Най-важното нещо в установяването на нормални взаимоотношения с Бог е въпросът как да се отнасяме към словата Му. Какъвто и да е начинът, по който Бог говори, по какъвто и въпрос или в какъвто и обхват да говори Той, фактът е, че всичко, което казва Той, е това, от което човек има най-много нужда, това, което човек трябва да разбере и с което трябва да се снабди. Нещо повече, словата, които Бог изрича, са напълно достъпни за всеки човешки ум и мисъл, тоест за естествените човешки способности. Те са понятни и разбираеми за човека. Каквото и да казва или да прави Бог, дали ще е Светият Дух, който работи в човек, или Божиите подредби за различни хора, събития, неща или ситуации — то не надхвърля обхвата на естествената човешка способност или сферата на неговите мисли. Вместо това то е конкретно, истинско и реално. Ако човек не може да го разбере, с него нещо не е наред. Това означава, че той е с прекалено лоши заложби. Във всеки случай Божият начин на говорене и тон, импулсът на речта Му и всички слова, които Той предоставя на човека, са все неща, които вярващите в Бог трябва да разбират и те всички са разбираеми за човека. Това е така, защото Бог говори на човека и говори на човешки език, и с изразяването на тези Свои слова, Той ги предава и предоставя на човека с възможно най-разговорния, разнообразен език и речник, достъпен и наличен за човека, така че хората с различни мисли и гледни точки, с различни нива на грамотност, с различно образование и семейна среда да могат да ги проумеят и разберат. Във всички тези слова, които Бог изрича, има нещо, което трябва да разбереш: няма нищо толкова езотерично или абстрактно в словата Му, никакви думи, които човек не може да изтълкува. Докато някой притежава определени заложби и се съсредоточава върху практикуването и преживяването на Божиите слова, той може да постигне разбиране на истината и да разбере намеренията Му. Истините, които Бог изразява, идват от Него, но езиковите форми, които използва, за да ги изрази, чак до конкретната им фразеология, са все човешки. Те не напускат границите на човешкия език. Независимо каква форма използва Бог, за да изговаря словата Си, или какъв метод или тон използва, за да говори, независимо дали фразеологията Му идва от Изтока или от Запада, дали говори древен или съвременен човешки език, има ли някакъв език в речта Му, който човечеството да смята за неразбираем или за нечовешки? (Не.) До момента никой не е открил такъв. Има хора, които казват: „Това не е вярно. Открих две такива думи: праведност и величие“. „Праведност“ и „величие“ са две описания или твърдения за една страна от божествената същност, но тези думи не са ли общоприето между хората? (Така е.) Независимо докъде стига разбирането ти на тези две думи, можеш поне да намериш най-основното им, оригинално значение в речника и като използваш това най-оригинално значение като основа за сравнение с Божията същност, Неговия нрав и това, което Той има и е, в такава комбинация думите стават по-конкретни за хората и вече не са абстрактни. Като съчетаем това с пространните изложения на факти, коментари и обяснения на тези думи в Божиите слова, те стават по-конкретни за всички хора, с по-ярка образност, по-автентични, все по-близки до същността, притежанията и съществото на Бог, които хората трябва да познават. Така речникът и твърденията, които трябва да се занимават с неща като Божия нрав, не изглеждат абстрактни или тайнствени за вас. Кажете Ми тогава: има ли нещо абстрактно в онези истини, които се отнасят до обичайната човешка практика, пътя, по който хората вървят, и истините принципи? (Не.) Да повторим, в тях няма нищо абстрактно.

Откакто започнах да изразявам словата Си и да изнасям проповеди, правя върховни усилия да използвам човешки език — език, който хората могат да разбират, с който могат да се свържат и който могат да проумяват — за да проповядвам и да правя общения върху истината, и да обсъждам истините принципи, така че да може вие да разбирате по-добре истината. Не е ли това по-човешки подход? Какво е предимството тук за вас? Прави ви по-способни да разбирате повече от истината. А каква е Моята цел, като говоря по този начин? Да ви позволя да чувате по-богат, по-разнообразен език, после да използвам този разнообразен език, за да направя така, че на хората да им е по-лесно да разбират истината и така да не чувстват, че е отегчителна. Разнообразието на езика в Библията, и в Стария, и в Новия завет, е все под формата на определен стил, заради който хората веднага могат да кажат, че определени думи са библейски, че идват от Библията. В тези думи има нещо отличително или символично. Това, което правя, е да се стремя стиловете и подборът на думите в днешния език да са без знакови черти, така че хората да могат да видят, че този език се простира отвъд библейския изказ. Макар че хората могат да видят от съдържанието и тона на Божията реч, че нейният източник и този на словата, изречени от Бог в Библията, изглежда е еднакъв, те могат да видят от подбора на думите, че тя е надскочила Библията, надскочила е Стария и Новия завет и е отишла по-високо дори от духовната терминология, използвана от всички духовни хора през хилядолетията. Тогава какви термини има сред онези, които Бог изрича сега? Някои от тях са позитивният, похвален език, който хората използват често, докато някои други от Неговите думи и език са по-уместни за изобличаване и изразяване на покварения човешки нрав. Има също и някои специализирани неща, спадащи към литературата, музиката, танца, преводите и т.н. Предназначението на това е да позволява на всеки, независимо от сферата на дълга му или от професионалните му познания, да усеща, че истините, които казвам, са тясно свързани с реалния живот и дълга, който изпълнява, и че няма прекъсване на връзката между истината в който и да е от нейните аспекти и реалния живот на хората или дълга, който изпълняват. И така, не са ли тези истини от огромна помощ за вас? (От помощ са.) Ако не се интересувах от такива неща и избягвах категорично всичко, което има общо с темите за превода, филмите, изкуството, писането и музиката, и никога не използвах такива думи и ги избягвах целенасочено, тогава щях ли да мога да върша делото Си добре? Ако беше така, можеше и да съм способен да върша част от него, но щеше да е мъчително да общувам с вас. Затова си правя труда да изучавам и да овладявам такъв език. От една страна, това може да ви помогне с теорията и принципите в професионалната ви работа. От друга, когато изпълнявате дълга си в тези области, това ви помага да усещате, че професионалната работа, която изисква той, не е отделена от истината. Каквато и да е специализацията ти, каквато и да е силата ти, каквато и професия да изучаваш, можеш да четеш и да разбираш тези думи и те ти позволяват да постигнеш целта да навлезеш в истината, докато изпълняваш дълга си. Не е ли това добро нещо? (Добро е.) Добро нещо е. Тогава как може да се постигне толкова добър резултат? Това изисква Бог в Неговата човешка природа да притежава някои неща. И какви са тези неща? Нормалната човешка природа на въплътения Бог трябва да разбира малко от различни специализации, макар че Аз нямам нужда да работя усилено за това и да изучавам тези неща до съвършенство. Това е нужно просто за да мога да прилагам знания от всички сфери в общенията за истината и да свидетелствам за Бог. Това позволява на хората във всяка област да разбират и оценяват свидетелствата на Божия дом, както и различните заснети творби, които са от толкова голяма полза за делото по разпространението на евангелието. Ако трябваше да използвам само езика на Божия дом, за да разговарям за истината, и никой от езиците и знанието от различни специализирани сфери на обществото, резултатите щяха да са много лоши. Затова, за да върша това дело добре, какво трябва да постигна? Трябва да имам някаква степен на професионално знание, ето защо понякога слушам песни, гледам новините, чета списания и понякога чета вестници. Понякога също обръщам внимание на работите на невярващите. Работите на невярващите включват много различни неща и някой техен език липсва от Божия дом — но ако този език се приложи като език на проповедите, понякога това ще има силен ефект и ще ви помогне, и ще ви накара да чувствате, че пътят на вярата в Бог е широк, не отегчителен или безинтересен. Това ще ви е от голяма полза и трябва да научите някои полезни неща от него. Макар че повечето от вас няма да имат успех в учението, онези с достатъчни заложби ще могат да научат някои полезни неща, които ще послужат в изпълнението на дълга им. Когато нямам какво да правя, Аз автоматично научавам няколко неща, като гледам новините и слушам музика. Това не изисква специални усилия. Просто прекарвам свободното Си време в учене на неща, гледане на неща, слушане на неща и без да искам, усвоявам добре някои от тях. Майсторството Ми в тези неща ще окаже ли въздействие върху делото? Ни най-малко — всъщност необходимо е да направя това. От полза е за делото на Божия дом и за разпространението на евангелието. Какво имам предвид, когато разговарям за тези неща с вас? Имам предвид, че тези слова, които Бог изрича, трябва да са достъпни за вас, че всичките трябва да са разбираеми и лесни за прилагане на практика. Най-малкото те са нещо, което човешката природа трябва да притежава. Когато казвам, че са неща, които човешката природа трябва да притежава, имам предвид, че когато Бог върши делото Си и изразява словата Си, те вече са преработени през Неговата човешка природа. Какво означава „преработени“? Ще ви дам пример, това е като отделеното от плявата жито, което се овършава и смила на брашно, след което се прави на хлябове, торти и спагети. След като се преработят, тези неща ви се дават и вие, в крайна сметка, ядете готовия продукт, приготвена храна. Каква е вашата роля в това? Да ядете и пиете словата, които Бог говори днес, в тяхната цялост възможно най-бързо. Яжте и пийте повече от тях, приемайте повече от тях и ги преживявайте, смилайте ги и ги усвоявайте малко по малко. Превръщайте ги в своя живот, в своя духовен ръст и оставете Божиите слова да преобладават във всеки ден от живота ви и в дълга, който изпълнявате. Всички слова, които Бог изрича, са на езика на човешката природа и макар че са лесно разбираеми, истината в тях не е в никакъв случай лесна за разбиране или за навлизане. Макар че езикът е лесен за разбиране, навлизането в истината е процес с много етапи. Бог е произнесъл толкова много слова и е довел хората до настоящето, и всяко слово, което казва, е изпълнено във вас малко по малко, и истината, която Той изразява, както и всички процеси, които напътстват хората, докато навлизат в истината и поемат по пътя на спасението, доста ясно и очевидно се сбъдват във вас и се изпълняват малко по малко. Такива резултати се проявяват малко по малко във вас. В това няма нищо абстрактно. Сега, нека да не обръщаме внимание как Божиите слова са преработени чрез Неговата човешка същност. Няма нужда да разглеждаме този процес — в него има тайнство, през което човешката наука не може да проникне. Внимавайте само да приемате истината. Това е най-мъдрият избор и най-правилното отношение. Няма никаква полза винаги да искаме да се вглеждаме в нещата. Това е загуба на време и усилия. Истината не е нещо, което се придобива чрез изучаване, камо ли е нещо, което може да се открие от науката. Тя е изразена от Бог пряко и може да се разбере и познае само чрез преживяване. Човек може да придобие истината само като преживява Божието дело. Ако човек използва само умствен процес, за да изучава нещата, но не практикува и няма преживяване, не може да придобие истината. Какво може да е положително отношение към Божиите слова освен да не се вглеждаме в нещата? Приемане, сътрудничество и безкомпромисно покорство. Наистина, ако някой е най-квалифициран за проучвания, това съм Аз, но Аз никога не правя това. Никога не казвам: „Откъде идват тези думи? Кой Ми ги каза? Как така ги знам? Кога съм ги научил? Другите знаят ли ги? Когато ги казвам, ще получа ли резултати? Какво ще произлезе от тях? Водя толкова много хора — какво ще правя, ако в крайна сметка не постигна желаните резултати, ако не ги поведа по пътя на спасението?“. Кажете Ми, в тези неща ли трябва да се вглеждаме? (Не, не в тези.) Никога не се вглеждам в тези неща. Каквото искам да изрека, каквото искам да ви кажа, ви го казвам направо. Нямам нужда да минавам през умствения процес на изучаването му. Всичко, което трябва да обмисля, е дали вие може да го разберете, ако го изразя по определен начин. Дали трябва да говоря по-конкретно. Дали трябва да осигурявам повече примери и истории, от които да придобиете по-специфична информация и по-специфичен път за практикуване. Дали вие сте разбрали какво казвам, дали нещо в Моя начин на изразяване, в стила и тона на речта Ми, в граматиката Ми или във фразите Ми ви е накарало да разберете погрешно или да се озадачите. Или дали има нещо в речта Ми, което чувствате, че е абстрактно, тайнствено или кухо. Необходимо е само да наблюдавам и обмислям тези неща. Не се взирам в останалото. За Мен е нормално да не се взирам в тези неща, но дали е нормално и за вас? За вас да се взирате в тези неща, е доста нормално, би било ненормално да не го правите. Това идва от подтиците на инстинкта и природата на поквареното човечество. Вие всички със сигурност се взирате в нещата. И все пак има едно нещо, което може да разреши този проблем: докато човек постепенно започва да си взаимодейства с Бог, връзката между човек и Бог става по-нормална и човекът се поставя в правилната позиция и дава на Бог подходящо място в сърцето си. Докато това продължава да се подобрява в още по-благоприятна посока, човешкото осъзнаване, познание, увереност и приемане на това, което прави Бог, ще се задълбочи и докато това се случва, човешката сигурност, осъзнаване, знание и признание на въплъщението също ще се задълбочава. Докато тези неща се задълбочават, вие ще изучавате и ще се съмнявате в Бог все по-малко, в още по-малка степен.

Защо човек изучава Бог? Защото в него има твърде много представи и фантазии за Бог, твърде много неопределени фактори, твърде много съмнения, твърде много неща, които не разбира, твърде много неща, които смята за непроницаеми, твърде много загадки и затова човек иска да ги проумее, като ги изучава. Всяко проучване, което предприемете, и което използва външни феномени, вашето специализирано познание или умствени преценки, няма да доведе до разбиране. Ще изхабите много усилия и все още няма да разбирате какво е Бог и истината. Но за онези, които се стремят към истината, са нужни едва няколко години, за да постигнат резултати, да придобият истинско познание за Бог и да развият сърце на боязън и покорство. Някои хора не вярват, че Божиите слова са практични или действителни, затова винаги искат да изучават Бог, Божиите слова и дори въплъщението. Въпросите на живота и на духа не се поддават на изучаване. Когато дойде денят, в който преживяваш тези истини и отдадеш целия си ум, цялата цена, която плащаш, и цялата важност на практикуването на истината и изпълняването на дълга ти, ти ще си поел по пътя на спасението и вече няма да изучаваш въплътения Бог. Тоест въпросът дали Той е човек, или Бог тогава ще е получил отговор. Вече няма да е важно колко нормална е Неговата човешка природа, колко подобен е Той на обикновените хора. Най-важното е, че ти най-накрая ще си открил Неговата божествена същност и най-накрая ще си признал истините, които Той изразява, и дотогава ще си приел с цялото си сърце факта, че този човек е плътта, в която Бог се е въплътил. Заради няколко факта, няколко процеса, няколко преживявания, заради няколко урока, които си научил от падения и провали, дълбоко в себе си ще си способен да разбереш малко от истината и да признаеш, че си грешал. Вече няма да се съмняваш или да изучаваш този човек, но ще усещаш, че Той е практическият Бог, че това е установено като неоспорим факт. Тогава ти инстинктивно ще си приел, че без съмнение Той е въплътеният Бог. Независимо колко нормална е Неговата човешка природа и макар че говори и действа като обикновен човек, и не е ни най-малко необикновен и велик, ти няма да се съмняваш в Него, нито ще Го презираш. В миналото ти не би усещал въплътения Бог в съгласие с твоите представи и би Го изучавал, би бил презрителен и подигравателен, и непокорен в сърцето си — но днес нещата са различни. Днес, докато вкусваш и слушаш словата Му в големи подробности, ти приемаш всичко, което Той изразява, от различна гледна точка. Каква е тази гледна точка? „Аз съм сътворено същество. Христос може да не е висок, а гласът Му може да не е силен, Той може да не изглежда като нещо специално, но идентичността Му е различна от моята. Той не е член на поквареното човечество. Той не е един от нас. Ние не сме на равна нога с Него, нито сме Му равни“. Тук има разлика с предишната ти гледна точка. Как се появява тази разлика? Дълбоко в себе си ти извършваш прехода от твоето първоначално неприемане и несъзнателно проучване през приемане на Неговите слова като живот и като твой път на практикуване, до усещането, че Той има истината, че Той е истината, пътят и животът, че Той изглежда има Божията сянка и разкриване на Своя нрав, и че в Неговата личност са Божието поръчение и дело. Тогава ти ще си Го признал и приел напълно. Когато всяка реакция, която имаш към Него, и всяко отношение към Него стане инстинктивната и правилната реакция, която едно сътворено същество трябва да има, тогава ще си станал способен да се отнасяш към този Човешки Син в плът като към Бог и да не Го проучваш повече дори ако ти казват да го правиш, точно както не би проучвал защо си роден от майка си и баща си или защо изглеждаш като тях. Когато стигнеш до този момент, ти инстинктивно спираш да проучваш такива неща. Това не са теми, свързани с обхвата на ежедневието ти, и вече не стоят като въпроси. Твоето отношение към тези неща е преминало от първоначалния, условен рефлекс за изучаване към инстинктивен отказ от изучаване и с така променените ти инстинкти, въплътеният Бог ще се издигне още по-високо по статус и мярка, незаменим от никой човек, и ще стане в сърцето ти Самият Бог със статус на Бог. Тогава твоите отношения с Бог ще са напълно нормални. Защо е така? Защото ти не можеш да видиш духовния свят и за който и да е човек Богът на духовния свят е относително абстрактен. Къде е Той, какъв е Той, какво е отношението Му към човека, какво е изражението Му, когато говори с човека — хората не знаят нищо за това. Днес Онзи, който стои пред теб, е по форма и подобие човек, който е наречен Бог. Първоначално ти не Го разбираш с твоето противопоставяне, съмнение, допускания, погрешни схващания и дори презрение. После преживяваш словата Му и започваш да ги приемаш като живот и като истината, като принципите на твоята практика и целта и посоката на пътя, по който вървиш. И от този момент ти приемаш този истински и реален човек сякаш Той е материализиран образ на Бог в твоето сърце, когото не можеш да видиш. Когато започнеш да усещаш това, ще бъде ли връзката ти с Бог нещо кухо? (Не.) Не, няма да бъде. Когато вземеш Бог като неясен, невидим образ и Го конкретизираш дотам, че да стане плътско тяло, човек сред хората, на когото никой не обръща внимание, ако все още си способен да поддържаш с Него връзката между сътворено същество и Създателя, тогава твоята връзка с Бог ще е възможно най-нормална. Тогава каквото и да Му направиш, то ще е в основата си реакция, която едно сътворено същество трябва да има по инстинкт. Ти не би могъл да се съмняваш в Него, ако бъде поискано от теб, нито да Го изучаваш. Ти не би опитал да го изучаваш, като кажеш: „Защо Бог говори така? Защо изражението Му е такова? Защо се усмихва и се държи така?“. Тези неща ще бъдат напълно нормални за теб. Ти ще си казваш: „Бог е такъв и трябва да бъде такъв, да! Каквото и да прави, моята връзка с Него ще е нормална и непроменена“.