Дали човек може да постигне истината чрез своята вяра в Бог зависи от това дали може да приеме да бъде кастрен, докато изпълнява дълга си, или не, дали може да изпълнява нещата според принципите и дали е способен винаги да се покорява на устроеното и подреденото от Бог — това е най-решаващото. Какво означава да се покорява на устроеното и подреденото от Бог? Означава, че независимо какво ти възлага Божият дом да изпълняваш или къде ти възлага да изпълняваш дълга си, ти си способен да го приемеш от Бог. Приемането от Бог е истинска вяра и е една страна от практиката. А как човек приема това от Бог? Ти казваш: „Макар че тази работа е подредена от хора, тя е мой дълг. Какъвто и дълг да подреди църквата да изпълнявам, той идва със съгласието на Бог. Трябва да приема и да се покоря. Тогава как трябва да се отнасям към дълга си?“. Има ли Бог някакви изисквания за това как да се отнасяш към дълга си? Каква е истината, която Бог изисква хората да приложат на практика? (Да посветят сърцето си, ума си и усилията си, за да изпълняват добре дълга си.) Според този принцип, когато си мързелив и не искаш да изпълняваш дълга си, или когато имаш оплаквания, трябва да търсиш: „Къде е проблемът тук? Аз не практикувам, както го изисква Бог! Трябва да се избавя от идеите си, да се избавя от изискванията и желанията си. Трябва да променя неправилното си вътрешно състояние“. Ти трябва да си способен да се избавиш от тях. Понякога обаче има неща, които пречат на хората да се избавят. Какъв тип неща? Например някои хора винаги изпитват завист, че дългът на други хора е по-бляскав, че им позволява да си взаимодействат с много хора. Те все си мислят, че техният собствен дълг е незначителен, че хората, които срещат, докато го изпълняват, са твърде малко и това ги прави недоволни. В допълнение, заради малкия обхват на отговорностите в дълга им и малкия брой хора, които трябва да ръководят, те усещат, че нямат статус. Какъв вид мисли са това? Какъв е източникът на тези идеи? (Поквареният нрав.) Всички те идват от покварения нрав. Какви неща създава поквареният нрав? Това са лични замисли, планове, желания и амбиции. Как трябва да се преодоляват тези неща? Първо трябва да се избавиш и после чрез разнищване да осъзнаеш, че в сърцето си все още търсиш статус, вместо искрено да изпълняваш дълга си, така че да удовлетвориш Бог. Ти все още имаш амбиции и желания, ламтиш за изгодите на статуса, имаш прекомерни желания и не си се покорил на Бог. Затова идваш пред Бог и се молиш: „Боже, състоянието ми не е правилно. Моля Те, дисциплинирай ме и ме укори, моля Те, нека Твоето правосъдие и наказание да ме сполетят, за да опозная себе си и да се покая“. Ако имаш сърце на покаяние, когато дойдеш пред Бог и Го помолиш да те порицае и дисциплинира, Той ще отговори според твоя духовен ръст. Той може да те дисциплинира или може да те насочва малко по малко. Ако те дисциплинира, то е защото имаш някакъв духовен ръст. Но Той може и да не те дисциплинира и това е защото си слаб. В този случай Той може да те подкрепя и насочва малко по малко, така че да можеш да се покориш в хода на изпълнение на дълга си. Какви предпоставки са необходими, за да направи това Бог? Само когато имаш сърце на покаяние, сърце, което се покорява и сътрудничи на Бог, и сърце, което копнее и жадува за истината, Бог ще те съди, наказва и пречисти. Ако ти липсва решимост за това и не се молиш, а вместо това следваш плътта си и не се избавяш от своите замисли, амбиции и желания, дали Бог пак ще направи това за теб? Бог няма да работи в теб. Бог ще се прикрие от теб, ще скрие лицето Си от теб. На сбирките всички останали ще се чувстват извисени от проповедите, но ти винаги ще се чувстваш сънлив, без начин да се ободриш. Независимо какво става, няма да си способен да попиеш нищо от тях и това състояние ще остане безкрайно, ще продължи дори година или две, или даже три до пет години. Това означава, че Бог вече те е отритнал, Той е скрил лицето Си от теб и това е много опасно. Някой ще каже: „По какъв начин е опасно това? Аз изпълнявам дълга си. Не съм напуснал Бог. Все още чета Божиите слова, слушам химни и имам духовен живот. Все още съм член на Божия дом“. Това са просто външни проявления, които не определят нищо. От друга страна, кое е това, което има определящ ефект? Дали Бог те пази и напътства, дали Светият Дух работи върху теб и те дисциплинира. Това е същественото. А от какво зависят Божието напътствие и делото на Светия Дух? (Те зависят от човешките сърца.) Точно така. Те зависят от отношението на хората към Бог, от сърцата им, от техните копнежи и желания и от това, което търсят. Зависят от пътя, по който поемат хората. Това са най-критичните аспекти и Бог основава отношението Си към хората върху тях.

Най-спешният въпрос за разрешаване сега е как да се отнасяте към дълга си. Тъй като изпълнението на дълга е това, което най-добре разкрива дали вярата на човек е истинска или лъжлива, дали той обича истината, или не, дали избира правилния или погрешния път и дали притежава или му липсва съзнание и разум. Всички тези въпроси могат да се разкрият в изпълнението на дълга. За да пристъпиш към решаване на въпроса как да се отнасяш към дълга си, ти преди всичко трябва да разбереш какво е дългът, както и как да го изпълняваш правилно и какво да правиш, когато се натъкнеш на трудности, докато го изпълняваш — какви принципи в съответствие с какви истини да следваш и да практикуваш. Ти трябва да разбереш какво да правиш, когато разбираш погрешно Бог и когато не можеш да се избавиш от замислите си. В допълнение, в хода на изпълнение на дълга си ти трябва често да размишляваш над неправилните мисли в сърцето си, които са мисли и възгледи, принадлежащи на Сатана, и които влияят и пречат на изпълнението на дълга ти, а това може да те накара да се бунтуваш срещу Бог и да Го предадеш, докато изпълняваш дълг, и може да е причина да се провалиш в това, което Бог ти възлага — ти трябва да знаеш всичко това. Важен ли е дългът за човека? Изключително важен е. Сега това видение трябва да е ясно за вас: изпълняването на дълг е от най-голямо значение за вярването в Бог. Най-възловият аспект на вярването в Бог сега е изпълнението на дълг. Без да изпълнявате дълга си добре, не може да има реалност. Като изпълняват дълг, хората са способни да разберат Божиите намерения и могат постепенно да изградят нормална връзка с Бог. Като изпълняват дълг, хората постепенно разпознават проблемите си и започват да разбират покварения си нрав и същност. В същото време, като се самоанализират, хората могат постепенно да открият точно какво изисква от тях Бог. Сега разбирате ли в какво точно вярвате, когато вярвате в Бог? Всъщност това е вяра в истината, постигане на истината. Изпълняването на дълг позволява постигане на истината и живота. Истината и животът не могат да бъдат постигнати без изпълняване на дълг. Може ли да има реалност, ако човек вярва в Бог, без да изпълнява дълг? (Не.) Не може да има реалност. Следователно ако не изпълняваш добре дълга си, не можеш да постигнеш истината. Бъдеш ли отстранен веднъж, това показва, че не си успял да вярваш в Бог. Макар да казваш, че вярваш в Него, вярата ти вече е лишена от смисъл. Това е нещо, което трябва да се разбере напълно.

Принципите, които трябва да разбирате, и истините, които трябва да прилагате на практика, са едни и същи, независимо какъв дълг изпълнявате. Дали от теб се иска да бъдеш водач или работник, или да приготвяш ястия като домакин, или да се грижиш за някои външни въпроси, или да полагаш физически труд, истините принципи, които трябва да се спазват при изпълнението на тези различни видове дълг, са едни и същи, доколкото трябва да се основават на истината и на Божиите слова. Тогава кой е най-големият и главният сред тези принципи? Той е да посветиш сърцето си, ума си и усилията си на доброто изпълнение на дълга си и да го изпълняваш на необходимото ниво. За да изпълняваш дълга си добре и съгласно критериите, ти трябва да знаеш какво е дългът. Изобщо, какво точно е дългът? Дали дългът е твоята кариера? (Не.) Правилна гледна точка ли е да се отнасяш към дълга си като към твоя собствена кариера, да си готов да вложиш всички усилия, за да го изпълняваш добре, така че другите да видят колко си успешен и изтъкнат, като мислиш, че това придава смисъл на живота ти? (Не.) Къде е сбъркана тази гледна точка? Сбъркана е в това, че приема Божието поръчение като собствено начинание на някого. Макар че това изглежда приемливо за хората, за Бог то означава да вървиш по грешния път и да нарушаваш истините принципи и Той го осъжда. Дългът трябва да се изпълнява според Божиите изисквания и истините принципи, за да бъде в съответствие с Божиите намерения. Да престъпваш истините принципи и вместо това да действаш според човешките склонности е греховно. То се противопоставя на Бог и изисква наказание. Това е съдбата на онези глупави и невежи хора, които не приемат истината. Онези, които вярват в Бог, трябва да са наясно с това, което Бог изисква от хората. Това видение трябва да стане ясно. Първо, нека поговорим за това какво е дългът. Дълг не е твоята собствена дейност, твоята собствена кариера или твоето собствено дело. Това е Божието дело. Божието дело изисква твоето съдействие, от което произлиза твоят дълг. Онази част от Божието дело, на която човек трябва да съдейства, е неговият дълг. Дългът е дял от Божието дело — това не е твоята кариера, нито твоите домашни работи, нито твоите лични житейски работи. Независимо дали твоят дълг е да се занимаваш с вътрешни или външни работи, дали включва умствен или физически труд, това е дългът, който ти трябва да изпълняваш, това е работата на църквата, тя формира една част от Божия план за управление и е поръчението, което Бог ти е дал. Това не е твоя лична работа. Тогава как трябва да се отнасяш към дълга си? Ти най-малкото не трябва да изпълняваш дълга си, както ти е угодно, не трябва да действаш безразсъдно. Например ако отговаряш за приготвянето на храна за братята и сестрите, това е твоят дълг. Как трябва да се отнасяш към тази задача? (Трябва да търся истините принципи.) Как търсиш истините принципи? Това засяга реалността и истината. Трябва да мислиш за това как да приложиш истината на практика, как да изпълняваш добре този дълг и кои аспекти от истината включва този дълг. Първата стъпка е, че преди всичко трябва да знаеш това: „Аз не готвя за себе си. Това е моят дълг, който изпълнявам“. Включеният тук аспект е видение. Каква е втората стъпка? (Трябва да мисля за това как да сготвя добре.) Какъв е критерият за добро готвене? (Трябва да потърся Божиите изисквания.) Точно така. Само Божиите изисквания са истината, стандартът и принципът. Готвенето според Божиите изисквания е един аспект на истината. Ти най-вече трябва да вземеш под внимание този аспект на истината и после да размислиш: „Бог ми е дал да изпълнявам този дълг. Какъв е критерият, изискван от Бог?“. Тази основа е необходимост. Тогава как трябва да готвиш, така че да изпълниш Божия критерий? Храната, която готвиш, трябва да е здравословна, вкусна, чиста и да не вреди на тялото — това са подробностите в случая. Стига да готвиш според този принцип, храната, която готвиш, ще е според Божиите изисквания. Защо казвам това? Защото ти потърси принципите на този дълг и не надхвърли обхвата, очертан от Бог. Това е правилният начин да готвиш. Ти изпълни дълга си добре и го направи задоволително.

Независимо с какъв дълг изпълнявате, трябва да търсите принципите на истината, да разбирате Божиите намерения, да знаете какви са Неговите изисквания по отношение на въпросния дълг и да разбирате какво трябва да постигнете чрез него. Само по този начин можете да се трудите според принципа. Когато изпълнявате дълга си, не бива по никакъв начин да се ръководите от личните си предпочитания, да правите каквото искате, каквото правите с удоволствие или каквото би ви представило в добра светлина. Това е да постъпваш според собствената воля. Ако се осланяш на личните си предпочитания при изпълнение на дълга си, а мислиш, че това е, което Бог изисква, и че това е, което ще направи Бог щастлив, и ако упорито налагаш личните си предпочитания на Бог или ги практикуваш сякаш те са истината, и ги възприемаш като принципи на истината, тогава това не е ли грешка? Това не е да изпълняваш своя дълг и изпълнението на дълга ти по този начин няма да бъде запомнено от Бог. Някои хора не разбират истината и не знаят какво означава да изпълняваш дълга си добре. Те чувстват, че са положили усилия и са вложили сърцето си в това, опълчили са се срещу плътта си и са страдали — защо тогава никога не могат да изпълнят дълга си задоволително? Защо Бог винаги е недоволен? Къде грешат тези хора? Грешката им е, че не търсят Божиите изисквания, а вместо това действат според собствените си идеи — това е причината. Те се отнасят към собствените си желания, предпочитания и егоистични мотиви като към истина и се отнасят към тях сякаш това е, което Бог обича, сякаш това са Неговите стандарти и изисквания. Те възприемат това, което смятат за правилно, добро и красиво, като истина — това е грешно. Всъщност въпреки че хората понякога може да мислят, че нещо е правилно и че е в съответствие с истината, това не означава непременно, че то е в съответствие с Божиите намерения. Колкото повече хората смятат, че нещо е правилно, толкова по-предпазливи трябва да бъдат и толкова повече трябва да търсят истината, за да видят дали това, което мислят, отговаря на Божиите изисквания. Ако то е в разрез с Неговите изисквания и Неговите думи, значи е неприемливо, дори да смяташ, че е правилно, то просто е човешка мисъл и няма да съответства на истината, независимо за колко правилно го мислиш. Дали нещо е правилно или грешно трябва да се определя според Божиите слова. Независимо, че смятате нещо за много правилно, ако в основата му не лежат Божиите слова, то е погрешно и трябва да го отхвърлите. Приемливо е само когато е в съответствие с истината и само чрез поддържане на принципите на истината по този начин можете да изпълнявате задълженията си съгласно критериите. Какво е дълг тогава? Той е поръчение, възложено на хората от Бог, това е част от делото на Божия дом и е отговорност и задължение, което трябва да поеме всеки един от Божиите избраници. Твоя кариера ли е дългът? Личен семеен въпрос ли е? Справедливо ли е да се каже, че след като ти е поверен дългът, той става твоя лична работа? Изобщо не е така. Тогава как трябва да изпълняваш дълга си? Като постъпваш според Божиите изисквания, слова и стандарти и като основаваш поведението си на принципите на истината, а не на човешки субективни желания. Някои хора казват: „Щом ми е възложен дълг, това не е ли моя лична работа? Моят дълг е моя отговорност и не е ли моя работа това, с което съм натоварен? Ако се справям с дълга си, както го правя в личната си работа, не значи ли, че ще го изпълнявам както трябва? Ще го изпълня ли добре, ако не се отнасям към него като към лична работа?“. Тези думи правилни ли са или са грешни? Те грешат; те са в разрез с истината. Дългът не е твоя лична работа, той е Божия работа, част от Божието дело, и ти трябва да правиш каквото Бог иска; само като изпълняваш дълга си със сърце, покорно на Бог, ще можеш да си съгласно критериите. Ако винаги изпълняваш дълга си според своите представи и фантазии според наклонностите си, никога няма да отговаряш на стандарта. Само че да изпълняваш дълга си само както ти се иска не е изпълнение на дълга, защото това, което правиш, не влиза в обхвата на Божието управление, не е делото на Божия дом. Вместо това ти ръководиш своя собствена операция, изпълняваш собствените си задачи — и затова Бог не го запомня. Ясна ли ви е сега концепцията за дълга? Коя е най-основната, най-фундаменталната истина, която трябва да се приложи на практика при изпълняването на дълга? Тя е да посветите сърцето си, ума си и усилията си на това да изпълнявате дълга си добре. Защо толкова много хора все още вършат всякакви злодеяния и прекъсват и смущават работата на църквата, докато изпълняват дълга си, така че накрая биват отстранени? Защото тези хора не отдават добросъвестно всичко на Бог. Те все се опитват да се пазарят с Бог и не приемат дори частица от истината. Независимо колко от покварата си разкриват или колко злини вършат, те никога не търсят разрешение чрез истината. Те не се разкайват истински дори след като ги кастрят многократно, а продължават безскрупулно да вършат лоши неща и всякакви злодеяния, като напълно разобличават злата си същност. Божиите избраници прозират това и тези хора са разкривани и отстранявани. Наистина е непоносимо да гледаш начина, по който те изпълняват дълга си. Те не просто не са на нужното ниво, те са напълно неадекватни. Не могат дори да изпишат вежди, без да извадят очи. Тяхното полагане на труд носи повече вреди, отколкото ползи. Независимо как разговаряте с тях за истината, те не могат да я приемат и не се разкайват дори след като ги кастрят. Ако продължавате да използвате такива хора, те ще станат препятствие по пътя, препъни-камък, който пречи и прекъсва цялата работа на църквата. Кажете Ми, не трябва ли такива хора да бъдат заменяни и отстранявани? (Трябва.) Стига някой да има дори малко съзнание и разум, той може да се грижи за правилните си задачи, да изпълнява правилните си дела и да е в състояние да се самоанализира, докато изпълнява дълга си. Когато забелязва грешките си и разпознава проблемите си, той ще може да ги поправи своевременно. След като преживява това три или пет години, ще настъпят промени. По този начин той ще има основа и ще бъде относително осигурен. Освен при изключителни обстоятелства, няма как да бъде отстранен. Но онези, които вярват в Бог от години, без да приемат и частица от истината, няма как да изпълняват добре дълга си и може дори да правят неща, които да създават прекъсвания и смущения. Този вид хора естествено ще бъдат отстранени, защото те по-скоро ще умрат, отколкото да се покаят. Те са вярвали в Бог от много години, но не са много по-различни от невярващите. Те всички са неверници.

Да има твърде много лични замисли е най-голямата пречка за изпълнението на нечий дълг. Тогава какво е предварителното условие за добро изпълнение на нечий дълг? То е да се избавиш от твоите разнообразни замисли. Например когато се е случило нещо, което наистина те е разстроило, но ти имаш също да изпълняваш и дълг, тогава си изправен пред избор. Това е решаващ момент, който е много важен. Макар че може да си разстроен и да изпитваш емоции или може да имаш лични грижи, ти трябва да си способен да оставиш всички тези неща настрана и първо да изпълниш дълга си добре. Едва тогава, при обстоятелства, когато това не възпрепятства дълга ти, трябва да вземеш под внимание своите дела. Когато поставяш последователно дълга си над всичко, как се нарича това? Нарича се да уважаваш дълга си и това означава да си предан на Бог. Да се избавяш от замислите и желанията си, да се избавяш от емоциите и личните си дела, да изпълняваш дълга си добре, без нещо да те възпира, и да завършваш Божието поръчение — това означава да се избавиш, това означава да се опълчиш срещу плътта. Когато някои хора още не са изпълнявали дълг, те мислят: „Бог не ми е дал да изпълнявам дълг, но сърцето ми е напълно искрено. Защо Бог никога не вижда това?“. След това обаче, когато църквата уреди за тях да изпълняват дълг, те искат да подбират. Има някои хора, които не могат да изпълняват ролята на водач или работник, или да разпространяват евангелието, и нямат никакви други специални умения. Затова църквата им урежда да изпълняват дълг на домакин и те мислят: „Разбира се, да съм домакин е нещо, което мога да правя, но предвид заложбите и дарбите ми, не ме ли подценява църквата, като ми възлага това? Не съм ли малко свръхквалифициран за този дълг?“. Те привидно приемат църковните подредби, но изпитват емоционална съпротива и това им пречи да работят усърдно върху дълга си. Те изпълняват само малка част от него, когато са в добро настроение, и не го изпълняват, когато са в лошо настроение, като пренебрегват братята и сестрите. Защо имат тези чувства и реакции? Това ли е отношението, което човек трябва да има към дълга си? Тези хора не са доволни от дълга си. Какъв е източникът на това недоволство? (Дългът, който им е даден, не удовлетворява плътските им предпочитания.) А ако те са удовлетворени, ще бъдат ли тогава щастливи? Не е задължително. Те може да не са щастливи дори ако бяха удовлетворени, защото са хора, чиито сърца никога не могат да постигнат доволство. Така се отнасят към дълга си хората, които не се стремят към истината. Хората винаги искат да изпълняват дълг, който е достолепен и ги кара да изглеждат добре, и също искат да е лесен и физически удобен. Те не искат да търпят вятъра и слънцето или да понасят каквото и да е страдание в дълга си. На всичкото отгоре те все пак искат да са способни да разбират истината и да получат Божията благодат и благословия чрез дълга си. Те искат всички тези неща. В крайна сметка дори искат Бог да им казва, че са изпълнили дълга си добре. Не е ли това пожелателно мислене от тяхна страна? Ако не можеш да се избавиш от това пожелателно мислене, ти няма да можеш да изпълняваш добре дълга си. В миналото често просто заявявах, че този вид хора не се стремят към истината, но сега се изразявам по-точно и казвам, че те са твърде алчни и непокорни, не са ни най-малко предани към дълга си и не се покоряват истински на Божието поръчение. Тогава как точно трябва да практикувате избавяне от замислите си? От една страна, трябва да се въздържате и да им се опълчите. От друга, трябва да се молите и да имате желание да се покорите. Трябва да кажете: „Боже, ти си устроил и подредил този дълг за мен. Макар че имам плътски избор и не искам да изпълнявам този дълг, аз искам да Ти се покоря според моята лична воля. Просто съм твърде покварен и непокорен и качеството на човешката ми природа не е добро. Моля те, дисциплинирай ме!“. Няма ли това да ти позволи да изпълняваш дълга си с по-голяма чистота? Ако някой упорства в придържането към собствените си желания и отказва да се избави от тях, ако винаги вижда славата на избраните за водачи и как избраните да разпространяват евангелието се срещат с много хора и придобиват познание и опит, и след това не иска да изпълнява своя дълг, дали това е отношение на покорство? Дали е отношение на приемане на Божиите устройства и подредби? (Не.) Ти отиваш на запад, когато Бог ти казва да вървиш на изток, и се оплакваш и разбираш погрешно Бог, защото Той не ти е дал да отидеш на запад. Ти винаги се бориш срещу Бог, тогава Светият Дух ще работи ли все още в теб? Със сигурност няма. Какви състояния и проявления изплуват, когато Светият Дух не работи в някого? Такъв човек няма да разбира Божиите слова, когато ги чете. Когато слуша общения и проповеди, нищо няма да има смисъл за него и дори все ще го оборва дрямка. Няма да е способен да прозира нищо, което му се случва. Винаги ще предполага и ще се съмнява: „Другите хора могат да разбират Божиите слова толкова добре. Защо аз не придобивам никаква светлина от четенето им? Техните състояния са винаги толкова чисти и освободени. Защо аз винаги се чувствам толкова огорчен, емоционален и притеснен? Всичко върви толкова гладко за тях. Те имат Божието напътствие. Защо аз го нямам?“. Той не може да види причината за всичко това. Няма отношение на покорство пред Бог. Винаги изисква Бог да удовлетвори желанията му, преди да вложи повече усилия в дълга си. Ако не получи това, което иска, става негативен, противопоставя се и не изпълнява дълга си. Ще работи ли Бог в такъв човек? На него му липсва истинска вяра и е пълен с непокорство и противопоставяне. Бог може само да го остави настрани.

Как хората трябва да се отнасят към дълга си? Те трябва да се покорят на Божиите устройства и подредби и да се избавят от всичките си собствени замисли. Какви замисли имат хората? (Техните намерения, планове и плътски предпочитания.) Да кажем например, че има семейство домакин, което ти наистина обичаш да посещаваш. Те приготвят чудесна храна, къщата им е красива, имат климатик и отопление. Казваш си: „Само ако можех да живея там!“. И после се молиш: „Боже, може ли да ми позволиш да живея с това домакинско семейство? Знам, че ламтя за спокойствие и удобства, но не мога да се опълча на това желание. Вземи предвид малкия ми духовен ръст и ми позволи да ида там! Обещавам, че ще изпълнявам усилено дълга си, ще съм предан и няма да Те предам или да Те натъжа“. Молиш се така около две седмици, а после за теб е уредено да идеш на някакво място с ужасни условия и ти се разстройваш. Вътрешно се оплакваш: „Не се ли предполага Бог да проучва внимателно дълбините на сърцата ни? Бог няма и най-малка идея какво е в сърцето ми. Помолих за нещо хубаво и Той ми даде нещо отвратително. Сякаш умишлено ми се противи“. И тогава в теб се надига противопоставяне и казваш: „Боже, ако Ти няма да ме удовлетворяваш, тогава и аз няма да Те удовлетворявам. Няма да изпълнявам усилено дълга си. И няма да работя усилено, докато не получа каквото искам“. Това вярване в Бог ли е? Изпълнение на дълга ти ли е? Това е бунтуване срещу Бог, това е непримирим нрав. Ти казваш: „Ако Бог не ме удовлетворява, и аз няма да Го удовлетворявам. Това ще е отношението ми към изпълнението на дълга ми. Ако ще изпълнявам дълга си, Бог трябва да ми достави някакво удоволствие. Как така другите хора живеят в хубави къщи, а аз — не? Как така другите изпълняват дълга си в хубава обстановка, а аз трябва да изпълнявам моя в бедна? Защо Бог не удовлетворява изискванията ми, макар да изпълнявам дълга си?“. От този вид са оправданията, които продължаваш да си повтаряш. Има ли в това отношение на покорство към Бог? Това да изпълняваш дълга си със съвест и разум ли е? Казвал съм тези думи преди: „Ти в никакъв случай не трябва да съперничиш на Бог“. Това е съперничество с Бог. Когато си съперничиш с Бог, какво отношение ще възприеме към теб Бог? (Бог няма да работи. Той ще ме остави настрана.) Бог ще те остави настрана и ще те пренебрегне. Ще бъде ли Бог сериозен с теб? Няма. Ако си направил някаква незначителна злина и тя не е тежка, Той ще те задържи и ще те накара да полагаш труд по-дълго. Но ако си извършил твърде много злодеяния и сериозно си прекъснал и смутил работата на църквата, тогава ще бъдеш премахнат. Когато си задържан, за да полагаш труд, ако в даден момент се покаеш, Бог ще те просветли. Ако никога не се покайваш и винаги си съперничиш с Бог, тогава наистина си твърде нечестив и твърде упорит — и кой най-накрая ще претърпи загуба? Ти. Ти трябва да виждаш ясно това: съперничеството с Бог е най-притеснителното нещо и е най-големият проблем. Когато всичко върви добре, хората мислят, че вярването в Бог е чудесно и нямат представи за Бог. Но когато ги сполети малко бедствие или нещастие, те започват да имат представи за Бог, и то толкова много, че дори се оплакват от Него и се осмеляват да надигнат глас срещу Него: „Съществува ли изобщо бог? Къде е той? Аз съм върховният владетел. Аз съм най-великият. И се осмелявам да съпернича на бог. Какво изобщо може да ми направи той?“. Бог няма да ти направи нищо. Разкрило се е обаче, че ти си подъл, непримирим и неприятен. За какво се отнася това, че си неприятен? Означава, че ти не обичаш положителните неща. Не си готов да се покориш на Бог и дори когато знаеш, че Той е Бог, не можеш да Му се покориш. За теб е много трудно да приемеш истината. Ти си непримирим, невеж и упорит. Бог никак не харесва такива хора. За теб ще е много трудно да продължаваш да изпълняваш дълга си и може да бъдеш разкрит и отстранен, преди да можеш да положиш труд до края. Това е изходът. Вече е много ясно видимо. Не е ли това опасно? (Да.) Като знаят, че е опасно, какво трябва да правят хората? Най-напред те трябва да знаят кои са. Трябва да знаят мястото си и също да знаят какво са. Хората са сътворени същества, които безусловно не трябва да съперничат на Бог. Ако го правят, това няма да доведе до никакви резултати. Ако Бог иска да ти даде нещо, дори ако ти не го искаш и не молиш за него, Той все пак ще ти го даде — това е Божията праведност. Ако Бог не планира да ти даде нещо, ако не гледа на теб благосклонно, тогава няма смисъл да Го молиш за това. Ако Той планира да ти даде нещо, ако види, че ти трябва да бъдеш насочван, подпомаган и благословен, тогава Той ще ти го даде, без дори да Го молиш. Ако Той планира да те изпита или да те разкрие, тогава ще го направи целенасочено и няма смисъл да Го умоляваш. Това е нравът на Бог. Хората не трябва да решават как да се отнасят към Бог въз основа на Божието отношение. Какво трябва да правят тогава? (Да се покоряват на Бог във всички неща.) Точно така, те трябва да се покоряват. Да се покоряваш на Божиите устройства и подредби е най-висшата мъдрост и човек, който прави това, притежава разум в най-голяма степен. Онези надменни, самоправедни индивиди мислят, че са толкова умни и толкова пресметливи. Едно е да се опитваш да играеш номера на другите хора — това е разкриване на твоята поквара, — но ти категорично не трябва да се бориш срещу Бог, като играеш дребни номера. Не трябва да заговорничиш срещу Бог. Защото след като предизвикаш гнева Му, ще те сполети смърт.