Какво означава навлизане в живота? Това означава, че хората, след като са разбрали истината, започват да познават Бог, да Му се подчиняват, да осмислят и опознават своя покварен нрав, да го отхвърлят и така са в състояние да прилагат истината на практика. Когато човек е в състояние да прилага истината на практика и истински да се покорява на Бог, той е навлязъл в истината реалност. Онези, които могат да прилагат истината на практика, са хората, които имат навлизане в живота. Щом истината стане нечий живот, той вече няма да бъде възпиран от никакви хора, събития или неща — ще е в състояние истински да се подчинява на Бог, истински да Го обича и истински да Му се покланя. Ето какво означава да притежаваш истината реалност и истинско свидетелство; това е крайният резултат от навлизането в живота. Ако човек вярва в Бог дълги години, но продължава да живее съобразно сатанинския си нрав, като действа според собствените си желания, без да се моли или да търси истината, вярва в продължение на години, без ни най-малка промяна, като почти не се различава от невярващия, тогава такъв човек няма навлизане в живота, не е получил истината и не е придобил живота. Ако не си получил истината, тогава ти живееш под властта на Сатана. Не можеш да се покориш на Бог, да Го обичаш, да практикуваш истината или да бъдеш силен, дори и да желаеш това. Ако не можеш да бъдеш силен, в какво състояние ще изпаднеш? Дали няма да бъдеш винаги в капана на негативното състояние? Винаги ще бъдеш люшкан от обстоятелствата, ще се страхуваш от отстраняване, от Божието недоволство, от това или онова, пасивно и неохотно ще изпълняваш частица от дълга си и ще извършваш малко добри дела. Като цяло ще бъдеш дърпан, воден и тласкан напред, а онази част от теб, която е активна и инициативна, ще бъде много малка, затова резултатите от изпълнението на дълга ти ще бъдат незадоволителни. Такива хора никога не са способни да отдадат сърцето си на Бог и така биват възпирани и обвързвани от много хора, събития и неща и винаги са в капана на негативното състояние. Поради това те живеят много изморителен живот. Изпитват силна болка и не могат да намерят свобода и избавление. След време силата на собствената им воля вече не може да ги поддържа и те живеят според сатанински нрав всеки ден, точно както невярващите. Може ли този вид вяра в Бог да даде възможност на човек да постигне спасение? Някои хора казват: „Аз съм въодушевен, готов съм да правя неща за Бог. Млад съм, имам енергия и решителност и не се страхувам от трудностите“. Има ли полза от всичко това? Не, няма. Енергията ти е безполезна, независимо колко много имаш от нея. Колко дълго малкото жизнена енергия, която човек има, може да го поддържа? Той пак често ще се проваля и препъва, а когато изпадне в негативизъм, ще се парализира. Безсмислено е да вярваш в Бог, ако не разбираш истината или ако нямаш истинска вяра. Ако разполагаш само с въодушевление или енергия, това няма да ти е от полза. Тези неща не са животът, те представляват само моментното въодушевление и интерес на човека. Хората имат покварени нрави. Независимо дали са мъже или жени, стари или млади, всички те имат кратки изблици на енергия, мимолетно въодушевление, моментни импулси; всички те имат мигове, когато се разгорещяват, когато са раздразними, но това е смелост, породена от избухливост, и тя не трае дълго. Човешките теории, идеали и мечти ще се сринат за миг, а без истината хората не могат да останат непоколебими. Може ли човек, който живее с прибързаност, да изпълнява добре дълга си? Може ли да удовлетвори Бог? (Не, не може.) Затова хората трябва да имат навлизане в живота, трябва да навлязат в истината реалност. Има хора, които казват: „Защо навлизането в истината реалност е толкова трудно? Защо съм оплетен в толкова много примки? Какво да правя?“. Могат ли хората да разчитат на себе си, за да разрешат този проблем? Има и такива, които казват: „Имам волята и решителността. Не се страхувам от трудностите. Взел съм решение. Ще преодолея всяко препятствие, ще приема тези предизвикателства. Не се страхувам от нищо. Без значение колко трудно става, ще упорствам докрай!“. Полезно ли е това? В действителност това може да ги крепи за известно време, но практическите им трудности пак ще останат, а поквареният нрав пак ще се е вкоренил в тях и няма да се е променил. Ако упорстваш да следваш Бог докрай, но не си променил своя живот нрав или не си навлязъл в истината реалност, можеш ли да получиш Божието одобрение? Не можеш. Вярата в Бог не е свързана с това дали можеш да упорстваш докрай, или не. Ключът е в това дали можеш да получиш истината, живота и Божието одобрение. Това е най-важното. Ако човек не може да навлезе в истината реалност, ако не може да превърне истината в свой живот, тогава дали неговият изблик на въодушевление или енергичност ще продължи много дълго? Няма как да продължи. Хората трябва да разберат истината и да я използват, за да го заменят. Когато човек е преодолял покварения си нрав и притежава вярата и принципите да практикува истината, той ще може да упорства непоколебимо и ще продължава да опитва въпреки всички неуспехи. Независимо от условията, препятствията или дори изкушенията, с които се сблъсква, той винаги ще разчита на Бог и ще отправя взор към Него, за да възтържествува над Сатана. За да постигнеш този резултат, трябва често да се изправяш пред Бог, да Му се доверяваш, да Му споделяш за трудностите си в молитва и да Му говориш истината. Освен това, докато изпълняваш дълга си в реалността и по време на реалния си живот, трябва да търсиш как да действаш така, че да може да практикуваш истината. Трябва да търсиш и да общуваш с хора, които разбират истината, които имат способността да възприемат истината, и така да получиш известно просветление и наставление, както и да намериш път за практикуване. Когато си в състояние да практикуваш истината, това няма ли да реши проблема ти? Ако винаги се въздържаш и не общуваш, като си мислиш: „Може би един ден ръстът ми ще нарасне и просто по естествен начин ще разбера истината, затова сега няма нужда да се занимавам с нея“ — такова мислене е неясно, нереалистично и вероятно ще забави нещата. Този проблем може да бъде разрешен чрез търсене и общуване с хора, които разбират истината. Ако имаш способност за възприемане, тогава може да разрешиш проблема си и чрез четене на Божиите слова. Защо не се отнасяш сериозно към разрешаването на този проблем? Ако не търсиш истината, за да разрешиш проблема, дали той ще изчезне от само себе си? Това е глупава мисъл.

Когато сега ви сполетяват неща, способни ли сте да търсите истината? Научихте ли се как да търсите истината? Освен че сте овладели някои принципи в професионалната си област, способни ли сте да търсите истината, когато става въпрос за вашето собствено навлизане в живота — за подобряване на различните ви състояния и за промяна на покварения ви нрав? Ако все още се оплакваш, когато те кастрят, защото си направил нещо, което е нарушило принципите, ако все още се чувстваш възпиран, защото са те кастрили, и ако стигнеш дотам, че да се откажеш от себе си, като си мислиш, че ще бъдеш отстранен, и станеш негативен и отпуснат, тогава сатанинският ти нрав не е ли толкова тежък, че да те задушава? Когато става въпрос за разбиране на истината, трудностите на хората са твърде многобройни и големи. Когато се сблъскат с проблеми, негативните им страни се проявяват твърде бързо и за твърде дълго, а те практикуват истината твърде бавно и твърде слабо. Когато хората се сблъскат с определена среда, забележат определени чужди погледи, чуят определени думи или разберат определена информация, в тях ще се зародят негативни неща, независимо от времето и мястото. Това е естествено разкриване на покварения нрав. Какво доказва това? Доказва, че в човешкия живот няма елемент на истината. Необработените неща, които хората естествено разкриват, независимо дали ги мислиш наум или ги изричаш на глас, или са нещо, което възнамеряваш или планираш да направиш — умишлено или неумишлено — всички тези неща са свързани с твоя покварен нрав. Откъде се разкрива човешкият покварен нрав? Може със сигурност да се каже, че поквареният нрав на хората се разкрива от тяхната сатанинска природа, която е източникът. Като се имат предвид покварените неща, които хората разкриват, е ясно, че хората не притежават нищо от истината реалност, че нямат нормална човешка природа и че нямат нормален разум. Още сега можете да се анализирате. Ако обърнете внимание и се съсредоточите върху самоанализа, можете да разберете дали намеренията, мислите и възгледите ви са правилни и дали са в съответствие с истината или не. Като цяло ще можете донякъде да разграничите тези неща и да ги разберете. И така, след като разберете тези неща, ще можете ли да потърсите истината за решение? Или ще ги оставите да се развиват от само себе си, като си мислите: „Искам да разсъждавам по този начин, да разсъждавам така е полезно за мен. Другите хора нямат право да ми се месят. Ако не изричам тези неща на глас или не действам според тях, ако просто мисля за тях, нима това не е добре?“. Нима няма хора, които постъпват по този начин? Проявление на какво е това? Те добре знаят, че да се мисли по този начин е неправилно, но не търсят истината, не се опълчват на тези мисли и не се отказват от тях. Продължават да мислят и да действат по този начин, напълно безразлични. Тези хора не обичат истината и не могат да останат непоколебими.

Някои хора не изпълняват дълг и никой не се отнася сериозно към тях — тези хора смятат, че щом са вярващи в Бог, е достатъчно само да четат Божиите слова, да водят църковен живот и обикновено да не вършат лоши неща или да се държат разпуснато като невярващите. Тези хора си мислят, че може би накрая ще получат някаква благословия и ще бъдат в състояние да оцелеят. Те се вкопчват в подобно пожелателно мислене при вярата си в Бог. На пръв поглед не допускат сериозни грешки, но изобщо нямат навлизане в живота, нито са получили някаква истина реалност. Когато някой започне да се отнася сериозно към тях, те осъзнават, че имат много проблеми и недостатъци, и стават негативни, като си мислят: „Всичко свърши, нали? Дълги години вярвам в Бог, а нищо не съм придобил от това. Явно да вярваш в Бог наистина не е лесно!“. Те охладняват и вече не желаят да се стремят към истината. След известно време започват да се чувстват празни и им се струва, че трябва да се стремят към истината, за да имат надежда. Когато започнат да изпълняват дълга си и хората отново се отнасят сериозно към тях, в крайна сметка те получават следното усещане: „Хората трябва да притежават истината, иначе твърде лесно правят грешки. Ако не се стремят към истината, те винаги ще извършват прегрешения и ще ги кастрят. Ако разчитат на въодушевлението си да вършат нещата, пак ще ги кастрят. Трябва да бъда предпазлив във всичко. В никакъв случай не бива да говоря или да действам необмислено. Не бива да си пъхам носа в нещата. По-добре да съм страхливец, отколкото да се откроявам“. Те смятат, че практикуването по този начин е напълно уместно и че никой не може да им посочи грешки в него, но са пропуснали най-значимия момент, а именно, че трябва да се стремят към истината. Те не се стремят към истината, нито към собственото си навлизане в живота, и това е техният съдбовен пропуск. Когато изпълняват дълга си, те се задоволяват само с това да си свършат работата. За да приключат работата си, те се трудят от зори до здрач, а понякога са толкова заети, че дори не ги интересува дали ще пропуснат две хранения. Те наистина могат да страдат и да заплатят определена цена, но нямат навлизане в живота. На всяка крачка са нащрек за другите, защото се страхуват, че ще направят грешка и ще бъдат кастрени. Дали е правилно подобно състояние? Нима това е човек, който се стреми към истината? Ако хората изпълняват дълга си по този начин до края, ще бъдат ли в състояние да получат истината или да навлязат в истината реалност? (Не.) Нима сред вас не е пълно с такива хора? Не изпадате ли и вие често в същото това състояние? (Да.) Стоите ли нащрек с мисълта, че това е лош начин на действие, че живеете в негативно състояние? Когато ви се случи нещо, винаги се държите като страхливци, като подмазвачи, винаги правите компромиси, винаги избирате средния път, никога не обиждате никого и не си врете носа във всичко, никога не отивате твърде далеч — сякаш си стоите на мястото, придържате се към дълга си, правите каквото се иска от вас, не заставате нито отпред, нито отзад и се носите по течението — кажете Ми, мислите ли, че ако упорито изпълнявате дълга си така до самия край, ще можете да получите Божието одобрение? Наясно ли сте, че подобно състояние е доста опасно, че не само няма да можете да получите Божието съвършенство, но и че може да накърните Божия нрав? Дали такъв равнодушен човек се стреми към истината? Дали е от хората, които се боят от Бог и отбягват злото? Човек, който живее в такова състояние, често дават израз на мислите си на подмазвач и няма богобоязливо сърце. Ако някой просто изпитва ужас и страх без основателна причина, има ли богобоязливо сърце? (Не.) Човек дори и да се хвърли с цялото си същество в изпълнение на дълга си, да се откаже от работата си и да се отрече от семейството си, ако не отдаде сърцето си на Бог и се пази от Него, това добро състояние ли е? Дали това е нормалното състояние за навлизане в истината реалност? Дали бъдещото развитие на това състояние няма да се окаже ужасяващо? Ако човек продължава да се намира в това състояние, може ли да получи истината? Може ли да придобие живота? Може ли да навлезе в истината реалност? (Не.) Знаете ли, че вие самите притежавате точно това състояние? Когато го осъзнаете, дали си мислите: „Защо винаги се пазя от Бог? Защо винаги мисля по този начин? Толкова е плашещо да имам такива мисли! Това представлява съпротива срещу Бог и отхвърляне на истината“. Състоянието на пазене от Бог е същото като да си крадец — не смееш да живееш на светло, страхуваш се да не бъдат разобличени демоничните ти лица и в същото време си уплашен: „Не бива да се шегувам с Бог. Той може да съди и наказва хората навсякъде и по всяко време. Ако разгневиш Бог, в по-леките случаи Той ще те кастри, а в по-тежките ще те накаже, ще те разболее или ще те накара да страдаш. Хората не могат да понесат тези неща!“. Нима хората нямат такива погрешни разбирания? Дали това е богобоязливо сърце? (Не.) Нима това състояние не е ужасяващо? Когато човек е в това състояние, когато се пази от Бог и винаги има такива мисли и такова отношение към Него, той отнася ли се към Бог като към Бог? Дали това е вяра в Него? Когато човек вярва в Бог по този начин, когато не се отнася към Него като такъв, това не е ли проблем? Като минимум хората не приемат Божия праведен нрав, нито самия факт на Неговото дело. Те си мислят: „Вярно е, че Бог е милосърден и любящ, но Той е и гневлив. Когато Божият гняв сполети човек, това е катастрофално. Той може да порази човек до смърт по всяко време и да унищожи когото пожелае. Не трябва да предизвикваме Божия гняв. Вярно е, че Неговото величие и гняв не допускат оскърбление. Да пазим дистанция от Него!“. Ако човек има такава нагласа и такива идеи, може ли напълно и искрено да застане пред Бог? Не може. Дали тогава няма дистанция между него и Бог? Дали няма много неща, които ги разделят? (Да.) Кои неща пречат на хората да се изправят пред Бог? (Бъдещето и съдбата им.) (Славата, придобивките и статусът.) Какво друго? Кои неща карат хората да изпитват неприязън към истината, да отхвърлят истината, да отхвърлят Божия приток на живот и Неговото спасение? Помислете върху това: кои страни на хората им пречат да се изправят искрено пред Бог, да практикуват истината и да предадат телата и сърцата си на Бог, за да ги поеме и да господства над тях? Кои неща карат хората да се страхуват от Бог и да Го разбират погрешно? Хората имат покварен нрав, както и сатанински философии и сатанински помисли. Те са измамни, на всяка крачка се пазят от Бог, не Му се доверяват и Го разбират погрешно. Когато човек е опетнен от всички тези неща, може ли наистина да се довери на Бог? Може ли да приеме Божиите слова като свой живот? Някои хора си казват: „Всеки ден ям и пия Божиите слова. Когато чета Неговите слова и се почувствам развълнуван от тях, започвам да се моля. Ценя Божиите слова като истината. Чета ги всеки ден, често се моля мълчаливо и пея песнопения във възхвала на Бог“. Въпреки че такъв духовен живот е добър, ако тези хора продължават да разчитат на собствените си идеи, когато реагират на нещата, които им се случват, ако изобщо не търсят истината и нито една от доктрините, които разбират, не оказва влияние върху тях, то какво означава това? Тези хора не обичат истината. Те твърдят, че ценят Божиите слова, но не се мерят по тях и не ги прилагат на практика. Това е много обезпокоително и за хората е много трудно след това да навлязат в истината реалност. Хората никога не разбират истината, нито пък имат и най-малкото познание за Бог, така че със сигурност имат представи и погрешни разбирания за Него, а между тях и Бог има стена. Нима всички вие нямате лично преживяване за това? Казвате си: „Не искам да се пазя от Бог, желая истински да Му се доверя, но когато ми се случи нещо, не мога да не се пазя от Него. Искам да се свия в пашкул и да се отделя от Бог, както и да използвам сатанински философии, за да се предпазя. Какво не е наред с мен?“. Това показва, че хората не разполагат с истината, все още живеят със сатанински философии и все още са контролирани от Сатана. Хората са жалко подобие, поради сатанинската си природа — трудно им е да приложат истината на практика. Непрактикуването на истината е най-голямата пречка за навлизането в живота. Ако този проблем не е разрешен, за човек е трудно да отдаде сърцето си на Бог, да получи Неговото дело или да навлезе в истината реалност. Всички ли сте имали такова преживяване? Как може да се разреши този проблем? Трябва да се самоанализираш, да се опиташ да опознаеш себе си и да видиш кои неща ти пречат да практикуваш истината. Разрешаването на този проблем е от ключово значение.