облагородява, Той само им позволява да получат някои благословии в този живот и това е всичко. Когато тези хора се научат да размишляват и да придобиват познание за себе си и когато узнаят значението на практикуването на истината, това означава, че те са разбрали проповедите, които са слушали, и най-накрая са постигнали някои резултати. Тогава те мислят: „Да вярвам в Бог е толкова чудесно. Словата Му наистина могат да променят хората! Най-спешното нещо за мен сега е да се стремя да придобия истината. Ако не се съсредоточа върху опознаването на себе си и ако не се отърва от покварения си нрав и се задоволявам само да полагам труд, няма да придобия нищо“. Така този човек започва да размишлява: „Какъв покварен нрав имам? Как да го опозная? Как точно трябва да преодолея този покварен нрав?“. Размишленията му по тези въпроси засягат разбирането на истината и промяната в нрава и тогава има надежда за спасението му. Ако човек може да се самоанализира и да се опознае чрез дълга си, да търси истината, да работи усилено, за да удовлетвори Божиите изисквания, и да преодолее собствения си покварен нрав, той е на правилния път на вярата в Бог. Като обмисля непрестанно тези неща и се стреми към истината, той ще получи Божието просветление, озарение и напътствие. По този начин ще може да приеме да бъде кастрен от Бог и скоро след това може да бъде съден и наказан, подложен на изпитание и облагороден. Бог ще започне делото Си върху него, като го пречисти и промени.

Някои хора казват: „Вярвам в Бог и изпълнявам дълга си от много години, но никога не съм бил кастрен и не съм получил никакво просветление или озарение, камо ли да съм бил подложен на изпитания и облагородяване“. Такъв човек преживява ли Божието дело? Ако може наистина да преживява и практикува Божиите слова, как може да не е бил просветлен или озарен? Ако често разкрива покварата си, той със сигурност ще бъде кастрен. Ако не се покае, след като е кастрен, със сигурност няма никаква човешка природа и е човек, който трябва да бъде отстранен. Някои хора казват: „Често преживявам кастрене и често получавам Божието просветление и озарение и придобивам нова светлина“. Какво се случва тук? (Бог ги води.) Някои други хора казват: „Как така не съм като онези други хора, за които всичко върви гладко? Те винаги имат Божиите благословии и живеят като бебета в люлка, без да се налага да преминават през никакви бури. Защо аз винаги съм изпитван и облагородяван?“. Да те изпитват и облагородяват постоянно добро или лошо нещо е? (Добро е.) Това е добро, а не лошо нещо. Каква е целта на Бог, като изпитва и облагородява хората? (Да им позволи да опознаят покварения си нрав.) Бог не прави това, за да тормози или изтезава хората. Той го прави, за да им позволи да опознаят покварения си нрав и да видят ясно същността и истинското лице на покварата си и така да могат да се избавят от намеренията и замислите си и да постигнат покорство пред Него. Тогава те няма да полагат труд, а ще изпълняват дълга си. Когато ти искрено и официално изпълняваш дълга си на сътворено същество, твоята връзка с Бог става нормална, което води до обрат в предишната ти неправилна връзка с Него. Ако връзката между теб и Бог е като между работодател и работник, ти не можеш да получиш спасение. Ако приемаш Божието поръчение, ако можеш да се подчиниш на подредбите в Божия дом и приемаш сериозно отговорността да изпълняваш добре дълга си, твоята връзка с Бог ще е нормална. Ти ще си сътворено същество, ще можеш да се покориш на подредбите на Създателя и в сърцето си да приемеш Бог като Спасителя, и ти ще си цел на Неговото спасение. Твоята връзка с Него ще бъде на това ниво. Но ако ти винаги само полагаш труд, ако независимо какво поръчение ти възложи Бог, ти винаги го изпълняваш с нехайно отношение, без да приемаш истините принципи и без искрено покорство, като знаеш само да се трудиш и да работиш и да действаш механично, когато правиш нещата, тогава си наистина полагащ труд. Тъй като онези, които са полагащи труд, не приемат истината и никога не преминават и през минимална промяна, тяхната връзка с Бог е завинаги като между работник и работодателя му. Те никога няма да се покорят истински на Бог и Бог няма да ги признае като вярващи или като онези, които са от Него. Такива са последствията от това, че те вярват в Бог, без да се стремят към истината. То се определя от пътя, по който вървят. Ако искаш да подобриш връзката си с Бог, какво трябва да направиш? (Да вървя по пътя на стремежа към истината.) Точно така. Ти трябва да вървиш по пътя на стремежа към истината. Каква трябва да е първата ти стъпка? (Трябва да разбера как да изпълнявам дълга си.) Вярващите в Бог трябва да изпълняват дълг — това е Божие изискване. Следването на Бог се отнася към изпълняването на нечий дълг. Онези, които вярват в Бог, без да изпълняват дълг, не следват Бог. Ако искаш да следваш Бог, трябва да изпълняваш добре дълга си. Какъв аспект от истината трябва да се практикува първо, когато се изпълнява дълг? (Истината за покорството.) Правилно. Някои хора казват: „Сега това е моят дълг. Трябва да уча усилено и да постигна пробив в усвояването на английския, а после да взема изпит за TOEFL или да получа докторската си степен за няколко години. Тогава ще съм способен да се отлича в света на невярващите или може би да се справям добре в Божия дом и в бъдеще да стана водач“. Не правят ли тези хора просто планове в своя полза? (Да.) Винаги да планираш и да подреждаш нещата в полза на собствената си плът, да подреждаш не просто нещата в живота си, но също и след смъртта си — това е манталитет на невярващ. За невярващите е нормално да преминават през дните си, като мислят по този начин, защото не признават съществуването на Бог, така че могат само да мислят за плътта си и да вземат под внимание само оцеляването си, като животните. Но хората, които вярват в Бог, четат словата Му всеки ден и разбират истината, затова трябва да познават значимостта на изпълняването на дълг и причината за него. Те трябва да са наясно с тези неща, които са пряко свързани с пътя, по който човек поема във вярата си в Бог. Как трябва човек да се покори на Божието дело и да преживее Божиите слова, за да разбере истината и да постигне промяна в нрава, кои аспекти от истината трябва да се постигнат, за да изпълнява добре дълга си и да се покори на Бог, и как хората трябва да приемат Божието правосъдие и наказание, така че поквареният им нрав да се пречисти — за тях е още по-необходимо да разберат истината по тези въпроси. Това е пътят, по който трябва да върви човек във вярата си в Бог. Само като се стреми към истината по този начин, човек може да изпълнява добре дълга си и да получи Божието спасение. Бог иска да спаси и да усъвършенства хората, които се стремят към истината по този начин. Като завърши Своето дело на спасението, Бог иска да придобие няколко такива индивиди. Ако някой мисли само за това как да напредне, как да стане изтъкнат водач и колко много хора ще управлява, и колко много градове може най-накрая да владее, това са амбиции и желания. Този човек е от вида на антихристите — всички антихристи заговорничат, за да постигнат тези неща. Допустимо ли е да се заговорничи за постигането на тези неща? (Не.) Като знаят, че не е допустимо, могат ли те да се избавят от тях? (Няма да е лесно.) При обикновени обстоятелства хората действат според своите собствени намерения, за да постигнат своите цели. Действаш ли във всичко, което правиш, за да постигнеш своите собствени цели, или се самоанализираш, търсиш истината, опълчваш се на целите и машинациите си и после избираш да вървиш по пътя на стремежа към истината? Кой точно е правилният път? (Непрестанно да се опълчвам на себе си и да действам според Божиите изисквания.) Стремежът на кой вид хора е способен да постигне това? Само някой с добро сърце и честно и почтено сърце може да го постигне. Онези измамни, непримирими, нечестиви хора, които не обичат истината, не могат да го постигнат. При положение че знаят, че пътят, по който вървят, не е правилният — че е погрешният път на Павел — и че те определено няма да получат спасение, защо не тръгнат по правилния път? Защото не могат да се контролират. Това се определя изцяло от тяхната природа. То е както при хора с едни и същи заложби, които са вярвали в Бог еднакъв брой години, слушали са едни и същи проповеди и са изпълнявали еднакъв дълг, но вървят по различни пътища. Нужни са само няколко години, преди да тръгнат по различни пътища, и единият да е отстранен, докато другият е задържан. Единият има честно и почтено сърце, обича истината и върви по пътя на стремежа към истината. Дори ако някой опита да подведе такъв човек и да го подмами да върви по пътя на злото, ще го последва ли той? Няма. Той със сигурност ще го отхвърли. Той е способен да търси истината, да действа според Божиите изисквания и да изпълнява дълга си все по-добре. Другият човек обаче е относително нечестив и измамен. Той се стреми към статус и амбициите му са твърде големи. Независимо как разговарят с него за истината, той няма да се откаже от стремежа си към статус. Това е проблемът с природата му. И какъв е краят за този човек, който не приема истината и никога не може да се откаже от статуса си? Той ще бъде отстранен. Изходите на тези двама души са очевидно различни. Онзи, който е честен по сърце и се стреми към истината, започва да разбира истината все повече и повече и с по-голяма яснота, като постепенно се съгласува с Божиите намерения. Онзи, който не се стреми към истината, е способен само да разбира доктрината и не може да я приложи на практика. Защо не може да я приложи на практика? Неговите амбиции и желания са твърде големи и той не може да се избави от тях. Във всичко, което прави, той поставя на първо място своите собствени интереси, амбиции, желания, слава, придобивки и статус. Изпълнен е с тези неща и е увлечен от тях. Когато му се случи нещо, той удовлетворява първо плътта си и собствените си желания. Във всички неща действа според собствените си желания, преследва тази цел и оставя истината настрана. В резултат на това не изпълнява дълга си добре и създава бъркотия в работата, и накрая е отстранен. Не са ли точно това хората, които Божият дом отстранява? Тогава няма ли надежда за тях? Ако са способни да се покаят истински, те могат да избегнат отстраняването и ще има надежда за тяхното спасение. Но ако сърцето им остава непримиримо и се придържат отчаяно към желанията си като бясно куче, захапало кокал, тогава за тях изобщо няма надежда да получат спасение. Хората не могат да постигнат истината, ако не вървят по правилния път! Само пътят на стремежа към истината е правилният път. Само като върви по него, човек може да постигне истината. Само като се стреми към истината, човек може да има надежда да постигне Божието спасение.

Сърцата на хората, които са измамни и нечестиви, преливат от личните им амбиции, планове и кроежи. Лесно ли е да се оставят настрани тези неща? (Не.) Какво трябва да направите, ако все пак искате да изпълнявате дълга си правилно, но не можете да оставите тези неща настрани? Съществува път: природата на това, което правиш, трябва да ти е ясна. Ако нещо засяга интересите на Божия дом и е от голямо значение, тогава не бива да го отлагаш, да правиш грешки, да накърняваш интересите на Божия дом или да смущаваш делото на Божия дом. Това е принципът, който трябва да следваш в изпълнението на дълга си. Ако искаш да избегнеш накърняването на интересите на Божия дом, трябва първо да оставиш настрани твоите амбиции и желания; трябва да пожертваш донякъде своите интереси, да ги оставиш настрана и по-скоро да изтърпиш малко трудности, отколкото да накърниш Божия нрав — това е граница, която не бива да преминаваш. Ако си увредил делото на църквата, за да удовлетвориш твоите жалки амбиции и суета, какво ще е крайното последствие за теб? Ще бъдеш заместен и може би отстранен. Ти ще си предизвикал Божия нрав и може да нямаш повече възможности за спасение. Има ограничение в броя на възможностите, които Бог дава на хората. Колко възможности да бъдат изпитвани от Бог получават хората? Това се определя от тяхната същност. Ако се възползваш максимално от възможностите, които са ти дадени, ако можеш да се избавиш от своята гордост и суета и да поставиш на първо място доброто изпълнение на църковното дело, тогава имаш правилна нагласа. Сърцето ти трябва да е порядъчно, да не клони нито наляво, нито надясно. Когато имаш неправилни намерения, трябва да се молиш своевременно и да ги поправиш. Трябва да браниш интересите на Божия дом в критични моменти и да завършваш задачите си. Човек, който върши това, е правилен човек. Ако някой път, след като си завършил нещо, побързаш да кажеш: „Аз направих това“, само за да удовлетвориш суетата си, няма проблем. Бог ще го позволи. Независимо как може да мислиш, щом си завършил задачата, това ще се запомни от Него. Не е ли справедливо това? Понеже това наистина е нещо, което си завършил честно и от сърце; опълчил си се срещу собствената си плът и собствените си амбиции, изпълнил си дълга си и си изпълнил Божието поръчение, без да позволиш да се накърнят интересите на Божия дом. Божието сърце е утешено и в същото време ти изпитваш мир и радост в сърцето си. Това е щастие, което не може да се купи с пари. Ти си го спечелил с искреността си. Това е резултатът от стремежа към истината. Ако след това се похвалиш: „Хей, разбрахте ли всички, че аз го направих?“, Бог няма да възрази. Но по време на критични моменти ти трябва да поддържаш това базово ниво. Не можеш да провокираш Божия гняв или да накърняваш нрава Му. Ако можеш да спазваш това, като във всеки критичен момент задължително се хващаш за това спасително въже и сграбчваш възможността да изпълниш дълга си добре, тогава ще има надежда за твоето спасение. Ако при обичайни обстоятелства си предпазлив, но по отношение на нещата, свързани с истините принципи — онези критични моменти, когато трябва да вземеш решение и да отсъдиш, — ти не обуздаваш твоите амбиции и желания, а действаш своеволно и диктаторски, като създаваш бъркотия в църковното дело и не успяваш да поддържаш крайното базово ниво, това ще предизвика Божия нрав. Не заслужава ли това наказание? Ти най-малкото не бива да оскърбяваш Божия нрав, това е базовото ниво. Трябва да знаеш какво е Божието базово ниво и кое базово ниво трябва да отстояваш. Ако отстояваш това базово ниво по време на критични моменти и след като изпълниш дълга си, не накараш Бог да те отритне и заклейми, а вместо това да те запомни и приеме, това е добро дело. Бог не се съсредоточава върху това, което мислиш, върху това колко самодоволен или горд от постиженията си може да бъдеш. Той не се занимава с тези неща и няма да погледне сериозно на това. Всичко, което остава, е въпросът за твоята собствена промяна. Понеже можеш да хванеш спасителното въже във всички ситуации, можеш да действаш според Божиите изисквания, можеш да останеш предан и да удовлетворяваш Божието сърце в решаващи моменти и можеш да отстояваш твоето базово ниво, какво доказва това? Доказва, че ти имаш отношение на покорство към Бог. До известна степен може да се каже, че вече си удовлетворил частично Бог. Така го вижда Бог. Бог е праведен, нали? (Да.) Следователно само хората, които практикуват по този начин, са умни. Не мислете така: „Този път не изпълних дълга си достатъчно добре, за да удовлетворя Бог. Все още имаше някои недостатъци. Няма ли Той да го приеме?“. Бог няма да придиря за това. Той просто ще наблюдава дали имаш базово ниво, когато изпълняваш тази задача. Стига да не престъпиш базовото ниво и да завършиш задачата, Той ще запомни това. Ако можеш винаги да търсиш истините принципи, независимо какъв дълг изпълняваш или какви неща правиш, и дори в особено трудни ситуации не падаш под това базово ниво, тогава ти си принципен в начина, по който правиш нещата, и в начина, по който изпълняваш дълга си. Може да се каже, че твоето изпълнение на дълга ти по същество е съгласно критериите.