Имате ли сега начин да познавате себе си, да придобиете навлизане в живота и да навлезете в правилния път на вярване в Бог? Имате ли цел или посока? Трябва да имате някои идеи, защото сме разговаряли доста по теми като това да си честен човек, да познаваш себе си, как да ядеш и пиеш Божието слово, как трябва да разговаряш за истината, за да разрешаваш проблеми, как трябва да си сътрудничиш хармонично в изпълнението на дълга си, как братята и сестрите трябва да подхождат в установяването на нормални взаимоотношения помежду си и така нататък. Сега, когато всички аспекти от истината, свързани с вярата в Бог, са ви по-ясни, когато имате малко практично познание и не сте такива, каквито бяхте преди — когато бяхте напълно ненаясно, независимо за кой аспект ви питаха — не се ли чувствате много по-добре? (Сега се чувствам все по-наясно и по-наясно.) „Все по-наясно и по-наясно“ е правилно. В действителност, независимо кой аспект от истината практикува някой, било то да е честен човек или да се упражнява да се покорява на Бог, или как да се държи приятелски с братята и сестрите си, как да изживява нормална човешка природа или нещо подобно, независимо в кой аспект от истината търсиш да навлезеш, ти трябва да започнеш като засегнеш въпроса за самопознанието. Да си честен не е ли свързано с това да познаваш себе си? Ти няма да можеш да практикуваш честност, докато не си опознал собствената си измамност и нечестност. Когато разбереш, че не си успял да се покориш на Бог, едва тогава ще можеш да практикуваш покорство пред Него или да търсиш какво трябва да направиш, за да Му се покориш. Ако не познаваш себе си, тогава твоите желания да си честен човек, да се покориш на Бог или да постигнеш спасение са все празни. Това е така, защото хората имат покварен нрав и за тях не е лесно да практикуват който и да е аспект от истината, понеже практиката им винаги е опетнена и възпрепятствана от покварения им нрав. Когато практикуваш някой аспект от истината, твоят покварен нрав със сигурност ще се разкрие и ще затрудни усилията ти да бъдеш честен, като възпрепятства покоряването ти пред Бог и потиска твоето търпение и търпимост към братята и сестрите ти. Ако не премисляш, не изравяш, не разнищваш или не започнеш да разпознаваш този покварен нрав, а вместо това се уповаваш само на своите представи и фантазии, за да практикуваш истината, тогава просто ще следваш правила, защото не разбираш истината и не знаеш какви истини принципи да съблюдаваш. Следователно, независимо кой аспект от истината практикува човек или какво прави, той първо трябва да се самоанализира и да познава себе си. Да познаваш себе си е да познаваш всяка своя дума и дело, и всяко едно действие. Това е да познаваш мислите и идеите си, намеренията си, представите и фантазиите си. Трябва също да познаваш философиите на Сатана за светските отношения и всички разнообразни отрови на Сатана, както и познанието на традиционната култура. Трябва да търсиш истината и да прозираш ясно тези неща. По този начин ще разбереш истината и наистина ще познаваш себе си. Макар че един човек може да е направил огромно количество добри дела, откакто е започнал да вярва в Бог, той все още не може да види много неща ясно, камо ли да постигне разбиране на истината. И все пак заради многобройните си добри дела, той чувства, че вече практикува истината, че вече се е покорил на Бог и вече до голяма степен е удовлетворил намеренията Му. Когато не ти се случва нищо, ти си способен да правиш каквото ти е казано, изпълняваш всеки дълг без колебания и не се противопоставяш. Когато ти кажат да разпространяваш евангелието, ти не се оплакваш и можеш да изтърпиш тази трудност, а когато ти кажат да тичаш да работиш или да свършиш задача, ти го правиш. Заради това чувстваш, че си човек, който се покорява на Бог и искрено се стреми към истината. И все пак, ако те попитат сериозно: „Ти честен човек ли си? Човек, който истински се покорява на Бог, ли си? Човек, чийто нрав се е променил, ли си?“ — ако всеки човек се съпостави с истината на Божиите слова, може да се каже, че никой не е на ниво и никой не би бил способен да действа според истините принципи. Затова цялото покварено човечество трябва да се самоанализира. То трябва да размишлява върху нрава, според който живее, и върху сатанинските философии, логика, ереси и заблуди, от които произлизат всички негови действия и дела. Трябва да размишлява за първопричината за разкриването на покварения си нрав, каква е същността на това да действа своенравно, въз основа на какво и за кого живее. Ако това се сравнява с истината, тогава всички хора ще бъдат осъдени. Каква е причината за това? Причината е, че човечеството е толкова дълбоко покварено. Хората не разбират истината и всички те живеят според покварения си нрав. Те нямат и най-малка частица самопознание, те винаги вярват в Бог според собствените си представи и фантазии, изпълняват дълга си въз основа на своите предпочитания и методи и следват религиозни теории в начина, по който служат на Бог. Нещо повече, те все още мислят, че са изпълнени с вяра, че действията им са много разумни и накрая чувстват, че са придобили много. Без да го осъзнават, те започват да мислят, че вече действат съгласно Божиите намерения и са ги удовлетворили напълно и че вече са изпълнили Божиите изисквания и следват волята Му. Ако и ти се чувстваш така, или мислиш, че си пожънал някои придобивки, след като си вярвал няколко години в Бог, тогава още повече трябва да се върнеш пред Бог, за да изследваш внимателно себе си. Трябва да погледнеш пътя, който си извървял през годините си във вярата, за да видиш дали всичките ти действия и дела пред Бог са били напълно в съответствие с Неговите намерения. Изследвай кои от твоите поведения се противопоставяха на Бог, кои постигнаха покорство пред Него, дали действията ти са изпълнявали и удовлетворявали Божиите изисквания. Трябва да изясниш всички тези неща, защото само тогава ще познаваш себе си.

Ключът към самоанализа и самоопознаването е следният. Колкото повече чувстваш, че в определени области си се справил добре или си постъпил правилно, и колкото повече мислиш, че можеш да удовлетвориш Божиите намерения или си способен да се похвалиш с постижения в определени области, значи толкова повече си струва да опознаваш себе си в тези области и толкова по-дълбоко си струва да задълбаваш в тях, за да видиш какви нечистотии има в теб, както и кои неща в теб не могат да удовлетворят Божиите намерения. Да вземем за пример Павел. Павел бил изключително знаещ, той изстрадал много, докато проповядвал и работел, и мнозина го обожавали изключително много. В резултат на това, след като свършил много работа, той предположил, че за него е предопределен венец. Това го накарало да върви все по-нататък по грешния път, докато накрая не бил наказан от Бог. Ако тогава той бе разсъждавал върху себе си и се бе анализирал, нямаше да мисли по този начин. С други думи, Павел не се съсредоточил върху търсенето на истината в думите на Господ Исус; той вярвал само в собствените си представи и възгледи. Мислел си, че само като направи някои добри неща и покаже добро поведение, ще бъде одобрен и възнаграден от Бог. В крайна сметка собствените му представи и фантазии заслепили сърцето му и прикрили истината за неговата поквара. Но хората не били способни да разпознаят това и нямали познания по тези въпроси, затова преди Бог да го разобличи, те винаги определяли Павел като стандарт, към който да се стремят, пример, по който да живеят, и го смятали за идола, който са търсили и са копнеели да бъдат. Случаят на Павел е предупреждение към всеки един от Божиите избраници. Особено когато ние, които следваме Бог, може да страдаме и да платим цената, докато изпълняваме дълга си и служим на Бог, ние чувстваме, че сме предани и обичаме Бог, и в моменти като този трябва да се замислим и да разберем себе си още повече относно пътя, по който поемаме, което е много важно. Това е така, защото онова, което смяташ за добро, ти определяш като правилно и не се съмняваш в него, нито разсъждаваш върху него, нито анализираш дали в него има нещо, което се противопоставя на Бог. Например има хора, които се смятат за изключително добродушни. Те никога не мразят и не нараняват другите и винаги подават ръка на брат или сестра, чието семейство е в нужда, за да не остане техният проблем нерешен; те са изключително доброжелателни и правят всичко по силите си, за да помогнат на всеки, на когото могат. Но те никога не се съсредоточават върху практикуването на истината и не навлизат в живота. Какъв е резултатът от такава отзивчивост? Собственият им живот е в застой, но въпреки това са доста доволни от себе си и изключително удовлетворени от всичко, което са свършили. Нещо повече, те се гордеят много с това и вярват, че във всичко, което са направили, няма нищо, което да противоречи на истината, че то определено ще удовлетвори Божиите намерения, и че те са истински вярващи в Бог. Те възприемат природната си доброта като нещо, от което трябва да се възползват, и веднага щом го сторят, я приемат за даденост като истина. Всъщност те просто правят човешко добро. Изобщо не практикуват истината, защото това, което правят, е пред хората, а не пред Бог, и още по-малко практикуват според Божиите изисквания и истината. Затова всичките им дела са напразни. Нищо от това, което правят, не е практикуване на истината или на Божиите думи, да не говорим за следване на Неговата воля; по-скоро те използват човешката доброта и добро поведение, за да помагат на другите. Накратко казано, те не търсят Божиите намерения във всичко, което правят, нито действат в съответствие с Неговите изисквания. Бог не одобрява такова добро поведение; за Бог то е за заклеймяване и не заслужава да се помни от Него.

Изключително важно е всеки човек да познава себе си, тъй като това има пряко отношение към основния въпрос дали човек може да се отърве от покварения си нрав и да постигне спасение. Не си мислете, че въпросът е лесен. Да познаваш себе си не означава да разбираш действията или практиките си, а да познаваш същината на проблема си, да знаеш къде се корени твоето непокорство и каква е неговата същина, да знаеш защо не можеш да практикуваш истината и да разбираш какво се поражда и какво те смущава, когато практикуваш истината. Това са някои от най-важните аспекти на себепознанието. Например, повлияни от традиционната китайска култура, в традиционните си представи китайците вярват, че човек трябва да показва синовна почит към родителите си. Който не я показва, не изпълнява задълженията си към родителите си. Тези идеи се внушават на хората още от детството и на практика почти във всяко семейство учат на това, така е и във всички училища и в обществото като цяло. Когато в съзнанието на хората се втълпяват такива неща, те си мислят: „Синовната почит е по-важна от всичко. Ако не я показвам, няма да съм добър човек. Ще бъда непочтителен потомък и обществото ще ме порицае. Ще бъда човек без съвест“. Правилно ли е това мнение? Хората са виждали толкова много истини, изразени от Бог. Той изисквал ли е хората да проявяват синовна почит към родителите си? Дали това е една от истините, които вярващите в Бог трябва да разберат? Не, не е. Бог е разговарял само за някои принципи. Какъв принцип трябва да спазват хората в отношението си към другите според Божиите слова? Обичайте това, което Бог обича, и мразете това, което Той мрази. Това е принципът, който трябва да се спазва. Бог обича хората, които се стремят към истината и които са способни да следват волята Му. Това са хората, които и ние трябва да обичаме. Бог ненавижда хората, които не са способни да следват Божията воля, които Го мразят и се бунтуват срещу Него, и ние също трябва да ги ненавиждаме. Това иска Бог от хората. Ако родителите ти не вярват в Бог, ако остават безразлични, макар да знаят добре, че вярата в Бог е правилният път и че тя може да доведе до спасение, няма съмнение, че изпитват неприязън към истината и че я мразят, противопоставят се на Бог и Го ненавиждат. Естествено Бог се отвращава от тях и ги мрази. Би ли могъл да се отвращаваш от такива родители? Те се противопоставят на Бог и Го хулят, а щом е така, те определено са демони и сатани. Би ли могъл да ги ненавиждаш и проклинаш? Всички тези въпроси са реални. Как трябва да се отнасяш към родителите си, ако ти пречат да вярваш в Бог? Както изисква Бог, трябва да обичаш това, което Бог обича, и да мразиш това, което Той мрази. По време на Епохата на благодатта Господ Исус каза: „Коя е майка Ми и кои са братята Ми?“ „Защото който следва волята на Моя Отец, Който е на небесата, той Ми е брат и сестра, и майка“. Тези слова са изречени още през Епохата на благодатта, а сега Божиите слова са още по-ясни: „Обичайте това, което Бог обича, и мразете това, което Той мрази“. Тези слова са недвусмислени и по същество, но често хората не могат да разберат истинското им значение. Ако даден човек отрича Бог, противопоставя Му се и е прокълнат от Него, но ти е родител или роднина и сякаш не е зъл човек и се отнася добре с теб, тогава може да се окаже, че не си способен да го мразиш и дори може да запазиш близки отношения с него, без да се промени връзката ви. Когато чуеш, че Бог мрази такива хора, ще се притесниш и няма да си способен да застанеш на страната на Бог и безмилостно да отхвърлиш този човек. Винаги си възпиран от чувства и не можеш напълно да се освободиш от тях. Каква е причината за това? Това се случва, защото чувствата ти са твърде силни и ти пречат да практикуваш истината. Този човек е добър с теб и затова не можеш да го намразиш. Ще можеш да го мразиш само ако те нарани. Дали тази омраза ще съответства на истините принципи? Освен това си обвързан от традиционните представи и си мислиш, че той е родител или роднина, така че ако го мразиш, обществото ще те презре и общественото мнение ще те порицае и осъди като лишен от синовна почит, безсъвестен и дори като безчовечен. Смяташ, че ще понесеш Божието осъждане и наказание. Дори и да искаш да го мразиш, съвестта ти няма да го допусне. Защо съвестта ти функционира така? Защото още от детството ти у теб е насаден определен начин на мислене като наследство от семейството ти, чрез възпитанието, което са ти дали родителите ти, и чрез внушенията на традиционната култура. Този начин на мислене се е вкоренил много дълбоко в сърцето ти и те кара погрешно да вярваш, че синовната почит е напълно естествена и обоснована и че всичко, което си наследил от предците си, винаги е добро. Първо това си научил и то продължава да доминира и силно да препъва и смущава вярата ти и приемането на истината, поради което си неспособен да практикуваш Божиите слова, да обичаш това, което Бог обича, и да мразиш това, което Той мрази. В сърцето си знаеш, че твоят живот е дошъл от Бог, а не от родителите ти, и също така знаеш, че родителите ти не само не вярват в Бог, но и Му се противопоставят, че Бог ги мрази и трябва да Му се подчиниш и да застанеш на Негова страна, но просто не можеш да се принудиш да ги мразиш, дори и да искаш. Не можеш да направиш този завой, не можеш да закалиш сърцето си и не можеш да практикуваш истината. Къде се корени този проблем? Сатана използва този вид традиционна култура и нравствени представи, за да скове мислите, ума и сърцето ти, и те прави неспособен да приемеш Божиите слова. Обладан си от тези неща на Сатана и си станал неспособен да приемеш Божиите слова. Когато искаш да практикуваш Божиите слова, тези неща предизвикват у теб смущение, стават причина да се противопоставяш на истината и на Божиите изисквания и под тяхно влияние ставаш безсилен да се освободиш от хомота на традиционната култура. След като се бориш известно време, правиш компромис: предпочиташ да повярваш, че традиционните нравствени представи са правилни и съответстват на истината, и така отхвърляш или се отричаш от Божиите слова. Не ги приемаш за истината и изобщо не мислиш за спасението си, защото смяташ, че все още живееш на този свят и можеш да оцелееш само като разчиташ на тези неща. Неспособен да издържиш на упреците на обществото, предпочиташ да се откажеш от истината и от Божиите слова, предаваш се на традиционните нравствени представи и на влиянието на Сатана и предпочиташ да оскърбиш Бог и да не практикуваш истината. Кажете ми, не е ли жалък човекът? Не се ли нуждае от Божието спасение? Някои хора вярват в Бог от много години, но все още нямат прозрение по въпроса за синовната почит. Те наистина не разбират истината. Никога не могат да преодолеят тази бариера на светските отношения, нямат нито смелост, нито увереност, да не говорим за вяра, затова не могат да обичат Бог и да Му се подчиняват. Някои хора са способни да видят отвъд това и наистина не им е лесно да кажат: „Родителите ми не вярват в Бог и ми пречат да вярвам. Те са дяволи“. Никой от невярващите не вярва, че има Бог, нито че Той е създал небето, земята и всички неща, нито че човекът е създаден от Бог. Има дори хора, които казват: „Животът е даден на човек от родителите му и той трябва да ги почита“. Откъде идва подобна мисъл или подобен възглед? Дали идва от Сатана? Хилядолетната традиционна култура, която така е възпитала и подвела човека, го кара да отрече Божието творение и върховенство. Без подвеждането и контрола на Сатана човечеството щеше да изследва Божието дело и щеше да чете Неговите слова, щеше да знае, че е създадено от Бог, и че животът му е даден от Бог; щеше да знае, че всичко, което има, е дадено от Бог, и че Бог е Този, на Когото трябва да благодари. Ако някой ни стори добро, трябва да го приемем от Бог и особено що се отнася до родителите ни, които са ни родили и отгледали — всичко това е наредено от Бог. Бог има върховенство над всичко, а човекът е просто инструмент за полагане на труд. Ако някой може да загърби родителите си или съпруга (или съпругата) и децата си, за да отдаде всичко на Бог, тогава ще бъде по-силен и ще има по-голямо чувство на справедливост пред Него. Въпреки това на хората не им е лесно да преодолеят оковите на националното образование и на традиционните културни идеи, представи и нравствени твърдения, защото тези сатанински отрови и философии отдавна са вкоренени в сърцата на хората и пораждат всякакви видове покварен нрав, които им пречат да чуят Божието слово и да Му се покорят. В дълбините на поквареното човешко сърце липсва елементарна готовност за практикуване на истината и следване на Божията воля. Затова хората се бунтуват срещу Бог и Му се противопоставят; те могат да Го предадат и да Го изоставят по всяко време. Може ли човек да приеме истината, ако в него има покварен нрав и сатанински отрови и философии? Може ли да постигне покорство пред Бог? Много е трудно наистина. Ако не беше делото на правосъдието на Самия Бог, тогава дълбоко поквареното човечество нямаше да може да постигне спасение и да бъде пречистено от целия си сатанински нрав. Дори и да вярват в Бог и да искат да Го следват, хората не могат да Го слушат и да Му се покорят, защото им струва голямо усилие да приемат истината. Затова стремежът към истината първо трябва да бъде предшестван от стремежа към себепознание и промяна на собствения покварен нрав на човека. Едва тогава ще му е по-лесно да приеме истината. Да опознаеш себе си не е никак проста работа — само хората, които приемат истината, могат да се опознаят. Затова е толкова важно да се опознаете и това е въпрос, който не бива да пренебрегвате.

Хората имат покварен нрав, затова им е много трудно да приемат истината и им е още по-трудно да познават себе си. Ако искат да постигнат спасение, те трябва да познават собствения си покварен нрав и своята природа същност. Едва тогава могат наистина да приемат истината и да я прилагат на практика. Повечето хора, които вярват в Бог, са удовлетворени и само да могат да говорят думи и доктрини, като мислят, че разбират истината. Това е голяма грешка, понеже онези, които не познават себе си, не разбират истината. Следователно, за да разберат и да получат истината във вярата си в Бог, хората трябва да се съсредоточат върху познаването на себе си. Независимо кога или къде се намираме и независимо в какви условия се намираме, ако можем да стигнем до познание за себе си, да изровим и разнищим собствения си покварен нрав и да се отнасяме към познаването на себе си като към първостепенна задача, тогава със сигурност ще придобием нещо и постепенно ще задълбочим познанието за себе си. В същото време ще практикуваме истината, ще практикуваме любовта и покорството към Бог и ще разбираме истината все повече и повече. Тогава истината естествено ще стане наш живот. Но ако ти не навлезеш изобщо в познаването на себе си, ще е невярно да казваш, че практикуваш истината, защото си заслепен от всякакви видове повърхностни явления. Усещаш, че сякаш поведението ти се е подобрило, че имаш повече съвест и разум от преди, че си по-внимателен, по-загрижен и проявяващ търпимост към другите и си по-търпелив и прощаващ с хората, и следователно мислиш, че вече изживяваш нормална човешка природа и че си чудесен и идеален човек. Но в Божиите очи ти все още далеч не изпълняваш изискванията и критериите Му и си много далеч от това истински да Му се покориш и да Го почиташ. Това показва, че ти не си придобил истината, че ти липсва и най-малката частица реалност и все още си далеч от изпълняването на критериите за спасение. Хората трябва да разберат с кои истини трябва да се въоръжат, за да изпълнят Божиите изисквания. Хората все още не могат да различават между външното добро поведение и практикуването на истината. Всичко, което хората притежават сега, е просто лека промяна във външното поведение. В наши дни повечето хора често посещават сбирките и слушат проповедите, и могат да се разбират и да взаимодействат с братята и сестрите си нормално. Те не се карат, могат да проявяват търпимост и да са търпеливи едни с други и са по-добросъвестни в изпълнението на дълга си отпреди. Но тяхното разбиране на истината е твърде повърхностно, мислите и възгледите им по много въпроси все още са далеч от истината или ѝ противоречат, а някои от възгледите им са дори враждебни към Бог. Това е достатъчно да илюстрира, че хората все още не са получили истината. Ето защо трябва да търсим истината във всеки аспект на самопознанието и да се опитваме да познаваме себе си по-задълбочено. Не чувствате ли чрез това общение, че е много важно да познавате себе си? Аз тъкмо ви дадох пример за проявяването на синовна почит към родителите. Това е значим въпрос, пред който всеки човек трябва да се изправи. Ако не можете да разберете истината и да изплувате от традиционните мисли и представи, за вас ще е трудно да отхвърлите всичко и истински да отдадете себе си на Бог. Има много хора, които вярват в Бог години наред, но не са изпълнявали дълг. Те се борят в сърцата си от неизвестно колко време, не е сигурно кога ще могат наистина да разберат истината и да изплуват от ограниченията и оковите на плътските си чувства и традиционните мисли и представи, и да стигнат дотам, че „да обичат това, което Бог обича, и да мразят това, което Той мрази“. Не е лесно да се постигне това. Да прозрат същността на семейството и да се отърват от възпирането на плътските си семейни отношения, е трудно препятствие за онези, които следват Бог. Има процес за счупването на оковите на семейството и плътските чувства на човек и за освобождаване от възпиранията на схващанията на традиционната култура, който изисква Бог да подреди условия, при които можем да практикуваме навлизане в истината. Особено когато става въпрос за любимите ни хора, за нас е още по-необходимо да видим ясно истинските им лица и всяка от природа същностите им. Едновременно с това трябва и да размишляваме въз основа на истината върху покварения нрав, който сме разкрили, и сатанинските ереси и заблуди, които все още съществуват в сърцата ни. Това изисква Бог да устрои различни условия, за да ни разкрие, така че да можем да знаем какви неща, които се противопоставят на Бог или са несъвместими с Него, все още съществуват в сърцата ни и после да търсим истината, за да ги разрешим. Имаме нужда Бог да подреди подходящи условия, за да разкрием нашата поквара и духовния си ръст. Но ние също трябва активно и положително да работим заедно с Бог и да поставяме изисквания към себе си според Неговото слово — едва тогава можем да бъдем направени пълноценни от Него. Но преди Бог да действа, ние трябва да се подготвим умствено. Първо, трябва да разпознаваме сатанинските отрови, които са в човека, и да разберем, че мислите и представите на традиционната култура подвеждат и покваряват хората. Трябва да разберем колко силно тези сатанински неща, които наследяваме и които идват от образованието и обществото, се противопоставят на Бог и колко много противоречат на истината. Едва когато прозрете тези неща, може да се каже, че вие наистина разбирате истината.

Току-що говорих за това как да се отнасяме с родителите си. Може да се каже, че това е основна житейска тема и също е значима тема, с която всеки човек трябва да се сблъска. Това е неоспоримо. Сега ще разговаряме по друга тема, а именно как човек да се отнася с децата си. Когато стане въпрос за отношението към децата и към родителите ти, начинът, по който се отнасяш с тях, няма значение. По-скоро това, което има значение, е твоята гледна точка; гледната точка и отношението, с които подхождаш към тях. Това е нещо, което трябва да разберем в сърцата си. От момента, в който има деца, всеки човек започва да прави планове за вида образование, което иска те да получат, колежа, в който децата му трябва да идат, и как после да могат да си намерят хубава работа, така че да си стъпят на краката и да имат определено ниво на статус в обществото. Всички хора вярват, че в този живот човек трябва първо да притежава знания и висока научна степен — в техните очи това е единственият начин да си намериш работа и да осигуриш прехраната си в обществото, така че в бъдеще да не се тревожиш за основните си нужди, като храна, дрехи, подслон и транспорт. Следователно, когато стане въпрос за това как хората се отнасят с децата си, всеки родител се надява, че детето му ще получи висше образование. Надява се, че един ден детето му ще може да се издигне в света, че ще получи място в обществото, висок и стабилен доход, престиж и статус. Мисли, че само това ще прослави предците му. Всички хора таят този възглед. „Нека децата ми да са най-добрите“ — правилен ли е този възглед? Всеки иска неговият син или дъщеря да отиде в престижен университет и после да продължи обучението си, като вярва, че детето му ще може да се издигне в света, след като придобие висока научна степен. Всички хора почитат знанието в сърцата си и вярват, че „Всички занимания са незначителни в сравнение с четенето“. Нещо повече, те мислят, че конкуренцията в обществото днес е особено свирепа и че, ако някой няма диплома, трудно ще успява дори само да се прехранва. Това е мисъл и възглед, който таи всеки човек — сякаш стига някой да има висока научна степен, неговото бъдещо препитание и изгледи за реализация ще са подсигурени. Така, когато стане въпрос за техните изисквания към синовете и дъщерите им, за хората най-високият приоритет е те да влязат в някое висше учебно заведение и да получат висше образование. Всъщност цялото това образование, цялото това знание и всички тези идеи, които хората получават, се противопоставят на Бог и истината, Бог ги ненавижда и ги осъжда. Това доказва, че възгледите на хората са погрешни и нелепи. Хората трябва да разберат, че ако получат такъв вид образование, освен придобиването на частица полезно интелектуално познание, ще им бъдат втълпени също и много от отровите, мислите, теориите и различните ереси и заблуди на Сатана, и те трябва да разберат какви ще са последствията от това. Хората никога не са мислили за това преди и не могат да прозрат този проблем. Всичко, в което вярват, е, че техните деца ще имат по-светло бъдеще и ще прославят предците си, ако влязат във висше учебно заведение. В резултат, когато детето ти един ден се върне у дома и ти му говориш за вярата в Бог, то ще изпитва неприязън към това и когато разговаряш с него за истината, то ще те нарече глупав, ще ти се подиграва и ще се отнася с презрение към думите ти. В този момент ти ще осъзнаеш, че си избрал грешния път, когато си изпратил детето си във висше учебно заведение, за да получи по-високо образование. Само че ще е късно за разкаяние. Веднага щом човек приеме философиите и възгледите на Сатана и те пуснат корен, разцъфтят и започнат да дават плод в него, е същото като със злокачествения тумор — тези неща не могат да се премахнат или да се променят за една нощ. В този момент за този човек става трудно да приеме истината и няма начин той да бъде спасен. Това е същото като да бъдеш отровен до смърт от Сатана. Не съм видял някой да казва: „Когато детето ми тръгне на училище, нека просто се научи да чете, така че да може да разбира какво означава Божието слово. След това аз ще го напътствам да вярва в Бог от все сърце и да научи малко за някоя полезна професия, така че да може да си намери добра работа и в бъдеще да има стабилен живот. Тогава ще мога да съм спокоен. По-добре ще е, ако то е с големи заложби, притежава добра човешка природа и може да изпълнява дълг в Божия дом. Ако не може да изпълнява дълг, ще е достатъчно да има работа извън църквата, така че да може да издържа семейството си. Преди всичко искам то да получи Божиите истини в дома Му и да не бъде замърсено или обусловено от обществото“. Хората нямат вярата да доведат децата си пред Бог. Те винаги се тревожат, че децата им няма да имат добри изгледи за реализация, ако не получат висше образование. С други думи, когато опре до децата му, нито един човек не иска да ги доведе пред Бог, така че да могат да приемат Божието слово и да се държат според истината и Божиите изисквания. Хората не желаят да направят това и не смеят да го направят. Те се страхуват, че ако действат по този начин, децата им няма да имат средства за препитание или изгледи за реализация в това общество. Какво потвърждава този възглед? Потвърждава, че хората, които са били дълбоко покварени от Сатана, нямат интерес от истината или да вярват в Бог. Дори ако те вярват в Бог, то е само за да бъдат благословени. Те не се стремят към истината, защото това, което почитат в сърцата си, са материалните неща, парите и влиянието на Сатана. Ти нямаш вярата да кажеш: „Ако някой изостави тенденциите на света и се уповава на Бог, Той ще му даде изход, така че да може да оцелее“. На теб ти липсва тази вяра. Твоят заблуден възглед на почитане на знанието се е вкоренил в сърцето ти. Той контролира всяка твоя дума и дело, така че не можеш да приемеш и да се покориш на Божието дело, камо ли да приемеш истините, които Бог изразява. Защо казвам това? Защото тази мисъл и този възглед са враждебни към Бог, предават Бог, отричат Бог и не са съответстващи на истината. Когато човек разбира истината, той може да прозре този проблем и осъзнава, че в него има много неща, които се противопоставят на Бог — неща, които Бог ненавижда из основи. Всичко това е резултат от преживяването на Божието дело. Без разобличаването на Божието слово и без неговото правосъдие и наказание хората биха мислили, че са станали святи, че са изпълнени с любов към Бог и че вярата им в Него е силна, след като са вярвали в Бог от няколко години и са направили някои промени в поведението си. Сега, когато разбират истината, те внезапно осъзнават: „Как могат тези покварени неща все още да съществуват в хората? Защо не можех да ги разпозная преди? Хората са просто твърде невежи!“. В този момент те научават, че Божието разобличаване на човешката поквара е толкова голямо и толкова необходимо и знаят, че ако Бог не разобличава и не съди тяхната поквара, те никога не биха могли да я разпознаят. Всички хора са умели в преструвките и в прикриването си. Те мога да се прикриват доста добре или да се крият и преструват добре, но поквареният нрав, който разкриват, и мислите, които са дълбоко вкоренени в ума им, се противопоставят на Бог и Той ненавижда и мрази тези неща. Това са нещата, които Бог иска да разобличи, и нещата, които хората трябва да познаят. Само че хората често мислят: „Що се отнася до речта ни, ние не сме изричали никакви думи, които да се противопоставят на Бог, и притежаваме разум. Що се отнася до поведението ни, не сме направили нищо неуместно, вече сме достигнали до момента, в който изпълняваме дълга си много удачно. Нямаме крещящи проблеми, тогава какво още трябва да знаем за себе си? Нужно ли е даже да познаваме себе си?“. Този възглед съобразява ли се с фактите? Ако е така, тогава защо хората все още изповядват греховете си пред Бог? Защо хората все още често разкриват покварения си нрав и дори извършват прегрешения? Значи колкото повече смяташ себе си за добър в едно отношение, толкова повече си струва да търсиш истината, да размишляваш и да познаеш себе си в това отношение. Само по този начин можеш истински да познаеш покварения си нрав, да бъдеш пречистен и усъвършенстван от Бог. Това е изходът от преживяването на Божието дело.

Има много хора, които вярват, че синовната почит е угодна на Бог и е благословена от Бог. Те мислят, че да почиташ родителите си е нещо, което Бог със сигурност харесва, защото вярват, че синовната почит е напълно естествена и оправдана и че доказва, че човек има съвест и че не е забравил откъде е тръгнал. Според традиционните представи такива индивиди се смятат за добри хора и почтителни деца. Когато стане въпрос за почтителни деца, всеки ги одобрява. Хората ги обичат, както и родителите им. Затова ти естествено приемаш, че Бог трябва също да ги харесва и си мислиш с копнеж: „Бог трябва да харесва онези, които проявяват синовна почит към родителите си — Той определено ги харесва!“. И така, ти се отказваш да изпълняваш дълга си и се връщаш у дома си, за да проявиш синовна почит към родителите си. Като правиш това, ти ставаш все по-мотивиран и все по-убеден, че то е оправдано и правилно и че ти практикуваш истината. Несъзнателно започваш да вярваш, че вече си удовлетворил Бог и че имаш капитала, необходим, за да получиш Божието одобрение, насладата Му и признанието Му. Когато Бог казва, че ти Го предизвикваш и Го предаваш, или когато казва, че ти изобщо не си се променил, ти се противопоставяш и Го осъждаш. Ти отричаш словата Му, като твърдиш, че Той греши. Какъв проблем е това? Когато Бог казва, че си добър и те одобрява, ти го приемаш. Но когато Бог разобличава, че ти се бунтуваш срещу Него и Му се противопоставяш, ти отричаш и отхвърляш това и дори се съпротивляваш на Бог и Го съдиш. Какъв нрав е това? Очевидно е, че хората са надменни, самонадеяни и самоправедни. Обикновено изглежда, че хората могат да признаят, че Божието слово е истината и всички хора смятат себе си за покорни на Бог, но когато Бог ги съди и разобличава покварения им нрав, никой от тях не обръща никакво внимание на словата Му и никой не сравнява действията си с Неговото слово всеки път, когато прави нещо. Вместо това хората просто говорят и приказват малко и това е всичко, или рецитират няколко реда от Божието слово по време на сбирките, разговарят малко за тях и с това приключват. В действителност, когато ти правиш неща, не практикуваш изобщо според Божието слово. Тогава какъв е смисълът да четеш и да разговаряш за Божието слово? Ти не практикуваш Божието слово, когато нещо ти се случи, и не живееш според Божието слово, тогава защо четеш Божието слово? Не е ли това само формалност? Можеш ли по този начин да разбереш истината? Можеш ли да придобиеш истината? Да се вярва в Бог по този начин е безсмислено. Много хора просто четат малко Божието слово, придобиват разбиране за буквалното му значение и мислят, че като изричат няколко думи и доктрини, са разбрали истината и че притежават истината реалност. Някои казват: „Аз разговарям за Божието слово, тогава как това може да са само думи и доктрини?“. Ти не познаваш същността на Божието слово, не прилагаш словото Му на практика и със сигурност нямаш познание от преживяване за него, следователно, когато разговаряш за него, изричаш думи и доктрини. Божието слово разбира се е истината, но ти не го разбираш наистина, нито го прилагаш на практика, тогава това, което разбираш, е просто доктрина. Можете ли да разберете това? Усещате ли, че да чувате тези слова е сякаш някой да ви настъпва по болното място? Ще кажете ли: „Не е ли ужасна обида да не почета родителите си? Не са ли Божиите изисквания към хората невнимателни към техните чувства“? Кажете Ми, критериите, които изисква Бог от човека, високи ли са? Всъщност те не са високи — въз основа на човешката съвест и разум, те са все критерии, които хората могат да изпълнят. Заради влиянието на човешките привързаности и понеже традиционната култура вече е пуснала здрави, неразрушими корени в сърцата им, хората усещат, че Божиите изисквания са твърде високи и наистина са отвъд възможностите им. Причината за това е липсата на разбиране на истината. Ако действително разбирате истината и прозирате истинската природа на този въпрос, ще можете да подходите и да се справите с този проблем по правилния начин. Хората са под влиянието на традиционната култура от хиляди години. Философиите и законите на самоуправлението на Сатана вече са пуснали корени в човешките сърца. Ти живееш според такива идеи, тогава какво точно си изживял? Изживял ли си нормална човешка природа? Изживял ли си истински живот? Струва си да опознаеш и да разнищиш този въпрос. Трябва да размишляваш над това, което си придобил от традиционната култура и философиите и възгледите на Сатана, върху това дали тези неща действително са истината и какво ти носят. После трябва да разговаряш за тези неща и да ги разнищиш въз основа на Божието слово. Ако го направиш, за теб ще е лесно да откриеш истината. След като разбереш истината и схванеш Божиите намерения, ще видиш, че Божиите изисквания за хората са все неща, които човешката съвест и разум могат да постигнат. Естествено, ти вече няма да се оплакваш, че Бог изисква твърде много от човека. Вместо това ще кажеш: „Ние разбираме принципите, имаме път за практикуване и разбираме как да се справим с тези неща“. По този начин, малко по малко ти ще навлезеш в реалността на Божието слово. Това е процесът на разбиране на истината.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.