Вярвали сте в Бог през всичките тези години и макар че разбирате някои истини, в сърцето на всеки от вас има собствени тълкувания, вярвания и фантазии — и всички те са в пълен разрез с истината и с Божиите намерения и им противоречат. Какви са тези неща? Това са представите на хората. Макар че човекът не притежава никаква истина, умът му е способен да създаде много представи и фантазии и всички те не съответстват на истината. Всичко, което е в противоречие с истината, се отнася до представите и фантазиите на човека. И така, как се появяват представите на човека? Има много различни причини. Отчасти това се дължи на обуславянето на традиционната култура, както и на разпространяването и втълпяването на знания, на влиянието на обществените тенденции и семейните учения и т.н. В Китай — държава, в която от хиляди години властва атеизмът — какво разбиране и определение за Бог имат хората? Макар че Бог е невидим и неосезаем, Той наистина съществува, Той може да прелита тук и там във въздуха, да идва и да си отива без следа, да се появява и да изчезва внезапно, може да преминава през стени без ограничение от материя или пространство, има огромни способности и е напълно всемогъщ — това са представите и фантазиите на хората за Бог. И така, как се появяват представите и фантазиите на хората? Те са свързани предимно с възпитанието и обуславянето на традиционната култура. Учението на атеизма съществува в Китай от хилядолетия и отдавна е посяло атеистичните си семена в най-съкровените кътчета на сърцата на хората. През това време Сатана и всички видове зли духове са извършили много знамения и чудеса сред хората, за да ги подведат и контролират. Тези неща се разпространяват надлъж и нашир сред хората и имат ужасно въздействие. Тези зли духове действат безразсъдно, за да подвеждат, заблуждават и вредят на хората, и така хората са развили много представи и фантазии за Бог. В заключение, представите и фантазиите на хората произлизат изцяло от нечестивото обществено обуславяне и индоктриниране от страна на Сатана. От древни времена до днес, поколение след поколение, хората са приемали учението на Сатана и са получавали разпространението и индоктринирането на традиционната култура и знания, и така са си създали всевъзможни представи и фантазии. Макар че тези неща не са оказвали пряко влияние върху работата, обучението и нормалния живот на хората, именно тези представи и фантазии са огромно препятствие пред това хората да приемат и да се покорят на Божието дело. Дори когато хората са приели Божието дело, тези неща все още представляват голяма пречка за опознаването и покоряването на Бог, което води до това те да имат много слаба вяра, често да се чувстват негативно настроени и слаби и да им е много трудно да остават непоколебими в изпитанията дори след много години, прекарани във вяра в Бог. Това са последствията от съществуването на представите и фантазиите.

Повечето хора вярват, че вярата в Бог означава да правиш добри неща и да бъдеш добър човек. Например те вярват, че човек е вярващ в Бог само ако дава милостиня на бедните. Ако някой прави множество добри неща и другите го хвалят, той благодари на Бог от сърце и казва на хората: „Не ми благодарете. Трябва да благодариш на Бог на небето, защото именно Той ме научи да правя това“. След като получи похвали от хората, той се чувства толкова доволен и утешен и вярва, че вярата в Бог е нещо добро, че хората са го утвърдили и че със сигурност и Бог ще го утвърди. Откъде идва това чувство на утешение? (От неговите представи и фантазии.) Дали чувството му на утешение е истинско, или фалшиво? (Фалшиво е.) Но за него то е истинско и той се чувства много приземен, практичен и реален, защото това, към което се е стремял, е чувството на утешение. Как се появява това чувство на утешение? Това фалшиво впечатление е възникнало поради неговите представи и именно представите му са го накарали да мисли, че така трябва да изглежда вярата в Бог, че той трябва да бъде такъв тип човек, че трябва да действа по този начин, че Бог непременно ще бъде доволен от него, защото е направил тези неща, и че накрая непременно ще постигне спасение и ще влезе в небесното царство. Откъде идва това „непременно“? (От представите на хората.) Техните представи и фантазии им дават тази сигурност и това фалшиво впечатление и ги карат да се чувстват толкова удобно. А как в действителност Бог оценява и определя този въпрос? Това е само вид добро поведение, извършено в съответствие с представите на хората и с тяхната човешка доброта. Един ден този човек прави нещо, което противоречи на принципите, и бива кастрен, а след това открива, че Божиите критерии за оценка на добрите хора не са такива, каквито си ги е представял, и че в Божиите слова не се казва нищо подобно, и затова се противопоставя и си мисли: „Нима не съм добър човек? През всичките тези години бях добър човек и никой никога не каза, че не съм добър човек. Само Бог казва, че не съм добър човек!“. Тук няма ли проблем? Как се е появил този проблем? Той се е появил поради неговите представи. Кой е главният виновник за това? (Представите.) Основният виновник са представите на хората. Представите на хората често ги карат да разбират погрешно Бог и често да поставят всевъзможни изисквания пред Бог и да Го съдят, да имат всевъзможни критерии за оценка на Бог. Те карат хората често да използват определени погрешни мисли и възгледи, за да оценяват дали нещата са правилни, или погрешни, дали някой е добър, или лош, и за да преценяват дали някой е предан на Бог и дали има вяра в Бог. Каква е първопричината за тези грешки? Това са представите на хората. Представите на хората може да не влияят на това с какво се хранят или как спят, може да не влияят на нормалния им живот, но те съществуват в съзнанието и в мислите им, вкопчват се в тях като сянка и ги следват през цялото време. Ако не си способен да ги преодолееш навреме, те постоянно ще контролират мисленето ти, преценката ти, поведението ти, познанието ти за Бог и отношението ти с Бог. Сега ясно ли виждате това? Представите са основен проблем. Това, че хората имат представи за Бог, е като стена, която стои между тях и Бог, която им пречи да видят истинското лице на Бог, която им пречи да видят истинския нрав и истинската същност на Бог. Защо е така? Защото хората живеят сред представите си и сред фантазиите си и използват представите си, за да определят дали Бог е прав, или не, както и за да оценяват, съдят и заклеймяват всичко, което Бог прави. В какво състояние често изпадат хората, когато правят това? Могат ли те наистина да се покорят на Бог, когато живеят сред представите си? Могат ли да имат истинска вяра в Бог? (Не, не могат.) Дори когато хората действително се покоряват малко на Бог, те го правят според собствените си представи и фантазии. Когато човек се осланя на своите представи и фантазии, това се петни с лични неща, които са от Сатана и от света, и които са в разрез с истината. Проблемът с представите на хората за Бог е сериозен. Това е основен въпрос между човека и Бог, който спешно трябва да бъде разрешен. Всеки, който идва пред Бог, носи представи, носи всякакви подозрения към Бог. Или може да се каже, че носи безброй погрешни разбирания за Бог пред лицето на всичко, което Бог му дарява, пред лицето на подреденото и устроеното от Него. И какво ще стане с отношението между него и Бог? Хората постоянно разбират Бог погрешно, постоянно са подозрителни към Бог и постоянно използват собствените си критерии, за да оценяват дали Бог е прав, или не, за да оценяват всяко Негово слово и дело. Какво е това поведение? (Това е бунтарство и непокорство.) Точно така, хората се бунтуват срещу Бог, предизвикват Го и Го заклеймяват, хората съдят Бог, хулят Го и се състезават с Него, а в по-тежки случаи искат да дадат Бог на съд и да влязат в „решителна борба“ срещу Него. Кое е най-тежкото ниво, до което могат да достигнат представите на хората? Това е отричането на Самия истински Бог, отричането на това, че Неговите слова са истината, и заклеймяването на Божието дело. Когато представите на хората достигнат това ниво, те естествено отричат Бог, заклеймяват Бог, сипят хули срещу Бог и предават Бог. Те не само отричат съществуването на Бог, но отказват да приемат истината и да следват Бог — това не е ли плашещо? (Да, така е.) Това е плашещ проблем. Може да се каже, че представите са напълно вредни за хората, без нито една полза. Затова днес разговаряме и разнищваме какво представляват представите и какви представи таят хората — това е толкова необходимо. Какви представи възникват у вас обикновено? Кои от вашите мисли, разбирания, преценки и възгледи се отнасят до вашите представи? Не си ли заслужава да помислите върху това? Поведението на хората не се свързва с представите им, но мислите и възгледите, които стоят зад това поведение, са пряко свързани с представите им. Представите на хората не излизат извън обхвата на Божието дело. Първо: различните представи, които хората имат по отношение на вярата в Бог. Тоест хората имат различни фантазии и определения за вярата в Бог, за това какво трябва да придобият от вярата си в Бог и по какъв път трябва да вървят във вярата си в Бог, и така стигат до най-различни представи. Второ: представите на хората за въплъщението на Бог. Хората имат дори още повече фантазии и определения за въплъщението и така естествено се стига до това да имат много представи — тези неща са взаимосвързани. Трето: представите, които имат хората за Божието дело. Хората имат различни фантазии и определения за истината, която Бог изразява, за нрава, който Бог разкрива, и за начина, по който Бог върши делото Си, и така се стига до това да имат много представи. Можем да разбием тези три точки още по-подробно, но те по принцип обхващат всички представи на хората, така че нека разговаряме за тях една по една.

Сега да поговорим по първата точка — за различните представи, които хората имат за вярата в Бог. Този вид представи са донякъде широки по обхват. Независимо дали хората са чужди на вярата в Бог, или са вярвали в Бог и преди, те имат много представи и фантазии, когато за пръв път започнат да вярват в Бог. Когато за пръв път започнат да четат Библията, хората усещат прилив на вълнение в сърцата си и си мислят: „Ще бъда добър човек. Ще попадна в рая“. След това започват да имат най-различни фантазии и определения или установени идеи за вярата в Бог и със сигурност стигат до това да имат различни представи. Например хората си представят най-различни неща за това какви трябва да бъдат, след като започнат да вярват в Бог. Някой казва: „След като започна да вярвам в Бог, повече няма да пуша, да пия или да играя хазарт. Няма да ходя на тези нечестиви места. Ще говоря учтиво с хората и ще ходя с усмивка на лице“. Какво е това? Това представа ли е, или е начинът, по който хората трябва да се държат? (Това е начинът, по който хората трябва да се държат.) Това е израз на нормална човешка природа и хората трябва да се държат по този начин. Това не е представа, нито фантазия — този начин на мислене е напълно рационален и разумен. Някой по-възрастен брат казва: „Аз съм стар и съм вярвал в Бог през всичките тези години. Трябва да давам пример на младите хора с начина, по който говоря и правя нещата. Не трябва да се кикотя или да се държа неподобаващо за възрастта си. Трябва да изглеждам достоен и културен, да имам поведение на изискан джентълмен“. Затова когато говори на младите хора, той има сериозно изражение и бълва литературни думи и фрази, а когато младите хора го видят, се чувстват неудобно и не искат да се доближат до него. Братята и сестрите танцуват и възхваляват Бог на събирания, а старият брат счита, че трябва да контролира похотта в очите си и да гледа само това, което е подобаващо, затова се въздържа да гледа, но все пак мърмори в сърцето си: „Тези млади хора живеят толкова свободно. Защо аз живея с чувство на огорчение? Все пак е необходимо човек да се чувства малко огорчен, когато вярва в Бог, защото кой ме е накарал да остарея толкова!“. Казва си, че не трябва да гледа танцьорките, но все пак ги поглежда крадешком и е ясно, че се преструва. Как се появява тази преструвка? Как се стига до това смутно състояние? Дотук се стига, защото има фантазия за поведението и израженията, които би трябвало да има, когато вярва в Бог, и подвластни на тази фантазия, речта и действията му стават потайни и притворни. Например, когато пеят на събирания, някои хора пляскат с ръце по време на песента, отпускат се, но този стар брат е претръпнал и притъпил сетивата си като мъртвец, без никаква жизненост или човешко подобие. Той вярва, че понеже е стар, трябва да изглежда като старец, а не да се държи като дете, което е наивно и кара хората да му се смеят. Накратко, всичко, което изразява, е само преструвка и той просто се заставя да си придава важност. Израстват ли духовно другите хора, когато станат свидетели на такова притворно поведение? (Не.) Как се чувстваш ти, когато видиш това? Първо, чувстваш, че той е лицемерен, и това те кара да се чувстваш неудобно. Второ, чувстваш, че той е фалшив, появява се и чувство на гадене и отвращение, а когато говориш с него, се чувстваш задушен и възпрян, неспособен си да говориш свободно. Ако не внимаваш, ще ти изнесе лекция: „Вижте в какво сте се превърнали вие, младежите, толкова дълбоко сте покварени! Храните се добре и носите хубави дрехи, храните се така, както ние правехме това на Нова година и на други празници, но пак сте придирчиви и недоволни. Когато бяхме малки, единственото, което имаше за ядене, бяха житна плява и диви билки“. Той се хвали със старшинството си и изнася лекция на другите, а младите хора го избягват. Той не разбира това и дори критикува младите, че не уважават по-възрастните и се държат лошо. Не са ли именно тези неща, които той казва, обременени с представи и човешка воля, не са ли те в несъгласие с истината и не са ли те неспособни да послужат за духовно израстване на другите? Всичко това обаче е дреболия. Това, което е от особено значение, е следното: може ли той да разбере истината, като действа по този начин? (Не.) Това полезно и благотворно ли е за навлизането в истината реалност? (Не.) Като практикува и се държи по този начин, като живее така ден след ден, може ли това да му позволи да живее пред Бог? Замислял ли се е някога: „Моето разбиране за вярата в Бог съгласно истината и Божиите изисквания ли е? Какво изисква Бог? Какъв тип човек обича Бог? Има ли някакво несъответствие между моето разбиране и това, което Бог изисква?“. Със сигурност той никога преди не се е замислял върху тези въпроси. Ако тогава си ги беше задал, дори да не беше стигнал до отговорите, нямаше да се държи по такъв глупав начин. Каква е тогава първопричината да действа по този начин? (Представите.) А каква е първопричината за появата на представите му? Първопричината е, че има погрешно разбиране за това как хората, които вярват в Бог, трябва да се държат и да се изразяват. А как се е появило това погрешно разбиране? Какъв е неговият източник? Това се дължи на обуславянето на традиционната култура и поученията, давани от учителите в училище. Например младите хора трябва да уважават старите и да обичат децата, а възрастните хора трябва да се държат подобаващо за тяхната възраст и т.н. Затова той развива различни странни поведения, като понякога се държи странно, понякога има странни изражения, но във всеки случай не изглежда съвсем нормално. Независимо дали се държи странно, или има странно изражение, щом не разбира истината или Божиите изисквания и не търси истината, тогава това, което прави, със сигурност ще бъде далече от истината. В един толкова прост въпрос — просто някакво външно поведение — хората вършат тези абсурдни неща, защото имат вкоренени в сърцата си представи. Когато хората не разбират истината, когато не разбират Божиите слова и когато не разбират Божиите намерения, тогава те няма да разбират какви са критериите, които Бог изисква от тях. Когато възрастните хора не разбират критериите, които Бог изисква от хората, те проявяват странно поведение и имат странни изражения и абсурдни действия. Когато младите хора не разбират изискваните от Бог критерии и когато вярата им в Бог се основава на техните представи и фантазии, тогава те също проявяват определени неправилни изражения и поведения. Какви неправилни поведения и изражения проявяват? Например някои млади хора виждат в Божиите слова това, че Бог изисква от хората да живеят чисто и открито, бодро и весело, като деца, и си мислят: „Винаги ще бъдем малки деца пред Бог и никога няма да пораснем, затова трябва да ходим и да говорим като деца. Сега вече знам как да бъда един от Божиите избраници и последовател на Бог и сега разбирам какво е да бъдеш като дете. Преди бях измамен и се правех на толкова изтънчен, претръпнал и тъпоумен, но в бъдеще трябва да се държа по-бодро и по-весело“. След това наблюдават как се държат младите хора в обществото в днешно време и след като стигнат до определен извод как да се държат, започват да го практикуват сред братята и сестрите, като говорят на всички с детски глас, напрягат гърлата си, когато говорят, и говорят със сладък, детски тон. В ума си мислят, че само този вид глас е детски глас, но едновременно с това правят някои странни жестове, които карат хората да се чувстват невероятно неловко и неудобно. Те не са разбрали какво има предвид Бог под това да бъдеш чист и открит, бодър и весел като дете, и всичко, което правят, е само външно поведение — преструване, подражаване и маниерничене. Разбирането на такива хора е изопачено. Какъв е най-големият проблем тук? Те не само не са способни да разберат точно смисъла на Божиите слова, но точно обратното — смесват Божиите слова с поведението, действията и тенденциите на невярващите. Това не е ли грешка? Те не идват да търсят пред Бог, не четат Божиите слова и не търсят истината. Вместо това анализират и изучават нещата, като използват собствения си интелект, или търсят теоретична основа сред невярващите, в традиционната култура или в научното познание. Това не е ли грешка? (Да, така е.) Това е най-голямата грешка. Къде в знанието на невярващите има истина? Ако търсите основа за това как да се държите, можете да търсите истината само в Божиите слова. Във всеки случай, независимо от това до какво ниво на разбиране могат да достигнат хората, всяко едно от Божиите слова и всяко едно от Неговите изисквания към човека са практически и подробни и съвсем не са толкова прости, колкото изглеждат в човешките представи и фантазии. Божиите изисквания към човека не са украшение за външния им вид, не са прости поведения, още по-малко са просто начин на действие, а по-скоро са критериите, които Бог изисква от хората. Те са принципите и критериите, според които човек трябва да се държи и да действа, и тези принципи са онова, което хората трябва да овладеят и да притежават. Ако не разговарям ясно по тези подробни проблеми, тогава хората ще разберат само някаква доктрина и ще им бъде трудно да навлязат в истината реалност.

Това, за което току-що разговаряхме, са представите и фантазиите на хората за вярата в Бог по отношение на тяхното външно поведение. Какви други неща знаете вие по отношение на външното поведение? Когато говорим за представи, те правилни ли са, или са погрешни? (Погрешни са.) Положителни ли са, или са негативни? (Негативни са.) Те определено противоречат на Божиите изисквания и на истината. Те не са в съгласие с истината. Независимо дали хората си ги измислят от нищото, или имат някаква основа, във всеки случай нито една от тях няма нищо общо с истината. И така, каква е целта на общението за тези представи и тяхното разнищване? Тя е, първо, да накараме хората да осъзнаят какво представляват представите и едновременно с това, като знаят, че това са представи, да им позволим също да разберат какво е истината, преди да навлязат в нея. Целта е да се позволи на хората да разберат същността на истината, която е те да дойдат истински пред Бог. Независимо колко разумни са твоите представи или колко голяма основа имат те, все пак това са представи. Те не са истината, нито могат да заместят истината. Ако считаш представите за истината, тогава истината няма да има нищо общо с теб, ти няма да имаш нищо общо с вярата в Бог и вярата ти ще бъде безполезна. Независимо колко много работиш или колко пътища изминаваш заради Бог, или колко висока цена плащаш за Бог, какъв ще бъде крайният резултат, ако правиш всичко това въз основа на своите представи и фантазии? Нищо от това, което правиш, няма да има нищо общо с истината или с Бог. Бог ще го заклейми и няма да го одобри — това са полезните и вредните резултати. Сега трябва да разберете колко важно е човек да преодолее представите и фантазиите си.

Каква е първата стъпка за преодоляване на вашите представи? Това е да прозрете и да разпознаете какво представлява представата. Когато Божият дом за пръв път започна да снима филми, в екипа на филмовата продукция се случи нещо отблъскващо, свързано с представите на хората. Спирам се на този въпрос, за да го разнищя сега, не за да заклеймя някого, а за да ви дам възможност да станете по-проницателни, така че да си спомняте за този въпрос и да задълбочите разбирането си за представите чрез него, както и да знаете колко вредни за хората са представите. Ако не говоря за този въпрос, тогава може да си помислите, че той не е нещо важно. Обаче след като го разнищя, вие със сигурност ще поклатите глава и ще се съгласите, че това е нещо важно. Когато става въпрос за правене на филми, възниква въпросът какъв цвят и стил на облекло да се избере. Някои хора бяха особено консервативни и по-специално използваха тъмно сиво и каки. Бях озадачен от това и се чудех за какво става дума. Защо избираха тези цветове за облеклото? Всички тъмно сиви и каки цветове правеха цялата сцена особено мрачна и когато я видях, се почувствах много неудобно. Защо не са избрали нещо по-цветно? Вече бях казал, че дрехите може да бъдат цветни и че стилът трябва да е подходящ и елегантен. Защо тогава хората поставяха Божиите слова и изискванията на Божия дом на заден план и не им обръщаха внимание, а вместо това избираха тъмно сиви и каки тъкани за направата на дрехите? Защо се държаха по този начин? Не си ли струва да се замислим върху това? Каква беше първопричината за това? Хората не разбираха истината, не се вслушваха в казаното и не бяха покорни — първопричината бе, че хората имат в себе си природа, която предава Бог. Каква е тази природа? Какъв е този нрав? Най-същественото е, че хората не обичат истината и могат да откажат да приемат истината, а сърцата им са закоравели. Хората казват, че са готови да се покорят на Божиите подредби и че са готови да търсят истината, но когато вършат нещата, ги вършат просто в зависимост от собствените си предпочитания, за да постигнат собствените си цели. Ако ставаше въпрос за личния ти живот, тогава нямаше да е голям проблем да правиш всичко, както ти се иска, тъй като това се отнася само до твоето навлизане в живота. Обаче сега ти изпълняваш дълга си в църквата и последствията от това, че действаш по този начин, засягат Божието дело и Божията слава, а това засяга репутацията на църквата. Ако хората постъпват безразсъдно според собствената си воля, има опасност да опозорят Бог. Божият дом не се намесва в начина, по който хората се обличат — принципът е да изглеждате прилично и подходящо, така че това да спомага за духовното израстване на другите, когато те ви виждат. Подходящо ли е обаче някой да предложи да се носи тъмно сиво и каки, когато се снима филм? Каква беше същността на този проблем? Тя беше в това, че хората вършеха нещата въз основа на своите представи и смятаха тъмно сивото и какито за знак и символ на човек, който вярва в Бог и Го следва. Може да се каже, че те определяха тези цветове като цветове, които са в съгласие с истината, с Божиите намерения и с Божиите изисквания. Това беше грешка. В тези цветове сами по себе си няма нищо лошо, но ако хората вършат неща въз основа на своите представи и превръщат тези цветове в някакъв символ, тогава това е проблем. Това последствие беше предизвикано от представите на хората, а тези идеи и практики се появиха, защото тези представи бяха в сърцата на хората. Хората се отнасят към тези представи и фантазии, сякаш са истината, считат тъмно сивото и какито за символ на облеклото на вярващите в Бог, а същевременно поставят истината, Божиите слова и Божиите изисквания настрана и ги изключват, като ги заменят с представите и критериите на хората — това бе първопричината на проблема. Всъщност изборът на цветове и стилове на облеклото е нещо външно, което няма нищо общо с истината, но тези абсурдни неща се случиха заради представите на хората и създадоха определено негативно въздействие, затова беше необходима истината, за да се разреши въпросът.

Във вярата на хората в Бог, независимо с какъв въпрос се сблъскват или пред какъв проблем се изправят, у тях постоянно възникват представи и те продължават да ги използват. Винаги живеят сред представите си и са възпирани, обладавани и контролирани от представите си. В резултат на това мислите, поведението, начинът на живот, принципите на поведение, житейската насока и целите на хората, както и начинът, по който се отнасят към Божиите слова и към Божието дело, са все оцветени от техните представи и те изобщо не са свободни и волни с истината. Понеже вярват в Бог по този начин и винаги се вкопчват в представите, след 10 или 20 години, та чак до днес, представите, които хората са имали в началото, остават непокътнати. Никой не ги е разнищвал, самите хора никога не са ги изследвали, а още по-малко са приемали да бъдат кастрени. Хората никога не са се заемали сериозно с тях и затова, независимо колко дълго са вярвали в Бог, жънат ли резултати, или не? Определено не жънат резултати. Отношението между човек и Бог постепенно се подобрява чрез процеса на постоянно разнищване и разбиране на представите, а след това и на тяхното преодоляване — няма ли в това практическа страна? (Да, така е.) Ако твоите представи обаче остават постоянно на етапа, на който са били, когато за пръв път си започнал да вярваш в Бог, тогава може да се каже, че отношението ти с Бог изобщо не се е подобрило. Когато става въпрос за вярата в Бог, кои други представи, на които разчитате, за да живеете, не сте преодолели? Кои представи винаги считате за правилни, за неща, които са в съгласие с истината, и за които вярвате, че не представляват проблем? Кои представи могат да влияят на поведението ти, на стремежа ти и на възгледите ти за вярата в Бог, което да доведе до това да си винаги равнодушен в отношението си с Бог и в него да няма нито близост, нито отдалеченост? Погрешно вярваш, че много обичаш Бог, че вярата ти в Бог и предаността ти към Него са пораснали, че решимостта ти да страдаш е пораснала, докато всъщност според Бог ти изобщо нямаш ни най-малката истина реалност. Всички вие трябва да разнищите този въпрос и всеки от вас със сигурност ще има много представи, на които разчита, за да живее, които все още са налице и които не е преодолял. Това е много сериозен проблем.

Дадох три примера за представите, които хората имат относно вярата в Бог, така че сега вие осъзнавате ли по-добре какви представи имате относно вярата в Бог? (Да.) Тогава Ми кажете какви други представи и фантазии могат да попречат на хората да практикуват истината и да повлияят на изпълнението на дълга им и на нормалните им отношения с Бог, т.е. представи, които могат да попречат на хората да дойдат пред Бог и които имат пряко въздействие върху това те да познаят Бог? (Една доста силна представа, която имам, е това, че вярвам, че ако мога да изпълнявам нормално дълга си всеки ден, тогава, като вярвам в Бог по този начин, мога да постигна спасение.) Да вярваш, че можеш да постигнеш спасение, като изпълняваш дълга си, е представа и фантазия. И така, важно ли е да изпълнявате дълга си според критериите? Могат ли хората, които не изпълняват дълга си съгласно критериите, да постигнат спасение? Ако някой изпълнява дълга си безразсъдно, тогава това означава прекъсване и смущаване на Божието дело. Не само че човек, който прави това, не може да постигне спасение, но и ще бъде наказан. Вие не сте способни да мислите за тези неща, не ги разбирате и не ги виждате ясно, но въпреки това продължавате да казвате неща като: „Щом изпълнявам дълга си, мога да постигна спасение и да вляза в небесното царство“. Това съгласно Божиите слова ли е? Тази идея е просто самозалъгване. Как бихте могли да постигнете това толкова лесно? Може ли неприемането на истината да се счита за вяра в Бог? Може ли някой да постигне спасение, без да се отърве от покварения си нрав? У вас има толкова много неща, свързани с представите и фантазиите. Всевъзможните фантазии, разбирания и определения, които не са в съгласие с истината — всичко това спада към представите. Какви други представи имате? (Мисля, че колкото по-важен е дългът, който изпълнявам, и колкото повече постижения имам, които свидетелстват за Бог, толкова повече заслуги ще спечеля, толкова повече Бог ще ме одобрява и толкова по-големи ще бъдат благословиите ми в бъдеще.) Това също е представа. Накратко, хората си въобразяват и извеждат всички представи от нищото. Макар че може и да имат някаква основа, те не произтичат от никаква основа в Божиите слова или в истината, а по-скоро са идеи, основани на самозалъгването на хората, и са породени от желанието им да бъдат благословени. Когато хората вършат неща, завладяни от такава мисъл, те вършат какви ли не неща и плащат много висока цена, преди накрая да открият, че са допуснали грешка и са нарушили принципите, че нещата не са такива, каквито са си ги представяли, и така стават негативни. Един ден, когато погледнат назад и осъзнаят, че са вървели по път, като са разчитали на своите представи и фантазии, вече са изгубили толкова много време и искат да се върнат назад, но това е невъзможно. Какви други представи имате, които все още не сте преодолели? (Смятам, че щом вярвам в Бог и Му отдавам всичко, то Бог трябва да ме благослови и да ми даде предимства. Когато имам проблем и призовавам Бог, съм склонна да мисля, че Бог трябва да ми отвори път, и тъй като вярвам в Бог, всичко трябва да върви гладко. Затова, когато изпълнявам дълга си и се сблъскам с трудна ситуация, не разбирам Бог и негодувам срещу Него, и считам, че Бог не трябва да позволява да ми се случват такива неща.) Повечето хора имат такава представа. Това е вид разбиране, което хората имат по отношение на вярата в Бог. Те мислят, че човек вярва в Бог, за да придобие предимства, но ако не ги придобие, тогава този път е непременно погрешен. И така, преодоляна ли е вече тази представа? Започнали ли сте да я поправяте? Когато тази представа контролира поведението ти или влияе на посоката ти напред, потърсил ли си истината, за да я преодолееш? Хората често ограничават вярата в Бог в сърцата си и считат, че щом вярват в Бог, значи всичко трябва да е спокойно, или си мислят: „Отдавам всичко на Бог и изпълнявам дълга си за Бог, така че Бог трябва да благослови семейството ми, да благослови цялото ми семейство със спокойствие, да направи така, че да не се разболявам и цялото ми семейство да бъде щастливо. И макар че аз изпълнявам дълга си, това е Божие дело, така че Бог трябва да поеме цялата отговорност за него, да подреди всичко добре и да направи така, че да не срещам никакви трудности, опасности или изкушения, когато изпълнявам дълга си. Ако се случи нещо подобно, то може би не е дело на Бог“. Това са все човешки представи. Хората са склонни да имат такива представи, когато не разбират Божието дело. Често ли се появяват тези представи, докато изпълнявате дълга си? (Да.) Ако винаги вярваш, че твоите представи и фантазии са просто нормални и разумни и че нещата трябва да бъдат такива, и не търсиш истината, за да ги преодолееш, тогава няма да си способен да придобиеш истината и няма да имаш никакво навлизане в живота. За теб истината няма да има никаква стойност или значение, а твоята вяра в Бог също ще бъде безсмислена. Ако във вярата си в Бог хората често ядат и пият Божиите слова, посещават събирания, слушат проповеди и водят особено нормален духовен живот, но въпреки това действат, държат се и изпълняват дълга си, като разчитат на своите представи, основават всичко на своите представи и ги използват, за да оценяват правилността или неправилността на всевъзможни неща, тогава тези хора не живеят ли в своите представи? Независимо колко много проповеди слушат или колко много ядат и пият Божиите слова, могат ли хората, които живеят в своите представи, някога да се променят изобщо? Може ли някога да се подобрят отношенията им с Бог? (Не.) И така, одобрява ли Бог този вид вяра? (Не.) Той със сигурност не го одобрява. Затова е толкова важно да разнищваме представите у хората.

Повечето хора нямат никакви представи, когато са яли и пили до насита и всичко е наред, или когато спазват традиционните религиозни церемонии, но когато Бог върши Своето дело и изразява истината, възникват всякакви представи. Хората нямат никакви представи, когато им предстои да изпълнят дълга си, и обикновено само посещават събирания, но когато Бог изиска от тях да изпълняват дълга си или когато срещнат трудности при изпълнението на дълга си, тогава възникват много представи. Хората нямат представи, когато физически се чувстват добре и се наслаждават на живота, но когато се разболеят или се сблъскат с несгоди, представите възникват естествено. Например преди да повярва в Бог, работата и семейният живот на даден човек вървят гладко, но след като започне да вярва в Бог, се случват някои неща, които не му харесват. Понякога е съден, дискриминиран, тормозен и дори арестуван, измъчван и оставен с трайни увреждания, което го кара да се чувства неспокоен и да си мисли: „Защо нещата не вървяха добре през годините, в които вярвам в Бог? Вярвам в истинския Бог, но защо Бог не ме закриля? Как може Бог да вижда, че ме бият зли хора и ме тъпчат дяволи, и да не се интересува от това?“. Нима хората не си създават такива представи? Каква е причината за създаването на тези представи? Хората вярват: „Щом сега вярвам в Бог, значи Му принадлежа и Бог трябва да се погрижи за мен, да се погрижи за храната и жилището ми, да се погрижи за бъдещето и съдбата ми, както и за личната ми безопасност, включително за безопасността на семейството ми, както и да гарантира, че всичко при мен ще върви добре, че всичко ще мине спокойно и без инциденти“. И ако фактите не са такива, каквито хората изискват и си представят, те си мислят: „Да вярваш в Бог не е толкова хубаво или толкова лесно, колкото си го представях. Оказва се, че все още трябва да изтърпявам всички тези преследвания и премеждия и да преминавам през много изпитания във вярата си в Бог — защо Бог не ме закриля?“. Правилно ли е това мислене, или е погрешно? В съгласие ли е то с истината? (Не.) Тогава това мислене не показва ли, че те поставят неразумни изисквания към Бог? Защо хората, които имат такова мислене, не се молят на Бог или не търсят истината? Естествено, че зад това, че Бог кара хората да се сблъскват с такива неща, стои Неговото благоволение. Защо хората не разбират Божиите намерения? Защо не могат да съдействат на Божието дело? Бог умишлено кара хората да се сблъскват с такива неща, за да могат да търсят истината и да придобият истината, и за да живеят, като се уповават на истината. Хората обаче не търсят истината, а вместо това винаги прибягват до Божията мярка, като използват собствените си представи и фантазии — това е техният проблем. Ето как трябва да разбирате тези неприятни неща: никой не изживява целия си живот без страдание. За някои хора това е свързано със семейството, за други — с работата, за трети — с брака, а за четвърти — с физическо заболяване. Всеки трябва да страда. Някои хора казват: „Защо хората трябва да страдат? Колко хубаво би било да живеем цял живот спокойно и щастливо. Не може ли да не страдаме?“. Не — всеки трябва да страда. Страданието кара всеки човек да преживява безбройните усещания на физическия живот, независимо дали те са положителни, негативни, активни или пасивни. Страданието ти дава различни чувства и оценки, които за теб са всичките твои житейски преживявания. Това е единият аспект и той има за цел да направи хората по-опитни. Ако можеш да търсиш истината и да разбереш Божието намерение въз основа на това, тогава ще се приближаваш все повече до критерия, който Бог изисква от теб. Другият аспект е отговорността, която Бог дава на човека. Каква отговорност? Това е страданието, през което трябва да преминеш. Ако можеш да поемеш това страдание и да го понесеш, тогава това е свидетелство, а не нещо срамно. Когато се разболеят, някои хора се страхуват, че други хора ще разберат за това. Мислят си, че да се разболееш е нещо срамно, а всъщност няма от какво да се срамуваш. Като нормален човек, ако по време на болестта си способен да се покориш на Божиите подредби, да понесеш всякакви страдания и все пак си способен да изпълняваш нормално дълга си, ако си способен да изпълняваш поръченията, които Бог ти дава, тогава това нещо добро ли е, или е лошо? Това е нещо добро, това е свидетелство за твоето покорство пред Бог, това е свидетелство за това, че изпълняваш предано дълга си, и това е свидетелство, което посрамва и побеждава Сатана. И така, всяко страдание трябва да бъде прието и понесено с покорство от всяко сътворено същество и от всеки един от Божиите избраници. Ето как трябва да го разбирате, да си вземете поука от него и да постигнете истинско покорство пред Бог. Това е съгласно Божието намерение и представлява Божието желание. Това е, което Бог подрежда за всяко сътворено същество. Да бъдеш поставен от Бог в тези ситуации и условия е равносилно на това Той да ти даде отговорност, задължение и поръчение и затова ти трябва да ги приемеш. Истината не е ли такава? (Такава е.) Щом идва от Бог, щом Бог поставя такова изискване пред теб и щом има такова намерение за теб, значи това е истината. Защо се казва, че е истината? Защото ако приемеш тези слова за истината, тогава ще си способен да преодолееш покварения си нрав, представите си и бунтарството си, така че когато отново се сблъскаш с трудности, да не вървиш срещу Божиите желания и да не се бунтуваш срещу Бог, тоест ще си способен да практикуваш истината и да се покоряваш на Бог. По този начин ще си способен да свидетелстваш, което носи позор на Сатана, и ще си способен да придобиеш истината и да постигнеш спасение. Ако се ръководиш от собствените си представи и идеи, като си мислиш: „Сега вярвам в Бог, така че Бог трябва да ме благослови. Трябва да бъда човек, който е благословен“, как тогава разбираш ти тази благословия? Благословията, която разбираш, е да имаш живот в разкош и благоденствие, да имаш всичко, което искаш за ядене и пиене, да нямаш болести, да се родиш с всичко, да имаш всичко наготово и да се наслаждаваш на богат материален живот, без да се налага да работиш за него. Нещо повече, това означава да живееш спокоен живот, в който всичко върви гладко, да живееш в изключителни удобства, без никаква болка — именно това ти считаш за благословия. Но, като го погледнем сега, това благословия ли е? Това не е благословия, а бедствие. Да вървиш по пътя на жаждата за плътски удобства ще те накара да се отдалечаваш все повече и повече от Бог, както и да затъваш все по-дълбоко в този нечестив свят, без да си способен да се освободиш. Когато Създателят те призове, има много неща, от които не си готов да се откажеш, и ти не можеш да се избавиш от тези плътски удобства. Дори ако Бог ти даде поръчение и поиска от теб да изпълниш дълг, ти прекалено много се грижиш за себе си: днес не се чувстваш добре, утре не си в добро настроение, липсват ти родителите, липсва ти партньорът ти, всеки ден мислиш само за плътски неща, не изпълняваш добре нито един дълг, но искаш да имаш повече забавления от другите. Ти живееш като паразит — можеш ли да практикуваш истината? Можеш ли да свидетелстваш? Не, не можеш. Хората имат толкова много фантазии относно вярата в Бог. Въобразяват си, че след като повярват в Бог, ще имат богатство и спокойствие през целия си живот, че всички техни роднини ще се възползват заедно с тях, а очите им ще заблестят от завист, че никога няма да бъдат бедни и че никога няма да се разболеят или да ги сполети някакво бедствие. Такива фантазии карат хората да имат много неразумни изисквания към Бог. Когато стигнеш дотам да имаш неразумни изисквания към Бог, нормално или ненормално е твоето отношение с Бог? Със сигурност е ненормално. И така, тези представи и фантазии карат ли те да застанеш на страната на Бог или срещу Бог? Те могат само да те накарат да застанеш срещу Бог, да се състезаваш с Бог и да Му се противопоставяш, и дори да предадеш и да изоставиш Бог, и това поведение става все по-сериозно. С други думи, щом хората имат тези представи, те вече не са способни да поддържат нормални отношения с Бог. Когато хората започнат да имат представи за Бог, тогава в сърцата им се пораждат чувства на бунтарство и негативизъм. В такива моменти те трябва да търсят истината, за да преодолеят тези представи. Когато разберат истината, когато разберат поръчението, което Бог им дава, и многобройните изисквания, които Бог има към вярата им в Него, когато разберат тези неща и могат да се държат и да действат в съответствие с Божиите изисквания, тогава техните представи и фантазии ще бъдат преодолени по този начин. Щом разберат истината, те естествено ще се откажат от своите представи и в този момент отношенията им с Бог ще станат по-нормални. Преодоляването на представите е равносилно на преодоляването на погрешните разбирания за Бог. Казано по друг начин, само когато се избавят от представите си и ги преодолеят, те ще разберат каква е истината и какви са Божиите изисквания.