В момента всички вие изпълнявате дълга си доста енергично и сте способни да се справите с малко страдание. И така, щом стане въпрос за навлизане в живота, имате ли път напред? Придобивате ли ново просветление, виждате ли нова светлина? Навлизането в живота е от критично значение за онези, които вярват в Бог, каквото е и изпълнението на дълга им. Но да сте способни да изпълнявате добре дълга си, да отговаряте на приемлив стандарт, да изпълнявате дълга си предано — какъв е пътят да постигнете това? (Да се стремим към истината.) Точно така, трябва да се стремите към истината. Какъв е начинът да се стремите към истината? Трябва да четете повече от Божиите слова. Само Божиите слова са истината. Трябва да прилагате Божиите слова на практика и да ги преживявате по-често, за да придобиете истината и едва тогава можете да разберете истината. Тогава за да разберете истината, не трябва ли да се потрудите върху Божиите слова? Някои хора казват: „През тези години съм вярвал в Бог, чел съм немалко Божии слова и наистина разбирам част от истината, но когато ми се случи нещо необичайно, не мога да намеря пътя и не знам как да практикувам истината. Как може да не използвам нещата, които разбирам и за които говоря? В този момент разбирам, че всичко, което знам, са думи и доктрини и не знам как да практикувам истината, когато ми се случи нещо. Толкова съм беден и жалък“. Някои хора обикновено бълват неспирен поток от думи, когато влизат в общение, и дори са способни да рецитират някои от Божиите слова наизуст, затова смятат, че разбират истината, че са духовни и че имат малко от истината реалност. Но когато един ден се случи нещо, което не е съгласно желанията им, те ще започнат да имат представи за Бог. Понякога може дори да се оплакват от Него. Поквареният им нрав ще бъде разкрит и независимо как се молят, те няма да могат да разрешават проблемите си. Когато другите хора разговарят за истината с тях, те казват: „Разбирам тази доктрина по-добре от теб. Що се отнася до разбирането на истината, разбирам повече от теб. Що се отнася до проповядването на доктрината, знам как да говоря по-добре от теб. Що се отнася до слушането на проповеди, слушал съм повече от теб. Що се отнася до полагането на усилия, положил съм повече усилия от теб. Що се отнася до вярата в Бог, вярвал съм по-дълго от теб. Не се опитвай да ме поучаваш, аз разбирам всичко“. Те мислят, че разбират всичко, но когато се намесят амбициите и желанията им и са под контрола на покварения си нрав, не знаят какво да правят. Духовните доктрини, които обикновено бълват, са неспособни да разрешат трудностите им. Духовният им ръст всъщност голям ли е или малък? Те мислят, че разбират истината, тогава защо не могат да преодолеят настоящите си трудности? Какво се случва тук? Не се ли сблъсквате често с такива проблеми? Това е често срещана трудност, с която се сблъскват вярващите, що се отнася до навлизането в живота, и е най-голямата човешка трудност. Преди нещо да ти се случи, може да мислиш, че вече си вярвал в Бог известно време, имаш определен духовен ръст и основа и когато нещо се случва на другите хора, ти можеш малко да ги прозреш. Дори си в състояние да страдаш доста, докато изпълняваш дълга си, можеш да плащаш голяма цена и да преодоляваш много от твоите собствени трудности, като физическа болест, недъзи и недостатъци. Но най-трудни за преодоляване са различните видове покварен нрав, които хората често разкриват. „Покварен нрав“ е термин, с който хората са запознати, но не всеки е наясно какво точно е покварен нрав, какви разкривания съставляват покварения нрав и кои мисли и действия са продуктите на покварения нрав. Ако хората не разбират или не проумяват какво е покварен нрав или кои действия са разкривания на покварения нрав, тогава може ли някой да не смята, че дори ако живее според покварен нрав, той практикува истината, стига да не греши? Изпадате ли в такова състояние? (Изпадаме.) Ако изобщо не разбираш или не проумяваш какво е покварен нрав, тогава можеш ли да познаеш себе си? Можеш ли да проумееш собствената си покварена природа? Със сигурност не. Ако не знаеш какво е покварен нрав, тогава можеш ли да знаеш как да действаш, за да приложиш истината на практика, кои действия са правилни и кои са грешни? Със сигурност не. Затова хората, които не познават себе си, няма да имат навлизане в живота.

Пътят за навлизане в живота засяга много състояния. Вие всички вероятно знаете тази дума, „състояние“, но за какво се отнася тя? Как я разбирате? (Състояние са гледните точки и мисли, които се изливат от човек, когато му се случи нещо. То може да повлияе речта, поведението и избора му и да упражнява контрол върху тях. Всички тези неща са състояние.) Това е близко. Кой още иска да каже нещо? (Състояние означава, че човек живее в негативно и доста ненормално състояние, защото е надмогнат от някакъв вид покварен нрав в определен период от време или по определен въпрос — например, когато е сурово кастрен или когато се сблъсква с трудности.) (Напоследък, когато постигнах някои резултати, докато изпълнявах дълга си, бях в състояние на самодоволство и удовлетворение. Мислех, че съм се променила, че имам истината реалност и че със сигурност ще бъда одобрена от Бог. Всъщност според Божиите изисквания все още бях далеч от това. Едва сега разбирам, че това е вид арогантно, самонадеяно състояние.) Състоянията, които обсъдихте, са все негативни, но има ли правилни, положителни състояния? (Да. Например, когато искам да удовлетворя Бог с всички сили, съм способна да се опълча на плътта си и да практикувам истината: това състояние е положително.) Дотук вие описахте само някои състояния, без всъщност да дефинирате какво е състояние. Затова сега нека обобщим какво всъщност е състояние, въз основа на това, което всички казахте. Какво наистина означава „състояние“? Това е вид гледна точка, която хората имат, или положение, в което хората се намират, когато нещо им се случи, както и мислите, настроенията и позициите, които предизвиква това положение. Например, когато те кастрят, докато изпълняваш дълга си, ти ще се чувстваш нещастен и ще бъдеш в негативно състояние. В този момент гледните точки и отношението, което разкриваш, както и позициите ти — това са някои от подробностите, които се отнасят към състоянието ти. Не засяга ли това нещата, които обикновено изпитвате? (Засяга ги.) Това е свързано с живота на хората. То е нещо, в което всеки може да се припознае — нещо, което може да изпита, да преживее и да докосне всеки ден в ежедневието си. Затова какво мислите: когато е в негативно състояние, какви неща се изливат от човека? (Неразбиране, увъртане, самоосъжданеи пълно предаване след всяка спънка. Когато положението е сериозно, човек може дори да избяга изцяло от отговорностите си.) Когато положението е сериозно и хората искат да избягат от отговорностите си, това отношение ли е или позиция? Или е нещо друго? (Това е вид положение и настроение.) Това е по-скоро положение и настроение. В този момент какво е отношението на човек, докато изпълнява дълга си? (Човек е негативен и нехаен, няма мотивация и работи механично.) Това засяга истинското състояние на нещата. Да кажете, че някой „няма мотивация“ е безсмислена фраза. Трябва да говорите за истинското положение. Когато хората изпълняват дълга си без мотивация, какво мислят в сърцата си? Какъв покварен нрав разкриват тогава? (Те са нехайни в дълга си, изпълняват нещата равнодушно.) Това не е нрав, а определение, което се отнася към теб, след като действаш. Това е начин на действие. Колкото до това кое те е накарало да си нехаен, не е ли необходимо да се поровиш по-дълбоко? Като се разровиш достатъчно дълбоко, ще разкриеш покварения си нрав. Да си нехаен, е разкриване на покварен нрав. Начинът, по който мислиш в сърцето си, може да доведе до това да си нехаен, когато изпълняваш дълга си и да си по-малко енергичен отпреди. Тази твоя мисъл е покварен нрав, а онова, което е довело до тази мисъл, е твоята природа. Някои хора се сблъскват с кастрене, докато изпълняват дълга си, и казват: „С моите ограничени способности колко мога да направя наистина? Не разбирам много, затова ако искам да изпълня тази работа добре, няма ли да се наложи да уча в движение? Това лесно ли ще е за мен? Бог просто не разбира хората. Няма ли това да е отвъд моите способности? Нека някой, който разбира повече от мен, да го направи. Аз мога да го направя само така — не мога повече от това“. Хората редовно казват и мислят такива неща, нали? (Да.) Всеки може да го признае. Никой не е идеален и никой не е ангел. Хората не живеят във вакуум. Всеки има тези мисли и разкривания на поквара. Всеки е способен да разкрие тези неща и да живее често в тези състояния и не по своя воля. Човек не може да не мисли така. Преди нещо да им се случи, хората имат доста нормално състояние, но нещата са различни, когато им се случи нещо — едно негативно състояние естествено се разкрива много лесно, без препятствия или ограничения и без подбуждане или разпалване от другите. Докато нещата, с които се сблъскват, не са съгласно собствената им воля, този покварен нрав се разкрива по всяко време и на всяко място. Защо може да бъде разкрит по всяко време и на всяко място? Това доказва, че хората имат в себе си този вид покварен нрав и покварена природа. Поквареният нрав на хората не им е наложен от другите, нито е вменен от другите, още по-малко е преподаден, предизвикан или поощряван от другите. Вместо това самите хора го притежават. Ако хората не преодолеят този покварен нрав, те не могат да живеят в правилни, положителни състояния. Защо поквареният нрав се разкрива често? Всъщност вие всички вече сте наясно, че тези състояния са грешни и ненормални, че те трябва да бъдат променени. До момента още не сте се отървали от покварения нрав и не сте се отказали от неправилните мисли и гледни точки, и в състоянията ви още няма значителна промяна. След десет или двайсет години все още не сте се променили изобщо и сте в същото състояние като преди, когато разкривате поквара без значимо намаляване — тогава какъв е проблемът? Какво доказва това? След всички тези години при повечето от вас няма никакъв растеж. Вие просто разбирате малко думи и доктрини, но не можете да приложите истината на практика и сте неспособни да дадете свидетелство за преживяване. Това е така, защото през всички тези години вие не сте се стремили към истината и поквареният ви нрав не се е променил значително. Това доказва, че житейският ви опит е твърде повърхностен и няма дълбочина. Може да се каже със сигурност, че настоящият ви духовен ръст е твърде малък и не притежавате никаква истина реалност. Способни ли сте да приемете това, което току-що казах? Онези, които имат малко практически опит, трябва да могат да разберат словата Ми, но онези, които не разбират истината и още не знаят какво е навлизане в живота, може да не разберат значението на тези слова. Защо ви попитах какво е състояние? Ако не разбирате какво е състояние, тогава няма изобщо да разберете какво казвам. Просто ще слушате думите, ще се отнасяте с тях сякаш са правилни. Ако имате такова отношение, това доказва, че нямате опит и че не разбирате Божиите слова. Ако хората искат да навлязат в истината реалност, да имат истинско навлизане в живота, те трябва да разбират немалко състояния. Те трябва да разбират и да се справят със собствените си проблеми и да знаят в какво състояние са в реалния живот, дали това състояние е правилно или грешно, какъв вид покварен нрав разкриват, когато са в грешно състояние, и каква е същността на този покварен нрав — трябва да проумяват всички тези неща. Ако не проумяваш или не схващаш тези неща, тогава, от една страна, ти не знаеш откъде да започнеш да търсиш познание за своя собствен покварен нрав, да позволиш на себе си да се промениш. От друга страна, ти не знаеш откъде да започнеш да ядеш и пиеш Божиите слова или да навлезеш в истината. Често ли изпадате в следната ситуация? След като сте Ме слушали да говоря за нещо, да познавате само това нещо, но не и за какво състояние се отнася и да не сте способни да го приложите към себе си? (Изпадаме.) Това показва, че преживяването ви все още не е достигнало дотам. Ако това, за което говоря, се отнася за вас и е тясно свързано с вашия живот — например, като говоря за нещата, с които хората влизат в досег всеки ден, докато изпълняват дълга си, или за покварения нрав, който хората разкриват, докато изпълняват дълга си, или за нещата, които се отнасят до намеренията на хората, надменния нрав, нехайството им или отношението им, докато изпълняват дълга си — след като го изслушате, може да сте способни да го приложите към себе си. Ако говоря по-задълбочено за това, има неща, които може и да не сте способни да приложите към себе си. Случва ли се така понякога? (Случва се.) Що се отнася до нещата, които не можете да приложите към себе си, слушате ли ги сякаш слушате доктрини, като просто ги оставяте да минат покрай вас? Тогава как трябва да разбирате онези неща, които може да приложите към себе си? (Да се самоанализираме и да опознаем себе си, да търсим истината, за да преодолеем собствената си поквара.) Това е правилният начин за преживяване.

Да се каже, че самоанализирането на собствения ви покварен нрав и опознаването му е важно, е общо твърдение. Как всъщност трябва да се самоанализирате и да опознаете себе си? За това има път: Когато ти се случи нещо, трябва да разгледаш гледната точка и отношението си, мислите, които имаш и от каква позиция гледаш, действаш и се отнасяш с този проблем. По тези стъпки може да се самоанализирате и да опознаете собствения си покварен нрав. Каква е целта на този вид анализ и самопознание? Целта е да разберете собственото си покварено състояние по-добре и след това да търсите истината, за да разрешите проблемите си и да постигнете промяна в нрава. Е, на коя степен се намирате всички вие в момента? Доколко и в каква дълбочина познавате себе си? Доколко разбирате в какво състояние сте в различните моменти или когато ви се случват различни неща? Полагали ли сте някакви усилия, написали ли сте си домашната работа в това отношение? Преживели ли сте някакво навлизане? (Когато ми се случат по-очевидни неща или големи събития, може да доловя някои от моите разкривания, но лесно пропускам по-малките проблеми. Понякога не осъзнавам, че живея в грешното състояние.) Когато не осъзнаваш това, в какво състояние си? В какви ситуации няма да го осъзнаваш? (Когато изпълнявам дълга си сякаш просто върша нещо, без да полагам усилия за истината в Божиите слова, затова дори някакъв покварен нрав да се разкрие, не бих го разбрала.) Да се отнасяш към дълга си просто като към изпълнение на нещо, като вид работа, задача или отговорност, и да го изпълняваш безчувствено, без да го свързваш с навлизането в живота, е много разпространено състояние. То е да се отнасяш с дълга си просто като към нещо, което трябва да се свърши, вместо като към път или метод за навлизане в живота. Сякаш ходиш на работа: някои хора се отнасят към работата си като към кариера, вплитат я в живота си и я съчетават с интересите и хобитата си, както и с житейските си идеали и цели. В същото време други се отнасят към ходенето на работа като вид отговорност — те не могат да не отидат на работа. Те се появяват точно навреме всеки ден, за да печелят пари и да издържат семействата си, но нямат житейски цели или идеали. Не са ли в момента повечето от вас в това състояние? Вашият дълг е откъснат от Божиите слова или от истината. Дори ако разпознавате своите собствени грешки, не постигате никаква реална трансформация. Връщате се назад, за да мислите върху въпросите на навлизането в живота само когато в сърцето ви има малко вина. През останалото време обикновено просто правите, каквото искате. Справяш се малко по-добре, когато си доволен или в много добро настроение, но ако един ден се случи нещо, което е против волята ти, или си сънувал кошмар, заради който си в лошо настроение, това може да засегне умственото ти състояние дни наред, както и резултатите от дълга ти. Въпреки това в сърцето си ти не осъзнаваш това. Объркан си и за тези десет дни или дори две седмици задържаш нещата, просто си нехаен, за да се справиш някак. Когато някой живее в такова състояние, навлизането му в живота не е ли в застой? Ако навлизането в живота е в застой, могат ли човешките действия и дългът, който хората изпълняват, да удовлетворят Бог? (Не.) Защо не? Човешките действия и дълг в този случай нямат нищо общо с истината и не са равносилни на свидетелство за Бог, затова изпълняването на дълга по този начин, не може да удовлетвори Бог. Възможно е да не правиш никакви грешки в дълга си за известно време, затова мислиш, че изпълняването му по този начин е напълно приемливо. Докато винаги оставаш зает с дълга си, без да изоставяш работата и без да мислиш за други неща, усещаш, че този начин на изпълнение на дълга ти е добър. Не е ли този вид отношение пример за нехайство? Ако си удовлетворен просто от действията, ако си откъснат от истините принципи, тогава можеш ли да постигнеш резултати в изпълнението на дълга си? Когато Божието дело приключи, как ще дадеш обяснение пред Бог? Ако не поемеш отговорност, докато изпълняваш дълга си, и не търсиш истината и не се справяш с нещата според принципите, това изпълнение на дълга ти на приемливо ниво ли е? Ще спечели ли Божието одобрение? Ако внезапно се сблъскаш с изпитание или си кастрен и после осъзнаеш, че присъдата и наказанието са дошли, защото си оскърбил Божия нрав, и това те събуди рязко от съня ти и те накара най-накрая да се стегнеш за няколко дни, това нормално състояние за навлизането в живота ли е? (Не.) Привидната промяна в теб, след като си кастрен, е като болката след удара на камшика. Имаш малко познание за себе си. Отвън може да изглежда сякаш сте пораснали малко и че сте се поучили от кастренето, съденето и наказанието. Но субективно погледнато, ако хората не осъзнават или не схващат изобщо собствения си покварен нрав и различните си покварени състояния и ако никога не са изследвали внимателно тези неща и никога не са разрешавали тези проблеми, могат ли да постигнат нормално състояние за навлизане в живота? Могат ли да навлязат в истината реалност? Не мисля, че за тях е лесно да постигнат това. Някои хора казват: „Аз мога да схвана принципите при изпълнението на дълга ми. Не е ли това разбиране на истината и навлизане в истината реалност?“. Спазването на правилата е лесно, а външните действия са лесни за следване, но те не са равнозначни на практикуване на истината, нито са равнозначни на справяне с нещата според принципите. Например, да кажем, че трябва да ставаш в пет сутринта всяка сутрин и да си лягаш в десет вечерта. Ще можеш ли да следваш този принцип в ежедневието си? (Не.) Един график от пет до десет е доста добър. Той следва естествения човешки ритъм и е добър за тялото, но защо на хората им е трудно да го приемат? Тук има проблем. Не че хората не разбират тези съображения или не са наясно с този общоизвестен факт — те го знаят твърде добре, тогава защо не могат да го приемат? Защо хората не желаят да се придържат към този график, не желаят да живеят според този метод и режим? Тук са въвлечени физическите интереси на хората. Не е ли нежеланието да се става рано същото като желанието да се спи повече, като желанието да се следват собствените физически предпочитания и усещания? Ранното ставане е в противоречие с физическото удобство на хората, затова те не желаят да го правят и се чувстват нещастни от него. Тогава могат ли хората да приемат факта, че „ранното ставане е добро за тялото ти“? Не могат. Хората не могат да се откажат дори малко от своя интерес и все пак трябва да дисциплинират телата си, да се молят и да работят върху мислите си. Трябва също да се влияят от околната си среда: те стават само когато видят, че другите са станали и се смущават от желанието си да спят. Чувстват се принудени да стават всеки ден и са особено нещастни от това. Какво води до тези мисли и състояния? Хората жадуват за физически удобства, те искат да действат според желанията си и таят лениви и себеугодни мисли. Първо, те не взимат под внимание естествения ритъм на тялото си, и второ, не взимат под внимание дълга, който изпълняват. Вместо това първо се съсредоточават върху удовлетворяването на физическите си интереси. В крайна сметка, има нещо в покварения нрав на хората, което ги кара винаги да искат да угаждат на плътта и да не бъдат ограничавани. Ако ги кастрят, се опитват да се обясняват, винаги се защитават, което е малко неразумно. Ранното ставане е нещо малко, което не засяга човешките придобивки или загуби — щом преодолееш желанието си за повече сън, можеш да го постигнеш, но за хората е много трудно да се откажат от дребната физическа полза да почиват малко повече. Когато желанието ти за повече сън окаже влияние върху работата ти, осъзнаваш, че това не е съгласно истините принципи. Ти не само, че не се самоанализираш, ти дори се оплакваш в сърцето си и си нещастен, винаги мислиш: „Защо никога не мога да си угодя малко или да направя това, което искам за малко?“. Някои хора често мислят така. Тогава как трябва да се преодолее това състояние? Трябва да се молиш, да си способен да преодолееш физическите си затруднения, да се стремиш да съзрееш, да спреш да жадуваш удобството, да можеш да страдаш, да си предан в дълга си, да не правиш каквото искаш и да се научиш да се въздържаш. Лесно ли е да се въздържаш? (Не.) Защо не? (Защото хората не желаят да бъдат въздържани, те не искат да бъдат управлявани и искат да си угаждат.) Хората, които не могат да разберат самовъздържанието, които са неспособни да се въздържат, които имат лошо самовъздържане и които винаги действат безразсъдно и угаждат на фантазиите си, имат незряла човешка природа, без значение от възрастта им. Когато този дребен въпрос засегне интересите на хората, се разкрива техният покварен нрав. Щом това се случи, те трябва да търсят истината, за да го преодолеят. Трябва да започнат да се опознават и да разбират истината, за да разрешат проблема с покварата си. Когато хората са пречистени от покварения си нрав, те несъзнателно навлизат в истината реалност, животът им расте и съзрява и животът нрав им се променя.

Току-що дадох прост пример за това как нещо толкова дребно като дневния режим може да разкрие покварения нрав на човека и какво наистина минава през ума му. Всичко това сега е разкрито. С разкриването на този покварен нрав ти си открил, че наистина си тежко покварен от Сатана. Макар че си вярвал в Бог от години и разбираш малко доктрината, още не си се отървал от покварения си нрав. Независимо какъв дълг изпълняваш, не можеш да го правиш на приемливо ниво. Независимо с какви въпроси се занимаваш, не можеш да го правиш според принципите. Все още не си човек, който истински се покорява на Бог. Тогава, въз основа на сегашните състояния на хората, дали те наистина са били спасени от Бог? Още не, защото все още не са се отървали напълно от покварения си нрав, тяхното практикуване на истината е още твърде ограничено и са далеч от това истински да се покорят на Бог. Някои хора дори са способни да следват Сатана или човека. Тези факти са достатъчни да докажат, че духовният ръст на хората не е достигнал истински точката, в която са били спасени. Всеки трябва да определи себе си въз основа на истинското си състояние и да установи какъв вид човек е. Като анализират своя покварен нрав, някои хора започват да познават различните си вътрешни състояния, както и мислите, гледните точки и отношение, които възникват, докато им се случват различни неща. Някои хора виждат, че са надменни и самонадеяни, че обичат да се изтъкват, да се поставят на пиедестал и да гледат другите отвисоко. Някои хора виждат, че са нечестни и коварни, като прилагат всякакви видове подлости, и че са злобни. Други виждат, че поставят печалбата на първо място, че обичат да се възползват от другите и че са егоистични и достойни за презрение. Някои хора се самоанализират известно време и осъзнават, че са лицемери. Други са свикнали да мислят, че са талантливи, че имат заложби и че владеят добре професията си, но след като поразсъждават малко, осъзнават, че нямат и едно компенсиращо качество. Те са без таланти и нещо повече, те са глупави и безпринципни в действията си. Някои хора разсъждават малко и осъзнават, че са незначителни и дребнави. За други е неприемливо да кажат нещо, което засяга интересите им, и не знаят нищо за търпимостта. Ще помогне ли за навлизането ви в живота да придобиете подобно знание от самоанализиране? (Ще помогне.) Как ще помогне? (Може да ни помогне да имаме сърце, което търси истината. Ако не опознаем тези проблеми, тогава няма да знаем, че често разкриваме покварен нрав, още по-малко ще сме способни да търсим истината, за да разрешаваме проблемите си.) (Ако не знаем тези неща, тогава няма да знаем, че сме в жалка ситуация. След като ги опознаем, ще искаме да търсим истината, за да разрешим проблемите си. Ще сме готови да се отърсим от възпиранията на покварения си нрав и ще искаме да търсим истината, за да се държим според Божиите слова.) Представете си човек, който мисли, че е доста велик, че има силно чувство за справедливост, че е много великодушен, талантлив, търпим, мил, честен и особено посветен на другите и че собственият му покварен нрав има същите малки недостатъци като обикновените хора — надменност, самоправедност, омраза и завист, но той също мисли, че с изключение на тези малки недостатъци е идеален, както и по-почтен, по-благороден и по-любящ от другите. Ако някой е винаги в това състояние, мислите ли, че може да дойде пред Бог и да се покае истински? (Не.) При какви обстоятелства човек може наистина да дойде пред Бог да опознае себе си, истински да се простре пред Него и да каже: „О, Боже, аз съм дълбоко покварен от Сатана. Не желая да се откажа от нищо, свързано със собствените ми интереси. Аз съм егоистичен и достоен за презрение, без нито едно компенсиращо качество. Желая искрено да се покая и да изживея подобие на истински човек — искам Бог да ме спаси“? Когато човек има волята да се покае истински, това е добре. Тогава за него е лесно да навлезе в правия път на вярата в Бог и да постигне спасение.